„ЧЕЗ Разпределение България” получи номинация в годишното издание за 2018 г. на Европейските бизнес награди с проект за защита на птиците. Европейската комисия ще отличи проекти на компании, допринесли значително за устойчивото развитие. „Живот за птиците“ се състезава в категория „Бизнес и биоразнообразие“.

 

В рамките на проекта „ЧЕЗ Разпределение”, със съдействието на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), ще създаде механизми за опазване на живота на птиците и осигуряване на възможности за безопасно гнездене след определяне на рисковите райони. Компанията ще инсталира 4000 предпазни и 3600 маркиращи съоръжения на рискови стълбове и ще монтира 900 платформи за повдигане на щъркелови гнезда. Ще бъде създаден и прототип за безопасен за птиците стълб.

 

Съхранението на биологичното разнообразие е в основата на идеята за проекта, който печели висока оценка на европейско ниво и получава финансиране в размер на 1,83 млн. евро по програма LIFE на Европейския съюз, която предоставя средства за проекти за опазване на околната среда и природата. „ЧЕЗ Разпределение” съфинансира проекта с 820 хил. евро.

 

Победителите в конкурса ще бъдат обявени на церемония, организирана от Европейската Комисия и Австрийското министерство за устойчиво развитие, която ще се състои във Виена на 14 ноември 2018 г. Повече подробности за проекта „Опазване на застрашени видове птици чрез обезопасяване на опасни за тях въздушни електропроводи в защитени зони от Натура 2000 в Западна България”, (LIFE16/NAT/BG/000612) могат да бъдат намерени на стартиралия нов сайт на „ЧЕЗ Разпределение”, посветен на защитата на птиците - www.lifebirds.eu .

Публикувана в У нас

На 09 февмруари 2018 г., се състоя 15-ия Съвет за сътрудничество (Cooperation Council) на Европейския съюз и Азербайджан. Срещата се проведе след три годишна пауза, въпреки, че по принцип би трябвало да е ежегодна. В официалното прессъобщение се подчертава, че срещата е проведена в контекста на интензифицирането на взаимоотношенията между ЕС и Азербайджан, включително и в духа на започналите през миналата година преговори за ново двустранно споразумение.

 

Предишният Съвет за сътрудничество беше проведен през месец ноември 2013 година, но след това последва период на охлаждане на отношенията между Брюксел и Баку.

 

Взаимоотношенията между ЕС и Азербайджан достигнаха най-долната си точка през 2015 година, когато Европейския парламент излезе с няколко резолюции, които бяха твърде критични към положението с човешките права в Азербайджан.

 

За разлика от Европейския парламент, Европейската комисия възприе много по-прагматичен и бизнес ориентиран подход. През ноември 2016 година, тя получи мандат да води преговори за ново споразумение с азербайджанските власти, което да дойде на мястото на предишното споразумение за партньорство и сътрудничество, което е подписано през 1996 г. и вече е на повече от 20 години.

 

По-долу, предлагаме бележките на г-жа Федерика Могерини (Federica Mogherini) след разговорите й с г-н Елмар Маммадяров (Elmar Mammadyarov), министър на външните работи на Азербайджан.

 

Елмар, аз съм много щастлива да съм Ваш домакин – на Вас и на цялата Ви делегация за 15-ия Съвет за сътрудничество между Европейския съюз и Азербайджан. Мина известно време – няколко години – през които не се срещахме в този формат. И днес ние подновихме тези срещи, коато част от интензифицирането на нашия ангажимент от миналата година. Срещата беше изключителвно полезна, много открита, много конструктивна и ние обсъдихме няколко въпроса, смисъла на които ще се опитам да предам в следващите минути.

 

Но този ново и интензифицирано обвързване, което имаме от миналата година, вкючва преговорите при които ние постигнахме напредък към едно всеобхватно ново споразумение между ЕС и Азербайджан. И позволете ми да кажа, че посещението на Президента [на Азербайджан, Илхам Алиев] миналата година, представлява един много важен момент в изминатия път.

 

Надявам се, че тези преговори скоро ще бъдат приключени, за да направим партньорството си по-адекватно на времената в които живеем, на предизвикателствата пред които сме изправени и на възможностите, от които можем да се възползуваме. Ние също така обсъдихме необходимостта да имаме по-редовен обмен, по-структуриран обмен в областта на външната политика и на политиката по сигурността и ние ще продължим да работим върху тези идеи.

 

Днес ние направихме преглед цялостното състояние на нашите отношения, на двустранните аспекти, както и на важния дневен ред, който имаме като част от Източното партньорство (Eastern Partnership) и Европейската политика на добросъседство (European Neighbourhood Policy).

 

Азербайджан е важен партньор за Европейския съюз, чиято независимост, суверенитет и териториална цялост, Европейският съюз подкрепя изцяло. Нашите близки контакти се илюстрират от факта, че Европейският съюз е най-големият икономически партньор на Азербайджан, представлявайки почти половината от външната търговия на страната – по-точно 48,6 процента. Също така, Европейският съюз е най-големият чуждестранен пряк инвеститор в Азербайджан. Страната започна да диверсифицира икономиката си и едновременно с това ние се надяваме да видим Азербайджан да ускори процеса на приемането си в Световната търговска организация (WTO).

 

Южният газов коридор е само един пример на нашето стратегическо партньорство в областта на енергетиката, което обслужва интересите и на Азербайджан и на Европейския съюз. Пускането в експлоатация на железопътната линия Баку – Тбилиси – Карс, също беше стъпка към транспортното свързване на ЕС, Турция, Грузия, Азербайджан и Централна Азия.

 

Споразумението за въздушните съобщения, което договаряме, също ще помогне да свържем Азербайджан и страните от Европейския съюз. Колкото повече хора от ЕС и от Азербайджан могат да пътуват и да се срещат, да обменят о пита си и да разбират обществата си, своята история, своите култури, толкова по-добре ще е за нашите взаимоотношения. Но също така, тези проекти имат и стратегическа стойност, с оглед на геополитическата свързаност на Европа и Средна Азия чрез този регион.

