В навечерието на поредните избори за Европейски парламент, европейската секторна работодателска организация CEEMET представи пред широката публика своя План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия, която да направи Социална Европа устойчива.

 

Зад нея РЕАЛНО стоят 200 000 компании в областта на металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии. Това са група икономически дейности, в които работят 17 000 000 души, което отговаря на 49 процента от всички служители в производствения сектор в рамките на ЕС.

 

В тези 200 000 компании в периода 2013 – 2017 година са създадени 1 250 000 нови, качествени работни места. Там са инвестирани 119 милиарда евро само в материални стоки като „първа стъпка” в процеса на дигитализация. Отделно 90 милиарда евро са инвестирани в иновации за намиране на устойчиви решения на проблеми, най-вече свързани с дигитализацията и със света на труда.

 

Заплатите в металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии са средно с десет процента по-високи в сравнение с останалите производствени отрасли. Социална Европа е построена върху конкурентоспособни заплати.

 

Вижда се, че става дума за документ, зад който стои работодателска организация с огромна представителност, която е признат социален партньор на ниво ЕС. Организацията CEEMET представлява металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET). Тя покрива отрасли като производството на метални изделия, машинно инженерство, електроника, информационни и комуникационни технологии, производство на автомобили и други транспортни средства – цялата мехатроника в широкия смисъл на понятието.

 

Българският представител в CEEMET е Българска браншова камара Машиностроене, която е член на Асоциацията на индустриалния капитал в България. АИКБ запозна всички свои членове с „Плана от 10 точки” и организира обсъждането му по време на общото събрание на АИКБ, състояло се 01 март 2019 година.

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изцяло подкрепи констативната част на „Плана от 10 точки” и неговата философия. Членовете на АИКБ имат бележки най-вече по формулировките на някои от така наречените ключови послания в Плана.

 

Мозъчните тръстове на политическите сили, които са готови да премерят сили на изборите за депутати в Европейския парламент и самите кандидати за депутати, би трябвало да се отнесат с подобаващо внимание към този документ. Те би трябвало да отговорят на себе си, на представителите на европейската индустрия и на обществото като цяло, как гледат на написаното в документа.

 

Всички имат право да знаят, какво мислят кандидатите за място в Европейския парламент за предложенията на работодателите от възможно най-стратегическия сектор в европейската икономика. За избирателите, позицията на кандидатите за депутати по „Плана от десет точки“ със сигурност ще бъде много важен ориентир при взимането на окончателно решение за кого да гласуват.

 

Никога не трябва да забравяме, че в ЕС живее ЕДВА 7 на сто от населението в света, икономиката на ЕС28 произвежда около 22 процента от БВП в света, а едновременно с това 40 процента от ВСИЧКИ социални разходи в света се правят в 28-те страни на ЕС.

 

„Планът от 10 точки“ ясно заявява, че „постигането на контрол върху тези безпрецедентни разходи и правенето им устойчиви, може да се постигне само чрез изграждането на иновативна и конкурентоспособна на глобалния пазар икономика и индустрия в Европа. Това трябва да бъде свръх приоритетът на Европейския съюз“.

 

„Планът от 10 точки“ претендира, че може да ни каже как би могло да стане това. По-долу е представено сбито изложение на идеите, заложени в плана. Така да се каже „дестилат” от „Плана от 10 точки”.

 

Първо. Необходима е промяна на основанието за съществуване на Европейския съюз.

Работодателите от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) смятат, че със смяната на поколенията вече е необходима промяна на основанието за съществуване на Европейския съюз. Досегашната спойка на ЕС – „мир и единство” вече нямат необходимата тежест в очите на новото поколение в ЕС, те не са достатъчно „основание за съществуване” (raison d’être) на ЕС.

 

Много неприятен е и фактът, че приносът на ЕС към благосъстоянието на европейците все повече се пренебрегва. За това свидетелстват на първо място видимите тенденции към национализъм и протекционизъм.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) европейските граждани трябва да бъдат уверени, че в хода на глобализацията и при сегашните шеметни технологични промени, в условията на поява на нови световни икономически суперсили, всички ние ще се справим по-добре в съюз заедно, отколкото като отделни и естествено по-слаби национални държави.

 

Европа се нуждае, повече от когато и да било, от обща политика в областта на търговията и икономиката, която да засилва конкурентоспособността на компаниите и предприятията в глобален мащаб.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) са категорични, че поддържането на сегашните несравними социални разходи в Европа е възможно само чрез рязко повишаване на конкурентоспособността. В „Плана от 10 точки” на CEEMET се критикува принципно и открито досегашната политика относно бъдещето на Социална Европа и задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и нейната основна цел – въвеждане на нови и нови компетенции и регулации на ЕС в социалната политика и в политиката по заетостта, за да се постигне „възходяща социална конвергенция, която се очаква да бъде осъществена чрез Европейския стълб на социалните права или чрез създаване на Европейска схема за презастраховане при безработица”.

 

Това разбиране е окачествено като: „несигурно, ненадеждно и погрешно схващане, което напълно пренебрегва начина на финансиране на социалната политика”. Европейските граждани и европейските политически лидери са призовани да осъзнаят и да признаят, че „докато ЕС включва едва 7 % от световното население и около 22 % от световния БВП, страните от ЕС-28 правят на 40 % от световните социални разходи.

 

Постигането на управляемост на тези безпрецедентни разходи и превръщането им в устойчиви, може да стане само за сметка на „отглеждането” на иновативна и силно конкурентна в международен план икономика и индустрия в Европа. Това трябва да стане основен приоритет на Европейския съюз”.

 

С други думи - мисията на Европейския съюз като пазител на мира на континента, без да бъде пренебрегвана, вече трябва да бъде решително допълнена с превръщането на Европа в глобална икономическа супер сила. Това може да стане само чрез РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ, като се развиват иновационни и конкурентоспособни в глобален план промишлености. И тук вече ясно се казва, че „по-нататъшното законодателстване на европейско равнище, отразяващо опасенията на „вчерашните икономики” и пазари на труда, няма да е от полза за конкурентоспособността на „утрешната” индустрия”.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) „бъдещето на европейския просперитет зависи до голяма степен от успешния преход към дигитализирана промишленост и общество. Ако Европа иска да постигне успех, голяма част от дебатите и действията, включително масовите инвестиции, като преход към дигитализирана промишленост и общество, трябва да се съсредоточат върху един прозрачен европейски (дигитален) единен пазар”.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) „дигитална Европа е равна на социална Европа”, а „една европейска стратегия за дигитализация, насочена към хората, подкрепяща човешките права, има потенциала да отвори нова глава в историята на успеха на Европа, при условие, че има реално открити дебати относно бъдещето на европейския проект”. Изрично се подчертава, че разнообразието е в основата на Европейския съюз, но всички се нуждаем от обща и споделяна от всички визия, която да се следва от всички държави членки, от компаниите и предприятията, от работниците и от общностите.

 

Много важно обстоятелство е, че държавите членки сами и по отделно не могат да направят големи инвестиции, необходими за осигуряване на кохерентна цифрова инфраструктура, киберсигурност и за защита на данните.

 

Също така, трябва да има общо осъзнато разбиране за защита на европейските интереси в рамките на свободната и честна световна търговия, с оглед на силовата политика, водена от Китай и на настъпилата промяна в транс-атлантическото партньорство. Търси се силна Европа, която може да предлага визии и решения, които да „дават увереност на гражданите, работниците и индустрията”.

 

Второ. Бъдещето на ЕС зависи от пригодна за него регулаторна рамка, включваща пазарите на труда.

Опростяване на регулирането и връщане на доверието на гражданите. Регулирането трябва да бъде основано на реалните необходимости, да е последователно, икономически ефективно и стабилно, за да може успешно да премине през „проверката на конкурентоспособността“.

 

Приложимостта, ефективността и спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да бъдат водещите принципи на всеки нов регламент на ЕС.

 

Следователно свободата на договаряне, както и мерките с незадължителна юридическа сила, като например най-добрите практики и насоки за малките и средни предприятия (МСП), трябва винаги да се разглеждат сериозно.

 

CEEMET напълно подкрепя принципите, залегнали в „Програмата за по-добро регулиране“ и свързаните с нея дейности по REFIT, за опростяване и подобряване на регулаторната среда. Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) насърчават новия Европейски парламент и Комисията да постигнат осезаеми резултати относно „по-доброто регулиране“, тъй като това ще засили конкурентоспособността в международен план, бизнес инвестициите и създаването на работни места.

 

Според CEEMET Европейската комисия трябва да разгледа кумулативния ефект на законодателството и да се съсредоточи върху наистина независими и обективни оценки на въздействието (ОВ), които да отчитат всички допълнителни разходи - публични и частни. Всяко действие, предприето в резултат на проучване на ОВ, следва също да отразява резултата от такова проучване. Според CEEMET в момента законодателството на ЕС в областта на заетостта твърде често се ръководи от политически мотиви.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) смятат, че законодателството на ЕС трябва да се привежда в действие и да се укрепва, да се прилага правилно, преди да се създава ново. Формулата на CEEMET е: „По-добро регулиране. Нека е просто, но стриктно”.

