Президентът на Турция – Реджеп Тайип Ердоган спечели с нищожна преднина на 16 април 2017 година, конституционен референдум (“razor thin victory” – 51,4 от гласовете бяха „за“, като преднината в брой гласове беше 1379934 гласа) за преобразуване на политическата система в посока на президентска република, като това му даде възможността да консолидира властта си. Европейските страни и Държавният департамент на САЩ реагираха на това събитие, като най-вече укориха управлението на Ердоган заради начина, по който контролира медиите и потиска опозицията в навечерието на вота.

 

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE), поканена от Турция да наблюдава гласуването, заяви, че референдумът „не съответствува на стандартите на Съвета на Европа“. Независимо, че от OSCE не цитираха конкретни случаи на измама, от там посочиха, че решението на турската изборна администрация да допусне да се броят неподпечатани бюлетини противоречи на избирателния закон.

 

В няколко случая по време на предизборната кампания в навечерието на референдума, Ердоган реагира на критики от страна на европейски лидери, като ги обвини, че използуват фашистка реторика срещу Турция и ги сравни с нацистите. Независимо, че европейците бяха втрещени от неговите коментари, подстрекателската реторика очевидно сработи и успя да събуди необходимата му подкрепа от чужбина, за ад спечели победа.

 

В Германия, Франция, Нидерландия, Австрия и Белгия, „да“-то за Ердоган спечели с голяма разлика. При по-далечните дестинации, като Обединеното кралство, АЩ, Австралия и Канада, където Ердоган инвестира по-малко политически капитал в кампанията, сред пребиваващите турци преобладаваше отговорът „не“ на разширяването на президентските пълномощия.

 

С много тънка разлика за победата си, несъмнено подкрепена точно от турските гласоподаватели в различни части на Европа, Ердоган вече може драматично да разшири властта си и да удължи политическия си мандат.

 

Доколкото дълбоката поляризация на турските избиратели стана съвсем ясна в хода на референдума, Ердоган ще бъде въвлечен в още по-мощно националистическо течение, за да запази подкрепата сред тази половина от турците, които подкрепиха исканите от него мерки. Тъй като отговорът „не“ доминираше в трите големи турски мегаполиса – Истанбул, Ангара и Измир, Ердоган е наясно, че няма шанс да привлече секуларизираният елит на своя страна. Така че, той ще прибегне до още по-извънредни мерки за укрепване на властта си, докато още може. (How Turkey’s President Eked Out a Victory, Stratfor, Media Center, April 18, 2017, 22:19 GMT, https://www.stratfor.com/image/how-turkeys-president-eked-out-victory ).

Публикувана в Свят

Руската дискретност беше торпилирана от кюрдско официално изявление

Въоръжените милиции на сирийските кюрди – YPG са съобщили, че Русия изгражда военна база в северозападна Сирия. Това е резултат на двустранно споразумение между кюрдите и руснаците, като договорката включва обучението на кюрдските бойци. Огласеното от кюрдите съобщение беше незабавно коментирано, като „стъпка, която ще вбеси Турция, която се опитва да блокира напредването на кюрдите в близост до нейните граници“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Съобщението веднага беше оценено като много важно от специализираните медии от типа на “Stratfor”, които веднага обърнаха внимание на новината, цитирайки коректно “Reuters”. Ударението се поставяше на значението на кюрдските Отряди за народна защита (YPG), като важна регионална въоръжена сила, както и на твърдението, че руски войски вече са пристигнали в кантона Африн (Afrin) в северозападна Сирия. От “Stratfor” не пропускат да напомнят, че YPG са формация, която е подкрепяна от Съединените щати и представляват ключов фактор в Сирийските демократични сили, които пък са от особено значение в борбата срещу Ислямска държава. (Syria: Russia to Train Kurdish Forces Under New Agreement, YGP Spokesman Says, Stratfor, Situation Reports, March 20, 2017, 14:53 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-russia-train-kurdish-forces-under-new-agreement-ygp-spokesman-says  ).

 

Африн е един от трите кантона, на ред с Кобани (Kobane) и Cizre, които сирийските кюрди се опитаха да свържат в едно цяло, контролирано от тях, но намеренията им бяха провалени от проведената през миналото лято операция „Ефратски щит“ на турската армия. По време на операция „Ефратски щит“, турците и най-вече техните съюзници от Сирийската свободна армия, взеха под контрола си градовете Джарабулус (Jarabulus) и Ал Баб (al-Bab).

 

Русия отрича, кюрдите са горди с постигнатото

 

В създалата се възбудена обстановка, руският министър на отбраната тутакси заяви, че Руската федерация няма никакви планове и намерения да отваря нови военни бази в Сирия. Той обясни, че клон на руския „помирителен център“, който посредничи в договарянето на местни споразумения между воюващите страни в Сирия е бил разположен в провинция Алепо, близо до Африн.

