„Няма по-добри от нас“. Новата мантра. Препоръчва се на всички министри от кабинета „Борисов 3“. Трябва да се повтаря 97 пъти сутрин веднага след събуждане. И още - задължително по 15 пъти преди началото на всяко заседание на Министерски съвет и колкото се може по-често по време на парламентарния контрол в петък, когато министри и депутати си мислят, че някой ги гледа по телевизора (грешат, разбира се).

 

Борисов рече. Няма да е учудващо, ако така бъде озаглавена новата управленска програма на кабинета – „Няма по-добри от нас“. С това заглавие няма да има никакво значение какво пише в нея. Сега чакаме кой ще се опита да го опровергае. Предупреждаваме – няма да е лесно, да не кажем невъзможно.

 

Премиерът и лидер на ГЕРБ е във вихъра си, той е на гребена на вълната, носен от незнайно какви сили и често противно на всяка логика. За него европейски лидери разказват вицове (приема се като комплимент), закъсали балкански управленци Му звънят първо на него, официално Вашингтон и Брюксел го дават за пример. В случая справедливо, защото договорът с Македония си е пробив. Макар че леко бодва в слънчевия сплит последният абзац, в който се говори за официалния македонски език. Но да приемем, че това е големият компромис, който ние правим като по-силна и умна държава.

 

Борисов подчертано показва, че вътрешната политика му е отесняла, доскучала, той вече е европейски управленец, а скоро и световен. Балканите са в шепата му, Европа със затаен дъх следи отношенията му с Ердоган. България вече е фактор… разбира се благодарение на него.

 

Премиерът и лидер на ГЕРБ явно знае, че на тези български 611 хиляди квадратни километра е постигнал… каквото е искал да постигне. Победил е всички, освен в случаите, в които нарочно и съзнателно е искал да загуби. Справка – признанието му за президентските избори.

 

Самият факт, че изговаря неща, за които на много места един политик се прощава с кариерата си показва осъзнаването му като тотален и абсолютен доминант у нас. Който може да си позволи с една небрежна фраза (суджуци не ям, имам високо кръвно) да отметне от дневния си ред грозен, вулгарен и аморален партиен скандал. Но плебейски. С тях се занимава Цв. Цв. За Борисов измеренията вече са трансцедентални.

 

Има обаче едно малко камъче, появило се преди дни на пътя Му – президентът Радев по потник. С як гръден кош, напращели бицепси и бос. Като добавим, че е държавен глава, може да кара самолет, явно блъска здраво щанги и не цепи басма на Борисов, камъчето се уголемява.

 

Нарушава се установеният ред у нас – в политиката ни може да съществува само един мачо. Двама – не. Овреме трябва да се мисли, защото мълвата никога не греши, а тя е, че настоящият, предишен и по-по-предишен премиер се е прицелил към отсрещната сграда, където иска да се премести след 2022 година.

 

Затова нито една подробност и препятствие не трябва да се подминават. Отговорът трябва да е бърз и достатъчно мощен, за да се върне статуквото.

 

Светкавично бяха мобилизирани подопечни пиари и доброволни такива и се появи великият фотос на Б. след тенис мач, гол до кръста. Достоверно и толкова естествено и убедително, че никой не се сети да се запита, защо всички около него са с екипи, а той – гол. Важното е обаче, че империята отвърна на удара.

 

Все пак оставаме с едно на ум, че мачът ще продължи и борбата за надмощие ще се ожесточава с годините напред.

 

А засега чакаме опровержение на „Няма по-добри от нас“. Естествено с това трябва да се заеме опозицията – в и извън парламента. Нали си спомняте, че има едни автентично десни, които изпаднаха от влака на последните избори.

 

Ако не бъде сторен поне опит за доказване и показване, че има по-добри от тях, приемаме, че България си е отгледала своето политическо Перпетуум мобиле – поредният ни огромен принос за световната наука и развитие.

Публикувана в Гледища
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

Тазгодишната коледна фиеста у нас продължи нетрадиционно дълго. Организирана от политическите ни мъже и жени, тя започна още след първата седмица на ноември и ще завърши, както си е редно, около Коледа.

