Четвъртък, 11 Февруари 2016 15:56

Евтиният петрол съсипва Венецуела

Ниските цени на петрола радват потребителите и страните, внасящи петрол. За държави-износителки като Венецуела обаче, ниските цени са катастрофални. Дотолкова, че президентът Мадуро вижда в тях намесата на тъмни сили.

Празни магазини във Венецуела

Венецуела е най-големият износител на петрол в Латинска Америка. Страната почти не изнася друго освен петрол, чиито продажби формират над половината от държавните приходи. Външният министър на страната Рафаел Рамирес си представяше, че с активното участие на Русия ще успее да убеди страните от ОПЕК да намалят производството и така да стабилизират цените на международните пазари. Напразно - на последната си среща в края на ноември във Виена, ОПЕК остави непроменени квотите за добив на петрол. С това настъпва "часът на истината за Венецуела", коментира по този повод Франсиско Родригес от "Bank of America Merill Lynch", цитиран от ФАЦ.

Но още преди да се сринат цените на петрола, страната страдаше от политически и икономически проблеми. Високата инфлация и дефицитът на стоки изкара в началото на годината много хора на протести, при чието потушаване загинаха няколко десетки души. Тогава цената на петрола все още беше 100 долара за барел, а сега е паднала до около 60 долара. Ако цените се задържат така, през 2015 година Венецуела ще се окаже с огромен дефицит от порядъка на 25 милиарда долара, е изчислил експертът Родригес. Без адекватна програма за справяне с новата ситуация, страната рискува да остане без чуждо финансиране - т.е. няма да получава нови кредити.

"Виновниците" са в чужбина

Вместо да се работи над подобна програма, управляващите в страната предпочитат да търсят намесата на "чужди сили". Президентът Николас Мадуро смята, че има "тъмни сили", виновни за сегашните несгоди на страната. Той обвинява САЩ, че заливат пазара с петрол, добиван от фракинг, който вредял на околната среда. Имало и финансова блокада срещу Венецуела: "Другите страни плащат между 5 и 9 процента лихви по кредитите, а от нас искат цели 35 на сто", гневи се Мадуро и недоумява, как може Венецуела да се смята за по-рискована страна, отколкото някои държави, намиращи се във война или засегнати от епидемията с ебола например. Президентът е убеден, че причините за това са чисто политически, а не икономически, за което той обвинява международните рейтингови агенции и дясната опозиция в страната.

В същото време Венецуела продължава да намалява производството на петрол. През ноември добивът е бил 2 470 барела на ден - 8 процента по-малко отколкото преди година и цели 25 процента в сравнение с края на 90-те години. В същото време заради технически проблеми в рафинериите си, страната е принудена да покрива нуждите си от бензин частично с внос. През тази година брутният вътрешен продукт на Венецуела ще спадне с 3 процента, а през следващата година отрицателната тенденция ще продължи, твърдят икономисти.

Наследството на Чавес

Починалият през март 2013 г. бивш президент на страната Уго Чавес завеща много проблеми на своя съмишленик Николас Мадуро: държавният дефицит, възлизащ на 17 на сто от БВП на страната, е само най-тежкият от тях. За да се справи с положението, държавата пусна печатницата за пари, което пък подгони инфлацията нагоре - в момента тя се изчислява на 60 процента. Националната валута - боливарът - продължава да се обезценява, а курсът на щатския долар на черния пазар е 28 пъти по-висок от официалния курс (6,30 боливара за долар). Заради евтиния петрол, валутните постъпления на Венецуела са спаднали с 30 процента, предаде ДПА. Валутният дефицит пък носи след себе си и дефицит на стоки - все по-често от рафтовете на магазините изчезват основни хранителни стоки като брашно, захар и мляко, има проблеми и с някои основни лекарства.

Актуално социологическо проучване показа, че популярността на венецуелския президент продължава да спада - в момента едва всеки четвърти гражданин го подкрепя. С помощта на специална "комисия за намаляване и оптимизиране на държавните разходи" той се опитва да санира държавните финанси. Има идеи за орязване на някои "непродуктивни и луксозни разходи", а данъците върху алкохола и луксозните стоки бяха увеличени. Заради неуместната държавна намеса в ценообразуването, много от цените във Венецуела са изкривени. Така например меню от хамбургер с пържени картофи и Кока-кола струва цели 16 евро, а резервоар бензин може да се напълни за по-малко от едно евро.

Публикувана в Свят

Вместо да гледат към бъдещето, много българи се потапят все повече в своето митологизирано минало - там, където дремят "турското робство", ситият комунизъм и дядо Иван. Как да си обясним този носталгичен унес?

Българинът може да бъде спокоен. Неговото „турско робство“ отново беше спасено, този път с цената на една министерска оставка. И с тържествените обещания на всички участници в затихващата разправия, че никога повече няма да се съмняват в своето робско минало. А за да бъде триумфът пълен, край Дунава светнаха лампичките върху новата статуя на владетеля на Видинското царство Иван Срацимир. Този паметник достойно се нарежда до светещия цар Самуил в София и до подготвяната за откриване, все още загадъчна статуя на цар Борис Първи.

В тъмните покои на историята

През второто десетилетие на 21 век в топяща се демографски България се наблюдават някои странни явления. Вместо да гледа напред към бъдещето, част от политическата класа все по-често изпада в тежък носталгичен унес и със зъби и нокти брани тъмните покои на миналото. В ход е, например, поредната масирана кампания за закриване на Комисията по досиетата. Нарастващото любопитство на изследователи и общество към деянията на кадровиците от ДС и към забранените от закона досиета на починали лица се сблъсква с твърдата решимост върху тези важни исторически източници за тоталитарния режим да остане забраната с гриф „строго секретно“. Сиреч, пропагандните митове за репресивния „патриотизъм“ и служба в името на тоталитарната родина да си останат хербаризирани в съзнанието на новите поколения.
Продължава да се шири и патологичната привързаност към няколкото съветски МИГ-ове, от които се очаква да охраняват българското, а и натовското въздушно пространство. Въпреки примитивната им електроника и двигателите втора, та дори и трета употреба. Мантрата, че съветското въоръжение си остава непобедимо, както и че връщането на казармата ще направи от младите българи истински мъже, вилнее вече трето десетилетие в съзнанието на неподозирано голям брой българи. Без никой сериозно да си зададе въпроса в какви казарми и поделения ще бъдат настанени бъдещите редовни войници, кой и с какви средства ще финансира тяхното облекло, изхранване, оборудване...

Какво е обяснението за тези устойчиви нагласи? И дали в тях не се крие и причината за обстоятелството, че българите се самоопределят като една от най-нещастните нации в света?

Д-р Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии изброи пред Дойче Веле три причини за този носталгичен унес. Първата е, че сегашното правителство е загубило стратегическа ориентация и поради това търси „популярни” сламки, за които да се хване. „Министерският пост на проф. Тодор Танев отдавна беше под въпрос, но начинът, по който той в крайна сметка беше сменен, се оказа панически опит да се отклони вниманието от наистина тежките критики в доклада на ЕК. Вместо проблемите да се атакуват съдържателно, просто се пуска разсейваща димка“, коментира политологът.

