Обратите в хода на събитията белязаха гражданската война в Сирия откакто тя започна през 2011 година. По различни времена ту бунтовниците, ту лоялистите надделяваха на бойното поле. Но по-късно, най-решаващият елемент, който определя кой взема връх, се оказа степента на външна помощ и подкрепа, която всяка от страните получава. За сирийските възстанници, Турция беше важен спонсор, ако не и най-важният. Днешният хаос в Турция, последвал провалилият се опит за преврат, по-скоро ограничава активността на Анкара в сирийския конфликт. (Wanning Support Weakens the Syrian Rebelion, 26-th of July 2016, 14:44 GMT, https://www.stratfor.com/image/waning-support-weakens-syrian-rebellion ). От гледна точка на бунтовниците, опитът за преврат не можеше да се случи в по-НЕподходящ момент. Точно когато те бяха едновременно в тежка зависимост от турската помощ и под изключителен натиск от страна на враговете им.

Публикувана в Свят

Терористичните атаки, геополитическото напрежение между Турция и съседите й, както и допълнителната доза политическа нестабилност след неуспешния опит за преврат от 15-ти юли 2016 година, нанесоха удар по туристическата индустрия на Анкара. Секторът, който дава 12,9 процента от брутния вътрешен продукт на Турция и в който са наети 8,3 от работната сила в страната се е сринал с 23 на сто през първите пет месеца на 2016 година и продължава да се плъзга надолу.


Казано най-общо, един сериозен удар като атаката срещу истанбулското летище „Ататюрк“, станала на 28-ми юни 2016 година, би имала отражение върху туризма като цяло само няколко месеца. (Световният съвет за пътувания и туризъм прави оценката, че за да се възстанови туристическият сектор на дадена страна след сериозна терористична атака, отиват около 13 месеца). Уязвимостта на турската сигурност обаче ще продлъжи този период според частната аналитична агенция „Стратфор“. (Turkish Tourism Takes a Hit, July 22-th, 2016, 18:27 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/turkish-tourism-takes-hit ). Страната е изправена пред цял рояк от заплахи – от Ислямска държава, от Кюрдските сепаратисти, от левите радикали и пр. Всяка една от тези фракции има „искреното желание“ да задълбочи политическата криза в Турция, като генерира конспирации и сее семената на недоверието към правителството.

Публикувана в Свят

Жената на турския президент Ердоган наскоро каза, че османският харем бил "училище за живота”. Безобидна носталгия по османското минало? Според германската публицистка Лале Акгюн, зад това се крие нещо много опасно. В представите на семейство Ердоган харемът няма как да не е „училище за живота”. Това е една представа, в която жената е принизена само до сексуален обект и машина за раждане на деца.

- Жените като сексуален обект и машини за раждане на деца? Не е ли прекалено абсурдна тази представа?

За това си има обяснение. В писанията на консервативните ислямисти можем да прочетем именно това: Жената е длъжна да полага грижи, за да се харесва на мъжа си, да се подготвя за ролята си в семейството и да му ражда деца. Изявлението на госпожа Емине Ердоган пасва идеално към думите на съпруга й, който на 8 март заяви, че единственото истинско предназначение на жената е да бъде майка.
- Как се възприемат подобни изявления в Турция? Та нали там има и светски настроени хора?

Изявлението се покрива с онова, което от години проповядва консервативният лагер. Ислямистите обичат да се представят за жертва на 90-годишното светско развитие на републиката. Сега те смятат, че е крайно време страната да се върне към корените си от времето на Османската империя. Показателна е и цялата мегаломания по отношение на османското минало. Много от поддръжниците на Ердоган мечтаят за онази империя и искат да „изличат” 90-те години републиканско развитие. Съчувствам на всички просветени и светски ориентирани жени в Турция. Не само, защото техният глас почти не се чува в обществото, а и защото те ще бъдат унижавани и преследвани заради разбиранията си. Както се случи на 8 март тази година, когато полицията преследва жени, само защото бяха решили да организират демонстрация по случай Деня на жената.

- Колко силни са, според Вас, позициите на консервативния ислям в Турция?