 

„Няма планове за разполагане на нови военни бази на територията на Сирийската арабска република“, се казва в официално изявление от 20-ти март 2017 година.

 

„Според руско – турското споразумение от 30 декември 2016 година, звената на Руския център за помиряване на противостоящите страни на територията на Сирия, осъществява 24 часово наблюдение на прекратяването на огъня. С оглед на предотвратяването на нарушения на режима на прекратяване на огъня, едно поделение на Руския център за помиряване на противостоящите страни е бил разположен в контактната зона между отряди на кюрдските милиции и формации на Свободната сирийска армия, контролирани (формациите на ССА, бел. авт.) от турската страна“, заявява министърът, визирайки района на Африн в провинция Алепо. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Това обаче се намира в значително противоречие със заявеното от говорителя на YPG – Редур Шелил (Redur Xelil) пред “Reuters”. Според кюрдския официален говорител, споразумението е било сключено в неделя на 19 март 2017 година и че руските войски вече пристигат с камиони и бронетранспортьори и се разгръщат на позиции около Африн. В писмено съобщение до медиите, Redur Xelil заявява, че въпросното споразумение е „първото от такъв вид“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Турските медии, по-специално меродавният вестник „Хюриет“, от своя страна цитират дословно изявлението на Redur Xelil, в което се казва: „Споразумението беше на основата на рамката на сътрудничество за борба с тероризма и на обучението на нашите бойци от страна на руската армия. Ние имаме преки връзки с Русия“. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Почти по същия начин звучи изявлението на говорителя на YPG, цитиран от “Reuters”:

 

„Руското присъствие … идва поради споразумение между YPG и руските въоръжени сили, действуващи в Сирия в рамките на сътрудничеството срещу тероризма и за да се помогне на обучението на нашите сили (силите на YPG, бел. авт.) на модерно военно изкуство и за създаване на точка на пряк контакт с руските сили“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Според говорителя на кюрдите от YPG, Redur Xelil, цитиран от “Reuters”, местността, където са разположени новопристигналите руски войски, известна като Кафр Джина (Kafr Jina), наскоро е била подложена на артилерийски обстрел от страна на турската армия, от позиции, намиращи се оттатък минаващата наблизо граница. Кюрдският говорител е отказал да даде сведения, колко руски войници са пристигнали в Кафр Джина.

 

„Споразумението влезе в сила днес“ е заявил Redur Xelil на 20 март 2017 година. Той на няколко пъти е изтъкнал ефективността на YPG в „борбата с тероризма“. „Това е, което тласна много сили да сътрудничат и да правят съюзи с YPG“, заявил е официалният говорител на кюрдските милиции. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Крият ли се кюрдите зад руски щит ?

 

Кореспондентът на “Reuters” в Бейрут – Том Пери, коментира, че това споразумение „по-нататък ще покаже как сирийските кюрди са успели да привлекат едновременно Вашингтон и Москва на тяхна страна, след като кюрдите са се представили като организирана сила, способна да се противопостави на джихадистките групи и да отнеме територии от Ислямска държава“. Последният коментар е доста спорен – едва ли сядането на два стола е най-успешната тактика в толкова сложна ситуация като войната в Сирия, но вън от всякакво съмнение е, че различни замесени в сирийския конфликт сили са готови да ухажват кюрдите с оглед на техния боен потенциал.

 

Според Том Пери, разполагането на руски войски би могло да помогне за „възпирането“ на атаки през границата от страна на Турция срещу доминираният от кюрдите район на Африн. Анкара е враждебна към отрядите на YPG, смятайки ги (не без основание, бел. авт.) за маша на Кюрдската работническа партия (PKK), която се опитва да предизвика безредици в Турция.

 

От “Reuters” напомнят, че по-рано този месец, на около 100 километра източно от Африн, подразделение на американската армия предотврати турска атака срещу бойци, съюзници на YPG, които контролираха по това време град Манбидж (Manbij). Американците се намесиха, след като турската армия и бойци от Свободната сирийска армия се опитаха да превземат града.

 

От вестник „Хюриет“ пък припомнят факта, че в началото на месец март 2017 година, Сирийските демократични сили, (които по това време се определят от наблюдателите като „хлабава коалиция, състояща се предимно от кюрдските отряди на YPG и от различни етнически милиции на араби – сунити, тюркмени, язиди и асирийци - християни“, достигат до споразумение с Русия за предаването на някои села, намиращи се западно от Манбидж (Manbij) на сирийските правителствени лоялистки сили, с оглед на възпирането на намерението на Турция да атакува града. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

В Анкара са меко казано нервни

 

Новините от Африн веднага предизвикаха реакцията на турския вицепремиер Нуман Куртулмуш (Numan Kurtulmuş), който попитан от журналисти за възникналата ситуация, заяви по доста емоционален начин, че Анкара никога няма да позволи в северна Сирия да се създаде това, което той нарича „терористичен регион, терористична страна“, имайки пред вид присъствието на YPG.

