Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанския поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост - точно както искат и десните популисти.

Особено сега - дни преди местните избори в няколко германски провинции - германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: "Бежанската криза е овладяна!". Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като "пробив" най-новото предложения на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен "напредък" не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше "изстреляно" твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени.

И този път източноевропейските държави бяха тези, които подеха спорове. Някои се чувстват пренебрегнати от решението, което според тях било инициирано от Германия. Канцлерката отрече да има такова нещо. Само че на някои от европейските ръководители навсякъде им се привижда дългата ръка на Берлин и това всъщност им е достатъчно, за да се обявят срещу всяко ново предложение. Унгария например за пореден път обяви, че не е съгласна с преразпределението на сирийските бежанци из европейските държави. В борбата си срещу всичко "чуждо" Будапеща проявява удивителна упоритост.

Нима ЕС ще се откаже от собствените си ценности?

Вярно е обаче, че в турското предложение липсваше един твърде важен детайл: датата, от която страната ще започне да приема обратно бежанците от Гърция. И още нещо: разбираемо на някои европейски държави цената за това обещание им се видя твърде висока: Турция иска допълнителни три милиарда евро за сирийските бежанци, живеещи на нейна територия, безвизов режим за турските граждани още от юни тази година и ускорени преговори за прием на страната в ЕС. Особено срещу последното условие се надигна силно възражение, независимо, че всички европейски държави искат едно: колкото се може по-бързо да затворят портите на Европа за бежанци. Австрия и балканските държави обаче смятат, че затворената граница към Македония също върши работа – при това без да има нужда да се правят нови отстъпки на Турция.

Онова, което почти не беше обсъждано на тази среща на върха, бе следният въпрос: Как да се води пазарлъкът с една страна като Турция, която точно сега по провокативен начин отменя свободата на печата? В подобна ситуация всъщност би било редно незабавно да се прекратят преговорите за прием на Турция в ЕС. Освен ако въпросният критерий (за свободата на печата) не бъде на бърза ръка изваден от списъка с основните изисквания на ЕС. Но явно Общността е способна дори и на подобно нещо, защото е крайно настървена да сключи сделка, с помощта на която да се отърве от бежанците.

Този път критиките срещу нападенията срещу печата и нарушенията на човешките права в Турция прозвучаха така плахо, както иначе само по отношение на Китай. Очевидно ценностите на ЕС са само украшение, което по време на преговори се превръща в пречка.

А какво да кажем за съдбата на отчаяните хора, които сега са блокирани в Идомени? И за това не бе изречена нито дума. Хуманизмът беше погребан бързо и старателно. Нито дума и за това, че Турция само отчасти може да бъде квалифицирана като "сигурна трета страна". Във всеки случай тя не е правова държава, което бе доказано с действията й срещу вестник "Заман".

Стъпка по стъпка към крепостта ЕС

Нима сега Турция ще започне да изтиква абсолютно всички иракски бежанци обратно през границата към Мосул, да връща със самолет всички афганистанци в Кабул и без суетене да изпраща иранците обратно в родината им?

В Германия подобно нещо не е възможно, защото всеки бежанец има право на това да бъдат проверени индивидуалните му основания за убежище. А ЕС като цяло е задължен да спазва Женевската конвенция за бежанците. Сега всичко това обаче явно не играе никаква роля, защото основната повеля гласи: броят на бежанците да се сведе до нула.

Така ние постепенно се доближаваме до идеала на всички десни популисти – а именно до превръщането на Европа в непревземаема крепост. След като прие само около милион бежанци, ЕС явно не се свени да постави под въпрос собственото си бъдеще, да сключи мръсна сделка с Турция и да премахне всички мостове, които свързват крепостта с външния свят. А това е твърде жалко представление.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/a-19100972

Публикувана в Европа

"Забраната за влизане в Турция означава вкарване на Доган в "Черния списък" с враговете на Турция. Преведена тази забрана в конкретика, това означава заплаха за живота на Доган за пореден път”, заяви в предаването „Тази сутрин” проф. Людмил Георгиев, бивш член на Централния съвет на ДПС и бивш съветник на Доган.  Интервюто се публикува с незначителни съкращения.

