Първият парламентарен ден донесе новината, че БСП ще тръгва сред народа. Корнелия Нинова ни уведоми от парламентарната трибуна, че БСП оставя 20 депутати в Народното събрание, които ще бранят партийната кауза („тезите и идеите“ според г-жа Нинова) в пленарната зала, а останалите „отиват при народа да търсят единение“. (Виж: https://news.bg/politics/bsp-ostavya-v-narodnoto-sabranie-20-deputati.html ).

 

Цялата тази история ужасно напомня епизод от историята на Руската империя. Напомня до такава степен, че човек се чуди, дали сходството не е търсено преднамерено. Ще се опитам да обрисувам аналогията със ставащото – няколко годишен революционен кипеж от руската история, която е родила фраза, използувана и до ден днешен в руския език, за съжаление най-често в ироничен контекст.

 

Става дума за следното. Някъде към средата на деветнадесетия век, в царска Русия започва рязко нарастване на интереса към естествените науки и свързаното с тях висше образование. Това разбира се е било чудесно, но както често става, особено по руските географски ширини, „много добро не е на добре“. През есента на 1861 година, императорското правителство увеличило таксите за обучение в университетите и забранило кой знае защо … студентските взаимно-спомагателни каси.

 

Защо му е било на правителството да прави последното не е съвсем ясно. Може би и тогава е имало дейци на изпълнителната власт, които не са можели да спят, докато някакви пари се събират, инвестират и нарастват извън техния контрол. В България, такова е отношението към едни 12 милиарда лева, намиращи се под управлението на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (иначе казано – на частните пенсионни дружества). В Русия са завидели най-вероятно на много по-скромни предприятия, но щом са били студентски – значи са били подозрителни.

 

Всеки, който си позволява да използва главата си по предназначение е подозрителен в авторитарната държава, най-вече студентите. Странното е, че точно през 1861 година, в Русия е извършен един от най-великите актове на либерализация – премахването на крепостното право. За сведение на любителите на исторически куриози, то става точно на 3-ти март 1861 година. Очевидно, при император Александър ІІ Освободителят, важните неща са ставали все на 3-ти март. След още три години в Русия ще бъде отменено и смъртното наказание, но през есента на 1861 година, със студентите се отнесли доста нелиберално.

 

Естествено, започнали вълнения, а вълненията в Русия винаги завършват със санкции за развълнуваните. Вълнуващите се студенти просто били изхвърлени от университетите. Те се оказали в ситуация, която в шахмата се нарича „цугцванг“ – да постъпят на държавна служба не можели, защото били „неблагонадеждни“. Да се върнат на студентската скамейка също не можели – пак по предишната причина. В днешното време на това му се вика „социално изключване“, тогава било чисто и просто изритване от рая, тоест от академичните среди.

 

Тогава за кой ли път възникнал класическият за русите въпрос „Что делать?“ – „Какво да се прави?“. И докато пострадавшите от грозната постъпка на властта размишлявали над този въпрос, отговор им дал самият Херцен, който написал следните редове в своя вестник „Колокол“ („Камбана“):

 

„Но къде да отидете, къде да се денете, Вие юноши, за които науката е заключена? … Да Ви кажа ли къде? … Сред народа! При народа! – ето Вашето място, изгнанници на науката …“.

 

Със сигурност, това е една от фразите, която е имала едни от най-сериозните миграционни последици в историята на Руската империя. Поне що се отнася до миграцията на „човешки ресурси с висока квалификация“. Отиването сред народа, така нареченото „хождение в народ“ взело широк размах. Масово изключените и неприетите по причина на „неблагонадеждността“ си студенти и млади хора се устремили към безграничната руска провинция. Те масово ставали, селски учители, фелдшери, тук–таме и агрономи. Ако на някой му се иска да получи не сухи исторически факти, а художествена и белетристична представа за тази масова миграция на просветени хора към мрачните дълбини на Русия, може да се справи с произведението на Тургенев „Отцы и дети“ („Бащи и деца“).

