Една разграбена държава, управлявана невинно

Петък, 19 Февруари 2016 11:29 Публикувана в Подземия Прочетена 395 пъти

България е страната на оправданите, а не осъдените политици. Независимо от коя партия са - БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и т.н. - никой никога не е бил осъждан, всички са невинни.

26 години през т. нар. преход българската държава видимо се разграбва, но до ден-днешен няма осъдени овластени лица. Това вече започва да не е изненада. И днес като се огледаме - държавата разграбена – виновни няма.
На 19 февруари 2008 г. след като бе оправдан и по последното – четвърто дело бившият кмет на София Стефан Софиянски изрече култовата фраза: „Аз съм единственият доказано некорумпиран политик”.
В днешни дни зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се превръща във втория "доказано некорумпиран политик”. Срещу бившия столичен кмет бяха водени три дела за бизнесцентровете "Гурко", "Милениум център", както и за ремонта на Централните хали. И трите приключиха с оправдателни присъди, а разследването за местността "Погребите" бе прекратено още в досъдебна фаза, поради липса на данни за извършено престъпление. В деня, в който съдът постанови "невинен" за Софиянски, бившият главен прокурор Никола Филчев, който беше повдигнал четири обвинения срещу него, отлетя за Казахстан, където беше назначен за пълномощен посланик на България.

В зората на демокрацията се проведоха множество знакови дела. Очакванията бяха, че ще бъдат посочени и осъдени виновниците за състоянието на страната. И от този период остават единствените две ефективни присъди срещу висши политици. От тогава до ден-днешен няма осъден висш политик.

През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия. През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г.

От ноември 1991 до юли 1994 се води дело, в което Григор Стоичков /член на политбюро на БКП и вицепремиер до 1989 г./ и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г.
От 1992 г. е и друго шумно дело – срещу Андрей Луканов, премиер на две правителства – от 8 февруари до 21 септември 1990 г. и от 22 септември до 20 декември. Този период остава в съзнанието на българина като „Лукановата зима”, правителството едностранно преустановява плащанията по външния дълг и страната остава изолирана от международните финансови пазари до уреждането на отношенията с кредиторите през 1994 година. На 7 юли 1992 г. по искане на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев 36-ото НС му отнема депутатския имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност във връзка с разследването на т. нар. дело № 3 за безвъзмездните помощи, раздавани по Живково време на държави от Третия свят и “братски партии”. Лежи в килиите на столичното следствие. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. Луканов веднага подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. И през март 1997 г. ЕСПЧ определя, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест. Друго знаково дело, водено под номер 1 срещу Тодор Живков, също не приключва с осъдителна присъда.

Аферата „Сапио”

В историята без осъдителни присъди остава и аферата „Сапио”. Експерти я оценяват като „айсберга” на корупцията по времето на Иван Костов, други анализатори я определят като „началото, когато краденето се превръща в държавна политика”. По аферата осъдени няма.

Аферата „Сапио“ е случай от 1992 г., при който фондация „Сапио“ безмитно внася в България стоки с личното разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов. На 24 март 1992 г. Костов, в качеството си на министър на финансите в правителството на Филип Димитров, подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 млн. долара.

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. Главна прокуратура започва предварителна проверка по случая, която завършва на 10 февруари 1993 г., установявайки, че Костов не е нарушил законите на страната, тъй като само подписът му не разрешава вноса и писмото не е заведено по надлежния ред в Министерството на финансите, като липсва син печат от МФ. Самият Иван Костов твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Според него престъплението е в нееднократното използване на разрешението, като още докато е министър на финансите, започва съдебно дело срещу Фондация „Сапио“, с което имуществото на фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков емигрира в САЩ и регистрира Фондация „Сапио“ зад граница.
През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация „Сапио“ е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 щатски долара. През 1999 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев първоначално възлага предварителна проверка и оповестява, че е завършила с мнение за образуване на следствие срещу Костов. Но не завежда дело, което впоследствие оправдава с изтичащия си мандат (1999). През 2002 г. се появяват твърдения, че давността по делото „Сапио“ е изтекла, но Татарчев оспорва и застъпва тезата, че давностният срок е до 2008 г. През февруари 1999 г. Никола Филчев става главен прокурор и обявява, че е отказано образуването на предварително производство по аферата "Сапио", включително и срещу Иван Костов. Тогава Филчев казва само, че по този начин се слага "край на войната между институциите", но не подписва прокурорски акт.