-    Проф. Георгиев, защо Доган и Пеевски са с забранен достъп за влизане в Турция? Защо му се случва това на Доган?
Очевидната причина е заради действията спрямо Лютви Местан преди Нова Година.
-    Като ответен удар?
Естествено.
-    Но излизат освен политическите, защото политиката по изказвания на г-н Доган, е свързана с обръч от фирми, икономически или политически?
Винаги съм твърдял, че Възродителния процес в България не струва нищо пред онова, което сполетя България преди 26 години, имам предвид „Демокрацията по български”. В условията на „Демокрация по български” се възродиха всички демони на българската психика - говоря за личното благоденствие, никакво чувство за общност, но наред с тях те се пренесоха и в българските турци. Българските турци в България в момента са абсолютно същите като нас българите – всеки срещу всеки, всеки гледа собственото си благоденствие, никакво чувство за общност, никакво чувство за колектив. В този смисъл аз мисля, че подобно на нас българите, които се клепаме в чужбина, резултат на подобни действия от страна на Местан и ръководството на бъдещата партия, т.е. приближените, но най-вече в лицето на Местан, неминуемо е допринесло за тази позиция на Ердоган.
-    Значи Местан е клепал Доган пред Ердоган?
Предполагам, логично е.
-    В пресата обаче излизат много любопитни детайли – „императора на контрабандните цигари”, в случая за Пеевски.
Ето това се цели. Като се пришие Доган към Пеевски, който очевидно е с негативно отношение в масовата публика се цели да се минимизира онова, което наистина Доган свърши, а то е от историческо значение, т.е. прекъсването на всякакви възможности на сегашното ръководство на Турция да влияе върху политическите процеси в България.
-    Какви са били амбициите на Турция, ако тя е искала да влияе на политическите процеси в България?
Веднага Ви казвам. Кемалистка Турция няма нищо общо с Ердоганова Турция. Достатъчно е само да прочетете книгата на Давутоглу, за да видите директните внушения по отношение на необходимото влияние на Балканите от страна на съвременна Турция. Ердоганова Турция в  момента нарушава всички принципи на Кемализма. Не е само Президентската република, не е само недопустимата намеса на религията в светския живот, но и най-вече онова, което беше задължение на Мустафа Кемал Ататюрк като необходим завет за всички бъдещи турски политици – мир в къщи, мир със съседите. Това е фундаментален принцип на Кемалистка Турция. В момента Ердоган и Давутоглу нарушават всички принципи на Кемалистка Турция. Нито има мир вътре в Турция, нито има мир навън.  
-    Как ни засяга това нас?
Нас ни засяга пряко. В тази книга, Кърджалийския район, забележете не България, а Кърджалийския район, според стратегическите виждания на Ахмед Давутоглу, всъщност идеолога на цялата тази неосманистка политика, би трябвало да бъде задължителна зона на влияние от страна на Турция. И нещо, което няма нищо общо с науката. Той говори за османска идентичност. Забележете каква фундаментална глупост е това от научна гледна точка.
-    Но защо чак сега говорим за тези неща? Книгата е от 2000-та година.
От една страна много се ускориха нещата през последните години, особено след 2011 г.  Имам предвид онова неистово желание да бъде свален Башар Асад в Сирия, изключително бързо текат процесите, и от друга страна, Вашия въпрос е лесен за отговор – защото българския политически елит по-далече от носа си не може да види. Той може да види до следващите избори.
-    В Кърджали сякаш влиянието не е засилено от преди години.
Момент, има разлика. Ахмед Доган през всичките тези 26 години директно е заявявал на всички политически елити, независимо дали са османисти или кемалисти, че Република Турция няма място в България, че българските турци са български граждани, и Република Турция да забрави всякакви мечтания за влияние на турска политика в България.
-    Как Ви се струва формулировката: „Доган – съвременния Левски”? Звучи цинично, според мен.
Иронията е едно, реалността е съвършено друго. Има една книга, която ще излезне есента на един мой голям приятел и близък до Доган, казва се Иван Палчев, който от 90-та година всеки ден си води записки. В тази книга ще видите множеството пъти, в които е заплашван живота на Доган, защото отстоява българския национален интерес. В момента е същото. Забраната за влизане в Турция означава вкарване в „Черния списък” с враговете на Турция.
-    Реална ли е тази заплаха? Защото няма официално потвърждение, освен чрез медиите и пресата.
Естествено, че е реална. Аз вярвам дълбоко на Соломон Паси, който обясни какво означава това на дипломатически език. Има забрана, която преведена в конкретика означава заплаха за живота на Доган за пореден път.
-    И зад тази заплаха стои Турция?
Естествено. Аз съм дълбоко убеден, че и зад неосъществения 2013-та година атентат, също стои Ердоганова Турция.
-    Нещо много важно. Ердоган заплашва с пускане на бежанците през България и през Гърция.
Ердоган е изпаднал в една тиха лудост, да не кажа тотална истерия, в която той се чуди какво да предприеме, защото Турция, както каза вчера и един бивш турски посланик, в тази ситуация тя няма печеливш ход. Турция възприема всички като враг – и Русия, и сирийските кюрди, и САЩ, и Европа. Ердоган се е обградил в своето светоусещане с врагове и прави грешка след грешка, включително и започналия обстрел над сирийските кюрди от онзи ден. Щатите го предупредиха да не прави това, европейците – също го предупредиха да не прави това.
-    Европа в позиция ли е въобще да го предупреждава, при условие, че той я държи на каишка с бежанците?
Това е трагедията на Европа, че се допусна един сам по себе си почти ненормален човек като Ердоган да държи Европа за каишката.
-    До онзи ден не беше нормално войската да е по границата, но днес вече ще приемат единодушно промяна в закона и ще ходи войската по границата. Това за какво е знак?
Това пак са палиативни мерки от днес за утре. В тази глобална ситуация трябват глобални действия. За съжаление българския политически елит не го виждам как ще се осъзнае. Има една прекрасна статия на Валери Найденов, който съвсем простичко обяснява какво трябва да се прави стъпка по стъпка. Целият проблем на българския политически елит е, че няма кой да чете. Още по-малко има кой да осъзнае и кой да действа.
-    Защо Местан излезе с тази провокация, както беше оценена от много хора, ДОСТ* като име на новата му партия и ще просъществува ли тя?
Според мен няма да просъществува. Това е последен отчайващ опит на един много тежък нарцис, какъвто е Местан. Имаше едни шеги навремето – въпроса е кой повече ревнува Местан, дали Ширин го ревнува повече или самия той се ревнува повече като се види в огледалото, понеже той се обича много и очевидно ревността му към себе си е голяма, това е в кръга на шегата. Но това е последен опит на един тотален нарцис да оцелее на политическата сцена. Всеки български политик, който не е успял или е бил отстранен си прави своя партия за лична употреба. Защо? Защото той не може да си изкарва хляба навън в живия живот.
-    С Доган кога се чухте последно?
Преди шест години и половина, ако не и повече. Ние не си говорим.

 

/б. ред./

* ДОСТ на турски значи приятел, а абревиатурата означава „Демократи за отговорност, свобода и толерантност”; освен приятел, „дост” означава и извънбрачно съжителство.

