Путин не се интересува толкова от състоянието на страната си - важна за него е единствено властта му. А бежанската криза в Европа му дава златен шанс да осъществи отколешния си план: да разруши ЕС, твърди Фридрих Шмит.

Цената на петрола пада и затова Русия трябва да пести. Правителството на президента Путин разбира поне това. И добре прави, защото инак Путин е избрал за Русия ролята на аутсайдер: великата сила като отритната страна, която има чувството, че я третират зле и поради това не желае да спазва правилата - нито международното право, нито онези изисквания, които в други страни са задължителни, за да работи икономиката ефективно. Впрочем, „ефективно” е любимата дума на Путин. Само дето в 17-тата година от господството му руската икономика продължава е доминирана от държавни концерни, начело на които стоят хора на президента. Въпреки всички приказки за алтернативни енергоносители, икономиката на страната се държи единствено на петрола и газа, а държавните поръчки се раздават, естествено, на приятелите на Путин. Самият Путин говори за нередности, но не прави нищо срещу тях.

Пропаганда и власт

Русия е станала страна-аскет, страна-неудачник, твърди не без основание Герман Греф, съратник на Путин и шеф на най-голямата руска банка. Русия изтърва връзката с икономическия и технологически поврат в световен мащаб, смята още Греф. С твърдението си обаче той си навлече гнева на неколцина депутати, един от които дори го нарече „отстрелян дивеч”. Москва изобщо не си поплюва с изблиците на омраза. Кремълските медии стрелят ту по „украинците-фашисти”, ту по „коварните американци”, по „наивните европейци”, по мигрантите, по хомосексуалните, по „предателите на Отечеството” - само и само за да запазят властта на Путин и неговата клика, които в противен случай биха изгубили и богатствата си. Защото неефективната руска икономика може да бъде реформирана само ако се промени и властническо-командия модел на управление.

Забранен е дори въпросът кой ще наследи Путин един ден. 63-годишният президент се усмихва като восъчна фигура, но все още с младежко излъчване. Веднъж обявява кризата за приключена, друг път предупреждава своето правителство да се готви за "всички възможни сценарии". На пръв поглед Путин изглежда така, сякаш не се тревожи особено. Или пък му е все едно. И май се отнася със същото безразличие и към провалените надежди за нови източни партньорства и за подем на сътрудничеството с Китай. Притихна дори шумотевицата около реално съществуващия Евразийски икономически съюз.

Мнозина вярват, че поради кризата Путин е станал по-отстъпчив във външната политика. На принципа: „колкото по-евтин е петролът, толкова по-мек е Путин”. Тези наблюдатели смятат, че Русия търси решения, с които да запази поне фасона си - най-вече заради Източна Украйна. Издръжката на тамошните „народни републики” струва много пари, западните санкции също си казват думата. Но руското ръководство разглежда борбата за опазване на властта си като отпор срещу Запада. Бойните полета се сменят, битката обаче продължава. И затова нещата изглеждат всъщност така: колкото по-евтин е петролът, толкова по-голяма става заплахата.

Следващите президентски избори в Русия трябва да се проведат само след година. За Путин обаче изборният резултат не е достатъчен като извор на легитимация. Вече от много време той залага на великодържавните пози и на геополитиката, които за него означават едно: сблъсък с враговете. Срещу противниците му вътре в страната, така наречената „пета колона на Запада”, се водят сталинистки кампании в ключа „който не е с нас, е против нас”. Опозиционерите нямат достъп до политическата сцена, срещу инакомислещите се издават присъди в рамките на абсурдни процеси. А това ясно показва, че Кремъл не се доверява особено на рекордния рейтинг на Путин.