 

Днес, ние също така обсъждахме проблемите на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на човешките права. Това е част от солидна основа за взаимно полезна връзка. Европейският съюз винаги е подчертавал и сега отново подчерта, че пълното изпълнение на международните задължения и ангажименти на Азербайджан е от жизнено важно значение за нас. Това означава да се възприемат препоръките да се въведат правила за избиорите, за правото на сдружаване и за медиите в съответствие с международните стандарти, особено в предизборния контекст, в който Азербайджан е влязъл.

 

Европейският съюз винаги подчертава въжността да се уважават човешките права и основните свободи. Ние вярваме, че едно жизнено гражданско общество е от съдбоносно значение за съществуването и напредъка на демокрацията и ние ще продължим подкрепата си в това отношение.

 

Също така, ние обсъждахме Нагорно-Карабахският конфликт, който си остава много сериозно предизвикателство. Подновяването на разговорите на високо равнище във Виена, Санкт Петербург и в Женева е важно развитие на нещата. Ние бихме искали да видим страните да следват техните ангажименти да интензифицират преговорите и на ограничат напрежението по Линията на съприкосновение.

 

Ние вярваме, че status quo-то е неустойчиво и че конфликтът няма военно решение. Той се нуждае от политическо уреждане в съответствие с международното право. Европейският съюз продължава изцяло да подкрепя усилията и предложенията на съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ), включително чрез нашия специален представител, кто и мерките за изграждане на доверие.

 

На края, ние се върнахме няколко месеца назад към срещата на Източното партньорство, която се проведе тук в Брюксел през ноември и потърсихме продължение на някои от нейните заключения. Аз благодарих на г-н Министъра за неговите много конструктивни приноси и за много приноси, които Азербайджан направи за подготовката и провеждането на днешната среща.

 

Едно от заключенията, които обсъждахме днес е необходимостта от по-нататъшно укрепване на стратегическата комуникация, да обясняваме за какво става дума в нашето партньорство, и какви пмени ще донесе то за нашите граждани – а именно промени за добро. Ще дам само един малък пример за това сътрудничество – практическото отражение върху ежедневния живот на нашите граждани на програмата „Еразъм+”. От 2015 година насам, ЕС е финансирал повече от 1300 премествания на студенти и университетски служители между Азербайджан и страните от ЕС. Това е нещо, което се надявам да нарастне в бъдеще.

 

Така че, Елмар, аз бих искала да Ви благодаря на Вас, на Вашия екип за това, че ст еднес в Брюксел за конструктивна и гледаща напред дискусия, която ние със сигурност ще продължим. Приятелите и партньорите са способни да разискват и лесни и по-трудни въпроси и аз съм много доволна, че успяхме да направим това днес. Уверена съм, че това ще продължи по един открит, конструктивен и положителен начин.

 

Благодаря Ви много.

 

Превод: Теодор Дечев

Публикувана в Свят

Политиците трябва да се въздържат от употребата на метафори. Особено в публичните си слова, защото те ни интересуват, засягат и определят битността ни. Какво си говорят в тоалетната и в спалнята не би трябвало да ни касае. Ако сме нормална държава.

 

Политическата реч трябва да е ясна, конкретна и в никакъв случай двусмислена. Но това са правила за политици, които знаят, че едно грешно движение, или словосъчетание може да коства кариерата. У нас не е така.

 

По някакъв начин така наречените ни политици са усетили, че суверенът, сиреч ние, сме я подкарали съвсем по инерция. Обществената енергия незнайно защо е поизчерпана и е достатъчно да ни пуснат един-два заека за примамка и ние хукваме подир тях, та се забравяме.

 

Няма значение какви са зайците – дали ще е някакъв лифт в планината, или доскоро тотално неизвестен документ, наречен „Еди к’ва си конвенция“. Изведнъж се оказва, че това са каузи на живот и смърт и ние даваме и последната си килокалория и психическа енергия да ги защитаваме.

 

А през това време политическите ни мъже, жени и джендъри започват да си импровизират на свобода, без въобще да им пука дали казаната дума е хвърлен камък, или не.

 

Ето сега и премиерът Борисов – от една много висока трибуна, наречена Брюксел, опиянен от умението си в словесната еквилибристика, с лека ръка зачеркна досегашния статут на страната като заден двор на Европа. И с финес, чието великолепие ослепява – в традициите на най-висшата реторика, ни обяви за “антрето на общия ни европейски дом“.

 

Аз пък не съм съгласен (тук си самовнушавам, че някой ме пита и го интересува мнението ми). Да анализираме двете понятия. Не е трудно, познаваме ги, те са в бита ни, живели сме (живеем) в тях.

 

(Следва кратко лирично отклонение за задния двор.) Нима има нещо по-спокойно, сигурно, притегателно, символизиращо семейния уют и добросъседска идилия от задния двор? Безкрайните следобеди, в които децата откриват първите вълшебства на света, дългите летни вечери, когато инстинктът подсказва, че си се докоснал до ново преживяване, което след време ще научиш, че се казва романтика. Ако пък има и малко пясък за една игра на топчета, то щастието е пълно. Колко лютеница са сварили майките ни там (един голям наш поет и писател го възпя в тристишие).

 

И всичко това зачеркнато с едно премиерско изречение. Какво му е лошото да сме заден двор на Европа, г-н министър-председател? Защо от това вълшебно и хармонично място ни запратихте в антрето?

 

Антре – схлупено, сиво, скучно и почти незабележимо пространство. Влизаш, хвърляш калните обуща, сваляш прашните дрехи и продължаваш към дома, забравил за съществуването на нещото, наречено „антре“. То остава извън бита ти, встрани от ежедневието. Антрето е място, където държиш прав досадния съсед, тръгнал да събира таксата за входа. Толкоз.

 

Пристъпил в антрето, си с единия крак в дома, но с другия извън него. Доста некомфортно. Докато задният двор си е едно стабилно, защитено и престижно място. Което днес изгубихме.

 

Но може би не е късно. Председателството ни на Съвета на ЕС е дълго и най-вероятно премиерът ще му се отдаде възможност да ни върне в уважавания от целия дом заден двор. Заслужили сме си го и затова боли, когато непремерените думи ни го отнемат.

 

Да не говорим как при целия този битов хаос ще ни се намери малко въображение и смелост да си помислим за живот в същинския дом. Да забравим. Явно ще си се лутаме до края на историята между задния двор и антрето.

