Фердинанд раздавал щедро евтини скъпоценни камъни

Покрай княза и българите почнали да носят пръстени и диамантени брошки
Сряда, 05 Октомври 2016 09:12 Публикувана в Минало Прочетена 509 пъти
Музикалната зала в двореца в Евксиноград. Първоначално княз, а впоследствие цар Фердинанд сякаш иска да каже и покаже на света, че макар и принуден да владетелства в селска и дива страна, той си остава внук на френски крал. За всяка една от тези сгради се викат архитекти, аранжьори и тапицери от чужбина, търси се и се купува най-скъпото и луксозно обзавеждане. Музикалната зала в двореца в Евксиноград. Първоначално княз, а впоследствие цар Фердинанд сякаш иска да каже и покаже на света, че макар и принуден да владетелства в селска и дива страна, той си остава внук на френски крал. За всяка една от тези сгради се викат архитекти, аранжьори и тапицери от чужбина, търси се и се купува най-скъпото и луксозно обзавеждане. Снимка: Архив на автора.

Жалко, че не е останала нито една фотография от първите български балове, вечеринки или приеми, за да видим как са изглеждали княза и гостите му в най-представителния си вид. Какви униформи, шапки, бални рокли и фини пантофки са се разхождали или марширували в залите на Двореца или по стълбите на Военния клуб... Какви брошки, пръстени, огърлици и диадеми са хвърляли блясък и сияние върху нечии гърди, коси и благороднически ръце.... Снимки няма, но има спомени, писма и дневникови записки, някои от които са удивително детайлни и точни.

Ето какво пише граф дьо Бурболон до майка си за първата си среща с княз Фердинанд: "Беше си облякъл светлосив костюм, черен пластрон с бледолилави мотиви, игла във формата на малък златен паяк, който плете мрежата си. Красиви пръстени със самфири и рубини украсяваха забележително дългите и фини пръсти на добре поддържаните му ръце. Ухаеше на много хубаво и ми се стори, че разпознах парфюма с дъх на бергамот, за който ми беше говорила г-жа Р.".

За пристрастието на Фердинанд към бижута и скъпоценни камъни пише и Добри Ганчев в своите спомени. Той набляга на княжеските нокти, които блещукали - винаги "изгладени, изчистени, грижливо маникюрирани". Фердинанд слагал по няколко пръстена на всеки свой пръст и обичал при разговор да излага на показ ръцете си, да ги поглежда, поглажда... Помнел кога и къде е купен всеки пръстен, каква е историята му - ако е наследствен. Сменял пръстените при всяка смяна на облеклото, т.е. по няколко пъти на ден, а когато виждал и у събеседника си бижу с интересен камък, не можел да се въздържи да не го разгледа.

Княз Фердинанд
Княз Фердинанд

В интерес на истината, князът подарявал с охота и на другите около себе си бижута и скъпоценни камъни. Според някои хроникьори, подаръците били евтини: на множеството, например, се раздавали златни или позлатени игли с княжески монограм, посипан с дребни диаманти, други получавали пръстени или копчета за риза, трети - ордени с брилянти, дамите - браслети, брошки, огърлици. Угаждайки на княза, много от неговите служители и приближени също почнали да се кичат с пръстени, напр. Стефан Стамболов и Димитър Петков, това предизвикало одумки и присмех. По едно време

плъзнали слухове, че скъпоценностите са фалшиви

или некачествени. Пръв, при това на всеуслушание, се оплакал Стефан Стамболов, на когото князът подарил І степен "Св.Александър" с брилянти и многократно му напомнял публично за това си благоволение. "Аз му дадох българската корона и не му споменувам - казал Стамболов - а той току ми вре в очите брилянтите си! И то да ми са барем брилянти като хората!".

Дворецът Евксиноград
Дворецът Евксиноград

Стамболов повикал един ден Стефан Сахатчията, тогавашен първи софийски златар, да определи колко струват брилянтите по ордена му и експертното мнение много го разочаровало. Брилянтите пък на Иван Салабашев, подарени му от Фердинанд и дадени за оценка във Виена, се оказали фалшиви.

Твърди се, че най-малко лаком за подаръци бил Григор Начович. Веднъж Фердинанд понечил да му даде някакво бижу, но политикът отказал с думите: "Кога го видят хората на ръцете ми, ще си рекът - подкупен е! И каквото да им говоря добро за вас, няма да ми вярват".

Най-ценни подаръци, получавали, естествено, най-верните и най-близки хора до трона - например г-жа Султана Рачо Петрова и съпругът й Рачо Петров, генерал Савов, г-жа Мара Белчева, Димитър Станчов, хората от свитата му... В по-късни години любимецът му Вайх, бившият шофьор, станал чрез амбицията си и "нежните" си услуги незаменим член на свитата, получавал дори нов автомобил за подарък.

Князът имал страстта да раздава с шепи и отличия

- ордени, медали, кръстове, ленти - твърде безразборно. Гостувал Фердинанд на доростолочервенския митрополит Григорий и много му се усладили манджите. Затова дал орден V степен за гражданска заслуга на готвача му. Неговият секретар пък получил за Коледа 1901 г. двайсет впечатляващи подаръка, като например: руска брошка от розов емайл с диамантено-смарагдени листовидни орнаменти, дръжка на омбрела от червено злато с релефни черешови клонки от сребро и черешки от червен емайл, двойни копчета за ръкавели и за мъжка риза от полирани аметисти, оградени от дребни диаманти, рядък медальон на българските царе от сребро, обградено с диаманти (игла за вратовръзка), бастун с наконечник на дръжката от сребро, от едната страна, и от червено злато от другата...

