В настоящето приложение са представени изцяло 17 (седемнадесет) документа, пряко свързани с гражданската война в Закавказието, клането в Баку през така наречените „мартенски събития“ от 1918 година и последвалите събития до края на така наречената „Бакинска комуна”. Включени са всички налични документи от кореспонденцията между Владимир Илич Ленин и Степан Шаумян в този период, които са изключително информативни и разбиват редица митове, налагани от агитпропчиците на „реалния социализъм” десетилетия на ред.

 

Както и предишните 30 (тридесет) публикувани документа (Виж: http://svobodennarod.com/chetivo/item/6009-prednamerenata-zhestokosti-vaztorgat-ot-neya-korespondentziyata-mezhdu-lenin-i-shaumyan-chast-parva.html ) и тези представляват много важен исторически извор и изискват много задълбочен анализ, който ще бъде направен допълнително. В предишната, първа част бяха публикувани документи № 5 и № 8, които хвърлят обилна светлина върху отношението на болшевишкото ръководство към клането в Баку, станало през март – април 1918 г. (Подробности за тези драматични събития виж в: Клането в Баку през март 1918 г., болшевишката арогантност и ролята на „полезните идиоти”, http://svobodennarod.com/views/item/5993-klaneto-v-baku-prez-mart-1918-bolshevishkata-arogantnost-i-rolyata-na-poleznite-idioti.html  .

 

Новата поредица документи показва пълната последователност в действията на Степан Шаумян и В. И. Ленин по отношение на Закавказието. Вижда се изключителната близост и единомислие между тях, както и изричната декларация на Ленин, че има пълно доверие на Шаумян. Изключително детайлно са проследени събитията около агресията на Бакинската Комуна срещу столицата на Азербайджанската демократична република - Елисветпол (Гянджа) и провалът на тази военна авантюра, повлякла със себе си цялото присъствие на Съветска Русия в Баку, на Апшеронския полуостров и в Бакинска губерния. Ясно се виждат обстоятелствата около повикването на помощ на английските войски, срещу настъпващите азербайджанско-турски сили от страна на Центрокаспийската диктатура на есерите, меншевиките и дашнаците.

 

Преводът на документите е направен изцяло от доц. д-р Теодор Дечев.

 

С публикуването на тези документи е изчерпана досега известната кореспонденция между Степан Шаумян и В. И. Ленин в периода от Октомврийския преврат до катастрофата на Бакинската комуна и предполагаемата гибел на Степан Шаумян. Това са документи с изключителна значимост за осмислянето на мотивите на участниците в тези драматични събития. Надяваме се, че с тази публикация се дава пълна възможност и на други изследователи свободно да се възползуват от тях. Преводачът изказва съжаление, че ограниченото място не позволява текстовете да бъдат снабдени със съответния апарат, коментари и пояснителни бележки, които биха направили публикуването на кореспонденцията между Ленин и Шаумян още по-удобна и полезна за други изследователи. Това обезателно ще бъде направено в една бъдеща пълна публикация на цялата кореспонденция на двамата болшевишки лидери, носещи най-голямата отговорност за съдбата на Закавказието през 1917 - 1918 г.

 

Преводът е направен при пълно запазване на пунктуацията на Ленин и Шаумян. Показателно и при двамата е използуването на главни букви – къде ги поставят и къде не. Като основен източник е използувано арменското издание на кореспонденцията – „В. И. Ленин и С. Г. Шаумян. Переписка”, составитель Х. А. Барсегян, Изд.: Айастан, Ереван, 1980 г., което по-долу ще бъде отбелязвано с абревиатурата ЛВИСШП. Посочени са и всички източници, които са използувани при публикуването на въпросните документи в ЛВИСШП.

 

Трябва да се има пред вид, че имената и абревиатурите на архивите, където се съхраняват публикуваните документи са дадени според названията им през 1980 година. Днес повечето от споменатите архивохранилища са интегрирани в Государственный архив Русской федерации (http://statearchive.ru/), но дадените сигнатури със сигурност могат да бъдат използувани, в случай, че някой изследовател успее да получи достъп до тях.

 

Документ № 31

 

ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН

Баку, 9 юли 1918 г.

 

Пристигналите от Москва бронирани автомобили и самолети са изпратени в армията, където вече се използуват с голям успех. На 6 юли Бичерахов пое командуването на действуващата армия, поради необходимостта от неговото непосредствено участие на десния, до някъде дезорганизиран фланг. Командуването на левия фланг и на центъра, Корганов остави за себе си. Отрядът на Бичерахов вече замина за фронта на 7-ми юли. На Кюрдамирския фронт противникът премина в настъпление, стараейки се да превземе Кюрдамир, но след 12-часово сражение беше отблъснат, като при това понесе големи загуби. В боя участвуваха отрядът на Бичерахов и бронираните автомобили. Нашите загуби не са големи.

 

На 6 юли Куба беше обсадена от лезгините; боевете продължиха около 8 часа, като на края противникът е отблъснат и позициите около Куба са заети от нашите сили. В очакване на подкрепления, настъпление срещу противника не е разгърнато.

 

Председателят на военния отдел в Темир-Хан-Шуръ - Дахдаев телефонира, [за да ни съобщи] че за да се приключи с бандите на Гоцински и да се приобщи Дагестан към Съветската власт е необходимо да се завърши организацията на местната Червена Армия, за това са необходими въоръжение, бронирани автомобили и при това – спешно.

 

Положението на чирютинското направление е сериозно, успехът зависи от техническите преимущества (самолета). Отново се потвърждават сведенията за неумението и за недостатъчните технически средства на дагестанците; не знаят как да боравят с оръдията, снарядите им не се взривяват.

 

В Дербент още не е настъпило окончателно успокоение, макар че вече е избран и функционира Съвет на работническите, селските и червеноармейските депутати. На 6 юли от предателски изстрел е ранен един от нашите най-добри стари другари и организатор на местната Съветска власт Кази-Мамед. Недостатъчно добре е уредено снабдяването на армията. По организирането на снабдяването на армията вървиспешна и енергична работа. Мобилизацията, обявена на 3-ти юли, е протичала вяло през първите три дни, като са се явили приблизително 30 процента от призованите, на 6 юли е била направена обиколка по града, на 7-ми са задържани маса хора, отклонили се от мобилизацията дезертьори. Процентът на явяващите се повиши до 70 – 80.

 

На Северен Кавказ положението е такова: като се започне от Георгиевск до Каргалинская (последната станция преди Кизляр) железопътните линии са в ръцете на възстаналите казаци; между Моздок и Прохладная пътят е разглобен и взривен, има сведения, че част от Кабардия и ставрополците поддържат казаците. Състонието на нещата оттатък Георгиевск е неизвестно.

 

На 8 юли от Петровск съобщиха: „Възстанието на казаците, прехвърлило се от Кубанска област, бързо се разпространи по цялата Терска област; Кисловодският, Есентукският и Моздокският Съвет са разгонени. Според слуховете, Пятигорск гори. В Грозни, където се бранят от чеченците, очакват нападение на казаците откъм тила. В Кизляр очакват нападение всяка минута. Нанейшвили”.

 

Продоволственият въпрос се намира в следното състояние: поради отсъствието на работна ръка и на технически средства, честото забавяне при изпращането пари и особено поради гражданската война, социализацията на реколтата протича значително по-малко успешно, отколкото предполагахме, предприемат се всевъзможни мерки; исканията и поръчките, идващи от отдела по реквизицията на реколтата са приравнени към военните [заповеди]; в уездите се изпращат отряди селскостопански работници.

 

В Ленкорански уезд е събрана почти цялата реколта и има надежда, че всичко ще е на ред. Лоши са само транспортните средства, по-правилно [е да се каже] – почти ги няма. Още по-лошо е, че поради гражданската война и поради това, че преобладаващата част от земята принадлижеше на едрите земевладелци. (Така е в оригиналния текст на телеграмата на Шаумян до Ленин). Все пак, тав сега работят около 500 работници и има надежда, че реколтата ще бъде събрана. В Шемахински уезд, в Геокчайски, Бакински, Джеватски [уезди], независимо от превъзходната реколта, прибирането и изобщо не е извършено. Във всички тези уезди вече са изпратени работници, но на много места е невъзможно да се работи поради военните действия; част от реколтата е експедирана. Реколтата от Бакински уезд се разпределя сред населението на уезда, в Баку няма да бъде доставена. По този начин, всичките ни надежди са в Ленкорански и Кубински уезд, където реквизицията зависи изцяло от транспорта. Във връзка с това има различни проекти, като например – прокарването на теснолинейка. При благоприятни условия и най-вече ако успеем да уредим транспорта, може да се надяваме, че населението на Баку ще бъде осигурено с хляб за шест месеца. В случай, че не успеем в това отношение, след две седмици положението вече може да се окаже критично.

 

Извозването на нефта е усилено, доколкото позволяват танспортните средства. Ако за май, от 1 май до 1 юни по нов стил, са извозени 16609332 пуда нефтени продукти, то от 1 ююни до 1 юли нов стил са извозени 26449405 пуда. Намаляло е само изпращането на бензин: през май са били извозени 16652 пуда, а за юни са 12216 пуда, което се дължи на липсата на съдове за превоз. Относно общия добив на нефт и добива на нефтени продукти за юни, ще ви бъдат изпратени подробни сведения в най-кратък срок. Спадът на добива е колосален. За месц юни са добити 17 млн. пуда нефтени продукти, докато за същото време през май [са добити] (поради преминаването от стар на нов стил той се смята да е само от 19 дни) около 12 млн. пуда. През нощта на 7 юли в Бинагади изгоряха 19 вишки. Загубите са изключително големи. Точните им размери и причините на пожара все още не са установени.


Шаумян

ЛВИСШП, стр. 160-162.
Напечатано през 1938 г. в списание „Красный архив”, № 4-5.
В ЛВИСШП е поместено по публикацията в същото списание.
Виж също: Шаумян Степан, Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978, стр. 365-367.

 

Документ № 32

 

ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН

Баку, 13 юли 1918 г.

 

Положението на фронта се влошава. Сами нашите сили са недостатъчни. Необходима е солидна помощ от Русия. Аз телеграфирах в Астрахан и Царицин на Сталин. Разпоредете си Вие. Положението е твърде объркано. Така наречените ориентации бързо се менят. Англичаните се придвижват към Ензели. Непосредственото политическо положение във връзка с новите [обстоятелства около] убийството на Мирбах, а също така и събитията в Северен Кавказ още повече затрудняват положението. Чакам спешна военна помощ и вашите ръководни указания, изпратете ги незабавно.