"Соцносталгия и патетично русофилство"

Като втора причина Смилов посочва безпътицата на българската левица. „И в други постсоциалистически страни левицата е в тежка криза - Унгария и Полша са очевидни примери за това. Но при нас безпътицата доведе до вкопчването на БСП в соцносталгията и патетичното русофилство. А това разгражда образа им на европейска левица, който с много труд бяха започнали да придобиват в началото на 21 век. Казано иначе, те се връщат в миналия век. За това им помага и очевидното агресивно поведение на Русия в рамките на т.нар. хибридна война“, обяснява политологът. И добавя, че България се е напълнила с медии и сайтове, които не спират да славословят руското оръжие и да громят прехода. „Руските пари нямаше да дават ефект, ако българската левица не подготвяше почвата. Парадоксът е, че по този начин лявото не трупа доверие в себе си, а по-скоро руши вярата на българите, че заедно могат да постигнат смислени неща. А това е наистина опасно“, предупреждава анализаторът.
Третата причина за сегашното объркване на българското общество Смилов вижда в отслабването на ЕС и възхода на националпопулизма. Политологът припомня как години наред България живя под крилото на силен център в ЕС, в резултат от което успя да постигне напредък. „Сега обаче страната навлиза в период, в който здравината на собствените институции, отговорността на националните политици и партии става все по-решаваща. И тук има от какво да се притесняваме, тъй като родната сцена е изпълнена предимно със ситуационни играчи и инженерни проекти на корпоративни структури. В борбата за популярност вече никой не се свени да вади етнически, расистки и всякакви други карти, а медийната среда усилва тази тенденция, като „награждава“ тези, които отиват отвъд премереното, отвъд разумното. В резултат от това на всеки проблем се търси не най-адекватното, а най-екстравагантното и нелепо решение“, обобщава Даниел Смилов.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4/a-19037605

Публикувана в Четиво

През пролетта на 2003 години в Москва се проведе конференция "Стратегията на Русия". В нея участва каймакът на тогавашния политически и експертен елит: Борис Немцов представляваше либералната опозиция, Глазев беше представител на национално-патриотичните сили, правителството беше представено от Дворкович, а крупният бизнес - от Ходорковски. Тогава изглеждаше, че тези успешни и уверени в себе си хора ще определят бъдещата стратегия на Русия.

Трудно можехме да си представим, че двама от четиримата основни докладчици ще бъдат сполетяни от трагични събития: няколко месеца по-късно Ходорковски беше арестуван и изпратен в затвора за повече от десет години, а Немцов беше убит. Загубвайки либералното си крило, политическата система зави рязко в национално-патриотична посока. Сега силни политически фигури са хора като Глазев, който стана съветник на президента, и неговият бивш опозиционен партньор от партията "Родина" Рогозин, който пък беше назначен за вицепремиер.

Базата или надстройката?

Отстранявайки либералите от вземането на политически решения, Путин все пак допуска някои от тях до формирането на икономическия курс на страната. Повечето руски либерални икономисти са рожба на "марксисткия шинел" на съветските университети. Те твърдо вярват, че след създаването на икономическа пазарна основа ще се формира и демократична политическа надстройка. Именно затова много от тях подкрепиха силовака Путин, който обеща да защити пазарните реформи и резултатите от преразпределението на собствеността през 1990-те години.

Руският президент следва напълно противоположна логика. Решаването на икономическите задачи за него е само начин за постигане на амбициозните си политически цели. Неотдавнашният спор между Путин и Кудрин по време на заседанието на Икономическия съвет демонстрира несъвместимостта между централизирания икономически и централизирания политически подход. Кудрин посъветва Путин да намали геополитическото напрежение, за да може да се включи, макар и с второстепенна роля, в международните технологически процеси. Путин възрази и говори за хилядолетната история на Русия, която "няма да изтъргува своя суверенитет". Руският президент не се интересува от икономически успехи на един второстепенен играч. Той иска да играе водеща роля в света.

Затворен кръг

Проблемът на Путин се състои в това, че неговата скъпоструваща външна политика води до задълбочаване на кризата и "поглъща" икономически ресурси, необходими за нейното продължаване. Руският президент не е готов да се откаже от тази политика. И най-гениалният финансист не може да му помогне да излезе от този затворен кръг.

Създадената по времето на Кудрин "тлъста прослойка" се топи пред очите ни. Друг известен либерален икономист - Гуриев - доказва с цифри, че при продължаване на сегашната политика Резервният фонд ще бъде изчерпан още през 2017 година. При това положение икономиката може да бъде спасена само ако Путин се откаже от експанзионистичния си външнополитически курс. Но руският президент не иска да слуша "низките истини" на либералите, които се опитват да посегнат на мечтата за великодържавно възраждане.

Не и докато Путин е на власт

Има много примери в историята, когато либерални икономисти са успявали да помогнат на диктатори да се справят с трудностите. Но само когато въпросните (Пиночет, Франко) не са преследвали такива външнополитически амбиции. Властниците, ориентирани към външнополитическа експанзия, нямат нужда от пазарни икономисти, а от специалисти по мобилизационна икономика, която да противостои на външно влияние и санкции. Затова и руската власт няма нужда от хора като Кудрин, а от такива като Глазев и Рогозин. Резултатът от това е видим: през последните години Кремъл успешно неутрализира активността на либералната опозиция. Преди следващите парламентарни избори беше проведена многоходова специална операция срещу партията ПАРНАС: държавната телевизия излъчи специален филм, компрометиращ лидера на партията Касянов, а след това властите провалиха предварителните избори, публикувайки личните данни на гласуващите. Всичко това внесе разкол в демократичната коалиция и дискредитира партията ПАРНАС. Така властта показаха ясно, че няма да допусне реална либерална опозиция в руската Държавна дума.

А либералите имат потенциал: дори в условията на тази пропагандна кампания, която се води срещу тях, те могат да вземат между 25 и 30 процента от гласовете на избирателите. Почти една четвърт от руснаците биха желали страната им да влезе в ЕС, а 29 процента от избирателите признават, че правата на човека са по-важни от реда в държавата. Съдейки по тези цифри, първите свободни избори ще позволят на либералните партии да сформират фракции в Държавната дума и да влияят активно върху политиката в страната. Но всичко това е възможно само след Путин. И ако се сбъднат пророчествата на либералните експерти за неизбежния икономически крах на сегашния режим.

Публикувана в Свят
Четвъртък, 28 Януари 2016 12:46

Пари в Русия няма, дерзайте!

"Пари няма", заяви на 23 май руският премиер Медведев в Крим и препоръча на възрастните жени, чиито пенсии не надминават 100 евро месечно, "да се държат". Пожела им още крепко здраве и добро настроение. Тази изява на Медведев за пореден път го превърна в „звезда” на руските социални мрежи, където думите му бяха тиражирани многократно.

„Голямата” срещу „малката” Русия

Подигравките в мрежата още не бяха утихнали, когато и Владимир Путин взе, че се намеси в дискусията. Той предположи, че думите на Медведев са били извадени от контекста. Тоест, били са неправилно цитирани. Но дали е така? Дори и повърхностен анализ на икономиката на Русия потвърждава, че правителственият ръководител е бил необичайно честен. Неговите думи са самата истина. Още в края на 2014 година беше ясно, че рано или късно руските власти ще обвинят за икономическата криза именно жителите на Крим. Лъжата, че за всичко били виновни западните санкции, хваща все по-малко вяра. Все повече руснаци започват да разбират, че икономическите проблеми са основната заплаха за страната.

Разбира се, може да се каже, че за всичко са виновни ниските цени на петрола. Но това означава да признаеш безсилието на властта. Защото да припишеш всичко на цената на петрола е все едно публично да признаеш пред руснаците, че няма значение кой е начело на държавата, защото единственият важен фактор е цената на "черното злато". А това е доста опасно, защото оттам до призивите за сваляне на законно избраната власт има само една крачка.

Затова сега спешно се търси виновник. Такъв може да се окаже и самият премиер Дмитрий Медведев. Но, разбира се, правителството няма само да признае вината си. Затова Медведев е намерил изящно решение. Пред телевизионните камери той обясни на "ненаситните" баби от Крим, че няма как да увеличава техните пенсии за сметка на доходите на хората в "голямата" Русия. Пари за индексации на пенсиите нямало за никого, в това число и за кримските граждани, затова всеки да се оправял както може и да не пита за повече. А и руснаците нека видели как тези от Крим се опитват да им бъркат в изтънелия джоб.