 

През седемдесетте години на 19-ия век, с въпроса за ходенето сред народа се захващат доста по-сериозни и по-опасни от гледна точка на властта хора. Към миролюбивото до този момент „служене на народа“ се „прикаламисват“ привържениците на революционната борба, най-вече народниците. Другите радикални течения не остават по-назад и скоро операция „хождение в народ“ започва да се обогатява идейно от народника Николай Василиевич Чайковски, от княза – анархист Пьотр Алексеевич Кропоткин, от ужким умерения теоретик на революцията Пьотр Лаврович Лавров и съвсем не на последно място по значение – от радикалния анархист Михаил Александрович Бакунин.

 

Бележитият опонент на Карл Маркс - Михаил Бакунин се опитва да отнеме славата на Херцен и пише: „Отивайте сред народа, там е вашето поприще, вашият живот, вашата наука. Изучете се от народа, как да му служите и как най-добре да водите неговите работи“.

 

Идеологическата конкуренция в лицето на Лавров започнала да развива теоретически проблема за отиването при народа на страниците на нелегалното списание „Вперед!“. Кропоткин също дал теоретичен принос, като проповядвал, че интелектуалният авангард на Русия трябва да живее като народа (а следователно и сред него) и да създава сред селяните кръжоци, чиято цел в по-далечна парспектива трябвало да стане възникването на масово революционно селско движение.

 

Кулминацията на отиването сред народа била достигната някъде през 1874 година, като агитаторите действали активно в Тулска и Тверска губерния и най-вече в Поволжието. В крайна сметка обаче, процесът на революционна пропаганда затихнал. От една страна, пропагандата се оказала доста безплодна. Сближаването на интелигенцията и „прогресивното селячество“ поне на този етап не се получило.

 

От друга страна, правителството и по-точно специалните служби в тогавашната им форма, съвсем не наблюдавали безгрижно ставащото. По най-демократичен начин започнало „излавянето“ на пропагандаторите на истината и правдата и през 1877 – 1878 година, Русия вече станала свидетелка на „процеса на 193-мата“ и на „процеса на 50-те“. С отиването сред народа се приключило.

 

Няма от къде да знаем, дали г-жа Корнелия Нинова и нейните PR-и пропагандисти и други „креативни личности” са искали да ни създадат асоциации с руското революционно движение (на мен явно са успели да създадат, не се знае само дали са го искали), но сравнението между двата политически подвига не е в полза на БСП.

 

Младата руска интелигенция е „тръгнала сред народа”, изпълнена с идеи. Колко осъществими и адекватни е друг въпрос, но идеен дефицит не е съществувал, поне в началото на интелигентската миграция към „граждански активното” селячество.

 

При БСП дефицитът на идеи етолкова очевиден, че човек започва да се замисля, дали не трябва да им помогне с нещо, макар и мъничко. После препрочита изявленията на г-жа Корнелия Нинова и му минава меракът. Не е заслуга на БСП, че се „срути” Търговският регистър, а поредната калинка на ГЕРБ изказа дълбоката мисъл, че „такива неща се случват”. (Не мога да не препоръчам един чудесен анализз, посветен на това, защо такива неща всъщност НЕ се случват другаде, освен в нашия Търговски регистър: http://svobodennarod.com/views/item/6048-izchezvaneto-na-targovskiya-registar-eksperiment-ili-drugo.html ). Безпрецедентното рухване на Търговския регистър си беше „подарък свише” и на лидерите на БСП им остана само да се възмущават, при това не особено остроумно.

 

Ако случаят с Търговския регистър беше за БСП „подарък свише”, то катастрофата край Своге си беше направо „подарък от преизподнята”. Социалистите казаха, каквото имат да казват и по този въпрос, след което се заеха с фалита на злополучната застрахователна компания „Олимпик”. Фактът, че изобщо този сюжет продължава да се върти, показва, че на „Позитано 20” наистина цари остър дефицит на каквито и да са идеи.