 

Комисар на Кавказ Шаумян

 

ЛВИСШП, стр. 163.
Напечатано през 1938 г. в списание „Красный архив”, № 4-5
В ЛВИСШП е отпечатано по текста, поместен в същото списание.
Виж също: ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 534, л. 245.
Виж също: Шаумян С. ГV, Избранные произведения, т. 2, Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978, стр. 368.

 

Документ № 33

 

БЕЛЕЖКА НА В. И. ЛЕНИН ДО НАРОДНИЯ КОМИСАРИАТ ПО ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЗА УСКОРЯВАНЕ НА ДОСТАВКАТА НА ВОЕННИ КОРАБИ НА РАЗПОРЕЖДАНЕ НА БАКИНСКИЯ КОМИСАРИАТ

13 юли 1918 г.

 

Много моля да се предприемат всички мерки за ускоряване на доставянето в Каспийско море на военно морски съдове от всички подходящи типове.

 

Председател на СНК

В. Улянов (Ленин)

 

ЛВИСШП, стр. 164.
Отпечатано в „Ленинский сборник”, ХХХІV, стр. 33
В ЛВИСШП се печата по текста в сборника.
Виж също: Шаумян С. Г., Письма, 1896 – 1918 г., Государственное издателььство Армении, Ереван, 1959 г., стр. 119.

 

Документ № 34

 

ОТ ТЕЛЕГРАМАТА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН

Баку, 20 юли 1918 г.

 

Положението става сериозно. Изпращането на военни сили за Баку трябва да бъде усилена и ускорена. Изпращайте [войските] по-скоро, разпоредете се местните Съвети по пътя да не спират частите, насочващи се към Баку. Съобщете, можем ли да очаквааме помощ и в какъв срок. Повтарям, необходима е спешна и солидна помощ с войски .

Комисар по въпросите на Кавказ Шаумян

 

ЛВИСШП, стр. 165.
Напечатано през 1938 г. в списание „Красный архив” № 4-5
В ЛВИШСП се печата по текста, поместен в списанието.
Виж също: ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 534, л. 253оизведения, т. 2, Государственное издательство политической литературы
Виж още: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978, стр. 383.

 

Документ № 35

РАДИОГРАМА ОТ В. И. ЛЕНИН ДО С. Г. ШАУМЯН

22 юли 1918 г.
Баку

 

До депутата от Съвета Шаумян

Мога само да подкрепя изцяло телеграмата на Сталин срещу народническата фракция в Бакинския Съвет на депутатите и относно волята на петия конгрес на Съветите.

Предсовнарком Ленин

 

ЛВИСШП, стр. 166.
За първи път е отпечатано на 24 септември 1933 г. във вестник „Бакинский рабочий” № 221.
В ЛВИСШП е публикувано по ръкописа.
Ленин В. И., Полное собрние сочинений, т. 50, стр. 125.

 

Документ № 36

 

ТЕЛЕГРАМА ОТ АСТАХАНСКИЯ СОВНАРКОМ ДО В. И. ЛЕНИН СЪС СЪОБЩЕНИЕ ОТ С. Г. ШАУМЯН ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ФРОНТОВЕТЕ В АЗЕРБАЙДЖАН

23 юли 1918 г.

 

Шаумян съобщава: На 20 юли положението на фронта е следното: по направление на фланговете около Шемахи неприятелят след продължителна подготовка премина в настъпление, като разполага с пет оръдия. По силата на обстоятелства от предателски характер, които не са причинени от необходимостта от заповед за отстъпление на командира на бригадата Амазасп, нашата армия отстъпи отначало до Шемахи, а след това и по-нататък. Маразы (тогава село, днес – град Гобустан в Азербайджан, бел. прев.) също е опразнено от нашите. Взимат се мерки за спиране на по-нататъшното отстъпление. Виновниците се предават на съда. В центъра позициите при Керар за сега са запазени; Бичерахов си подаде оставката като командуващ армията, като командуването е временно предадено на началник щаба Аветисов. Главният мотив [за оставката] – рязката критика срещу англофилската агитация [водена от Бичерахов] от страна на вестник „Известия на Съвета на депутатите на Бакинските работници” („Известия Совдепа Бакинских рабочих”). Десните партии [след като] получиха решителен отговор от страна на Совнаркома и партията на комунистите, притихнаха. Военната помощ от Русия е необходима, иначе положението може да стане безнадеждно.

 

ЛВИСШП, стр. 167.
Отпечатано в „Красный архив”, №№ 4 – 5 (89 – 90), 1938 г., стр. 24.
В ЛВИСШП се печата по текста в списанието.
Виж също: ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 741, л. 245.
Виж също така: Шаумян С. Г., письма, 1896 – 1918 г., Государственное издательство, Армения, Ереван, 1959 г., стр. 123.

 

Документ № 37

 

ТЕЛЕГРАМА ОТ АСТРАХАНСКИЯ СОВНАРКОМ ДО В. И. ЛЕНИН

23 юли 1918 г.

 

Шаумян съобщи: обещаният от оперативния отдел дивизионен команден състав моля да се изпрати незабавно. Освен това, необходими са войски. Главният контингент на нашите войски – арменските части, които в началото се сражаваха храбро, - [сега са] деморализирани поради страхливостта на част от командния състав и английската агитация. Необходими са пресни сили от Русия и политически надежден команден състав. Убедително моля да се бърза.

 

ЛВИСШП, стр. 168.
Отпечатано в списание „Красный архив”, № 4 – 5 (89 – 90), 1938 г., стр. 24.
В ЛВИСШП е отпечатано по текста в списанието.
Виж също: ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 534, л. 257.
Виж също така: Шаумян Степан, Писяма, 1896 – 1918 г., Государственное издательство Армении, Ереван, 1959 г., стр. 125.

 

Документ № 38

 

ТЕЛЕГРАМА ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН

[26 юли 1918 г.]

 

Положението на фронта се влошава с всеки изминал ден. На шемахинското направление, нашите войски отстъпиха до Баку и се прегрупират по протежение на железопътната линия. Войските, които заплашваха от север в пирсагатското направление, от юг от страната на Сальян, отстъпиха до ст[анция] Алят. Положението е крайно сериозно. Под влиянието на неуспехите и на паниката, десните партии в разширения Съвет вчера, 25-ти юли, отново поставиха въпроса за повикването на помощ на англичаните. Позовавайки се на резолюцията на V конгрес на Съветите и на телеграматана Сталин за недопустимостта да бъдат поканени англичаните, аз настоявах да се свали от обсъждане този въпрос; с незначително мнозинство от гласовете, моето искане беше отклонено, заради което аз заявих решителен протест. При обсъждането на въпроса с мнозинство от 259 гласа на десните есери, дашнаците и меншевиките срещу 235 гласа на болшевиките, левите есери и на групата на левите дашнаци е приета резолюция за поканването на англичаните и за съставяне на правителство от всички съветски партии (партии, редставени в Съвета, бел. прев); тази резолюция беше също така рязко осъдена от мен, като представител на Централнатае власт.

 

Дашнаците извършиха спрямо нас явно предателство с гласуването си. Лявата половина заяви, че ще смята приетото постановление за позорна измяна и за черна неблагодарност към работническо-селска Русия и че тя сваля от себе си всякаква отговорност за приетите решения. След приемането на резолюцията атмосферата в града стана крайно напрегната, замириса на гражданска война; английската помащ е под голямо съмнение, но резолюцията за поканването им окончателно деморализира армията и дезорганизира тила, увеличавайки опасността от предаване на града. За да се спаси Баку за Русия е необходима спешна помощ с войски от Русия. Настоятелно моля да се предприемат всички мерки за незабавно прехвърляне на редовни военни части. Срещу нас воюват редовни турски войски, има и немски инструктори. Чакам вашите спешни разпореждания за изпращане на войски, вашите указания по повд приетото решение за поканване на англичаните.

 

Извънреден комисар по въпросите на Кавказ

Шаумян

 

ЛВИСШП, стр. 169 - 170.
Отпечатано през 1938 г. в списание „Красный архив”, № 4 – 5.
В ЛВИСШП е убликувано по оригинала, който се съхранява в ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 569, л. 16 – 18.
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978 г., стр. 395 – 396.

 

Документ № 39

 

ТЕЛЕГРАМА ДО С. Г. ШАУМЯН

29 VІІІ. [1918 г.]

Астрахан

За Шаумян в Баку

 

Всякакви действия на дашнаците срещу решението на V-ия конгрес на Съветите и централната Съветска власт ще бъдат разглеждани като възстание и като измяна. Относно изпращането на войски ще вземем мерки, но да обещаем със сигурност не можем.

Ленин

 

ЛВИСШП, стр. 171.
Написано на 20 юли 1918 г.
За първи път е отпечатано през 1938 г. в списание „Красный архив”, № 4 – 5.
В ЛВИСШП е публикувано по ръкописа.
Ленин В. И., Полное собрание сочинений, Издание пятое, том 50, Писяма, Октярь 1917 – июнь 1919, Издательство политической литературы, Москав, 1965 г., стр. 129.

 

Документ № 40

 

РАЗГОВОР ПО ПРЯКАТА ЛИНИЯ НА В. И. ЛЕНИН С ЧЛЕНА НА АСТРАХАНСКИЯ ВОЕНЕН СЪВЕТ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В БАКУ

29 юли 1918 г.

 

Астрахан. Баку моли за отговор на вчерашната телеграма, предадена Ви от мен днес. Ще говоря по безжичния телеграф с шаумян лично.

Ленин. Смятам за мой отговор тази телеграма, която днес е изпратена от мен в Астрахан за Шаумян. Вие имате ли въпроси, на които не съм отговорил?

Астрахан. Днес в 12 часа по Питер[ско време] по радиотелеграфа с Баку ще има преговори лично с Шаумян. Вие имате ли да му предадете нещо, освен телеграмата?

Ленин. Не. Нямам нищо повече. Моля само да съобщят, вярно ли е, че в Баку Совнаркомът е подал оставка? Още един въпрос: ако това не е вярно, то колко време разчита [Шаумян] да се задържат на власт болшевиките в Баку?

Астрахан. Кога да очакваме в Астрахан помощта за Баку, в какъв размер, за да приготвим шхуните и продоволствието?

Ленин. Не можем да обещаем със сигурност, защото и тук има недостатък на войска.

 

ЛВИСШП, стр. 172.
Отпечатано в Ленинский сборник, ХХХІV, стр. 35.
В ЛВИСШП е публикувано според текста от сборника.
Виж също: Шаумян Степан, Письма, 1896 – 1918 г., Государственное издательство Армении, Ереван, 1959 г., стр. 128.