 

Източник: http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/prof-emil-georgiev-zabranata-dogan-da-vliza-v-turcija-e-zaplaha-za-zhivota-mu.html

Публикувана в У нас

Нефт, корупция и бедност - голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. И двете страдат по сходен начин и от авторитарното си управление. В Русия обаче пипат доста по-ловко, пише Константин Егерт.

Между Венецуела и Русия има някои поразяващи прилики. Все пак съдбите на двата народа скоро ще започват да се различават. Светът в момента е зает с всевъзможни неща и почти не обръща внимание на случващото се във Венецуела. А 30-милионната държава се намира на ръба на политически и икономически крах.

Крахът на венецуелското чудо

По данни на МВФ, инфлацията във Венецуела през тази година възлиза на 720 процента. Освен това в страната с едни от най-големите залежи на петрол в света не достигат хранителни продукти, има и постоянен режим на тока. Част от държавните служители работят само по два дни в седмицата, защото няма пари за заплати, училищата също работят по съкратен график. Ниските цени на петрола удариха много тежко бюджета на Венецуела и режима на верния последовател на Уго Чавес - президента Николас Мадуро.

Всъщност "венецуелското чудо" се базираше на масовото раздаване на пари на най-бедните слоеве от населението, които поддържаха и продължават да поддържат смехотворния "боливарски социализъм" – тази рожба на покойния полковник Чавес. Демократичната опозиция в страната вече има мнозинство в парламента. Тя се опитва да организира референдум за свалянето на Мадуро от власт и провеждане на нови избори. Но за целта опозицията трябва да премине през много сложна процедура, която по всяко време може да бъде блокирана от Върховния съд – а в него преобладават назначените от Мадуро представители на Обединената социалистическа партия.

Социализмът на 21-я век доведе богатата на природни богатства Венецуела до просешка тояга.

Президентът на практика въведе режим на еднолична власт и изцяло пренебрегва враждебно настроения парламент. Банди от хулигани, наети от правителството, нападат опозиционери по митингите, избиват противници на режима сред политиците, журналистите и бизнесмените. От края на миналата година, когато опозицията получи мнозинство в парламента, във Венецуела фактически бушува Студена гражданска война.

Поглед от Москва

В Москва следят развитието на събитията във Венецуела с нарастваща тревога. Режимът в Каракас беше за Кремъл част от глобалния антиамерикански фронт и верен съюзник в борбата срещу влиянието на Вашингтон. А за държавния концерн "Роснефт" Венецуела е една от ключовите страни, в които бяха инвестирани милиарди долари. Впрочем "Роснефт" няма нищо против да извлече ползи дори и от настоящата криза. Срещу 500 милиона долара "Роснефт" изкупи през февруари т.г. над 20 процента от акциите на венецуелската държавна нефто-газова компания PDVSA.

Сделката предизвика възмущение в парламента на Венецуела. Депутатите обвиниха президента Мадуро, че разпродава страната, за да закрепи режима си. Ако "чависткият режим" падне, а това е напълно възможно, много от договорите с Русия вероятно ще бъдат преразгледани или отменени. Без съмнение, подобно развитие на нещата ще бъде възприето и пропагандирано от Кремъл като инспирирана от Вашингтон "смяна на режима", въпреки че не Вашингтон, а Чавес, Мадуро и техните привърженици водеха катастрофална инфлационна политика.

Те унищожиха независимия частен бизнес и доведоха богатата страна до просешка тояга. По данни на опозицията, те са превели в офшорни фирми в чужбина между 300 и 400 милиарда долара от продажбите на петрол. Сега парламентът моли САЩ и Организацията на американските държави /ОАS/ да помогнат за връщането на тези средства във Венецуела.

Прилики и разлики

Петрол, корупция и авторитаризъм. Голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. Според мен обаче, разликите между двете страни са повече от приликите. Нека да започнем с това, че Венецуела е основана като демократична република в началото на 19-и век. В историята на страната е имало няколко военни режима, но след тях неизменно се е връщала републиканската форма на управление. С други думи - демократичният опит на венецуелците е значително по-богат и по-сериозен от този на руснаците.

Константин Егерт

Дори по времето на Уго Чавес и на неговия наследник в страната имаше и продължава да има истинска, а не фасадна опозиция. Тя се подкрепя от действително независими медии с комерсиален успех, които не позволяват на държавната телевизия да установи информационен монопол. Частният бизнес не се страхува открито да подкрепя опозиционерите. Освен това античависткият блок успя да победи на миналогодишните избори за Национално събрание. Ролята на военните също отличава Русия от Венецуела, където армията по традиция не се бърка в политиката.

Призрачната руска стабилност

За разлика от екипа Чавес-Мадуро, президентът Путин и неговото правителство провеждат много по-разумна икономическа и особено финансова политика. Те не се страхуват да съкращават разходите за социални нужди, но същевременно следят много внимателно нагласите сред обществото, за да не пренавият пружината. Руските граждани засега и не роптаят. Има и друга разлика - Русия все пак е империя, която може да си позволи какви ли не авантюри - да "превземе" Крим, да изпраща летци в Сирия и т.н. И всичко това става под аплодисментите на обществеността, за която имперската слава често се оказва заместител на отсъстващото лично благополучие. В крайна сметка същата тази общественост идната есен уверено ще даде болшинството от местата в Държавната дума на "Единна Русия" и нейните филиали КПРФ /Коммунистическая партия Российской Федерации/ и ЛДПР /Либерально-демократическая партия России/.

Парадоксалното е, че сегашната кризисна ситуация дори устройва огромното мнозинство от руснаците. За тях всякакви промени са равнозначни на хаос. Със своя конформизъм, обществото само укрепва политическата система, в която съществува само една пълноценна институция - президентската. Но руската стабилност е призрачна. И тя ще се срине, също както сега пред очите ни се срива "социализмът на Боливар". Днес обаче никой не може да предскаже кога и по какъв начин ще настъпят промените. Русия не е Венецуела. Във Венецуела ще бъде по-лесно.