 

„Ние сме довеждали това до знанието на всички заинтересувани страни при почти всички наши срещи. Руснаците знаят това и американците знаят това и всички други държави знаят това“, заявява Куртулмуш на пресконференция в Анкара. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

 

Междувременно, източник, цитиран като „турско официално лице“, завява пред вестник „Хюриет“, че руското министерство на отбраната е отхвърлило съобщенията за изграждане на военна база в Африн, но Анкара не е убедена в това от руските обяснения, независимо от това, че турската страна се е въздържала от публичен отговор на създавания съюз между Москава и сирийските кюрди.

 

Същият източник е съобщил, че Русия не е информирала Турция за разполагане на въоръжени сили в райиона на Африн. Турското разузнаване е установило, че руски конвой от четири бронетранспортьора е пристигнал в Африн през района на Менах (Menagh), намиращ се южно от Азез (Azez).

 

Друго турско официално лице, също останало анонимно е обяснило пред „Хюриет“, че съществуващите центрове за наблюдение на спазването на примирието, разположени във военно-въздушната база в Хмеимим (Hmeimim) в Сирия от страна на Русия и в Анкара от турска страна, като част от споразумението за спиране на огъня от 30 декември 2016 година, са способни да наблюдават ситуацията на терена. Източникът на „Хюриет“ изрично е подчертал, че в момента няма никакви сблъсъци в района на Африн, които да изискват изпращането на наблюдателна мисия. Същият източник е обяснил, че Турция все още не е изградила център за наблюдение на спазването на споразумението за прекратяване на огъня на сирийска територия поради затруднения с осигуряването на сигурността на мисията. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

Както вече стана дума, от турска страна предполагат, че целта на разгръщането на руските сили в района на Африн цели да се възпрепятства възможността за каквито и да са сблъсъци между групите на сирийската опозиция (най-вече от Сирийската свободна армия) и YPG, заедно с политическото й крило – партията „Демократичен съюз“ (PYD). Според информиран турски източник, Турция е изразила своят дискомфорт от военното сътрудничество между Русия и кюрдите от YPG още преди да започне руската операция в района на Африн.

 

От своя страна, Русия задълбочава отношенията си с YPG, независимо от факта, че Турция е против каквото и да е сътрудничество със сирийските кюрди, тъй като Анкара разглежда „Отрядите за народна защита“ като „издънка от дървото“ на Кюрдската работническа партия (PKK), която е смятана за терористична организация и е обявена извън закона в Турция.

 

Интересен факт е, че въпреки че руското протеже – Башар Асад и кюрдите имат зад гърба си дългогодишна история на взаимна враждебност, през време на вече шест годишната гражданско – религиозно – прокси война в сирия, YPG и лоялистите от Дамаск успяха почти изцяло да избегнат въоръжени сблъсъци помежду си.

 

Що се отнася до политическото крило на YPG – партията „Демократичен съюз“ (PYD), Турция се противопоставя и на всякаква форма на участие на въпросната партия в мирните преговори около сирийската криза, но Москва се застъпва за необходимостта сирийските кюрди да са представени на разговорите в Женева и в Астана. На предишната среща в Астана, Русия предложи проект за конституция на Сирия, в който се предвижда културна автономия за сирийските кюрди. От своя страна, YPG и PYD се опитват да задълбочат тяхната задаваща се на хоризонта автономия, чрез въвеждане на федерално управление в северната част на Сирия.

 

Евентуалният контрол на кюрдите от YPG над отделни анклави в североизточна Сирия и над региона на Африн в северозападна Сирия, предизвиква голяма загриженост в Турция. Подпомагани активно от своите съюзници от Сирийската свободна армия, турците започнаха офанзива в северна Сирия за да пресекат възможността YPG да създаде непрекъсната ивица от кюрдска територия по протежение на по-голямата част от границата между Турция и Сирия.

 

Турските притеснения са напълно разбираеми, като се има пред вид, че на 20 март тази година, от YPG са направили изявление, че до края на годината смятат броя на бойците във въоръжените им милиции да надхвърли 100 000 души (!), като целта е тази въоръжена сила да стане по-организирана и да започне да наподобява традиционните армии.

 

Турция оказва натиск и върху Вашингтон, за да бъде анулиран съюзън между американците и сирийските кюрди, а вместо него да бъдат подкрепени бунтовниците, които са в съюз с Анкара. Последното се иска най-вече в контекста на подготвяното настъпление за превземане на столицата на Ислямска държава – Ракка (Raqqa), която остава като последен голям град – крепост на Халифата. Това не е попречило на лидера на да заяви наскоро пред “Reuters”, че атаката ще започне в началото на април и че бойците на YPG ще вземат участие в нея, редом с арабите от сирийската опозиция.

