Неукротимият любовник Петко Славейков

Четвъртък, 21 Ноември 2013 15:00 Публикувана в Минало Прочетена 2445 пъти

 Петко Рачов Славейков отдавна е част от литературната история на България. За неговата поетична и политическа кариера се знае много. Той е един от водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета.

Петко Славейков е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и най-известният сред тях поетът Пенчо Славейков.

                                                                                                                                   Пенчо Славейков

Pencho Slaveykov

Освен поет, писател и журналист П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист.

Личният му живот обаче остава в сянка, защото се е смятало за „неприлично“ такъв велик поет да се забърква в семейни неразбории. Но животът на поета е интересен и от тази „тъмна“ страна.

Преди да се ожени през 1853 г. младият даскал Петко Рачов учителства в много търновски и други села. И навсякъде оставя пикантни спомени. Млади момичета, както и “шавливи” съпруги и вдовици се прехласват по “красивия тоз млад момък с такова звучно прозвище „Славейский“.

Ревнивец го заклева да не стъпва в къщата му, защото съпругата му е „стара, ама за младо душа дава, като котка за прясна риба”.

На тревненските моми Петко Рачов посвещава поименно 24 тристишия, събрани в един поетичен венец. Една нарича “бяло гълъбче”, друга – “кротко агънце”, трета – “сладка душице”.

Даскалчето е “голо и босо”, но успява  да омагьоса една тревненка до степен, че да избяга от дома си и да му пристане. Иринка е дъщеря на заможния Иван Райков. И на старини баба Иринка е хубава: дълбоки тъмни очи, плътни устни, красив овал на лицето, израз на гордост и самочувствие. Екатерина Каравелова твърди, че за разлика от сладкодумния си съпруг, Ирина била мълчалива и сдържана - “тесногръда, строга и корава”, със сърце, което “бе тясно и затворено…под седем ключа…”.  Какво значи това, нека всеки сам си тълкува.

Отначало всичко е добре: чорбаджи Иван подарява на младото семейство къща и редовно му носи я чувал с брашно, я „пълни дисаги с овощия“. Внуците му в по-късни години свидетелстват, че само благодарение на дядо Иван семейството не погинало от глад по време на нескончаемите отсъствия на Славейков.

                           pencho slaveikov house

Но не сиромашията, а любовните извънбрачни апетити на младия мъж предизвикват първите семейни свади. След такъв един скандал през 1860 г. Славейков напуска Трявна и се преселва в Търново. От едно запазено писмо до поп Кою Витанов става ясно, че това не е просто скарване, а драматичен разрив: “Мрачен и тъмен ми е светът, дядо попе, и аз само смърт желая да ме избави”, пише Славейков. И още: “Джама се счупи и не виждам никакъв способ да се поднови”.

За станалото поетът вини не себе си, а невежеството на Иринка. Тя, неграмотната, не разбирала поетовото сърце, оттам идват нейната ревност и ярост. А иначе той признава, че тя е “умна, честна и спестовна”. Той пише: “…женитба познавам аз или до гроба мълчание и търпение... Или с едно неспоразумение и свършено.”

Само че Иринка не ще да мълчи и да търпи сърдечните забежки на “тоз разсипник и разтурник”. От едно стихотворение на Петко petko 2Р. Славейков става ясно, че в минути на справедлив гняв съпругата му ставала така агресивна – “чорлава, намусена, зива като… ламя”, че поетът   предпочита да си грабне шапката и… да избяга от къщи.

Но не можем да не се  усмихнем, като четем, пак в писмото до поп Кою, как 32-годишният бъдещ български министър твърди: “Аз дадох вече клетва (и клетвата ми  е силна и страшна) да не косне ръката ми до никоя от този дяволски пол, ако ще ми се представи и самото съвършенство…“

Неизпълнима клетва. Поетът се връща след време при жена си заради децата, а и заради опасността от обществено порицание. Общо десет пъти забременява Иринка и девет пъти ражда, на десетия път помята.

Три от децата умират малки, а шестте останали тя отглежда сама и с помощта на “дървения господ”. Толкова сурово се е отнасяла към рожбите си, че голямата й дъщеря Донка си втълпила, че не е рождена дъщеря, защото отрано майката немилостиво я натоварва с голяма част от домашната работа и грижите за отглеждането на по-малките. Поради което Донка не успява да създаде свое семейство.prsfamily

Всяко дете бележи поредното сдобряване под семейния покрив, последвано от нови разпри и ново отпътуване на съпруга: Търново, Цариград, Търговище, Варна, пак Цариград, Одрин, Стара Загора…

Иринка кандисва да го последва само веднъж, за малко, в  Търговище. А в Стара Загора през 1876 г. пристига поради наложителната причина да прекрати любовната му връзка с Екатерина Стойаглу.

Търновчанката Екатерина, чийто съпруг е заточеник, се запознава с Петко Славейков в края на 1866 или началото на 1867 г. и… искрата пламва. Тя наистина е от друго “тесто” - широко отворена за литературния и обществения живот на партньора си, а не просто къщовница и майка. Тя е от тези българки, за които П.Р. Славейков казва, визирайки идеалната жена: “Тя е съжителний другар и съветник на мъжа. И поради това трябва да бъде и доста развита умствено...”

През 1872 г. Екатерина дори отпечатва книга, в която има комедията “Зла жена” и повестта “Женското сърце”. Връзката между двамата не е дискретна, напротив - живеят заедно и дори в един период с тях живее и нейната сестра, което дава претекст на злите езици да обвинят Славейков, че си е направил харем.

Екатерина е арестувана с него, когато е спрян в. “Македония”, тя го придружава и в Одрин (1873-1874 г.), тя се премества с него и в Стара Загора. Славейков има дързостта да разположи в Стара Загора двете си семейства – доведената от Цариград любовница и пристигналата с децата съпруга - в жилища на съседни улици. И отново скандали...

Непоносимото мятане на поета между двете къщи завършва по един трагичен начин: избухва войната, Сюлейман паша влиза отново в Стара Загора. Иринка с децата, свикнала да се оправя сама без съпруга си, успява да се изнесе навреме от града, но Екатерина чака Славейков и загива.

Какво означава за поета тази загуба, можем да разберем от стиховете му, посветени на тази интересна жена. А какво е преживяла до края на съвместният им живот баба Иринка, можем само да се досещаме.

 

                            slaveikov2

Последно променена в Четвъртък, 21 Ноември 2013 16:47
Влезте, за да коментирате