 

Документ № 41

 

ТЕЛЕГРАМА ОТ АСТРАХАН ДО В. И. ЛЕНИН И ДО Я. М. СВЕРДЛОВ

Не по-рано от 5 август 1918 г.

 

Събитията в Баку се изясниха окончателно. На 30 юли турските войски стигнаха съвсем близо до града ... Аветисов заяви, че участта на града е решена. Бичерахов със своя отряд отиде в Сумгаит и от там тръгна на север; по такъв начин той оголи фронта. Събраните от Алят бойци се разбягаха, от 1600 штика останаха 200. Освен тези 200, на десния фланг стоеше отрядът на Петров [също] от 200 души. Арменските части в състав от 3000 щика, под педлог, че нямат обмундироване, отказаха да заемат позиции, като по такъв начин фронтът се падзеше от 400 души. Разузнаването разказваше за движение на големи турски сили. Аветисов започна да настоява за вдигане на бяло знаме и за започване на мирни преговори ... В същата тази нощ, партията на дашнаците свика заседание на арменската буржоазия и съвместно с нея решиха сутринта да вдигнат бяло знаме, набелязаха мирна делегация, в състава на която трябваше да влезе шведският консул, който да гарантира неприкосновеността на арменското население в случай на предаване на града ... В същото това време, от друга страна, наемниците на английското злато проникнаха във флота и убедиха матросите да подкарат параходите към Ензели. По този начин, Совнаркомът стоеше пред факта на действителното предателство, като междувременно турците идваха все по-близо. Командуващият Аветисов крещеше, че врагът вече влиза в града и той изпараща делегация ... Совнаркомът не можеше да бъде нито между тези, които се предаваха на милостта на турските паши, нито в бройката на тези, които бяха за идването на англичаните, и той реши, за да спаси наличните революционни войски, да се евакуира. Тогава Центрокаспия се обяви за власт, но обещаните англичани ги няма и сега в Баку се сражават нашите верни синове на съветската власт – болшевиките. Цялата предаталска сган, меншевиките и прочее, нанасят удар в гърба, като изпращат за англичаните. Положението е такова, че ако сега бъде незабавно изпратена сила от 1000 щика, властта ще бъде възстановена и Баку ще успее да се държи до пристигането на нови сили. Ако можете, дайте подкрепление. Впрочем, отдадох заповед: В Темирханшурински окръг да се съставят мюсюлмански полкове, които ще бъдат сформирани в близко бъдеще. Мюсюлманите вече се показаха. Така днешното донесение от там казва, че в Шурински окръг са разбити бандите на имамите и положеннието е доста добро.

 

ЛВИСШП, стр. 173 – 174.
В ЛВИСШП телеграмата се печата по текста, който се съхранява в архива на ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 570, лл. 26 – 33.
Виж също: Шаумян Степан, Писяма, 1896 – 1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959 г., стр. 135 – 136.

 

Документ № 42

 

ТЕЛЕГРАМА ДО Н. А. АНИСИМОВ

Астрахан

До Анисимов

 

Положението в Баку за мен е все така неясно.

Кой е на власт?

Къде е Шаумян?

Помолете Сталин и действувайте като отчитате всички обстоятелства; Вие знаете, че аз имам пълно доверие на Шаумян; от тук не мога да се ориентирам в ситуацията и няма възможност бързо да помогна.

Ленин

 

ЛВИСШП, стр. 175.
Написано е на 9 август 1918 г.
За първи път е отпечатано през 1938 г. в списание „Красный архив”, № 4 – 5.
В ЛВИСШП е пубрикувано по ръкописния оригинал.
Виж също: Ленин В. И., Полное собрание сочинений, Издание пятое, том 50, Письма, Октябрь 1917 – июнь 1919, Издательство политической литературы, москва, 1965 г., стр. 141 – 142.

 

Документ № 43

 

ТЕЛЕГРАМА ОТ В. И. ЛЕНИН ДО ВОЕНКОМИТЕ НА САРАТОВ И ЦАРИЦИН ЗА СЪДЕЙСТВИЕ ПРИ ПРИДВИЖВАНЕТО НА ВОЙСКИ НА ПОМОЩ НА БАКУ

12 август 1918 г.

 

Полкът „Ленин” се движи към Баку. Предприемете срочни мерки за бързото му придвижване. За всяко забавяне ще подлежите на строга отговорност. За момента на пристигане и заминаване, спешно уведомете оперативния отдел на Наркомвоен.

Ленин

 

ЛВИСШП, стр. 176.
Ленинский сборник, ХХХІV, стр. 39.
В ЛВИСШП е публикувано по текста от сборника.
Виж също: Шаумян Степан, Письма, 1896 – 1918 г., Государственное издательство Армении, Ереван, 1959 г., стр. 138.

 

Документ № 44

 

ТЕЛЕГРАМА ОТ АСТРАХАН ДО В. И. ЛЕНИН И В ЦАРИЦИН ЗА ДЕЙНОСТТА НА БАКИНСКИЯ СОВНАРКОМ ПО ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ОТБРАНАТА НА БАКУ

17 август 1918 г.

 

Военните събития: на десния фланг в района на Карамарьям, отрядите на Амазасп продължиха безспирно да отстъпват, като не беше възможно да бъдат спрени в Ахсу, Шемаха и на последния пункт в Маразы. Отстъплението на десния фланг предреши положението в центъра. Първо беше оставен Кюрдамир и отстъпиха на станция Аджикабул, а след това на станция Алят ... Отрядът на Бичерахов беше насочен на десния фланг, но той също в критичния момент прибра артилерията ни и отстъпи на станция Сумгаит, като си осигури път за отстъпление към Петровск и по-нататък - да си ходят у дома. Фактически на фронта остана отрядът на Петров и малобройни остатъци от нашите войски, няколко стотин души.

На 31 юли, командуващият Аветисов настояваше да се вдигне бяло знаме и да се водят преговори с неприятеля за предаването на града.С аналогично искане се обърна арменският национален съвет. На всички тези искания, нашите комисари от фронта дадоха най-категоричен отказ. Стана очевидно, че да се удържи града [в наши ръце] с остатъците от отряда на Петров и нашите войски не е възможно и пред нас се изправи въпросът да спасим съветските войски, артилерията, бронираните автомобили и другото военнно снаряжение. Всичко това беше качено на плавателни съдове. Появата на неприятеля около Баку предизвика голяма тревога в града и в промишлените предприятия и работниците започнаха да се въоръжават на групи и да отиват на фронта. Влизането на неприятеля в града беше спряно с нови, пресни сили. На следващия ден - 1 август, две батареи от артилерията на Петров бяха разположени на Петровския площад и с прехвърлящ огън удържаха натиска на неприятеля, който масирано напираше на левия фланг в района на Вълчите врата и от към Биби-Ейбат. Артилеристите успяха с двудневен непрекъснат огън да спрат настъплението на неприятеля ... На 5 - 6 август неприятелят беше пропъден от заеманите от него височини в района на Биби-Ейбат. Бяха прочистени и Вълчите врата. В случай, че тази линия бъде укрепена, би се създало по-здраво положение на отбраната на Баку... По настоящем, нашите Биби-Ейбатвоенни сили, съветските войски са организирани отделно и се намират под наше разпореждане. Създаден е специален щаб на съветските войски, който не се позчинява на местната власт. Артилерията, екипировката, бронираните автомобили също се намират под наше разпореждане. Записването в нашите войски във връзка с обявената мобилизация до 42 годишна възраст продължава ... Към 7 август вече се набра цял полк.

Политическите събитияБиби-ЕйбатБиби-Ейбат: Биби-Ейбат след приемането на известната резолюция за поканването на англичаните от страна на извънредното събрание, макар че формално Совнаркомът да подаде оставка, той продължи работата си. На следващия ден, Изпълнителния съвет единодушно постанови да се помоли Совнаркомът да продължи своята работа до установяването на новата власт. Сред войските и флота също настъпи изменение [на настроенията]. Съветските войски единодушно се изказаха срещу поканването на англичаните и на общото събрание на моряците беше приета нашата резолюция.

 

ЛВИСШП, стр. 177 – 178.
В ЛВИСШП текстът на телеграмата е публикуван съгласно текста, който се съхранява в ЦГАО СССР, ф. 130, оп. 2, д. 570, лл. 53 -57.
Виж също: Шаумян Степан, Писяма, 1896 – 1918, Государственное издательство Армении, Ереван, 1959 г., стр. 139 – 141.

 

Документ № 45

 

ТЕЛЕГРАМА ДО КОЛЕСОВ

Ташкент

До Колесов

 

За Кавказ и за Баку знаем малко. Сведенията не са проверени. В Северен Кавказ има Съветска власт. Нейните войски са отрязани от Царицин, когото обсаждат от юг казаците. В Баку са дебаркирали англичаните и там положението е неустойчиво. Немците са съгласни да гарантират, че няма да започнат настъпление към Баку, ако изгоним от там англичаните. Неизвестно е как ще се подредят там нещата. За военната помощ не знаем къде е. Смятаме, че е блокирана под Царицин.
По отношение на посланниците и консулите ви съветваме да се държите изчаквателно, като ги държите под троен надзор и арестувате подозрителните лица, които влизат с тях в контакт.

Обмисляме и подготвяме известна помощ за вас, но да обещаем със сигурност не можем, тъй като всичко зависи от това, ще успеем ли да изгоним англичаните от Баку или те ще успеят да завземат част от Каспийския бряг.

Председател на Совнаркома Ленин

 

ЛВИСШП, стр. 179.
Написано на 23 август 1918 г.
За първи път е отпечатано през 1942 г. в Ленинский сборник, ХХХІV.
В ЛВИСШП е публикувано според оригиналния ръкопис.
Виж също: Ленин В. И. Полное собрание сочинений, Издание пятое, том 50, Письма, Октябрь – 1917 – июнь 1919 г., Издательство политической литературы, Москва, 1965 г., стр. 167 – 168.

 

Документ № 46

 

ТЕЛЕГРАМА

МОСКВА ДО в. И. ЛЕНИН И Я. М. СВЕРДЛОВ

25 август 1918 г.