В действителност османският харем е бил истински ад за жените. Те се били унижавани, потискани, принуждавани да приемат исляма, превърнати са били в сексуални обекти за задоволяване на мъжки страсти и са били принудени да си съперничат, за да спечелят благоразположението на мъжете, и най-вече – на султана. С други думи - водили са живот, какъвто не би си пожелала нито една жена. Хвалебствията по адрес на харема, разбира се, преследват определена политическа цел.
В ислямистките среди тези хвалебствия са елемент от една консервативна визия за бъдещето: Турция отново да стане най-великата и силна страна и всички да коленичат пред Ердоган. Сегашната европейска политика дори му дава нови „доказателства” за величие, а това допълнително „циментира” неговата власт и увеличава арогантността на управляващите. Същинската цел на Ердоган е да съсредоточи всички властови инструменти в ръцете на президента, тоест в свои ръце. Няма да се учудя, ако той бъде избран за пожизнен президент, а след него на власт дойде някой негов потомък - тоест да се създаде един вид семейна диктатура.

- Каква би трябвало да е политиката на ЕС в контекста на това развитие?

Умно би било, ако в бежанската политика ЕС си сътрудничеше с ООН, вместо с Турция. Сътрудничеството с Турция обаче бе представено като безалтернативно. Аз не намирам тази идея за добра. Защото не вярвам, че Турция е в състояние да изпълни желанията на ЕС. Изобщо не е ясно, дали тя има желание за това. Този, който поне малко познава турската политика и манталитета на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, знае много добре, че не може и не бива да се осланя на този партньор.

*Германската социалдемократка Лале Акгюн е политик и публицист. От 2002 до 2009 година тя беше депутат в Бундестага.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B5%D1%8F/a-19111022?maca=bul-bulgarisches_webportal-2165-xml-dirbg

Публикувана в Европа

Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанския поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост - точно както искат и десните популисти.

Особено сега - дни преди местните избори в няколко германски провинции - германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: "Бежанската криза е овладяна!". Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като "пробив" най-новото предложения на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен "напредък" не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше "изстреляно" твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени.

И този път източноевропейските държави бяха тези, които подеха спорове. Някои се чувстват пренебрегнати от решението, което според тях било инициирано от Германия. Канцлерката отрече да има такова нещо. Само че на някои от европейските ръководители навсякъде им се привижда дългата ръка на Берлин и това всъщност им е достатъчно, за да се обявят срещу всяко ново предложение. Унгария например за пореден път обяви, че не е съгласна с преразпределението на сирийските бежанци из европейските държави. В борбата си срещу всичко "чуждо" Будапеща проявява удивителна упоритост.

Нима ЕС ще се откаже от собствените си ценности?

Вярно е обаче, че в турското предложение липсваше един твърде важен детайл: датата, от която страната ще започне да приема обратно бежанците от Гърция. И още нещо: разбираемо на някои европейски държави цената за това обещание им се видя твърде висока: Турция иска допълнителни три милиарда евро за сирийските бежанци, живеещи на нейна територия, безвизов режим за турските граждани още от юни тази година и ускорени преговори за прием на страната в ЕС. Особено срещу последното условие се надигна силно възражение, независимо, че всички европейски държави искат едно: колкото се може по-бързо да затворят портите на Европа за бежанци. Австрия и балканските държави обаче смятат, че затворената граница към Македония също върши работа – при това без да има нужда да се правят нови отстъпки на Турция.

Онова, което почти не беше обсъждано на тази среща на върха, бе следният въпрос: Как да се води пазарлъкът с една страна като Турция, която точно сега по провокативен начин отменя свободата на печата? В подобна ситуация всъщност би било редно незабавно да се прекратят преговорите за прием на Турция в ЕС. Освен ако въпросният критерий (за свободата на печата) не бъде на бърза ръка изваден от списъка с основните изисквания на ЕС. Но явно Общността е способна дори и на подобно нещо, защото е крайно настървена да сключи сделка, с помощта на която да се отърве от бежанците.

Този път критиките срещу нападенията срещу печата и нарушенията на човешките права в Турция прозвучаха така плахо, както иначе само по отношение на Китай. Очевидно ценностите на ЕС са само украшение, което по време на преговори се превръща в пречка.

А какво да кажем за съдбата на отчаяните хора, които сега са блокирани в Идомени? И за това не бе изречена нито дума. Хуманизмът беше погребан бързо и старателно. Нито дума и за това, че Турция само отчасти може да бъде квалифицирана като "сигурна трета страна". Във всеки случай тя не е правова държава, което бе доказано с действията й срещу вестник "Заман".