Публикувана в Свят
Понеделник, 25 Януари 2016 12:14

Шок - версия за произхода на бурката

Би било добре да напомни на тези, които носят бурка – може би те ще започнат да се обличат различно. Бурката произхожда от култа към Астарта в древна Месопотамия. В чест на богинята на плътската любов всички жени, без изключение, трябвало да проституират всяка година в свещените гори около храма на богинята.

А за да не бъдат разпознати, жените от висшето общество започнали да се забулват напълно. И не забравяйте също, че Мустафа Кемал, известен като Ататюрк, първият президент на Турция от 1923 до 1938 г., намира правилния начин да затвори устата на фундаменталистите тогава.

Той налага прост закон с незабавен ефект: всички турски жени имат право да се обличат както те желаят. Само че всички проститутки са задължени да носят бурки.

На следващия ден в Турция бурки вече няма.

И това все още е в сила …! ! !

[38:15] Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе  забулила лицето си. (И я не позна.)

ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА – БИТИЕ

 

Източник: http://bultimes.com/shok-versiya-za-proizhoda-na-burkata/

Публикувана в Любопитно

Канцлерът на Германия Ангела Меркел направи две грандиозни грешки и с тях ще остане в историята, но най-голямата е когато каза „Елате всички“. Когато властите в Берлин извикаха 1 млн. души, те не знаеха ли, че тези 20-годишни момчета имат пишки? Това каза пред bTV журналистът Тома Томов.

Следващите 30 години ще са много тежки за България, защото ще се води война, която не можем да спечелим и страната ни ще е гранична зона, прогнозира той.

Една германка е спала с американски войници за една кутия цигари или за едни найлонови чорапи, а с руските безплатно, защото дори не са пушили, добавя Томов.

„В момента завършвам филм за Африка и мога да ви кажа, че тези хора са добри, но не са ангели. Едно племе влиза в селото на друго, изгаря им къщите, изнасилва жените, избива мъжете и взема децата. И ние викаме тези хора при нас, защото са бежанци от война. Сега четири пети от човечеството, което преди това няма име, гледа в телефона, вижда какъв рай е Германия и иска да отиде там. След като са решили да приемат 1 млн. души, е нормално да ги вземат такива, каквито са. Няма как да се променят. Тази наивна илюзия за мултикултурализма е причината за проблемите. Те няма да станат като нас“, коментира журналистът. „Германия е прекрасна страна, организирана е. Дано да се справи с този проблем и да направи тези хора германци!“, пожела той на Меркел.

„Как да се разбереш с хора, които режат глави!? Ние сме до един страшен свят. Той е на 2 часа път от нас и влиза в страхотен хаос, който ще продължава не 10-20 години. Приличаме на една огромна зоологическа градина, в която са отворени всички врати на клетките. Животните са между нас, а персоналът, който трябва да я охранява, си е отишъл. В много тежко положение сме. Знаем, как нашият премиер се опитва да опитомява такива странни хора. Наскоро той изръси „Казах му на Ахмед“. Но Ахмед е министър-председателят на държава, която след едно поколение ще е от над 100 млн. души. Тя е регионална супер сила. Не може да опитомиш някои неща. Ако можеше да уговори съюз със Сталин, сигурно Бойко щеше да заяви „Казах му на Йоско“. Същите турски ръководители са пратили танковете си и в момента стрелят срещу кюрдите“, заяви Томов. Турция бе отворила границите си и приличаше на джихадистка магистрала, добавя той.Според него, не може да има демокрация в Близкия изток.

„За мъжа в Саудитска Арабия жената е добитък, пакетиран в черно. Когато види женски крака или музика като тези в Европа, какво ще направи? Това е съвсем друг човек. Ние с този свят трябва да се разберем. Ясно е, че не можем да го победим. Предстоят ни много тежки 30 години на война и България ще е гранична зона. Страната ни е застрашена“, предупреди Томов.

„Владимир Путин не е толкова опасен, колкото го описва пресата. След него ще има други президенти, но Русия ще остане. От 1512 до 1917 г. се е увеличавала годишно териториално с по една България. Това е велика страна. В момента са само 140 млн. души, но те имат ядрен потенциал, обширни територии. Трябва да се съобразяваме с тях. Не се страхувам от Русия. Не съм русофоб или русофил. Български патриот съм и смятам, че с Москва трябва да имаме приятелски отношения. Светът ще е друг. Не знам колко души ще може да приеме Европа от новите варвари“, каза още Тома Томов.

 

Източник: http://frognews.bg/news_104871/T-Tomov-Turtsiia-prilicha-na-djihadistka-magistrala/

Публикувана в Гледища
Понеделник, 21 Декември 2015 16:24

Как Гаук разгневи Ердоган

Турският премиер Ердоган явно е бил бесен, когато заяви язвително, че бившият пастор Гаук продължава да си мисли, че трябва да изнася проповеди. Един булеварден турски вестник пък обвини германския президент, че по време на посещението си в Турция се държал като колониален владетел. На свой ред Йоахим Гаук уточни, че критичните му забележки по отношение на демокрацията в Турция дори са били крайно въздържани.

Погледът към двамата спорещи показва ясно разликите между тях. Йоахим Гаук е човек със силно изразено свободолюбие и нетърпимост към всякакъв вид тоталитарни порядки. Ердоган пък, който е известен с избухливия си нрав, управлява авторитарно и не търпи чужди вмешателства.