Под границата на бедността

Статистическите данни показват, че през последната година финансовата ситуация на руснаците се е влошила с близо 40%. Точно с този процент намаляха и заплатите им в доларово изражение. Само през април реалните парични доходи са се свили с около 7%. В същото време значително се е увеличила безработицата. По данни на руския Съюз на индустриалците и предприемачите, над 40 процента от фирмите имат намерение да свиват разходите си чрез съкращения на работните места.

Съветникът на руския президент Андрей Белоусов заяви, че в хода на сегашната криза в Русия са се появили около пет милиона "нови бедни". И властта действително не е в състояние да помогне на тези хора. На правителството му остава само цинично да им пожелае здраве и добро настроение, защото в момента се извършват и съкращения в здравеопазването и образователната система, а много учители вече живеят под прага на бедността. Така че от всичките призиви на Димитрий Медведев има само един-единствен, който съдържа някакъв смисъл: "Дръжте се!"

Публикувана в Свят

Едно изказване на Герман Греф, шеф на най голямата руска банка "Сбербанк", за настъпващия край на петролната ера предизвика вълни от емоционални реакции, главно в България. Информацията във вестник "Дневник" за изказването му събра над 700 коментара за по-малко от ден.

Според Греф Русия е изостанала силно в конкуренцията на новите енергии и някак не е забелязала, че времето на петрола изтича. Още десетина години и хората може да престанат да използват петрол според Греф.

Прав ли е руският банкер?

В изказването на Греф се съдържат две неща. Едното е вярно и общоизвестно, другото е вярно, но емоционално преувеличено. Вярното е, че руската икономика се управлява зле. Този факт е общоизвестен и надали има икономист, журналист или какъвто и да било коментатор на Русия, който да не е казал, че Русия трябва да диверсифицира икономиката си. Изключителната зависимост от износ на горива е лоша политика и лоша икономика. Всички го знаят, всички го повтарят, но опиянението от газовите и петролните приходи за руското правителство е прекалено голямо, за да реагира рационално на подобна очевидност.

Според международната енергийна агенция през 2013 година 54% от износа на Русия е бил петрол и петролни продукти на стойност 283 милиарда долара. Падането на цената на петрола от над 100 долара за барел през 2013 до под 30 долара днес има тежки последствия за руската икономика и за държавната хазна. Заедно с петрола падат и цените на другите изкопаеми горива – газ и въглища. С други думи тревогата, дори паниката, за руското правителство и бизнес са напълно обясними.

Що се отнася до твърдението за края на петролната ера Греф е наполовина прав.

Краят настъпва, но по-бавно, отколкото той твърди. През 2015 година светът е консумирал по 92.8 милиона барела нефт на ден. ОПЕК очаква, че през 2040 година, тоест след 25 години, ще консумираме по 110 милиона барела на ден. Това разбира се е прогноза на ОПЕК, организация на петролни износители, които трудно могат да си представят, че нещо фатално може да се случи с петрола. Твърде вероятно е тяхната прогноза да се окаже сериозно сбъркана. Причината е в развитието на транспорта.

Голямата част от търсенето на петрол зависи от автомобилната индустрия. Около 44% от петрола се изгаря по пътищата. Индустрията изгаря около 15%, отделно химическата индустрия поглъща 11%, авиацията 6% и морският транспорт – 5%. За да говорим за край на петролната ера, трябва преди всичко да престанем да използваме бензин или дизел в колите си и да заменим двигателите с вътрешно горене с електродвигатели. Тази замяна се случва пред очите ни и по всяка вероятност ще приключи по-бързо, отколкото повечето хора очакват. Трудно е обаче да се случи за десет години по простата причина, че колите имат живот от около 15 години. Дори ако от утре всички автомобилни производители спрат да произвеждат коли с двигатели с вътрешно горене, след 15 години все още ще има коли, които ще имат нужда от бензин.

Химическата индустрия ще продължи дълго да използва петрол. Авиацията и морският транспорт също трудно ще се откажат от петрола. Малкото петролни продукти, които се употребяват в електропроизводството лесно ще се заменят с възобновяема енергия.

Нещо, което много анализатори рядко вземат предвид са технологичните революции.

Ако някой измисли утре нов тип гориво за авиацията, което да може да се конкурира с авиационния бензин, възможно е до 10 или 15 години това гориво да измести петролния продукт. Технологична революция в горивата е доста вероятна, защото в последните десетина години огромни средства бяха инвестирани в научни изследвания в сферата на чистите енергийни технологии.

Разликата между Русия и Китай, САЩ, Япония, Европейския съюз и някои други страни е че Русия не инвестира в нови енергийни технологии, извън, вероятно, в сферата на военните си изследвания. Русия обаче няма навика да комерсиализира военните си разработки в цивилната икономика.

Тревогата на руския банкер е все пак светъл лъч в московското икономическо мислене. Ден след неговото изказване, по време на годишната среща на Международната агенция за възобновяема енергия в Абу Даби един от руските заместник министър-председатели заяви, че

Русия има огромен потенциал за възобновяема енергия и че твърдо тръгва по пътя на соларната и вятърната енергия.

Двете изказвания най-вероятно ще си останат самотни представления, не на последно място защото възобновяемата енергия е доста непригодна за централизирани клептократични режими и идеята, Русия да се хвърли да слага слънчеви панели по покривите на сградите не изглежда много реалистична.

Русия днес е силно притисната да намери решение за фундаментално сгрешената си икономика, която не само и отрежда незавидно място в глобалната икономическа конкуренция, но поставя под съмнение националната й сигурност. За да намали рисковете за националната си сигурност, Москва ще направи по-добре ако престане да се вторачва в НАТО, в границите си и в съседните територии и да насочи тревогата си към малката територия в Москва, оградена от стените на Кремъл.


Източник: http://b2bmedia.bg/view.php?url=http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/22/2688115_idva_li_kraiat_na_erata_na_petrola/?ref=rss

Публикувана в Свят

„Ако говорят за Русия като за регионална държава, то първо нека да видим за какъв регион иде реч. Трябва да погледнем картата и да попитаме – за коя точно част, за европейската ли? Или за източната част, където съседи са ни Япония и Съединените щати, или имат предвид Аляска, или Китай? Тази ли азиатска част? Или може би южната част? Или да погледнем на север. Всъщност на север ние граничим с Канада през Ледовития океан. Или на юг? Къде? За кой регион говорим? Мисля, че разсъжденията за други страни, опитите за разсъждения за други страни в унизителен план – това е обратният начин да докажеш своята "изключителност".

- Господин президент, ще предприемете ли някакви стъпки за възстановяване на формата „Голямата осморка“ вместо формата „Голямата седморка“? И второ – как възприемате думите на американския президент за Русия като регионална държава?

- Никак не възприемам тези думи. Всеки човек, още повече президентът на САЩ, има право на собствено мнение за каквото и да е – за партньорите си, за другите страни. Това е неговото мнение, а както ми е известно, американската нация, Съединените щати са нещо изключително. Не съм съгласен нито е едното, нито с другото.

Ще обясня по повод Русия. Първо, ние не претендираме за ролята на супердържава. Ние заемаме пето-шесто място в света по обем на икономиката. Сега може би и по-малко, като се имат предвид сложната икономическа обстановка, за което вече говорих, но ние сме убедени, че имаме добри перспективи за развитие и потенциал. По покупателна възможност сме около шесто място примерно.

Ако говорят за Русия като за регионална държава, то първо нека да видим за какъв регион иде реч. Трябва да погледнем картата и да попитаме – за коя точно част, за европейската ли? Или за източната част, където съседи са ни Япония и Съединените щати, или имат предвид Аляска, или Китай? Тази ли азиатска част? Или може би южната част? Или да погледнем на север. Всъщност на север ние граничим с Канада през Ледовития океан. Или на юг? Къде? За кой регион говорим? Мисля, че разсъжденията за други страни, опитите за разсъждения за други страни в унизителен план – това е обратният начин да докажеш своята изключителност. Струва ми се, че това е грешна позиция.