Стъпка по стъпка към крепостта ЕС

Нима сега Турция ще започне да изтиква абсолютно всички иракски бежанци обратно през границата към Мосул, да връща със самолет всички афганистанци в Кабул и без суетене да изпраща иранците обратно в родината им?

В Германия подобно нещо не е възможно, защото всеки бежанец има право на това да бъдат проверени индивидуалните му основания за убежище. А ЕС като цяло е задължен да спазва Женевската конвенция за бежанците. Сега всичко това обаче явно не играе никаква роля, защото основната повеля гласи: броят на бежанците да се сведе до нула.

Така ние постепенно се доближаваме до идеала на всички десни популисти – а именно до превръщането на Европа в непревземаема крепост. След като прие само около милион бежанци, ЕС явно не се свени да постави под въпрос собственото си бъдеще, да сключи мръсна сделка с Турция и да премахне всички мостове, които свързват крепостта с външния свят. А това е твърде жалко представление.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/a-19100972

Публикувана в Европа

"Забраната за влизане в Турция означава вкарване на Доган в "Черния списък" с враговете на Турция. Преведена тази забрана в конкретика, това означава заплаха за живота на Доган за пореден път”, заяви в предаването „Тази сутрин” проф. Людмил Георгиев, бивш член на Централния съвет на ДПС и бивш съветник на Доган.  Интервюто се публикува с незначителни съкращения.