 

Макар, че светлинка има. Един приятел ми напомни думите на човек на име Мао (Дзедун), който преди десетилетия сравнил Европа със сляпо черво (това задъненото – в края на дебелото черво, чийто израстък е апендиксът).

 

Така че – в най-добрите традиции на полупълната чаша, антрето на Борисов е бална зала в сравнение с мрачния кошмар на виденията на Мао. Явно сме благословени.

Публикувана в Гледища

"Кар Рефайн" EООД стартира своята дейност като автосервиз за техническо обслужване и ремонт на автомобили през Април 2014 година. За целите на дейността и развитието си, дружеството сключва договори с проспериращи застрахователни компании и се превръща в доверен сервиз за авто-боядисване. Фирмата успява да се наложи с много добро качество на предлаганите услуги и изпълнение в срок, като Доверен сервиз.

 

Управлението на „Кар Рефайн“ ЕООД е насочено към разрастване и постигане на поставените цели, като по този начин до края на 2016 година работният персонал достигна 40 човека. Дружеството има опит в наемане, обучение на работници, правилно планиране на финансовите средства и изпълнение на поставените цели. Организацията на работа и предметът на дейност в автосервиза се изпълняват с бързина и ефективност. В политиката на фирмата се залага на потенциала на млади специалисти, като осигуряваме възможност за обучение и шанс за младите хора да работят и придобият стаж и практически умения.

 

Следвайки стратегията си за развитие фирмата реализира проект „Нови работни места и устойчива заетост в „КАР РЕФАЙН” ЕООД” с финансовата подкрепа на оперативна програма ”Развитие на човешките ресурси” 2014-2020, по договор BG05M9OP001.003-0489-С02 с Министерство на труда и социалната политика чрез Главна дирекция „Европейски фондове , международни програми и проекти”.

 

Целите на проекта–обща и специфични са в съответствие с поставените цели и приоритети на ОП РЧР 2014 - 2020 и конкретните нужди на целевите групи.

 

Обща цел на проекта, който „Кар Рефайн“ ЕООД реализира е : "Да се създаде възможност за продължителна заетост, обучение и професионална реализация на безработни младежи до 29 годишна възраст и/или трайно безработни лица в областта на търговията и техническото обслужване на автомобили в "Кар Рефайн" ЕООД".

 

Общата стойност на предвидената безвъзмездна помощ по проекта е 205 264,76 лева, от които 174 475,04 от европейския социален фонд и 30 789,72 национално финансиране.

 

Основните дейности по проекта се реализираха в София. Проекта стартира на 13.07.2016 г и приключи на 13.11.2017г., като в този период „Кар Рефайн” ЕООД реализира следните дейности :

 

Дейност 1: Организация, управление и контрол на дейностите по проекта.

 

Дейност 2: Осигуряване на публичност и визуализация на дейностите по проекта.

 

В изпълнение на дейност 2, „Кар Рефайн“ изработи, публикува и разпространи:
- Информационни табели (Банери) – А3 – пълноцветни – 5 бр. ;
- Информационни табла – 70 на 50 см (PVC) пълноцветни- 5 бр.
- Рекламни стикери, А5, самозалепващи се, пълноцветни 50 бр.;
- Информационни брошури – А5, 8 стр. – 300 бр.;
- Рекламни химикалки – 100 бр.
- Бележник със спирала, с печат на корицата и логото на ЕС- 100 бр.;
- Рекламни публикации в интернет – 2бр.
- Рекламни публикации в интернет и социални мрежи 2бр.

В рамките на проекта „Кар Рефайн“ организира публични презентации в град София, на които присъстваха представители на фирми от бранша, партньори, журналисти и други заинтересовани лица.
Първата публична презентация се състоя през август 2016 година, а финалната презентация се проведе на 8 ноември 2017 година, на която бяха отчетени успешно реализираните дейности, постигнатите цели и резултати по проекта.

 

Дейност 3: Осигуряване на оборудване и обзавеждане на новите работни места.
Чрез помощта на ОП РЧР, "Кар Рефайн" ЕООД получи нужните финансови средства, за да обезпечи служителите си с ново техническо оборудване, което улесни тяхната дейност и ги амбицира за продължителна заетост във фирмата. Новите средства подобриха качеството на предлаганите услуги и допринесоха за по-бързото изпълнение на задачите. Дейност 3 се осъществи в периода юли 2016 година – февруари 2017 година.

 

Дейност 4: Подбор и избор на 13 безработни/неактивни лица за новите работни места в "Кар Рефайн" EООД.
В рамките на проекта, „Кар Рефайн“ проведе подбор и избор на 13 безработни лица /октомври 2016-ноември 2017г./ от София за обучение и професионална реализация в дружеството. В процеса на работа бяха назначени 16 безработни лица, които поради доброволно напускане в края на проекта са 13 с това целите на дейност 4 са изпълнени.

 

Дейност 5: Осигуряване на устойчива заетост на новонаетите лица в „Кар Рефайн“ ЕООД.
По проект „Кар Рефайн“ ЕООД има поет ангажимент за осигуряване на последваща заетост на 7 от наетите лица от целевите групи, но по преценка на ръководството е предложена дългосрочна работа на всички, като 9 от тях са подписали безсрочните си трудови договори. Изпълнението на Дейност 5, протече в периода октомври 2016 – ноември 2017 година.

 

Дейност 6: Провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация по специалност „Автобояджийство“ на новонаетите служители.
В рамките на проекта, „Кар Рефайн“ проведе обучение на Автобояджии /октомври 2016 - март 2017/. В него бяха включени 5-те лица на длъжност Бояджия, превозни средства. Преминалите успешно обучителния модул получиха Свидетелство за завършено професионално обучение по първа професионална квалификация в професионално направление 525 „ Моторни превозни средства“, професия 525120 „Работник по транспортна техника“, специалност 5251201 „Автобояджийство“. Полученото свидетелство е с валидност в Европейския съюз.