- А по повод „Голямата осморка“?

- Ние планирахме да приемем „осемте“ през 2014 г. Струва ми се, първо, че пълноценен член на „осемте“ Русия не стана, защото винаги имаше някакви разговори между външните министри на седемте страни поотделно. Не мога да кажа, че това е някакъв безполезен инструмент. Винаги е от полза да има срещи, обсъждания, търсене на някакви общи решения.

Струва ми се, че присъствието на Русия все пак беше полезно, защото звучеше най-малкото като някакво алтернативно мнение по някои от обсъжданите въпроси. Същото обсъждаме в рамките на „двайсетте“, АТЕС – на Изток в рамките на БРИКС. Бяхме готови да приемем и „осемте“ през 2014 г. И ние никъде не отидохме, и при нас не дойдоха. Ако колегите решат да дойдат при нас – но за Бога, моля, заповядайте, ние с удоволствие ще ви приемем, но засега за никъде не сме си купили билети.

- Бих искал да попитам – как мислите, ако не в рамките на „осемте“, може би по линия на НАТО ще възобновите сътрудничеството? Нали съществуваше Съвета на Русия – НАТО, проведоха се съвместни учения. Как мислите, дали е възможно да се възстанови това сътрудничество или трябва да се откажем от такава перспектива?

- Някога този съвет почти бе измислен, така да се каже, във всеки случай той бе активно подкрепян от бившия премиер на Италия Берлускони, и ние просто подписахме документ за създаването на Съвет на Русия – НАТО в Италия. Но не ние прекъснахме сътрудничеството на „осемте“ в рамките на Съвета на Русия – НАТО. Готови сме да работим с всички, ако има предмет за съвместно обсъждане. Смятаме, че такъв има, но любовта е щастлива, само ако е взаимна. Щом не искат да работят с нас, значи не е необходим.

- Отношенията между Русия и НАТО сега за съжаление преживяват не етап на сътрудничество, а етап на конфронтация. Турските въоръжени сили разбиха руския военен самолет, все по-често се отбелязват случаи на опасно приближаване на военни кораби на Русия и Турция. Как мислите, такъв род на развитие на събитията няма ли да доведе до някакъв етап на прерастване на „студената война“ в „гореща“, към истински бойни действия?

- Турция е член на НАТО. Но проблемите, които възникнаха, не са свързани с членството на Турция в НАТО – никой не е нападал Турция. Турското ръководство вместо да опита да се обясни с Русия за това абсолютно престъпление, при което свалиха нашия военен бомбардировач, който нанасяше удари по терористите, те се втурнаха в щаб-квартирата на НАТО да търсят защита, което изглеждаше малко странно и според мен унизително за Турция.

Пак повтарям – НАТО е длъжен да защитава своите членове от външни нападения, но никой не е нападал Турция. Ако Турция има някакви интереси някъде по света, в близките държави, значи ли това, че НАТО е длъжен да защитава и обезпечава всички тези интереси? Това означава, че такъв член на НАТО като Германия, е длъжен да помага на Турция да усвоява съседни територии, или какво?

Надявам се, че до никакви мащабни стълкновения няма да доведат подобни инциденти. Естествено, всички ние разбираме, че при каквито и да е заплахи към себе си ще отстоява своята безопасност с всички достъпни и налични средства, ако такава възникнат.

- Да преминем към темата Сирия, ако позволите.

Говорим за това, че сега се борим с общите предизвикателства. Това се отнася до съвместната борба с „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Но на Запад някои твърдят, че руските войски в Сирия водят борба не с „Ислямска държава“, а с бунтовниците, които се борят на свой ред срещу Асад. Как ще отговорите на това? В смисъл, че Русия не бомбардира ИД?

- Всички те лъжат. Вижте видеоматериалите, които се появиха в подкрепа на тази теза. Те се появиха преди нашите пилоти да започнат да нанасят удари по позиции на терористите. И това е потвърждение. Но нашите критици се стараят да не забелязват това.

Американските пилоти - мисля, че погрешка разбира се, нанесоха удари по болница в Афганистан, в Кундуз, по болницата „Лекари без граница“. Загинаха хора, лекари също загинаха, други пострадаха. За това в западната преса се стараят да мълчат, да не казват нищо, доста бързичко забравят всичко. Споменаха го няколко пъти и го сложиха в килера. А го споменаха, само защото сред пострадалите имаше чужденци, „Лекари без граница“.

Кой си спомня за окървавената сватба? С един удар загинаха над сто души.

Но тези фалшификати се тиражират непрекъснато – че нашите пилоти нанасят удари по граждански обекти. Ако приемем примерно „живите петролопроводи“, състоящи се от хиляди петролни и бензинови танкери, за мирни обекти, тогава да, може да приемем, че нашите пилоти нанасят удари по такива обекти, но според нас всички нанасят удари по тях и американци, и французи, и за когото се сетите.

- Но е факт и това, че президентът на Сирия Асад нанася удари по собственото си население. Може ли да се говори, че Асад е ваш съюзник?

- Знаете, че това е много деликатна тема. В крайна сметка смятам, че президентът Асад направи немалко грешки в хода на развитието на конфликта в Сирия. Но нима ние с вас не знаем, че конфликтът нямаше да придобие такива мащаби, ако още в началото не беше поддържан отвън с огромни пари, оръжие, бойци? В такива конфликти разбира се - за съжаление, за огромно съжаление, страда цивилното население.

Но кой носи отговорност за това? Правителството ли, което се стреми да запази суверенитета и се бори с тези антиконституционни действия, или тези, които организират такава въоръжена борба с правителството.

И на въпроса: съюзник ли е Асад, не е ли съюзник, какво искаме в Сирия. Знаете ли, ще ви кажа точно какво не искаме: не искаме ситуацията в Сирия да се развие така, както се случи в Либия или в Ирак. Трябва да се отдаде дължимото, аз вече говорих за това с президента Абдел Сиси в Египет, че ако той не беше поел отговорност, не беше проявил мъжество и не бе поел контрола над страната в ръцете си, то и в Египет можеше да се случи същото, което стана в Либия. Според мен трябва с всички сили да се стремим да укрепваме легитимната власт на страните от региона. Това се отнася и за Сирия. Да се възстановят и укрепят съхранените структури на властта в такава страна като Ирак и в страна като Либия. Да се постигне стабилизация в такава страна като Сомалия, да кажем, както и в други страни. Да се стабилизира властта в Афганистан. Но това не означава, че трябва да се остави всичко както си е. На базата на такава стабилизация разбира се трябва да се проведат политически реформи.

Що се отнася до Сирия, то аз смятам, че трябва да върви по пътя на конституционните реформи. Това е сложен процес разбира се. А след това на базата на новата конституция да се проведат предсрочни парламентарни и президентски избори. И само сирийският народ трябва да реши кой и как да управлява страната. Само при това положение е възможно да се създаде ситуация на стабилност и сигурност и да се създадат условия за икономически растеж и благосъстояние на хората, да се създадат условия те да не бягат към Европа, а да живеят в собствените си домове и в собствената си родина.

- Но според вас Асад е легитимният ръководител, макар да допуска унищожаване на собственото си население?

- Той не се стреми към унищожаване на собственото си население. Той се бори с тези, които дойдоха при него с оръжие в ръка. А ако от това страда мирното население, то си мисля, че отговорността преди всичко за това носят тези, които се борят срещу него с оръжие, и тези, които помагат на въоръжените формирования.

Но аз казах, това не означава, че там всичко е хубаво и всички са прави. Именно затова смятам, че трябва да се проведат политически реформи. Първата стъпка в тази посока трябва да бъде работата по новата конституция и нейното приемане.

- Ако Асад въпреки очакванията загуби изборите, вие ще му дадете ли възможност за убежище във вашата страна?

- Струва ми се, вие сте наясно, че да се обсъжда това е преждевременно. Ние предоставихме убежище на господин Сноудън и това бе по-сложно, отколкото да предоставим на Асад.

