Прясно оправданият Цветанов се опитва да изпере и главния прокурор, и сегашното компрометирано мнозинство във Висшия съдебен съвет, за да се запази контролът и върху следващия

Прясно оправдан и по последното дело срещу него, Цветан Цветанов прочете във вторник вечерта декларация, с която ГЕРБ поиска оставката на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това се случи само няколко часа преди Европейската комисия (ЕК) да публикува мониторинговия доклад за България, в който има два основни акцента - ВСС не си върши работата и прокуратурата в този си вид е проблем.

В прочетеното от Цветанов се набиват на очи следните констатации:

"членовете на ВСС се занимават с конфликти помежду си";

"правят се опити за търгуване с политическо влияние, решаване на корпоративни и икономически интереси и овладяване на съдебните институции от страна на неясни кръгове и властови центрове."

За да не се чудите кой е виновен, Цветанов с леко намигване уточнява - Министерството на правосъдието, което "в продължение на една година" (разбирай Христо Иванов) не е привело "предложените изменения на Закона за съдебната власт" нито с "първия, нито с окончателния вариант на промените в основния закон на страната." Това, че окончателният вариант беше приет преди месец и половина, а първият беше внесен преди четири няма значение.

Искането за оставка на ВСС е ход, който нито може да доведе до нещо по-добро, нито носи в себе си катарзис, както се казваше. То е плоско мероприятие, което поставя още по-плоски цели:

Да внуши, че всички са маскари

Замисълът на Цветанов да постави целия ВСС под общ знаменател е изгоден най-много за тези, които носят пряка вина за тежките критики на Европейската комисия. Между другото тези критики бяха казани по същия категоричен начин и в предишния доклад.

От устата Цветанова обаче няма да чуете нищо лошо срещу председателя на етичната комисия (Ясен Тодоров), нито председателката на комисията, която оценява съдиите и прокурорите (Милка Итова), още по-малко срещу доскорошния председател на комисията за дисциплинарни производства (Васил Петров, той е и баща на жената, от която Пеевски има дете).

Нищо, че ЕК критикува работата на ВСС именно в тези направления. Всъщност провалите на ВСС са резултат от решенията на мнозинството в него. Мнозинството, което миналата седмица отказа да проверява sms-а от Борисов, а после назначи Димитър Узунов. Мнозинство, което седмица по-рано искаше да проверява речта на Лозан Панов, а месец по-рано отказа да разследва "Яневагейт". Мнозинство, което през декември отказа за втори път да избере председател на Софийския апелативен съд. Изброяваме, защото утре ще видите именно тези казуси като пример за несъстоятелността на ВСС в доклада на комисията.

Това е мнозинството, което никога не отказа на Цацаров или Георги Колев.

Цветанов не ни казва това. Той критикува ВСС, защото в него някакви хора се "занимавали с конфликти помежду си."  От утрешния доклад ще се разбере, че за разлика от бившия вътрешен министър, ЕК прави разлика между членовете във ВСС. Между тези, които се опитват да поставят принципни въпроси, да излагат аргументи и тези, които просто натискат копчето по волята на главния прокурор.

ЕК поставя позитивни оценки за направеното от Лозан Панов и новото ръководство на Софийски градски съд, но съветникът на премиера Бойко Броисов Яне Янев от една седмица посочва (в синхрон с калта, която излиза от вентилаторите на Пеевските медии) Панов и председателя на СГС като носителите на злото в системата.

Миналата седмица Лозан Панов взе думата на ВСС и каза: "След съобщението (есемесът, изпратен му от Борисов) от миналия четвъртък последваха безброй лъжи, манипулации и действия с една основна цел – хората да повярват в най-голямата манипулация на прехода, че всички са маскари. Недоверието е подходяща среда за поддържане на статуквото. Ние постоянно влизаме от скандал в скандал и всичко винаги приключва без резултат, но пък за сметка на това с натрупването им в обществото се натрупва усещането за безнадеждност."

Искането за оставка на целия ВСС иска именно да внуши, че всички са маскари. И най-вече тези, които всъщност не са.

А главният прокурор - целият в бяло

Най-печеливш от искането за оставка на целия ВСС е този, който се ползваше от безпринципните решения на съвета - главният прокурор Цацаров. Той излиза чист от ситуацията. Дори този ВСС да си отиде, той ще бъде член на следващия. И за него има достатъчно механизми пак да си отгледа мнозинство.

Няма да чуете декларация на Цветанов за нуждата от външен одит на прокуратурата, за децентрализация й или още по-малко за разбиването на порочното единовластие.

Бившият вътрешен министър вече е простил на прокуратурата, която само преди три години произведе политическите обвинения срещу него по поръчка на Делян Пеевски, подадена от парламентарната трибуна ("гусин Цветанов, не се правете-е-е"). Цветанов и Борисов са простили и на прокуратурата, която създаде "Костинброд". Защото много добре знаят, че вместо да я реформират могат пак да я използват като юрисконсулт. Така както я използваха в първия мандат на ГЕРБ, за да произвеждат акция след акция (нищо, че сега Страсбург произвежда осъдително решение след осъдително решение).

Да влезе виновният

От декларацията на Цветанов става ясно, че най-виновен е Христо Иванов. Защото не бил внесъл промени в Закона за съдебната власт и наказателния процес. В казаното може и да има някаква истина (проектът, в основната си част, в която не беше обвързан с промените в основния закон действително се забави твърде много), но носи и тонове лицемерие - депутатите от ГЕРБ имат законодателна инициатива. Единствените промени, които те са предложили засягат наказателния процес и ЗСВ. Предложиха ги, защото дойдоха от главния прокурор и ВСС.

Не само бившият вътрешен министър, но и нито един депутат от ГЕРБ не взе думата по време на обсъждането на промените в конституцията. Иначе ГЕРБ бяха ядрото, което отхвърли предложенията за промени в основния закон.

Какво следва?

Искането за оставка на ВСС е театър. Управляващите ще кажат след доклада - няма да им берем срама, поискахме им оставката. Мнозинството на ВСС от своя страна ще се опита да се преоблече като независимо. Същото онова мнозинство, което не искаше да разследва нито Янева, нито есемеса, нито нищо, което има и теоретичен шанс да предизвика промяна.

И в този театър всички ще забравим, че първо бяха пробелмите със случайното разпределение, после корупционните практики в градския съд, после "Яневагейт", после един есемес и т.н.

В този си състав ВСС вече не върши работа на статуквото. В него мнозинството е крехко, компрометирано пред чужденците, а и пред повечето хора в България. То вече не може да гарантира силен захват над случващото се в съдебната власт. А след разделението на ВСС дори може да се окаже, че има мнозинство за промяна.

Този, който иска оставката на ВСС, знае, че следващият състав ще бъде подреден при широк консенсус (парламентарната квота се избира с 2/3) и под диктовката на главния прокурор, който има влияние както в прокуратурата, така и в парламента.

Зад исканата оставка на ВСС седят чисто уродливо прагматични цели. Нищо повече. Трите наказателни дела не успяха да убедят Цветанов нито защо е важно да има отчетностно и прозрачност на прокуратурата, нито какво е върховенство на закона и независим съд. Не че някой истински го е очаквал.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/26/2693126_kakvo_vsushtnost_oznachava_iskaneto_na_ostavka_ot_vss/  

Публикувана в У нас

Публикуваме коментара на бившия правосъден министър Христо Иванов от профила му във "Фейсбук", направен след искането на ГЕРБ и Реформаторите за оставка на Висшия съдебен съвет:

В акт на върхово безочие управляващите търсят с кого да си измият ръцете за доклада на ЕК и да спасят Цацаров.

