Министрите на секретарките

Вторник, 02 Февруари 2016 16:26 Публикувана в Подземия Прочетена 515 пъти

Нароченият за „пътник” просветен министър Тодор Танев посочи един от основните проблеми на министрите във всички кабинети у нас: протежетата в екипите им и свързаните с тях партийни интриги. „Тази секретарка ми беше подадена в началото, беше ми подсказано името. Така се прави, знаете го... 100% се прави така – това са партийни назначения”, разказа професорът с характерната си неподправеност, която вероятно е извадила от релси визираната парламентарна секретарка на МОН Ралица Кирилова. „Този да го няма, като се върна”, заявила тя пред депутатите по адрес на министъра си и излязла в платен отпуск. Началничката на политическия му кабинет Мюйессер Солак пък си взела болничен лист за дълъг период. На езика на държавната администрация светкавичното излизане в отпуск е защитна маневра с цел пестене на сили и подготовка за нова атака. И двете дами са активистки на ДСБ. На последните парламентарни избори Солак е била водач на листата на Реформаторския блок в Разград, а Кирилова е оглавявала предизборния щаб на ДСБ в София.

Този махленски сюжет съдържа отговора на въпроса защо няма силна десница в България. Реформаторите имаха уникалния шанс да управляват МОН по начин, който отговаря на политическата им визия. Най-важните членове на политическия кабинет: министърът, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на дирекция „Връзки с обществеността” са техни хора, можеха лесно да парират другомислещите, да проведат желаните реформи и да натрупат точки в обществото. Ако не бяха се изпокарали помежду си.

В началото проф. Танев е правил усилия да се сработи с парламентарната си секретарка. На 20 юли 2015 г. например, е издал следната заповед до служителите в МОН: "Комуникацията и размяната на информация с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии в Народното събрание, с политическите партии и народните представители по въпроси, свързани с провежданите от Министерството на образованието и науката политики и дейности, да се осъществява само чрез парламентарния секретар на министерството".

Очевидно Кирилова е със силно Его, не е искала да дели с никого прекия контакт с депутатите от РБ. Когато е подписвал заповедта, бившият ръководител на катедра „Публични администрации” в СУ проф. Танев едва ли е предполагал, че той самият ще трябва да се съобрази с нея. Че и той ще трябва да съгласува с Ралица всяка комуникация с депутатите, да се придържа към написаните от нея отговори на въпросите от петъчния парламентарен контрол.

Когато предложат на някой експерт да оглави министерство, той си представя: власт, възможност да прокара идеите си в съответната област, представя си също шофьор, командировки, секретарки. Това, което не си представя е, че той няма да има възможност да си избере нито шофьора, нито секретарките, още по-малко експертите и директорите на дирекции. Да не говорим за главния секретар и заместник-министрите. Заместник-министрите му ги назначава премиерът. Главният секретар обикновено е от „квотата на службите”. Имената за почти всички нови назначения се спускат – в най-добрия случай на министъра се дава папка със сивита на проверени хора, от която той трябва да си избере кадри. Министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов от кабинета на Пламен Орешарски например, държеше в кабинета си един кашон, пълен с автобиографии на „наши хора”, които му носеха ежедневно от партийните централи. И той беше професор като Танев и в началото наивно вярваше, че ще може да си избере екип и да зададе посоката на дейност в новообразуваното министерство. И той като Танев се оказа неподатлив на пиарска шлифовка, не усвои шаблона на политическото празнословие и често си вкарваше автоголове. И на него му трябваше време, за да разбере, че парламентарната секретарка не е просто секретарка, а в известен смисъл негов шеф. Пратеник на политическа сила, който е там, за да го наблюдава и докладва в случай, че той се отклони от партийната линия. Данов имаше една много смислена идея – искаше да въведе немския модел при обществените поръчки в строителството, който да опрости процедурите и да направи по-прозрачно избирането на изпълнителите. Той дори предложи немската наредба да бъде директно преведена и адаптирана към нашето законодателство, вместо да се дават пари за ново законотворчество. И започна сам да я превежда. Малко след като министърът на инвестиционното проектиране лансира идеята за немския модел в обществените поръчки, беше извадена историята с източването на френската социална система. Данов беше вкаран в режим на обяснения как преди години е получавал обезщетения за безработица от Франция, докато у нас е вземал хонорари и така идеята за прилагане на немската наредба за обществените поръчки беше изтикана на заден план и постепенно забравена. Част от управляващото мнозинство в законодателната власт определено помогна за това.

"Колкото повече си гледам работата в министерството, толкова по-неудобен ставам - каза преди дни министър Тодор Танев с характерната си откровеност. - Има много стари сили, които са свикнали да получават пари. По новата оперативна програма идват нови средства и предполагам, че съм объркал сметката им. Затегнах кранчетата и затова съм неудобен."

Името на министър Танев се свърза с доста гафове в МОН, но едва ли всички са по негова вина. Представете си какво е да работиш в обкръжение, което те подвежда и предава. Идеята за намаляване на часовете за чужди езици в езиковите гимназии не е лично хрумване на Танев, а е заложена в законодателството на парламентарната комисия по образование. Промените в образователните програми са следствие на измененията в Закона за училищното и предучилищно образование и са разработени от ресорната зам.- министърка Ваня Кастрева. Упорството на Танев да изясни този факт е сред причините за излизането в отпуск на парламентарната секретарка Ралица Кирилова и за болничния лист на началничката на политическия му кабинет Мюйессер Солак.

И ако е вярно, че е и двете дами са протежета на Радан Кънев, жалко за Кънев. Той би трябвало да си е извадил поука от гафа на протежетата в пиарския отдел на ДСБ, които пуснаха в медиите превод чрез Гугъл на интервюто му пред Австрийската национална агенция. Има малка вероятност преводът да е бил умишлено тиражиран, за да бъде компрометиран съпредседателя на „буржоата Реформа блок”, но най-вероятно става дума за некомпетентност, неграмотност и глупост  - нещо, с което се отличават почти всички партийни назначения.

Случаят Танев осветява един от основните проблеми в изпълнителната ни власт: министрите обикновено са експерти, докато заместниците им са политически фигури. А трябва да е обратното: министърът да е политическа фигура, той да определя политиката на ведомството, а заместниците да вършат оперативната експертна работа. Този преобърнат модел нямаше да е чак толкова проблемен, ако кабинетите ни като цяло имаха ясна стратегия или платформа, която да следват. Такава обаче почти винаги липсва или се гради в движение на принципа „проба-грешка”. Затова в практиката на нашите правителства се забелязва следната сезонна повторяемост: през лятото се тиражира мантрата за стабилност на управлението; през зимата, когато се приема бюджетът за следващата година и недоволството на хората е провокирано от сметките за отопление, се създава очакване за оставки на министри. Спрягат се имена, генерират се слухове. Така се отпушва напрежението, отклонява се вниманието и се печели време.Този път обаче, един от нарочените за смяна министри взе играта на сериозно и в паниката си отклони сценария в неочаквана посока.

 

Източник: http://reduta.bg/v2/article/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5

Влезте, за да коментирате