 

Според CEEMET институциите на ЕС трябва да бъдат неумолими в премахването на бюрокрацията, която твърде често потъпква бизнес инвестициите и задушава конкурентоспособността и създаването на работни места. Тъй като МСП са особено уязвими към неподходящи и прекалено обременителни законодателства, това също възпрепятства създаването на нови предприятия в Европа.

 

Категоричното гледище на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) е: „Ако Европа иска да види растеж, инвестиции и създаване на работни места, всички заинтересовани страни трябва да спазват принципите на „по-добро регулиране“ и подходящи рамкови условия”.

 

Тук европейските работодатели имат две особено важни послания, които заслужават да бъдат откроени, а след това осмислени и осъзнати от всички социални партньори:

„Законодателите трябва да помнят, че субсидиарността също има за цел да сближи гражданите с Европа".

„Европейският стълб на социалните права (ЕССП) трябва да бъде поставен в перспектива: това е прокламация, а не нова европейска конституция”.

 

Обръща се внимание, че ЕССП не е за създаване на нови социални права. При определени обстоятелства, има потенциална възможност, да се получи негативно отражение върху заетостта, тъй като прекалено строгото регулиране на пазара на труда може да накара фирмите да увеличат капиталовата си интензивност, като технологиите могат да се използват за замяна на работниците, когато предприятията се изправят пред „ригидността” (твърдостта, неповратливостта), наложена от строгите правила.

 

Трето. Важността на конкурентоспособността на индустрията в международен / глобален план.

Европа е люлката на индустрията и има несравнима индустриална база. Конкурентоспособната в международен план европейска индустрия е основата за генериране на растеж и за създаване на качествени работни места. Тук европейските работодатели имат три ключови послания:

 

Европейските политици трябва да направят ясно изявление относно важността на конкурентоспособността на индустрията в международен и глобален план и да действат в съответствие с него. Визията за още по-социален Европейски съюз може да се постигне само през доброто състояние на индустрията.

 

Европейските политици трябва да обърнат повече внимание на международната конкурентоспособност на Европа като място за правене на бизнес, преди да създадат допълнителни регламенти. Този международен бенчмаркинг може да се основава на доклада на Световната банка „Doing Business”.

 

Европейските политици и социалните партньори трябва да работят за постигане на конкурентоспособна европейска индустрия в международен план като основна цел.

 

Четвърто. Дигиталната индустриална ера – отваряне на нова глава в успешната история на ЕС.

По принцип едва ли някой може да оспори факта, че досега историята на ЕС е повече от успешна. Тя е и успешна и сама по себе си, наистина уникална. Въпросът е дали ще успее да продължи да бъде такава. Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) от съдбоносно значение е подготовка на ЕС за дигиталното бъдеще.

 

„Гладко функциониращият Единен дигитален пазар (ЕДП) е предпоставка Европа да успее в глобалното търсене на лидерство в областта на цифровите технологии; стимулиране на икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта.

За да запази водещата си позиция в социалните разходи в световен мащаб, Европа трябва да се превърне в световен лидер в разработването на нови технологии и тяхното предлагане на пазара. Роботизацията и изкуственият интелект ще стимулират иновациите на процесите и ресурсната ефективност на продуктите и услугите.

Това може да даде възможност на европейската промишленост да остане или да стане световен лидер в множество сектори“.

 

Според CEEMET завършването на стратегията на ЕС за Единен дигитален пазар (ЕДП) изисква огромни публични инвестиции в инфраструктури, включително чрез публично-частни партньорства, напр. за универсално достъпна широколентова връзка, високоскоростно изчисляване, киберсигурност или “big data”.

 

В случая най-важното е, че самите държави членки няма да могат да управляват този процес самостоятелно.

 

Според CEEMET предложените регламенти и съществуващите регламенти трябва да преминат през проверка за дигитална конкурентоспособност, за да се отключи потенциалът за технологичен прогрес. Европейските или дори международните стандарти в техническата област могат да улеснят дигитализацията на индустрията.

 

Това обаче не важи за хармонизацията на равнище ЕС (възходяща конвергенция) на националните трудови закони. Това ще осуети приемането на дигитализацията и ще ограничи създаването на стартиращи предприятия в ЕС.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) са оптимисти по отношение на отражението на дигитализацията върху пазарите на труда. (Може би дори прекалени оптимисти, но те имат своите аргументи за оптимистичния си поглед върху нещата).

 

От CEEMET не отричат, че дигитализацията ще доведе до изчезването на работни места и до създаването на нови такива. Според CEEMET трябва да се подкрепи мнението на Комисията, че новите технологии като цяло биха могли да имат положителен ефект върху работните места на равнище ЕС.

 

Оптимизмът на европейските работодатели се базира на факта, че 200 000 компании, представлявани от CEEMET, са създали 1 250 000 качествени работни места в периода 2013-2017 г. Това дава основание за позитивни очаквания и в бъдеще. Добре е да не забравяме подсещането от страна на CEEMET, че „въпреки че дигитализацията се ръководи от технологичния прогрес, човешкият фактор е в основата на това развитие“.

 

Тук основните послания на CEEMET са:

Дигиталната трансформация може да се управлява успешно и да доведе до създаването на възможности само при истинско усилие от страна на Европа. Дигитализацията ще стимулира икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта. Следователно европейската стратегия за Единен дигитален пазар (ЕДП) трябва да бъде своевременно завършена и изпълнена с пълния ангажимент на всички държави членки.

Ефективността на различните европейски и национални инициативи трябва да се подобри. Политиките и дейностите, като например центровете за дигитални иновации, трябва да бъдат по-добре рационализирани. Констатациите от множеството инициативи трябва да бъдат по-добре анализирани и резултатите да бъдат споделени. Това ще ускори навлизането на дигитализацията в Европа и сред всички компании.

Новата "нормалност" на дигитализацията изисква цялостен преглед на бизнес и инвестиционната среда на европейско и национално равнище.

Преговорите относно предложената от Комисията многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г. следва да бъдат приключени преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Европа следва да съсредоточи усилията си върху предоставянето на възможност на технологичните и промишлените предприятия, особено на МСП и на новосъздадените предприятия, да се справят своевременно с дигиталната си трансформация.

 

Пето. Умения, умения, умения.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) дигитализацията значително е променила потребностите от умения и ще продължи да съкращава „периода на полуразпадане“ на знанията. В CEEMET смятат, че е необходимо да се обърне внимание на недостига на умения както на национално равнище, така и на равнище ЕС, като трябва да бъдат заделени средства, за да се помогне на системите за образование и обучение да се адаптират към технологичните промени.

 

Това ще помогне на компаниите да се справят с основните технологични промени, за да останат конкурентоспособни и да продължат да предоставят качествени работни места.

 

Тук трябва да обърнем внимание на следните ключови послания към европейските политици:

Националните политици трябва да инвестират в увеличаването на привлекателността на професионалното образование и обучение (ПОО), така че те да се превърнат в първи избор за учащите, което съответно да води до качествена заетост. Качествените системи за професионално образование и обучение са от решаващо значение, за да се реагира на текущия недостиг на умения, който възниква в производствените и технологичните индустрии.

Европейските работодатели в областта на технологиите и промишлеността са идентифицирали 7 основни умения, от които служителите ще се нуждаят в дигиталната трансформация. Развитието на нови професии, свързани с появата на цифровите технологии, ще изисква мащабни инвестиции в придобиването на нови умения за управление на индустрията на бъдещето.

Подобряване на образованието в областта на STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics) от ранна възраст за справяне с дигитализацията на индустрията. Също така инвестиране в предприемачески (дигитални) умения, заедно с „меки“ и управленски компетенции, тъй като те също са ключови за успеха на технологичните компании, когато се справят с големите технологични промени. Работниците носят отговорността да преминат подходящо и непрекъснато обучение, за да се справят с предизвикателствата на дигитализираната индустрия и да гарантират своята пригодност за работа.

Разпределяне, особено в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР), на повече и по-добре насочени европейски фондове за инициативи за придобиване на подходящи умения. Подпомагане на малките и средните предприятия (МСП) при определяне на техните нужди от умения и разработване на схеми за обучение, за да се отговори на тези нужди от умения. Опростяване на правилата за достъп и администриране на фондовете на ЕС, особено за МСП.

Укрепване на сътрудничеството между индустрията и доставчиците на образование и гарантиране, че те споделят най-добрите практики.

 

Шесто. Гъвкави пазари на труда.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) с напредването на дигитализацията работата става все по-несвързана с определено място и определено време. Това води до нови форми на организация на труда и промени в моделите на работа. Ето защо регулирането на работното време трябва да бъде адаптирано към променящия се свят на работа, за да се даде възможност за гъвкавост както за компаниите, така и за работниците.

 

По мнение на CEEMET координирането на икономическите политики чрез Европейския семестър следва да подкрепи националните реформи на пазара на труда. По-специално чрез създаването на гъвкави пазари на труда, които отговарят на нуждите на все по-дигиталната икономика с променящите се модели на работа. Строгата регулаторна рамка само ще попречи на внедряването на дигитализацията на индустрията и ще увеличи допълнително вече високите разходи за труд.

 

Законодателите на ЕС трябва да бъдат отворени към гъвкави пазари на труда, които позволяват на работодателите и служителите да оформят работата си в духа на Индустрия 4.0.

 

Не трябва да се забравя, че изследванията на ОИСР (OECD) в действителност доказват, че въвеждането на нови технологии на работното място в страните с прекалено строго трудово законодателство води до отрицателно въздействие върху заетостта.