 

По молба на Бакинския Съвет на Народните Комисари другар на комисаря по вътрешните работи информира центъра за декларация, излъчена в Баку със следното съдържание: „Декларация на представителите на Руската Централна Съветска власт и бакинските организации на левите социалистически партии. Бакинският пролетариат, поставен в тежки условия от измяната на Бичерахов, който оголи фронта на 30 и 31 юли, и на партията „Дашнакцутюн”, кято не пожела да изпрати на фронта своите военни части и от друга страна – въведен в заблуждение от наемниците на английските империалисти, които се стремят да завземат Баку, сключи военно съглашение с англичаните срещу волята на работническо-селска Русия, въпреки забраната на Централното Съветско правителство повика в Баку английски войски. От този момент, пролетарската социалистическа отбрана на Баку се превърна във война между две империалистически коалиции. Революционен фронт в Баку вече няма, а има империалистически фронт. Борят се две сили, които са еднакво враждебни на Руската работническо-селска Съветска власт. От този момент, политическите и военните представители на Руската съветска власт и военните сили, изпратени от Русия, не могат повече да останат в Баку и да бъдат помагачи на английските империалисти, да бъдат съучастници на предателството, извършено под влиянието на десните есери, меншевиките и дашнаците. До тогава, докато бакинският пролетариат се намира в заблуда и предпочита англичаните пред руските съветски сили, докато нямаме достатъчно войски, за да дадем отпор на напиращите турци, а сега вече и германци от една страна и на английските империалисти от друга, те (руските съветски войски, бел. прев.) не могат да остават в Баку. С болка в сърцето, с проклятие на уста, те, пристигналите тук, за да се сражават и умират заедно с бакинските работници за Съветската власт, са принудени да напуснат Баку. Но напускайки този град, загубата на който може да има съдбоносно значение за цяла Съветска Русия, те не губят надежда, че бакинските работници и матросите от Каспийската флотилия ще разберат, в какво предателство са ги въвлекли десните партии. Те се надяват, че работническо-селска Русия пак ще дойде в Баку и бакинският пролетариат отново ще се свърже с родната революционна Русия и отново ще застане под знамето на Съветската социалистическа република.

 

Извънреден Комисар

по въпросите на Кавказ С. Шаумян

Военен комисар на Бакинския

Район на Централния Совнарком

Г. Петров

Комисар на Каспийската военна

Флотилия от Централния Совнарком

Полухин

По пълномощие на Бакинския

Комитет на Руската Комунистическа

Партия на болшевиките

П. Джапаридзе

По пълномощие на Бакинския

Комитет на партията на левите дашнаци –

Интернационалисти Нуриджанян

 

Аз от своя страна добавям, че вече пристигнаха от Баку две и половина хиляди обезоръжени от „Ардахан” наши червеноармейци.

Анисимов

(Бележката, добавена от Анисимов е направена в Астрахан. „Ардахан” е военен кораб от Каспийския флот, преминал на страната на Центрокаспийската диктатура на есерите, меншевиките и дашнаците. Бел. прев.).

 

ЛВИСШП, стр. 180 – 181.
Текстът на телеграмата е публикуван в ЛВИСШП според оригинала, съхраняван в ЦГАОР СССР, ф. 130, оп. 2, д. 569, л. 28 – 30.
Виж също: Шаумян С. Г., Избранные произведения, т. 2, 1915 – 1918 гг., Государственное издательство политической литературы, Москва, 1978 г., стр. 359 – 396.

 

Документ № 47

 

БЕЛЕЖКА ДО ЩАБА НА ВОЕННО-МОРСКИТЕ РАБОТИ

28 август 1918 г.

 

Как стои въпросът за изпращане на подводници по Волга в Каспийско море?

Вярно ли е, че само старите подводници могат да бъдат изпратени? Колко са те на брой?

Кога е дадено разпореждане за изпращането? Какво въобще е направено ?

Ленин

 

ЛВИСШП, стр. 182.

Отпечатано в „Морской сборник” № 12, 1939 г., стр. 35.
В ЛВИСШП е публикувано по текста от сборника „В. И. Ленин. Военная переписка (1917 – 1920)”, Воениздат, М., 1957 г., стр. 69 – 70.
Виж също: В. И. Ленин о Закавказье, Ереван, 1963 г., стр. 305.

Публикувана в Четиво

“Даже ако се установи дьлготраен мир, този, който се откаже от вьтрешната готовност за физическа борба, в крайна сметка ще загине”.

Карл Ясперс

 

Анализьт на геополитическата мощ на дьржавата според приетите в научния свят критерии позволява да се твьрди, че в района на Мала Азия и Южен Кавказ две дьржави се отличават от седемте по своята геополитическа мощ. Армения (под названието Армения се подразбират Република Армения и Република Арцах) се намира вьв втората, по-слаба група, кьм която се отнасят всички постсьветски дьржави в Южен Кавказ. Обаче сьвкупността на критериите за определяне на мощта на дьржавата позволява да се твьрди, че е станала безспорен лидер на втората група страни. Пьрва сред аутсайдерите – едва ли подобна роля може да бьде основание за самоуспокоение.

 

Сьществуващата в Армения тенденция да се обвинява изключително рьководството на страната за вьзникналите пред дьржавата проблеми страда от едностранчивост и/или нежелание или неумение да се вьзприемат реалностите. Армения изпитва трудности не само вследствие на грешките, или некомпетентността на правителството, което в отделна случаи наистина е така, а най-вече заради пространствено-геополитическата недостатьчност на дьржавата.

 

Всеки народ (дьржава) се нуждае от жизнено пространство, обезпечаващо неговото динамично развитие. Свиването на жизненото пространство на народа, често носещо насилствен характер, неминуемо се преврьща вьв вьтрешно-национално напрежение, влошаване на социалните условия на живот на населението и, като резултат, неговата емиграция от страната.

 

Сьвременна Армения, изпитваща пространствена недостатьчност, е печално потвьрждение на казаното. Именно затова, в средносрочна перспектива, Армения трябва да се разглежда като модел-пьрвообраз на бьдещата самодостатьчна арменска дьржава, способна да помести в себе си необходимото количество коренно население, да обезпечи неговата пространствено-геополитическа значимост.

 

Дьржава, притежаваща пространствена достатьчност, е способна да помести в себе си и да обезпечи достоен живот на голямо количество население. При това площта на територията на дьржавата и количеството на нейното население не се намират в пряка зависимост една от друга. Даже неголямото увеличение на площта на дьржавата, при условие на ликвидацията на пространствената недостатьчност, е способно да обезпечи рязкото увеличаване на количеството на населението, да сьздаде условия, както за репатриация, така и за значително повишаване на раждаемостта.

 

Вьпреки голямото значение на територията, пространствената достатьчност на дьржавата не е в пряка зависимост от нейната площ. Тя обезпечава преди всичко наличието на природни (естествени) граници, свободни врьзки с транспортните комуникации, имащи международно значение, няколко климатични пояса и други фактори. От тази гледна точка трябва да се признае, че пространствената недостатьчност на Армения е резултат преди всичко на отсьствието на естествени граници и свободни врьзки с транспортните комуникации.

 

Арцахската война, вьпреки военните успехи на арменците, не реши нито един от тези проблеми, и затова не може да се смята за победна. Реинтеграцията на ограничема част от арменските територии не допринесе за решаването на проблема, тьй като установи естествените граници само на юг (река Аракс) и на север (Мравският хребет). В сьщото време, сьществуващата сега източна граница на Нагорно-Карабахската Република, по цялото и протежение, несьмнено играе ролята на “подтискащ фактор”, сьществено ограничаващ пространствената достатьчност на арменските дьржави.

 

В определена степен факторьт “пространствена недостатьчност” влияе и на Азербайджан. Трябва да отчетем, че западната граница на това образование има сьщите минуси, които има и източната граница на Република Арцах, тьй като е лишена от всякакви природни прегради или бариери. Изводьт от казаното може да има и друга трактовка: проведената по степта сьществуваща граница рано или кьсно трябва да бьде подложена на корекция, тьй като не устройва нито Армения, нито Азербайджан.

 

Днес и в Ереван, и в Степанакерт, и в Баку се готвят (може би несьзнателно) за бьдещите изменения на границата. И започнатата от Азербайджан информационна война е един от най-важните компоненти на подготвителната работа, която нямаме право да подценяваме. Целта на Азербайджан е ясна: да се “придвижи границата кьм голите чукари на Сюник. Сьщо толкова ясна трябва да бьде и нашата задача, която сьгласно законите на геополитиката (политическата география) се сьдьржа в усилията по установяване на арменско-азербайджанската граница по река Кура. И, както става ясно, вьпросьт не е само вьв вьзстановяването на историческата справедливост, макар че е нужно да се отчита и това обстоятелство.

 

Именно река Кура трябва да се вьзприема като естествено разделение между Армения и изключително враждебно настроения кьм нея сьсед. Безусловно, би било неправилно да се идеализира тази река, в качеството и на естествена граница. Обаче за сегашните военно-технически вьзможности на Азербайджан общо взето не голямата и не много пьлноводна река Кура представлява достатьчно трудно преодолима, и обратното, лесно защитима бариера. Пренасянето на границата на река Кура, освен всичко останало, има колосално значение за частичното отстраняване на пространствената недостатьчност на Армения, което за кратки срокове ще окаже благотворно влияние вьрху развитието на страната.

 

И в Армения, и в Азербайджан ясно разбират стоящите пред дьржавата задачи, но – бих искал да греша – в Баку много по-активно се готвят за тяхното решаване, отколкото в арменските столици. Това се потвьрждава от активно провежданата от Азербайджан огромна информационна дейност, насочена кьм отслабване и намаляване на вьзможностите на арменския народ, кьм подриване на неговия международен авторитет. Посочената пропагандна дейност на Азербайджан трябва да се вьзприема като изискваща адекватен отговор заплаха за националната сигурност на Армения.

 

Кьм нас е отправено предизвикателство и ние сме дльжни да отговорим по сьответен начин, защото от това в немалка степен зависи резултатьт от бьдещото и, както вече стана ясно, неминуемо стьлкновение. А адекватният отговор изисква не само консолидация на усилията, което е много важно, но и внимателно изучаване на плюсовете и минусите – както собствените, така и на противника. Така например, Армения е единствената страна в региона, кьдето отсьстват абсолютно всички предпоставки за гражданска война. Сьвсем друга е ситуацията в останалите дьржави от региона, с изключение може би на Иран, кьдето все пак при определени обстоятелства сьщо са вьзможни етнически стьлкновения (имам предвид провинция Азербайджан и подкрепяните от Анкара кюрди).

 

Политиката на Армения по отношение на Азербайджан (и не само) трябва да носи превантивен характер, в това число имайки предвид слабите страни на противника: наличие на етнически, религиозни и расови противоречия сред населението на Азербайджан, отсьствието на оформена нация, насажданата от Алиев деспотия, изразеното социално неравенство, корупцията и т.н. Терминьт “превантивност” не означава задьлжително действия от чисто военен характер. Военните действия се предизвикват единствено при крайна необходимост, когато са изчерпани всички останали методи за постигане на успех. Но даже принудителното прилагане на военна сила е оправдано само след упорита работа в областта на идеологията, разузнаването, изучаването на силните и слабите страни на противника.