Очевидно не са успели да постигнат достатъчно редакции в текста и се провалиха в опита с предварителното му манипулативно представяне за позитивен в кореспонденция на БТА, разтръбена от БНТ и Пеевските бухалки (Труд: „Брюксел нежно ни критикува”). И сега очевидно трябва да се посочат виновните. Това са ВСС (и конкретно тези, които правят скандали в него, като се обаждат) и предходният министър на правосъдието (т.е. аз). Сценката се разиграва преди обявяването на доклада утре, за да не се стигне изобщо до неговото прочитане.

Защото ако го прочетем, ще видим следното. ВСС е критикуван за действията на Цацаровото мнозинство. Действията на реформисткото малцинство получават очевидна подкрепа, безпрецедентна за такъв документ.

ЕК критикува онези, които се съпротивляваха на проверките по скандала Ченалова-Янева, които опитваха да използват дисциплинарни производства, за да запушат устата на опозицията в съда, които замазваха ситуацията в Софийски градски съд, които години наред се правеха на неразбрали за проблемите на софтуера за случайното разпределение и после отказаха твърдо да се провери кой се е възползвал от неговата незащитеност: това е мнозинството, водено от г-н Цацаров. Малкото похвали са свързани с работата на малцинството (опозицията на Цацаров, водена от Калин Калпакчиев и Лозан Панов): ЕК изрично хвали съдиите, които са подкрепили реформата (Цацаров и мнозинството бяха против с всички средства) и които са набрали смелост да говорят за проблемите (разбирай „правят скандали и показват смсите на премиера”). Очевидно, онези, които във ВСС водиха трудна борба ("скандали") срещу всички критикувани от ЕК (без)действия на мнозинството, получават подкрепата на ЕК. На тези хора трябва да се изкаже огромна благодарност, а не да им се искат оставките.

Другата област на тежки критики е работата на прокуратурата. Когато в средата на мандата на Сотир Цацаров ЕК иска международен одит на прокуратурата (нещо, срещу което той се бори със зъби и нокти при съставянето на Стратегията за съдебна реформа), това е най-близката до неговото бламиране позиция, която Комисията може да си позволи без да организира военна операция в България.

Общото в критиките към мнозинството във ВСС и към прокуратурата е персоната на Сотир Цацаров. Явно в ролята на персоналнен гарант за това, че в България няма да има реална борба с корупцията като в Румъния (какъв ужас, нали!). Ако някой трябва да си подава оставката, това е той. Кризата със съдебната реформа се случва заради отказа на Народното събрание да пристъпи към реформа на прокуратурата и да ограничи безконтролността на главния прокурор. Нещо, което става достатъчно ясно и от доклада на ЕК. Вместо това и днес парламентът доказва, че ние живеем в прокурорска република и поради това мнозинството се опитва да спаси тази основна за конструкцията на олигархичния ни режим фигура.

Колкото до критиката към мен – сред малкото позитиви в доклада на ЕК са изработената от моя екип Стратегия, подробно и позитивно описаните основни положения от нашия ЗИД на ЗСВ, настоятелността ми да инициирам дисциплинарни производства пред ВСС и да обжалвам отказите му за образуване, да искам проверки по скандалите, въпреки съпротивата на Цацаровото мнозинство, винаги подкрепено от пропагандната машина на Пеевски. Привеждането на ЗИДЗСВ към измененията в Конституцията е въпрос на двудневно редактиране на готовия законопроект.

ГПК и НПК изобщо не са във фокуса на ЕК. МП изработи по няколко изменения в ГПК и НПК в области, за които има ясна необходимост. Отвъд това, призивите за някаква мащабна промяна в практически чисто новите ГПК и НПК никога не бяха подкрепени от конкретна концепция и целяха единствено да се подмени реформата на ВСС с нещо (каквото и да било!) друго, без да се държи сметка, че отново може да доведе до накърняване на човешките права и справедливия процес. Не допуснах да се правят авантюри с процесуалните ни кодекси. Да обясня само с един пример – как точно и в чий интерес ще премахваме формализма на НПК без да сме реформирали прокуратурата и да сме я подчинили на върховенството на правото?!

Няма да се получи замазването.
Уважаеми г-н премиер, уважаеми депутати от мнозинството, или реформирайте из основи прокуратурата и премахнете безконтролността на главния прокурор, включително с нови изменения в конституцията, или се гответе за процедура по чл. 7. Този доклад достигна максимума на онова, което ЕК може да направи в рамките на мониторинга и с подобни куци сценки няма да промените фактите. А те са очевидни за все повече хора в България!

 

Източник: https://www.facebook.com/hristaky/posts/10207737013156165

Публикувана в Гледища
Понеделник, 25 Януари 2016 14:38

ВСС навлезе в края на полуразпада си

Явното гласуване и предстоящото разделение на съвета го обричат на постоянни скандали
През пролетта на 2012 г. премиерът Бойко Борисов посещава родния град на председателя на парламентарната комисия за борба с корупцията Яне Янев  - Сандански. Предишния ден по bTV е излъчен репортаж за инсталираните в Районния съд в града POS терминали, които позволяват на гражданите да плащат съдебните такси без комисиона. Борисов иска да види нововъведението. Яне Янев го завежда директно при председателя – Димитър Узунов, с когото са близки приятели. Доволен от видяното, министър-председателят иска книгата за похвали. Смутен, Димитър Узунов му подава една от деловодните книги, в които се описват наказателните дела. На последната страница (там където пише "прономеровано и прошнуровано") Бойко Борисов пише: "Пожелавам ви много справедливост за хората, много здраве и успехи за всички вас!"


Това посещение в Районен съд в Сандански e началото на едно красиво приятелство. Моментът ще остане запечатан на снимка във фоайето на съдебната палата, циркулираща из местните медии - в средата е Борисов, а от двете му страни – Яне Янев и Димитър Узунов. По време на срещата председателят и министър-председателят ще проведат кратък диалог. "Разговорът ни основно бе насочен върху състоянието на съдебната система, необходимостта от реформа и предстоящия избор на нови членове на Висшия съдебен съвет", ще разкаже пред местните медии Узунов впоследствие.


Няма и половин година по-късно, Яне Янев ще издигне кандидатурата на Димитър Узунов за член на ВСС от парламентарната квота. И ще бъде избран със солидно мнозинство.

Председателят на Районния съд в Сандански впечатлява до такава степен залата с концепцията си, че Михаил Миков го пита дали си я е писал сам. Зад Димитър Узунов седи и подкрепата на голяма част от съдиите от района, след като две години по-рано е острието в битката с порочния модел на управление, наложен от тогавашния председател на Окръжния съд в Благоевград.

Като член на ВСС Димитър Узунов бързо ще разочарова тези, които са водили битки заедно с него. Още в началото той става част от 17-членното мнозинство, което произвежда безпринципни решения на конвейер. Той печели името на "човека на Борисов" в съвета, след като неведнъж донася на колегите си послания от премиера. 

И така, до тази сряда, когато 12 членове на ВСС, сред които главният прокурор Сотир Цацаров, ще внесат като извънредна точка предложение за  "уволнението" на представляващия и говорител на съвета Соня Найденова и назначаването на нейното място на Димитър Узунов. Решението на съвета, взето по-рано същия ден от "доверени лица", е показателно за спиралата, в която съдебният съвет е попаднал. 