Опитите за сплашване на „враговете на народа” стигат чак до открити заплахи за убийство, произнесени от Путиновия „щурмовак” Рамзан Кадиров. А говорителят на Путин изрично подкрепи чеченския самодържец. Заплахите може би са и предпазна мярка срещу евентуални нови социални протести, още повече, че ако цените на петрола не тръгнат нагоре, в Русия неизбежно ще има ново затягане на коланите. А и цялата система на властта в страната е изправена пред нови изпитания, защото вече няма нито достатъчно постове, нито достатъчно пари за раздаване. През есента по подозрение в корупция бяха арестувани ръководителите на автономната република Коми, а това беше ясен сигнал, че извън тесния кръг около властта вече няма незаменими хора.

"Другаде е още по-лошо"

В борбата за опазване на властта си Путин и занапред ще се опитва да дискредитира всякакви демократични идеи и да блокира всички съответни усилия. Киевският „Майдан” трябва да се възприема от всички като символ на бедност и война, а демокрацията - като символ на несигурност, страх и лицемерие. Ето защо бежанската криза в Европа, която Москва допълнително влошава с въздушните си удари срещу противниците на Асад в Сирия, е златен шанс за Путин. Тя му дава възможност да втълпява на населението у дома, че другаде по света е още по-лошо. Но има и една друга цел: колкото по-слаб е ЕС, толкова по-добре за Кремъл. Защото в Москва отлично знаят, че отделните държави се шантажират много по-лесно.

Точно поради това Путин залага на националистите в Европа - от френския „Национален фронт” до „Алтернатива за Германия”. Путиновите медии вече от много време подклаждат недоверието срещу западните елити. А през последните седмици кремълската пропаганда се обедини с крайно десните в Германия около твърденията, че мигранти в Берлин били изнасилили едно момиче от руски произход - и по този начин се опита да насъска рускоезичните хора, живеещи в Германия. В резултат от това в края на миналата седмица в Берлин и другаде се стигна дори до демонстрации, а руският външен министър Лавров отправи няколко доста мрачни намека. Така бойното настъпление на Кремъл достигна своя досегашен апогей.

Публикувана в Свят

Нефт, корупция и бедност - голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. И двете страдат по сходен начин и от авторитарното си управление. В Русия обаче пипат доста по-ловко, пише Константин Егерт.

Между Венецуела и Русия има някои поразяващи прилики. Все пак съдбите на двата народа скоро ще започват да се различават. Светът в момента е зает с всевъзможни неща и почти не обръща внимание на случващото се във Венецуела. А 30-милионната държава се намира на ръба на политически и икономически крах.

Крахът на венецуелското чудо

По данни на МВФ, инфлацията във Венецуела през тази година възлиза на 720 процента. Освен това в страната с едни от най-големите залежи на петрол в света не достигат хранителни продукти, има и постоянен режим на тока. Част от държавните служители работят само по два дни в седмицата, защото няма пари за заплати, училищата също работят по съкратен график. Ниските цени на петрола удариха много тежко бюджета на Венецуела и режима на верния последовател на Уго Чавес - президента Николас Мадуро.

Всъщност "венецуелското чудо" се базираше на масовото раздаване на пари на най-бедните слоеве от населението, които поддържаха и продължават да поддържат смехотворния "боливарски социализъм" – тази рожба на покойния полковник Чавес. Демократичната опозиция в страната вече има мнозинство в парламента. Тя се опитва да организира референдум за свалянето на Мадуро от власт и провеждане на нови избори. Но за целта опозицията трябва да премине през много сложна процедура, която по всяко време може да бъде блокирана от Върховния съд – а в него преобладават назначените от Мадуро представители на Обединената социалистическа партия.

Социализмът на 21-я век доведе богатата на природни богатства Венецуела до просешка тояга.

Президентът на практика въведе режим на еднолична власт и изцяло пренебрегва враждебно настроения парламент. Банди от хулигани, наети от правителството, нападат опозиционери по митингите, избиват противници на режима сред политиците, журналистите и бизнесмените. От края на миналата година, когато опозицията получи мнозинство в парламента, във Венецуела фактически бушува Студена гражданска война.