 

Ключовите послания на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) по отношение на гъвкавите пазари на труда са следните:

Не всеки е осъзнал, че дигитализацията надхвърля широколентовия достъп и взаимната свързаност. Пазарите на труда са неразделна част от регулаторната рамка за дигитализацията. Подходящата рамка е предпоставка за международните конкурентоспособни индустрии с потенциал да продължат да осигуряват качествени работни места в Европа. Запознатите с дигитализацията законодатели са ключът към успешното възприемане на Индустрия 4.0 във всички видове компании.

Подготвяне на почвата за оформянето на дигитализацията чрез насърчаване на реформата на националните пазари на труда в гъвкави пазари на труда, с нови видове работа и нови концепции за организация на труда.

Да се осъзнае, че гъвкавите пазари на труда са по-устойчиви и ще спомогнат за създаването на нови работни места при дигитализацията на европейската индустрия. Строгата защита на заетостта има отрицателно въздействие върху създаването на работни места и възприемането на дигитализацията в индустрията.

ЕС и неговите държави членки следва да зачитат принципа на субсидиарност, да дадат възможност на бъдещото и съществуващото регулиране на пазара на труда да проверят реалността и да се съсредоточат върху насърчаването на националните реформи на пазара на труда в рамките на Европейския семестър. Съществуващото регулиране на пазара на труда на европейско и национално равнище следва да подлежи на регулаторни проверки за пригодност (REFIT).

 

Седмо. Социалните партньори правят промяната.

За всеки е ясно, че социалните партньори са ключови играчи. Индустриалните отношения не са статични и са еволюирали по различен начин в различните национални икономически, политически, социални и културни среди. Не може да има единен модел на ЕС.

 

Сегашната тенденция около системите за колективно договаряне в Европа е насочена към това да се остави повече място за фирменото ниво, например чрез предоставяне на отворени клаузи и на клаузи, допускащи отклонения в Колективните трудови договори. Социалните партньори са по-близки до индустрията и по този начин са в състояние автономно и основавайки се на солиден мандат, да договарят „решения по собствена мярка“ (tailor made solutions) за различните нива – от фирменото до секторното ниво в държавата.

 

Новите условия изправят социалните партньори пред сериозни предизвикателства. Появата на платформената икономика повдига въпроса за значението на традиционните индустриални отношения и системите за колективно договаряне. Исканията към законодателите да разпростират колективните трудови договори върху всички компании и работници, включително и за предприемачите работници за така наречените “crowd workers” и за платформените предприятия, няма да доведат до устойчиви решения. Напротив - това ще бъде възприето като неспособност на социалните партньори да намерят собствени решения и по този начин ще отслаби тяхната позиция.

 

Оценката на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) по отношение на Инициативата на Европейската комисията от 2015 г. за възобновяване на социалния диалог на равнище ЕС и на национално равнище не спомогна фундаментално за добавяне на стойност към социалния диалог, тъй като пренебрегва автономността на социалните партньори, мандатите и отговорностите.

 

Вместо това социалният диалог на равнище ЕС стана още по-неясен. Комисията замени консултациите със социалните партньори с открити обществени консултации или т. нар. „Целеви изслушвания“ с определен брой социални партньори или дори с търговски асоциации или НПО-та, които нямат необходимия опит, нито пък имат някакъв мандат, за които съществуват други форуми.

 

Европейският семестър, създаден с цел да се координират икономическите политики, премина отвъд своите правомощия в сферата на социалните политики.

 

Много тревожна е заплахата от намеса от страна на „Брюксел“ в определянето на заплатите. Това създава риск от политическа намеса в определянето на заплатите, основна отговорност на националните социални партньори. Това е опасна намеса в конкурентоспособността на индустрията, тъй като социалните партньори и компаниите са в най-добра позиция да фиксират заплатите в съответствие с производителността, необходимостта от инвестиции или други специфични параметри.

 

ЕС трябва да се въздържа от нарушаване на основните компетенции на социалните партньори, включително чрез Европейския стълб на социалните права и съответно преразгледаните насоки за националните политики по заетостта.

 

Основните послания на европейските работодатели в областта на социалния диалог са:

Зачитането на автономността на социалните партньори е задължително за създателите на политики.

Политиците трябва да отхвърлят плановете си, да се намесват пряко или косвено в основните проблеми на социалните партньори. Намесата от страна на „Брюксел“ в основни въпроси като заплатите и определянето на заплатите, открито противоречи на автономността на социалните партньори и рискува да подкопае международната конкурентоспособност на компаниите.

Секторният социален диалог на равнище ЕС има за цел да допринесе за подобряване на бизнес и социалната среда. Целта е да се насърчи конкурентоспособността, устойчивите и висококачествени работни места в европейската промишленост.

Представителните и мандатни социални партньори трябва да бъдат консултирани своевременно по всяко предложение на Комисията в областта на социалната политика. Методът за консултиране на заинтересованите страни на равнище ЕС трябва да стане неизбирателен и по-добре координиран.

Израз на автономията на социалните партньори е, че доброволният европейски (секторен) социален диалог се фокусира върху теми, договорени от (секторните) социални партньори след консултации с техните членове. Автономията е еднакво приложима към резултатите, които социалните партньори са избрали да достигнат. Обменът на добри практики и съвместният анализ, например по отношение на дигитализацията и необходимите подходящи умения, са важен и ценен резултат сами по себе си.

 

Осмо. Инвестициите в технологиите и в индустрията.

Тъй като държавите членки, подкрепяни от ЕС, трябва да направят огромни инвестиции в инфраструктура, 5G и киберсигурност, компаниите от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) също са готови да направят огромни инвестиции в близко бъдеще.

 

Тези инвестиции ще бъдат направени с дълги времеви хоризонти, предполагащи стабилни рамкови условия и пълно прилагане на принципите за по-добро регулиране, наред с проверките на конкурентоспособността.

 

Компаниите от технологичния и индустриалния сектор са инвестирали недостатъчно между 2007 и 2016 г. Оттогава те отново са на път да продължат да инвестират в нов хардуер и софтуер, което трябва да бъде подкрепено от финансиране от ЕС.

 

Според CEEMET „иновацията, "произведена в Европа", следва да се произвежда в Европа“. Това изисква по-иновативен и опростен бюджет, осигуряващ финансиране за по-рискови стартиращи предприятия, които напр. традиционните банки не финансират. Освен това е необходимо възможно най-скоро да се постигне споразумение относно Многогодишната финансова рамка (МФР), така че ЕС да може незабавно да продължи да инвестира в конкурентни региони.

 

Основните послания на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) тук са следните:

Необходимо е поддържане на стабилни и надеждни рамкови условия за частни инвестиции, които са необходими за правене на бизнес.

Преодоляване на съществуващата бюрокрация, създаване на напълно функционираща система „на едно гише“ за европейско финансиране - една единствена точка, в която фирмите могат да получат цялата информация, свързана с финансирането от ЕС. По-конкретно относно дигитализацията Европейската комисия трябва незабавно да създаде единна координирана инвестиционна програма за дигитализация, тъй като необходимите нива на финансиране за дигитализацията не се спазват в много държави членки.

Преразглеждане на непрозрачните структури за финансиране и съфинансиране на европейско или национално равнище. Трябва бързо да стигнем до ефикасна и ефективна среда за финансиране в Европа.

Увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Според данните на Евростат, сравнявайки разходите за НИРД в сектора на бизнес предприятията спрямо БВП за 2015 и 2016 г., ЕС изостава от останалите развити икономики по света. Трябва да се направят допълнителни инвестиции в тази област, така че ЕС да може да настигне конкурентите си.

 

Девето. Глобалната търговия и Брекзит.

В една предизвикателна глобална среда на засилен национализъм и протекционизъм ЕС трябва да продължи да се стреми към нови видове споразумения за международна търговия, като същевременно защитава съществуващите търговски отношения. Тези търговски споразумения трябва да разглеждат глобалните проблеми - от свръхпроизводството до правата на интелектуална собственост, и да гарантират двустранни инвестиции, без да намаляват социалните стандарти на ЕС.

Международните глобални вериги за доставка са от съществено значение за нашите индустрии. Те стимулират иновациите, производителността и качеството. В този контекст трябва да поддържаме свободна и безпроблемна търговия с един от нашите ключови търговски партньори - Великобритания, както по време на преговорите, така и след приключването на процеса Брекзит. Разграничаването на тези търговски отношения ще бъде практически невъзможно и икономически пагубно.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET):

За да може да оформи предстоящите нови търговски споразумения, по-специално с мощни партньори като Китай или САЩ, Европейският съюз като най-големия търговски блок в света трябва да преодолее националните, а понякога и регионалните специфични интереси и да говори единогласно. Това от своя страна ще доведе до по-балансирани търговски споразумения с ЕС, което ще успокои гражданите.

Свободната и справедлива търговия е източник на богатство в ЕС. Европейските политици и търговските преговарящи трябва заедно да защитават европейските интереси в световната търговия. Европа трябва да бъде равноправна страна по преговорите, особено с оглед на настоящата силова политика, следвана от Китай, и промяната в трансатлантическото партньорство.