Конституционните промени, които въведоха явно гласуване и предстоящото разделение на съвета на съдийска и прокурорска колегия, идващият унищожителен доклад на Европейската комисия, все по-ясното открояване на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов като лидер и не на последно място – несигурното бъдеще на този състав на кадровия орган на съдебния съвет, го обричат на постоянни скандали, а хомогенното доскоро мнозинство вече изглежда нестабилно.

От Янева до Яне
Назначаването на Димитър Узунов е зенитът на серията от събития, започнали в края на годината с изтичането на записа от разговорите между съдиите Владимира Янева и Румяна Ченалова. Става дума за запис от февруари 2015 г., когато Софийският градски съд, ръководен към онзи момент от Янева, е обект на международно внимание заради корупционните практики, в които е замесена и Ченалова. Освен това проверка на МВР (известна като "Червей") е показала, че председателката на съда е давала разрешения за подслушване и следене в нарушение на закона. В записания монолог Владимира Янева разкрива задкулисни договорки относно воденото наказателно и дисциплинарно производство срещу нея, като цитира свои разговори с главния прокурор Сотир Цацаров, градския прокурор Христо Динев и членовете на съвета Димитър Узунов, Ясен Тодоров, Милка Итова и т.н.

 Изтичането на записите съвпадна с приемането от парламента на значително стеснената конституционна реформа, предвиждаща разделението на съдебния съвет, която доведе до оставката на правосъдния министър Христо Иванов и провокира председателя на ВКС Лозан Панов да призове с речта си по случай 135-годишнината на съда магистратите да не се страхуват, а да се борят за промяна.


В крайна сметка след неколкократно напомняне от Европейската комисия (ЕК) Етичната комисия започна проверка по случая, която, както се очакваше, завърши с констатацията, че нарушения няма. Когато ВСС трябваше да приеме окончателно това становище, Лозан Панов, който след речта си се беше превърнал в основна мишена на медийният конгломерат обслужващ интересите на който е на власт, взе думата и постави под съмнение обективността и задълбочеността на проверката и попита дали по нея е бил викан премиерът Бойко Борисов, чието име се среща в разговорите. Малко по-късно той щеше да получи препратен sms от министър-председателя: "Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите на двете каки. Не го приехме", който щеше да прочете на глас и да покаже на журналистите. Беше очевидно, че някой от кадровия орган не само докладва на премиера, но и го заблуждава, очевидно с цел да му внуши картината на "лошия" Панов, който го атакува, и "добрия" ВСС, който го защитава.


Премиерският sms спъна опита на ВСС да се измъкне по терлици от "Яневагейт" и вкара кадровия орган в нов скандал – кой е подателят и защо премиерът препраща съобщението на Борисов. Всички погледи бяха насочени към Димитър Узунов, но вместо него като подател на съобщението се самопосочи Яне Янев.


В крайна сметка в понеделник 18 от членовете на съвета се събраха заседание по казуса, като половината от тях дадоха съгласие (после към тях се присъедини още един) да бъдат изискани разпечатки от телефоните им, но другата половина (в която влиза "ядрото" на мнозинството на съвета – героите от "Яневагейт" като Димитър Узунов и Ясен Тодоров) категорично отказаха. 

След това решение топката беше в представляващия съвета Соня Найденова, която има право като МОЛ на ВСС да изиска от "Виваком" да предостави данните. Но не успя да го направи, защото във вторник беше изненадващо сменена с Димитър Узунов. Без мотиви, без обяснения. Като Тодор Живков на 10 ноември – само с благодарности,  щеше да констатира членът на съвета Калин Калпакчиев.

"Нравственият фалит на върховния административен орган придоби цинични измерения по отношение върховенството на правото" определиха случилото се от Българския институт за правни инициативи, които от повече от десет години наблюдават съдебната реформа и припомниха как преди три години, когато Соня Найденова е била назначена за поста е имало прозрачна процедура и дебати.


Доктор Бойко и мистър Яне

За някои от членовете на ВСС предложението за назначаването на Димитър Узунов може да е било замислено като опит за подмазване на премиера. За други това е целенасочено прищипване на Борисов, и то по начин, по който знаят, че ще го заболи", коментира пред "Капитал" бившият министър на правосъдието Христо Иванов. Според него посланието към премиера е ясно. "От него се очаква да осигури по-мек доклад, да не говори за международна експертиза и нуждата от отчетност на прокуратурата", каза Иванов, очевидно визирайки размахване на пръст от главния прокурор към Бойко Борисов.


Няколко часа след решението на съвета министър-председателят определи избора на Узунов като провокация към него. 
Дебелашката постъпка на ВСС щеше да изглежда точно така, ако не беше една малка подробност - натрапчивото поведение на премиерския съветник Яне Янев.

От миналия петък именно в качеството си на служител на МС той даде една дузина интервюта, в които громи Лозан Панов, опозицията на ВСС, изцяло застъпвайки тезите на мнозинството в съвета. 

В атаките си премиерският съветник отделя специално внимание на ръководството на Софийския градски съд, което обвинява в репресия и по думите му е отворил цяла приемна в Министерски съвет за да приема репресираните служители, уволнени от близкото до Панов ръководство. Малката подробност, която председателят на РЗС спестява, е, че сред репресираните е и съпругата му Галя Янева – съдебен помощник, която не е издържала теста (вижте повече на 55 стр.). 

В четвъртък най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите, се обърна с отворено писмо към Бойко Борисов, с което го прикани или да потвърди, че те са съгласувани с него, или да се разграничи от тях, като "вземе необходимите мерки господин Янев да понесе съответната отговорност".



Явното гласуване като лекарство

Механизмът по назначаването на Димитър Узунов показа обаче и разпукването на силите в съвета. Фактът, че номинацията му беше издигната от 12 членове на съвета (а не от по-малко) е своеобразна полица - гаранция, че има необходимото мнозинство да бъде избран.

Подобни гаранции ще стават все по-необходими, защото с влизането в сила на конституционните промени кадровият орган вече е задължен да взима решението си явно. 
Явното гласуване ще направи изключително трудно на отделните представители на мнозинството да се крият зад анонимността на вота и така негативите от решението да се приписват на безотговорните фактори.

В четвъртък ВСС трябваше да избере председатели на двете благоевградски съдилища – районен и окръжен съд. Близката до Димитър Узунов Катя Бельова, която е председател на Окръжния съд, се бореше за втори мандат (братът на Узунов – Петър, е съдия в тази институция). Тя беше сигурен фаворит въпреки сигналите, повдигащи съмнения за корупционни практики в съда. Именно заради явното гласуване Бельова, която по време на изслушването не даде категоричен отговор на въпросите относно сигналите срещу нея, не успя да събере 13 гласа, за да бъде избрана.


Тази картина се разминава с хомогенното 17, а при някои гласувания - 18-членно мнозинство, което беляза първите две години и половина на този състав на съвета. 
Ако доскоро опозицията имаше петима представители (Юлия Ковачева, Калин Калпакчиев, Камен Иванов от съдийската квота, Галя Карагьозова от  парламентарната и Елка Атанасова от прокурорската), то през последните месеци постепенно техният брой нараства, за да достигне тази седмица 10 души (Каролина Неделчева, Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Юлиана Колева от  парламентарната квота и, разбира се, председателят на ВКС Лозан Панов). 