 

На свой ред Армения трябва да преодолее своята корупция, да ликвидира проблемите в социалната интеграция, да изработи единна позиция по вьншнополитическите приоритети.

 

Войната не е завьршила, тя просто (временно) е приела друг характер. И на този етап Армения е дльжна пьлноценно да използва:
а) високия си научен и интелектуален потенциал;
б) по-доброто, в сравнение сьс сьседите, владеене на достиженията на сьвременната техника;
в) идеологизираността на населението;
г) деполитизираността на армията;постоянната мобилизираност на народа.

 

Всички посочени и пропуснати елементи на готовността на Армения за противодействие и вьорьжени стьлкновения са еднакво важни и поредността им не може да бьде изменяна произволно. Защото отказьт от вьтрешна готовност за борба в крайна сметка ще доведе до гибел.

 

Превод: Георги Коларов – доктор по политология

 

За статията и за автора й:

Поместената по-горе статия е била предложена преди повече от три години, малко преди смъртта на автора й, на българското списание „Геополитика“, с главен редактор - г-н Тодор Кондаков. Редакцията на „Геополитика“ е отказала публикуването на този текст, като мотивите за отказа не са ни известни. „Свободен народ онлайн“ публикува този текст, предоставен ни от д-р Георги Коларов, поради неговата сериозна значимост, при вникването в геополитическите дискусии, водени вътре в Армения. Текстът също така ни задава някои „репери“ към които е възможно да се придържа в бъдеще Армения в хода на изключително трудните, за да не кажем мъчителни мирни преговори с Азербайджан.

 

Левон Грантович Мелик-Шахназарян е роден на 7 февруари 1958 г. в Кировабад, днес - Ганджа. Той е арменски политолог, ръководител на аналитичния център "Восканапат". През 1974 г. постъпва в Института по руски език и литература в Ташкент и след дипломирането си работи като преподавател в Катедрата по руска лингвистика в Държавния педагогически институт Ташкент. През 1988 г. се премества в Нагорни Карабах, където работи като завеждащ отдел Изпълнителния комитет в Областния изпълнителен комитет за работа с бежанците от Азербайджан.

 

Бил е заместник-председател на движението "Миацум" („Обединение“). През ноември и декември 1988 г., той е един от ръководителите на арменските въоръжени доброволци в град Ганджа (Кировабад). През декември 1991 г. е избран за депутат - член на първия избран Върховен съвет на Нагорно Карабахската република от първото свикване. От януари 1992 г. до юни 1995 г. е бил председател на Постоянната комисия на Върховния съвет на Нагорно Карабахската република по международните отношения и член на Президиума на Върховния съвет на самообявилата се република.

 

През 1995-1997, Левон Мелик-Шахназарян е редактор на руската версия на в-к "НК Република." След това, в края на 1997 г., се премества в Ереван, където живее през последните си години. Бил е професор по политически науки в Университета за международни отношения в Ереван „Анания Ширакаци”. Автор е на 5 монографии и повече от 500 публикации по политически науки. Женен. Баща на три деца. През 2015 г., е награден с медал „Гарегин Нжде“. Умира на 11 август 2015 г. в Птгни след тежко и продължително заболяване.

 

Според познавачи на проблематиката на Нагорни Карабах, авторът на поместената по-горе статия Левон Мелик-Шахназрян е бил изключително информиран човек, що се отнася до вътрешната политика на Армения и Нагорни Карабах (Арцах), както и по историята на войната в Нагорни Карабах. Самият той в свои публикации твърди, че е притежавал пълната документация за операцията по превземането на Ходжали.

 

Има непотвърдена официално, но произходаща от сравнително достоверни източници информация, че Левон Мелки – Шахназарян е бил известно време министър на държавната сигурност на самообявилата се Нагорно-Карабахска република, но под друго име. Има информация, че е променил името си поне веднъж, като мотивите за тази смяна не са известни.

Публикувана в Гледища

Турската атака по кюрдския град Африн на сирийска територия и предстоящата по друг град – Манбидж предизвика оживена полемика сред арменските експерти, които по съвсем понятни причини са сред най-компетентните по проблемите на териториите заселени от кюрди и около тях – двата народа са исторически съседи от незапомнени времена. Историята им е сложна.

 

Авторът се възползва от факта на постоянното си пребиваване в Ереван да обобщи мненията им. По темата постоянно вземат отношение дипломати, историци, политолози, журналисти.

 

С миналогодишния удар по сирийска авиобаза, САЩ - най-силната във военно и икономическо отношение държава в света, показаха, че въпреки поредицата от провали в ислямския свят, имат тежката дума при определянето на «червената линия» на поведение на местните политици и държавници. Доналд Тръмп се прояви като върховен главнокомандващ на въръжените сили на САЩ. Башар Асад, с предизвикателното си поведение, пак му даде възможност да изглежда като «ястреб» пред американското обществено мнение.

 

Той демонстрира, че е в състояние да удари безнаказано по всяка една страна в света, която нарушава международния ред и заплашва световната сигурност. И доказа на другите два военни и геополитически полюса: Русия и Китай, че САЩ нямат намерение да изпускат първото място като икономика и военна сила. Между другото, ударът срещу сирийската авиобаза се случи по време на срещата на Доналд Тръмп със Си Цзин Пин. Много експерти го изтълкуваха като знак, че става дума за предупреждение не толкова срещу Русия, колкото срещу Китай.

 

Възможно е към Пекин да бъде отправен още един сигнал – да бъде ударена и КНДР. Заплахите на Ким Чен Ун за удар по територията на САЩ са силно преувеличени. И дори да успее да нанесе ответен удар по Южна Корея и Япония, ще му бъде за последен път.

 

Въпросът е, доколко сенчестата власт (или «вътрешното правителство») в САЩ ще успее да прекрои картата на Големия Близък Изток? Със сигурност, до голяма степен това ще стане във формат, харесван именно от американците. В случая, най-удобни за «таран» на американската политика в региона са кюрдите – най-големият мюсюлмански народ без държавност. Техните лидери са светски ориентирани и умело се ползват от подкрепата, както на Вашингтон, така и на Москва. По-точно е да се каже, в определени периоди в държавите, поделили Кюрдистан, различните кюрдски лидери се ползват от протекцията на едната, или другата велики сили.

 

Думата «кюрд» се появява след като Месопотамия е завоювана от арабите. Персите започват да наричат всички местни народи, останали без държава, «кард». Арабите възприемат думата от тях и прибавят своя характерен член – «ал кард». Останалите верни на зороастризма йезиди са наричани «кюрдски йезиди». С ислямизацията на йезидите започва и кюрдизацията на тези земи – люлка на най-древните цивилизации.

 

Етнически между йезидите и останалите кюрди няма различия. Говорят на един и същ език. Разделя ги единствено религията и различният поглед върху общата им история. Зороастрийците са страдали, мюсюлманите са упражнявали репресии върху тях и върху всичките си християнски съседи: арменци, асирийци.

 

Напоследък обаче са налице случаи на отделяне от кюрдската мюсюлманска общност и преминаване в йезидската. В случая играе роля осъзнаването на наличието на общи предци – жителите на легендарния Вавилон. Като цяло, религиозните различия пречат на кюрдското единство. В историята са налице достатъчно примери за прояви на Геноцид, от страна на кюрдските мюсюлмански племена срещу изповядващите грегорианството, несторианството и другите християнски деноминации народи, коренни жители на Османската и Персийската Империи.

 

Професор, доктор на историческите науки, преподавател в катедрата по световна история на Руско-Арменския (Славянския) Университет Ваагн Крбекян (Вахагън Кърбекян) в преведената си на български език монография «Участието на арменците в Руско-турската война 1877-1878» [1] дава достатъчно примери за кланетата, устройвани от турския башибозук над арменското население, живеещо в района на военните действия и до момента не вземало участие в тях.

 

От само себе си се разбира, че отношенията на кюрдските ислямски племена с Руската Империя са традиционно лоши. Не така стоят нещата обаче между кюрдите и СССР. С Третия Интернационал и с разпространението на марксизма-ленинизма по света, кюрдският елит бързо започва да свързва надеждите си за създаване на независима държава. Той се опитва да ги реализира с подписването на Севърския Договор (Севър тогава е предградие на Париж) от 10.08.1920 г., предвиждащ създаването на незаивисм Кюрдистан.

 

Той обаче остава лист хартия, тъй като военните победи на турските националисти, под командването на Мустафа Кемал Паша практически го обезмислят. След 3 години е подписан нов договор в швейцарския курорт Лозана. Според него, Западна Армения е върната на Турция. И кюрдите остават без държава.

 

Според директора на Института по Ориенталистика на Националната Академия на Науките на Армения академик Рубен Сафрастян, «С независимостта на Кюрдистан ще започне да се променя картата на Близкия Изток, този процес наближава. Големите държави ще трябва да мислят за това какъв ход да дадат на този процес.

 

В този контекст, те ще се обърнат към Договора от Севър, като исторически документ, тъй като той засяга не само нас, но също така и териториите на Османската Империя в Близкия Изток». [2] Именно настъплението на турската армия в района на Африн е превантивната реакция на Анкара на предполагаемото създаване на независима кюрдска държава.

 

Както неведнъж твърди и самият Реджеп Тайип Ердоган, за Турция е жизнено важно да бъде запазена териториалната цялост на Ирак. Също, както и на Сирия. Колкото и да не ни се вярва сега, за в бъдеще е възможна действаща коалиция на тези три държави и Иран, насочена срещу независимостта на Кюрдистан. И толкова по-учудваща е неутралната руска реакция на него. Напомняме, че днешната руска външна политика, като цяло следва традициите на съветската и смяната на приоритетите, когато е налице, е второстепенна.

 

Руско-арменският военно-политически анализатор Леонид Нерсисян определя реакцията на руските министерства на външните работи и на отбраната на турското настъпление в района на кюрдския сирийски град Африн (като основна причина за него са посочени действията на САЩ за въоръжаване на сирийските кюрди) така:

 

«Всъщност, подобно поведение е абсолютно неетично и безпринципно, имайки предвид факта, че сирийските кюрди, заедно с правителствените войски на Башар Асад, станаха основа на борбата с «Ислямската Държава». Без тях участта на Башар Асад и на светската сирийска държава щеше да бъде поставена под голям въпрос. Сирийските кюрди нееднократно изразяват готовност за тясно сътрудничество с Русия. И Москва имаше прекрасен шанс да привлече този огромен народ на своя страна. Особено имайки предвид историческите връзки. Вместо това, тя заложи на Турция, която води настъплението заедно със Сирийската Свободна Армия. Последната никога няма да подпише никакво съглашение, нито с Башар Асад, нито с Руската Федерация». [3]

 

Авторът изказва предположение, че в момента Анкара шантажира Москва с възможността за нова война в Арцах, в случай на реална руска подкрепа за кюрдите. И напомня за азербайджанската атака от 20.01.2018г. на арменските позиции с БПЛА (без ефект и жертви), като ясно предупреждение.