Това е времето, когато на мода са фондациите. „Сапио” е една от първите фондации. Тя е създадена през 1990 г., регистрирана е в съда на 2 април 1991 г. Председател е синият депутат Ясен Златков, близък на Иван Костов. ”Сапио” бързо създава 11 клона в различни сфери – на забавленията, здравеопазването, училищата, магазини и др. През 1991 г. с нестопанска цел е създадена политическата фондация „Демокрация”. Година по-късно за улесняване на стопанската й дейност, се създава ЕООД ”Фодем” – дружество с ограничена отговорност, но то се управлява от изпълнителния директор на фондацията. И с фондация „Демокрация” се завихря скандал, в който участва името на Иван Костов. Двадесет дни преди местните избори руският бизнесмен Майкъл Чорни, с публикация във в. „Труд” обвинява Костов, че го е изнудвал за пари. Десет дни преди парламентарните избори, във фондацията постъпват като дарение 189 000 долара от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг”. Кипърски адвокат чрез в. „Труд” прави изявление, че банковият превод е извършен по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни. От фондацията твърдят, че произходът на парите е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни Майкъл Чорни да е дарител.

Кръгът „Орион”

При аферата „Орион” за първи път се прокарва твърдението за обръчи от фирми. Българска земеделска и промишлена банка е създадена през 1995 г. и става известна като банката на кръга „Орион”. Босът на „Орион” е Румен Спасов, син на дългогодишен зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, който по-късно е и зав. отдел „Задгранични кадри” на ЦК на БКП. В създаването на БЗПБ участват различни бизнесмени, свързани с БСП и т. нар. орсовски – земеделски организации на някогашните ТКЗС-та, реанимирани по законопроект на левия депутат Златимир Орсов. Акционер е и шефът на строителната фирма „Колонел” Ангел Василев, по-късно разследван и един от обвинените за убийството на премиера Луканов (1996 г.).

Председател на Надзорния съвет на банката на „Орион” БЗПБ е Веска Меджидиева, съпруга на Румен Спасов. През 1995 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев атакува в съда учредяването на БЗПБ и през април 1996 г. състав на Върховния съд заличи регистрацията й, приемайки, че тя е учредена с фантомни нерегистрирани по закона земеделски организации.

Малко по-късно става ясно, че за учредяването на банката Румен Спасов е използвал 6 млн. долара от руския бизнесмен Майкъл Чорни, осигурени чрез дилъра Павел Тренев. Касета с неговите признания е предадена от лидера на СДС през 1996 г. Иван Костов на главния прокурор Иван Татарчев.

Заличаването на банката довежда до разпад на „Орион”. През 1996 г. Веска Меджидиева бяга от страната в ЮАР, където местните закони я пазят от исканата от българските власти екстрадиция. Съпругът й Румен Спасов я последва. Той умира в ЮАР (2009 г.) от рак.

Срещу Меджидиева се водят няколко наказателни дела, по които е оправдана. Едното е за източването на 78 млн. (стари лева) от БЗПБ. Румен Спасов е обвинен, че ползва кредити от порядъка на около 10 млн. долара, които не връща от Българска земеделска банка, свързвана с и името на Атанас Тилев. По разследването на убийството на Луканов основната версия, по която следствието работи е, че то е поръчано именно от боса на „Орион”, до доказването й в съда не се стигна. Приживе Луканов влиза в остър и открит конфликт с Румен Спасов и съпругата му Веска Меджидиева.