Поглед от Москва

В Москва следят развитието на събитията във Венецуела с нарастваща тревога. Режимът в Каракас беше за Кремъл част от глобалния антиамерикански фронт и верен съюзник в борбата срещу влиянието на Вашингтон. А за държавния концерн "Роснефт" Венецуела е една от ключовите страни, в които бяха инвестирани милиарди долари. Впрочем "Роснефт" няма нищо против да извлече ползи дори и от настоящата криза. Срещу 500 милиона долара "Роснефт" изкупи през февруари т.г. над 20 процента от акциите на венецуелската държавна нефто-газова компания PDVSA.

Сделката предизвика възмущение в парламента на Венецуела. Депутатите обвиниха президента Мадуро, че разпродава страната, за да закрепи режима си. Ако "чависткият режим" падне, а това е напълно възможно, много от договорите с Русия вероятно ще бъдат преразгледани или отменени. Без съмнение, подобно развитие на нещата ще бъде възприето и пропагандирано от Кремъл като инспирирана от Вашингтон "смяна на режима", въпреки че не Вашингтон, а Чавес, Мадуро и техните привърженици водеха катастрофална инфлационна политика.

Те унищожиха независимия частен бизнес и доведоха богатата страна до просешка тояга. По данни на опозицията, те са превели в офшорни фирми в чужбина между 300 и 400 милиарда долара от продажбите на петрол. Сега парламентът моли САЩ и Организацията на американските държави /ОАS/ да помогнат за връщането на тези средства във Венецуела.

Прилики и разлики

Петрол, корупция и авторитаризъм. Голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. Според мен обаче, разликите между двете страни са повече от приликите. Нека да започнем с това, че Венецуела е основана като демократична република в началото на 19-и век. В историята на страната е имало няколко военни режима, но след тях неизменно се е връщала републиканската форма на управление. С други думи - демократичният опит на венецуелците е значително по-богат и по-сериозен от този на руснаците.

Константин Егерт

Дори по времето на Уго Чавес и на неговия наследник в страната имаше и продължава да има истинска, а не фасадна опозиция. Тя се подкрепя от действително независими медии с комерсиален успех, които не позволяват на държавната телевизия да установи информационен монопол. Частният бизнес не се страхува открито да подкрепя опозиционерите. Освен това античависткият блок успя да победи на миналогодишните избори за Национално събрание. Ролята на военните също отличава Русия от Венецуела, където армията по традиция не се бърка в политиката.

Призрачната руска стабилност

За разлика от екипа Чавес-Мадуро, президентът Путин и неговото правителство провеждат много по-разумна икономическа и особено финансова политика. Те не се страхуват да съкращават разходите за социални нужди, но същевременно следят много внимателно нагласите сред обществото, за да не пренавият пружината. Руските граждани засега и не роптаят. Има и друга разлика - Русия все пак е империя, която може да си позволи какви ли не авантюри - да "превземе" Крим, да изпраща летци в Сирия и т.н. И всичко това става под аплодисментите на обществеността, за която имперската слава често се оказва заместител на отсъстващото лично благополучие. В крайна сметка същата тази общественост идната есен уверено ще даде болшинството от местата в Държавната дума на "Единна Русия" и нейните филиали КПРФ /Коммунистическая партия Российской Федерации/ и ЛДПР /Либерально-демократическая партия России/.

Парадоксалното е, че сегашната кризисна ситуация дори устройва огромното мнозинство от руснаците. За тях всякакви промени са равнозначни на хаос. Със своя конформизъм, обществото само укрепва политическата система, в която съществува само една пълноценна институция - президентската. Но руската стабилност е призрачна. И тя ще се срине, също както сега пред очите ни се срива "социализмът на Боливар". Днес обаче никой не може да предскаже кога и по какъв начин ще настъпят промените. Русия не е Венецуела. Във Венецуела ще бъде по-лесно.

Публикувана в Свят

Путин отлично разбира, че ЕС не е единен - и използва тази ситуация, за да внася разкол между нас, казва Ги Верхофстад в интервю за ДВ. С него разговаря журналистката Жана Немцова, дъщеря на убития политик Борис Немцов.