 

Известно е, че бащата на президента на Иракски Кюрдистан, ползващия се с американското благоволение Масуд Барзани – Мустафа е бил съветски генерал и протеже на Сталин! Логично е да се очаква синът да демонстрира уважение и благодарност към Путин. Обаче, не го прави.

 

През лятото и есента на 2016г. Демократичната Партия на Кюрдистан на Масуд Барзани, заедно с Патриотичния Съюз на Кюрдистан на Джелал Талабани поотделно проведоха серия от срещи с ръководителите на кюрдските ислямски партии, с цел да преодолеят разногласията по предстоящия тогава референдум за независимост. От друга страна, некюрдските малцинства в Иракски Кюрдистан настояваха за референдум за определяне на границите по спорните територии.

 

По този въпрос беше налице и външна намеса – Анкара започна да настоява пред администрацията на иракската област Киркук да не използва кюрдските символи, защото там живеят и араби и туркмени, а не само кюрди. Сегашната военна операция в района на Африн се оправдава с необходимостта от защита на арабите, туркмените и други местни племена.

 

В момента пред САЩ се очертава едно тежко предизвикателство в Големия Близък Изток – авторитарният режим на Реджеп Тайип Ердоган, който вече проявява и някои признаци на тоталитаризма. Претендентът за нов турски султан спешно се помири с Владимир Путин и си осигури тила откъм Русия, в готовност да се противопостави дори на обединения Запад. Даже в Турция да избухне гражданска война, той най-вероятно ще я спечели.

 

Разбира се, едва ли ще остане господар на цялата сегашна турска територия – няма да може да задържи Турски Кюрдистан. Кюрдите са «таралеж в гащите» на Ердоган и ще продължат да се ползват от дискретната подкрепа на Москва и Вашингтон, потвърждавайки тенденцията за изолация на Турция, от страна на великите сили. А вътрешното напрежение в нея ще продължи да избива във външна агресия.

 

Това е причината, поради която САЩ са заинтересовани от нейното отслабване и бъдещ разпад – освен липсата на регионален опонент, те получават възможност за огромни продажби на оръжие (също както и руснаците). За да утвърди имиджа си на силен президент, Тръмп ще продължи да нанася удари и да защитава интересите на оръжейното лоби в САЩ.

 

Факт е, че след като турските ВВС нанесоха през миналата година силен удар по позициите на паравоенните отряди на сирийските кюрди в района на Карачох, на сирийско-турската граница, САЩ веднага им изпратиха 22 тира с оръжие и боеприпаси, а също и военно-транспортни средства. После продължиха сериозно да въоръжават кюрдските милиции в района на Африн. И дадоха на Русия повод да обяви неутралитет в турско-кюрдския конфликт.

 

За разлика от Москва обаче, Париж твърдо взе страната на кюрдите. И дори поиска спешно заседание на Съвета за Сигурност на ООН, който да обсъди (и осъди) турската агрессия. Това стана, въпреки предшестващото официално посещение на Ердоган в Париж, срещата и разговора с Емануел Макрон, наречени от френските и европейските СМИ «загадъчни».

 

Това поведение на Франция е още една причина Анкара да осъзнае безперспективността на своето навлизане в Сирийски Кюрдистан: освен разпадането на югоизточния фланг на НАТО (в интерес, преди всичко, на Москва), може да се стигне и до искуствено обединение пред общата опасност на досега противостоящи си кюрдски въоръжени формирования.

 

Факт е, че представителят на Патриотичния Съюз на Кюрдистан Мала Бахтияр обяви предстоящото изпращане на части на формацията в Африн, в подкрепа на тамошните кюрди. Това вече означава пълно избледняване на границата между Иракски и Сирийски Кюрдистан – свободното придвижване на кюрдските паравоенни формирования през нея, без да се иска съгласието на Багдад и Дамаск я превръща във формалност, с която никой не се съобразява.

 

Американският анализатор от арменски произход Дейвид Игнатиъс (Игнатосян) предполага в анализ във «Вашингтон пост», че САЩ няма да могат да спрат разпада на Сирия и образуването на Кюрдистан. Но са длъжни да защитят сирийските кюрди – най-важните си съюзници във войната против «Ислямската Държава». Затова «не е време да се извеждат от Сирия 1500-те американски военни». [4] Той е потомък на видния американски военен деец Пол Игнатиъс (Игнатосян), чиито родители благополучно са напуснали Турция преди Геноцида след 1915г.

 

Трябва да се има предвид, че сирийските кюрдски отряди наистина са опора на присъствието на САЩ в страната, но в никакъв случай не са американски наемници. Те сами поставиха под свой контрол районите на градовете Африн и Манбидж на десния бряг на река Ефрат, и целия ляв бряг. И така укрепиха позициите на Башар Асад. В ръцете им на практика е по-голямата част на Северна Сирия. Цялата щеше да бъде в ръцете им, ако през 2016 г., турците не бяха превзели Ел Баб, прекъсвайки по този начин връзката между Африн и Кобани.

 

Африн остана анклав и, може да се каже «абсцес» на южната турска граница. Не е ясно колко ще продължи турското настъпление и какво ще постигне, имайки предвид очакваната помощ за местните кюрди от сънародниците им и от правителствената армия на Башар Асад. А може би и от Русия (макар и максимално дискретна). Въпреки кюрдските заявления за руското предателство.

 

В резултат, според завеждащия катедрата по световна политика на Руско-Арменския (Славянския) университет Арман Навасардян, бивш заместник-министър на външните работи на Република Армения, ще се реализира окончателната цел на САЩ: «Прехвърляне на военните действия на територията на Турция и нейната подялба». [5] Тоест, създаване на нови-стари държави: независим Кюрдистан, историческа Армения по Севърския Договор и т. н.

 

От друга страна, Ердоган вече прилага по-реалистична тактика спрямо кюрдите от някои свои предшественици. Той не се стреми да ги турцизира, а да ги ислямизира. По този начин ги изолира, както от турските националисти, така и от левите сили в страната. Това е негова вътрешно-политическа маневра, която частично дава резултати. Защото възможността за кюрдска автономия и по принцип за федерализация на страната плаши управляващите в Анкара със спомена за разпадането на Османската Империя. Или, както се изразява министър-председателят Биналли Йълдъръм, «над страната надвисва призракът на Лорънс Арабски». Те (турските управляващи) все още не осъзнават, че отделянето на Кюрдистан е шанс за Турция.

 

Двама водещи експерти по кюрдската тематика отговориха на следните въпроси:
1 Какви са шансовете за обединение на всички кюрди в една държава?
2 Може ли да се очаква в скоро време създаване на държавност поне на част от историческата територия на Кюрдистан?
3 Доколко е значителен приносът на кюрдските паравоенни формирования в борбата с ИДИЛ?

 

Директорът на Института по Ориенталистика на Руско-Арменския (Славянския) Университет в Ереван, професор, доктор на историческите науки Гарник Асатрян смята, че общокюрдското обединение няма перспектива, тъй като различните кюрдски племена имат много различни приоритети и нямат много общо, нито в политическите си предпочитания, нито в културните традиции. Фразеологията свързана с обединението е насочена към постигането на конкретни цели, в краткотрайна перспектива.

 

Той е скептичен и към шансовете за създаване на кюрдска държавност, въпреки американските старания в тази насока. Не дава висока оценка даже и на възможностите на Иракски Кюрдистан да се отдели напълно от Ирак. От неговата независимост не са заинтересовани останалите «външни играчи», в това число и Руската Федерация. Според него, кюрдските паравоенни формирования нямат голям принос в разгрома на ИДИЛ в Сирия и Ирак. Нещо повече, има данни за тяхно участие в преследванията на йезидите в Северен Ирак.

 

Кандидатът на историческите науки, преподавател в катедрата по световна история в същия университет Антон Евстратов също е уверен, че обединението на всички кюрди в една държава не е възможно и че това е една чисто умозрителна конструкция – кюрдите никога не са били единна общност и към политическите и културните различия добавя и верски такива (сред тях има дори и християни). Той обаче смята Иракски Кюрдистан за реализирана държава и вижда шансове и за сирийските кюрди в Рожава и Кобани да създадат държавност.

 

Що се отнася до турските им събратя, е песимист за възможността им да упражняват власт над територията, където живеят. Според него, по време на разпадането на иракската държава, кюрдската «пешмерга» (паравоенните формирования), заедно с шиитското опълчение, останаха на стража на цивилизационните норми, светските принципи и търпимостта. Също така посочва, че сирийските кюрди, въпреки довоенните си противоречия с баасисткия режим в Дамаск, намериха в себе си сили да проявят политическа воля и да взаимодействат с армията на Башар Асад. Въпреки различията, те воюват заедно срещу ИДИЛ и местните протурски формации.

 

Според последни данни, кюрдите са 16 милиона в Турция, 8 в Иран, 6,5 в Ирак, 3,5 в Сирия. Сред тях освен мюсюлмани – сунити, има още шиити, алевити, християни, юдеи. И щом като йезидите са кюрди, трябва да добавим и зороастрийци. Въпреки религиозните различия, а също и споменатите по-горе противоречия, кюрдската общност като цяло става все по-силна. При прекрояването на картата на Големия Близък Изток, кюрдите ще играят ключова роля.

 

Използувани източници:

[1] Кърбекян Вахагън, Участието на арменците в Руско-турската война: 1877-1878. Военно Издателство, 2010

 

[2] Ще доведе ли независимият Кюрдистан до реанимация на Договора от Севър? Вахан, 27.09.2016, Пловдив, стр.1.

