Археолози разкриха част от легендарния път Виа Диагоналис

Неделя, 16 Юни 2013 13:26 Публикувана в Арт Прочетена 1075 пъти

Уникални находки откриха археолози, които вече трети месец продължават спасителните  разкопки в местността Хауза, в непосредствена близост до граничния пункт Капитан Андреево, близо до Свиленград. 

 

Изключително интересна находка е установеното трасе от широко известния в древността и през по-късните епохи римски път Виа Диагоналис. Според находките в проучения участък с дължина около 130 м той е използван от ІІ до VІ век. Изграден е от едър речен чакъл и има ширина около 18 м. Досега регистрираните участъци от този военен път по цялото му протежение от Средна Европа до Константинопол са с ширина 6-8 м. Находката в м. Хауза бързо предизвика удивлението на всички специалисти по античността на българските земи. Виа Диагоналис е една от най-значимите артерии, свързващи Запада и Изтока, пресичаща почти цяла Югоизточна Европа, през днешните Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Сърбия и България, за да достигне до Истанбул, Турция.

 

Извършват се от много голям екип на Националния археологически институт и музей – БАН, с участието на археолози и студенти от почти цялата страна начело с проф. Васил Николов. Разкопките обхващат  площ от 25 дка по бъдещото трасе на последния участък на автомагистрала „Марица”.

 

Досегашните разкопки в м. Хауза свидетелстват за огромен археологически обект с голям хронологически обхват и изключително интересни древни останки, носещи принципно нова научна информация.

 

Голямата част от цялата проучвана площ е покрита със структури от къснонеолитно ямно светилище, което включва останки от централна обредна постройка, стотици обредни ями и три рова, два от които са концентрични и обграждат сакралното пространство. Този комплекс от периода между 5200 и 4800 години преди Христа няма аналогии в Югоизточна Европа и е сериозен принос към знанието за първата европейска цивилизация, процъфтявала в днешните български земи.

 

Вторият етап на използване на изследваната местност е средната бронзова епоха – около 1800 – 1700 г. пр. Хр. Установени са отново няколко обредни ями, които са рядкост в българските земи.

 

Третият период на използване на района е ранната и късната желязна епоха – І хилядолетие пр. Хр. Проучени са няколко десетки тракийски обредни ями, някои от които с много големи размери.

 

Хронологически накрая идват две средновековни землянки и поне три обредни ями с човешки жертвоприношения от VІІІ-ІХ век.
                                                     

Последно променена в Неделя, 16 Юни 2013 13:41
Светломира Димитрова

Светломира Димитрова е дългогодишна журналистка в пресата, радиото и телевизията, която още в трудните месеци около 10 ноември сътрудничи на Радио “Свободна Европа” и на българската секция на Би Би Си, където продължава да работи до 2001 година.
Тя първа нарече БСП “столетницата”, но не е правила компромиси с нито една от останалите партии на власт. Изявява своята позиция в анализите си на страниците вестник „Демокрация”, “Дневник” и „Свободен народ”.
Завършила е френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в Париж, Лил и Висбаден.

Влезте, за да коментирате