Доколкото е възможно, преговарящите по Брекзит трябва да постигнат търговски споразумения между ЕС-27 и Обединеното кралство за технологичните и индустриалните компании, запазващи „status quo“-то. Нуждаем се от движението на служители с всички нива на квалификация, за да преодолеем недостига на умения, който съществува в металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии. Това може да изисква по-дълъг преходен период.

Брекзит без сделка не е опция. Преговарящите от ЕС и Обединеното кралство трябва да постигнат съгласие за механизъм, с който Обединеното кралство ще остане най-малкото присъединено към митническия съюз на ЕС и под разпоредбите на Единния пазар.

 

Десето. Консултиране на индустрията.

Консултирането на индустрията е част от вземането на информирано решение. Конкурентоспособната в международен план индустрия е в центъра на европейския прогрес и създаването на богатство. Следователно тя помага и за поддържането на най-високите нива на социални разходи в ЕС.

Конкурентоспособната в международен план индустрия е в интерес на политиците и законодателите. Тя ще допринесе значително за поставянето (връщането) на Европа по правилния път и ще предложи решения на икономическите, обществените и екологичните предизвикателства, като например ефективното използване на ресурсите и изменението на климата.

Следователно има очевиден интерес от установяването на процес на редовни и съдържателни консултации с промишлеността. Чрез такива консултации политиците ще могат да вземат информирани и пропорционални решения, които да доведат до подходящо за бъдещето регулиране. Консултацията с индустрията трябва да се превърне в естествен рефлекс за всеки политик. Това служи за намиране на решения за проблемите на реалната икономика и обществото.

 

Послеслов.

Читателите имаха възможността по-горе да се запознаят с „Плана от 10 точки за конкурентоспособна индустрия, която да направи Социална Европа устойчива”. Трябва още един път ясно да посочим от къде идват тези предложения. Те идват от възможно най-представителна европейска секторна работодателска организация, признат европейски социален партньор с ясен мандат за участие във формирането на общите европейски политики и ясно преговорно поле в рамките на европейския социален диалог.

Вече беше подчертано, че у нас Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изцяло подкрепя констативната част на „Плана от 10 точки” и неговата философия и работи за представянето на Плана пред цялата наша общественост и особено пред кандидатите за депутати от различните политически сили. Публикуването на пълния текст на „Плана от 10 точки” на български език е предстоящо.

На фона на всичко изложено до тук, би било прекрасно да научим, че политическите сили, които ще участват на изборите за Европейски парламент и самите кандидати като личности си дават сметка за значимостта на представения документ.

Безспорно, „Планът от 10 точки“ не е научен доклад. Това е синтезирано предложение за основната рамка, в която да се развива цялостната европейска индустрия в близко бъдеще. На всички, които по силата на политическите си убеждения, лични позиции или ако щете – предразсъдъци, се отнасят с някакво предубеждение към работодателските позиции, искаме да повторим още веднъж:

В ЕС живее едва 7 на сто от населението в света. Икономиката на ЕС28 произвежда около 22 процента от БВП в света. Едновременно с това, 40 процента от ВСИЧКИ социални разходи в света се правят в 28-те страни на ЕС.

Нека дебело подчертаем - „Планът от 10 точки“ поставя като свръх приоритет „изграждането на иновативна и конкурентоспособна на глобалния пазар икономика и индустрия в Европа“ с ясното разбиране, че целта е „постигането на контрол върху тези безпрецедентни разходи и правенето им устойчиви“.

Целта е да запазим Социална Европа, но за това трябва да сме много по-производителни и по-конкурентоспособни. За да можем да заделяме пак и пак, година след година тези средства, трябва да ги изработим като БВП – заедно работодатели и работници. Включително и в България.

Публикувана в Гледища

„ЧЕЗ Разпределение България” получи номинация в годишното издание за 2018 г. на Европейските бизнес награди с проект за защита на птиците. Европейската комисия ще отличи проекти на компании, допринесли значително за устойчивото развитие. „Живот за птиците“ се състезава в категория „Бизнес и биоразнообразие“.

 

В рамките на проекта „ЧЕЗ Разпределение”, със съдействието на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), ще създаде механизми за опазване на живота на птиците и осигуряване на възможности за безопасно гнездене след определяне на рисковите райони. Компанията ще инсталира 4000 предпазни и 3600 маркиращи съоръжения на рискови стълбове и ще монтира 900 платформи за повдигане на щъркелови гнезда. Ще бъде създаден и прототип за безопасен за птиците стълб.

 

Съхранението на биологичното разнообразие е в основата на идеята за проекта, който печели висока оценка на европейско ниво и получава финансиране в размер на 1,83 млн. евро по програма LIFE на Европейския съюз, която предоставя средства за проекти за опазване на околната среда и природата. „ЧЕЗ Разпределение” съфинансира проекта с 820 хил. евро.

 

Победителите в конкурса ще бъдат обявени на церемония, организирана от Европейската Комисия и Австрийското министерство за устойчиво развитие, която ще се състои във Виена на 14 ноември 2018 г. Повече подробности за проекта „Опазване на застрашени видове птици чрез обезопасяване на опасни за тях въздушни електропроводи в защитени зони от Натура 2000 в Западна България”, (LIFE16/NAT/BG/000612) могат да бъдат намерени на стартиралия нов сайт на „ЧЕЗ Разпределение”, посветен на защитата на птиците - www.lifebirds.eu .

Публикувана в У нас

На 09 февмруари 2018 г., се състоя 15-ия Съвет за сътрудничество (Cooperation Council) на Европейския съюз и Азербайджан. Срещата се проведе след три годишна пауза, въпреки, че по принцип би трябвало да е ежегодна. В официалното прессъобщение се подчертава, че срещата е проведена в контекста на интензифицирането на взаимоотношенията между ЕС и Азербайджан, включително и в духа на започналите през миналата година преговори за ново двустранно споразумение.

 

Предишният Съвет за сътрудничество беше проведен през месец ноември 2013 година, но след това последва период на охлаждане на отношенията между Брюксел и Баку.

 

Взаимоотношенията между ЕС и Азербайджан достигнаха най-долната си точка през 2015 година, когато Европейския парламент излезе с няколко резолюции, които бяха твърде критични към положението с човешките права в Азербайджан.

 

За разлика от Европейския парламент, Европейската комисия възприе много по-прагматичен и бизнес ориентиран подход. През ноември 2016 година, тя получи мандат да води преговори за ново споразумение с азербайджанските власти, което да дойде на мястото на предишното споразумение за партньорство и сътрудничество, което е подписано през 1996 г. и вече е на повече от 20 години.

 

По-долу, предлагаме бележките на г-жа Федерика Могерини (Federica Mogherini) след разговорите й с г-н Елмар Маммадяров (Elmar Mammadyarov), министър на външните работи на Азербайджан.

 

Елмар, аз съм много щастлива да съм Ваш домакин – на Вас и на цялата Ви делегация за 15-ия Съвет за сътрудничество между Европейския съюз и Азербайджан. Мина известно време – няколко години – през които не се срещахме в този формат. И днес ние подновихме тези срещи, коато част от интензифицирането на нашия ангажимент от миналата година. Срещата беше изключителвно полезна, много открита, много конструктивна и ние обсъдихме няколко въпроса, смисъла на които ще се опитам да предам в следващите минути.

 

Но този ново и интензифицирано обвързване, което имаме от миналата година, вкючва преговорите при които ние постигнахме напредък към едно всеобхватно ново споразумение между ЕС и Азербайджан. И позволете ми да кажа, че посещението на Президента [на Азербайджан, Илхам Алиев] миналата година, представлява един много важен момент в изминатия път.

 

Надявам се, че тези преговори скоро ще бъдат приключени, за да направим партньорството си по-адекватно на времената в които живеем, на предизвикателствата пред които сме изправени и на възможностите, от които можем да се възползуваме. Ние също така обсъдихме необходимостта да имаме по-редовен обмен, по-структуриран обмен в областта на външната политика и на политиката по сигурността и ние ще продължим да работим върху тези идеи.

 

Днес ние направихме преглед цялостното състояние на нашите отношения, на двустранните аспекти, както и на важния дневен ред, който имаме като част от Източното партньорство (Eastern Partnership) и Европейската политика на добросъседство (European Neighbourhood Policy).

 

Азербайджан е важен партньор за Европейския съюз, чиято независимост, суверенитет и териториална цялост, Европейският съюз подкрепя изцяло. Нашите близки контакти се илюстрират от факта, че Европейският съюз е най-големият икономически партньор на Азербайджан, представлявайки почти половината от външната търговия на страната – по-точно 48,6 процента. Също така, Европейският съюз е най-големият чуждестранен пряк инвеститор в Азербайджан. Страната започна да диверсифицира икономиката си и едновременно с това ние се надяваме да видим Азербайджан да ускори процеса на приемането си в Световната търговска организация (WTO).

 

Южният газов коридор е само един пример на нашето стратегическо партньорство в областта на енергетиката, което обслужва интересите и на Азербайджан и на Европейския съюз. Пускането в експлоатация на железопътната линия Баку – Тбилиси – Карс, също беше стъпка към транспортното свързване на ЕС, Турция, Грузия, Азербайджан и Централна Азия.

 

Споразумението за въздушните съобщения, което договаряме, също ще помогне да свържем Азербайджан и страните от Европейския съюз. Колкото повече хора от ЕС и от Азербайджан могат да пътуват и да се срещат, да обменят о пита си и да разбират обществата си, своята история, своите култури, толкова по-добре ще е за нашите взаимоотношения. Но също така, тези проекти имат и стратегическа стойност, с оглед на геополитическата свързаност на Европа и Средна Азия чрез този регион.