 

[3] Нерсисян Леонид, Операция „Оливковая ветвь”: Россия выбрала Турцию, а не курдов. Обзор возможных причин и последствий турецкой военной операции „Оливковая ветвь”, направленной против сирийских курдов, REGNUM, 22 января 2018, 09:55, www.regnum.ru/news/polit/2370325.html  

 

[4] Белов Александр, Washington Post: США и Турция в опасной близости от разрыва. Вашингтон должен способствовать диалогу между Анкарой и курдами, REGNUM, 24 января 2018, 10:10, www.regnum.ru/news/polit/2371469.html  

 

[5] Айрумян Наира, США: Турция имеет основания для страха, LragirAM, 22 января 2018, 13:26, www.lragir.am/index/rus/o/comments/views/60574  

Публикувана в Свят

Президентът на Турция – Реджеп Тайип Ердоган спечели с нищожна преднина на 16 април 2017 година, конституционен референдум (“razor thin victory” – 51,4 от гласовете бяха „за“, като преднината в брой гласове беше 1379934 гласа) за преобразуване на политическата система в посока на президентска република, като това му даде възможността да консолидира властта си. Европейските страни и Държавният департамент на САЩ реагираха на това събитие, като най-вече укориха управлението на Ердоган заради начина, по който контролира медиите и потиска опозицията в навечерието на вота.

 

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE), поканена от Турция да наблюдава гласуването, заяви, че референдумът „не съответствува на стандартите на Съвета на Европа“. Независимо, че от OSCE не цитираха конкретни случаи на измама, от там посочиха, че решението на турската изборна администрация да допусне да се броят неподпечатани бюлетини противоречи на избирателния закон.

 

В няколко случая по време на предизборната кампания в навечерието на референдума, Ердоган реагира на критики от страна на европейски лидери, като ги обвини, че използуват фашистка реторика срещу Турция и ги сравни с нацистите. Независимо, че европейците бяха втрещени от неговите коментари, подстрекателската реторика очевидно сработи и успя да събуди необходимата му подкрепа от чужбина, за ад спечели победа.

 

В Германия, Франция, Нидерландия, Австрия и Белгия, „да“-то за Ердоган спечели с голяма разлика. При по-далечните дестинации, като Обединеното кралство, АЩ, Австралия и Канада, където Ердоган инвестира по-малко политически капитал в кампанията, сред пребиваващите турци преобладаваше отговорът „не“ на разширяването на президентските пълномощия.

 

С много тънка разлика за победата си, несъмнено подкрепена точно от турските гласоподаватели в различни части на Европа, Ердоган вече може драматично да разшири властта си и да удължи политическия си мандат.

 

Доколкото дълбоката поляризация на турските избиратели стана съвсем ясна в хода на референдума, Ердоган ще бъде въвлечен в още по-мощно националистическо течение, за да запази подкрепата сред тази половина от турците, които подкрепиха исканите от него мерки. Тъй като отговорът „не“ доминираше в трите големи турски мегаполиса – Истанбул, Ангара и Измир, Ердоган е наясно, че няма шанс да привлече секуларизираният елит на своя страна. Така че, той ще прибегне до още по-извънредни мерки за укрепване на властта си, докато още може. (How Turkey’s President Eked Out a Victory, Stratfor, Media Center, April 18, 2017, 22:19 GMT, https://www.stratfor.com/image/how-turkeys-president-eked-out-victory ).

Публикувана в Свят

Руската дискретност беше торпилирана от кюрдско официално изявление

Въоръжените милиции на сирийските кюрди – YPG са съобщили, че Русия изгражда военна база в северозападна Сирия. Това е резултат на двустранно споразумение между кюрдите и руснаците, като договорката включва обучението на кюрдските бойци. Огласеното от кюрдите съобщение беше незабавно коментирано, като „стъпка, която ще вбеси Турция, която се опитва да блокира напредването на кюрдите в близост до нейните граници“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Съобщението веднага беше оценено като много важно от специализираните медии от типа на “Stratfor”, които веднага обърнаха внимание на новината, цитирайки коректно “Reuters”. Ударението се поставяше на значението на кюрдските Отряди за народна защита (YPG), като важна регионална въоръжена сила, както и на твърдението, че руски войски вече са пристигнали в кантона Африн (Afrin) в северозападна Сирия. От “Stratfor” не пропускат да напомнят, че YPG са формация, която е подкрепяна от Съединените щати и представляват ключов фактор в Сирийските демократични сили, които пък са от особено значение в борбата срещу Ислямска държава. (Syria: Russia to Train Kurdish Forces Under New Agreement, YGP Spokesman Says, Stratfor, Situation Reports, March 20, 2017, 14:53 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-russia-train-kurdish-forces-under-new-agreement-ygp-spokesman-says  ).

 

Африн е един от трите кантона, на ред с Кобани (Kobane) и Cizre, които сирийските кюрди се опитаха да свържат в едно цяло, контролирано от тях, но намеренията им бяха провалени от проведената през миналото лято операция „Ефратски щит“ на турската армия. По време на операция „Ефратски щит“, турците и най-вече техните съюзници от Сирийската свободна армия, взеха под контрола си градовете Джарабулус (Jarabulus) и Ал Баб (al-Bab).

 

Русия отрича, кюрдите са горди с постигнатото

 

В създалата се възбудена обстановка, руският министър на отбраната тутакси заяви, че Руската федерация няма никакви планове и намерения да отваря нови военни бази в Сирия. Той обясни, че клон на руския „помирителен център“, който посредничи в договарянето на местни споразумения между воюващите страни в Сирия е бил разположен в провинция Алепо, близо до Африн.

 

„Няма планове за разполагане на нови военни бази на територията на Сирийската арабска република“, се казва в официално изявление от 20-ти март 2017 година.

 

„Според руско – турското споразумение от 30 декември 2016 година, звената на Руския център за помиряване на противостоящите страни на територията на Сирия, осъществява 24 часово наблюдение на прекратяването на огъня. С оглед на предотвратяването на нарушения на режима на прекратяване на огъня, едно поделение на Руския център за помиряване на противостоящите страни е бил разположен в контактната зона между отряди на кюрдските милиции и формации на Свободната сирийска армия, контролирани (формациите на ССА, бел. авт.) от турската страна“, заявява министърът, визирайки района на Африн в провинция Алепо. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Това обаче се намира в значително противоречие със заявеното от говорителя на YPG – Редур Шелил (Redur Xelil) пред “Reuters”. Според кюрдския официален говорител, споразумението е било сключено в неделя на 19 март 2017 година и че руските войски вече пристигат с камиони и бронетранспортьори и се разгръщат на позиции около Африн. В писмено съобщение до медиите, Redur Xelil заявява, че въпросното споразумение е „първото от такъв вид“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Турските медии, по-специално меродавният вестник „Хюриет“, от своя страна цитират дословно изявлението на Redur Xelil, в което се казва: „Споразумението беше на основата на рамката на сътрудничество за борба с тероризма и на обучението на нашите бойци от страна на руската армия. Ние имаме преки връзки с Русия“. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510  ).

 

Почти по същия начин звучи изявлението на говорителя на YPG, цитиран от “Reuters”:

 

„Руското присъствие … идва поради споразумение между YPG и руските въоръжени сили, действуващи в Сирия в рамките на сътрудничеството срещу тероризма и за да се помогне на обучението на нашите сили (силите на YPG, бел. авт.) на модерно военно изкуство и за създаване на точка на пряк контакт с руските сили“. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Според говорителя на кюрдите от YPG, Redur Xelil, цитиран от “Reuters”, местността, където са разположени новопристигналите руски войски, известна като Кафр Джина (Kafr Jina), наскоро е била подложена на артилерийски обстрел от страна на турската армия, от позиции, намиращи се оттатък минаващата наблизо граница. Кюрдският говорител е отказал да даде сведения, колко руски войници са пристигнали в Кафр Джина.

 

„Споразумението влезе в сила днес“ е заявил Redur Xelil на 20 март 2017 година. Той на няколко пъти е изтъкнал ефективността на YPG в „борбата с тероризма“. „Това е, което тласна много сили да сътрудничат и да правят съюзи с YPG“, заявил е официалният говорител на кюрдските милиции. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4  ).

 

Крият ли се кюрдите зад руски щит ?

 

Кореспондентът на “Reuters” в Бейрут – Том Пери, коментира, че това споразумение „по-нататък ще покаже как сирийските кюрди са успели да привлекат едновременно Вашингтон и Москва на тяхна страна, след като кюрдите са се представили като организирана сила, способна да се противопостави на джихадистките групи и да отнеме територии от Ислямска държава“. Последният коментар е доста спорен – едва ли сядането на два стола е най-успешната тактика в толкова сложна ситуация като войната в Сирия, но вън от всякакво съмнение е, че различни замесени в сирийския конфликт сили са готови да ухажват кюрдите с оглед на техния боен потенциал.

 

Според Том Пери, разполагането на руски войски би могло да помогне за „възпирането“ на атаки през границата от страна на Турция срещу доминираният от кюрдите район на Африн. Анкара е враждебна към отрядите на YPG, смятайки ги (не без основание, бел. авт.) за маша на Кюрдската работническа партия (PKK), която се опитва да предизвика безредици в Турция.

 

От “Reuters” напомнят, че по-рано този месец, на около 100 километра източно от Африн, подразделение на американската армия предотврати турска атака срещу бойци, съюзници на YPG, които контролираха по това време град Манбидж (Manbij). Американците се намесиха, след като турската армия и бойци от Свободната сирийска армия се опитаха да превземат града.

 

От вестник „Хюриет“ пък припомнят факта, че в началото на месец март 2017 година, Сирийските демократични сили, (които по това време се определят от наблюдателите като „хлабава коалиция, състояща се предимно от кюрдските отряди на YPG и от различни етнически милиции на араби – сунити, тюркмени, язиди и асирийци - християни“, достигат до споразумение с Русия за предаването на някои села, намиращи се западно от Манбидж (Manbij) на сирийските правителствени лоялистки сили, с оглед на възпирането на намерението на Турция да атакува града. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

В Анкара са меко казано нервни

 

Новините от Африн веднага предизвикаха реакцията на турския вицепремиер Нуман Куртулмуш (Numan Kurtulmuş), който попитан от журналисти за възникналата ситуация, заяви по доста емоционален начин, че Анкара никога няма да позволи в северна Сирия да се създаде това, което той нарича „терористичен регион, терористична страна“, имайки пред вид присъствието на YPG.

 

„Ние сме довеждали това до знанието на всички заинтересувани страни при почти всички наши срещи. Руснаците знаят това и американците знаят това и всички други държави знаят това“, заявява Куртулмуш на пресконференция в Анкара. (Perry Tom, U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

 

Междувременно, източник, цитиран като „турско официално лице“, завява пред вестник „Хюриет“, че руското министерство на отбраната е отхвърлило съобщенията за изграждане на военна база в Африн, но Анкара не е убедена в това от руските обяснения, независимо от това, че турската страна се е въздържала от публичен отговор на създавания съюз между Москава и сирийските кюрди.

