И преди век е имало фалшиви новини

Понеделник, 20 Август 2018 16:22

Стана модерно да се правят възстановки. Възстановка на българска селска сватба. Възстановка на прочуто сражение. На стари битови ритуали и позабравени фолклорни обичаи.

 

Нищо лошо няма! Ама как ви се вижда това - читалището в Бели Искър ще прави възстановка на венчавката на Яворов и Лора в селската черква! Даже са си направили по този повод сметка и вече събират пари, защото това ще стане голям местен празник, в който ще участват певчески групи, рецитатори, гости от Чирпан, ще има танци и народно веселие...

 

Не, не е шегичка, вече няколко пъти виждам това съобщение в пресата! Даже вече са направили билборд, където се вижда някогашната неясна вестникарска снимка (така и не разбрах от кой вестник), публикувана вече след смъртта на Лора Каравелова и явно по повод разигралата се трагедия.

 

На тази снимка се виждат Лора и Яворов сред четниците, а зад тях се мержелее неясно църквата на Бели Искър. Та там, в тази църква, на 3 октомври 1912 г., според някогашния колега новинар, е станала венчавката на Лора и Яворов. Той бил отскочил (извинявам се за думичката!) между две сражения, за да се венчае за любимата жена.

 

В цялата тази история има една мъничка „несъответност“ - Яворов и Лора не са се венчали в Бели Искър! НЕ СА! Тази работа са я свършили на 19 септември 1912 г. в подуенската църква и то много тайно, защото Лора е имала запрещение от Духовния съд за двегодишно безбрачие, тъй като разводът е по нейна вина.

 

Венчал ги е поп Стоил, баща на големия наш художник Васил Стоилов. В писмата, които си разменят новобрачните, докато Яворов се бие за свободата на Македония, той вече я нарича „мила моя женичке“. Защо някогашният журналист си е позволил тази лъжа? Ами по обичайните причини – да се вдигне малко шум, да се произведе сензация, внимание към това село или към неговата публикация...

 

Защо хората от читалището днес са решили да заложат на този фалшифика? За да си направят празник? Нямам обяснение…

 

Дали възстановка на венчавка отпреди век (на един твърде несполучлив брак, завършил с двойна гибел) е уместна, вдъхновяваща за зрителите и допустима от църквата – нека други да решат.

ЕЛЕНА БАНОВА е дългогодишен журналист от централния периодичен печат. Авторка е на 5 книги с публицистика, очерци, интервюта. Последната от тях, “Ракът ме целуна“, е посветена на нейната лична борба с първата онкологична диагноза. Книгата претъпя две издания.
Най-новата й книга „Застани до мен срещу рака“ е своеобразен пътеводител в борбата с тежката диагноза. Тази първа по рода си енциклопедия е предназначена както за хората с диагноза „Рак“, така и за техните близки. В нея са включени лични проучвания и контакти, ценни съвети от световноизвестни учени и онколози.
Елена Банова е създател и председател на фондация „Неогенезис“, една от най-авторитетните неправителствени организации в борбата с рака в България.

Тези дни някъде в интернет зърнах съобщението, че е починал Петко Дренков, внук на Лора Каравелова от единствения й син Петко. Познавах, макар и бегло, този човек, Бог да го прости. Срещнахме се веднъж-дваж преди повече от 15 години, запознах се и с дъщеря му Лора, с майка му Фани Дренкова, с неговата полусестра Рогнеда (от друг брак на баща му) и нейната дъщеря, също кръстена Лора. Днес, ровейки се в архива си, за да намеря бележките си и направените тогава любителски снимки, в един момент усетих, че съм прекалено вътре в тези семейни истории, че съм "осиновила" Каравеловите и всяка една невнимателна или обидна дума срещу тях ми отнема съня и спокойствието, сякаш са мои роднини. Дано ми е простено, че съм така пристрастена. А сега да се върна към онзи свой репортаж отпреди години.

На 12 юли 1911 г. , в 3, 30 часа след обяд, при нотариуса Никола Ц. Шишков от Бургаския окръжен съд се появила група добре облечени мъже, видни граждани на Бургас. След тях - един старец с бозави дрехи от домоткан плат, вехт калпак и обуща, многократно кърпени. Тъкмо този обаче бедняшки облечен мъж, когото всички наричали „Бай Александри“ или „дядо Александри“ бил център на вниманието и уважението. Защото това бил Александър Георгиев – Коджакафалията, най-богатият бургазлия. И защото бил дошъл в съда да направи своето завещание. Къщи, магазини, ниви, складове, бахчи и терени за строеж... Всичко било разпределено умно и предвидливо, малка част – на роднини и роднински деца, а по-голямата – на бедни хора, инвалиди, болници, църкви, училища, сираци и старчески домове. Общо 25 милиона златни лева.

На тържеството по случай 95-годишнината на акад. Александър Теодоров - Балан през 1954 г. юбилярът отговаря с прочувствено слово: "Озарен съм от лъчите на красен залез, какъвто творци дирят за свои отборни творби". Интересно, дали на някого в залата му е дошло на ума, че думите "творец" и "творба" ги е нямало преди дядо Балан..? Всички ръкопляскали, изпълнени с почит и умиление, според спомените на Елена Георгиева. Но не така е било в началото, когато Александър Стоянов Теодоров, роден в Кубей, Берасабия, от преселници (българи от сливенско), следвал и завършил с докторат в Лайпциг и Прага славянска филология, се завръща в родината на дедите си през 1884г.

Жалко, че не е останала нито една фотография от първите български балове, вечеринки или приеми, за да видим как са изглеждали княза и гостите му в най-представителния си вид. Какви униформи, шапки, бални рокли и фини пантофки са се разхождали или марширували в залите на Двореца или по стълбите на Военния клуб... Какви брошки, пръстени, огърлици и диадеми са хвърляли блясък и сияние върху нечии гърди, коси и благороднически ръце.... Снимки няма, но има спомени, писма и дневникови записки, някои от които са удивително детайлни и точни.

Astronomers using NASA's Hubble Space Telescope have imaged what may be water vapor plumes erupting off the surface of Jupiter's moon Europa. This finding bolsters other Hubble observations suggesting the icy moon erupts with high altitude water vapor plumes.