-    Проф. Георгиев, защо Доган и Пеевски са с забранен достъп за влизане в Турция? Защо му се случва това на Доган?
Очевидната причина е заради действията спрямо Лютви Местан преди Нова Година.
-    Като ответен удар?
Естествено.
-    Но излизат освен политическите, защото политиката по изказвания на г-н Доган, е свързана с обръч от фирми, икономически или политически?
Винаги съм твърдял, че Възродителния процес в България не струва нищо пред онова, което сполетя България преди 26 години, имам предвид „Демокрацията по български”. В условията на „Демокрация по български” се възродиха всички демони на българската психика - говоря за личното благоденствие, никакво чувство за общност, но наред с тях те се пренесоха и в българските турци. Българските турци в България в момента са абсолютно същите като нас българите – всеки срещу всеки, всеки гледа собственото си благоденствие, никакво чувство за общност, никакво чувство за колектив. В този смисъл аз мисля, че подобно на нас българите, които се клепаме в чужбина, резултат на подобни действия от страна на Местан и ръководството на бъдещата партия, т.е. приближените, но най-вече в лицето на Местан, неминуемо е допринесло за тази позиция на Ердоган.
-    Значи Местан е клепал Доган пред Ердоган?
Предполагам, логично е.
-    В пресата обаче излизат много любопитни детайли – „императора на контрабандните цигари”, в случая за Пеевски.
Ето това се цели. Като се пришие Доган към Пеевски, който очевидно е с негативно отношение в масовата публика се цели да се минимизира онова, което наистина Доган свърши, а то е от историческо значение, т.е. прекъсването на всякакви възможности на сегашното ръководство на Турция да влияе върху политическите процеси в България.
-    Какви са били амбициите на Турция, ако тя е искала да влияе на политическите процеси в България?
Веднага Ви казвам. Кемалистка Турция няма нищо общо с Ердоганова Турция. Достатъчно е само да прочетете книгата на Давутоглу, за да видите директните внушения по отношение на необходимото влияние на Балканите от страна на съвременна Турция. Ердоганова Турция в  момента нарушава всички принципи на Кемализма. Не е само Президентската република, не е само недопустимата намеса на религията в светския живот, но и най-вече онова, което беше задължение на Мустафа Кемал Ататюрк като необходим завет за всички бъдещи турски политици – мир в къщи, мир със съседите. Това е фундаментален принцип на Кемалистка Турция. В момента Ердоган и Давутоглу нарушават всички принципи на Кемалистка Турция. Нито има мир вътре в Турция, нито има мир навън.  
-    Как ни засяга това нас?
Нас ни засяга пряко. В тази книга, Кърджалийския район, забележете не България, а Кърджалийския район, според стратегическите виждания на Ахмед Давутоглу, всъщност идеолога на цялата тази неосманистка политика, би трябвало да бъде задължителна зона на влияние от страна на Турция. И нещо, което няма нищо общо с науката. Той говори за османска идентичност. Забележете каква фундаментална глупост е това от научна гледна точка.
-    Но защо чак сега говорим за тези неща? Книгата е от 2000-та година.
От една страна много се ускориха нещата през последните години, особено след 2011 г.  Имам предвид онова неистово желание да бъде свален Башар Асад в Сирия, изключително бързо текат процесите, и от друга страна, Вашия въпрос е лесен за отговор – защото българския политически елит по-далече от носа си не може да види. Той може да види до следващите избори.
-    В Кърджали сякаш влиянието не е засилено от преди години.
Момент, има разлика. Ахмед Доган през всичките тези 26 години директно е заявявал на всички политически елити, независимо дали са османисти или кемалисти, че Република Турция няма място в България, че българските турци са български граждани, и Република Турция да забрави всякакви мечтания за влияние на турска политика в България.
-    Как Ви се струва формулировката: „Доган – съвременния Левски”? Звучи цинично, според мен.
Иронията е едно, реалността е съвършено друго. Има една книга, която ще излезне есента на един мой голям приятел и близък до Доган, казва се Иван Палчев, който от 90-та година всеки ден си води записки. В тази книга ще видите множеството пъти, в които е заплашван живота на Доган, защото отстоява българския национален интерес. В момента е същото. Забраната за влизане в Турция означава вкарване в „Черния списък” с враговете на Турция.
-    Реална ли е тази заплаха? Защото няма официално потвърждение, освен чрез медиите и пресата.
Естествено, че е реална. Аз вярвам дълбоко на Соломон Паси, който обясни какво означава това на дипломатически език. Има забрана, която преведена в конкретика означава заплаха за живота на Доган за пореден път.
-    И зад тази заплаха стои Турция?
Естествено. Аз съм дълбоко убеден, че и зад неосъществения 2013-та година атентат, също стои Ердоганова Турция.
-    Нещо много важно. Ердоган заплашва с пускане на бежанците през България и през Гърция.
Ердоган е изпаднал в една тиха лудост, да не кажа тотална истерия, в която той се чуди какво да предприеме, защото Турция, както каза вчера и един бивш турски посланик, в тази ситуация тя няма печеливш ход. Турция възприема всички като враг – и Русия, и сирийските кюрди, и САЩ, и Европа. Ердоган се е обградил в своето светоусещане с врагове и прави грешка след грешка, включително и започналия обстрел над сирийските кюрди от онзи ден. Щатите го предупредиха да не прави това, европейците – също го предупредиха да не прави това.
-    Европа в позиция ли е въобще да го предупреждава, при условие, че той я държи на каишка с бежанците?
Това е трагедията на Европа, че се допусна един сам по себе си почти ненормален човек като Ердоган да държи Европа за каишката.
-    До онзи ден не беше нормално войската да е по границата, но днес вече ще приемат единодушно промяна в закона и ще ходи войската по границата. Това за какво е знак?
Това пак са палиативни мерки от днес за утре. В тази глобална ситуация трябват глобални действия. За съжаление българския политически елит не го виждам как ще се осъзнае. Има една прекрасна статия на Валери Найденов, който съвсем простичко обяснява какво трябва да се прави стъпка по стъпка. Целият проблем на българския политически елит е, че няма кой да чете. Още по-малко има кой да осъзнае и кой да действа.
-    Защо Местан излезе с тази провокация, както беше оценена от много хора, ДОСТ* като име на новата му партия и ще просъществува ли тя?
Според мен няма да просъществува. Това е последен отчайващ опит на един много тежък нарцис, какъвто е Местан. Имаше едни шеги навремето – въпроса е кой повече ревнува Местан, дали Ширин го ревнува повече или самия той се ревнува повече като се види в огледалото, понеже той се обича много и очевидно ревността му към себе си е голяма, това е в кръга на шегата. Но това е последен опит на един тотален нарцис да оцелее на политическата сцена. Всеки български политик, който не е успял или е бил отстранен си прави своя партия за лична употреба. Защо? Защото той не може да си изкарва хляба навън в живия живот.
-    С Доган кога се чухте последно?
Преди шест години и половина, ако не и повече. Ние не си говорим.

 

/б. ред./

* ДОСТ на турски значи приятел, а абревиатурата означава „Демократи за отговорност, свобода и толерантност”; освен приятел, „дост” означава и извънбрачно съжителство.

