Българин покри Турция с керемиди

Предприемчивият Петър Шурков е обявен за шпионин
Петък, 07 Юни 2013 16:02 Публикувана в Минало Прочетена 1001 пъти

Баща ми Петър Давчев Шурков след Илинденското въстание през 1903г. се преселва в София с многодетното си семейство. Не ми е известно как и къде точно е придобил професионалните си умения в керамичното производство, но след 1920 г. се е прочул в България като „майстор на калта”.

През 1925г. българинът, роден във Велес, заминава за Истанбул. Само след 3 години построява първата фабрика за керемиди в Турция. Тя е в град Ескишехир, където съм се родил и аз през 1929г. Следващите две керамични фабрики са в град Малатя – едната за керемиди, другата за тухли. Следват фабрики в Якаджик и в Ерзерум – на 2000 метра над морското равнище. Във всяка от тях работеха и предаваха опита си български майстори. Баща ми ги докарваше със семействата си. Беше ангажирал и брат си Тодор за обучението им.

Известният в българската история с близостта си до цар Борис III архитект Севов след дипломирането си в Германия открива архитектурно-проектантско бюро в Истанбул през 1925г. Всички керамични фабрики в Турция са проектирани именно от архитект Севов. Негово е и масивното тухлено ограждение с параден вход около Чанкая - историческата вила, резиденция на големия реформатор Кемал Ататюрк край Анкара.

Строителството на керамичните фабрики в Малатя е възложено на баща ми лично от министър–председателя Исмет Иньону, който е роден в този град. Заръката е била изпълнена с „добавка“ - фабрика за тухли.
Баща ми е докарвал от чешкия град Пилзен, откъдето е майка ми, парни локомобили за фабриките – тогава електричеството е било рядкост. Пресите за керемидите са били доставяни от Марсилия.

Програмата на правителството на Мустафа Кемал–Ататюрк през 20-те години на миналия век е предвиждала: икономическото възраждане на Турция да става със собствени сили, с вътрешни ресурси и безлихвени заеми от „Иш банкасъ”.
Баща ми чудесно е изпълнил и преизпълнил тази програма  със строителството на керемидените фабрики в най-ускорени срокове, още повече че той е бил чужденец, и то българин. Само за 8-10 години е съумял да построи фабриките си. Последното му „турне” в Европа е било за  осигуряване на оборудване за още по-модерна керемидена фабрика в град Ерзинджан – централен Анадол. Там той бил осигурил предварително суровинната база – качествена глина за въвеждане в производство на така наречените „кухи тухли”.

Той е кореспондирал с водещи европейски институти и специалисти особено в областта на новите за времето си технологии. Сам е предлагал и патентовал нововъведения в керамичното производство, които са отразявани в специализираните европейски списания. Владеел е освен турски и немски език.

Построената през 1937 г. керемидена фабрика в град Ерзерум е нещо уникално за дотогавашната практика. Фабриката е в полите на Кавказ на 2000 метра надморска височина, като производството е целогодишно, независимо от отрицателните температури – минус 20-25 градуса. Там не е имало нито една сграда с керемиди. Две– три от по-важните обществени сгради са били с ламаринени покриви.

Помня, че къщите бяха слепени една до друга и при голям снеговалеж хората се движеха по покривите. Тези неща ги помня лично, защото с братчето ми Евгени изкарахме първо отделение през учебната 1937 – 1938 година. Училището се казваше „Думлупънар”.

Професор Науман от Берлинския институт е проявил интерес да отиде и да види това уникално строителство  на 2000 метра надморска височина, но за жалост турските власти не са му разрешили.
Баща ми беше брутално и безцеремонно изгонен от пределите на Турция като „саботьор и чужд агент”. Не е ясно, какъв „агент” е бил, след като към него години наред е бил аташиран официално цивилен полицай. За турските специални служби е работел и главният счетоводител Мухтерем бей от град Ескишехир. Той е имал и генерално пълномощно от баща ми да го представлява.

Майка ми се връща в България с невръстните си деца – Петър, Евгени и Николай и само с един куфар в ръка. Преди това по надлежния ред прави запитване в Анкара и  Истанбул  за изчезналия си съпруг. Отговарят и: „За такъв човек нямаме сведение”.  След 15-20 дена обаче той е отпратен в България.
Ако баща ми наистина е бил „саботьор и агент”, той или щеше да бъде разстрелян или щеше да лежи дълго в затвора с надеждата да бъде разменен за някой турски шпионин.

Според баща ми интригата е в алчния и безскрупулен счетоводител - Мухтерем бей. Реквизираха му всичко – транспортни средства, фабрики и паричните авоари в банка „Иш банкасъ”.

Непосредствено след завършването на тухленото ограждение на вилата– резиденция Ататюрк поканил баща ми и архитект Севов по случай  завършването на строежа в представителния салон на закуска. Присъствал е и Исмет Иньоню. Заговорили се за културния живот в София и в един момент баща ми подхвърлил идеята за гастрол на оперетния състав от София. По това време той имал близки, приятелски отношения с известната Мими Балканска, а и със Стефан  Македонски. Президентът Ататюрк веднага реагирал положително.

Гастролът се състоял през 1931г. с голям успех в столицата Анкара, при присъствието на целия дипломатически корпус. Това е било първото гостуване на подобен чужд състав в Р. Турция. Разноските били поети изцяло от баща ми. Майка ми е запазила снимка на целия оперетен състав на гала вечерята в реномиран столичен ресторант.
 
Логиката ми подсказва, че решението на турските спецслужби е било отдавна запланувано, но явно придокато е бил жив президентът Ататюрк са се въздържали да действуват. След кончината му на 10 октомври 1938 г. светкавично влиза в сила решението за конфискациите на четирите керемидени и тухлени фабрики, на авоарите на баща ми в „Иш банкасъ”, на транспортните средства и т.н. Новият президент Исмет Иньоню  е потвърдил бързото екстрадиране на баща ми.
 
Изпратих подробно изложение до министъра на външните работи - г-н Николай Младенов с молба, след като подобни неща нямат давност да повдигне въпроса за незаконната конфискация на такъв голям обем имущество на български предприемач пред компетентните власти в Турция, така както е повдигнал  въпроса с бежанците, изгонени през 1913г. от Източна Тракия. Отговориха ми, че конфискуваните имоти попадат по реда на турския наказателен закон от онова време.
Сега вече питам г-н Николай Младенов: по какъв наказателен закон бяха изгонени или избити хилядите българи през 1913г. от Източна Тракия?

Последно променена в Вторник, 18 Юни 2013 11:48
Влезте, за да коментирате