 

Щеше да бъде много по-оригинално да упрекнат управляващите гербери, че уволниха без всякакво разумно основание заместник председателката на Комисията за финансов надзор – Ралица Агаин, отколкото да търсят отговорност на управляващото мнозинство, че не е могло да предвиди или пък да предотврати нещо, което е станало в Кипър. Г-н Валери Симеонов се оказа много по-съобразителен с неговата пледоария в защита на тримата министри, принесени в жертва на катастрофата в Своге или по-точно в жертва на рейтинга на министър-председателя.

 

След това продължиха да ни занимават със „спящата клетка” – баба Дора и нейните козички и ... не остана друго. Махането или намаляването на ДДС-то на лекарствата е толкова брадато предложение, че сигурно би било осъществено, ако някой дадеше ясни идеи как да се осъществи превенция на злоупотребите, които ще избуят като паламида след евентуалното данъчно облекчение. Пък и не е само БСП, която се е опитвала да смуче костен мозък от този постен пропаганден кокъл.

 

И като нямаше с какво друго да се захване, предводителката на БСП, извади калъчката и препусна като Чапаев срещу ордите на чуждестранните кадри, които България ще внесе, вместо да си отгледа свои. Тук ще прескочим обичайната размяна на риторични въпроси, защо ги няма нашите кадри в България и има ли БСП някакъв принос към този факт. Знаем, че всяка политическа партия си има цяло „портфолио” от обяснения, доказващи, че всички други са виновни, сал те (в случая –социалстите, но важи и за всички останали) изобщо не са такива.

 

Ще зададем простия въпрос, как мисли да решава проблема с дефицита на работна ръка и човешки ресурси г-жа Корнелия Нинова в краткосрочен и в средносрочен план? За дългосрочния план знаем решението – от „Позитано 20” ще дадат поръчение на всички българки във фертилна възраст да започнат незабавно да раждат. При това да раждат направо 20 годишни и по възможност, да са обучени до момента на появата си на белия свят.

 

Всъщност, отровните стрелички на зле прикритата ксенофобия по въпроса за „чуждите” и „нашите” кадри не е точно в двора на министър-председателя, а на вицепремиера Валери Симеонов, който би трябвало да бъде похвален за направените промени в нормативната уредба на трудовата миграция, но г-жа Нинова предпочете да се солидаризира с г-н Волен Сидеров, който неотдавна от страниците на един дебел седмичник нападна коалиционния си партньор, че не било по националистически „да се внасят пакистанци в България”.

 

Всъщност, пакистанци в България май изобщо няма. Засега научаваме от прокуратурата само за неколцина арменци, които били дошли за да се трудят в някаква нелегална цигарена фабрика. Ама и за това да не бързаме, че токе виж „компютрите излезли конфитюри”... Вярно е, че България има подписана Спогодба за регулиране на трудовата миграция с Армения, но и от там към нас не се движат тълпи от „чужди кадри”.

 

Г-жа Корнелия Нинова би могла да си спомни, че доста време е била в редовете на работодателството (и във вихъра на приватизацията впрочем, при това – на едно предприятие, което доста се занимаваше с износа на „наши кадри” извън страната) и вместо да кори Валери Симеонов, да попита правителството, какво става със спогодбите с Украйна и Молдова за същите тези „чужди кадри”? Но не би ...

 

В заключение, бихме могли да отбележим, че за разлика от руската революционна интелигенция, социалистите не са преследвани от никакви жандарми, пък и не им се налага да ходят чак в Поволжието, в Тулска и в Тамбовска губерния. Правителството има достатъчно трески за дялане и без особени умствени усилия те могат да бъдат „идентифицирани” и подложени на съответната дърводелска процедура.

 

Само че, това не става. Или може би на „Позитано 20” темите не им изглеждат достатъчно атрактивни. Или пък смятат, че не са в тон с техния „политически профил”. Тук можем да ги успокоим – плоският данък и 10 процентовата ставка върху данък печалба са гласувани от правителство с министър-председател социалист и министър на икономиката – социалист. И никой не им сърди, могат да са сигурни.