ДВ: Г-н Верхофстад, бяхте премиер на Белгия, а сега сте председател на фракцията на либералите в Европарламента. От 2015 година фигурирате в санкционния списък на Русия. Защо?

Ги Верхофстад: Името ми действително фигурира в този списък. Като лидер на европейските либерали бях силно ангажиран със ставащото в Русия. Ежегодно пътувах до Русия, за да участвам в конгресите на партията "Парнас" и за да се срещам с представители на "Яблоко" и на гражданското общество. Само няколко дни преди да бъда включен в този списък, по руската телевизия показаха срещата ми с Алексей Навални. В репортажа бях представен като западен шпионин.

Въобще, съществуването на подобен списък е огромен скандал, тъй като повечето включени в него хора са всъщност проруски настроени. Аз също нямам нищо против Русия и руснаците като народ. Просто не смятам Владимир Путин за демократичен лидер.

ДВ: Неотдавна публикувахте статия под заглавие "Да поставим Путин на мястото му", в която обвинявате руския президент за четири от шестте кризи, с които се сблъска Европа. За какво е отговорен той, според Вас?

Ги Верхофстад: Путин подклажда редица кризи. Не му харесва например, че Европа има единна енергийна политика. Не му харесва и идеята за засилване на енергийното сътрудничество между европейските страни. Освен това той подкрепя екстремистки партии в Европа. Очевидно неговата цел е да финансира онези политически сили, които критикуват ЕС. Например Льо Пен във Франция.

ДВ: А имате ли доказателства за това, като изключим Льо Пен?

Ги Верхофстад: Те самите го признават. Ако запитате представители на тези партии, няма да отрекат.

ДВ: Разполага ли ЕС с ефикасни механизми за борба срещу това явление? За разлика от САЩ, например, в Европа няма закон, който да забранява на политическите партии да получават финансова подкрепа от чужбина.

Ги Верхофстад: Ние, европейците, сме по-либерални от американците и затова няма такава забрана. Но проблемът не е в юридическата законност. Това е политически проблем. В днешните кризисни времена имаме нужда от единна Европа. Всички 28 страни-членки трябва да излъчват едни и същи послания. В това число и по отношение на Русия. А какво се случва? Някои страни като Италия, например, казват, че трябва да внимаваме със санкциите и да се отнасяме по-снизходително към режима на Путин. Руският президент на свой ред отлично разбира, че 28-те страни-членки са всичко друго, но не и единни. И използва тази ситуация, за да внася разкол между нас. Ето един пример: докато ние решаваме въпроса за санкциите срещу Русия, господин Орбан сключва енергийна сделка с Путин. ЕС би трябвало да има обща външна и отбранителна политика. Защото докато продължават разногласията в ЕС, Путин няма от какво да се страхува.

ДВ: Казвате, че Европа не е направила нищо съществено за решаването на сирийския конфликт. В същото време някои европейски политици смятат, че Путин е спомогнал за стабилизирането на ситуацията в тази страна. Как ще го коментирате?

Ги Верхофстад: Путин бил помогнал? А върху кого падаха руските бомби? Върху силите на умерената сирийска опозиция!

ДВ: Днес се говори, че целта на Путин била укрепването на режима на Асад. Но подсилвайки позициите на Асад, той на практика помага в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД). А ИД се смята за по-голямо зло от Асад.

Ги Верхофстад: Това е неговата логика, но реалността е друга. ИД навлезе в Сирия от Ирак, където възникна в резултат от една огромна грешка - американската намеса. А втората грешка, която допускаме, е, че се поставяме пред избора "Асад или ИД". Но такъв избор няма, защото трябва да победим ислямистите и да се избавим от Асад. Иначе няма да има никаква стабилност в региона, още по-малко пък в самата Сирия.