От другата страна седи мнозинството на Сотир Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Колев, представляващият ВСС и шеф на бюджетната комисия Димитър Узунов и шефовете на ключовите комисии – етична (Ясен Тодоров), атестиране (Милка Итова), дисциплинарни производства (Галя Георгиева) и т.н.


При това положение разпределението на силите в съвета е 14:10 – достатъчно, за да може мнозинството на главния прокурор да взима всякакви решения освен тези, които налагат 2/3 от гласовете на съвета, а именно – назначаване или освобождаване на тримата големи. Крехкото мнозинство далеч не дава тази сигурност, на която се радваха бранителите на статуквото доскоро. А това е гаранция, че гласът на несъгласните ще се чува много по-силно, а оттам, че скандали като този със есемесите ще се случват постоянно (защото едните ще замитат, а другите ще се противопоставят шумно на това).

Разпределението на силите далеч няма да изглежда по този начин след предстоящото разделение на съдебния съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Грубо преброяване показва, че в съдийската колегия, която при сегашното разпределение на лагерите силите ще са 7:7. 

Подобно механично разделение не взима предвид два важни фактора – колегията ще е извън прекия контрол на главния прокурор, заседанията ще се председателстват от Лозан Панов и гласуванията ще са явни, т.е. подгласниците на безпринципните решения ще са много по-разпознаваеми. Бившият правосъден министър Христо Иванов отбелязва и друг момент: "Мандатът на този състав на ВСС е към края си. Членовете му, които са съдии, вече си мислят къде ще финишират след това. Тяхната кариера до известна степен зависи от председателя на ВКС. От тази гледна точка ролята на Лозан Панов ще става много по-значима."


В колегията на прокурорите, която ще се председателства от Сотир Цацаров, нещата изглеждат по обратния начин - гласовете ще са 9:2. Тук явното гласуване ще има обратен ефект, защото всяко бламиране на Цацаров ще се набива на очи. 



Неясното бъдеще на ВСС

Именно обещаващото разпределение в съдийската колегия е основаната причина опозицията във ВСС да не подаде оставка след скандалния избор на Димитър Узунов в сряда, научи "Капитал" от няколко източници в съвета. С риск да продължат да легитимират затъващото в собствената си безпринципност мнозинство те са решили да останат до разделянето на съвета. 
Според промените в конституцията да април парламентът трябва да приеме промените в Закона за съдебната власт, които да уреждат разделянето на съвета на две.

В същото време правосъдният министър Екатерина Захариева има намерение да внесе значително по-всеобхватен проект за изменение на структурния закон, в който да влязат и други теми като електронното правосъдие. В интервю за "Капитал" миналата седмица тя заяви, че оптимистичният срок за това е началото на март, но източници от правосъдното министерство, запознати с нормотворческия процес, изразиха сериозни съмнения, че това ще се случи.

Дори законодателните промени да не бъдат приети в този срок, конституцията има пряко действие и няма никаква пречка ВСС да се раздели сам. Всъщност пречка има – за да се вземе подобно решение, са необходими 13 гласа, каквито със сигурност подобна идея едва ли ще събере.

Друга хипотеза е предсрочното разпускане на ВСС. Евентуалната оставка на опозицията от съвета заради избора на Димитър Узунов щеше да катализира този процес, а при евентуален нов подбор на членове на съвета бранителите на статуквото ще са в по-силна позиция.

Конституционните промени въведоха избор с 2/3 на членовете на ВСС, което означава, че управляващото мнозинство ще трябва да се договори или с ДПС, или с БСП, за да успее да попълни квотата. Влиянието на Сотир Цацаров над  парламентарните групи е значително (видя се от промените в конституцията, а негови законодателни предложения са били придвижвани на практика от всички политически партии) и той може да повлияе върху кастинга. 
Паралелно с тези процеси съвсем скоро Народното събрание ще трябва да избере (пак с 2/3) съдебни инспектори, които ще влязат във въоръжения след промените в конституцията със съвсем нови правомощия Инспекторат към ВСС. Новата структура, която наподобява бюро "Антикорупция" за съдебната власт, ще изземе правомощията за етични и антикорупционни проверки от съдебния съвет, които в момента са изцяло в ръцете на члена на съвета Ясен Тодоров. От кандидати за инспектори "Капитал" научи, че в подбора на десетимата инспектори активна роля има ДПС.

Всички тези хипотези, разбира се, зависят от серия несигурни събития. Има едно наближаващо и съвсем сигурно събитие, което при всички положения ще разклати силно както монолитния бастион на Сотир Цацаров - прокуратурата, така и по рубежите на най-верните му лейтенанти във  ВСС - Ясен Тодоров  и Милка Итова, отговарящи съответно за етиката и атестирането. Защото колкото и есемеса да бъдат заметени под килима, докладът на Европейската комисия със сигурност ще бъде представен следващата сряда.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/01/22/2690673_vss_navleze_v_kraia_na_polurazpada_si/

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 21 Януари 2016 17:11

Болшевишка наглост във ВСС

Този път се оляха яко - да се изразим тинейджърски. Висшия съдебен съвет (ВСС) сътвори поредния си скандал по начин, за който вече не може да се говори сериозно (на руски има един израз - "нарочно не придумаешь").

Тайно, без да споменават за намерението си, противно на писани правилници и неписани правила, подобно на болшевишките пленуми през 30-те и 50-те години на миналия век, 13 от членовете на ВСС се наговорили и внесли като извънредна точка, без да фигурира дори сред "разни" в публикувания дневен ред, да бъде свален представляващият ВСС (така се нарича длъжността) Соня Найденова и на нейно място да бъде избран "човекът на Бойко" (според думите на Владимира Янева в записите "Яневагейт") и сочен като информатора на премиера Борисов, който с есемес до него по време на заседание миналата седмица ковлади председателя на ВКС Лозан Панов.

Пучът се състоя скоростно - никой не намери за нужно да обясни на Соня Найденова какво налага смяната й. Тя бе сред членовете на ВСС, които ден по-рано декларираха готовност да изискат разпечатки от мобилния оператор на комуникациите си за миналия четвъртък и се изказа. Найденова се изказа остро, но принципно за скандала, като настояваше да бъде изяснено дали изпращачът е сред колегите й и каза още, че не изключва да има център на влияние, който взима решения, а ВСС само ги официализира.

Изборът точно на Узунов обаче е нагла провокация към общественото мнение, колкото и непросветено да е то за спецификата в управлението на съдебната власт. А когато провокацията се осъществява с участието на главен прокурор и председател на Върховния административен съд, обяснението не е еднозначно и има плашещи белези.

Първата хипотеза - да бъде изцяло овладян и консолидиран ВСС с цел реванш, тоест да не се допусне пробив на реформа в никой друг съд, след загубата на "Сталинградската битка" за Софийския градски съд, който пучистите не могат да прежалят. Тази хипотеза се подкрепя от няколкодневното турне из телевизиите на съветника по корупцията (да) на Борисов - Яне Янев. Най-силен е пропагандният боен огън по Лозан Панов. Реваншисткото лоби почерпи кураж от изпуснатите нерви на Борисов, който връхлетя във ВСС, за да се накара на Панов. Това послужи на мафията като знак за атака. В тази хипотеза движещите сили на пуча са свързани с Борисов и изпълняват волята му. Разделението на властите е прегазено най-безпардонно.

Втората хипотеза е по-сложна - мнозинството във ВСС, което миналия четвъртък стана на крака и се хвърли в раболепен плонж пред премиера, се увлече в куража си, прехвърли границата и... удари собствения си "патрон". Та нали точно Борисов най-силно желаеше да бъде забравен "Яневагейт" и с тази цел връхлетя във ВСС. А ВСС днес извади като въшка на чело точно субекта, който му праща есемес във връзка именно с... "Яневагейт"! И това ако не е е провокация...