Павел Тренев е също забъркан в сагата около кръга "Орион" – той е подсъдим по делото за източване на 6 млн. долара от Централна кооперативна банка (ЦКБ) през 1995 година. Изчезва от България безследно, а години по-късно се появява в Чикаго. През 2001 година, е открит случайно при полицейска операция срещу кражбата на автомобили в столичния кв. „Дружба“. Делото срещу него стартира три години по-късно – през 2004 година. След като е освободен от ареста, Тренев отново изчезва и до днес не е ясна съдбата му.

През 2014 г. делото за източените 6 млн. долара от сметки на Майкъл Чорни тръгва на 19 март на втора инстанция в Софийския апелативен съд десет години след старта му. На първа инстанция делото е приключило с оправдателни присъди. На 5 февруари миналата година основният подсъдим - Павел Тренев, наричан още "дилърът на кръга "Орион", беше оправдан изцяло поради липса на доказателства, както и заради несъставомерност на повдигнатото му обвинение.

Банкови фалити

Въпреки грандиозния крах в българската банкова система, когато през 1996 година фалираха 15 банки и при това потънаха 1700 милиарда стари лева, виновни и осъдени също няма.

БНБ пусна списък от т. нар. кредитни милионери, на които приписа въпросните 1700 милиарда стари лева, като необслужвани кредити. След 1997 година стартираха дела срещу много банкери, но до осъдителни присъди не се стигна. Обратно – банкери осъдиха държавата в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Така заканите на главните прокурори Татарчев и Филчев десетките дела за фалитите и източването на банките да приключат с осъдителни присъди увиснаха като голословни намерения.

В наши дни продължава практиката за шумни обвинения, дълги процеси и оправдателни присъди. В края на януари Цветан Цветанов бе оправдан и по третото последно делото, което се водеше срещу него в съда. Така бившият вътрешен министър стана един от последните засега „доказано невинни” властимащи от прехода.

Преходът е пренаситен на съдебни саги – всяко следващо правителство обещава, че виновните от предходното ще бъдат осъдени. Но до този момент делата, които са приключили завършват с „Невиновен” в името на народа.

В различните епизоди на вече 26-годишния преход в главните роли освен МВР, съд и прокуратура бяха различни имена сред тях освен Цветанов, който е бивш вътрешен министър имаше и други министри в повечето случаи отново бивши – Николай Цонев, Емилия Масларова, Мирослав Найденов. Има дори зам.-председател на Народното събрание – Христо Бисеров. Вицепремиерът в правителството на Любен Беров Нейчо Неев, останал известен с фразата си „Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер” съвсем не на шега също може да бъде включен в списъка със съдебно преследвани и оневинени държавни мъже.

През март 2000 г. на Неев бяха повдигнати обвинения от главния прокурор Никола Филчев за незаконен износ на петролни продукти за над 211 млн. стари лева. Законът предвижда до 200 хил. лв. глоба или до 15 г. лишаване от свобода. Ексвицепремиерът търгувал с петрол по време на предишното югоембарго през 1994 г., наложено от ООН заради войната с Босна. Първоначално делото се проточи, защото трима обвиняеми поискаха служебни адвокати. Делото влезе в спецотчета на Филчев. Самият Неев изкара близо месец арест и бе освободен срещу 3000 лв. гаранция. С гаранции са и другите подсъдими. По-късно делото беше прекратено.

Цветанов три пъти невинен

Срещу Цветан Цветанов – настоящ зам.-председател на ГЕРБ и председател на ПГ на партията в съда влязоха три дела. Бившият вътрешен министър, който ще остане в историята на МВР с акциите със странни имена и раздаването на „присъди”, като че ли претърпя своеобразен катарзис, след като стана подсъдим и не един път се позоваваше на презумпцията за невинност – всеки е невинен до доказване на противното.
По първото от трите дела, по които бе оправдан и от трите съдебни инстанции бе за длъжностно присвояване на 50 хил. лева в полза на бившия директор на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров.