Беше голяма грешка, че не оказахме помощ на умерената опозиция в Сирия, когато там още нямаше никаква "Ислямска държава". Сирийската опозиция ни помоли за оръжие, а ние ѝ отказахме. Дори след като Асад използва химическо оръжие срещу народа си, ние не сторихме нищо. Създадохме вакуум и в резултат от това в Сирия се появиха радикалните движения на сунитските джихадисти.

ДВ: Можем ли да заключим, че руският президент изглежда толкова влиятелен и силен поради липсата на изявен лидер в Европа?

Ги Верхофстад: Проблемът на Европа е в липсата и на лидерство, и на ефикасно работещи институции. Нека не се лъжем: ЕС е една слабо обединена конфедерация от 28 страни. За да приемем нещо, имаме нужда от единодушното решение на всички 28 страни-членки. В съвременния свят тази формула не функционира. Ние винаги закъсняваме, правим твърде малко или твърде късно. Европа трябва да е не конфедерация, а федерация със силно правителство под контрола на парламента.

ДВ: Г-н Верхофстад, Вие сте в политика от младежка възраст. Има ли оттогава някаква еволюция във възгледите Ви и ако да - кое беше катализаторът за тази промяна?

Ги Верхофстад: Винаги съм бил либерал в класическия смисъл на тази дума. Но едно събитие ми повлия много силно - геноцидът в Руанда. Беше ми поръчано да разследвам тази чудовищна трагедия. В рамките на два месеца там бяха избити 800 хиляди души. 800 хиляди мъже, жени и деца. Това е най-голямата трагедия в съвременната ни история. А международната общност не стори нищо. След това разследване станах друг човек. Разбрах, че има по-важни неща от бюджетния дефицит, например. Няма нищо по-важно от хуманността, няма нищо по-важно от човешкия живот. И затова моя основна задача в политиката е именно борбата срещу несправедливостите и хуманитарните катастрофи.

Публикувана в Свят
Понеделник, 21 Декември 2015 16:24

Как Гаук разгневи Ердоган

Турският премиер Ердоган явно е бил бесен, когато заяви язвително, че бившият пастор Гаук продължава да си мисли, че трябва да изнася проповеди. Един булеварден турски вестник пък обвини германския президент, че по време на посещението си в Турция се държал като колониален владетел. На свой ред Йоахим Гаук уточни, че критичните му забележки по отношение на демокрацията в Турция дори са били крайно въздържани.

Погледът към двамата спорещи показва ясно разликите между тях. Йоахим Гаук е човек със силно изразено свободолюбие и нетърпимост към всякакъв вид тоталитарни порядки. Ердоган пък, който е известен с избухливия си нрав, управлява авторитарно и не търпи чужди вмешателства.

"Заплаха за демокрацията"

По време на посещението си в Анкара в реч пред студенти Гаук заяви, че е загрижен за демокрацията в Турция, предупреждавайки, че не бива да се ограничава независимостта на съдебната власт, нито да се орязва свободата на мненията и на печата. В отговор на тези негови "съвети", Ердоган заяви, цитиран от Анадолската агенция, че германците трябвало да разкрият истината за серията убийства над турски граждани, извършени от една неонацистка групировка, вместо да дават съвети на неговото правителство. Премиерът подчерта освен това, че "намесата на Гаук във вътрешните работи на Турция" е неприемлива за турското правителство.

Защо всъщност Гаук разяри така турския премиер? "Позволих си да направя това, което правя винаги - а именно да обърна внимание на критичните теми, които се обсъждат във всяко общество. Това е нещо нормално сред приятели", заяви германският държавен глава във вторник (29.04.), добавяйки, че в подобни случаи винаги се информира за състоянието на нещата не само от управляващите, а и от управляваните, за да си състави собствена представа за нещата.

Редица германски политици реагираха с неразбиране на острия тон на Ердоган. Според Клаудия Рот от Зелените, политическият стил на турския премиер издава "липса на почтеност и демократична култура", а държавният министър във външното министерство на Германия Михаел Рот обяви "емоционалните излияния" на Ердоган за "несъответни по съдържание и стил".