Без да се замисля за впечатлението, което оставя, Фердинанд раздавал служби и титли като подарък. В повечето случаи било достатъчно да си хареса някого по външност. Всеизвестен е случаят с някой си Фанищел - видял го князът в магазин, нейде си зад граница, 18-20- годишно хубаво момче, уж незаконороден син на някакъв граф. Взема го със себе си в София, пътува навсякъде с него, дава му ордени и титли... Младежът се разглезва, става капризен и властен... Скарват се и Фердинанд го изгонва от България, след което, за отмъщение, бившият фаворит издава скандална брошура с най-интимни подробности за княза и свитата му. Дворцовото интендантство се охарчило доста, за да откупи и унищожи целия тираж.

Автомобилите на Цар Фердинанд
Автомобилите на Цар Фердинанд

Харесването на някоя хубавичка дама

от владетеля най-често се отразявало на кариерата на съпруга й, който можел да стане за един ден министър - от това по-добър подарък накъде!

Любовта на Фердинанд към лукса, блясъка, и разкоша скоро се оказва твърде корав залък за преглъщане от политиците, които са принудени да изнамират нови и нови средства за тези харчове. След едно посещение по европейските дворове, например, Фердинанд пръска 200 хил. лева само за подаръци и настоява тази сума да се впише в бюджета. Константин Стоилов отказва и това му струва падането на кабинета. Следващото правителство (на Васил Радославов) безропотно вписва тази сума в бюджета и я изплаща.

Най-големи и най-скъпи подаръци, естествено, Фердинанд прави на самия себе си - всяка година дава огромна сума пари за преустройство и обзавеждане на Двореца си, а по-късно и за строежа и обзавеждането на други свои дворци, вили, хижи и ловджийски домове: Варна, Врана, Ситняково, Бистрица, Кричим, къщата на Чомаков във Филипопол... Сякаш иска да каже и покаже на света, че макар и принуден да владетелства в селска и дива страна, той си остава внук на френски крал. За всяка една от тези сгради се викат архитекти, аранжьори и тапицери от чужбина, търси се и се купува най-скъпото и луксозно обзавеждане.

Ето какво пише граф дьо Бурболон за най-скромната, хижата в Ситняково: " ...мебелирана от Ебнер в модерен мюнхенски стил и представлява истинско чудо от простота и вкус.

Всяка мебел е като произведение на изкуството.

Преобладават зелените тонове... Прелестен порцелан, керамични съдове, украсени с артистични релефи от борови клонки. Каква наслада е да си служиш с такъв предмет, бил той поставка за салфетки или нощно гърне, когато вложеното в него изкуство гали окото ти!...".

През последните години от царуването на Фердинанд апетитите му за дворци нараства и той, "забравяйки" че има два милиона дълг към българската банка, два - към банки в Австрия и един - към банка в Германия, начева да строи ловни къщи, павилиони и хижи в Мурани и Плесо (Унгария).

Като се прибавят към всичко това разходките из цяла Европа, тоалетите, приемите, официалните празненства и церемонии с повод и без повод, нищо чудно, че Фердинанд затъва в дългове. Само чужбинските парникови цветя за украсата на трапезата му струват цяло състояние. Един от царедворците пише за едно скромно гуляйче: "Калканът и ярката поръчахме от Виена, а пастетът от бекас, аспержите и трюфелите - от Париж... Князът бе очарован и толкова яде, че получи пристъп от подагра...".

Дворецът Врана
Дворецът Врана

Някои добре се възползвали от имотната страст у Фердинанд. Кметът на Калофер подарил за лична собственост на владетеля една дива гора, пълна с дивеч, срещу което получил държавна служба в София. А калоферци проревали в скоро време от подаръка си, защото Фердинанд не се вясвал никакъв там, а в охраняваната "негова" гора се завъдили толкова зверове, че вече не можели да опазят ни кокошка, ни агне...

Последно променена в Сряда, 05 Октомври 2016 14:32
Петя Александрова

Петя Александрова е родена в Ямбол, но израства и учи в Сливен. Завършва висше образование във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Българска филология”. Работила е като редактор във в. “Труд”, сп. “Родна реч”, в. “Жена”, сп. “Еволюция” и др.

Петя Александрова е автор на 27 книги, главно за деца, някои от които са със стихове, други – с приказки в проза. В нейното творчество има книга-анкета със Станка Пенчева, юношеска повест, куклена пиеса, сценарии за анимационни филми, стихосбирки с любовна поезия и с публицистика.

Най-новата й книга „България в потури, но с цилиндър“ (изд. „Хермес“, 2016 г.) й спечели нови читатели, любители на този жанр – къси исторически разкази или портретни скици на известни личности от началото на миналия век, освежени от един днешен, женски, шеговито-ироничен анализ. Стихотворения на Петя Александрова за деца се използват в учебниците на учениците от І до ІV клас.

Влезте, за да коментирате