 

Така че, идеята за практическо започване на предизборната кампания и спешното преквалифициране на скучаещите депутати в политически агитатори по села и паланки е принципно правилна. Вместо да дремат в Народното събрание – да вървят и да видят, дали баба Дора е „спяща клетка” и да я успокоят, че „чума няма”. Трябва да признаем, без всякаква ирония, че от техническа гледна точка решението на ръководството на БСП е съвсем разумно и дори своевременно.

 

Големият проблем е, какво ще разправят социалистите по време на своето „хождение в народ”. Там нещо, нещата много куцат ...

 

P.S. Когато завърших тези редове, съпругата ми прочете текста и съвсем спонтанно предложи депутатите от БСП да карат до край и да действуват като първите млади руски интелигенти, отишли при народа. Да вземат и да свършат някаква работа по време на обиколките си. Предложението й несъмнено има дълбока логика. И приемствеността ще е приемственост и някаква работа ще се свърши. Разбира се, идеята депутатите от БСП да станат начални учители е ужасяваща, а и едва ли някой би искал да му оказва първа помощ точно такъв фелдшер, но има и други области, където биха могли да отработят отиването си при народа. Като онагледяващо помагало, тук сме включили картината на Константин Аполонович Савицкий – „Ремонтные работы на железной дороге” („Ремонтни работи по железопътната линия”). Картината е нарисувана през 1874 година, тоест в самия разгар на руското „хождение в народ” и в момента пребивава в Третяковската галерия.

 

Публикувана в Гледища

Щеше ли г-н Таско Ерменков да извърши това безобразие във фейсбук, ако управляваше неговата партия, или ако кметът на София бе издигнат от социалистите? Това е много важен въпрос при така създалата се ситуация. За съжаление отговорът най-вероятно е – не. Това го диктува емпиричният опит, който всички имаме, що се отнася до наблюденията ни на действията, бездействията, думите и делата на българските политици.

 

Така че, много здраве на г-н Ерменков (господин за момента, предвид действията на ГЕРБ, скоро обръщението може да е „гражданино, Ерменков“), но явно безобразието му във фейсбук има и голям процент политически подбуди.

 

Защото, ако бай Асен от седмия етаж постне такова нещо във фейса, то всички ще го сметнат за полудял, за пиян или и за двете едновременно. Но когато народният представител Ерменков, член на един бюлюк парламентарни комисии, сред които по енергетика (!!!!) и отбрана (!!!!!), политик с огромни контакти и възможности по всяко време на деня да придобие официална информация, напише на място, където ще го видят хиляди, че негов добър приятел, на когото може да се вярва, му казал, че водата на София е замърсена с химикали... Дори не мога да довърша изречението.

 

И да престане г-н Ерменков да повтаря, че въпросните безобразия ги пишел в лично естество, а не от името на БСП. Няма лично естество, Ерменков, докато сте народен представител от най-голямата опозиционна партия сте с политическо и обществено естество и трябва дори по време на сън да внимавате какво бълнувате, всяка фонема (ако не знаете какво е - проверете, все пак идва 24 май) трябва да ви е премерена и обмислена.

 

Да не говорим, че е израз на доста странна проява на вкус изборът му на медиа, чрез която да реализира безобразното си писание. Това го повтарям от години – докато фейсбук се използва извън предназначението си – споделяне на сърчица, зайченца, усмивчици, балончета, снимки с мама, татко, гаджето, с новата прическа (която те води до депресия, ако не получиш поне 100 лайка), ще ставаме свидетели и потърпевши на деяния, подобни на г-н таскоерменковото. Вярно, че след безобразието институциите реагираха и бяха отразени и разпространени от истинските медии, на които това им е работа. Но заплахата, идваща от фейсбук остава. И така ще е до момента, в който тази социална платформа не се трансформира и не придобие облик и философия, заради които на никой няма да му дойде на ума да я ползва за сериозни неща.