 

Източник: http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/prof-emil-georgiev-zabranata-dogan-da-vliza-v-turcija-e-zaplaha-za-zhivota-mu.html

Публикувана в У нас

Нефт, корупция и бедност - голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. И двете страдат по сходен начин и от авторитарното си управление. В Русия обаче пипат доста по-ловко, пише Константин Егерт.

Между Венецуела и Русия има някои поразяващи прилики. Все пак съдбите на двата народа скоро ще започват да се различават. Светът в момента е зает с всевъзможни неща и почти не обръща внимание на случващото се във Венецуела. А 30-милионната държава се намира на ръба на политически и икономически крах.

Крахът на венецуелското чудо

По данни на МВФ, инфлацията във Венецуела през тази година възлиза на 720 процента. Освен това в страната с едни от най-големите залежи на петрол в света не достигат хранителни продукти, има и постоянен режим на тока. Част от държавните служители работят само по два дни в седмицата, защото няма пари за заплати, училищата също работят по съкратен график. Ниските цени на петрола удариха много тежко бюджета на Венецуела и режима на верния последовател на Уго Чавес - президента Николас Мадуро.

Всъщност "венецуелското чудо" се базираше на масовото раздаване на пари на най-бедните слоеве от населението, които поддържаха и продължават да поддържат смехотворния "боливарски социализъм" – тази рожба на покойния полковник Чавес. Демократичната опозиция в страната вече има мнозинство в парламента. Тя се опитва да организира референдум за свалянето на Мадуро от власт и провеждане на нови избори. Но за целта опозицията трябва да премине през много сложна процедура, която по всяко време може да бъде блокирана от Върховния съд – а в него преобладават назначените от Мадуро представители на Обединената социалистическа партия.

Социализмът на 21-я век доведе богатата на природни богатства Венецуела до просешка тояга.

Президентът на практика въведе режим на еднолична власт и изцяло пренебрегва враждебно настроения парламент. Банди от хулигани, наети от правителството, нападат опозиционери по митингите, избиват противници на режима сред политиците, журналистите и бизнесмените. От края на миналата година, когато опозицията получи мнозинство в парламента, във Венецуела фактически бушува Студена гражданска война.

Поглед от Москва

В Москва следят развитието на събитията във Венецуела с нарастваща тревога. Режимът в Каракас беше за Кремъл част от глобалния антиамерикански фронт и верен съюзник в борбата срещу влиянието на Вашингтон. А за държавния концерн "Роснефт" Венецуела е една от ключовите страни, в които бяха инвестирани милиарди долари. Впрочем "Роснефт" няма нищо против да извлече ползи дори и от настоящата криза. Срещу 500 милиона долара "Роснефт" изкупи през февруари т.г. над 20 процента от акциите на венецуелската държавна нефто-газова компания PDVSA.

Сделката предизвика възмущение в парламента на Венецуела. Депутатите обвиниха президента Мадуро, че разпродава страната, за да закрепи режима си. Ако "чависткият режим" падне, а това е напълно възможно, много от договорите с Русия вероятно ще бъдат преразгледани или отменени. Без съмнение, подобно развитие на нещата ще бъде възприето и пропагандирано от Кремъл като инспирирана от Вашингтон "смяна на режима", въпреки че не Вашингтон, а Чавес, Мадуро и техните привърженици водеха катастрофална инфлационна политика.

Те унищожиха независимия частен бизнес и доведоха богатата страна до просешка тояга. По данни на опозицията, те са превели в офшорни фирми в чужбина между 300 и 400 милиарда долара от продажбите на петрол. Сега парламентът моли САЩ и Организацията на американските държави /ОАS/ да помогнат за връщането на тези средства във Венецуела.

Прилики и разлики

Петрол, корупция и авторитаризъм. Голямо е изкушението да се правят сравнения между Русия и Венецуела. Според мен обаче, разликите между двете страни са повече от приликите. Нека да започнем с това, че Венецуела е основана като демократична република в началото на 19-и век. В историята на страната е имало няколко военни режима, но след тях неизменно се е връщала републиканската форма на управление. С други думи - демократичният опит на венецуелците е значително по-богат и по-сериозен от този на руснаците.

Константин Егерт

Дори по времето на Уго Чавес и на неговия наследник в страната имаше и продължава да има истинска, а не фасадна опозиция. Тя се подкрепя от действително независими медии с комерсиален успех, които не позволяват на държавната телевизия да установи информационен монопол. Частният бизнес не се страхува открито да подкрепя опозиционерите. Освен това античависткият блок успя да победи на миналогодишните избори за Национално събрание. Ролята на военните също отличава Русия от Венецуела, където армията по традиция не се бърка в политиката.