Въпросът е - защо рискуват?

Смятам, че залогът е КТБ - ако изпуснат контрола над Апелативния съд и ако не овладеят ВКС, рискуват да лъсне грабежът, който в момента се извършва с активите на банката. КТБ бе срутена с незаконни средства с главна движеща сила прокуратурата, а Върховният административен съд и конкретно председателят Колев узакони произвола като не допусна акционерите в спора за лиценза на банката и с това отвори пътя за фалита й в другите съдилища. Обаче неотдавна състав на ВКС спря делото и поиска от КС обявяване за противоконституционни на две разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност.

Ето защо може да се прогнозира (съобразно техните представи за ролята на съда), че ще опитат да неутрализират Панов и дори да го свалят. Панов е вече опасен за мафията, която, улеснена от липсата на опозиция, дори променя закони в свой интерес. Неговото поведение дава кураж на съдиите да съдят с изправени гърбове, а това не трябва да бъде допуснато. Нека си говори Борисов колкото си ще за съдебна реформа, само промяна /тоест реална  независимост на съда, а тази би следвало да е целта на реформата/ да не бъде допускана. Тази е причината - независимо от ролята на Борисов в този процес  - те да се пакетират неотменно с Борисов  - и да представят съпротивата срещу мафията като дестабилизация на властта на Борисов.

Премиерът няма друг ход, ако действително иска реформа,  освен да се разграничи - и от агентурата си в съдебния връх, и от генералите, и от лейтенантите - от всичките свои хора вътре в системата, с които си е разменял доверителни есемеси и които са му се кланяли, а съветника си Яне просто да свали от сцената. И да поиска ясно и недвусмислено оставката на ВСС.

Ако и след тази провокация ВСС остане да управлява съдебната власт, Борисов трябва да знае, че ще се обърнат срещу него точно неговите агенти - защото тъмните интереси може да се преплитат, но и да не са непременно в пълно съвпадение с неговите, дори когато и неговите не са светли. С тях той не може да се конкурира - главният прокурор е над законите, не знае ли това Борисов? И няма ли да спре да им угажда, за да си гарантира спокойствието - не, няма да си го гарантира! А ще си остане като тях, в техния пакет  - това е мъртвата хватка на измамната стабилност.

А за нас ще остане безрадостната равносметка, че ако ВСС си отиде, то ще бъде не заслужено, а пак заради... сметки.

П.С. Докато довършвах коментара дойде новината, че премиерът в профила си във "Фейсбук" определил промените във ВСС като "провокация срещу държавата". Не бързам със заключенията, те могат да формират трета хипотеза. Отвъд публичността на "Фейсбук" живеят своя непубличен живот есемесите, към които нашият премиер вече показа устойчива фиксация. Какво е било съдържанието им тази вечер, може би ще научим или ще се досетим утре.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/20/2689443_bolshevishka_naglost_vuv_vss/

Публикувана в У нас
Четвъртък, 21 Януари 2016 09:19

За кожата на един съдия

Те не искат да изпуснат властта си в съдебната система. Не че някой особено реално застрашава лостовете им за влияние – трудно е да изкорениш за няколко месеца лица и зависимости, внедрявани и създавани в продължение на две десетилетия и половина. Но досега нищо не се случваше. На фона на това нищослучване дори и плахите напъни, направени от Христо Иванов и Лозан Панов, уплашиха кръстниците.

И те обявиха война. Както всяка война, и тази не се подчинява на правила – тя е брутална, жестока, подмолна, измамна. Рицарстването е непознато и дори вредно. Целта е една – нищо да не се допусне да се случи. Ако другото не помага, идва на ход шантажът – елементарен, като тези, които го прилагат. Разни типове, които по силата на налудничави събития са били министри, захранват с информация шантажистите. Намират се услужливи журналисти – за пари, срещу услуга или за да не излезе в друг вестник нещо и за тях.

Страхът. Това е двигателят на обществото ни. Или поне така си мислят шантажистите. Понякога бъркат. Защото човек не може да се страхува вечно, дори и ако има за какво. А ако няма за какво – тогава не може да се страхува изобщо. И не трябва. Е, могат да му спретнат нещо, като например заговор за убийството на някого, съпроводено с арести, но това няма да изтрае повече от седмица. Когато няма кого да атакуват конкретно, атакуват близките му или атакуват него чрез тях.

С ужас вчера прочетох едно КГБ-ейско мероприятие на първата страница на „Труд”. И се ужасих – все едно годината е 1952 или в СССР 1937.

Целта на публикацията беше Лозан Панов и един от съдиите, подписали се в негова подкрепа – един от онези над 250 съдии, подписали се в подкрепа на председателя си – ударът бе насочен срещу Евгений Стайков.

Веднага някой е претоплил, и то на неверен котлон, манджа отпреди повече от година и я поднесе на целокупния ни народ с един абсурден вкус. Услужливият журналист не е знаел, че не Евгений Стайков е човек на Лозан Панов, а обратното – по-скоро Лозан Панов е човек на Евгений Стайков, защото последният го е назначавал на работа. Когато Евгений се кандидатира за съдия във ВКС и се явяваше на изпити, Лозан Панов дори и не мечтаеше да става председател на този съд, а камо ли да протектира тази кандидатура.

Лозан Панов не стана известен с речта си „Не на страха”. Така мислят само тъпаците. Лозан Панов е достатъчно добре известен в дейността си като наказателен районен съдия, съдия от СГС, създател и първи председател на АССГ, автор на няколко книги по административно право и процес, докладчик по тълкувателно дело на ВАС и съдия от този съд, както и председател на ВКС. Тази негова реч го тури на топа на устата, послужи за повод да го очернят, оплюят, да му припишат всички смъртни грехове – от хомосексуализъм до някакви неясни връзки с дъщерите на Иван Костов, неясно участие в пътни инциденти. Писания с привкус на помия.

Евгений пречи на шантажистите. Пречи им още от началото на 90-те години, когато стана председател на районен съд в София по предложение от парламентарната група на СДС, без да е член на тази политическа структура.

Пречи им, защото, за разлика от тях, говори няколко европейски езика и не бърка Панчо Владигеров със Златю Бояджиев.

Пречи им, защото именно той не допусна решението на Международния арбитражен съд в Париж, с което видният приятел на червените ни служби Сократис Кокалис трябваше да гушне няколкостотин милиона долара от българската държава за информационната система на спортния ни тотализатор. (Пак този спортен тотализатор...)

Другарите не забравят тези неща.

Пречи им, защото е неуязвим в работата си. Защото беше председател на Софийския градски съд, после създаде и беше пръв председател на Софийския апелативен съд, който съд по това време беше с най-висока степен на професионализъм и правна грамотност в цялата страна.

Дейността му може да бъде разгледана и в АС при БТПП, където дълги години е арбитър, а преди това във ВСС, откъдето не му се налагаше да праща есемеси на министър-председатели.

Пречи им, защото нямат с какво да го водят на каишка. Не е хомосексуалист – даже напротив. Не е корумпиран в работата си, по тази причина няма и ред за професионалната му дейност. Не е обвързан с определени икономически или политически кръгове. У нас впрочем, а и за съжаление, връзката между тези кръгове винаги се пише със съюза „и”.