Второ от делата му въобще не стигна до втора съдебна инстанция - по него прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията, които повдигна по делото и съдът го оправда. В този процес бившият вътрешен министър беше подсъдим с тримата бивши директори на СДОТО - Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов. И тримата също бяха оправдани.

По третото делото – това за шестте НЕ за разпореждане за подслушване, той чу два пъти виновен, преди да бъде окончателно оправдан. През май 2014 г. Цветанов Софийският градски съд (СГС) го осъди на 4 години затвор, присъда, която бе потвърдена и от Софийският апелативен съд (САС). На 19 юни ВКС обаче отмени решението на САС и върна делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението беше подписано с особено мнение на съдия Жанина Начева. Вторият път, Софийският апелативен съд (САС) оправда Цветанов. Така делото отново беше на вниманието на Върховния касационен съд (ВКС) и януари тази година той не окончателно оправдан и по него.

През февруари миналата година стана ясно, че производството срещу бившия земеделски министър е прекратено с постановление на градска прокуратура от 4 февруари 2015 г. Основният свидетел по делото не е предоставил достатъчно ясни и конкретни факти, които да дават възможност на градската прокуратура да поддържа обвиненията срещу скандално известният Мирослав Найденов, който беше земеделски министър в първия кабинет на Бойко Борисов /2009-2013/. Съдебната сага с негово участие започна две години преди това - през март 2013 г. прокуратурата повдигна три обвинения на бившия земеделски министър Мирослав Найденов - за корупция, принуда и служебна злоупотреба. Още тогава в писмо на Найденов разпространено до медиите минути след като стана ясно, че е обвиняем, той заяви категорично, че не се притеснява „нито от Калина Илиева, нито от СРС-тата, с които е била окичена, нито от твърденията на други лица, свързани с това дело, които са склонявани да свидетелстват срещу мен... Повдигнато ми е обвинение по дело, което е отлежавало 3 години и половина в изчакване на подходящия момент, но за мен това е възможност да изчистя името си и да посоча поръчителите". Днес Найденов е бизнес лидер – председател на Управителния съвет на Сдружение „Съюз за стопанска инициатива” (ССИ).

Срещу бившия военен министър Николай Цонев се водеха общо три дела в цивилен и едно във военен съд.

В началото на миналата година Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди оправдателните присъди по дело срещу него, съдията Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Цонев, Сантиров и Попов бяха обвинени по времето на първото управление на ГЕРБ, че са предлагали подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров, за да прекрати дело срещу Цонев. Делото стана особено популярно, след като на 1 април 2010 г. ексвоенният министър бе арестуван от прокурора тогава Роман Василев с думите: "Тъй като сте абсолютен престъпник, долу на земята!". По това делото нито една от трите съдебни инстанции не произнесе присъда виновен. През октомври 2012 г. тримата бяха напълно оправдани от Софийския градски съд. Апелативните съдии се съгласиха с решението му.
Още в средата на 2013 г. ВКС потвърди друга оправдателна присъда на бившия военен министър за престъпление по служба. Върховният съд също реши, че той не е виновен по дело за покупката на машина за хангари (технология за комплектомобилна производствена линия за метални конструкции). По него отново и градският съд го оправда още през ноември 2010 г., а апелативният съд потвърди присъдата. Преди това през юни 2012 г. Цонев бе признат окончателно за невинен по други две дела. Едното от тях доби популярност като делото за "Терем". По него прокуратурата го беше обвинила за това, че на 25 юни 2009 година, като министър на отбраната - едноличен собственик на капитала на дружеството "Терем", Цонев се е разпоредил с целеви средства не по предназначение. По-малко от две седмици преди това, на 1 юни пък Цонев окончателно беше оправдаван по т. нар. "военно дело" срещу него, по което бе подсъдим за времето от преди 13 години, когато е бил директор на Дирекция "Управление на доставките" в Министерството на отбраната. Тук той беше подсъдим за сключени четири неизгодни сделки, с които бил ощетил ведомството.