Първо трябва да се даде възможност на сирийския народ да каже думата си. И ви уверявам, че ако това стане по демократичен начин, то вероятно няма и да има нужда Асад никъде да заминава. И няма значение дали той ще е президент или не.

Вие говорихте къде и как ние нанасяме удари, а сега говорите за Асад като за наш съюзник. А известно ли ви е, че ние поддържаме действията на въоръжената опозиция, която се бори с „Ислямска държава“? Въоръжената опозиция на Асад, която се бори с ИД. При това ние съгласуваме с тях нашите съвместни действия и поддържаме с удари на нашата авиация техните настъпателни операции в различни сектори на фронта. Става дума за стотици, хиляди въоръжени хора, които се борят срещу ИД. Ние поддържаме както армията на Асад, така и въоръжената опозиция. Някои от тях вече публично заявиха това, други предпочитат да мълчат, но нещата продължават.

- Бих искал накрая да засегна темата, която не беше спомената, а именно разногласията между Саудитска Арабия и Иран, като че ли не ни стига Сирия. Могат ли тези разногласия да ни доведат до много сериозен конфликт?

- Точно това изключително усложнява работата за решаване на сирийския проблем и борбата с тероризма, решение на проблема с прекратяване на потока от бежанци в Европа. Това е съвсем очевидно.

Дали ще доведе до огромен регионален конфликт, не знам. Не ми се иска да говоря и дори да мисля в тази посока. Ние имаме много добри отношения с Иран и стабилни партньорски отношения със Саудитска Арабия.

Разбира се че съжаляваме за това, което се случи там. Но у вас нали няма смъртно наказание? Ние, въпреки много тежкото време на борба с тероризма в Русия през 90-те години, в началото на 2000 г. се отказахме да прилагаме смъртно наказание. И у нас също няма такова. Но има страни, където смъртното наказание се прилага - САЩ, Саудитска Арабия, в някои други страни.

Съжаляваме за случилото се, още повече че този проповедник не е тръгнал да се бори срещу Саудитска Арабия с оръжие в ръка. В същото време нападението над посолството е абсолютно неприемливо събитие в съвременния свят, и това е вярно. Доколкото ми е известно, иранските власти арестуваха няколко от ръководителите на погрома. Ако бъде поискано по някакъв начин наше участие в това, ние сме готови да направим всичко, за да се гарантира, че конфликтът ще бъде уреден колкото се може по-бързо.

- Господин президент, последен въпрос.

В хода на подготовката на зимните Олимпийски игри в Сочи на Запад много силно звучеше критика за състоянието на демокрацията, за спазването на правата на човека в Русия. Предвиждате ли, че такава критична вълна може да се подеме отново в хода на подготовката на световното първенство по футбол през 2018 г.?

Струва ми се, че руският език е доста по-мащабен от немския. (По повод продължителността на превода на въпроса от немски на руски език.)

- Бих казал, че немският език е по-точен. Руският език е по-многообразен, по-изящен. Въпреки че разбира се при такива гении като Гьоте, допускам, и немският звучи много изящно и красиво – само на немски може да се почувства тази красота. Да се разбере е възможно само когато чувстваш.

Що се отнася до демокрацията. За свободата по правило говорят управляващите класи, за да замъглят мозъците на тези, които управляват. Нищо ново няма по повод на демокрацията в Русия. Както е известно, демокрацията е власт на народа и влияние на народа върху властта. Ние сме имунизирани срещу едноличното управление от страна на една политическа сила – Компартията, КПСС. Затова разбира се отдавна сме направили своя избор да развиваме демократичните институции вътре в страната. 77 партии сега могат да вземат участие в парламентарните избори. Върнахме се към прекия избор на губернатори.

Ние развиваме и ще продължим да развиваме инструментите на пряката демокрация, имам предвид различни обществени организации. Но не може да се прилага едно и също клише за демокрацията – американско, европейско – например немското, или руско, индийско. Вие знаете ли, че в историята на Америка има два случая, когато президентът е бил избиран с повече избиратели, отколкото са те всъщност? Какво е това – отсъствие на демокрация? Не разбира се. Но това не е единственият и не главният проблем. Както ми каза един от европейските лидери: В Щатите не можеш да се кандидатираш за президент, ако нямаш няколко милиарда долара.

За парламентарната демокрация. На мен непрекъснато ми казват – вие много дълго бяхте президент. Но при парламентарната демокрация премиерът, главата на правителството, няма ограничения колко пъти може да оглави правителство.

Върнахме се към пряк избор на ръководителите на регионите. Но в някои страни те се назначават от правителството. Не знам, може да бъркам, може би е по-добре да не го пишете или да се провери, но според мен в Индия е точно така.

Навярно имаме още много проблеми, свързани с това, че хората реално да усетят, че наистина влияят на властта и властта да реагира на техните искания. Ще работим за това да усъвършенстваме нашите инструменти.

Що се отнася до опита да се използва спортът в някакви политически дрязги и политически борби, смятам, че това е огромна грешка. Това го правят група хора. Ако възникнат някакви проблеми, особено на междудържавно ниво, то спортът, изкуството, музиката, балетът, операта – това са средствата, които трябва да сближават хората, а не да ги разединяват. Трябва да поддържаме тази роля на изкуството и на спорта, а не да ги принизяваме и унищожаваме.

Първа част на интервюто виж ТУК


Източник: http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/vladimir-putin-konfliktyt-v-siriya-pridobi-takyv-mashtab-zashtoto-be-poddyrzhan-s-ogromni-pari

Публикувана в Очи в очи

Канцлерът на Германия Ангела Меркел направи две грандиозни грешки и с тях ще остане в историята, но най-голямата е когато каза „Елате всички“. Когато властите в Берлин извикаха 1 млн. души, те не знаеха ли, че тези 20-годишни момчета имат пишки? Това каза пред bTV журналистът Тома Томов.

Следващите 30 години ще са много тежки за България, защото ще се води война, която не можем да спечелим и страната ни ще е гранична зона, прогнозира той.

Една германка е спала с американски войници за една кутия цигари или за едни найлонови чорапи, а с руските безплатно, защото дори не са пушили, добавя Томов.

„В момента завършвам филм за Африка и мога да ви кажа, че тези хора са добри, но не са ангели. Едно племе влиза в селото на друго, изгаря им къщите, изнасилва жените, избива мъжете и взема децата. И ние викаме тези хора при нас, защото са бежанци от война. Сега четири пети от човечеството, което преди това няма име, гледа в телефона, вижда какъв рай е Германия и иска да отиде там. След като са решили да приемат 1 млн. души, е нормално да ги вземат такива, каквито са. Няма как да се променят. Тази наивна илюзия за мултикултурализма е причината за проблемите. Те няма да станат като нас“, коментира журналистът. „Германия е прекрасна страна, организирана е. Дано да се справи с този проблем и да направи тези хора германци!“, пожела той на Меркел.

„Как да се разбереш с хора, които режат глави!? Ние сме до един страшен свят. Той е на 2 часа път от нас и влиза в страхотен хаос, който ще продължава не 10-20 години. Приличаме на една огромна зоологическа градина, в която са отворени всички врати на клетките. Животните са между нас, а персоналът, който трябва да я охранява, си е отишъл. В много тежко положение сме. Знаем, как нашият премиер се опитва да опитомява такива странни хора. Наскоро той изръси „Казах му на Ахмед“. Но Ахмед е министър-председателят на държава, която след едно поколение ще е от над 100 млн. души. Тя е регионална супер сила. Не може да опитомиш някои неща. Ако можеше да уговори съюз със Сталин, сигурно Бойко щеше да заяви „Казах му на Йоско“. Същите турски ръководители са пратили танковете си и в момента стрелят срещу кюрдите“, заяви Томов. Турция бе отворила границите си и приличаше на джихадистка магистрала, добавя той.Според него, не може да има демокрация в Близкия изток.