Тогава шантажистите удрят чрез централен високотиражен ежедневник, чрез първа страница на същия, описвайки събития отпреди повече от година, касаещи не самият Евгений Стайков, а единия от синовете му, без да са доказани и на йота. При това с тон на вече прочетена присъда по едно производство, което едва сега започва и има за своя основа елементарен облигационен спор. Намерил се е служител на прокуратурата и следствието, на МВР или на която и да било друга структура, която избирателно е захранила с информация точно определена медия, услужливо привлякла Стайков-младши точно сега като обвиняем. Показно за силата на тези, които го правят, и нека видят всички, които подкрепят Лозан Панов, какво ще им се случи, ако не оттеглят подкрепата си, както и нека гледат тези, които са решили да се включат в подписката – да им е ясно какво ги чака, ако овреме не се откажат.

Очаквах този вестник да попита например нещо за къщата на любовницата на Борисов в Барселона. Информацията идва от Владимира Янева и вероятно е вярна, защото й е подадена най-вероятно от един бивш вътрешен министър – самата Янева няма ресурса да знае тези неща.

Не очаквах да сплашва съдии от ВКС, колкото и скъпо да се плаща за кожата на един съдия.

Гнусотията допуска тези неща, но гносеологията не. Макар че тези, които са поръчали този материал, едва ли знаят какво е това гносеология. Пък не им е и нужно.

Милиционерският състав в съдебната система бе изначално подценен. А представители на този състав има вече навсякъде – във ВСС са 2-ма – Ясен Тодоров и Димитър Узунов, председателят на ВАС Колев, членът на КС Атанасов, зам. главният прокурор Сарафов, председателят на АССГ – списъкът би бил дълъг. В обществото се води дебат за това колко да са прокурорите във ВСС, но не се води дебат, а защо в този съвет има представители на Народното събрание, излъчени от политическа сила, която вече 2 мандата не е парламентарно представена – например РЗС. Който представител Яне Янев смело, честно и точно определя като „свой агент”, „сътрудник” и пр. при всичките си многобройни изяви напоследък в телевизионните студиа. Само формално погледнато това отговаря на правилата на парламентарната демокрация. Всъщност е елементарен комунизъм. Както всеки комунизъм.

Идеята за разделението на властите у нас е като безнадеждно разбитата ваза с лалета. Независимостта на съдебната власт е като мита за Данаидите и наливането на каквото и да било в делвата на тази независимост е напълно безпредметно при наличието на слугински ставащи на крака членове на ВСС при появата на неканения Борисов. Мечтата за „твърда ръка” и някакъв „умерен диктат” може и да се опитват да се олицетворяват с образа на председателя на ГЕРБ, но краят винаги е хленчещ електорат, разбрал твърде късно загубата си на свободен човек и изгубил контрола над изпуснатия от шишето дух.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/za-kozhata-na-edin-sydiya

Публикувана в У нас

Оттук нататък забравете за съдебна реформа.

Докато Висшият съдебен съвет (ВСС) обсъжда предложението на етичната комисия за прекратяване на проверката по записите "Яневагейт", някой от съвета изпраща смс на премиера: "Лозан Панов отново предложи да ви викаме по записа с двете каки. Не го приехме."

(Оставяме настрана, че съобщението до Борисов не отразява истината - Панов не е предложил да викат премиера, а попита в хода на обсъждането дали етичната комисия е направила опит да го покани да го изслуша преди да вземе окончателно решение.)

Премиерът препраща съобщението на председателя на ВКС Лозан Панов. Той се обажда на Борисов и го пита дали не е грешка и го огласява пред съвета. Съветът се разпуска за почивка, а премиерът пристига скоропостижно в съвета. И държи реч, която по съдържание и дух енергизира противниците не само на изясняването на "Яневагейт", но опонентите въобще на реформата на съдебната власт да надигнат глас срещу Панов, за да се харесат на премиера.

Съобщението, получено от Борисов от член на съвета, на практика опровергава изцяло изводите от проверката по записите, според които нито един от замесените в скандала не е извършил етични нарушения. (Според разказите на бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева Димитър Узунов е "човекът на Борисов" във ВСС и го информира за всичко.)

Няма значение дали премиерът е препратил есемес-а на Панов, за да покаже че комуникира и с "двата лагера" (на искащите съдебна реформа и на статуквото), или за да му даде да разбере, че е информиран какви ги върши председателят на ВКС, което може да се приеме и като заплаха към него.

Значение има само, че този смс потвърждава изводите от записите по "Яневагейт", а именно: че Борисов в качеството си на премиер има навика да комуникира едновременно с фактори от върха на съдебната власт (главния прокурор), на които препоръчва "опраскване" на някого, и - в същото време - с други фактори от ВСС, на които препоръчва да успокоят Янева, че само за пред медиите той е поискал "400 години затвор". Всъщност главното значение е едно -  че той комуникира извънпублично с тях.

Затова същите фактори трябваше да замажат скандала "Яневагейт", като прекратят проверката

- без дори да представят пред ВВС кой е авторът на експертизата, в която заключението е, че записите са манипулирани.

Лозан Панов обаче реши да играе открито и показа есемес-а от Борисов. И премиерът се видя без друга възможност освен да покаже последното си и единствено оръжие - обвинения към председателя на ВКС в политичност с натрапчив дъх на заплаха. ( "Всеки, който иска да се занимава с политика, да дойде на другия терен, да ме бие на избори и да управлява...." И още: "Нямам страх от вас, нито от истината. Но не се вкарвайте в политически игри, не се подлъгвайте, че ще има нов проект, който ще ни победи. Избирателите са тези, които гласуват...")

Днес се видя като на длан, че Борисов не може или не смее да управлява открито, затова няма нужда от независима съдебна власт, а напротив - той се ползва от задкулисието и своите хора във ВСС, за което се говори и в "Яневагейт" (да не забравяме, че разговорите не са опровергани от Владимира Янева). Ако можеше да управлява открито, нямаше да произнася заплашителни речи, за да дава кураж на противниците на промените не само да ги спрат, но и да продължат разправата с Лозан Панов, а щеше да заяви на хората си да спрат да доносничат. Това е най-малкото, което щеше да направи. А най-многото - да призове ВСС да си ходи, защото така "си е постлал" както заяви миналата година, макар че после явно забрави какво е казал.

Тъй че

забравете не само за реформа, но и за разделение на властите - това е най-обобщеното име на  днешния скандал

- той бе демонстрация не на сила, а - повтарям - на последното оръжие.

Задържането на власт чрез сливане на властите се нарича диктатура и Борисов би трябвало да знае, че силата в тези случаи е измамна.

П.С. А какво представлява ВСС, който ще прави реформата - само един, но живописен детайл от днес: член на съвета (Незабравка Стоева), след като придоби кураж от речта на премиера, за да му се хареса, реши в синхрон и тя да нанесе своя удар по Панов - подобно на онази женица от средновековието, която притурила съчка в кладата, на която праведните горели еретика. И изрече нещо, което обобщавам като Вие сякаш сте дошли от друга държава и не ходите по земята. А премиерът най-искрено попита: "За мен ли говорите?" Поразително...Сервилност до степен хвърляне в плонж в нозете на един премиер от член на органа, който осигурява независимостта на съдебната власт, не можа да бъде смляна дори от Бойко Борисов! Само за миг, предполагам.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/14/2686005_borisov_e_ot_druga_durjava_ne_hodi_po_zemiata/

Публикувана в У нас

Висшият съдебен съвет (ВСС) проведе ново показно задкулисно гласуване и за втори път отхвърли без аргументи кандидатурата на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд.