 

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейски социален фонд. „Кар Рефайн” ЕООД носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейският съюз или Министерство на труда и социалната политика. Виж: www.eufunds.bg 

 

Публикувана в У нас

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – г-н Васил Велев е изпратил писмо до Министъра на енергетиката – г-н Николай Павлов във връзка със запитване на министерството на енергетиката, относно предложение за поемане на ангажименти от ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ в отговор на съмненията на ЕК за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (така нареченото „дело АТ.39816“ - http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/case_details.cfm?proc_code=1_39816 ).

 

В писмото на министерството на енергетиката (писмо с изх. № Е-26-00-54 от 11 април 2017 г.) се изброяват пет ангажимента, които ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ са поели в отговор на разследването на Европейската комисия. Смята се, че тези ангажименти трябва да премахнат пречките пред свободния пренос на газ на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа. Петте ангажимента са както следва:

 

Първи ангажимент: Газпром няма да прилага и няма да въвежда никакви договорни разпоредби в своите договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко или непряко да забранят, ограничат или направят по-малко привлекателна от икономическа гледна точка възможността на клиентите за реекспорт или препродажба на газ. Газпром ще се ангажира също да не въвежда такива мерки в бъдещите си договори за газ в Централна и Източна Европа.

 

Втори ангажимент: Газпром ще гарантира въвеждането на необходимите разумни промени в договорите си с България и Гърция, при условие, че страните по договорите дадат съгласието си за това, които са необходими за сключването на споразумение за междусситемно свързване между България и други държави членки на ЕС.

 

Трети ангажимент: Газпром ще предложи на съответните си клиенти от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорените им обеми на газ, доставяни в някои точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставяни в друга точка за доставка, използвана от Газпром за доставките до България и балтийските държави. Газпром ще се ангажира да предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на газ от съответната точка за доставка, предвидена в договора, до България или балтийските държави.

 

Четвърти ангажимент: Газпром ще предложи да въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите, сключени със съответните му клиенти, които все още не съдържат такава клауза, или ще измени съществуващата клауза за преразглеждане на цената. Газпром ще се ангажира да позволи на съответния си клиент да задейства преразглеждзането на цената на основание, че договорната цена не отразява наред с друго, промяната на цените на границата с Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове в континентална Европа. Страните ще могат също да се позовават на едни и същи конкурентни референтни цени, когато преразглеждат договорната цена. Газпром ще се ангажира освен това да увеличи честотата и скоростта на преразглеждане на цената. За съответните си клиенти Газпром ще се ангажира да въведе в бъдещите договори същите разпоредби за преразглеждане на цената.

 

Пети ангажимент: Газпром няма да претендира за неустойки на основание прекратяването на проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването е потвърдено от Газпром“.

 

Пълният текст на предложението за поемане на ангажименти от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ е публикуван на интернет страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

 

Съгласно установената процедура, Европейската комисия дава възможност на всички заинтересувани лица и страни за коментари и становища по предложените мерки, преди да вземе решение за евентуалното превръщане на предложените ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и за ООО „Газпром Експорт“. Затова и министърът на енергетиката се обръща към четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ (подредбата тук е по азбучен ред), както и към Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с покана да представят позицията си „в неповерителна версия“, тоест без да включват в текста търговска или друга чувствителна информация.

 

В отговор на писмото на министъра на енергетиката, от страна на АИКБ е изложена следната позиция. (Представяме писмото на АИКБ дословно и в неговата цялост:

 

„Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) следи внимателно действията на Европейската комисия, свързани със съмненията й за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (дело АТ.39816).

 

АИКБ подкрепя усилията на ЕК за постигане на равнопоставеност на страните – членки на ЕС във взаимоотношенията им с ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, които се явяват компании с господстващо положение на пазара на природен газ в България.

 

Ние смятаме, че постигнатото до момента – петте ангажимента на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, цитирани изчерпателно във Вашето писмо е едно добро начало за поставянето на нова основа на взаимоотношенията между страните от ЕС и руския доставчик на природен газ в тях.

 

В този смисъл, ние настояваме българската позиция да подкрепи Европейската комисия, която да превърне горните ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“.

 

Едновременно с това, бихме желали да подчертаем, че стратегическите цели на българската страна в тези преговори са следните:

 

Постигане на обща доставна цена на природния газ за Европейския съюз, като разлики на цените за отделните страни от ЕС, да възникват единствено в резултат на различните транспортни разходи за пренос на природния газ.

 

Постигане на уеднаквяване на транзитните такси за руски природен газ през различните страни от Европейския съюз, като се отчита фактът, че таксите за транзита на природен газ през България са по-ниски, отколкото в останалите страни от ЕС.

 

Постигането на тези цели е желателно да стане в рамките на общонационално политико-икономическо съгласие, което би трябвало да се постигне в Народното събрание или в Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България.

 

Като още един път изразяваме своята подкрепа за усилията на Европейската комисия и на българското правителство да постигнат равнопоставеност на страните – членки на ЕС, в частност на Република България по отношение на доставките на природен газ от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, ние отправяме молба за допълнителна информация за начина, по който българската страна поставя въпроса за уреждането на проблема с балансирането на предварително заявено количество и реално получено количество природен газ и произтичащите от този дисбаланс неустойки и допълнителни плащания по договорите с Газпром.

 

Надяваме се, нашето сътрудничество да продължи в най-конструктивен дух в интерес на развитието на българската индустрия и създаването на нови работни места в страната“.

Публикувана в У нас

Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанския поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост - точно както искат и десните популисти.

Особено сега - дни преди местните избори в няколко германски провинции - германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: "Бежанската криза е овладяна!". Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като "пробив" най-новото предложения на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен "напредък" не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше "изстреляно" твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени.

И този път източноевропейските държави бяха тези, които подеха спорове. Някои се чувстват пренебрегнати от решението, което според тях било инициирано от Германия. Канцлерката отрече да има такова нещо. Само че на някои от европейските ръководители навсякъде им се привижда дългата ръка на Берлин и това всъщност им е достатъчно, за да се обявят срещу всяко ново предложение. Унгария например за пореден път обяви, че не е съгласна с преразпределението на сирийските бежанци из европейските държави. В борбата си срещу всичко "чуждо" Будапеща проявява удивителна упоритост.

Нима ЕС ще се откаже от собствените си ценности?

