Жалко, че не е останала нито една фотография от първите български балове, вечеринки или приеми, за да видим как са изглеждали княза и гостите му в най-представителния си вид. Какви униформи, шапки, бални рокли и фини пантофки са се разхождали или марширували в залите на Двореца или по стълбите на Военния клуб... Какви брошки, пръстени, огърлици и диадеми са хвърляли блясък и сияние върху нечии гърди, коси и благороднически ръце.... Снимки няма, но има спомени, писма и дневникови записки, някои от които са удивително детайлни и точни.

Публикувана в Минало

На книжния пазар вече е новата книга на проф. Тодор Галунов - „Третият държавен съд. Български министри на подсъдимата скамейка“. Подобно заглавие вероятно носи неописуема наслада за значителна част от потенциалните читатели, които вече месеци пускат във „Фейсбук“ анкети с прогнози, дали ще  видим в близко време български политик, даден под съд, български политик в затвора и така нататък. Не бих се изненадал, ако в Интернет вървят и залози по такива теми, но не бих тръгнал да проверявам, защото хазартът не ме влече.

Публикувана в Гледища

Продължение от част първа.

Първата част от встъплението на изследването за съдбата на българите – мюсюлмани (помаците), можете да прочетете на адрес:

http://www.svobodennarod.com/chetivo/3562-pomatzite-mezhdu-glada-i-krasta-1912-1913-g.html


Обект на задълбочен анализ трябва да бъде въпросът доколко „лекотата“ в приемането на християнството от страна на помаците, тогава когато българската армия побеждава, се дължи на откровен страх и доколко се дължи на нежеланието на помаците да останат „хора второ качество“ в новопоявилата се Велика България, както те сами я титулуват в редица свои обръщения по един или друг повод към българските държавни ръководители. На много места, хората приемат християнството с думите „където всички, там и ние“, тоест те приемат процеса на „експресна“ християнизация като всеобща вълна и смятат, че трябва да вървят с мнозинството.

Публикувана в Четиво