В нейна подкрепа се обявиха осем членове на кадровия орган, 11 бяха "против", а 4 се "въздържаха". В края на април "за" Нели Куцкова гласуваха деветима членове на ВСС, но този път Лозан Панов отсъстваше. За да бъде избрана бяха необходими 13 гласа.

Единствената разлика между двата вота беше изказването на премиера Бойко Борисов от края на миналата седмица, който се намеси недопустимо в процедурата по избор, обявявайки се открито срещу Куцкова.

"Не ми се вижда сериозно определени съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически постове да се правят на обективни", коментира министър-председателят по повод участието на Нели Куцкова в петъчната символична демонстрация на съдиите срещу решението на ГЕРБ да бламира съдебната реформа.

Борисов визираше факта, че Куцкова е била заместник-министър на правосъдието в служебния кабинет на Стефан Софиянски и кандидат за вицепрезидент през 2001 г. Волята на премиера отново беше претворена в решение от сегашното зависимо от политическата конюнктура мнозинство във ВСС.

Отношението на прокуроро-политическото мнозинство в съвета към Нели Куцкова се превърна в най-яркия символ за негативното отношение към магистратите, които настояват за същинска реформа на съдебната система. ВСС тотално прекрачи границите на благоприличието и гласува против кандидат, който се ползва с подкрепата на над 70% от своите колеги и има максимална оценка за своя професионализъм и нравствени качества.

Сигналът за бой по Куцкова

Първият сигнал за бой по Куцкова даде Ясен Тодоров. Шефът на Етичната комисия във ВСС напълно повтори аргументите на премиера Бойко Борисов.

"При предишният дебат Лозан Панов каза, че Нели Куцкова има качествата на обединител, теза, с която аз не съм съгласен. През последната година и половина в цялата магистратска общност поляризирането е все по-силно, има разделение на съдии и прокурори, има разделение между съдиите. Ако г-жа Нели Куцкова бъде избрана, тези процеси ще се задълбочат, а съдебната система няма нужда от това нещо. Общественият натиск върху съда е не по-малко опасен от корупционния натиск", каза Ясен Тодоров.

След него обаче седем членове на ВСС се застъпиха за Нели Куцкова. От тях шестима бяха съдии, както и Елка Атанасова от прокурорската квота. Членовете на ВСС, застанали зад Куцкова, припомниха, че само преди няколко месеца съветът избра Деница Вълкова за шеф на Бургаския апелативен съд. Тази съдийка беше заместник-правосъден министър в първия кабинет на ГЕРБ.

"Изказванията на премиера показват, че той или не разбира разделението на властите или не желае да се съобрази с тях", каза Галина Карагьова, подкрепяйки Нели Куцкова. Представляващият член на ВСС Соня Найденова също застана зад кандидатката за шеф на Софийския апелативен съд. Тя напомни, че експертното участие на Куцкова в едно служебно правителство по никакъв начин не й придава политически оттенък.

"Нели Куцкова притежава професионализъм, съдийски интегритет и смелост да защитава колегите си. Не приемам твърдението на Ясен Тодоров, че колегата Куцкова разделя. Подкрепата, която тя получи от колегите, говори нещо друго. Участието в изпълнителната власт за Деница Вълкова бе отчетено като нейно предимство", напомни Ясен Тодоров.

Няма интерес за създаване на независим съд

Най-дългата реч дръпна Калин Калпакчиев, който дори се отклони от конкретната тема за избора на Нели Куцкова.

"Другите власти нямат интерес от независим съд, явно няма интерес и ВСС. Над половината съдии застават с имената си и подписите си зад нея. Тя е толерантна към чуждото мнение и го е доказала. Тази процедура ясно трябва да каже дали ВСС ще вземе предвид очевидните аргументи в полза на Нели Куцкова или ще послуша премиера. Трябва да излезем с проверими аргументи, а не да бъдем над закона, да правим каквото си искаме. ВСС няма право да се поставя над закона. Нашите решения много често показват зависимост, т.е. липса на независимост", каза Калин Калпакчиев.

Той напомни, че пред ден ВСС е привикал за обяснения шефа на Софийския градски съд Калоян Топалов, след като съдията е излязъл с лицето си в защита на съдебната реформа. "Да не се крием зад маската на псевдонезависимост, която в случая ще бъде демаскирана", призова Калпкачев.

След множеството изказвания в подкрепа на Нели Куцкова се изказаха Румен Боев от прокурорската квота и Румен Георгиев от следствието, които също нямаха аргументи срещу Куцкова, но показаха знаци накъде отива гласуването.

Румен Боев каза, че ВСС и преди не се е съобразявал с мнението на съдиите, така че не би трябвало да е проблем, ако и този път не се съобрази.

"Много симпатично момиче"

Словото на Румен Георгиев беше абсолютния венец на дебата. Той също обясни, че няма проблем с Нели Куцкова, която била "много симпатично момиче". Проблемът на Георгиев бил как се поднасяла нейната кандидатура.

"Кой е за съдия Куцкова и кой използва избора й за други цели? Аз имам прекрасни впечатления от нея, но силно ме дразни как се поднася нейната кандидатура. Това наелектризиране води до определени резултати и засяга хората", каза Георгиев по повод изказването на Калин Калпакчиев по-рано.

Румен Георгиев допълни, че Нели Куцкова не бива да се впряга толкова, ако ВСС не я избере, въпреки че може би заслужава.

"Нели Куцкова е много симпатично момиче, много добър съдия и това по никакъв начин не зависи от избора днес. Животът нито започва, нито завършва с решения на този важен за държавата орган (ВСС). Идват коледни празници. Аз ви приканвам да закриваме (дебата) и да минаваме към другите точки", каза Георгиев.

Така дебатът бе закрит, а Нели Куцкова не бе избрана. Фактите говорят, че общо шестима съдии се обявиха "за" нея, както и един прокурор. Двама следователи и един прокурор дадоха знаци, че са "против" нея. Гласуването показа за пореден път колко важно е разделянето на ВСС на две колегии и как политическата и прокурорската квота стъпкват независимостта на съда.

След това Нели Куцкова се върна в залата на ВСС и попита Ясен Тодоров защо неговата комисия й е дала най-високата оценка за нравствени качества, а той говори, че тя би разделила съдиите.

После му каза: "Бих се притеснила, ако г-н Ясен Тодоров беше ме подкрепил, сега съм морално удовлетворена от неговата позиция. Искрено благодаря на тези, които ме подкрепиха, а за останалите ми е мъчно", каза Куцкова.

Правосъдният министър в оставка Христо Иванов коментира, че дебатът във ВСС наистина е станал отражение на политизацията в обществото по темата за съдебната система. За премиерската намеса той каза: "С голямо съжаление, мога да коментирам факта, че премиерът се намеси с коментар по тази тема. Време е да се спре с тази практика. Много трудно е да се избегне неговото послание и това е голям проблем".


Източник: http://www.mediapool.bg/vss-spazi-ukazaniyata-i-ne-izbra-neli-kutskova-za-shef-na-apelativniya-sad-news243225.html

Публикувана в Очи в очи

"Бойко акбар", "Цацаров акбар" - вият медийни орки

Пеевски тук, Пеевски там... Асоциацията с Моцартовата опера "Сватбата на Фигаро" не е случайна. Либретото на това гениално произведение е преработен вариант на комедията на Бомарше "Безумен ден, или сватбата на Фигаро". Наполеон нарекъл пиесата "първо действие на Френската революция".