Публикувана в Гледища
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

Ако се замислим, ще открием, че от така наречения “ЦУМ гейт“ има ползи дори и за средностатистическия електорат. Защото е ясно, че за онези, от големия бизнес и политика, дето обитават горните слоеве на атмосферата, гейтът е много ценен. Или поне за тази част от тях, която го е „продуцирала“, за да притисне в ъгъла другите.

 

Но и за пъплещите по земята, под облаците, хорица има ефект. Всеки един от нас може спокойно да освободи психическото си напрежение, използвайки класическия метод на ругатнята по адрес на „онези дето само си въртят далаверите, без да мислят за народа“ (или нещо от този род). Облекчението е почти същото, като това да налагаш боксова круша с лика на шефа.

 

Внимавалите в часовете по литература в училище може и по ерудирано да интерпретират „ЦУМ гейт“, припомняйки си заключението на бай Ганя по време на гостито му у Иречек – „Маскари са до един“, с което той демонстрира един лаконичен, но изключително съдържателен прочит на политическата конюнктура по онова време.

 

И е напълно прав, макар да бистри политиката с Иречек преди повече от 120 години. Поредният „гейт“ ни напомня, че кафето в бившия Централен универсален магазин е ежедневие, само дето за другите „кафета в някой кабинет“ не научаваме. Защото обитаващите горните слоеве на атмосферата решават кое да покажат и кое – не.

 

Разбира се наивно е да мислим, че осветляването на някое и друго „кафе“ е заради обществената полза и интерес. Всичко е като в махленската свада – важно е кой пръв ще удари. Останалото е въпрос на инерция, или казано с други думи в контекста на днешния ден – на логистика, пропаганда и медийно отразяване.

 

Незначителен факт, тъй като е ясно, че не това е била целта му, е как „ЦУМ гейт“ почти затъмни темата за скока на газа, на водата, на парното, евентуално на тока. В случая виновна е не триадата, дето е пила кафето, а вроденото ни неутолимо воайорство. Стига някой да се сети да нарече нещо „тайно“ и ние забравяме студа и се навеждаме към ключалката.

 

Но сега един въпрос, връщащ ни към реалността – ще успее ли БСП да си направи пълно и смъртоносно харакири, или само ще прокърви за кратко.

 

Тази дни се очаква да имаме редовен кабинет и както се казва да започне нормалният политически и управленски живот.

 

Очакванията са двойната коалиция, или може би – четворна, ако възприемем обединените патриоти като три партии, да имат много силна опозиция в парламента. Какви са обаче вероятностите, докато министрите се закълнат, а Народното събрание започне същинската си дейност, тази силна опозиция да се самоубие ритуално, замервайки се със скелети и икономически досиета?

 

Но дори и това е твърде частно и тяснопартийно зло, на фона на голямата тиня, в която ни вкарват подобни „гейтове“.

 

Демокрацията, която разни авторитети твърдят, че вече сме били постигнали, означава „народовластие“. То пък се проявява най-пълно и осезаемо по време на различните видове избори.

 

Ако съдим обаче по активността, се оказва, че демокрацията ни е плачевна. А „ЦУМ гейт“ постави поредно камъче в грамадата, затрупваща „народовластието“. Защото при всички положения, ще отблъсне едни хора, повярвали и гласували за едни политици, част от които предстои да бъдат облени с лайната на скелетите и икономическите досиета (не е важно заслужено или не). Важното е, че отборът на пасуващите и негласуващи ще набъбне. И никой не може да ги вини, защото отвращението и погнусата са човещини.

 

Страшно престъпление е когато хем не можеш сам да управляваш живота си, хем ти отнемат желанието да делегираш на някого това свое право (перифразирайки управленския ни модел според Конституцията).

 

Другата вероятност е да сме още в самото начало – в романтичния и розов период от демократичното ни битие. Да ни държи здраво измамното опиянение, че живеем по силата на свободната воля. Тъпо.

 

И ме подсеща са един позабравен стих на Миряна Башева – „С приспивен Микроземетръс / Дежурните се забавляват“ („Аз съм футуролог“, http://liternet.bg).

 

Излишно е да уточняваме коя е „опитомената Галактика“.