 

От своя страна от Пентагона са заявили, че по въпроса не е взето решение. (U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

Публикувана в Свят

Сирийски бунтовници съобщиха, че са взели контрола над град Джарабулус (Jarabulus) и са изтласкали силите на Ислямска държава. Това стана непосредствено след като започна подкрепяната от турските въоръжени сили операция „Ефратски щит” според съобщения в Twitter от 24-ти август 2016. Бунтовническите сили твърдят, че са стигнали центъра на града, който се намира на границата между Турция и Сирия. Турските военни са подпомогнали провеждането на операцията още преди 24 август, хвърляйки танкове и бронетранспортьори в подкрепа на настъпващите бунтовници.

Публикувана в Свят

Днес, 21 август 2016 година бяха представени резултатите от WorldPR Global Leadership Ranking 2016© (Световното класиране на лидерството за 2016). Най-важният акцент сред изводите от изследването беше даден може би от д-р Андрю Робъртс (Dr. Andrew Roberts), гост професор във факултета за военни изследвания в „Кингс Колидж” в Лондон. (War Studies Department, King’s College London). Той заяви:

Публикувана в Свят

Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.

Публикувана в Свят

Терористичните атаки, геополитическото напрежение между Турция и съседите й, както и допълнителната доза политическа нестабилност след неуспешния опит за преврат от 15-ти юли 2016 година, нанесоха удар по туристическата индустрия на Анкара. Секторът, който дава 12,9 процента от брутния вътрешен продукт на Турция и в който са наети 8,3 от работната сила в страната се е сринал с 23 на сто през първите пет месеца на 2016 година и продължава да се плъзга надолу.


Казано най-общо, един сериозен удар като атаката срещу истанбулското летище „Ататюрк“, станала на 28-ми юни 2016 година, би имала отражение върху туризма като цяло само няколко месеца. (Световният съвет за пътувания и туризъм прави оценката, че за да се възстанови туристическият сектор на дадена страна след сериозна терористична атака, отиват около 13 месеца). Уязвимостта на турската сигурност обаче ще продлъжи този период според частната аналитична агенция „Стратфор“. (Turkish Tourism Takes a Hit, July 22-th, 2016, 18:27 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/turkish-tourism-takes-hit ). Страната е изправена пред цял рояк от заплахи – от Ислямска държава, от Кюрдските сепаратисти, от левите радикали и пр. Всяка една от тези фракции има „искреното желание“ да задълбочи политическата криза в Турция, като генерира конспирации и сее семената на недоверието към правителството.

Публикувана в Свят

Жената на турския президент Ердоган наскоро каза, че османският харем бил "училище за живота”. Безобидна носталгия по османското минало? Според германската публицистка Лале Акгюн, зад това се крие нещо много опасно. В представите на семейство Ердоган харемът няма как да не е „училище за живота”. Това е една представа, в която жената е принизена само до сексуален обект и машина за раждане на деца.

- Жените като сексуален обект и машини за раждане на деца? Не е ли прекалено абсурдна тази представа?

За това си има обяснение. В писанията на консервативните ислямисти можем да прочетем именно това: Жената е длъжна да полага грижи, за да се харесва на мъжа си, да се подготвя за ролята си в семейството и да му ражда деца. Изявлението на госпожа Емине Ердоган пасва идеално към думите на съпруга й, който на 8 март заяви, че единственото истинско предназначение на жената е да бъде майка.
- Как се възприемат подобни изявления в Турция? Та нали там има и светски настроени хора?

Изявлението се покрива с онова, което от години проповядва консервативният лагер. Ислямистите обичат да се представят за жертва на 90-годишното светско развитие на републиката. Сега те смятат, че е крайно време страната да се върне към корените си от времето на Османската империя. Показателна е и цялата мегаломания по отношение на османското минало. Много от поддръжниците на Ердоган мечтаят за онази империя и искат да „изличат” 90-те години републиканско развитие. Съчувствам на всички просветени и светски ориентирани жени в Турция. Не само, защото техният глас почти не се чува в обществото, а и защото те ще бъдат унижавани и преследвани заради разбиранията си. Както се случи на 8 март тази година, когато полицията преследва жени, само защото бяха решили да организират демонстрация по случай Деня на жената.

- Колко силни са, според Вас, позициите на консервативния ислям в Турция?

