Своеобразната съдба на Александър Балабанов (1879-1955 г.) го прави една от най-ярките личности на своето време. Но в младежките си години бъдещият доктор по класическа филология е толкова буен и невъздържан, че представлява заплаха за самия себе си.

На 13 г., обзет от страст към класическите езици, идва сам, покачен на едно магаренце, от родния Щип (Македония) до София да продължи образованието си в класическата гимназия. Продава магаренцето за 49 лева, за да осигури прехраната си на първо време.

Публикувана в Минало
Четвъртък, 21 Ноември 2013 15:00

Неукротимият любовник Петко Славейков

 Петко Рачов Славейков отдавна е част от литературната история на България. За неговата поетична и политическа кариера се знае много. Той е един от водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета.

Публикувана в Минало
Понеделник, 04 Ноември 2013 16:25

Българка открива неутроните

 Елисавета Карамихайлова е сред онези български учени, чиито имена неизменно се споменават с определението “пръв”. Тя е първата жена, хабилитирано лице в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика.

Публикувана в Минало

Бел.ред:  Материалът е публикуван за първи път в брой 13/2013 на вестник Свободен Народ

 

Зимата на 1875 година, люти студове. Но едно необикновено събитие така подпалва шуменци, че въпреки ниските температури седмици наред по улиците сноват групички от младежи, които - по всичко личи – просто търсят с кого да се сбият. Всъщност историята е пикантна и много любовна. Ако я разглеждаме с днешни очи, тя би изглеждала нелепа и дори смешна. Защото става дума за една българка, която се кани да се омъжи за французин. В тази история обаче е намесено името на Панайот Волов и дори само затова заслужава да си я припомним.

Публикувана в Минало

Това е четиво за всички, които често обичат да казват по повод сбъркания ни преход, крадливите политици и други лошотии: „Ние, българите, сме си такива!“ И дават пример с личности от други народи. Смятаме се за гадно племе по принцип. Забравяме обаче, че историята ни е пълна с имена на достойни българи, живели в едни по-отдалечени епохи от нашата, но служили вярно на своя народ. Такъв е Петър Берон.

Публикувана в Минало
Четвъртък, 22 Август 2013 16:57

Лора Каравелова подмамила женен мъж

Красивата щерка на Екатерина и Петко Каравелови остави след себе си спомена за една много богата духовно, красива и чувствителна жена, както и загадката на своята смърт, вплетена в името и съдбата на Яворов. Писма, дневникови записки и спомени на нейни съвременници внушават, че тя е била своенравна и нестандартна, че е обичала предизвикателствата, включително във връзките си с мъже.

Публикувана в Минало
Вторник, 13 Август 2013 16:15

Тираничната ревност на Йовков

В началото на миналия век в едно добруджанско село идва за учител млад, строен, тъмноок момък. Студент по право, прекъснал следването си поради липса на средства. Децата го харесват заради сладкодумието му, възрастните – заради любезността му, а момите – заради хубостта и изрядния външен вид. Той дава цялата си учителска заплата за дрехи, като прецизно подбира само хубави платове и шие костюмите си при най-добрите шивачи в Добрич. Единственото лошо нещо е, че е много ревнив към избранничките си.  

"Еротичните чувства бяха силно развити у Йовков. Той изпитваше болезнено един истински полов глад, но не проявяваше тоя си нагон бурно, а го потискаше дълбоко у себе си пред хората. Почти всяка по-хубавичка учителка или интелигентна мома не минаваше незабелязана от него". Така ще напише след години неговия приятел от ергенските години д-р Стефан Мартев. И пак той ще разкаже как още на първата си Коледа през 1904 г. в село Чифлик Мусубей (сега Долни Извор-б.а.) бъдещият писател «влиза в очи» пред местните ергени, като на наддаването за кравая на селската хубавица Пена дава цели двайсет гроша. С тези пари тогава можело да се купят 16 пилета и дори малко прасенце! За съжаление, въпреки откупения кравай, Пена се омъжва за другиго.

Две години по-късно изискано облеченият селски учител е вече в с. Саръджа, на границата с Румъния. Новопристигналата му колежка Екатерина Русева е истинска красавица, умна и чувствителна. Йовков веднага й става приятел и наставник – помага й да се настани на квартира, да свикне с училищните изисквания. Селяните, които ги виждат все заедно, ги приемат като хубава двойка и очакват сватба. Хранят се в училището и прислужникът Спас, заедно с кучето си Цербер, охраняват в това време на входа, за да останат насаме двамата.

Но ревността на Йовков се оказва тъмна стихия – той не може да изтърпи да гледа Екатерина дори да говори с други мъже. Когато научава, че любимата му си пише писма с един банков чиновник, започва да напада съперника си с обидни писма, а за момичето настъпва тежък период на разправии, обяснения, сцени. Той дори я заплашва, че ще се самоубие, ако тя не се ожени за него. Уплашена, Екатерина прекъсва връзката им и заминава за Добрич. 