„За мъжа в Саудитска Арабия жената е добитък, пакетиран в черно. Когато види женски крака или музика като тези в Европа, какво ще направи? Това е съвсем друг човек. Ние с този свят трябва да се разберем. Ясно е, че не можем да го победим. Предстоят ни много тежки 30 години на война и България ще е гранична зона. Страната ни е застрашена“, предупреди Томов.

„Владимир Путин не е толкова опасен, колкото го описва пресата. След него ще има други президенти, но Русия ще остане. От 1512 до 1917 г. се е увеличавала годишно териториално с по една България. Това е велика страна. В момента са само 140 млн. души, но те имат ядрен потенциал, обширни територии. Трябва да се съобразяваме с тях. Не се страхувам от Русия. Не съм русофоб или русофил. Български патриот съм и смятам, че с Москва трябва да имаме приятелски отношения. Светът ще е друг. Не знам колко души ще може да приеме Европа от новите варвари“, каза още Тома Томов.

 

Източник: http://frognews.bg/news_104871/T-Tomov-Turtsiia-prilicha-na-djihadistka-magistrala/

Публикувана в Гледища
Понеделник, 28 Декември 2015 15:40

ДПС-ология

Зад политичеческата екзекуция на Лютви Местан стои кълбо от интереси, за които политиката е само прозрачен параван
Ако има нещо сигурно в скандала с ДПС, то е, че отстраняването на Лютви Местан от ръководството на партията не е свързано със "заплаха за националната сигурност" на страната. Освен, ако под "националната сигурност" не се крие Ахмед Доган - почетният председател на движението и негов реален ръководител. Причината за изненадващата намеса на Доган вероятно се дължи не толкова в опасностите за България от сблъсъка между Русия и Турция, както заяви почетният председател на ДПС, колкото в подмолната борба за влияние в страната. И геополитическата шумотевица е по-скоро прикритие на далеч по-тривиално разчистване на сметки.

Очевидните неща са две. Първо, наистина Лютви Местан завъртя кормилото на ДПС към Турция и вероятно това е силен мотив за отстраняването му. В подобни речи (спомнете си за обръчите през 2009 г.) Ахмед Доган е директен и казва това, което мисли. Второто е, че най-яростни в атаката срещу Местан бяха медиите, свързани с Делян Пеевски. Оттук насетне следват неочевидните неща. Всъщност до какво точно е довел завоят на ДПС към Турция? Или какъв е интересът на Пеевски да махне Местан? И каква е ролята на настоящия трус в ДПС за преформатирането на управляващата коалиция?

Просто бизнес, но накрая всичко е лично

Да започнем от лесното - защо Делян Пеевски би имал интерес да се отстрани Местан? Със сигурност за Пеевски е било болезнено решението на Местан да обяви през 2014 г., че стои зад замразяването на руския проект за газопровод "Южен поток". Каймакът на струващия 4.7 млрд. евро български участък на "Южен поток щеше да се обере от два консорциума, вторият воден от фирми, свързани с Делян Пеевски. Те щяха да получат половината от тази сума за строежа на 450-километровия газопровод на наша територия.

Това обаче е най-видимата причина. Поне от 2011 г. турските власти искат от България да направи всичко възможно да спре контрабандата на цигари, която според тях основно се извършва от "Булгартабак". Дружеството изнася за Дубай, а от там цигарите влизат в Турция през Сирия, Ирак и Иран. Това беше и основна тема на турското посолство у нас, чиито дипломати не пропускаха да споменат този проблем. И на практика атакуваха основния бизнес фактор в ДПС - Делян Пеевски. Който няма как да не е записал много черни точки за Местан, който е известен с близостта си до посланика.

Но както се казва, в подобни конфликти никога не става дума само за бизнес.

Въпреки че именно доскорошният лидер на ДПС формално предложи депутата от Пазарджик за директор на ДАНС, преди година и половина Местан каза, че е отправил "силна препоръка… [Пеевски] да се раздели с медиите си, ако иска да разчита на продължаваща политическа кариера в ДПС". Това не се случи, дори напротив - още медии влязоха в скандалната машина за манипулации. Именно Местан оглави завоя на ДПС на 180 градуса към ГЕРБ през 2014 г., когато символично пи кафе с Бойко Борисов. Една от пречките завоят да стане пълен беше именно неуспелият кандидат за директор на ДАНС. "Когато Пеевски напусне ДПС, тя ще стане удобна за разговор", каза премиерът в началото на юни.

От средата на предната година обаче упорито се заговори, че Пеевски се оттегля, като вместо с политика ще се занимава само с бизнес. Ход, който много напомня съвета на Местан от 2014 г., а и премиерът не пропускаше да пусне по някоя многозначителна реплика в тази посока. Това обаче не се случи - вместо Пеевски, от политиката излиза Местан.

Междувременно в последните няколко месеца фирми, близки на Делян Пеевски, отново започнаха да печелят обществени поръчки, а ГЕРБ реши, че може да рискува коалиционното си партньорство с Реформаторския блок. С подкрепата си за промените в конституцията, които бяха внесени от АБВ, а не от РБ, на практика Борисов принуди правосъдния си министър Христо Иванов да подаде оставка. Само между другото Иванов също беше основна мишена на Пеевските медии. С този си ход Борисов рискува стабилността на управлението си, освен ако е нямал гаранция, че ще изгуби десет депутата, но ще спечели други 30-тина на своя страна. Подобна гаранция обаче няма как да бъде дадена от Местан.

Не е изключено гневът на Доган да има и вътрешно партийни измерения, освен личната победа на Местан със затоплянето на отношенията с Турция. Малко встрани остана фактът, че на някои места по време на местните избори бившият лидер на ДПС се опита да наложи свои хора в листите. Такъв беше случаят в Пловдив, където за кмет беше издигнат депутатът Венцислав Каймаканов, а за водач на листата - активист от младежката организация на движението. Това предизвика недоволството на областния лидер Гюрсел Алиев и местната структура на ДПС в Пловдив буквално бойкотира местните избори в града. Местан се противопостави и на издигането за трети път на кмета на Котел Христо Киров като ръководството сне доверието си от него. Заради бойкот на една част от общинските съветници от ДПС в Кърджали срещу одобряваната от Местан и вече бившия областен председател на движението Бахри Юмер кандидатура за председател на общинския съвет, вече два месеца работата на местната власт е блокирана. Ако Местан се е опитал  да постави свои хора за областни председатели на предстоящите областни конференции, не е изключено Доган да е решил, че бившият лидер се опитва да овладее и партията. Намек в такава посока направи единият от триувмирата, който временно ще ръководи ДПС - Рушен Риза. Той заяви, че Местан е ръководил движението без да се допитва до централното оперативно бюро на партията. "През последната година и половина в ДПС се вземаха еднолични решения без те да са обсъждани в ръководството", заяви Риза.

Турската карта

На този фон използването на турската карта в българската политика от ДПС и цялата геополитическа абракадабра е доста забавен ход. С това Ахмед Доган най-малкото би трябвало да получи дълга поредица от овации от Волен Сидеров. Всъщност в речта си на 17 декември Доган никъде не е казвал, че България трябва да завие към Русия, а че ЕС и НАТО в настоящия си вид са слаби и не дават достатъчно гаранции за сигурността на членките си. Нещо, което можете да чуете във всяка столица на Източна Европа, в един или друг вариант. Този скепсис активно се използва от руската пропаганда, която така или иначе няма какво друго да покаже като пример. В речта на Доган всичко това е омесено с явно неверени твърдения (например, че НАТО нямал позиция по свалянето на руския самолет), високопарни думи (ние вече не говорим за Колективното тяло) и странни брътвежи за телепатични канали. Вместо присмех, думите на Доган предизвикаха супер сериозни анализи за опитите му да предотврати ислямизирането на движението. 