Призрачната руска стабилност

За разлика от екипа Чавес-Мадуро, президентът Путин и неговото правителство провеждат много по-разумна икономическа и особено финансова политика. Те не се страхуват да съкращават разходите за социални нужди, но същевременно следят много внимателно нагласите сред обществото, за да не пренавият пружината. Руските граждани засега и не роптаят. Има и друга разлика - Русия все пак е империя, която може да си позволи какви ли не авантюри - да "превземе" Крим, да изпраща летци в Сирия и т.н. И всичко това става под аплодисментите на обществеността, за която имперската слава често се оказва заместител на отсъстващото лично благополучие. В крайна сметка същата тази общественост идната есен уверено ще даде болшинството от местата в Държавната дума на "Единна Русия" и нейните филиали КПРФ /Коммунистическая партия Российской Федерации/ и ЛДПР /Либерально-демократическая партия России/.

Парадоксалното е, че сегашната кризисна ситуация дори устройва огромното мнозинство от руснаците. За тях всякакви промени са равнозначни на хаос. Със своя конформизъм, обществото само укрепва политическата система, в която съществува само една пълноценна институция - президентската. Но руската стабилност е призрачна. И тя ще се срине, също както сега пред очите ни се срива "социализмът на Боливар". Днес обаче никой не може да предскаже кога и по какъв начин ще настъпят промените. Русия не е Венецуела. Във Венецуела ще бъде по-лесно.

Публикувана в Свят
Понеделник, 25 Януари 2016 12:14

Шок - версия за произхода на бурката

Би било добре да напомни на тези, които носят бурка – може би те ще започнат да се обличат различно. Бурката произхожда от култа към Астарта в древна Месопотамия. В чест на богинята на плътската любов всички жени, без изключение, трябвало да проституират всяка година в свещените гори около храма на богинята.

А за да не бъдат разпознати, жените от висшето общество започнали да се забулват напълно. И не забравяйте също, че Мустафа Кемал, известен като Ататюрк, първият президент на Турция от 1923 до 1938 г., намира правилния начин да затвори устата на фундаменталистите тогава.

Той налага прост закон с незабавен ефект: всички турски жени имат право да се обличат както те желаят. Само че всички проститутки са задължени да носят бурки.

На следващия ден в Турция бурки вече няма.

И това все още е в сила …! ! !

[38:15] Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе  забулила лицето си. (И я не позна.)

ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА – БИТИЕ

 

Източник: http://bultimes.com/shok-versiya-za-proizhoda-na-burkata/

Публикувана в Любопитно

Канцлерът на Германия Ангела Меркел направи две грандиозни грешки и с тях ще остане в историята, но най-голямата е когато каза „Елате всички“. Когато властите в Берлин извикаха 1 млн. души, те не знаеха ли, че тези 20-годишни момчета имат пишки? Това каза пред bTV журналистът Тома Томов.

Следващите 30 години ще са много тежки за България, защото ще се води война, която не можем да спечелим и страната ни ще е гранична зона, прогнозира той.

Една германка е спала с американски войници за една кутия цигари или за едни найлонови чорапи, а с руските безплатно, защото дори не са пушили, добавя Томов.

„В момента завършвам филм за Африка и мога да ви кажа, че тези хора са добри, но не са ангели. Едно племе влиза в селото на друго, изгаря им къщите, изнасилва жените, избива мъжете и взема децата. И ние викаме тези хора при нас, защото са бежанци от война. Сега четири пети от човечеството, което преди това няма име, гледа в телефона, вижда какъв рай е Германия и иска да отиде там. След като са решили да приемат 1 млн. души, е нормално да ги вземат такива, каквито са. Няма как да се променят. Тази наивна илюзия за мултикултурализма е причината за проблемите. Те няма да станат като нас“, коментира журналистът. „Германия е прекрасна страна, организирана е. Дано да се справи с този проблем и да направи тези хора германци!“, пожела той на Меркел.