В действителност османският харем е бил истински ад за жените. Те се били унижавани, потискани, принуждавани да приемат исляма, превърнати са били в сексуални обекти за задоволяване на мъжки страсти и са били принудени да си съперничат, за да спечелят благоразположението на мъжете, и най-вече – на султана. С други думи - водили са живот, какъвто не би си пожелала нито една жена. Хвалебствията по адрес на харема, разбира се, преследват определена политическа цел.
В ислямистките среди тези хвалебствия са елемент от една консервативна визия за бъдещето: Турция отново да стане най-великата и силна страна и всички да коленичат пред Ердоган. Сегашната европейска политика дори му дава нови „доказателства” за величие, а това допълнително „циментира” неговата власт и увеличава арогантността на управляващите. Същинската цел на Ердоган е да съсредоточи всички властови инструменти в ръцете на президента, тоест в свои ръце. Няма да се учудя, ако той бъде избран за пожизнен президент, а след него на власт дойде някой негов потомък - тоест да се създаде един вид семейна диктатура.

- Каква би трябвало да е политиката на ЕС в контекста на това развитие?

Умно би било, ако в бежанската политика ЕС си сътрудничеше с ООН, вместо с Турция. Сътрудничеството с Турция обаче бе представено като безалтернативно. Аз не намирам тази идея за добра. Защото не вярвам, че Турция е в състояние да изпълни желанията на ЕС. Изобщо не е ясно, дали тя има желание за това. Този, който поне малко познава турската политика и манталитета на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, знае много добре, че не може и не бива да се осланя на този партньор.

*Германската социалдемократка Лале Акгюн е политик и публицист. От 2002 до 2009 година тя беше депутат в Бундестага.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B5%D1%8F/a-19111022?maca=bul-bulgarisches_webportal-2165-xml-dirbg

Публикувана в Европа

Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанския поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост - точно както искат и десните популисти.

Особено сега - дни преди местните избори в няколко германски провинции - германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: "Бежанската криза е овладяна!". Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като "пробив" най-новото предложения на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен "напредък" не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше "изстреляно" твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени.

И този път източноевропейските държави бяха тези, които подеха спорове. Някои се чувстват пренебрегнати от решението, което според тях било инициирано от Германия. Канцлерката отрече да има такова нещо. Само че на някои от европейските ръководители навсякъде им се привижда дългата ръка на Берлин и това всъщност им е достатъчно, за да се обявят срещу всяко ново предложение. Унгария например за пореден път обяви, че не е съгласна с преразпределението на сирийските бежанци из европейските държави. В борбата си срещу всичко "чуждо" Будапеща проявява удивителна упоритост.

Нима ЕС ще се откаже от собствените си ценности?

Вярно е обаче, че в турското предложение липсваше един твърде важен детайл: датата, от която страната ще започне да приема обратно бежанците от Гърция. И още нещо: разбираемо на някои европейски държави цената за това обещание им се видя твърде висока: Турция иска допълнителни три милиарда евро за сирийските бежанци, живеещи на нейна територия, безвизов режим за турските граждани още от юни тази година и ускорени преговори за прием на страната в ЕС. Особено срещу последното условие се надигна силно възражение, независимо, че всички европейски държави искат едно: колкото се може по-бързо да затворят портите на Европа за бежанци. Австрия и балканските държави обаче смятат, че затворената граница към Македония също върши работа – при това без да има нужда да се правят нови отстъпки на Турция.

Онова, което почти не беше обсъждано на тази среща на върха, бе следният въпрос: Как да се води пазарлъкът с една страна като Турция, която точно сега по провокативен начин отменя свободата на печата? В подобна ситуация всъщност би било редно незабавно да се прекратят преговорите за прием на Турция в ЕС. Освен ако въпросният критерий (за свободата на печата) не бъде на бърза ръка изваден от списъка с основните изисквания на ЕС. Но явно Общността е способна дори и на подобно нещо, защото е крайно настървена да сключи сделка, с помощта на която да се отърве от бежанците.

Този път критиките срещу нападенията срещу печата и нарушенията на човешките права в Турция прозвучаха така плахо, както иначе само по отношение на Китай. Очевидно ценностите на ЕС са само украшение, което по време на преговори се превръща в пречка.

А какво да кажем за съдбата на отчаяните хора, които сега са блокирани в Идомени? И за това не бе изречена нито дума. Хуманизмът беше погребан бързо и старателно. Нито дума и за това, че Турция само отчасти може да бъде квалифицирана като "сигурна трета страна". Във всеки случай тя не е правова държава, което бе доказано с действията й срещу вестник "Заман".

Стъпка по стъпка към крепостта ЕС

Нима сега Турция ще започне да изтиква абсолютно всички иракски бежанци обратно през границата към Мосул, да връща със самолет всички афганистанци в Кабул и без суетене да изпраща иранците обратно в родината им?