Отзвукът в турските медии

Турският печат е твърде разединен в оценките си за речта на германския президент в Анкара. Опозиционните медии хвалят откритостта му и подчертават критичните му думи по адрес на Ердоган. Същевременно вестниците, които са близко до управляващата партия, отделят по-голямо внимание на похвалите на Гаук за това, че Турция е проявила гостоприемство спрямо сирийските бежанци. Те споменават съвсем бегло критиките му.

Никога досега германският президент не е получавал такъв яростен отзвук на своя реч в чужбина, посветена на една основна тема, каквато е свободата на отделната личност и защитата ѝ от държавния произвол. Както германски, така и турски медии се обединиха в оценките си, че германският президент Гаук съзнателно е излязъл извън рамката на досегашната дипломатическа линия на германската политика спрямо Турция.

Публикувана в Свят
Петък, 18 Декември 2015 10:18

Колко струва Крим?

Независимо какви ще са резултатите от референдума, Крим ще може да разчита на финансовата подкрепа на Москва, увери още преди гласуването руският министър на икономиката Алексей Улюкаев. Междувременно резултатите от референдума са известни, но не и данните за това колко ще струва на руския бюджет присъединяването на новия регион.

Милиони и милиарди

За да бъде покрит дефицитът в кримския бюджет, са необходими 1 милиард долара - или поне на толкова възлиза сумата, която регионалните власти поискаха от Русия във вид на финансова помощ. Както обяви министър Улюкаев, финансирането ще бъде предоставено на траншове от по 80 до 90 милиона долара месечно. В същото време е очевидно, че в дългосрочна перспектива ще бъдат нужни много по-мащабни инвестиции.

Делът на Крим в брутния вътрешен продукт на Украйна е около 3 процента, при това в последните 3-4 години темпото на икономическия растеж в региона е значително по-ниско, отколкото в страната като цяло, отбелязва главният икономист на Дойче Банк в Русия Ярослав Лисоволик. Оттам следва, че Крим има потенциал за растеж, който до момента не е оползотворен заради недостатъчните инвестиции в икономиката на региона, казва още той.

С присъединяването на Крим, на Русия ще ѝ се наложи да търси средства за възстановяването на инфраструктурата на полуострова, която е доста "запусната", споделя пред Дойче Веле икономистът Евгений Гонтмахер. По неговите думи, пътищата и останалата инфраструктура ще трябва да бъдат модернизирани в съответствие с руските стандарти, а за това ще са необходими огромни суми.

"Крим ще струва на Русия колкото цяла Олимпиада"

Освен това Крим няма собствена инфраструктура за снабдяването с електроенергия и вода - на този етап полуостровът все още се снабдява почти изцяло от Украйна. Планираното от руските власти строителство на мост през Керченския пролив, който дели Кримския полуостров от Русия, ще излезе най-малко 50 милиарда рубли, което се равнява на над 1 милиард евро - такива са поне прогнозите на руското министерство на транспорта. Като добавим и разходите около реализацията на всички останали набелязани проекти, присъединяването на Крим може да струва на Русия колкото още една Олимпиада, изчислява икономистът Евгений Гонтмахер.

Наред с дългосрочните инвестиции, руските власти ще трябва да финансират и текущите разходи, тъй като Крим винаги е разчитал на дотации - над половината от приходната част на бюджета идва от Киев.

С присъединяването на полуострова населението на Русия се увеличава с над 2 милиона души, което означава допълнителни средства и за изплащането на пенсии и заплати на държавните служители, посочва Гонтмахер. Той смята, че за да покрие тези суми, Русия неизбежно ще трябва да съкрати субсидиите за други региони.

