Ерозиралата вулканична магия на Кападокия

Събота, 17 Август 2013 12:58 Публикувана в Пътешествия Прочетена 1391 пъти

 

Кападокия е както картина на сюреалист. Удивителните й скални образувания, чудати каменни форми и невероятни уникални пейзажи са неповторими. Хората, живели там преди векове, са оставили неповторимия си отпечатък.  Изсечените в скалите църкви и манастири, мистериозните подземни градове и пещерните къщи, все още съхраняват стенописи от ранното християнство.

Кападокия е едно от малкото места, които трябва да се видят, не да се описват. Думите не стигат, когато трябва да се пресъздаде приказният ландшафт, който се е оформял милиони години. Ерозията, дъждовете и силните ветрове са ваяли формите на  вулканичните камъни, образувани след три големи ерупции в района. По тези места са живели хети, фригийци, перси, римляни и византийци. Всяка цивилизация е оставила е оставила отпечатъка си в Кападокия.

 Една от най-големите туристически атракции е подземният град Деринкую. Строителството му е започнало от фригийците в 7 век преди новата ера. Той е дълбок 55 метра и има 11 етажа. Побирал е  над 10 000 души, които по време на вражески атаки, могли да живеят под земята с месеци.

 

derink

 

Дълбан и разширяван с години, градът представлява огромен лабиринт. Там има винарни, кухни, трапезарии, хранилища, складове, обори и дори училище с малък параклис. Портите на Деринкую са всъщност огромни подвижни кръгли камъни. Всеки един от тях е с диаметър над 180 сантиметра. Тежи 500 килограма и е с дебелина почти 60 см. Портите били търкаляни, за да се отворят или затворят, а след това жителите на града ги залоствали. Всеки един от 11-те етажа се затварял поотделно.

Градът е открит случайно през 1963 година от човек, който разширявал скалното си жилище и попаднал на мистериозна стая.  Той продължил да копае и се натъкнал на още много помещения. Накрая мъжът повикал археолози на помощ, които и до днес продължават да откриват нови части от града.

Скалните жилища на Гьореме са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство през 1984 година. Те са издълбани от първите християнски заселници в областта. В тях се приютявали бедняци до средата на миналия век. Днес те са превърнали в хотели, а издълбаните в скалата стаи - в луксозни помещения.Capadokya

 

Ранните християни вдигат 365 църкви в Кападокия, за да могат да се молят всеки ден в различен храм през цялата година. Особено впечатляващи обаче са прокопаните в скалите храмове и манастири. Те са разпръснати по цялата територия в областта и се считат за люлката на ранното християнство. Първите храмове са създадени през 4 век. Строежът им продължава до 11-то столетие. Християните напускат областта през 1923 година, когато се изселват в Гърция. Сухият климат и постоянната температура са основните причини фреските и стенописите да се съхранят почти 700 години.

cappadocia-church2

 

Някои от тях са примитивни, други са истински шедьоври на иконописа.  Църквата с катарамата е най-голяма. Фреските в нея са създадени  през 9 век. Те покриват основната галерия и двата малки параклиса. Красиви стенописи със сцени от живота на Христос покриват предверието на храма. Иконите и религиозните сюжети са изписвани в продължение на 100 години, но това което ги обединява, е, лазурният тюркоазен фон. Върху него са изрисувани всички стенописи.  

Тъмната църква е наречена така, защото има само едно тясно прозорче в предверието. Оскъдната светлина не само е запазила цветовете на фреските, но придава мистична загадъчност на целия храм. Изящните шедьоври от 11 век  изобразяват религиозни сцени от Новия завет. Между тях са предателството на Юда, Тайната вечеря, дева Мария с младенеца,  Рождеството и Разпятието на Христос. Змийската църква е храм, посветен на Свети Георги. В нея има огромен стенопис на битката на светеца, в която той побеждава змея. Ябълковата църква пък носи името си от  от фреската на Архангел Гавраил, който държи плод в едната си ръка.  

 

Долината на фалосите Кападокия е пълна с долини с невероятен ландшафт. Най-впечатляваща е тази на огромните вулканични камъни с формата на гигантски фалоси. Тези образувания са напълно автентични, оформени единствено от ръката на природата. Невероятна гледка представляват и Долините на Розите, Зелве и Соанлъ. Всяка от тях представлява уникална гледка, където единствено стихиите имат авторски права.  

 

kapadokia-dolina-na-lyubovta-6

 

 

 Изключително интересна е гледката на хилядите издълбани тикви, които са оставени да гният без сърцевината да бъде използвана. Тук тя се използва за наторяване на бедната почва, като само семките на плода се използват. Популярна шега сред местните жени е, че докато те работят, мъжете им по цял ден люпят семки, а вечерта правят деца. Всъщност тиквените семки са най-доходоносният бизнес на иначе бедната област. Истината е, че набедените от закачката мъже, стават рано в зори, за да разбъркват семената и да не ги оставят да мухлясат. След което ги изпичат на специални, предварително загряти камъни и добавят каменна сол. Така приготвените семки се смятат за един от най-търсените деликатеси в Турция.

pumpkins

 

 

 

Последно променена в Събота, 17 Август 2013 13:22
Яна Михайлова

Яна Михайлова завършва Карловия университет в Прага със специалност „Клинична психология“. Работи няколко години в психиатрията на Александровска болница и една година като асистент по психология в софийския университет „Св. Климент Охридски”. Седем години е редактор в списание „Клуб М” , след което заминава за 12 години в САЩ, където работи като завеждащ отдел „Източна Европа” във фирмата „Харт Шафнер и Маркс”. Владее свободно четири езика – английски, руски, чешки и сърбо-хърватски.

Влезте, за да коментирате