„Как да се разбереш с хора, които режат глави!? Ние сме до един страшен свят. Той е на 2 часа път от нас и влиза в страхотен хаос, който ще продължава не 10-20 години. Приличаме на една огромна зоологическа градина, в която са отворени всички врати на клетките. Животните са между нас, а персоналът, който трябва да я охранява, си е отишъл. В много тежко положение сме. Знаем, как нашият премиер се опитва да опитомява такива странни хора. Наскоро той изръси „Казах му на Ахмед“. Но Ахмед е министър-председателят на държава, която след едно поколение ще е от над 100 млн. души. Тя е регионална супер сила. Не може да опитомиш някои неща. Ако можеше да уговори съюз със Сталин, сигурно Бойко щеше да заяви „Казах му на Йоско“. Същите турски ръководители са пратили танковете си и в момента стрелят срещу кюрдите“, заяви Томов. Турция бе отворила границите си и приличаше на джихадистка магистрала, добавя той.Според него, не може да има демокрация в Близкия изток.

„За мъжа в Саудитска Арабия жената е добитък, пакетиран в черно. Когато види женски крака или музика като тези в Европа, какво ще направи? Това е съвсем друг човек. Ние с този свят трябва да се разберем. Ясно е, че не можем да го победим. Предстоят ни много тежки 30 години на война и България ще е гранична зона. Страната ни е застрашена“, предупреди Томов.

„Владимир Путин не е толкова опасен, колкото го описва пресата. След него ще има други президенти, но Русия ще остане. От 1512 до 1917 г. се е увеличавала годишно териториално с по една България. Това е велика страна. В момента са само 140 млн. души, но те имат ядрен потенциал, обширни територии. Трябва да се съобразяваме с тях. Не се страхувам от Русия. Не съм русофоб или русофил. Български патриот съм и смятам, че с Москва трябва да имаме приятелски отношения. Светът ще е друг. Не знам колко души ще може да приеме Европа от новите варвари“, каза още Тома Томов.

 

Източник: http://frognews.bg/news_104871/T-Tomov-Turtsiia-prilicha-na-djihadistka-magistrala/

Публикувана в Гледища
Понеделник, 21 Декември 2015 16:24

Как Гаук разгневи Ердоган

Турският премиер Ердоган явно е бил бесен, когато заяви язвително, че бившият пастор Гаук продължава да си мисли, че трябва да изнася проповеди. Един булеварден турски вестник пък обвини германския президент, че по време на посещението си в Турция се държал като колониален владетел. На свой ред Йоахим Гаук уточни, че критичните му забележки по отношение на демокрацията в Турция дори са били крайно въздържани.

Погледът към двамата спорещи показва ясно разликите между тях. Йоахим Гаук е човек със силно изразено свободолюбие и нетърпимост към всякакъв вид тоталитарни порядки. Ердоган пък, който е известен с избухливия си нрав, управлява авторитарно и не търпи чужди вмешателства.

"Заплаха за демокрацията"

По време на посещението си в Анкара в реч пред студенти Гаук заяви, че е загрижен за демокрацията в Турция, предупреждавайки, че не бива да се ограничава независимостта на съдебната власт, нито да се орязва свободата на мненията и на печата. В отговор на тези негови "съвети", Ердоган заяви, цитиран от Анадолската агенция, че германците трябвало да разкрият истината за серията убийства над турски граждани, извършени от една неонацистка групировка, вместо да дават съвети на неговото правителство. Премиерът подчерта освен това, че "намесата на Гаук във вътрешните работи на Турция" е неприемлива за турското правителство.

Защо всъщност Гаук разяри така турския премиер? "Позволих си да направя това, което правя винаги - а именно да обърна внимание на критичните теми, които се обсъждат във всяко общество. Това е нещо нормално сред приятели", заяви германският държавен глава във вторник (29.04.), добавяйки, че в подобни случаи винаги се информира за състоянието на нещата не само от управляващите, а и от управляваните, за да си състави собствена представа за нещата.

Редица германски политици реагираха с неразбиране на острия тон на Ердоган. Според Клаудия Рот от Зелените, политическият стил на турския премиер издава "липса на почтеност и демократична култура", а държавният министър във външното министерство на Германия Михаел Рот обяви "емоционалните излияния" на Ердоган за "несъответни по съдържание и стил".

Отзвукът в турските медии

Турският печат е твърде разединен в оценките си за речта на германския президент в Анкара. Опозиционните медии хвалят откритостта му и подчертават критичните му думи по адрес на Ердоган. Същевременно вестниците, които са близко до управляващата партия, отделят по-голямо внимание на похвалите на Гаук за това, че Турция е проявила гостоприемство спрямо сирийските бежанци. Те споменават съвсем бегло критиките му.