В Германия подобно нещо не е възможно, защото всеки бежанец има право на това да бъдат проверени индивидуалните му основания за убежище. А ЕС като цяло е задължен да спазва Женевската конвенция за бежанците. Сега всичко това обаче явно не играе никаква роля, защото основната повеля гласи: броят на бежанците да се сведе до нула.

Така ние постепенно се доближаваме до идеала на всички десни популисти – а именно до превръщането на Европа в непревземаема крепост. След като прие само около милион бежанци, ЕС явно не се свени да постави под въпрос собственото си бъдеще, да сключи мръсна сделка с Турция и да премахне всички мостове, които свързват крепостта с външния свят. А това е твърде жалко представление.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/a-19100972

Публикувана в Европа

"Забраната за влизане в Турция означава вкарване на Доган в "Черния списък" с враговете на Турция. Преведена тази забрана в конкретика, това означава заплаха за живота на Доган за пореден път”, заяви в предаването „Тази сутрин” проф. Людмил Георгиев, бивш член на Централния съвет на ДПС и бивш съветник на Доган.  Интервюто се публикува с незначителни съкращения.

-    Проф. Георгиев, защо Доган и Пеевски са с забранен достъп за влизане в Турция? Защо му се случва това на Доган?
Очевидната причина е заради действията спрямо Лютви Местан преди Нова Година.
-    Като ответен удар?
Естествено.
-    Но излизат освен политическите, защото политиката по изказвания на г-н Доган, е свързана с обръч от фирми, икономически или политически?
Винаги съм твърдял, че Възродителния процес в България не струва нищо пред онова, което сполетя България преди 26 години, имам предвид „Демокрацията по български”. В условията на „Демокрация по български” се възродиха всички демони на българската психика - говоря за личното благоденствие, никакво чувство за общност, но наред с тях те се пренесоха и в българските турци. Българските турци в България в момента са абсолютно същите като нас българите – всеки срещу всеки, всеки гледа собственото си благоденствие, никакво чувство за общност, никакво чувство за колектив. В този смисъл аз мисля, че подобно на нас българите, които се клепаме в чужбина, резултат на подобни действия от страна на Местан и ръководството на бъдещата партия, т.е. приближените, но най-вече в лицето на Местан, неминуемо е допринесло за тази позиция на Ердоган.
-    Значи Местан е клепал Доган пред Ердоган?
Предполагам, логично е.
-    В пресата обаче излизат много любопитни детайли – „императора на контрабандните цигари”, в случая за Пеевски.
Ето това се цели. Като се пришие Доган към Пеевски, който очевидно е с негативно отношение в масовата публика се цели да се минимизира онова, което наистина Доган свърши, а то е от историческо значение, т.е. прекъсването на всякакви възможности на сегашното ръководство на Турция да влияе върху политическите процеси в България.
-    Какви са били амбициите на Турция, ако тя е искала да влияе на политическите процеси в България?
Веднага Ви казвам. Кемалистка Турция няма нищо общо с Ердоганова Турция. Достатъчно е само да прочетете книгата на Давутоглу, за да видите директните внушения по отношение на необходимото влияние на Балканите от страна на съвременна Турция. Ердоганова Турция в  момента нарушава всички принципи на Кемализма. Не е само Президентската република, не е само недопустимата намеса на религията в светския живот, но и най-вече онова, което беше задължение на Мустафа Кемал Ататюрк като необходим завет за всички бъдещи турски политици – мир в къщи, мир със съседите. Това е фундаментален принцип на Кемалистка Турция. В момента Ердоган и Давутоглу нарушават всички принципи на Кемалистка Турция. Нито има мир вътре в Турция, нито има мир навън.  
-    Как ни засяга това нас?
Нас ни засяга пряко. В тази книга, Кърджалийския район, забележете не България, а Кърджалийския район, според стратегическите виждания на Ахмед Давутоглу, всъщност идеолога на цялата тази неосманистка политика, би трябвало да бъде задължителна зона на влияние от страна на Турция. И нещо, което няма нищо общо с науката. Той говори за османска идентичност. Забележете каква фундаментална глупост е това от научна гледна точка.
-    Но защо чак сега говорим за тези неща? Книгата е от 2000-та година.
От една страна много се ускориха нещата през последните години, особено след 2011 г.  Имам предвид онова неистово желание да бъде свален Башар Асад в Сирия, изключително бързо текат процесите, и от друга страна, Вашия въпрос е лесен за отговор – защото българския политически елит по-далече от носа си не може да види. Той може да види до следващите избори.
-    В Кърджали сякаш влиянието не е засилено от преди години.
Момент, има разлика. Ахмед Доган през всичките тези 26 години директно е заявявал на всички политически елити, независимо дали са османисти или кемалисти, че Република Турция няма място в България, че българските турци са български граждани, и Република Турция да забрави всякакви мечтания за влияние на турска политика в България.
-    Как Ви се струва формулировката: „Доган – съвременния Левски”? Звучи цинично, според мен.
Иронията е едно, реалността е съвършено друго. Има една книга, която ще излезне есента на един мой голям приятел и близък до Доган, казва се Иван Палчев, който от 90-та година всеки ден си води записки. В тази книга ще видите множеството пъти, в които е заплашван живота на Доган, защото отстоява българския национален интерес. В момента е същото. Забраната за влизане в Турция означава вкарване в „Черния списък” с враговете на Турция.
-    Реална ли е тази заплаха? Защото няма официално потвърждение, освен чрез медиите и пресата.
Естествено, че е реална. Аз вярвам дълбоко на Соломон Паси, който обясни какво означава това на дипломатически език. Има забрана, която преведена в конкретика означава заплаха за живота на Доган за пореден път.
-    И зад тази заплаха стои Турция?
Естествено. Аз съм дълбоко убеден, че и зад неосъществения 2013-та година атентат, също стои Ердоганова Турция.
-    Нещо много важно. Ердоган заплашва с пускане на бежанците през България и през Гърция.
Ердоган е изпаднал в една тиха лудост, да не кажа тотална истерия, в която той се чуди какво да предприеме, защото Турция, както каза вчера и един бивш турски посланик, в тази ситуация тя няма печеливш ход. Турция възприема всички като враг – и Русия, и сирийските кюрди, и САЩ, и Европа. Ердоган се е обградил в своето светоусещане с врагове и прави грешка след грешка, включително и започналия обстрел над сирийските кюрди от онзи ден. Щатите го предупредиха да не прави това, европейците – също го предупредиха да не прави това.
-    Европа в позиция ли е въобще да го предупреждава, при условие, че той я държи на каишка с бежанците?
Това е трагедията на Европа, че се допусна един сам по себе си почти ненормален човек като Ердоган да държи Европа за каишката.
-    До онзи ден не беше нормално войската да е по границата, но днес вече ще приемат единодушно промяна в закона и ще ходи войската по границата. Това за какво е знак?
Това пак са палиативни мерки от днес за утре. В тази глобална ситуация трябват глобални действия. За съжаление българския политически елит не го виждам как ще се осъзнае. Има една прекрасна статия на Валери Найденов, който съвсем простичко обяснява какво трябва да се прави стъпка по стъпка. Целият проблем на българския политически елит е, че няма кой да чете. Още по-малко има кой да осъзнае и кой да действа.
-    Защо Местан излезе с тази провокация, както беше оценена от много хора, ДОСТ* като име на новата му партия и ще просъществува ли тя?
Според мен няма да просъществува. Това е последен отчайващ опит на един много тежък нарцис, какъвто е Местан. Имаше едни шеги навремето – въпроса е кой повече ревнува Местан, дали Ширин го ревнува повече или самия той се ревнува повече като се види в огледалото, понеже той се обича много и очевидно ревността му към себе си е голяма, това е в кръга на шегата. Но това е последен опит на един тотален нарцис да оцелее на политическата сцена. Всеки български политик, който не е успял или е бил отстранен си прави своя партия за лична употреба. Защо? Защото той не може да си изкарва хляба навън в живия живот.
-    С Доган кога се чухте последно?
Преди шест години и половина, ако не и повече. Ние не си говорим.