Честолюбивият млад мъж наистина мисли за самоубийство, но...само след година отново е във вихъра на любовта. Пак учителка - Ана Маркова. За разлика от Екатерина, новата му избранница е вятърничава, суетна и глупавичка. Цели две години продължава връзката им, докато Йовков се реши на раздяла, виждайки, че не са си лика-прилика. Продължава да е суетен и харчи парите си за хубави дрехи, поради което често пъти гладува или проси заеми в края на месеца.

Тъй като не умее да търси обходни пътища към женското сърце, Йовков се ориентира към жени, които дават знак, че го харесват. За десетина години учителстване му се събират двайсетина любовни авантюри, при това само с красиви девойки. След време неговите почитатели ще откриват техните черти в Албена, Женда, Рада, Божура...

В цялата галерия великолепни български жени, които извайва перото му с неподражаемо майсторство. Но самият той в реалния живот не е щастлив. Връзката му с учителката  Йорданка Симеонова приключва заради неодобрението на баща й, той намира, че селският даскал е твърде беден за дъщеря му.

А учителката Марийка Рафаилова, също като Екатерина, е угнетена и стресната от неговата тиранична ревност. Той стига дотам, че й забранява да носи определени рокли или ръкавици, не й позволява да ходи сама до Добрич, нито да се спира на улицата в разговор с познати мъже от селото. Както изглежда, големият наш писател, който така чудесно раздипля тайните на женските чувства в книгите си, в живота си не успява да разбере с какво привлича жените и да повярва, че е достоен за истинска, споделена обич.

Неговите близки приятели и познати твърдят още, че Йовков, въпреки голямата си култура и начетеност, гледа на жената само като на спътница на мъжа, като отрича вероятността тя да има собствена кариера, духовни стремления, личен живот. В неговите представи добрата съпруга е майка и домакиня, която трябва да бъде вярна и лоялна към мъжа и децата си и... толкова, дотук.

Навярно тази патриархална старомодност на възгледите му прекъсва и едно по-късно и прекрасно приятелство между него и младата Лиза Белчева, която ще изгрее на литературната сцена с името Елисавета Багряна. Както и с добруджанската красавица Дора Габе, която той увековечава в «Чифрикът на границата».

 В един период от живота си, вече отпечатал първите си разкази и получил веднага признание за таланта си, той се осмелява да ухажва съвсем сериозно Лиза Белчева. Често пъти гостува в дома й, нейните родители го харесват и одобряват. Те двамата нерядко се разхождат вечер заедно, разговарят много, разменят си книги...

Но и тя си спомня, че мургавият мъж, не особено разговорлив и забавен, се обижда понякога от дребни и детски нейни постъпки и думи. Че е достатъчно да не го забележат и поздравят на улицата, за да се отдалечи и замълчи седмици наред, преживявайки обидата от «неуважението».

Мечтата на Йовков за вярна и предана на семейството съпруга се сбъдва все пак. През 1918 г. той се жени за 16 години по-младата от него студентка по история Деспина Колева, стеснителна и скромна поради малък телесен недъг. И тя наистина се посвещава изцяло на неговата писателска кариера, на крехкото му здраве, на болезнените му кризи от самота и затваряне в себе си.

Публикувана в Минало

Когато вижда за пръв път своята бъдеща съпруга, тя е на 11 години, а той е вече мъж с мустаци. По това време Екатерина - момиченце от бедно русенско семейство, живее в дома на Лермонтови, руски аристократи в Москва. Тя е обградена с обич и грижи, а бъдещият министър председател на България Петко Каравелов е студент в Русия. За първи път се виждат у общи познати на Лермонтови, които благосклонно канят "на дача" бледия българин, учител на дъщеря им, за да го нахранят както трябва.

Публикувана в Минало

Антон Страшимиров пише за него: “Все пак той е една наша неизмеримост” . Това “все пак” не е случайно: Стефан Стамболов, ярка фигура в националноосвободителното ни движение и в новата политическа история на България, е изключително противоречива личност. Революционер, поет, политик, диктатор и страстен любител на буйните забавления, той често пъти минава границата на общоприетото и допустимото. За комарджийските страсти на държавника се е писало и говорило много. Знае се, че е можел да прекара в игра на карти денонощия наред. Трудно понасял загуби. Веднъж изгубил пет лева и разгневен хвърлил монетата в лицето на спечелилия – министър Иван Салабашев. Потърпевшият разтъркал слисан бузата си, след което моментално заложил тези 5 лева с надеждата, че ще ги загуби...

Публикувана в Минало

Все още всички го помним – нестандартен като фигура, като глас, като излъчване, като слово... Странен, любопитен, талантлив, гръмогласен, запомнящ се мъж, един от интелектуалците-чешити, след които България видимо не е същата. Всеизвестни са неговите широки възгледи за жената и за любовта, закачките му с приятели по улицата: “Мокриш ли котето?”, епиграмите му, в които нежният пол не беше пощаден като суета, глупост, морални простъпки...

Публикувана в Минало
Страница 1 от 2