"Заплаха за демокрацията"

По време на посещението си в Анкара в реч пред студенти Гаук заяви, че е загрижен за демокрацията в Турция, предупреждавайки, че не бива да се ограничава независимостта на съдебната власт, нито да се орязва свободата на мненията и на печата. В отговор на тези негови "съвети", Ердоган заяви, цитиран от Анадолската агенция, че германците трябвало да разкрият истината за серията убийства над турски граждани, извършени от една неонацистка групировка, вместо да дават съвети на неговото правителство. Премиерът подчерта освен това, че "намесата на Гаук във вътрешните работи на Турция" е неприемлива за турското правителство.

Защо всъщност Гаук разяри така турския премиер? "Позволих си да направя това, което правя винаги - а именно да обърна внимание на критичните теми, които се обсъждат във всяко общество. Това е нещо нормално сред приятели", заяви германският държавен глава във вторник (29.04.), добавяйки, че в подобни случаи винаги се информира за състоянието на нещата не само от управляващите, а и от управляваните, за да си състави собствена представа за нещата.

Редица германски политици реагираха с неразбиране на острия тон на Ердоган. Според Клаудия Рот от Зелените, политическият стил на турския премиер издава "липса на почтеност и демократична култура", а държавният министър във външното министерство на Германия Михаел Рот обяви "емоционалните излияния" на Ердоган за "несъответни по съдържание и стил".

Отзвукът в турските медии

Турският печат е твърде разединен в оценките си за речта на германския президент в Анкара. Опозиционните медии хвалят откритостта му и подчертават критичните му думи по адрес на Ердоган. Същевременно вестниците, които са близко до управляващата партия, отделят по-голямо внимание на похвалите на Гаук за това, че Турция е проявила гостоприемство спрямо сирийските бежанци. Те споменават съвсем бегло критиките му.

Никога досега германският президент не е получавал такъв яростен отзвук на своя реч в чужбина, посветена на една основна тема, каквато е свободата на отделната личност и защитата ѝ от държавния произвол. Както германски, така и турски медии се обединиха в оценките си, че германският президент Гаук съзнателно е излязъл извън рамката на досегашната дипломатическа линия на германската политика спрямо Турция.

Публикувана в Свят
Четвъртък, 10 Декември 2015 09:19

Андрей Райчев поучава Путин

Навремето Путин много сбърка с Украйна, а после допусна още една груба грешка: заложи на Турция, прегърна Ердоган - и получи лош шамар. За България обаче това може и да е от полза, казва Андрей Райчев в интервю за ДВ.

Какво означава за България сегашната криза в руско-турските отношения? Как се тълкува тя в страната и какви ще са последиците от нея? На тези въпроси отговаря социологът Андрей Райчев. Ето обобщение на заключенията му:

Райчев: Ще започна с реакцията на правителството. Българското правителство е в небрано лозе. За да обясня защо, ще се спра първо на турската политика. Това, което Турция прави с Европа в момента, е шантаж. Чисто и просто: „Дай ми пари и ми направи политически отстъпки, защото в противен случай отварям шлюза и Европа е залята от още три милиона души”. Европа се поддаде на шантажа и вече плаща както политическата, така и финансовата цена.

"България би потънала в хаос"

Този шлюз обаче се намира точно на границата на България. За самата Европа нахлуването на три милиона мигранти е тежко преживяване, но в крайна сметка - бълха я ухапала. Хайде, да не е бълха - пиявица. Докато за България си е направо чудовищно. Не три милиона - петстотин хиляди да преминат през България, и страната ще потъне в хаос. Дължи се на много фактори, като бедността не е първият сред тях. България е слаба, още не добре организирана държава. И така нататък. По тази причина българското правителство е принудено да се умилква на Турция. Или по-точно - смята, че е принудено. Защото Турция нито ще ги спре тези три милиона, нито ще ги пусне само заради България. Тъй че това е просто страхова реакция и надценяване на собственото значение. Но нашият премиер така си представя онова, което може да направи за България.

Има и друг аспект. Същата тази криза отново върна България на терена с газопроводите. Нека първо да видим как се развиха нещата в Русия. С Украйна Путин допусна една изключително груба грешка. Той загуби една братска страна, а един приятелски народ се оказа враждебен, дори може би на границата на Русия възникна така да се каже „втора Полша”. Руснаците обаче посрещнаха с овации таза груба грешка - само заради присвояването на едно малко полуостровче. Същото се повтори после с политиката към Турция. Господин Путин заложи на Турция, отиде там, прегръща се с Ердоган, сглоби "Турски поток", но тази нова груба грешка не доведе до съзнанието на хората простия факт, че той много слабо играе шах. Човек трябва просто да погледне в учебниците по история - и веднага ще разбере, че руско-турските войни са най-честите войни в историята на Европа. Тоест, тази братска прегръдка не е възможна. Но Путин си представяше, че е възможна, защото беше много ядосан на други. Накрая получи от Ердоган унизителен и лош шамар, но - колкото и да е парадоксално - отново получи народното одобрение, защото държа остра реч и „каза някои истини”.

"Путин просто няма друг изход"

След този фалит в Турция, Путин просто няма друг изход, освен България да влезе в ролята на резервен газов коридор. Така че сега трябва да се оттеглят всички тия декларации, че България е лоша. Чудя се дали ще има пиар-кампания по руската телевизия, в която вече няма да се казва, че България е една лоша страна, а напротив, че ние сме братушки. Нещо под мотото: „Хороша страна Болгария, но Россия лучше всех”. Тоест, предполагам, че за този газов коридор отново има шанс, стига нашите съюзници да разрешат. Правят се някакви движения, доколкото си представям, но те тъй или инак са тайни.