Публикувана в Свят

Основният противник на САЩ е Китай

Тома Томов е политически анализатор. Завършва журналистика в Софийския университет през 1968 г. Работи в списание „Младеж“ (1966-1969). Прави серия репортажи от СССР и интервюира Александър Солженицин и Иля Еренбург. През 70-те години името му се свързва с програмата „Светът в действие“. Води седмичната програма „Панорама“. Пътуващ международен кореспондент е за САЩ, Европа, Япония, Азия, Близкия изток. Интервюира Джими Картър, Ричърд Никсън, Хенри Кисинджър, Сайръс Ванс, Марлон Брандо, Рей Бредбъри, Индира Ганди. През 90-те години реализира култовата рубрика „Наблюдател“. Снима падането на Берлинската стена и всичко, което се случва в модерния свят след това.

- Г-н Томов, идва ли друг свят, как е възможно съществуването в него, или планетата е обречена от безумието на трета световна война, за каквато в прав текст говори папа Франциск?
- Папата може да произнесе една проповед, но не може да премахне бедността. Това са неразрешими проблеми. Човекът направи от Земята концентрационен лагер и ще си плаща. Проблемът е, че при 100 души на Земята двама изхранват останалите, 10 души вършат работата и 13 управляват. Какво правим с останалите 75? Т.е. много са хората. Какво да се прави с бедността, която е колосална.

- Защо ни се случват арабски пролети, Сирия, бежанците, разстреляният Париж, сваленият руски Су?

- Всички тези събития трябва да се анализират самостоятелно. Трябва да се абстрахираме от конспиративните теории, защото Арабската пролет е едно, а процесите в Европа са съвсем друго. Те се подчиняват на различни логики. Всяка нация си има собствен кладенец на времето.

- Точно за кладенците питам. Това не е ли глобалният въпрос за владеенето на енергийните ресурси?

- Е, да. Имаше един момент, когато американците се нуждаеха много от Близкия изток и Сайръс Ванс даже каза, че това е сънната артерия на Америка. Така че от момента, в който сключват договора с крал Сауд, основателя на Саудитска Арабия, това е в сила. Но след енергийната революция, която бе извършена в Америка с фракинга, с лайт ойла, САЩ вече спокойно може да задоволяват нуждите си от петрол. По-скоро ще има страхотно сриване на цената. Затова американците в момента не се нуждаят от Близкия изток. Техният основен противник е Китай. Те не знаят как да менажират китайския възход. А след като направиха съдбоносна грешка в Близкия изток, се чудят как да се изтеглят, без да загубят същевременно, което е много трудно.

- Какви са възможностите за търсене на разумен изход от ескалиращата ситуация с ИДИЛ в Сирия, с миграционните вълни, с въоръжения конфликт и търговската война между Русия и Турция?

- Разумът е различен. Англосаксонският разум е един, руският е друг, китайският – трети. Дън Сяопин навремето имаше прекрасна фраза: „Когато се бият два тигъра, умната маймуна седи на дървото и гледа сеир”.

- Какво може да направи нашата малка държава, докато се бият тигрите, не трябва ли да се възползваме?

- Имаме продажен компрадорски елит. Той не заслужава да управлява страната, но друг нямаме. И с този елит тази страна толкова може да постигне. Повече не може.

- Трябва ли да плаче държавният глава?

- Държавният глава е и главнокомандващ. Представете си, че има война. Трябва да пратиш десетки млади хора на фронта. Не може да ги пратиш, подсмърчайки. Трябва да си мъж. Затова по-добре в България да има някой като Бенковски, който да може да ръководи хора в бой. Сега държавният глава – Росен Плевнелиев, е един мил човек, знае английски, строителен предприемач, но България може би би била по-добре, ако намери някой, който да не говори толкова много. Ама какъв съм аз да давам съвети на държавния глава?

- Това, че сме малка държава, не е ли нашият шанс, имаме ли полезен ход?

- Винаги има полезен ход. Докато си жив.

- Какво да правят големите – Путин и Ердоган. Възможен ли е диалог там, или разговорът приключи със свалянето на Су-24?
- Дано да не правят големи грешки, за да не се сринат нещата към военна конфронтация. Иначе и двамата са достатъчно силни лидери, за да се разберат.