Ако в ДПС има завой към Турция, то първо той не е иницииран от Лютви Местан, а ефектът от него със сигурност не е ислямизирането на партията. Опитите за сближаване започнаха още през 2010 г., но тогава това не се случи – Реджеб Таип Ердоган дори отказа среща на Ахмед Доган, въпреки че в първоначалната програма от посещението тогава на Ердоган в София в качеството му на премиер беше предвидена такава. За сметка на това той се срещна с Касим Дал, който вече беше изпаднал в немилост пред Доган, но все още беше в ДПС. Освен възраженията към агентурното минало на Доган, причината за разминаването тогава беше, че Ердоган явно разчиташе, че може да постигне много повече с кабинета на Бойко Борисов, вместо с поне публично атакуваната от българския премиер ДПС.

Всъщност ДПС отдавна играе оплетен танц с Турция. От една страна, ръководството на движението няма как да мине без Анкара, тъй като нейното одобрение е нещо като гаранция за част от електората за това, че партията наистина работи за техните интереси. От друга страна, в Турция не са забравили, че Ахмед Доган все пак е бивш агент на българската Държавна сигурност и има доста по-сериозен стаж от Местан в нея. Поради това в ДПС винаги е имало посредник за отношенията с Турция - преди Касим Дал, а доскоро Лютви Местан.

През подобни посредници обаче минаваха и бизнес контактите, които често осигуряват независим от българските условия финансов източник. Достъпът до него води до усещане за еманципиране у посредниците и затова Доган никога не е позволявал твърде голяма самостоятелност по тази линия.

Местан поддържаше много близки отношения с турския посланик Сюлейман Гьокче. Неофициално се твърди и, че тримата депутати, които го последваха - Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Ахмед, са поставени на избираеми места в листите с протекцията на Местан и след одобрението на турския посланик. Пак по неофициална информация това е било и едно от условията, за да се осъществи срещата на Местан с Ердоган в Анкара в средата на септември миналата година, малко преди парламентарните избори. Не е изключено това затопляне на отношенията между официалните власти в Турция и вече бившия лидер на ДПС да е подразнило Ахмед Доган, защото е червена точка за Местан в очите на избирателите на движението. Терен, на който Доган докато беше лидер на ДПС не постигна успех. В полза на Местан се обади дори турският премиер Ахмед Давутоглу. За разговора му с премиера Бойко Борисов на 23 декември знаем подробности само от БНТ, така че е трудно да разберем мотива, но въпреки всичко, това е безпрецедентен ход.

Забавното е, че Касим Дал също беше обвиняван, че иска да тласне ДПС към ислямистите. Подобно на Местан сега, и Дал беше наричан "турски агент" и беше обвиняван, че финансира партията си със средства от Турция. Въпреки че отстраняването му беше резултат от нарастващото му влияние в партията и противопоставянето му на "бизнес" крилото в ДПС - Христо Бисеров-Камен Костадинов-Делян Пеевски. Този аргумент беше особено силно използван, когато формацията на Дал - НПСД, реши да се присъедини към Реформаторския блок, а целта му беше да предизвика отстраняването на партията на Дал от десния съюз.

Подобно на Дал, и Местан не е заемал позиции в изпълнителната власт, а е бил само депутат. И не може да бъде компрометиран с осветяване на участието му в корупционни схеми. По тази причина аргументът, че е "работил срещу националните интереси на България" изглежда най-удобният за Доган, за да оправдае махането му от лидерския пост. Трудно доказуем, но за сметка на това ефектен за публиката. И идеално пасващ на факта, че в деня преди отстраняването му от председателското място на ДПС, Местан потърси помощ в турското посолство.

Руската карта

Обвиненията към Ахмед Доган, че е част от руската пета колона са също толкова пресилени, колкото и, че Местан води ислямистите в България. Най-малкото трябва да се припомни позицията на ДПС по време войната в Югославия или твърдата му подкрепа за членството на България в НАТО. И, ако почетният председател на ДПС има някакви симпатии към Русия, те са по-скоро корпоративни, отколкото политически. Факт е, че без благоволението на Русия, няма как да мине най-големият инфраструктурен проект в България – българският участък на "Южен поток". Примерът с "Южен поток" обаче показва как парите лесно преминават в политика.

След развалянето на отношенията между Турция и Русия отново има хипотетична възможност за възобновяване на "Южен поток" - нещо, за което правителството на Бойко Борисов не спира да търси вариант. "Южен поток, който е добър проект за България, отдавна щеше да се построи ако не бяхме паднали от власт", каза той само преди два месеца. Дори в телефонния си разговор с Давутоглу, който според публичната информация е бил по повод Местан, Бойко Борисов не е пропуснал да му напомни как Турция е подходила вероломно срещу България, като се е съгласила на допусне "Турски поток", проектът, който трябваше да замени пропадналия "Южен поток".

За да се случи обаче възобновяването на "Южен поток" под някаква форма, Москва трябва отново да приеме, че България е по-надеждното трасе - нещо което е доста трудно като се има предвид, че през декември 2014 г. руският президент Владимир Путин директно размаха пръст срещу София като главна виновница за неговия провал.

Много хипотетичната възможност строежът на газопровода да захрани групировката около ДПС обаче става нулева при публичната подкрепа на Турция в противопоставянето й с Русия. Някак си не върви да прочетеш декларация за свалянето на руския бомбардировач, а после да получаваш пари от Москва.

За обръча от фирми и интереси около Делян Пеевски обаче има много голяма мотивация да се надяват и на последната сламка, тъй като около проекта са поемани много ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени по някакъв начин. Например си спомнете абсурдно високата цена, която "Газпром" плати за земята, където се очакваше "Южен поток" да да излиза на сушата - 100 млн. евро, или по 606 евро за квадратен метър, които отидоха в Първа инвестиционна банка.

Реалните обяснения за това какво се случи са заровени в Сарая - прословутата резиденция на Доган в софийския квартал Бояна, и без отворен "портал за телепатична информация" (един от знаменателните изрази в речта му на 17 декември) е трудно да се проникне в тях. Затова и голяма част от анализите напомнят жанра на Кремъл-огията - какво може да се разбере за разположението на силите и политиката на СССР от подредбата на членовете на Политбюро и ЦК на КПСС на празничната трибуна за 1-ви май и от посланието между редовете на "Правда" и ТАСС. При ДПС-ологията също са видни само повърхностни действия и събития, а някои аналитични похвати са още по-сложи - четенето на кафявите медии, близки до Делян Пеевски, си е достатъчно миризливо и неприятно занимание, за да бъдат и анализирани.

Сигурно е само, че театърът това да ни се представи като политическо действие е неубедителен. Такива са и опитите случващото се да бъде анализирано само по публичните изяви на основните участници. ДПС никога не е била точно политическа партия, а политическото крило на мащабна бизнес организация, фокусирана върху кражбата на публични ресурси. И върху разпределянето на порциите в държавата.

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/12/28/2676996_dps-ologiia/?sp=0#storystart

Публикувана в У нас
Петък, 18 Декември 2015 10:18

Колко струва Крим?

Независимо какви ще са резултатите от референдума, Крим ще може да разчита на финансовата подкрепа на Москва, увери още преди гласуването руският министър на икономиката Алексей Улюкаев. Междувременно резултатите от референдума са известни, но не и данните за това колко ще струва на руския бюджет присъединяването на новия регион.

Милиони и милиарди

За да бъде покрит дефицитът в кримския бюджет, са необходими 1 милиард долара - или поне на толкова възлиза сумата, която регионалните власти поискаха от Русия във вид на финансова помощ. Както обяви министър Улюкаев, финансирането ще бъде предоставено на траншове от по 80 до 90 милиона долара месечно. В същото време е очевидно, че в дългосрочна перспектива ще бъдат нужни много по-мащабни инвестиции.