 

/б. ред./

* ДОСТ на турски значи приятел, а абревиатурата означава „Демократи за отговорност, свобода и толерантност”; освен приятел, „дост” означава и извънбрачно съжителство.

 

Източник: http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/prof-emil-georgiev-zabranata-dogan-da-vliza-v-turcija-e-zaplaha-za-zhivota-mu.html

Публикувана в У нас

Нефт, корупция и бедност - голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. И двете страдат по сходен начин и от авторитарното си управление. В Русия обаче пипат доста по-ловко, пише Константин Егерт.

Между Венецуела и Русия има някои поразяващи прилики. Все пак съдбите на двата народа скоро ще започват да се различават. Светът в момента е зает с всевъзможни неща и почти не обръща внимание на случващото се във Венецуела. А 30-милионната държава се намира на ръба на политически и икономически крах.

Крахът на венецуелското чудо

По данни на МВФ, инфлацията във Венецуела през тази година възлиза на 720 процента. Освен това в страната с едни от най-големите залежи на петрол в света не достигат хранителни продукти, има и постоянен режим на тока. Част от държавните служители работят само по два дни в седмицата, защото няма пари за заплати, училищата също работят по съкратен график. Ниските цени на петрола удариха много тежко бюджета на Венецуела и режима на верния последовател на Уго Чавес - президента Николас Мадуро.