 

Днес, ние също така обсъждахме проблемите на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на човешките права. Това е част от солидна основа за взаимно полезна връзка. Европейският съюз винаги е подчертавал и сега отново подчерта, че пълното изпълнение на международните задължения и ангажименти на Азербайджан е от жизнено важно значение за нас. Това означава да се възприемат препоръките да се въведат правила за избиорите, за правото на сдружаване и за медиите в съответствие с международните стандарти, особено в предизборния контекст, в който Азербайджан е влязъл.

 

Европейският съюз винаги подчертава въжността да се уважават човешките права и основните свободи. Ние вярваме, че едно жизнено гражданско общество е от съдбоносно значение за съществуването и напредъка на демокрацията и ние ще продължим подкрепата си в това отношение.

 

Също така, ние обсъждахме Нагорно-Карабахският конфликт, който си остава много сериозно предизвикателство. Подновяването на разговорите на високо равнище във Виена, Санкт Петербург и в Женева е важно развитие на нещата. Ние бихме искали да видим страните да следват техните ангажименти да интензифицират преговорите и на ограничат напрежението по Линията на съприкосновение.

 

Ние вярваме, че status quo-то е неустойчиво и че конфликтът няма военно решение. Той се нуждае от политическо уреждане в съответствие с международното право. Европейският съюз продължава изцяло да подкрепя усилията и предложенията на съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ), включително чрез нашия специален представител, кто и мерките за изграждане на доверие.

 

На края, ние се върнахме няколко месеца назад към срещата на Източното партньорство, която се проведе тук в Брюксел през ноември и потърсихме продължение на някои от нейните заключения. Аз благодарих на г-н Министъра за неговите много конструктивни приноси и за много приноси, които Азербайджан направи за подготовката и провеждането на днешната среща.

 

Едно от заключенията, които обсъждахме днес е необходимостта от по-нататъшно укрепване на стратегическата комуникация, да обясняваме за какво става дума в нашето партньорство, и какви пмени ще донесе то за нашите граждани – а именно промени за добро. Ще дам само един малък пример за това сътрудничество – практическото отражение върху ежедневния живот на нашите граждани на програмата „Еразъм+”. От 2015 година насам, ЕС е финансирал повече от 1300 премествания на студенти и университетски служители между Азербайджан и страните от ЕС. Това е нещо, което се надявам да нарастне в бъдеще.

 

Така че, Елмар, аз бих искала да Ви благодаря на Вас, на Вашия екип за това, че ст еднес в Брюксел за конструктивна и гледаща напред дискусия, която ние със сигурност ще продължим. Приятелите и партньорите са способни да разискват и лесни и по-трудни въпроси и аз съм много доволна, че успяхме да направим това днес. Уверена съм, че това ще продължи по един открит, конструктивен и положителен начин.

 

Благодаря Ви много.

 

Превод: Теодор Дечев

Публикувана в Свят

Политиците трябва да се въздържат от употребата на метафори. Особено в публичните си слова, защото те ни интересуват, засягат и определят битността ни. Какво си говорят в тоалетната и в спалнята не би трябвало да ни касае. Ако сме нормална държава.

 

Политическата реч трябва да е ясна, конкретна и в никакъв случай двусмислена. Но това са правила за политици, които знаят, че едно грешно движение, или словосъчетание може да коства кариерата. У нас не е така.

 

По някакъв начин така наречените ни политици са усетили, че суверенът, сиреч ние, сме я подкарали съвсем по инерция. Обществената енергия незнайно защо е поизчерпана и е достатъчно да ни пуснат един-два заека за примамка и ние хукваме подир тях, та се забравяме.

 

Няма значение какви са зайците – дали ще е някакъв лифт в планината, или доскоро тотално неизвестен документ, наречен „Еди к’ва си конвенция“. Изведнъж се оказва, че това са каузи на живот и смърт и ние даваме и последната си килокалория и психическа енергия да ги защитаваме.

 

А през това време политическите ни мъже, жени и джендъри започват да си импровизират на свобода, без въобще да им пука дали казаната дума е хвърлен камък, или не.

 

Ето сега и премиерът Борисов – от една много висока трибуна, наречена Брюксел, опиянен от умението си в словесната еквилибристика, с лека ръка зачеркна досегашния статут на страната като заден двор на Европа. И с финес, чието великолепие ослепява – в традициите на най-висшата реторика, ни обяви за “антрето на общия ни европейски дом“.

 

Аз пък не съм съгласен (тук си самовнушавам, че някой ме пита и го интересува мнението ми). Да анализираме двете понятия. Не е трудно, познаваме ги, те са в бита ни, живели сме (живеем) в тях.

 

(Следва кратко лирично отклонение за задния двор.) Нима има нещо по-спокойно, сигурно, притегателно, символизиращо семейния уют и добросъседска идилия от задния двор? Безкрайните следобеди, в които децата откриват първите вълшебства на света, дългите летни вечери, когато инстинктът подсказва, че си се докоснал до ново преживяване, което след време ще научиш, че се казва романтика. Ако пък има и малко пясък за една игра на топчета, то щастието е пълно. Колко лютеница са сварили майките ни там (един голям наш поет и писател го възпя в тристишие).

 

И всичко това зачеркнато с едно премиерско изречение. Какво му е лошото да сме заден двор на Европа, г-н министър-председател? Защо от това вълшебно и хармонично място ни запратихте в антрето?

 

Антре – схлупено, сиво, скучно и почти незабележимо пространство. Влизаш, хвърляш калните обуща, сваляш прашните дрехи и продължаваш към дома, забравил за съществуването на нещото, наречено „антре“. То остава извън бита ти, встрани от ежедневието. Антрето е място, където държиш прав досадния съсед, тръгнал да събира таксата за входа. Толкоз.

 

Пристъпил в антрето, си с единия крак в дома, но с другия извън него. Доста некомфортно. Докато задният двор си е едно стабилно, защитено и престижно място. Което днес изгубихме.

 

Но може би не е късно. Председателството ни на Съвета на ЕС е дълго и най-вероятно премиерът ще му се отдаде възможност да ни върне в уважавания от целия дом заден двор. Заслужили сме си го и затова боли, когато непремерените думи ни го отнемат.

 

Да не говорим как при целия този битов хаос ще ни се намери малко въображение и смелост да си помислим за живот в същинския дом. Да забравим. Явно ще си се лутаме до края на историята между задния двор и антрето.

 

Макар, че светлинка има. Един приятел ми напомни думите на човек на име Мао (Дзедун), който преди десетилетия сравнил Европа със сляпо черво (това задъненото – в края на дебелото черво, чийто израстък е апендиксът).

 

Така че – в най-добрите традиции на полупълната чаша, антрето на Борисов е бална зала в сравнение с мрачния кошмар на виденията на Мао. Явно сме благословени.

Публикувана в Гледища

"Кар Рефайн" EООД стартира своята дейност като автосервиз за техническо обслужване и ремонт на автомобили през Април 2014 година. За целите на дейността и развитието си, дружеството сключва договори с проспериращи застрахователни компании и се превръща в доверен сервиз за авто-боядисване. Фирмата успява да се наложи с много добро качество на предлаганите услуги и изпълнение в срок, като Доверен сервиз.

 

Управлението на „Кар Рефайн“ ЕООД е насочено към разрастване и постигане на поставените цели, като по този начин до края на 2016 година работният персонал достигна 40 човека. Дружеството има опит в наемане, обучение на работници, правилно планиране на финансовите средства и изпълнение на поставените цели. Организацията на работа и предметът на дейност в автосервиза се изпълняват с бързина и ефективност. В политиката на фирмата се залага на потенциала на млади специалисти, като осигуряваме възможност за обучение и шанс за младите хора да работят и придобият стаж и практически умения.

 

Следвайки стратегията си за развитие фирмата реализира проект „Нови работни места и устойчива заетост в „КАР РЕФАЙН” ЕООД” с финансовата подкрепа на оперативна програма ”Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, по договор BG05M9OP001.003-0489-С02 с Министерство на труда и социалната политика чрез Главна дирекция „Европейски фондове , международни програми и проекти”.

 

Целите на проекта–обща и специфични са в съответствие с поставените цели и приоритети на ОП РЧР 2014 - 2020 и конкретните нужди на целевите групи.

 

Обща цел на проекта, който „Кар Рефайн“ ЕООД реализира е : "Да се създаде възможност за продължителна заетост, обучение и професионална реализация на безработни младежи до 29 годишна възраст и/или трайно безработни лица в областта на търговията и техническото обслужване на автомобили в "Кар Рефайн" ЕООД".

 

Общата стойност на предвидената безвъзмездна помощ по проекта е 205 264,76 лева, от които 174 475,04 от европейския социален фонд и 30 789,72 национално финансиране.

 

Основните дейности по проекта се реализираха в София. Проекта стартира на 13.07.2016 г и приключи на 13.11.2017г., като в този период „Кар Рефайн” ЕООД реализира следните дейности :

 

Дейност 1: Организация, управление и контрол на дейностите по проекта.

 

Дейност 2: Осигуряване на публичност и визуализация на дейностите по проекта.