Поради тези и други причини тя била забранена във Франция и Австрия. Монарси я възприемали като подстрекателство срещу управляващата класа и кралския двор. Самият автор сам наливал масло в огъня, като твърдял, че с пари могат да се купят високи постове и благороднически титли. За което си имал неприятности с правосъдието.


Почти три века по-късно в България с пари можеш да си купиш не само пост, но и депутатско място, както и половин Висш съдебен съвет. Така че римейкът на "Фигаро тук, Фигаро там" е абсолютно актуален.


Онзи ден Лютви Местан ни озари с прозрението, че Пеевски го ползвали като лют пипер, за да стане интригантската им манджата по-пикантна. Повод за кулинарните лакърдии бе продължаващият скандал с публикуваните от сайта Биволъ и други медии записи на разговори между съдия Ченалова и съдия Янева. Целта, вика Местан, е Бойко Борисов, но включват Делян Пеевски, та манджата да е по-пикантна. Честно казано, мислех, че Местан е от друг регистър. Изреченото от него по повод "Яневагейт" и защитната му реч в чест на Турция за сваления руски самолет, обаче, ме опроверга жестоко. Освен ако не е целял вдигане на хонорарите за русофилство и туркофилство. Тогава го разбирам.


По странен и шумен начин се държат и мобилизираните защитници на главния прокурор и премиера. Нападат като орки и са готови да претрепят всеки, който се изпречи на Кой. Тактиката в момента е да се удрят конкурентите на ДПС, в случая Реформаторския блок и да бъдат обвинявани в заговори, преврати, разврат и пр. Няма значение, че не е вярно. Въпросът е да се създава напрежение между тях и премиера. И за да не лъсне интригантският им замисъл, отвличат вниманието с крясъци: "Бойко акбар!", "Цацаров акбар!". Дотам им стига въображението. Сякаш са джихадисти, които току са завършили обучението си в тренировъчен лагер.


Друго тактическо оръжие от арсенала им е неглижиране на скандалите, които разкриват действия на задкулисието. "Яневагейт" е представян като нещо маловажно. Публикуваните документи за разследване на тайни сметки на Борисов, Доган и Пеевски в Лихтенщайн също са определени като "нищо особено". Засекретеният доклад на американските спецове, които ровиха в КТБ, направо бе подминат с мълчание. Причините, изкарали полицаи и служители на МВР на улицата, пък нагло бяха определени като "опит за реформа". Да не говорим за драстичните нарушения по време на изборите, скандалът със съмнителните ваксини от Турция, циничното повишение цените на винетките, неработещите от седмици регистрационни пунктове на КАТ и липсата на табели за колите, незаконното подслушване и следене на Касим Дал, докладите на турските служби за контрабандните цигари на "Булгартабак" и т.н. и т.н.


Тези събития и скандали орките на властта тушират и захлупват с крясъци за преврати и саботажи. Ентусиазмът им надминава дори този на платените еколози и неолиберали, вероятно защото са по-добре платени и от тях. Освен това знаят, че ако заклинанията им не достигнат реактивните 180 децибела, ще им скъсат задниците по особено жесток и мъчителен начин. Което означава спиране на финансирането, изпадане в немилост пред Величието или и двете. А имоти в Бояна и Драгалевци не се поддържат лесно, това всеки олигарх го знае, дори медийните. "Бойко акбар", "Цацаров акбар"... 


Все по-често обаче зейват дупки в шапитото на този цирк. Пеевски контролира над 80% от медиите в страната, а те така и не успяват да му осигурят народната любов. В декларациите му не фигурират нито бизнеси, нито банкови сметки с милиони, нито къщи и дворци, но не му вярват. Колеги и началникът му от ДПС го описват като примерен депутат, творец на проектозакони в полза на народа и държавата, но и това не трогва никого. Твърдят още, че 90 на сто от структурите на ДПС спонтанно и от любов го номинират за евродепутат и народен представител, но резултатът е ехидни усмивки и иронични погледи.
Дори опитите да бъде изкаран жертва на някакви пъклени планове за убийства и атентати не предизвикват съчувствие. Няма човек, който да повярва на тези глупотевини.


Ако той беше този, за когото го представят, хората щяха да го носят на ръце, нищо че погледнато технологично, начинанието е непосилно...
Странно нещо е народната любов - не се купува като постове и титли. Иначе Пеевски щеше да е най-обичаният. Нямаме си и Моцарт, който за няколко пачки да напише опера за нашия герой... 


А докато се чака народът да узрее и да отдаде заслуженото историческо признание на особата филантроп, богато платеният безмозъчен тръст на Пеевски не стои със скръстени ръце. Час по час се пръкват нови инициативи, разобличават се нови врагове, разкриват се все по-страшни и коварни заговори. Всичко това на фона на мелодичното "Бойко акбар", "Цацаров абкар". Така се поддържа бойният дух на Пеевските медийни орки. Орки, които колкото и да получават, си остават "скверни, поробени твари", както ги описва Дж.Р.Р. Толкин.
Инакомислещите боклуци - на шиш.


Но не орките и БГ-джихадисти са страшни. Техните крясъци и нападки отдавна са знак, че някой си върши добре работата и е свестен човек. По-страшно е мълчанието на Борисов и Цацаров. Когато в някоя медия извън кръга Кой се появи писание или не дай си Боже критика по техен адрес, те се сърдят и коментират ядосани, дават и квалификации. Досега обаче нито веднъж не са реагирали на безбройните злобни нападки и лъжи по адрес на почтени хора, някои от които на високи и отговорни постове. Още по-странно е, че приемат венцехвалене, присъщо на времената на култа към личността и запазено днес единствено в Северна Корея. Това какво означава, не ми се помисля дори.


Започнах с велик драматург и с още по-велик композитор. И с тях ще завърша.
Бомарше пише: "Където няма свобода зи критиката, там и похвалите не са приятни". Някой да го преведе на Моргот.
Моцарт, макар да не е бил човек на перото, също е оставил знаменити мисли. Ето една от тях: "Да си император не е кой знае каква чест". Това и да го преведат на Моргот, няма да го разбере, камо ли да го повярва. Че кой е тоя Моцарт?  Даже във ВИП Брадър не е участвал... Нито е бил депутат.
 


Източник: https://frognews.bg/news_102854/Boiko-akbar-TSatsarov-akbar---viiat-mediini-orki/

Публикувана в Гледища

Омбудсманът Константин Пенчев се притеснява съдия Румяна Ченалова да не стане „национален герой в най-скоро време". Пенчев посети правен форум в столицата, след който обяви, че всеки заслужава справедлив процес, в това число и Ченалова.


Според него има опасност тя да се превърне в жертва на системата. Никой не трябва да бъде жертва на съдебната система в една справедлива държава, трябва да има справедлив процес и запазване на доброто име, докато не влезе в сила присъда, убеден е омбудсманът.

Публикувана в У нас

Ако няма конкретни действия, конкретни законопроекти и конкретни промени, Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система би представлявала един добре написан лист хартия. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ председателят на Върховния касационен съд (ВСС) Лозан Панов, който припомни голямото политическо съгласие при приемането на самата Стратегия.


Не виждам нищо лошо в това да има различни мнения, различни позиции само да няма отстъпление от самата Стратегия, само да няма стъпки назад, както каза и самият министър на правосъдието, каза Панов и даде за пример различните мнения за ВСС.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 4