Публикувана в Гледища

БСП има 56 агенти на Държавна сигурност в листите си за местните избори на 25 октомври. ГЕРБ е с 39, а ДПС с 38.

Това установи проверка на комисията по досиетата, чиито резултати бяха огласени днес. Проверени са 9092 лица, а всички бивши сътрудници са общо 267.

Само 3% от кандидатите за кметове на местните избори са сътрудничели на ДС.

Всички парламентарно представени партии и коалиции имат в листите си агенти на ДС. След БСП, ГЕРБ и ДПС е АБВ с 12 агенти, Реформаторският блок с 10, НФСБ с 7. "Атака" има 5, от БДЦ са с 4-ма агенти, а сред кандидатите на ВМРО има трима бивши сътрудници.

Останалите са от различни извънпарламентарни партии и коалиции. Предстои в допълнителни решения по области Комисията по досиетата да обяви агентите сред кандидатите за общински съветници.
Издигнатите от БСП Диан Цонев (Търговище), Георги Георгиев в Ботевград и Георги Тодоров в Шабла са били агенти на ДС. Издигнатият от ГЕРБ в Антон Стоил Карагьозов също е бил сътрудник на ДС. Агентите на ДС сред кандидатите на ДПС са предимно в по-малки населени места.


Пълният списък на агентите на ДС сред кандидат кметовете можете да видите тук.

 

Източник: www.offnews.bg

Публикувана в У нас

Реформаторският блок няма да подкрепи новия конституционен проект, предлаган от ГЕРБ и ДПС. Това е решила парламентарната група на блока на извънредно заседание в сряда следобед, проведено след промотирането на новия план от премиера Бойко Борисов.


Аргументите на реформаторите са, че не могат да бъдат част от новия консенсус в Народното събрание, който има намерение да внесе изцяло нов Закон за изменение и допълнение на конституцията.

Публикувана в У нас

Председателят на БСП Михаил Миков представи и обсъди с неправителствени организации законопроекта на БСП лява България за намаляване на данъчната ставка за бебешки стоки на 5%.

 

Той конкретизира, че става въпрос за храни за кърмачета, памперси, детски столчета за автомобил, приспособления за хора с увреждания и др."От 2006 г. до 2014 г. по статистически данни разходите за отглеждане на дете от 1 до 3 години са се увеличи от 200 на 267 лв.", аргументира предложението на левицата Миков. Пред медиите той определи мярката като малка стъпка и знак, с оглед тежката демографска криза в страната – 40 000 деца по-малко се раждат. "Това е сигнал, че постоянно трябва да се търсят мерки в тази посока, за да се облекчи отглеждането на дете", категоричен бе лидерът на БСП.

Публикувана в У нас

Националният съвет на БСП се събира на "пленум на истината". Заседанието е насрочено за 11 часа. Очаква се лидерът Михаил Миков да направи промени в Изпълнителното бюро на БСП. Какви обаче председателят не е съобщил предварително.


Не е изключено съставът на оперативното бюро да бъде разширен. Очаква се в него да влязат Чавдар Георгиев и Красимир Янков. Не е ясно и дали Драгомир Стойнев ще запази заместник председателския си пост в партията.

Публикувана в У нас

Ако парламентарните изборите бяха в настоящия момент за ГЕРБ биха гласували 23,3%, за БСП - 18,7%, за ДПС - 8,9%, за Патриотичния фронт - 5%, за „Атака” - 4,3%, за Реформаторския блок - 4%, за АБВ - 2,8%.


30,7% не биха гласували, а 1% ще гласуват за друга партия. Под 1% събират формациите на Светльо Витков, Татяна Дончева и „България без цензура”.


Това са резултатите от изследването на Агенция „Медиана” на обществените и политическите нагласи. Изследването е национално представително, проведено е с 1004 пълнолетни граждани в периода 12-15 юни 2015 г.

Публикувана в У нас

На 1 май Google отбеляза Денят на труда и на международната работническа солидарност.


Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души.
На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 30