Вярно е обаче, че в турското предложение липсваше един твърде важен детайл: датата, от която страната ще започне да приема обратно бежанците от Гърция. И още нещо: разбираемо на някои европейски държави цената за това обещание им се видя твърде висока: Турция иска допълнителни три милиарда евро за сирийските бежанци, живеещи на нейна територия, безвизов режим за турските граждани още от юни тази година и ускорени преговори за прием на страната в ЕС. Особено срещу последното условие се надигна силно възражение, независимо, че всички европейски държави искат едно: колкото се може по-бързо да затворят портите на Европа за бежанци. Австрия и балканските държави обаче смятат, че затворената граница към Македония също върши работа – при това без да има нужда да се правят нови отстъпки на Турция.

Онова, което почти не беше обсъждано на тази среща на върха, бе следният въпрос: Как да се води пазарлъкът с една страна като Турция, която точно сега по провокативен начин отменя свободата на печата? В подобна ситуация всъщност би било редно незабавно да се прекратят преговорите за прием на Турция в ЕС. Освен ако въпросният критерий (за свободата на печата) не бъде на бърза ръка изваден от списъка с основните изисквания на ЕС. Но явно Общността е способна дори и на подобно нещо, защото е крайно настървена да сключи сделка, с помощта на която да се отърве от бежанците.

Този път критиките срещу нападенията срещу печата и нарушенията на човешките права в Турция прозвучаха така плахо, както иначе само по отношение на Китай. Очевидно ценностите на ЕС са само украшение, което по време на преговори се превръща в пречка.

А какво да кажем за съдбата на отчаяните хора, които сега са блокирани в Идомени? И за това не бе изречена нито дума. Хуманизмът беше погребан бързо и старателно. Нито дума и за това, че Турция само отчасти може да бъде квалифицирана като "сигурна трета страна". Във всеки случай тя не е правова държава, което бе доказано с действията й срещу вестник "Заман".

Стъпка по стъпка към крепостта ЕС

Нима сега Турция ще започне да изтиква абсолютно всички иракски бежанци обратно през границата към Мосул, да връща със самолет всички афганистанци в Кабул и без суетене да изпраща иранците обратно в родината им?

В Германия подобно нещо не е възможно, защото всеки бежанец има право на това да бъдат проверени индивидуалните му основания за убежище. А ЕС като цяло е задължен да спазва Женевската конвенция за бежанците. Сега всичко това обаче явно не играе никаква роля, защото основната повеля гласи: броят на бежанците да се сведе до нула.

Така ние постепенно се доближаваме до идеала на всички десни популисти – а именно до превръщането на Европа в непревземаема крепост. След като прие само около милион бежанци, ЕС явно не се свени да постави под въпрос собственото си бъдеще, да сключи мръсна сделка с Турция и да премахне всички мостове, които свързват крепостта с външния свят. А това е твърде жалко представление.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/a-19100972

Публикувана в Европа
Вторник, 08 Март 2016 15:55

ЕС залага на куц кон

В тресавището от шокиращи числа от мигрантската криза в ЕС миналата седмица - 30 пъти повече хора, влезли в Европа през първите два месеца на тази година, отколкото през миналата; 70 000 вероятно се нуждаят от спешно настаняване в Гърция; между 2000 и 3000 новопристигнали всеки ден - едно се откроява.

Миналия септември, след месеци на напрегнати дискусии, Европейската комисия представи "решаващ" план на ЕС за преразпределяне из съюза на около 160 000 сирийци, иракчани и еритрейци, търсещи убежище от държави на фронтовата линия в Италия и Гърция.

Към петък миналата седмица единственото конкретно колективно усилие на ЕС за намиране на нови домове на малка част от 1,2 млн. бежанци и мигранти, които от януари миналата година стигнаха до южните брегове на съюза, се изрази в преместването на точно 600 души.

В съответствие с информация на Еврокомисията само 17 от страните-членки досега са осигурили 6 642 места, което представлява 4% от обещаното число. Числата, които действително са били приети, варират от двама в България до 140 във Финландия, което съставлява само 0,4% от определените като цел (и по-малко от 0,05% от тези, които са пристигнали).

Политици, официални представители и хуманитарни работници твърдят, че схемата, към която Великобритания реши да не се присъедини, е изправена пред значителни логистични, бюрократични и най-вече политически пречки, и предупреждават, че докато миграционната криза продължава да расте, то има риск при всеки случай да бъдат залети от събития.

„Дори ако планът е бил напълно разработен и операционализиран, той определено е с много малък мащаб с оглед на това, което сега преживява Европа", каза Стив Саймъндс, програмен директор по правата на бежанците и мигрантите в Амнести интернешънъл. Те също така подчертават, че ако тази временна схема не се прилага правилно, тя ще попречи бял свят да види една постоянна рамка, каквато Европейската комисия призна, че в крайна сметка ще бъде необходима. „Някои хора“, каза пред АФП официален представител на Брюксел, “се страхуват, че това ще се провали. Някои губят надежда. Но някои пък експлоатират тази загуба на надежда.“

Определен брой проблеми са чисто практически. Държавите се позовават на липса на адекватни за предоставяне жилищни и учебни помещения, както и на невъзможност за краткосрочно организиране на чартърни полети. Например много френски градове, от които е поискано да приютят някои от 24-те хиляди търсещи убежище, които Франция обеща да настани (досега са приети 130), нямат адекватен жилищен фонд, каза на изслушване в парламента в Париж Клебер Ару, национален координатор по бежанския въпрос.
„По места в основната си част са достъпни къщи с четири-пет спални поради убеждението, че търсенето ще бъде от страна най-вече на семейства“, каза той. „Само че молбите са предимно от самотни хора. Което означава, че са необходими гарсониери.“

Други страни казват, че забавянето и недостатъците на седемте т. нар. горещи точки – създадени въз основа на схемата в Гърция и Италия за идентифициране, регистрация и взимане на отпечатъци на новопристигналите – създават административни проблеми.