Всъщност "венецуелското чудо" се базираше на масовото раздаване на пари на най-бедните слоеве от населението, които поддържаха и продължават да поддържат смехотворния "боливарски социализъм" – тази рожба на покойния полковник Чавес. Демократичната опозиция в страната вече има мнозинство в парламента. Тя се опитва да организира референдум за свалянето на Мадуро от власт и провеждане на нови избори. Но за целта опозицията трябва да премине през много сложна процедура, която по всяко време може да бъде блокирана от Върховния съд – а в него преобладават назначените от Мадуро представители на Обединената социалистическа партия.

Социализмът на 21-я век доведе богатата на природни богатства Венецуела до просешка тояга.

Президентът на практика въведе режим на еднолична власт и изцяло пренебрегва враждебно настроения парламент. Банди от хулигани, наети от правителството, нападат опозиционери по митингите, избиват противници на режима сред политиците, журналистите и бизнесмените. От края на миналата година, когато опозицията получи мнозинство в парламента, във Венецуела фактически бушува Студена гражданска война.

Поглед от Москва

В Москва следят развитието на събитията във Венецуела с нарастваща тревога. Режимът в Каракас беше за Кремъл част от глобалния антиамерикански фронт и верен съюзник в борбата срещу влиянието на Вашингтон. А за държавния концерн "Роснефт" Венецуела е една от ключовите страни, в които бяха инвестирани милиарди долари. Впрочем "Роснефт" няма нищо против да извлече ползи дори и от настоящата криза. Срещу 500 милиона долара "Роснефт" изкупи през февруари т.г. над 20 процента от акциите на венецуелската държавна нефто-газова компания PDVSA.

Сделката предизвика възмущение в парламента на Венецуела. Депутатите обвиниха президента Мадуро, че разпродава страната, за да закрепи режима си. Ако "чависткият режим" падне, а това е напълно възможно, много от договорите с Русия вероятно ще бъдат преразгледани или отменени. Без съмнение, подобно развитие на нещата ще бъде възприето и пропагандирано от Кремъл като инспирирана от Вашингтон "смяна на режима", въпреки че не Вашингтон, а Чавес, Мадуро и техните привърженици водеха катастрофална инфлационна политика.

Те унищожиха независимия частен бизнес и доведоха богатата страна до просешка тояга. По данни на опозицията, те са превели в офшорни фирми в чужбина между 300 и 400 милиарда долара от продажбите на петрол. Сега парламентът моли САЩ и Организацията на американските държави /ОАS/ да помогнат за връщането на тези средства във Венецуела.

Прилики и разлики

Петрол, корупция и авторитаризъм. Голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. Според мен обаче, разликите между двете страни са повече от приликите. Нека да започнем с това, че Венецуела е основана като демократична република в началото на 19-и век. В историята на страната е имало няколко военни режима, но след тях неизменно се е връщала републиканската форма на управление. С други думи - демократичният опит на венецуелците е значително по-богат и по-сериозен от този на руснаците.

Константин Егерт

Дори по времето на Уго Чавес и на неговия наследник в страната имаше и продължава да има истинска, а не фасадна опозиция. Тя се подкрепя от действително независими медии с комерсиален успех, които не позволяват на държавната телевизия да установи информационен монопол. Частният бизнес не се страхува открито да подкрепя опозиционерите. Освен това античависткият блок успя да победи на миналогодишните избори за Национално събрание. Ролята на военните също отличава Русия от Венецуела, където армията по традиция не се бърка в политиката.

Призрачната руска стабилност

За разлика от екипа Чавес-Мадуро, президентът Путин и неговото правителство провеждат много по-разумна икономическа и особено финансова политика. Те не се страхуват да съкращават разходите за социални нужди, но същевременно следят много внимателно нагласите сред обществото, за да не пренавият пружината. Руските граждани засега и не роптаят. Има и друга разлика - Русия все пак е империя, която може да си позволи какви ли не авантюри - да "превземе" Крим, да изпраща летци в Сирия и т.н. И всичко това става под аплодисментите на обществеността, за която имперската слава често се оказва заместител на отсъстващото лично благополучие. В крайна сметка същата тази общественост идната есен уверено ще даде болшинството от местата в Държавната дума на "Единна Русия" и нейните филиали КПРФ /Коммунистическая партия Российской Федерации/ и ЛДПР /Либерально-демократическая партия России/.

Парадоксалното е, че сегашната кризисна ситуация дори устройва огромното мнозинство от руснаците. За тях всякакви промени са равнозначни на хаос. Със своя конформизъм, обществото само укрепва политическата система, в която съществува само една пълноценна институция - президентската. Но руската стабилност е призрачна. И тя ще се срине, също както сега пред очите ни се срива "социализмът на Боливар". Днес обаче никой не може да предскаже кога и по какъв начин ще настъпят промените. Русия не е Венецуела. Във Венецуела ще бъде по-лесно.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 11