Публикувана в Гледища

Прясно оправданият Цветанов се опитва да изпере и главния прокурор, и сегашното компрометирано мнозинство във Висшия съдебен съвет, за да се запази контролът и върху следващия

Прясно оправдан и по последното дело срещу него, Цветан Цветанов прочете във вторник вечерта декларация, с която ГЕРБ поиска оставката на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това се случи само няколко часа преди Европейската комисия (ЕК) да публикува мониторинговия доклад за България, в който има два основни акцента - ВСС не си върши работата и прокуратурата в този си вид е проблем.

В прочетеното от Цветанов се набиват на очи следните констатации:

"членовете на ВСС се занимават с конфликти помежду си";

"правят се опити за търгуване с политическо влияние, решаване на корпоративни и икономически интереси и овладяване на съдебните институции от страна на неясни кръгове и властови центрове."

За да не се чудите кой е виновен, Цветанов с леко намигване уточнява - Министерството на правосъдието, което "в продължение на една година" (разбирай Христо Иванов) не е привело "предложените изменения на Закона за съдебната власт" нито с "първия, нито с окончателния вариант на промените в основния закон на страната." Това, че окончателният вариант беше приет преди месец и половина, а първият беше внесен преди четири няма значение.

Искането за оставка на ВСС е ход, който нито може да доведе до нещо по-добро, нито носи в себе си катарзис, както се казваше. То е плоско мероприятие, което поставя още по-плоски цели:

Да внуши, че всички са маскари

Замисълът на Цветанов да постави целия ВСС под общ знаменател е изгоден най-много за тези, които носят пряка вина за тежките критики на Европейската комисия. Между другото тези критики бяха казани по същия категоричен начин и в предишния доклад.

От устата Цветанова обаче няма да чуете нищо лошо срещу председателя на етичната комисия (Ясен Тодоров), нито председателката на комисията, която оценява съдиите и прокурорите (Милка Итова), още по-малко срещу доскорошния председател на комисията за дисциплинарни производства (Васил Петров, той е и баща на жената, от която Пеевски има дете).

Нищо, че ЕК критикува работата на ВСС именно в тези направления. Всъщност провалите на ВСС са резултат от решенията на мнозинството в него. Мнозинството, което миналата седмица отказа да проверява sms-а от Борисов, а после назначи Димитър Узунов. Мнозинство, което седмица по-рано искаше да проверява речта на Лозан Панов, а месец по-рано отказа да разследва "Яневагейт". Мнозинство, което през декември отказа за втори път да избере председател на Софийския апелативен съд. Изброяваме, защото утре ще видите именно тези казуси като пример за несъстоятелността на ВСС в доклада на комисията.

Това е мнозинството, което никога не отказа на Цацаров или Георги Колев.

Цветанов не ни казва това. Той критикува ВСС, защото в него някакви хора се "занимавали с конфликти помежду си."  От утрешния доклад ще се разбере, че за разлика от бившия вътрешен министър, ЕК прави разлика между членовете във ВСС. Между тези, които се опитват да поставят принципни въпроси, да излагат аргументи и тези, които просто натискат копчето по волята на главния прокурор.

ЕК поставя позитивни оценки за направеното от Лозан Панов и новото ръководство на Софийски градски съд, но съветникът на премиера Бойко Броисов Яне Янев от една седмица посочва (в синхрон с калта, която излиза от вентилаторите на Пеевските медии) Панов и председателя на СГС като носителите на злото в системата.

Миналата седмица Лозан Панов взе думата на ВСС и каза: "След съобщението (есемесът, изпратен му от Борисов) от миналия четвъртък последваха безброй лъжи, манипулации и действия с една основна цел – хората да повярват в най-голямата манипулация на прехода, че всички са маскари. Недоверието е подходяща среда за поддържане на статуквото. Ние постоянно влизаме от скандал в скандал и всичко винаги приключва без резултат, но пък за сметка на това с натрупването им в обществото се натрупва усещането за безнадеждност."

Искането за оставка на целия ВСС иска именно да внуши, че всички са маскари. И най-вече тези, които всъщност не са.