Няколко страни, включително Франция, Белгия и Швеция, засилиха проверките за сигурност на искащи убежище, след като се оказа, че някои от нападателите, извършили самоубийствени атентати и престрелки в Париж през ноември, може би са влезли в Европа като част от бежанската вълна през Гърция миналото лято. Съобщава се, че други страни правят подбор на религиозна и расова основа: унгарският премиер Виктор Орбан, който заяви, че няма да приеме нито един бежанец в съответствие с квотата, протестира миналата година, че унгарците „не искат голям брой мюсюлмани в нашата страна“.

Гръцкият министър по миграцията Янис Музалас каза миналия месец, че някои от приемащите страни също така „искат от нас (бежанците – бел. ред.) да не са чернокожи, да не са с големи семейства, искат от нас повече сигурност“.

Западен дипломат, пожелал анонимност, каза, че някои страни „търсят отговори на въпроси като дали търсещите убежище имат вече роднини в страната, или квалификация, професия, която може да бъде полезна“. Схемата за презаселване също така се проваля, защото самите бежанци не разбират как тя трябва да работи , но виждат съвсем ясно, че е неефективна.

Ару казва, че конкуренцията между „официалната система за презаселване, която е бавна, взискателна и ограничителна... и възможността да се опиташ свободно да се преместиш в Германия, Австрия, Швеция или Франция“ приключи с „пълно подкопаване ефективността“ на схемата на ЕС.

Възможно е, както каза Деметриос Пападеметриу, шеф на Института за миграционна политика в Брюксел, някои европейски страни да се съпротивляват срещу квотите за презаселване, защото не виждат в обозримо бъдеще приключване на миграционната криза, т.е. и на изискванията, срещу които ще се изправят.

Но най-големите спънки са политическите. През ноември гръцкият премиер Алексис Ципрас и няколко високопоставени представители на ЕС се събраха на летището в Атина да видят как първите бежанци ще бъдат презаселени според схемата, ставаше дума за 30 сирийци и иракчани, отправени към Люксембург. Ципрас допусна, че 30-те са „капка в морето“, но каза, че се надява те да се превърнат в „поточе, после в река от ... споделена отговорност“. Италианският вътрешен министър направи подобни изказвания през януари, когато 19 еритрейци се качиха на самолет за Лулеа в Швеция, наричайки полета „символ на надежда“.

Когато ЕС огласи пакет от помощи в размер на 700 млн. евро за Гърция като жест за подпомагане при тази криза, представители на Атина допуснаха, че сега изглежда страната им ще се превърне в приемник, а не в транзитен пункт за бежанци и мигранти.

 

Източник: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4413927/

Публикувана в Европа

Корицата на новия брой на полско списание взриви общественото мнение и наля още масло в огъня на споровете около бежанската криза в Европа. Седмичникът “wSieci” („Мрежата”) излиза със заглавието „Мюсюлманското изнасилване на Европа” и стряскаща илюстрация под него.

Снимките показват жена, символизираща Европа, „облечена” в знамето на ЕС. Към нея се протягат няколко космати мъжки ръце, всички на хора с по-тъмна кожа, които се опитват да я съблекат. Втората снимка е още по-нагледна – похотливите ръце направо скубят жената и стискат нейните ръце, за да не може да се отбранява, докато на лицето й е изписана ужасена и измъчена гримаса. Корицата вероятно ще бъде обявена за едно от политически най-некоректните изображения на имигрантската криза досега.

Само за 24 часа тя предизвика бурна реакция в Европа и Полша, за която се смята, че не е толкова силно притисната от бежанската вълна, както други западноевропейски страни. За да бъде напълно ясен замисълът на списанието, то публикува статии със заглавия като „Иска ли Европа да се самоубие” и „Адът на Европа”. Отправките по павилионите гласят: „В новия брой на седмичника „Мрежата” – репортаж за това какво медиите и Брюксел крият от гражданите на ЕС”.

В уводната статия Александра Рибинска пише: „След новогодишната нощ в Кьолн хората от Стара Европа болезнено осъзнаха проблемите, които произтичат масовия поток имигранти. Първите признаци за това, че нещата вървят на зле, обаче, бяха тук много по-рано. Те все още се пренебрегват или омаловажават в името на толерантността и политическата коректност”.

Подчертавайки фундаменталните различия между източния ислям и западното християнство – „култура, архитектура, музика, кулинария, облекло”, редакторът обяснява, че тези два свята са във война „през последните 14 века”. Този сблъсък е предизвикан от мюсюлманите, които идват в Европа и „носят със себе си конфликта със западния свят като част от колективното мислено”. С това журналистът изтъква неизбежността на сблъсъка между местните европейци и техните нови гости. Въпреки това, според Рибинска, колапсът на запада пред лицето на „ислямското изнасилване” не е неизбежен. Тя цитира британския историк Арнолд Тойнби: „Цивилизациите умират при самоубийство, не при убийство”. „Има притеснение, че европейските лидери твърде късно си направиха очевидните заключения, а някои от тях дори се самонамразиха. Европа е оазис на просперитета и мира, сравнена с Африка и Близкия Изток, но пристигането на милиони мюсюлмани ще разтърси и подкопае Европа. Вината за това твърдо е у г-жа Меркел”, се казва в статията „Иска ли Европа да се самоубие”. За да бъде напълно ясен замисълът на списанието, то публикува статии със заглавия като „Иска ли Европа да се самоубие” и „Адът на Европа”. Отправките по павилионите гласят: „В новия брой на седмичника „Мрежата” – репортаж за това какво медиите и Брюксел крият от гражданите на ЕС”. В уводната статия Александра Рибинска пише: „След новогодишната нощ в Кьолн хората от Стара Европа болезнено осъзнаха проблемите, които произтичат масовия поток имигранти. Първите признаци за това, че нещата вървят на зле, обаче, бяха тук много по-рано. Те все още се пренебрегват или омаловажават в името на толерантността и политическата коректност”. Подчертавайки фундаменталните различия между източния ислям и западното християнство – „култура, архитектура, музика, кулинария, облекло”, редакторът обяснява, че тези два свята са във война „през последните 14 века”. Този сблъсък е предизвикан от мюсюлманите, които идват в Европа и „носят със себе си конфликта със западния свят като част от колективното мислено”. С това журналистът изтъква неизбежността на сблъсъка между местните европейци и техните нови гости. Въпреки това, според Рибинска, колапсът на запада пред лицето на „ислямското изнасилване” не е неизбежен. Тя цитира британския историк Арнолд Тойнби: „Цивилизациите умират при самоубийство, не при убийство”. „Има притеснение, че европейските лидери твърде късно си направиха очевидните заключения, а някои от тях дори се самонамразиха.