 

Същият източник е съобщил, че Русия не е информирала Турция за разполагане на въоръжени сили в райиона на Африн. Турското разузнаване е установило, че руски конвой от четири бронетранспортьора е пристигнал в Африн през района на Менах (Menagh), намиращ се южно от Азез (Azez).

 

Друго турско официално лице, също останало анонимно е обяснило пред „Хюриет“, че съществуващите центрове за наблюдение на спазването на примирието, разположени във военно-въздушната база в Хмеимим (Hmeimim) в Сирия от страна на Русия и в Анкара от турска страна, като част от споразумението за спиране на огъня от 30 декември 2016 година, са способни да наблюдават ситуацията на терена. Източникът на „Хюриет“ изрично е подчертал, че в момента няма никакви сблъсъци в района на Африн, които да изискват изпращането на наблюдателна мисия. Същият източник е обяснил, че Турция все още не е изградила център за наблюдение на спазването на споразумението за прекратяване на огъня на сирийска територия поради затруднения с осигуряването на сигурността на мисията. (Erkuş Sevil, Turkey not convinced with Russian denial for military base in Afrin, March 22, 2017, http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-not-convinced-with-russian-denial-for-military-base-in-afrin.aspx?PageID=238&NID=111078&NewsCatID=510 ).

 

Както вече стана дума, от турска страна предполагат, че целта на разгръщането на руските сили в района на Африн цели да се възпрепятства възможността за каквито и да са сблъсъци между групите на сирийската опозиция (най-вече от Сирийската свободна армия) и YPG, заедно с политическото й крило – партията „Демократичен съюз“ (PYD). Според информиран турски източник, Турция е изразила своят дискомфорт от военното сътрудничество между Русия и кюрдите от YPG още преди да започне руската операция в района на Африн.

 

От своя страна, Русия задълбочава отношенията си с YPG, независимо от факта, че Турция е против каквото и да е сътрудничество със сирийските кюрди, тъй като Анкара разглежда „Отрядите за народна защита“ като „издънка от дървото“ на Кюрдската работническа партия (PKK), която е смятана за терористична организация и е обявена извън закона в Турция.

 

Интересен факт е, че въпреки че руското протеже – Башар Асад и кюрдите имат зад гърба си дългогодишна история на взаимна враждебност, през време на вече шест годишната гражданско – религиозно – прокси война в сирия, YPG и лоялистите от Дамаск успяха почти изцяло да избегнат въоръжени сблъсъци помежду си.

 

Що се отнася до политическото крило на YPG – партията „Демократичен съюз“ (PYD), Турция се противопоставя и на всякаква форма на участие на въпросната партия в мирните преговори около сирийската криза, но Москва се застъпва за необходимостта сирийските кюрди да са представени на разговорите в Женева и в Астана. На предишната среща в Астана, Русия предложи проект за конституция на Сирия, в който се предвижда културна автономия за сирийските кюрди. От своя страна, YPG и PYD се опитват да задълбочат тяхната задаваща се на хоризонта автономия, чрез въвеждане на федерално управление в северната част на Сирия.

 

Евентуалният контрол на кюрдите от YPG над отделни анклави в североизточна Сирия и над региона на Африн в северозападна Сирия, предизвиква голяма загриженост в Турция. Подпомагани активно от своите съюзници от Сирийската свободна армия, турците започнаха офанзива в северна Сирия за да пресекат възможността YPG да създаде непрекъсната ивица от кюрдска територия по протежение на по-голямата част от границата между Турция и Сирия.

 

Турските притеснения са напълно разбираеми, като се има пред вид, че на 20 март тази година, от YPG са направили изявление, че до края на годината смятат броя на бойците във въоръжените им милиции да надхвърли 100 000 души (!), като целта е тази въоръжена сила да стане по-организирана и да започне да наподобява традиционните армии.

 

Турция оказва натиск и върху Вашингтон, за да бъде анулиран съюзън между американците и сирийските кюрди, а вместо него да бъдат подкрепени бунтовниците, които са в съюз с Анкара. Последното се иска най-вече в контекста на подготвяното настъпление за превземане на столицата на Ислямска държава – Ракка (Raqqa), която остава като последен голям град – крепост на Халифата. Това не е попречило на лидера на да заяви наскоро пред “Reuters”, че атаката ще започне в началото на април и че бойците на YPG ще вземат участие в нея, редом с арабите от сирийската опозиция.

 

От своя страна от Пентагона са заявили, че по въпроса не е взето решение. (U.S.-allied Kurd militia says struck Syria base deal with Russia, REUTERS, World News, Monday, March 20, 2017, 3:13 pm EDT,  http://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-russia-idUSKBN16R1H4 ).

Публикувана в Свят

Сирийски бунтовници съобщиха, че са взели контрола над град Джарабулус (Jarabulus) и са изтласкали силите на Ислямска държава. Това стана непосредствено след като започна подкрепяната от турските въоръжени сили операция „Ефратски щит” според съобщения в Twitter от 24-ти август 2016. Бунтовническите сили твърдят, че са стигнали центъра на града, който се намира на границата между Турция и Сирия. Турските военни са подпомогнали провеждането на операцията още преди 24 август, хвърляйки танкове и бронетранспортьори в подкрепа на настъпващите бунтовници.

Публикувана в Свят

Днес, 21 август 2016 година бяха представени резултатите от WorldPR Global Leadership Ranking 2016© (Световното класиране на лидерството за 2016). Най-важният акцент сред изводите от изследването беше даден може би от д-р Андрю Робъртс (Dr. Andrew Roberts), гост професор във факултета за военни изследвания в „Кингс Колидж” в Лондон. (War Studies Department, King’s College London). Той заяви:

Публикувана в Свят

Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.

Публикувана в Свят

Терористичните атаки, геополитическото напрежение между Турция и съседите й, както и допълнителната доза политическа нестабилност след неуспешния опит за преврат от 15-ти юли 2016 година, нанесоха удар по туристическата индустрия на Анкара. Секторът, който дава 12,9 процента от брутния вътрешен продукт на Турция и в който са наети 8,3 от работната сила в страната се е сринал с 23 на сто през първите пет месеца на 2016 година и продължава да се плъзга надолу.


Казано най-общо, един сериозен удар като атаката срещу истанбулското летище „Ататюрк“, станала на 28-ми юни 2016 година, би имала отражение върху туризма като цяло само няколко месеца. (Световният съвет за пътувания и туризъм прави оценката, че за да се възстанови туристическият сектор на дадена страна след сериозна терористична атака, отиват около 13 месеца). Уязвимостта на турската сигурност обаче ще продлъжи този период според частната аналитична агенция „Стратфор“. (Turkish Tourism Takes a Hit, July 22-th, 2016, 18:27 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/turkish-tourism-takes-hit ). Страната е изправена пред цял рояк от заплахи – от Ислямска държава, от Кюрдските сепаратисти, от левите радикали и пр. Всяка една от тези фракции има „искреното желание“ да задълбочи политическата криза в Турция, като генерира конспирации и сее семената на недоверието към правителството.

Публикувана в Свят

Жената на турския президент Ердоган наскоро каза, че османският харем бил "училище за живота”. Безобидна носталгия по османското минало? Според германската публицистка Лале Акгюн, зад това се крие нещо много опасно. В представите на семейство Ердоган харемът няма как да не е „училище за живота”. Това е една представа, в която жената е принизена само до сексуален обект и машина за раждане на деца.

- Жените като сексуален обект и машини за раждане на деца? Не е ли прекалено абсурдна тази представа?

За това си има обяснение. В писанията на консервативните ислямисти можем да прочетем именно това: Жената е длъжна да полага грижи, за да се харесва на мъжа си, да се подготвя за ролята си в семейството и да му ражда деца. Изявлението на госпожа Емине Ердоган пасва идеално към думите на съпруга й, който на 8 март заяви, че единственото истинско предназначение на жената е да бъде майка.
- Как се възприемат подобни изявления в Турция? Та нали там има и светски настроени хора?

Изявлението се покрива с онова, което от години проповядва консервативният лагер. Ислямистите обичат да се представят за жертва на 90-годишното светско развитие на републиката. Сега те смятат, че е крайно време страната да се върне към корените си от времето на Османската империя. Показателна е и цялата мегаломания по отношение на османското минало. Много от поддръжниците на Ердоган мечтаят за онази империя и искат да „изличат” 90-те години републиканско развитие. Съчувствам на всички просветени и светски ориентирани жени в Турция. Не само, защото техният глас почти не се чува в обществото, а и защото те ще бъдат унижавани и преследвани заради разбиранията си. Както се случи на 8 март тази година, когато полицията преследва жени, само защото бяха решили да организират демонстрация по случай Деня на жената.

- Колко силни са, според Вас, позициите на консервативния ислям в Турция?

В действителност османският харем е бил истински ад за жените. Те се били унижавани, потискани, принуждавани да приемат исляма, превърнати са били в сексуални обекти за задоволяване на мъжки страсти и са били принудени да си съперничат, за да спечелят благоразположението на мъжете, и най-вече – на султана. С други думи - водили са живот, какъвто не би си пожелала нито една жена. Хвалебствията по адрес на харема, разбира се, преследват определена политическа цел.
В ислямистките среди тези хвалебствия са елемент от една консервативна визия за бъдещето: Турция отново да стане най-великата и силна страна и всички да коленичат пред Ердоган. Сегашната европейска политика дори му дава нови „доказателства” за величие, а това допълнително „циментира” неговата власт и увеличава арогантността на управляващите. Същинската цел на Ердоган е да съсредоточи всички властови инструменти в ръцете на президента, тоест в свои ръце. Няма да се учудя, ако той бъде избран за пожизнен президент, а след него на власт дойде някой негов потомък - тоест да се създаде един вид семейна диктатура.

- Каква би трябвало да е политиката на ЕС в контекста на това развитие?

Умно би било, ако в бежанската политика ЕС си сътрудничеше с ООН, вместо с Турция. Сътрудничеството с Турция обаче бе представено като безалтернативно. Аз не намирам тази идея за добра. Защото не вярвам, че Турция е в състояние да изпълни желанията на ЕС. Изобщо не е ясно, дали тя има желание за това. Този, който поне малко познава турската политика и манталитета на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, знае много добре, че не може и не бива да се осланя на този партньор.

*Германската социалдемократка Лале Акгюн е политик и публицист. От 2002 до 2009 година тя беше депутат в Бундестага.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B5%D1%8F/a-19111022?maca=bul-bulgarisches_webportal-2165-xml-dirbg

Публикувана в Европа
Страница 1 от 12