А главният прокурор - целият в бяло

Най-печеливш от искането за оставка на целия ВСС е този, който се ползваше от безпринципните решения на съвета - главният прокурор Цацаров. Той излиза чист от ситуацията. Дори този ВСС да си отиде, той ще бъде член на следващия. И за него има достатъчно механизми пак да си отгледа мнозинство.

Няма да чуете декларация на Цветанов за нуждата от външен одит на прокуратурата, за децентрализация й или още по-малко за разбиването на порочното единовластие.

Бившият вътрешен министър вече е простил на прокуратурата, която само преди три години произведе политическите обвинения срещу него по поръчка на Делян Пеевски, подадена от парламентарната трибуна ("гусин Цветанов, не се правете-е-е"). Цветанов и Борисов са простили и на прокуратурата, която създаде "Костинброд". Защото много добре знаят, че вместо да я реформират могат пак да я използват като юрисконсулт. Така както я използваха в първия мандат на ГЕРБ, за да произвеждат акция след акция (нищо, че сега Страсбург произвежда осъдително решение след осъдително решение).

Да влезе виновният

От декларацията на Цветанов става ясно, че най-виновен е Христо Иванов. Защото не бил внесъл промени в Закона за съдебната власт и наказателния процес. В казаното може и да има някаква истина (проектът, в основната си част, в която не беше обвързан с промените в основния закон действително се забави твърде много), но носи и тонове лицемерие - депутатите от ГЕРБ имат законодателна инициатива. Единствените промени, които те са предложили засягат наказателния процес и ЗСВ. Предложиха ги, защото дойдоха от главния прокурор и ВСС.

Не само бившият вътрешен министър, но и нито един депутат от ГЕРБ не взе думата по време на обсъждането на промените в конституцията. Иначе ГЕРБ бяха ядрото, което отхвърли предложенията за промени в основния закон.

Какво следва?

Искането за оставка на ВСС е театър. Управляващите ще кажат след доклада - няма да им берем срама, поискахме им оставката. Мнозинството на ВСС от своя страна ще се опита да се преоблече като независимо. Същото онова мнозинство, което не искаше да разследва нито Янева, нито есемеса, нито нищо, което има и теоретичен шанс да предизвика промяна.

И в този театър всички ще забравим, че първо бяха пробелмите със случайното разпределение, после корупционните практики в градския съд, после "Яневагейт", после един есемес и т.н.

В този си състав ВСС вече не върши работа на статуквото. В него мнозинството е крехко, компрометирано пред чужденците, а и пред повечето хора в България. То вече не може да гарантира силен захват над случващото се в съдебната власт. А след разделението на ВСС дори може да се окаже, че има мнозинство за промяна.

Този, който иска оставката на ВСС, знае, че следващият състав ще бъде подреден при широк консенсус (парламентарната квота се избира с 2/3) и под диктовката на главния прокурор, който има влияние както в прокуратурата, така и в парламента.

Зад исканата оставка на ВСС седят чисто уродливо прагматични цели. Нищо повече. Трите наказателни дела не успяха да убедят Цветанов нито защо е важно да има отчетностно и прозрачност на прокуратурата, нито какво е върховенство на закона и независим съд. Не че някой истински го е очаквал.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/26/2693126_kakvo_vsushtnost_oznachava_iskaneto_na_ostavka_ot_vss/  

Публикувана в У нас

НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИТЕ СХЕМИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ
Интересна подробност изтече в медиите по време на започналия в Специализирания наказателен съд процес срещу Гриша Ганчев. Като свидетел е бил разпитван бившият шеф на НАП Красимир Стефанов за отправяни по негов адрес заплахи.
„24 часа" уточнява, че след като научил за отправяните заплахи, Стефанов се обадил на ексвътрешния министър Цветан Цветанов. Той го посъветвал да подаде сигнал, за да му сложат охрана. Сигналът бил написан в кабинета на бившия главсек на МВР Калин Георгиев. На следващия ден (18 май 2012г. ) Стефанов се срещнал с бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров и бил разпитан от прокурор и разследващ полицай. След него показания дал Недялко Чандъров, който бил приятел на Гриша Ганчев от студентските години.
Когато разговарял с бизнесмена, Чандъров изобщо не бил останал с впечатление, че се отправят заплахи конкретно към Красимир Стефанов. Когато разговаряли по телефона било много шумно. Единственото, което чул, била думата „червенобузко". Седмица по-късно Чандъров отишъл при Красимир Стефанов и му заявил да не участва в нерегламентирани схеми срещу Гриша Ганчев. Не му казал, че е бил заплашван.”
Значи, може би е имало и има други случаи, при които служители на НАП (със или без намесата на шефа си) участват в такива нерегламентирани схеми!?! А, кой тогава ги поръчва по време на управлението на ГЕРБ? Това е похват на мафията. Впоследствие Стефанов стана депутат от ГЕРБ!
Мислете!