Европа е оазис на просперитета и мира, сравнена с Африка и Близкия Изток, но пристигането на милиони мюсюлмани ще разтърси и подкопае Европа. Вината за това твърдо е у г-жа Меркел”, се казва в статията „Иска ли Европа да се самоубие”.


Източник: https://lifestyle.bg/curious/iznasilvane-na-zhena-ilyustrira-spisanie-na-koritsata-si.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer


 

 

Публикувана в Европа
Петък, 12 Февруари 2016 13:07

Краят на ерата „Меркел”

Берлин. Следващите няколко седмици най-вероятно ще определят бъдещия подход на Германия към бежанската криза, а може би и бъдещето на самата държава.
Две важни дати наближават – срещата на лидерите на Европейския съюз на 18 и 19 февруари, която е последният шанс на Ангела Меркел да убеди останалата част от Европа в правотата на своята политика на отворени врати спрямо бежанците. След това, на 13 март, идват изборите в три федерални германски провинции, които ще играят ролята на скрит референдум за политическия курс на госпожа Меркел.

Бъдещите поколения може да си спомнят изминалите месеци като последните дни на една ера на конвергенция. На континентално ниво „конвергенция” означава следвоенното политическо развитие към „все по-тесен съюз” между европейските държави, по думите на германския историк Андреас Виршинг. Доскоро конвергенцията изглеждаше почти като природен закон, неизбежност, която може да бъде забавена, но не и премахната.

За последното десетилетие – „ерата на Меркел” – „конвергенцията” бе прилагана и в границите на Германия. Културните и икономически различия между Източна и Западна Германия, въпреки че все още са значителни, изглежда намаляват. Обществото става все по-толерантно, например към гейовете и майките, които гонят успешна кариера. Децата и внуците на турските емигранти успяват да заемат значими работни позиции, които ги вкореняват в немското общество. Голямата коалиция между социалдемократите и християндемократите, изглежда, е заличила това, което е останало от лявото и дясното. Като жена, източногерманка и умерена във всяко едно отношение, госпожа Меркел е както и резултатът, така и водещата фигура на това развитие.

Такива бяха онези дни, но си отидоха.

Мощни центробежни сили вече са в действие. Германската партийна система е в ситуация на преустройство. Онези, които чувстват, че са губещите в тази епоха на нараснало многообразие – източните германци, по-възрастните бели мъже – демонстрират своя гняв в интернет и пред урните, гласувайки за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия”, която обещава да се бори срещу „политическата коректност” и да затвори границите.

Прогнозите вещаят партията да получи от 7 до 15 процента от гласовете на следващите федерални избори. „Алтернатива за Германия” печели избирателите на някога великите социалдемократи, които според проучванията ще спечелят само около 13,5 процента в провинцията Баден-Вюртемберг. Освен това крайно дясната партия най-вероятно ще спечели повече гласове от Зелените. В Германия, където правителствата обикновено се формират от коалиция между водещите партии, да имаш крайно дясна партия в сценария, е най-меко казано обезпокоително.

Не става въпрос само за политика. По улиците, дори сред семействата, се таят гняв и недоволство. Насилието срещу убежищата за бежанци се увеличава. Дебатите в интернет представляват врящ котел от предразсъдъци и предубеденост, гражданите обвиняват правителството и германските медии, че ги лъжат в лицето, и търсят информация от руските държавни медии.

Най-очевидният симптом на разпад е може би самата Ангела Меркел. В продължение на години нейният висок рейтинг я правеше недосегаема. Сега, изведнъж, 81 процента от германците не са съгласни с политиката на правителството по отношение на мигрантската криза, а една анкета от миналата седмица показа, че личният й рейтинг е спаднал с 12 процента – до 46 %. Госпожа Меркел, до неотдавна центърът на германския центризъм, също е маргинализирана.

Разговорът за конвергенцията е от телеологическо естество. „Все по-тесният съюз” не е просто термин в договор или пък трезво описание на ситуацията, на която ставаме свидетели през последните десетилетия. Той е това, което сме вярвали, че е естествено, това, което е трябвало да направи Европа.

Същото се отнася и за все по-тясното обединение на германското общество. За градски хора с по-скоро леви убеждения като мен, идеята, че може би вървим към фаза на разпад – да не кажа регресия – е особено болезнена, защото показва, че сме повярвали в една лъжа – лъжата, че историята е еднопосочна улица, която винаги води към свободно, либерално и мултикултурно общество. Безпокойството, което предизвиква притокът на мигранти, доказва, че много германци вече не споделят това виждане, ако изобщо някога са го споделяли.

Може би госпожа Меркел е станала жертва на същия капан. Сърдечната й покана към бежанците миналото лято и убеждението й, че цяла Европа трябва да ги посрещне с „добре дошли”, изглежда се основаваха на убеждението, че всяко развитие е крачка напред.

Трудно е да предвидим какво ще се случи в бъдеще. Госпожа Меркел вероятно няма да се отметне напълно, не този път, но по своя характерен предпазлив начин вече е започнала да унищожава образа на „Майка Меркел”. На регионална партийна конвенция, проведена на 30 януари, тя директно се обърна към бежанците: „Когато мирът възтържествува в Сирия, когато „Ислямска държава” бъде победена в Ирак, очакваме да се върнете там”.

Междувременно един от най-близките съюзници на госпожа Меркел и водещ кандидат на изборите през март, Юлия Кльокнер, е дала предложение да се сложи горна граница на броя бежанци, които да се допускат в страната – нещо, което канцлерът отказваше да направи. Широко се коментира, че чрез плана на Кльокнер всъщност Меркел опипва почвата за това. Но предвид сериозните сътресения в Германия, дори квотите надали ще успеят да уталожат напрежението.

