На тържеството по случай 95-годишнината на акад. Александър Теодоров - Балан през 1954 г. юбилярът отговаря с прочувствено слово: "Озарен съм от лъчите на красен залез, какъвто творци дирят за свои отборни творби". Интересно, дали на някого в залата му е дошло на ума, че думите "творец" и "творба" ги е нямало преди дядо Балан..? Всички ръкопляскали, изпълнени с почит и умиление, според спомените на Елена Георгиева. Но не така е било в началото, когато Александър Стоянов Теодоров, роден в Кубей, Берасабия, от преселници (българи от сливенско), следвал и завършил с докторат в Лайпциг и Прага славянска филология, се завръща в родината на дедите си през 1884г.

Публикувана в Минало

Жалко, че не е останала нито една фотография от първите български балове, вечеринки или приеми, за да видим как са изглеждали княза и гостите му в най-представителния си вид. Какви униформи, шапки, бални рокли и фини пантофки са се разхождали или марширували в залите на Двореца или по стълбите на Военния клуб... Какви брошки, пръстени, огърлици и диадеми са хвърляли блясък и сияние върху нечии гърди, коси и благороднически ръце.... Снимки няма, но има спомени, писма и дневникови записки, някои от които са удивително детайлни и точни.

Публикувана в Минало