Оттук нататък забравете за съдебна реформа.

Докато Висшият съдебен съвет (ВСС) обсъжда предложението на етичната комисия за прекратяване на проверката по записите "Яневагейт", някой от съвета изпраща смс на премиера: "Лозан Панов отново предложи да ви викаме по записа с двете каки. Не го приехме."

(Оставяме настрана, че съобщението до Борисов не отразява истината - Панов не е предложил да викат премиера, а попита в хода на обсъждането дали етичната комисия е направила опит да го покани да го изслуша преди да вземе окончателно решение.)

Премиерът препраща съобщението на председателя на ВКС Лозан Панов. Той се обажда на Борисов и го пита дали не е грешка и го огласява пред съвета. Съветът се разпуска за почивка, а премиерът пристига скоропостижно в съвета. И държи реч, която по съдържание и дух енергизира противниците не само на изясняването на "Яневагейт", но опонентите въобще на реформата на съдебната власт да надигнат глас срещу Панов, за да се харесат на премиера.

Съобщението, получено от Борисов от член на съвета, на практика опровергава изцяло изводите от проверката по записите, според които нито един от замесените в скандала не е извършил етични нарушения. (Според разказите на бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева Димитър Узунов е "човекът на Борисов" във ВСС и го информира за всичко.)

Няма значение дали премиерът е препратил есемес-а на Панов, за да покаже че комуникира и с "двата лагера" (на искащите съдебна реформа и на статуквото), или за да му даде да разбере, че е информиран какви ги върши председателят на ВКС, което може да се приеме и като заплаха към него.

Значение има само, че този смс потвърждава изводите от записите по "Яневагейт", а именно: че Борисов в качеството си на премиер има навика да комуникира едновременно с фактори от върха на съдебната власт (главния прокурор), на които препоръчва "опраскване" на някого, и - в същото време - с други фактори от ВСС, на които препоръчва да успокоят Янева, че само за пред медиите той е поискал "400 години затвор". Всъщност главното значение е едно -  че той комуникира извънпублично с тях.

Затова същите фактори трябваше да замажат скандала "Яневагейт", като прекратят проверката

- без дори да представят пред ВВС кой е авторът на експертизата, в която заключението е, че записите са манипулирани.

Лозан Панов обаче реши да играе открито и показа есемес-а от Борисов. И премиерът се видя без друга възможност освен да покаже последното си и единствено оръжие - обвинения към председателя на ВКС в политичност с натрапчив дъх на заплаха. ( "Всеки, който иска да се занимава с политика, да дойде на другия терен, да ме бие на избори и да управлява...." И още: "Нямам страх от вас, нито от истината. Но не се вкарвайте в политически игри, не се подлъгвайте, че ще има нов проект, който ще ни победи. Избирателите са тези, които гласуват...")

Днес се видя като на длан, че Борисов не може или не смее да управлява открито, затова няма нужда от независима съдебна власт, а напротив - той се ползва от задкулисието и своите хора във ВСС, за което се говори и в "Яневагейт" (да не забравяме, че разговорите не са опровергани от Владимира Янева). Ако можеше да управлява открито, нямаше да произнася заплашителни речи, за да дава кураж на противниците на промените не само да ги спрат, но и да продължат разправата с Лозан Панов, а щеше да заяви на хората си да спрат да доносничат. Това е най-малкото, което щеше да направи. А най-многото - да призове ВСС да си ходи, защото така "си е постлал" както заяви миналата година, макар че после явно забрави какво е казал.

Тъй че

забравете не само за реформа, но и за разделение на властите - това е най-обобщеното име на  днешния скандал

- той бе демонстрация не на сила, а - повтарям - на последното оръжие.

Задържането на власт чрез сливане на властите се нарича диктатура и Борисов би трябвало да знае, че силата в тези случаи е измамна.

П.С. А какво представлява ВСС, който ще прави реформата - само един, но живописен детайл от днес: член на съвета (Незабравка Стоева), след като придоби кураж от речта на премиера, за да му се хареса, реши в синхрон и тя да нанесе своя удар по Панов - подобно на онази женица от средновековието, която притурила съчка в кладата, на която праведните горели еретика. И изрече нещо, което обобщавам като Вие сякаш сте дошли от друга държава и не ходите по земята. А премиерът най-искрено попита: "За мен ли говорите?" Поразително...Сервилност до степен хвърляне в плонж в нозете на един премиер от член на органа, който осигурява независимостта на съдебната власт, не можа да бъде смляна дори от Бойко Борисов! Само за миг, предполагам.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/01/14/2686005_borisov_e_ot_druga_durjava_ne_hodi_po_zemiata/

Публикувана в У нас

В крайна сметка става въпрос за пари.

Проблемът на България е в политическата корупция и това, че огромна част от публичните ресурси са в ръцете на малък олигархичен елит. Който и да е на власт, икономическите ползи винаги отиват на едно и също място. Интересите на този елит не се променят, променя се само фасадата на политическата формула. Върви непрекъсната имитация на реформи, за да може всъщност нищо да не се промени.

Контролът върху медиите, съдебната система, тайните служби и независимите регулатори, позволява обществените ресурси да се източват в неограничени размери, защото липсват ефективни защитни механизми.