Никога досега германският президент не е получавал такъв яростен отзвук на своя реч в чужбина, посветена на една основна тема, каквато е свободата на отделната личност и защитата ѝ от държавния произвол. Както германски, така и турски медии се обединиха в оценките си, че германският президент Гаук съзнателно е излязъл извън рамката на досегашната дипломатическа линия на германската политика спрямо Турция.

Публикувана в Свят
Четвъртък, 10 Декември 2015 09:19

Андрей Райчев поучава Путин

Навремето Путин много сбърка с Украйна, а после допусна още една груба грешка: заложи на Турция, прегърна Ердоган - и получи лош шамар. За България обаче това може и да е от полза, казва Андрей Райчев в интервю за ДВ.

Какво означава за България сегашната криза в руско-турските отношения? Как се тълкува тя в страната и какви ще са последиците от нея? На тези въпроси отговаря социологът Андрей Райчев. Ето обобщение на заключенията му:

Райчев: Ще започна с реакцията на правителството. Българското правителство е в небрано лозе. За да обясня защо, ще се спра първо на турската политика. Това, което Турция прави с Европа в момента, е шантаж. Чисто и просто: „Дай ми пари и ми направи политически отстъпки, защото в противен случай отварям шлюза и Европа е залята от още три милиона души”. Европа се поддаде на шантажа и вече плаща както политическата, така и финансовата цена.

"България би потънала в хаос"

Този шлюз обаче се намира точно на границата на България. За самата Европа нахлуването на три милиона мигранти е тежко преживяване, но в крайна сметка - бълха я ухапала. Хайде, да не е бълха - пиявица. Докато за България си е направо чудовищно. Не три милиона - петстотин хиляди да преминат през България, и страната ще потъне в хаос. Дължи се на много фактори, като бедността не е първият сред тях. България е слаба, още не добре организирана държава. И така нататък. По тази причина българското правителство е принудено да се умилква на Турция. Или по-точно - смята, че е принудено. Защото Турция нито ще ги спре тези три милиона, нито ще ги пусне само заради България. Тъй че това е просто страхова реакция и надценяване на собственото значение. Но нашият премиер така си представя онова, което може да направи за България.

Има и друг аспект. Същата тази криза отново върна България на терена с газопроводите. Нека първо да видим как се развиха нещата в Русия. С Украйна Путин допусна една изключително груба грешка. Той загуби една братска страна, а един приятелски народ се оказа враждебен, дори може би на границата на Русия възникна така да се каже „втора Полша”. Руснаците обаче посрещнаха с овации таза груба грешка - само заради присвояването на едно малко полуостровче. Същото се повтори после с политиката към Турция. Господин Путин заложи на Турция, отиде там, прегръща се с Ердоган, сглоби "Турски поток", но тази нова груба грешка не доведе до съзнанието на хората простия факт, че той много слабо играе шах. Човек трябва просто да погледне в учебниците по история - и веднага ще разбере, че руско-турските войни са най-честите войни в историята на Европа. Тоест, тази братска прегръдка не е възможна. Но Путин си представяше, че е възможна, защото беше много ядосан на други. Накрая получи от Ердоган унизителен и лош шамар, но - колкото и да е парадоксално - отново получи народното одобрение, защото държа остра реч и „каза някои истини”.

"Путин просто няма друг изход"

След този фалит в Турция, Путин просто няма друг изход, освен България да влезе в ролята на резервен газов коридор. Така че сега трябва да се оттеглят всички тия декларации, че България е лоша. Чудя се дали ще има пиар-кампания по руската телевизия, в която вече няма да се казва, че България е една лоша страна, а напротив, че ние сме братушки. Нещо под мотото: „Хороша страна Болгария, но Россия лучше всех”. Тоест, предполагам, че за този газов коридор отново има шанс, стига нашите съюзници да разрешат. Правят се някакви движения, доколкото си представям, но те тъй или инак са тайни.

Колкото до реакциите в българското общество на руско-турските напрежения: истината е, че около България има две големи страни, Турция и Русия, и че тези две страни се преживяват асиметрично. Традиционно Турция - по много причини, главно поради религиозните различия и османското минало - се схваща като по-непосредствената заплаха, а Русия като гаранция срещу нея. Такъв е просто инстинктът на българския народ.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8/a-18901076

Публикувана в Гледища
Страница 2 от 12