Колкото до реакциите в българското общество на руско-турските напрежения: истината е, че около България има две големи страни, Турция и Русия, и че тези две страни се преживяват асиметрично. Традиционно Турция - по много причини, главно поради религиозните различия и османското минало - се схваща като по-непосредствената заплаха, а Русия като гаранция срещу нея. Такъв е просто инстинктът на българския народ.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8/a-18901076

Публикувана в Гледища
Петък, 27 Ноември 2015 14:29

Виц на деня

- Тази година ще ходя на почивка в Русия.

- Къде?

- Мармарис.

 

Източник: http://offnews.bg/news/%D0%92%D0%B8%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F_18754/

Публикувана в Хумор

Какво направи руския президент най-търсеният събеседник в Анталия

По време на срещата си с руския президент Владимир Путин в Турция американския президент Барак Обама предпазливо отбеляза „важността на военните усилия” на Русия в Сирия. Това стана на срещата на върха на Г-20.
Американските медии възприеха изявлението на Обама като промяна на позицията на Вашингтон по отношение на Москва.

Форумът се провежда на фона на шока, обзел света сред терористичните актове в Париж. За разлика от миналогодишната среща на върха в Австралия, когато западните лидери демонстративно избягваха Путин, в Анталия руският президент, на практика оглавил борбата с „Ислямска държава”, се превърна едва ли не в най-популярният лидер.

Думите на президента на САЩ, в които се съдържаше умерено позитивна характеристика на действията на Москва в Сирия, бяха цитирани от информационните агенции, които се позоваха на анонимен представител на администрацията на САЩ.

Изказването, направено от Обама за военната операция на Русия в Сирия, е може би първото изявление с положителен характер на фона на честата критика, която Вашингтон отправя към Москва за действията й в региона.

Белият дом до последно настояваше, че значителна, ако не и голяма част от ударите от въздуха на Русия по територията на Сирия изобщо не се нанасят по позициите на „Ислямска държава”, а по бунтовниците от въоръжената опозиция. А избраната от Владимир Путин стратегия се характеризираше от Белия дом като „контрапродуктивна”.

Ако се съди по изявлението на представителя на администрацията на Обама, в неделя по време на разговора си с руския лидер президентът на САЩ е избягвал категоричните формулировки по този въпрос.

Срещата на двамата лидери се е различавала от предишните и по редица други подробности.

Ако по време на преговорите между Обама и Путин в Ню Йорк по време на Генералната асамблея на ООН американската страна очевидно не желаеше да излиза от рамките на протоколните снимки, този път журналистите можеха да наблюдават излъчването на 35-минутната им среща, вярно без звук. Излъчването бе организирано от турската страна.

Президентите се държаха доста непринудено и правеха усилия да се чуват помежду си.

Путин и Обама разговаряха в присъствието на съветника по национална сигурност Сюзън Райс и на преводач.

Както отбелязва „Уол стрийт джърнъл”, след срещата между Обама и Путин коментарите на Белия дом показват „промяна на тона” на американската администрация по отношение на действията на Русия в Сирия.

Шефът на президиума на Съвета по външна политика и отбрана Фьодор Лукиянов нарече изявлението на Обама „любопитен нюанс” в политиката на САЩ по отношение на военната операция на Русия в Сирия и отбеляза, че фокусът на възгледа на Запада към сирийските събития „се измества”.

„Събитията, които се случиха във Франция, изместват още повече този фокус, тъй като всички осъзнават важността да бъде нанесен военен удар по ислямизма”, казва Лукиянов.

Сякаш за да потвърди тези думи на експерта, съветникът на американския президент по въпросите на сигурността Бен Роудс заяви в неделя вечерта, че Франция и САЩ се канят да засилят интензивността на авиационните удари по позициите на „Ислямска държава”.
Според Роудс ударите ще бъдат нанесени по базите на джихадистките групировки в Сирия и Ирак.

И още през нощта срещу понеделник френските военновъздушни сили бомбардираха подиции на групировката „Ислямска държава” в сирийския град Рака.

Според Лукиянов изявлението на Обама би могло да означава и това, че въпросът за свалянето на режима на Асад в този момент, ако не е свален от дневен ред, то поне е отишъл на втори план. Той очаква, че терористичните актове в Париж могат сериозно да променят и позицията на Франция по този въпрос, тъй като в момента за тази държава е най-важно да покаже, че се бори преди всичко с „Ислямска държава”, а не с режима на Асад.

В същото време Лукиянов отбелязва, че за не става дума за преки съвместни действия на Русия и коалицията по ръководството на САЩ. „Споразумяха се да не си пречат един другиму”, обяснява евентуалният компромис експертът.

Помощникът на президента Путин по външната политика Юрий Ушаков потвърди пред журналисти, че стратегическите цели на САЩ и Русия по отношение на борбата с тероризма са много близки, но разминаванията по тактиката на действията остават.

По време на срещата си с Путин Барак Обама изрази и съболезнованията си на своя руски колега за катастрофата със самолета А321.
Президентите също така са засегнали и темата на Украйна. Според „Асошейтед прес” Обама отново е призовал Русия да се откаже от подкрепата си за опълченците в Донбас.

По време на срещата на върха Путин е провел и няколко двустранни срещи, включително и с канцлера на Германия Ангела Меркел, с президента на Турция Реджеп Ердоган и с краля на Саудитска Арабия Арави ал-Сауд.

Както отбелязва в разговора си с журналистите представителят на Русия Светлана Лукаш, президентът Путин е бил една от най-популярните фигури на приема: „Всички искаха да разговарят с него”, твърди тя.

За разлика от форума на Г-20 в Австралия през миналата година, на който заради събитията в Украйна Путин се натъкна на твърдата реакция на западните лидери, по време на срещата на върха в Турция отношението към него вече беше друго.