 

В изпълнение на дейност 2, „Кар Рефайн“ изработи, публикува и разпространи:
- Информационни табели (Банери) – А3 – пълноцветни – 5 бр. ;
- Информационни табла – 70 на 50 см (PVC) пълноцветни- 5 бр.
- Рекламни стикери, А5, самозалепващи се, пълноцветни 50 бр.;
- Информационни брошури – А5, 8 стр. – 300 бр.;
- Рекламни химикалки – 100 бр.
- Бележник със спирала, с печат на корицата и логото на ЕС- 100 бр.;
- Рекламни публикации в интернет – 2бр.
- Рекламни публикации в интернет и социални мрежи 2бр.

В рамките на проекта „Кар Рефайн“ организира публични презентации в град София, на които присъстваха представители на фирми от бранша, партньори, журналисти и други заинтересовани лица.
Първата публична презентация се състоя през август 2016 година, а финалната презентация се проведе на 8 ноември 2017 година, на която бяха отчетени успешно реализираните дейности, постигнатите цели и резултати по проекта.

 

Дейност 3: Осигуряване на оборудване и обзавеждане на новите работни места.
Чрез помощта на ОП РЧР, "Кар Рефайн" ЕООД получи нужните финансови средства, за да обезпечи служителите си с ново техническо оборудване, което улесни тяхната дейност и ги амбицира за продължителна заетост във фирмата. Новите средства подобриха качеството на предлаганите услуги и допринесоха за по-бързото изпълнение на задачите. Дейност 3 се осъществи в периода юли 2016 година – февруари 2017 година.

 

Дейност 4: Подбор и избор на 13 безработни/неактивни лица за новите работни места в "Кар Рефайн" EООД.
В рамките на проекта, „Кар Рефайн“ проведе подбор и избор на 13 безработни лица /октомври 2016-ноември 2017г./ от София за обучение и професионална реализация в дружеството. В процеса на работа бяха назначени 16 безработни лица, които поради доброволно напускане в края на проекта са 13 с това целите на дейност 4 са изпълнени.

 

Дейност 5: Осигуряване на устойчива заетост на новонаетите лица в „Кар Рефайн“ ЕООД.
По проект „Кар Рефайн“ ЕООД има поет ангажимент за осигуряване на последваща заетост на 7 от наетите лица от целевите групи, но по преценка на ръководството е предложена дългосрочна работа на всички, като 9 от тях са подписали безсрочните си трудови договори. Изпълнението на Дейност 5, протече в периода октомври 2016 – ноември 2017 година.

 

Дейност 6: Провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация по специалност „Автобояджийство“ на новонаетите служители.
В рамките на проекта, „Кар Рефайн“ проведе обучение на Автобояджии /октомври 2016 - март 2017/. В него бяха включени 5-те лица на длъжност Бояджия, превозни средства. Преминалите успешно обучителния модул получиха Свидетелство за завършено професионално обучение по първа професионална квалификация в професионално направление 525 „ Моторни превозни средства“, професия 525120 „Работник по транспортна техника“, специалност 5251201 „Автобояджийство“. Полученото свидетелство е с валидност в Европейския съюз.

 

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейски социален фонд. „Кар Рефайн” ЕООД носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейският съюз или Министерство на труда и социалната политика. Виж: www.eufunds.bg 

 

Публикувана в У нас

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – г-н Васил Велев е изпратил писмо до Министъра на енергетиката – г-н Николай Павлов във връзка със запитване на министерството на енергетиката, относно предложение за поемане на ангажименти от ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ в отговор на съмненията на ЕК за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (така нареченото „дело АТ.39816“ - http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/case_details.cfm?proc_code=1_39816 ).

 

В писмото на министерството на енергетиката (писмо с изх. № Е-26-00-54 от 11 април 2017 г.) се изброяват пет ангажимента, които ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ са поели в отговор на разследването на Европейската комисия. Смята се, че тези ангажименти трябва да премахнат пречките пред свободния пренос на газ на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа. Петте ангажимента са както следва:

 

Първи ангажимент: Газпром няма да прилага и няма да въвежда никакви договорни разпоредби в своите договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко или непряко да забранят, ограничат или направят по-малко привлекателна от икономическа гледна точка възможността на клиентите за реекспорт или препродажба на газ. Газпром ще се ангажира също да не въвежда такива мерки в бъдещите си договори за газ в Централна и Източна Европа.

 

Втори ангажимент: Газпром ще гарантира въвеждането на необходимите разумни промени в договорите си с България и Гърция, при условие, че страните по договорите дадат съгласието си за това, които са необходими за сключването на споразумение за междусситемно свързване между България и други държави членки на ЕС.

 

Трети ангажимент: Газпром ще предложи на съответните си клиенти от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорените им обеми на газ, доставяни в някои точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставяни в друга точка за доставка, използвана от Газпром за доставките до България и балтийските държави. Газпром ще се ангажира да предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на газ от съответната точка за доставка, предвидена в договора, до България или балтийските държави.

 

Четвърти ангажимент: Газпром ще предложи да въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите, сключени със съответните му клиенти, които все още не съдържат такава клауза, или ще измени съществуващата клауза за преразглеждане на цената. Газпром ще се ангажира да позволи на съответния си клиент да задейства преразглеждзането на цената на основание, че договорната цена не отразява наред с друго, промяната на цените на границата с Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове в континентална Европа. Страните ще могат също да се позовават на едни и същи конкурентни референтни цени, когато преразглеждат договорната цена. Газпром ще се ангажира освен това да увеличи честотата и скоростта на преразглеждане на цената. За съответните си клиенти Газпром ще се ангажира да въведе в бъдещите договори същите разпоредби за преразглеждане на цената.

 

Пети ангажимент: Газпром няма да претендира за неустойки на основание прекратяването на проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването е потвърдено от Газпром“.

 

Пълният текст на предложението за поемане на ангажименти от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ е публикуван на интернет страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

 

Съгласно установената процедура, Европейската комисия дава възможност на всички заинтересувани лица и страни за коментари и становища по предложените мерки, преди да вземе решение за евентуалното превръщане на предложените ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и за ООО „Газпром Експорт“. Затова и министърът на енергетиката се обръща към четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ (подредбата тук е по азбучен ред), както и към Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с покана да представят позицията си „в неповерителна версия“, тоест без да включват в текста търговска или друга чувствителна информация.

 

В отговор на писмото на министъра на енергетиката, от страна на АИКБ е изложена следната позиция. (Представяме писмото на АИКБ дословно и в неговата цялост:

 

„Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) следи внимателно действията на Европейската комисия, свързани със съмненията й за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (дело АТ.39816).

 

АИКБ подкрепя усилията на ЕК за постигане на равнопоставеност на страните – членки на ЕС във взаимоотношенията им с ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, които се явяват компании с господстващо положение на пазара на природен газ в България.

 

Ние смятаме, че постигнатото до момента – петте ангажимента на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, цитирани изчерпателно във Вашето писмо е едно добро начало за поставянето на нова основа на взаимоотношенията между страните от ЕС и руския доставчик на природен газ в тях.

 

В този смисъл, ние настояваме българската позиция да подкрепи Европейската комисия, която да превърне горните ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“.

 

Едновременно с това, бихме желали да подчертаем, че стратегическите цели на българската страна в тези преговори са следните:

 

Постигане на обща доставна цена на природния газ за Европейския съюз, като разлики на цените за отделните страни от ЕС, да възникват единствено в резултат на различните транспортни разходи за пренос на природния газ.

 

Постигане на уеднаквяване на транзитните такси за руски природен газ през различните страни от Европейския съюз, като се отчита фактът, че таксите за транзита на природен газ през България са по-ниски, отколкото в останалите страни от ЕС.

 

Постигането на тези цели е желателно да стане в рамките на общонационално политико-икономическо съгласие, което би трябвало да се постигне в Народното събрание или в Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България.

 

Като още един път изразяваме своята подкрепа за усилията на Европейската комисия и на българското правителство да постигнат равнопоставеност на страните – членки на ЕС, в частност на Република България по отношение на доставките на природен газ от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, ние отправяме молба за допълнителна информация за начина, по който българската страна поставя въпроса за уреждането на проблема с балансирането на предварително заявено количество и реално получено количество природен газ и произтичащите от този дисбаланс неустойки и допълнителни плащания по договорите с Газпром.

 

Надяваме се, нашето сътрудничество да продължи в най-конструктивен дух в интерес на развитието на българската индустрия и създаването на нови работни места в страната“.

Публикувана в У нас

Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанския поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост - точно както искат и десните популисти.

Особено сега - дни преди местните избори в няколко германски провинции - германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: "Бежанската криза е овладяна!". Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като "пробив" най-новото предложения на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен "напредък" не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше "изстреляно" твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени.

И този път източноевропейските държави бяха тези, които подеха спорове. Някои се чувстват пренебрегнати от решението, което според тях било инициирано от Германия. Канцлерката отрече да има такова нещо. Само че на някои от европейските ръководители навсякъде им се привижда дългата ръка на Берлин и това всъщност им е достатъчно, за да се обявят срещу всяко ново предложение. Унгария например за пореден път обяви, че не е съгласна с преразпределението на сирийските бежанци из европейските държави. В борбата си срещу всичко "чуждо" Будапеща проявява удивителна упоритост.