Професор Виршинг твърди, че кризите са прекъснали конвергенцията, но и в крайна сметка са създали нови линии на сътрудничество, които са обединили още повече Стария континент. И може би в дългосрочна перспектива същото ще може да се каже и за Германия. Аз просто не виждам този ден да дойде скоро.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/krayat-na-erata-merkel

Публикувана в Европа

От 1 януари тази година в целия ЕС влязоха в сила нови правила по отношение на лозовите насаждения. От 2016-а до 2030 година ще се получава всяка година по 1 процент повишаване за лозарския потенциал. Ние имаме 600 хиляди дка в момента. Но този 1 процент не се финансира с европейски средства. Това казва в интервю за Фрог директорът на Изпълнителна агенция по лозата и виното Красимир Коев.

-  Г-н Коев, в сила ли са вече новите европейски правила за лозарството?

- От 2016 г. в целия ЕС влязоха в сила нови правила по отношение на лозовите насаждения. До края на 2015 г. година Изпълнителната агенция по лозата и виното даваше  право на всеки, който притежава земя или има договор за аренда, да закупи право за засаждане на нови масиви лозя. С това се осигуряваше възможност да се кандидатства за европейски средства.

Като част от ЕС България спазва всички наложени правила в рамките на Съюза. А едно от тях е, че лозарството може да се развива в предварително зададени мащаби. Всяка страна членка на ЕС има квота. В България засадените с лозя масиви в момента са 600 хиляди дикара, а имаме право на 800 хиляди декара.

- Какво означава това, че има ограничение и няма да се разчита на европейски средства?

- След тази дата България губи правото си да увеличи насажденията си до максималния обем на квотата.  Новите правила предвиждат на база реално засадените площи на всяка държава да се дава  1 процент повишение. От 2016 до 2030 година ще се получава всяка година по 1 процент повишаване на лозарския потенциал.
За България това означава, че ще могат да се създават максимум 6 000 дка нови лозя годишно. Но има още една особеност – който си купи права за засаждане след 1 януари 2016 г. няма да може да ползва еврофинансиране за проекта си. Ще трябва да го рализира със собствени средства. Няма да е както до тази дата.

- Колко нови лозя са засадени в България след приемането ни в Европейския съюз?

- След 2007 г. у нас са засадени 91 610 ха нови лозя. Преди няколко години България получи разрешение от Брюксел засаждането на лозя с права от националния резерв да бъде финансирано от Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Европейското подпомагане покриваше 75% от направените разходи за създаване на новия масив. Той трябва да бъде изграден най-късно до 31 юли 2018 година.

- Миналата година май бе успешна за лозата, лозарите и винарите и се радваха на добра реколта?

-  Реколтата бе добра и това ще позволи да  подобрим позициите ни на международните пазари. Природата бе благосклонна и от 184 777 тона грозде винзаводите получиха 175 000 000 литра качествено вино.

- Колко са новите винарни? Има ли чуждестранни инвестиции във винопроизводството?

- На територията на страната са регистрирани 3217 лозарски стопанства и 260 винопроизводители. 65 от избите са създадени с чуждестринни инвестиции. В момента се изграждат нови 19 винарни.

- Какво е отношението на българските винопроизводители към чуждестранните инвеститори и колеги?

- Чужденците като дойдат у нас в началото имат една опознавателна мисия. Като обиколят нашите винарни и видят какво се проидвежда, какво се пие и какво се търгува, остават с впечатлението, че се работи професионално, по европейски, както се казва. От друга страна нашите хора си създават контакти с чужденците, защото по този начин могат да откраднат добрите практики. Един вид това е приятелски промишлен шпионаж. Няма напрежение, конкуренцията ражда и по-добра продукция. Работи се с хора, които са сред водещите винари в Европа. Има французи с по 15-20 винарски предприятия, американец има. Има такъв случай – българин се прибира от Америка и инвестира само в нашия сектор милиони. Защо го прави? Ами защото има икономически ефект, печалба и никой не му създава пречки. Иначе районите обезлюдяват.

- Разширява ли се географията на продажбите на българското вино?

- През 90-те , при раздържавяване на лозята позагубихме позиции  на световните пазари. Но сега всяка година вървим напред и си връщаме традиционни пазари като Великобритания, Германия и т.н.

Печелим и нови пазарни ниши. Търсенето в Америка увеличава. Виното ни намира добър прием и на азиатския пазар - в Япония, Китай и виетнав Правим възможното и неоходимото да не намалява износа ни за Русия.
- А как върви българското вино на отечествения ни пазар ?
- Българският пазар на нашето вино също е добър. Реализираме над 100 млн. литра годишно. Морските и зимните ни курорти се посещават от много туристи, които консумират достатъчно  достатъчно количества вино.Така че няма тази тенденци от преди 57.8 години , когато дойде  сезона винарското педприятие Х да не е могло да реализира виното си  и да има в запас 30-40 процента от виното, което е било от предходните години. Сега, ако остане нещо, то е на санитарния минимум - 5-10 процента. Реализацията е голяма. А пък стари и отлежали реколти е обсурд да залежават.

- Г-н Коев, кое за вас е най-хубато  българско вино? Единият Трифон Зарезан мина, сега предстои празникът на 14 февруари – какво да купуваме?

- За мен като експерт и търговец най-хубавото вино е продаденото вино......Като ти стои и не го купува никой, какво вино е ? Като ти е хубаво виното, го купуват.

Пия всякакво хубаво вино. И тук, и в чужбина. Ако нашето беше най-хубавато, щеше да произвеждаме много повече, да изнасяме много повече. То хубавото вино става на лозето, като ти узрее хубаво гроздето След това в избата ти трябва един второкурсник от тия дето учат за технолози, за да не обърка работата. Не ти трябва чак голям майстор със сто години стаж.

- Ще затвърдим ли мястото си на картата на световната винена индустрия с избора на Пловдив за домакин на 23-я световен винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles през 2016 година?

- Надявам се! Concours Mondial de Bruxelles 2016 е сред най-значимите световни събития на винената индустрия. За него в България ще пристигнат едни от най-добрите сомелиери, които ще оценяват качествата на хиляди вина от цял свят.


Източник: http://www.frognews.bg/news_106603/Krasimir-Koev-Vliazoha-v-sila-novite-pravila-na-ES-za-lozata-i-lozarstvoto

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10