Делът на Крим в брутния вътрешен продукт на Украйна е около 3 процента, при това в последните 3-4 години темпото на икономическия растеж в региона е значително по-ниско, отколкото в страната като цяло, отбелязва главният икономист на Дойче Банк в Русия Ярослав Лисоволик. Оттам следва, че Крим има потенциал за растеж, който до момента не е оползотворен заради недостатъчните инвестиции в икономиката на региона, казва още той.

С присъединяването на Крим, на Русия ще ѝ се наложи да търси средства за възстановяването на инфраструктурата на полуострова, която е доста "запусната", споделя пред Дойче Веле икономистът Евгений Гонтмахер. По неговите думи, пътищата и останалата инфраструктура ще трябва да бъдат модернизирани в съответствие с руските стандарти, а за това ще са необходими огромни суми.

"Крим ще струва на Русия колкото цяла Олимпиада"

Освен това Крим няма собствена инфраструктура за снабдяването с електроенергия и вода - на този етап полуостровът все още се снабдява почти изцяло от Украйна. Планираното от руските власти строителство на мост през Керченския пролив, който дели Кримския полуостров от Русия, ще излезе най-малко 50 милиарда рубли, което се равнява на над 1 милиард евро - такива са поне прогнозите на руското министерство на транспорта. Като добавим и разходите около реализацията на всички останали набелязани проекти, присъединяването на Крим може да струва на Русия колкото още една Олимпиада, изчислява икономистът Евгений Гонтмахер.

Наред с дългосрочните инвестиции, руските власти ще трябва да финансират и текущите разходи, тъй като Крим винаги е разчитал на дотации - над половината от приходната част на бюджета идва от Киев.

С присъединяването на полуострова населението на Русия се увеличава с над 2 милиона души, което означава допълнителни средства и за изплащането на пенсии и заплати на държавните служители, посочва Гонтмахер. Той смята, че за да покрие тези суми, Русия неизбежно ще трябва да съкрати субсидиите за други региони.

Публикувана в Свят

Който владее миналото, той владее и бъдещето“. Този цитат от романа на Оруел „1984-та“ осмисля напъните на съветската историография и пропагандата на режима на Путин да изопачават и пренаписват обширни пасажи от историята на отношенията между България и Русия.

Добра илюстрация на подобно твърдение са нерешените проблеми за съдбата на заграбените през февруари 1945 г. от съветската окупационна администрация архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва не само още не ги е върнала, както беше обещано по време на посещението на Путин в България през 2008 г.,но и проявява свръхчувствителност към всяка новина за съдбата на многобройните паметници на “жертвите” на Червената армия в България. Фактът, че на територията на страната няма нито един убит в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени руски политици и чиновници и до днес публично да твърдят, че България е била освободена “от фашизма и германските окупатори” с кръвта на съветските войници и офицери. Как всъщност се е родил този мит?

Да си внесеш... трупове!

„Българският въпрос“ е бил централна тема по време на визитата на съветския външен министър Молотов на 12-13 ноември 1940 г. в нацистка Германия. Въпреки радушния прием и декларираните намерения на двете приятелски империи за вечен съюз, настояванията на Молотов за прилапване на Финландия и България удрят на камък. Кремълският емисар поискал Райхът да компенсира СССР с България заради присъединяването на Румъния към силите на оста Рим-Берлин-Токио. Неслучайно дипломатическата кореспонденция на българското правителство около наглата съветска оферта, заедно с информацията на полицията за съветската агентура и участието ѝ в така наречената „Соболева акция“, се оказват в чувалите със заграбените през 1945 г. от България документи. Царството остава напълно неутрално по време на войната между Германия и СССР и дори запазва дипломатическите си отношения с Москва. Това обаче не спасява България от съветска окупация с фатални последици за страната през следващите 45 години.

Когато Кремъл решава да изгради мита за пропитата с кръвта на съветски войници българска земя, пропагандата среща сериозен проблем - липсват жертви на паднали съветски войници за "освобождението" на България от фашизма. Не върши работа и фактът, че единствените споминали се в България съветски воини са докараните за лечение от Румъния бойци, ранени в Яшко-Кишиневската операция. Бургаското военно гробище пък е попълнено с телата на 90 съветски солдати, отровили се с метилов алкохол, свидетелства шефът на българския държавен архив Михаил Груев. Въпреки многобройните случаи на грабежи, съпроводени със стотици изнасилвания и убийства, броят на разстреляните в България съветски престъпници с униформи е нищожен, а деянията им хич не се връзват с идеята за братски могили на героите от „второто“ освобождение.

Паметникът на Съветската армия в центъра на София

Паметникът на Съветската армия в центъра на София

Решението е само едно – да се докарат трупове на съветски войници, убити в боевете в Югославия, и с тях да се оформят няколко съветски военни гробища в българските градове. По време на зловещата операция телата на повече от 200 съветски войници са докарани от Сърбия в България. Видин е една от крайните дестинации на печалния „внос“.

Защо не връщат архивите?

Преговорите за връщане на задигнатите и задържани в руски хранилища български държавни архиви на практика са преустановени и досега не са довели до някакъв резултат. Единственото, което се знае за тях, е че става дума за около 120 чувала с документи, стоварени на пристанище Лом през 1945 г. за изнасяне към СССР. Голяма част от тях се съхранява в Трофейния архив на Русия и в хранилище, намиращо се южно от Москва. По думите на бившия посланик на България в Русия Илиян Василев, документите се държат в насипно състояние, без да са подредени и класифицирани.

„Руската страна е поставила искане да им плащаме по 1,74 долара за всяка страница ксерокопирана архивна единица. По-висока цена е била искана само от организацията за съхраняването на паметта за Холокоста „Яд Вашем“. А за предоставяне на оригиналите не може и дума да става“, разказва Михаил Груев.

Той не крие, че вина за сегашното състояние на проблема носи и българската страна. За разлика от България, Полша е отделила значителни средства и е командировала в Русия доста свои специалисти, които да работят със заграбените полски архиви. Австрия и Унгария също са успели да получат голяма част от заграбеното. Илиян Василев потвърждава факта, че България е закъсняла с исканията си да придобие отвлечените си архиви. „Сега сме поставени в ситуацията на „Параграф 22“ - за да получим нещо, трябва подробно да опишем какви документи точно искаме. Но няма как да го направим, защото нямаме детайлна информация за съдържанието на задигнатото от съветските служби“, казва Василев.

Идва ли краят на фалшификациите?

Освобождение или окупация - за какво напомнят съветските паметници в България?

Освобождение или окупация - за какво напомнят съветските паметници в България?

Михаил Груев гледа песимистично на възможността български историци да влязат в руските архиви. Илиян Василев вижда много тясна връзка между обсебването и преиначаването на паметта и съдбата на паметниците в общата история на България и Русия. „Съветските паметници в България са издигнати, за да маркират територията, завоювана от Червената армия. Те са фундаментът за манипулации, стъпващи върху чувството за вина и признателност. Когато ти натякват, че сам не можеш да се „освободиш“, непременно ти напомнят, че трябва да си признателен, когато друг те е „освободил“, казва Василев. По думите му, съветските паметници в България са създадени, за да маркират и възпроизвеждат чувството на българите за принадлежност към руския и съветския свят.

„Има два начина за справяне с тази действителност. Първият е тя да се остави на времето и да изпадне в забвение. Все по-малко българи посещават Русия или учат в тази страна. Намалява и броят на хората, които възприемат манипулираната история на българо-руските и българо-съветски отношения, върху които Москва може да проектира своите интереси и желания.

Вторият и много по-сигурен начин за справяне на българите с фалшификациите в собствената си история е те да осъзнаят липсата на паметниците, които са забравили да издигнат. Това са паметниците на горяните, на българските възрожденци, политици, учени и културни дейци. Това са и паметниците на спасители на България, като добруджанския герой генерал Колев, или на владици като Методи Кусев. Това е паметта, на която все още не отдаваме дължимото или просто подминаваме“, заключава Илиян Василев.

Публикувана в Свят
Страница 2 от 27