Публикувана в У нас

Бившият вътрешен министър и шеф на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов във вторник пак ще седне на подсъдимата скамейка. За тогава е насрочено в Софийския апелативен съд (САС) върнатото дело, по което на две инстанции той беше осъден на 4 години затвор.


Цветанов бе признат за виновен, че е отказал да разпореди използване на СРС спрямо бивш антимафиот и двама криминално проявени, като сложил шест пъти резолюция „НЕ!!!” върху разрешени от съда прокурорски искания.

Публикувана в У нас

- Г-н Панов, как ще защитавате висшите касационни съдии от натиск?

- Един от основните ангажименти, които поех преди избора ми за председател на ВКС, е да осигуря благоприятен микроклимат за работата на върховните съдии. Моето разбиране за независим съдия е отсъствието на всякакъв вид натиск и произвол, което да осигури на магистрата такива условия, че да може да решава всяко дело само по съвест и вътрешно убеждение, облягайки се на закона. В същото време съдиите не бива да бъркат независимост с безконтролност. Ако един съдия системно бави дела, той трябва да понесе своята отговорност, защото бавното правосъдие всъщност е отказ от правосъдие.

Публикувана в У нас

Не се притеснявам за кариерата си. Това заяви в Арбанаси председателят на ПГ ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов по повод наложената му 4-годишна ефективна присъда от Софийски апелативен съд, предаде репортер на Радио „Фокус” – Велико Търново. Цветанов каза, че през целия си съзнателен живот е правил всичко според закона. „Разбира се, че когато в политиката решиш да отсяваш принципи, да се бориш срещу тежката организирана престъпност, трябва да си готов да понесеш тежки удари. Това, което обаче е най-силното, е подкрепата, която получавам от цялата страна”, подчерта Цветанов. 

Публикувана в У нас

   Продължаваме поредицата от статии, свързани с презумпцията за невиновност, прогласена във всички европейски и български нормативни актове, отнасящи се до правата на човека и гражданина. Обръщаме внимание по-скоро на нейното нарушаване, а не толкова на  същността й.


   В предходната статия обърнахме внимание на двете осъдителни  решения на ЕСПЧ спрямо България, за думи изречени от Цветан Цветанов, в качеството му на министър на вътрешните работи и вицепремиер. Припомняме, че с над  90 хил.лв ще трябва да обезщети държавата пострадалите Гуцанов и Костадинов. 


   Презумпцията за невиновност прокламирана в чл. 16 на НПК беше нарушена от Цветанов и в други случаи, макар и все още ЕСПЧ да не се е произнесъл относно жалбите на потърпевшите.

Публикувана в У нас

Вчера от съда в Страсбург долетя за някой изненадваща, за други не толкова, новина – България е осъдена за втори път в Европейския съд за думи изречени от Цветан Цветанов, в качеството му на вътрешен министър и вицепремиер на републиката. Проблем нямаше да има, ако за „приказките” си Цветанов плащаше обезщетенията от собствения си джоб. Европейските и българските закони, обаче, сочат, че за действията и изявленията на представителите на администрацията и съдебните органи, отговаря държавата, която, на практика, няма възможност да търси регресна отговорност на провинилите се. Оказва се, че всеки властимащ може да си раздава морални присъди, без да носи персонална отговорност, а сметката ще се плати от държавния бюджет, сиреч от народа.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 10