Както отбелязва в коментара си агенция „Блумбърг”, на срещата в Анталия руският лидер „от аутсайдер се превърна в играч”.
Днес Владимир Путин трябва да се срещне с Дейвид Камерън.

Британският премиер вече изрича словосъчетанията „сигурност на Британия” и „сигурност на Русия” едва ли не на един дъх. „Има едно нещо, по отношение на което между нас съществува съгласие – в Русия щяхме да се чувстваме по-сигурни, в Британия щяхме да се чувстваме по-сигурни, ако нанесем поражение на „Ислямска държава”, заяви Камерън в неделя.

И то при положение, че преди седмица и половина британският премиер категорично отказа да споделя с Москва разследването на обстоятелствата около катастрофата със самолета А321 в Египет, пише Александър Братерски в Газета.ру.

Отношението към руския президент Владимир Путин и неговите действия в Сирия са променили климата на двудневния форум Г-20 в Турция с „отделяне на повече внимание какво казва". Това коментира от своя страна политическият анализатор Джон Уайт, цитиран от RT.

От снимките и кадрите от дискусията между Владимир Путин и Барак Обама на Г-20, които ние видяхме, само от езика на тялото можем да видим, че има промяна на ниво ангажимент... Сега Путин е изслушван, след като в миналото - както ние знаем от срещата на Г-20 в Брисбън, той беше изолиран, поясни анализаторът.

Според Уайт Путин и неговата позиция не са се променили, допълвайки, че „чудовищните събития" са показали, че политиката на Запада е грешна, тъй като „Ислямска държава" води „война срещу цивилизацията".

Въпреки пропагандата, която демонизира Русия...обществеността може да види, че само Русия, сирийското правителство, ливанската съпротива в лицето на „Хизбула" и иранското правителство имат яснота по отношение действията в този конфликт, подчерта британският коментатор.

Вчера в рамките на Г-20 Обама и Путин проведоха 30-минутна среща. Те обсъдиха ситуацията в Сирия и Украйна. Двамата са постигнали съгласие, че е нужно примирие и преходно правителство в Сирия.


Източник: Агенция Блумбърг

Публикувана в У нас

Мигрантската вълна е опит за взлом в европейската сигурност, а границата трябва да се пази, твърди преподавателят в Нов Български университет и бивш главен секретар на МВР.

Движението на големи маси от хора от континент на континент и кризата, която прилича на бежанска, въпреки че огромна част от хората, които са включени, не са бежанци, няма как да не ни засегне. Когато формулирах темата „Мигрантската вълна – опит за взлом в европейската сигурност“, тя ми се струваше оригинална, малко по-късно унгарският премиер Виктор Орбан изрази подобно мнение – че мигрантите идват, блъскат по вратата, отнасят я и влизат, без да се съобразяват с никого.

Има един важен въпрос (въпрос на взлома – липса на ключ – виза, неизползване на вратата – ГКПП) във връзка с мигрантската вълна: искаме ли да спазваме законите или не.

Важен е, защото що е „граница“ има твърдо определение и преминаването й през необозначените места е престъпление по българските закони. Според различните нормативни документи в страните от ЕС – също, а унгарският парламент даже гласува нов закон, който засилва мерките и санкциите срещу незаконното проникване на територията на страната. По определение границата е израз на суверенитета, тя трябва да се брани, да е херметична. Това твърдяхме и ние в последните години – достатъчно е да си спомним воплите как така не ни приемат в шенгенското споразумение, след като сме изпълнили всички технически изисквания и границата ни е прекрасно пазена.

Факт е обаче, че тя не е прекрасно пазена – по скоро тя изобщо не е охранявана. Масите от хора, които проникваха тук през последните две години – над 20 000 човека, и които продължават да проникват – на ден по близо сто, показват, че концепцията за гранична сигурност е генерално сбъркана. ГКПП-тата, визите и документите за самоличност са нежелани за минаващите. В медиите имаше твърдения и спорове, че тези хора са нещастни, преследвани, угнетени и кое давало право на част от взимащите отношение да отричат, че те са бежанци, след като не сме ги проверили. Обратната теза обаче, също е напълно валидна: кое пък може да ни накара да мислим, че те се вписват в дефиницацията за бежанец и могат въобще да претендират за такъв статут? Много от мигрантите умишлено извършват престъпления. Унищожаване на документите за самоличност и опит да прекосят границата, откъдето решат да го направят, показва умисъл: да минат незаконно една граница, втора, трета, четвърта... Твърдението че са сирийци също е нескопосана лъжа (според Евростат само 21% от мигрантите идват от Сирия).

„Хуманитарните“ приказки, че трябва да се отворят границите, подвеждат. Има термин „отваряне на границата“, но той описва следното: на определени места, които са удобни за преследваните от военни действия или друго бедствие хора, да се преминава в друга държава под контрол – през временно отворени гранично-пропускателни пунктове. Сега сме свидетели не на отваряне на граници, а на тяхната липса.

В Турция има над 2000 души, които искат или имат намерение да минат през България. Това опасност ли е? Несъмнено – да. Премиерът поставя въпрос: ако тези хора дойдат на границата и решат да влизат, какво ще правим? Отговарям: какво се случва с хората в страната, които искат да влязат в чужд апартамент с взлом и да го оберат? Влизат и го обират. Кое ни кара да мислим, че мигрантите няма да се отнесат по същия начин към спазването на закона, а пазителите няма да реагират по подобен начин? Гражданската сигурност е част от националната сигурност. Трябва да се вразумим и да започнем да пазим не само българската, но и европейската граница, така както е необходимо – без възможност за нелегално преминаване.