Масларова и Бисеров – невинни засега

На 3 ноември 2013 г. изненадващо се разбра, че зам.-председателят на Народното събрание Христо Бисеров подал молба за напускане на ДПС и НС като се посочваше единствено, че мотивите му са лични. Няколко дни имаше мистериозни догадки, защо Бисеров направи това докато стана ясно, че има проверка, свързана с класифицирана информация, по случая. Тази проверката е била свързана със сигнал, който е изпратен от ДАНС в прокуратурата.

Близо година и половина след събитията Софийска градска прокуратура (СГС) внесе отново обвинителен акт срещу него. Той бе предаден на съд за извършени три престъпления – за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за нарушаване на Валутния закон относно задължението за деклариране на сделки с валутни ценности и за затаяване на истина в писмена декларация, подадена пред Сметната палата. Два месеца по-късно той бе оправдан от първа инстанция, а прокуратурата заяви, че ще протестира пред Софийският апелативен съд. Със сигурност до съд обаче няма да стигне дело за пране на пари. С постановление от 3 февруари тази година СГП е прекратила наказателното производство срещу него Ивайло Главинков поради недоказаност на обвинението за „пране на пари”.

Бившият министър на труда и социалната политика Емилия Масларова също чу, че е невинна от първа съдебна инстанция. Тя беше оправдана от Софийски градски съд в края на миналата година по делото за присвояване на над 10 милиона лева от ремонта на социален дом в Стара Загора. Решението на Софийският градски съд (СГС) дойде пет години след повдигнато й обвинение от главния прокурор Борис Велчев.

Батко също е невинен

Доказано невинен на две съдебни инстанции засега след 7-годишна съдебна сага, наблюдавана и от Брюксел, е и изпълнителният директор на Фонд „Републиканска пътна мрежа“ Веселин Георгиев. Прокуратурата заяви, че ще протестира и така вече 8-ма година след скандала тази съдебна сага все още няма окончателен край. Според обвинението в нарушение на Закона за обществените поръчки през 2006 и 2007 година Веселин Георгиев като длъжностно лице е одобрил сключването на договори за обществени поръчки за десетки милиони между ръководения от него фонд и фирми, с цел да набави имотна облага за братята си Бойко и Емил Георгиеви. През октомври същата година СГС го оправда и по делото за престъпления по служба с цел облага.

Без финал е и друго шумно дело това срещу бившия министър-председател Сергей Станишев обвинен, че е загубил седем документа с класифицирана информация. Документите, според обвинението са изгубени в периода 04.11.2005 г. - 27.07.2009 г. в София. Тъй като Станишев не е осъждан и от деянието не са причинени имуществени вреди, прокуратурата внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. То тръгна едва в края на миналата година.

Повече от 7 години тече и друг съдебен епизод – този по Делото САПАРД – няма край – няма, но пък в Германия, където беше международното продължение на българската схема, бяха издадени осъдителни присъди.
Дълга е и сагата с политика и собственик на ЦСКА Александър Томов. Преди година на 17 февруари СГС оправда Томов по обвинението му за източване на близо 29 млн. лв. от "Кремиковци" и други 3.5 млн. евро от футболния отбор ЦСКА. Делото бе разгледано за втори пореден път от СГС, шест години след неговото начало. Първоначално Томов бе получил 9-годишна осъдителна присъда на първа инстанция, произнесена през януари 2011 г. Две години и девет месеца по-късно Софийският апелативен съд (САС) отмени това решение и върна делото за ново разглеждане.

Така 26 години вече нито един висш политик, магистрат или служител не е вкаран зад решетките. И всички се чувстват спокойни, че ако попаднат под ударите на съдебната власт ще почувстват това като погалване по главата с крайна „диагноза” – Невинен.


Източник: http://www.bgnes.com/bylgariia/politika/4409602/

Влезте, за да коментирате