- Обама, ЕС, Меркел къде объркаха визията си, възможен ли е коригиращ диоптър за съвременната политика?

- Да се управлява една държава, да се занимаваш с политика, е много трудно нещо. Айнщайн казва, че това е по-трудно от Теорията на относителността. Глобални лидери в момента няма. Още по-малко - големи. И светът в момента е в доста хаотично и неуправляемо състояние. Америка е по-слаба, но ще продължи да бъде водещата нация поне още 20-30 години. След това вече Китай, който неудържимо напредва, вероятно вече ще поиска да промени правилата. Ще изгони американците от Азия, а след това ще видим какво ще прави. Засега има два големи проекта. Единият е китайският, който, образно казано, е Коприненият път към Европа, подкрепян от 70 милиона строители и огромните им пари. Само в Лондон вложиха 62 милиарда. Другият проект е американският, който от едната страна захапва Европа, а от другата-Азия. Американският проект е класическият англосаксонски проект. Той се реализира, отначало, чрез английската империя, а след това - чрез американската демократична империя в момента. С пълен и тотален контрол над финансовия капитал на Запада. С най-добрата и най-могъщата армия. Те печатат парите на света. Кой ще победи, не може да се каже.

 

Източник: http://retro.bg/intervyu/toma-tomov-prezidentt-tryabva-da-e-mzh-ne-da-podsmrchabr-nbsp_2586.html

 

 

 

 

Публикувана в Гледища

"Руския външен министър го хвана срам от думи на Борисов"

Сергей Лавров е на мнение, че изказването на Борисов вчера пред Американската търговска камара, е укоримо.

Руският външен министър Сергей Лавров каза, че би се срамувал, ако беше на мястото на българския премиер Бойко Борисов заради изказването му пред Американската търговска камара в България вчера.

Думите на Борисов, подразнили Лавров, бяха в контекста на направен от него преглед в българо-американските отношения, в които, според оценката му, България е по-лоялният партньор. Вчера премиерът говори назидателно пред представителите на американския бизнес с думите "толерираме го, дори когато не е много за толериране".

Публикувана в У нас

Американският президент Барак Обама приветства участието на Куба на Седмата среща на върха на страните от Северна и Южна Америка в Панама.

Преди началото на форума Обама се ръкува с кубинския си колега Раул Кастро и обяви нова глава в историята на двустранните отношения с Хавана:


Доволен съм, че Куба е представена на тази среща на върха за първи път... Докато САЩ даваме начало на нова глава в нашите отношения с Куба, искаме да създадем нова среда, която ще подобри живота на кубинския народ.

Публикувана в Свят

Властите във Вашингтон може да се откажат да подкрепят настоящия президент на Украйна Петро Порошенко и да заложат на олигарха и бивш губернатор на Днепропетровска област Игор Коломойски, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. 

 

В DWN смятат, че Коломойски е опасен за Порошенко, тъй като има голяма частна армия, а САЩ може би виждат потенциален по-добър съюзник в борбата си с Русия.

Публикувана в Свят

През 2014 г. световните продажби на въоръжение за отбранителната индустрия са се увеличили за шеста поредна година, достигайки 64,4 млрд. долара - с 13,4% повече от 2013 г., показва доклад на базирания в Лондон анализатор на световната оръжейна търговия IHS.


„Рекордните цифри се дължат на силното търсене от страна на развиващите се икономики на военни самолети и ескалацията на регионалното напрежение в Близкия изток и Азиатско-тихоокеанския регион”, отбелязва Бен Муърс, анализатор в компанията.


Саудитска Арабия е отнела лидерството на Индия като най-голям вносител на военно оборудване. Саудитският внос се е увеличил с 54%, достигайки 6,5 млрд. долара, а тази година се очаква нов ръст - от 52% до 9,8 млрд. долара, прогнозират експертите на базата на планираните доставки. На второ място по внос е Индия, на трето - Китай.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 29