Нима ЕС ще се откаже от собствените си ценности?

Вярно е обаче, че в турското предложение липсваше един твърде важен детайл: датата, от която страната ще започне да приема обратно бежанците от Гърция. И още нещо: разбираемо на някои европейски държави цената за това обещание им се видя твърде висока: Турция иска допълнителни три милиарда евро за сирийските бежанци, живеещи на нейна територия, безвизов режим за турските граждани още от юни тази година и ускорени преговори за прием на страната в ЕС. Особено срещу последното условие се надигна силно възражение, независимо, че всички европейски държави искат едно: колкото се може по-бързо да затворят портите на Европа за бежанци. Австрия и балканските държави обаче смятат, че затворената граница към Македония също върши работа – при това без да има нужда да се правят нови отстъпки на Турция.

Онова, което почти не беше обсъждано на тази среща на върха, бе следният въпрос: Как да се води пазарлъкът с една страна като Турция, която точно сега по провокативен начин отменя свободата на печата? В подобна ситуация всъщност би било редно незабавно да се прекратят преговорите за прием на Турция в ЕС. Освен ако въпросният критерий (за свободата на печата) не бъде на бърза ръка изваден от списъка с основните изисквания на ЕС. Но явно Общността е способна дори и на подобно нещо, защото е крайно настървена да сключи сделка, с помощта на която да се отърве от бежанците.

Този път критиките срещу нападенията срещу печата и нарушенията на човешките права в Турция прозвучаха така плахо, както иначе само по отношение на Китай. Очевидно ценностите на ЕС са само украшение, което по време на преговори се превръща в пречка.

А какво да кажем за съдбата на отчаяните хора, които сега са блокирани в Идомени? И за това не бе изречена нито дума. Хуманизмът беше погребан бързо и старателно. Нито дума и за това, че Турция само отчасти може да бъде квалифицирана като "сигурна трета страна". Във всеки случай тя не е правова държава, което бе доказано с действията й срещу вестник "Заман".

Стъпка по стъпка към крепостта ЕС

Нима сега Турция ще започне да изтиква абсолютно всички иракски бежанци обратно през границата към Мосул, да връща със самолет всички афганистанци в Кабул и без суетене да изпраща иранците обратно в родината им?

В Германия подобно нещо не е възможно, защото всеки бежанец има право на това да бъдат проверени индивидуалните му основания за убежище. А ЕС като цяло е задължен да спазва Женевската конвенция за бежанците. Сега всичко това обаче явно не играе никаква роля, защото основната повеля гласи: броят на бежанците да се сведе до нула.

Така ние постепенно се доближаваме до идеала на всички десни популисти – а именно до превръщането на Европа в непревземаема крепост. След като прие само около милион бежанци, ЕС явно не се свени да постави под въпрос собственото си бъдеще, да сключи мръсна сделка с Турция и да премахне всички мостове, които свързват крепостта с външния свят. А това е твърде жалко представление.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/a-19100972

Публикувана в Европа
Вторник, 08 Март 2016 15:55

ЕС залага на куц кон

В тресавището от шокиращи числа от мигрантската криза в ЕС миналата седмица - 30 пъти повече хора, влезли в Европа през първите два месеца на тази година, отколкото през миналата; 70 000 вероятно се нуждаят от спешно настаняване в Гърция; между 2000 и 3000 новопристигнали всеки ден - едно се откроява.

Миналия септември, след месеци на напрегнати дискусии, Европейската комисия представи "решаващ" план на ЕС за преразпределяне из съюза на около 160 000 сирийци, иракчани и еритрейци, търсещи убежище от държави на фронтовата линия в Италия и Гърция.

Към петък миналата седмица единственото конкретно колективно усилие на ЕС за намиране на нови домове на малка част от 1,2 млн. бежанци и мигранти, които от януари миналата година стигнаха до южните брегове на съюза, се изрази в преместването на точно 600 души.

В съответствие с информация на Еврокомисията само 17 от страните-членки досега са осигурили 6 642 места, което представлява 4% от обещаното число. Числата, които действително са били приети, варират от двама в България до 140 във Финландия, което съставлява само 0,4% от определените като цел (и по-малко от 0,05% от тези, които са пристигнали).

Политици, официални представители и хуманитарни работници твърдят, че схемата, към която Великобритания реши да не се присъедини, е изправена пред значителни логистични, бюрократични и най-вече политически пречки, и предупреждават, че докато миграционната криза продължава да расте, то има риск при всеки случай да бъдат залети от събития.

„Дори ако планът е бил напълно разработен и операционализиран, той определено е с много малък мащаб с оглед на това, което сега преживява Европа", каза Стив Саймъндс, програмен директор по правата на бежанците и мигрантите в Амнести интернешънъл. Те също така подчертават, че ако тази временна схема не се прилага правилно, тя ще попречи бял свят да види една постоянна рамка, каквато Европейската комисия призна, че в крайна сметка ще бъде необходима. „Някои хора“, каза пред АФП официален представител на Брюксел, “се страхуват, че това ще се провали. Някои губят надежда. Но някои пък експлоатират тази загуба на надежда.“

Определен брой проблеми са чисто практически. Държавите се позовават на липса на адекватни за предоставяне жилищни и учебни помещения, както и на невъзможност за краткосрочно организиране на чартърни полети. Например много френски градове, от които е поискано да приютят някои от 24-те хиляди търсещи убежище, които Франция обеща да настани (досега са приети 130), нямат адекватен жилищен фонд, каза на изслушване в парламента в Париж Клебер Ару, национален координатор по бежанския въпрос.
„По места в основната си част са достъпни къщи с четири-пет спални поради убеждението, че търсенето ще бъде от страна най-вече на семейства“, каза той. „Само че молбите са предимно от самотни хора. Което означава, че са необходими гарсониери.“

Други страни казват, че забавянето и недостатъците на седемте т. нар. горещи точки – създадени въз основа на схемата в Гърция и Италия за идентифициране, регистрация и взимане на отпечатъци на новопристигналите – създават административни проблеми.

Няколко страни, включително Франция, Белгия и Швеция, засилиха проверките за сигурност на искащи убежище, след като се оказа, че някои от нападателите, извършили самоубийствени атентати и престрелки в Париж през ноември, може би са влезли в Европа като част от бежанската вълна през Гърция миналото лято. Съобщава се, че други страни правят подбор на религиозна и расова основа: унгарският премиер Виктор Орбан, който заяви, че няма да приеме нито един бежанец в съответствие с квотата, протестира миналата година, че унгарците „не искат голям брой мюсюлмани в нашата страна“.

Гръцкият министър по миграцията Янис Музалас каза миналия месец, че някои от приемащите страни също така „искат от нас (бежанците – бел. ред.) да не са чернокожи, да не са с големи семейства, искат от нас повече сигурност“.

Западен дипломат, пожелал анонимност, каза, че някои страни „търсят отговори на въпроси като дали търсещите убежище имат вече роднини в страната, или квалификация, професия, която може да бъде полезна“. Схемата за презаселване също така се проваля, защото самите бежанци не разбират как тя трябва да работи , но виждат съвсем ясно, че е неефективна.

Ару казва, че конкуренцията между „официалната система за презаселване, която е бавна, взискателна и ограничителна... и възможността да се опиташ свободно да се преместиш в Германия, Австрия, Швеция или Франция“ приключи с „пълно подкопаване ефективността“ на схемата на ЕС.

Възможно е, както каза Деметриос Пападеметриу, шеф на Института за миграционна политика в Брюксел, някои европейски страни да се съпротивляват срещу квотите за презаселване, защото не виждат в обозримо бъдеще приключване на миграционната криза, т.е. и на изискванията, срещу които ще се изправят.

Но най-големите спънки са политическите. През ноември гръцкият премиер Алексис Ципрас и няколко високопоставени представители на ЕС се събраха на летището в Атина да видят как първите бежанци ще бъдат презаселени според схемата, ставаше дума за 30 сирийци и иракчани, отправени към Люксембург. Ципрас допусна, че 30-те са „капка в морето“, но каза, че се надява те да се превърнат в „поточе, после в река от ... споделена отговорност“. Италианският вътрешен министър направи подобни изказвания през януари, когато 19 еритрейци се качиха на самолет за Лулеа в Швеция, наричайки полета „символ на надежда“.

Когато ЕС огласи пакет от помощи в размер на 700 млн. евро за Гърция като жест за подпомагане при тази криза, представители на Атина допуснаха, че сега изглежда страната им ще се превърне в приемник, а не в транзитен пункт за бежанци и мигранти.

 

Източник: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4413927/

Публикувана в Европа

Корицата на новия брой на полско списание взриви общественото мнение и наля още масло в огъня на споровете около бежанската криза в Европа. Седмичникът “wSieci” („Мрежата”) излиза със заглавието „Мюсюлманското изнасилване на Европа” и стряскаща илюстрация под него.

Снимките показват жена, символизираща Европа, „облечена” в знамето на ЕС. Към нея се протягат няколко космати мъжки ръце, всички на хора с по-тъмна кожа, които се опитват да я съблекат. Втората снимка е още по-нагледна – похотливите ръце направо скубят жената и стискат нейните ръце, за да не може да се отбранява, докато на лицето й е изписана ужасена и измъчена гримаса. Корицата вероятно ще бъде обявена за едно от политически най-некоректните изображения на имигрантската криза досега.