Концепцията за пазене на границата за съжаление не се спазва и от европейците и това дава повод за оправданието, че не било толкова укоримо, че и нашата граница е разградена и пропуска. Обстоятелството, че другите не умеят да пазят националната си сигурност, не ни прави по-добри от тях и не може да бъде оправдание.

Несъмнено ще има още мигрантски вълни и така ще бъде, докато конфликтната зона, която поражда миграцията, не бъде овладяна. Само Турция досега е дала към осем милиарда долара за издръжка и разходи за бежанците на нейна територия. Още толкова са похарчени в другите държави, приютили бежанци. Става дума за общо 16 милиарда долара в рамките на година. Разходите за едни са приходи за други. По приблизителни изчисления каналджиите до момента са прибрали в джоба си над пет милиарда долара. Става дума за организирана престъпност, която е изключително облагодетелствана от случващато се. Тази престъпност ще направи всичко възможно, включително чрез свои лобистки структури, да поддържа изгодната за нея система. Покрай огромното движение на мигрантите на втори план, в сянка, остават други престъпления. На първо място – трафикът на хора. Той се губи в мигрантската вълна. А се развива и ще продължава да се развива в България – трафик, за който във всеки доклад на Държавния департамент на САЩ сме упреквани, че не прилагаме достатъчно противодействие.

От данни на Държавната агенция за бежанците към МС се вижда структурата на хората, които влизат в България и които евентуално ще останат тук. Те са най-вече млади и без образование, а това ги прави както лесен обект на престъпността, така и донори на престъпни организации. Нещо повече: ако вникнем в данните на Евростат, само 21% от минаващите са свързани със зоните на военни действия в Близкия Изток. 18% са афганистанци. Това означава, че бетонираме пътя на наркотиците. 8% пък са косовари – значи има и специалисти по изкуствени дроги. По този начин ние допълнително генерираме организирана престъпност. Традиционните канали на хероин от Афганистан към Европа и на изкуствени наркотици от Албания и Косово получават своята пета колона.

Безспорно трябва да проявяваме хуманизъм, човечност, милосърдие. Да помогнем на малко дете, бременна жена, ранен човек. Но на другите? Сепарация на мигрантите трябва да има. След като едва 21% идват от огнището на въоръжени конфликти, значи другите нагло ни лъжат и се опитват да прикрият различни намерения под маската на спасяване от заплаха за живота.

Гражданската сигурност също е в пряка зависимост от случващото се. Мигрантите са затруднени от прилаганите мерки, но не са спрени. При проверки през последните седмици във вътрешността на страната биват залавяни по 100-200 души. Акциите се правят така: тръгва се от ларгото в центъра на София и се стига до Лъвов мост. Какво се случва с другите зони в столицата, да не говорим за другите градове? Очевидно нищо. Ресурсът е недостатъчен за операции на територията на България. Преди няколко години се направи рязко съкращение на Гранична полиция с 1200 души, тъй като технически бяхме „готови“ за влизане в Шенген. За да реагираме адекватно на границата сега, се изисква допълнително участие на служители на полицията и на армията. Така и трябва да бъде, но гражданската сигурност страда все повече, защото ресурсът, предназначен за нейното сравнително обезпечаване, е преместен другаде. Изводът: от която и гледна точка да се преценява качеството на националната сигурност, става ясно, че тя страда сериозно от бежанския наплив.

Да погледнем и към огнището на напрежението – мигрантските вълни ще продължат да се увеличават и да стават все по-радикални. Защо? Защото засега военните действия се водят отдалече и отвисоко – със самолети и дронове. На територията, завоювана от „Ислямска държава“, действа сирийска армия, за която не сме сигурни доколко наистина воюва и доколко симулира бойни действия, за да получава помощи. Докато няма наземен контингент, който да овладее територията и да я умиротвори, няма как дейността на ИД да бъде ограничена. Нещо повече: ИД поддържа напрежението с помощта на петролните кладенци, които владее. Да сте чули да е бомбардиран някой от тях? Не сте чули. По данни на разузнавателните служби ИД продава един барел петрол за 15 долара, докато цената на Кувейт е 49 долара за барел. Тоест, близо три пъти по-евтино. В същото време с парите от продажбата на петрол се купува оръжие на цени три-четири-пет пъти по-високи от обичайните. Представете си за какви печалби става дума!

Организираната престъпност, която е тясно свързана с корупцията, е пряко заинтересована от случващото се. Средствата, които отиват за мигранти и бежанци в Европа, ще бъдат консумирани по някакъв начин. Ще се строят лагери и малки градчета, мигрантите ще бъдат обгрижвани и хранени, големите корпорации вече си правят сметка за печалбите.

За усвояване е на разположение сума от близо 30 милиарда евро годишно. Организации със свое лоби в Европейския съюз, в местните управленски структури и парламенти, са заинтересовани съсредоточието на мигрантите да стане на територията на Европа. Как немският народ посреща мигрантите с хляб и сол го дават само по телевизията. Хората в Германия със сериозен уплах гледат какво предизвика Ангела Меркел със своята покана към мигрантите.

Сериозните рискове и предизвикателства пред сигурността поставят въпроса „Какво може да се направи?”. Ясно е едно: без обединени наземни операции в зоните на конфликта миграционният натиск няма да бъде спрян. Без да се затвори финансовото кранче на ИД – също.

Докато не спрем спонсорите и петролните кладенци на ИД, ситуацията ще се възпроизвежда и много хора ще печелят от нея. България членува в НАТО и министър-председателят би трябвало да разполага с инструментариум, с помощта на който може да направи предложение за наземни операции. Рано или късно наземна военна намеса ще има. Колкото по-рано стане това, толкова по-малко ще е напрежението върху България и целия Европейски съюз.


Източник: www.epicenter.bg

Публикувана в Свят
Страница 2 от 12