Само за 24 часа тя предизвика бурна реакция в Европа и Полша, за която се смята, че не е толкова силно притисната от бежанската вълна, както други западноевропейски страни. За да бъде напълно ясен замисълът на списанието, то публикува статии със заглавия като „Иска ли Европа да се самоубие” и „Адът на Европа”. Отправките по павилионите гласят: „В новия брой на седмичника „Мрежата” – репортаж за това какво медиите и Брюксел крият от гражданите на ЕС”.

В уводната статия Александра Рибинска пише: „След новогодишната нощ в Кьолн хората от Стара Европа болезнено осъзнаха проблемите, които произтичат масовия поток имигранти. Първите признаци за това, че нещата вървят на зле, обаче, бяха тук много по-рано. Те все още се пренебрегват или омаловажават в името на толерантността и политическата коректност”.

Подчертавайки фундаменталните различия между източния ислям и западното християнство – „култура, архитектура, музика, кулинария, облекло”, редакторът обяснява, че тези два свята са във война „през последните 14 века”. Този сблъсък е предизвикан от мюсюлманите, които идват в Европа и „носят със себе си конфликта със западния свят като част от колективното мислено”. С това журналистът изтъква неизбежността на сблъсъка между местните европейци и техните нови гости. Въпреки това, според Рибинска, колапсът на запада пред лицето на „ислямското изнасилване” не е неизбежен. Тя цитира британския историк Арнолд Тойнби: „Цивилизациите умират при самоубийство, не при убийство”. „Има притеснение, че европейските лидери твърде късно си направиха очевидните заключения, а някои от тях дори се самонамразиха. Европа е оазис на просперитета и мира, сравнена с Африка и Близкия Изток, но пристигането на милиони мюсюлмани ще разтърси и подкопае Европа. Вината за това твърдо е у г-жа Меркел”, се казва в статията „Иска ли Европа да се самоубие”. За да бъде напълно ясен замисълът на списанието, то публикува статии със заглавия като „Иска ли Европа да се самоубие” и „Адът на Европа”. Отправките по павилионите гласят: „В новия брой на седмичника „Мрежата” – репортаж за това какво медиите и Брюксел крият от гражданите на ЕС”. В уводната статия Александра Рибинска пише: „След новогодишната нощ в Кьолн хората от Стара Европа болезнено осъзнаха проблемите, които произтичат масовия поток имигранти. Първите признаци за това, че нещата вървят на зле, обаче, бяха тук много по-рано. Те все още се пренебрегват или омаловажават в името на толерантността и политическата коректност”. Подчертавайки фундаменталните различия между източния ислям и западното християнство – „култура, архитектура, музика, кулинария, облекло”, редакторът обяснява, че тези два свята са във война „през последните 14 века”. Този сблъсък е предизвикан от мюсюлманите, които идват в Европа и „носят със себе си конфликта със западния свят като част от колективното мислено”. С това журналистът изтъква неизбежността на сблъсъка между местните европейци и техните нови гости. Въпреки това, според Рибинска, колапсът на запада пред лицето на „ислямското изнасилване” не е неизбежен. Тя цитира британския историк Арнолд Тойнби: „Цивилизациите умират при самоубийство, не при убийство”. „Има притеснение, че европейските лидери твърде късно си направиха очевидните заключения, а някои от тях дори се самонамразиха.

Европа е оазис на просперитета и мира, сравнена с Африка и Близкия Изток, но пристигането на милиони мюсюлмани ще разтърси и подкопае Европа. Вината за това твърдо е у г-жа Меркел”, се казва в статията „Иска ли Европа да се самоубие”.


Източник: https://lifestyle.bg/curious/iznasilvane-na-zhena-ilyustrira-spisanie-na-koritsata-si.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer


 

 

Публикувана в Европа
Петък, 12 Февруари 2016 13:07

Краят на ерата „Меркел”

Берлин. Следващите няколко седмици най-вероятно ще определят бъдещия подход на Германия към бежанската криза, а може би и бъдещето на самата държава.
Две важни дати наближават – срещата на лидерите на Европейския съюз на 18 и 19 февруари, която е последният шанс на Ангела Меркел да убеди останалата част от Европа в правотата на своята политика на отворени врати спрямо бежанците. След това, на 13 март, идват изборите в три федерални германски провинции, които ще играят ролята на скрит референдум за политическия курс на госпожа Меркел.

Бъдещите поколения може да си спомнят изминалите месеци като последните дни на една ера на конвергенция. На континентално ниво „конвергенция” означава следвоенното политическо развитие към „все по-тесен съюз” между европейските държави, по думите на германския историк Андреас Виршинг. Доскоро конвергенцията изглеждаше почти като природен закон, неизбежност, която може да бъде забавена, но не и премахната.

За последното десетилетие – „ерата на Меркел” – „конвергенцията” бе прилагана и в границите на Германия. Културните и икономически различия между Източна и Западна Германия, въпреки че все още са значителни, изглежда намаляват. Обществото става все по-толерантно, например към гейовете и майките, които гонят успешна кариера. Децата и внуците на турските емигранти успяват да заемат значими работни позиции, които ги вкореняват в немското общество. Голямата коалиция между социалдемократите и християндемократите, изглежда, е заличила това, което е останало от лявото и дясното. Като жена, източногерманка и умерена във всяко едно отношение, госпожа Меркел е както и резултатът, така и водещата фигура на това развитие.

Такива бяха онези дни, но си отидоха.

Мощни центробежни сили вече са в действие. Германската партийна система е в ситуация на преустройство. Онези, които чувстват, че са губещите в тази епоха на нараснало многообразие – източните германци, по-възрастните бели мъже – демонстрират своя гняв в интернет и пред урните, гласувайки за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия”, която обещава да се бори срещу „политическата коректност” и да затвори границите.

Прогнозите вещаят партията да получи от 7 до 15 процента от гласовете на следващите федерални избори. „Алтернатива за Германия” печели избирателите на някога великите социалдемократи, които според проучванията ще спечелят само около 13,5 процента в провинцията Баден-Вюртемберг. Освен това крайно дясната партия най-вероятно ще спечели повече гласове от Зелените. В Германия, където правителствата обикновено се формират от коалиция между водещите партии, да имаш крайно дясна партия в сценария, е най-меко казано обезпокоително.

Не става въпрос само за политика. По улиците, дори сред семействата, се таят гняв и недоволство. Насилието срещу убежищата за бежанци се увеличава. Дебатите в интернет представляват врящ котел от предразсъдъци и предубеденост, гражданите обвиняват правителството и германските медии, че ги лъжат в лицето, и търсят информация от руските държавни медии.

Най-очевидният симптом на разпад е може би самата Ангела Меркел. В продължение на години нейният висок рейтинг я правеше недосегаема. Сега, изведнъж, 81 процента от германците не са съгласни с политиката на правителството по отношение на мигрантската криза, а една анкета от миналата седмица показа, че личният й рейтинг е спаднал с 12 процента – до 46 %. Госпожа Меркел, до неотдавна центърът на германския центризъм, също е маргинализирана.

Разговорът за конвергенцията е от телеологическо естество. „Все по-тесният съюз” не е просто термин в договор или пък трезво описание на ситуацията, на която ставаме свидетели през последните десетилетия. Той е това, което сме вярвали, че е естествено, това, което е трябвало да направи Европа.

Същото се отнася и за все по-тясното обединение на германското общество. За градски хора с по-скоро леви убеждения като мен, идеята, че може би вървим към фаза на разпад – да не кажа регресия – е особено болезнена, защото показва, че сме повярвали в една лъжа – лъжата, че историята е еднопосочна улица, която винаги води към свободно, либерално и мултикултурно общество. Безпокойството, което предизвиква притокът на мигранти, доказва, че много германци вече не споделят това виждане, ако изобщо някога са го споделяли.

Може би госпожа Меркел е станала жертва на същия капан. Сърдечната й покана към бежанците миналото лято и убеждението й, че цяла Европа трябва да ги посрещне с „добре дошли”, изглежда се основаваха на убеждението, че всяко развитие е крачка напред.

Трудно е да предвидим какво ще се случи в бъдеще. Госпожа Меркел вероятно няма да се отметне напълно, не този път, но по своя характерен предпазлив начин вече е започнала да унищожава образа на „Майка Меркел”. На регионална партийна конвенция, проведена на 30 януари, тя директно се обърна към бежанците: „Когато мирът възтържествува в Сирия, когато „Ислямска държава” бъде победена в Ирак, очакваме да се върнете там”.

Междувременно един от най-близките съюзници на госпожа Меркел и водещ кандидат на изборите през март, Юлия Кльокнер, е дала предложение да се сложи горна граница на броя бежанци, които да се допускат в страната – нещо, което канцлерът отказваше да направи. Широко се коментира, че чрез плана на Кльокнер всъщност Меркел опипва почвата за това. Но предвид сериозните сътресения в Германия, дори квотите надали ще успеят да уталожат напрежението.

Професор Виршинг твърди, че кризите са прекъснали конвергенцията, но и в крайна сметка са създали нови линии на сътрудничество, които са обединили още повече Стария континент. И може би в дългосрочна перспектива същото ще може да се каже и за Германия. Аз просто не виждам този ден да дойде скоро.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/krayat-na-erata-merkel

Публикувана в Европа
Страница 1 от 10