Да, става въпрос за главно за пари, но и за принципи и ценности

Потъпкването на базовите ценности на свободното общество и принципи на демократично управление, позволява българските граждани да бъдат системно ограбвани от своя политически елит. Ограбването е на две нива. Крадат се средства от бюджета, държавните фирми, еврофондовете, държавните инвестиционни проекти, но и нещо по-лошо. Открадната е надеждата за промяна и развитие в бъдеще.

Централна роля в схемата за възпроизводство на този порочен модел, популярен като моделът "КОЙ", от мандат на мандат играят Висшият съдебен съвет (ВСС) и Прокуратурата.

В продължение на няколко години, с последователна политика в рамките на три политически мандата, корупционното задкулусие, обединено около ДПС и ръководено от депутата на движението Делян Пеевски, придоби квалифицирано мнозинство - 16 от 25 члена на ВСС. Това мнозинство избра за главен прокурор Сотир Цацаров, което го постави и в дългосрочна зависимост.

Заедно с подвластните на Пеевски жълти медии, прокуратурата е основното оръжие за репресия и омаскаряване на основните политически и граждански опоненти на ДПС и на партията, с която ДПС текущо
"консумира" властта. В момента това е ГЕРБ. Преди това беше БСП, по-преди отново ГЕРБ.

Липса на опозиция = голямо корупционно мнозинство

Оплюването на опоненти, съчетана с изкушенията на корупцията, доведе до простия факт, че в България няма политическа опозиция. Гласуванията на промените в Конституцията ясно показаха, че в парламента има широко корупционно мнозинство от над 204 гласа от 240, включващо всички политически партии без половината от Реформаторския блок. Всеки от въпросното мнозинство по някакъв начин е "уреден", "доволен" или заплашен.

Липсата на опозиция и фактът, че една партия подкупва и шантажира останалите е причината, всички опити за реформа да са толкова болезнени и с непоносима лична цена за дръзналите "реформатори".

Министърът на правосъдието Христо Иванов и ко-лидерът реформаторите Радан Кънев изпитаха това на гърба си. Те бяха буквално потопени от "помията" на медийната група на ДПС в седмиците преди гласуването на Конституцията в парламента.

Чрез мнозинството си във ВСС и някои ключови кадрови назначения в съдебната система, ДПС и Пеевски започнаха да изграждат мрежа на корупционно влияние и в съда. Как функционира тази мрежа стана доста ясно от изтеклите записи между съдия Ченалова и съдия Янева - с политически натиск, договорки, услуги, пари и неслучайно разпределение на ключови дела.

Записите и интервютата на Ченалова публично потвърдиха, че основното влияние върху решенията на ВСС в момента идва от Делян Пеевски и Бойко Борисов, чрез главния прокурор Сотир Цацаров. Важна роля в описаната мрежата има и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев.

Ключовата подробност е, че влиянието на Борисов, преминава през мнозинството на Делян Пеевски във ВСС.

Обсада на последната крепост

Различните съдилища са единствените останали овластени институции, които могат да защитят законовите права на българските граждани. Затова съпротивата на лобито на ДПС и Делян Пеевски срещу автономията на съдиите и обществен контрол над прокуратурата е толкова ожесточена.

Това е битка за последния оцелял бастион на независими институции и демократична държавност, който е в състояние да защити правото на свободно изразяване и различно мнение, правото на собственост, правото на избор.

Вместо да се подобри, с този вариант на "реформата" положението в съдебната система се влоши драматично.

Аритметика на съдебната реформа

В момента ДПС и Делян Пеевски контролират ВСС, държейки в различни форми на зависимост 16 члена от общо 25.

Тези 25 члена са разпределени както следва - квота избирана от парламента е 11, професионалната квота на съдиите, прокурорите и следователите - 11 и "тримата големи" - председателите на ВАС и ВКС и главния прокурор, по право. Самите "големи" се избират от ВСС и потвърждават с указ на президента.

Краткосрочната цел на разделянето на ВСС на две колегии съдийска и прокурорска беше съдиите да се самоуправляват, независимо от прокурорите и с по-малко влияние от политиците. Очевидно когато прокурори избират съдии има конфликт на интереси. Прокурорът е страна в процеса, а съдията решава делото.

Затова идеята беше да се създаде съдийска колегия в рамките на ВСС от 13 души, като в нея влязат 6 представители на съдиите, председателите на ВАС и ВКС и 5 души от парламента. Представителите на гилдията на съдиите биха имали лек превес в такава структура, което е предпоставка за тяхната независимост.

Втората идея беше да се въведе принципа на отчетност пред обществото за прокуратурата, като се засили квотата на парламента в прокурорската част на ВСС. Затова беше предложена колегия от 12 човека, състояща се от главен прокурор, четирима прокурори и един следовател и 6 души, избрани от парламента. Само по себе си това нищо не би могло да промени в момента, но оставя теоретична възможност някога в бъдещето промяна да е възможна.

С един куршум - две реформи

Какво се гласува и кое предизвика кризата? Депутатите, (всички без половината от Реформаторския блок), преместиха един човек от парламентарната квота от прокурорската колегия в съдийската. Така с един куршум убиха две реформи. Засилиха политическото влияние на партиите в съдийската колегия и гарантираха, че сегашното статукво в прокуратурата е недосегаемо и ще се възпроизвежда вечно.

В прокурорската колегия влизат 4 прокурори и 1 следовател плюс главния прокурор, който им е пряк началник на всички (общо  6 гласа) и 5 души избрани от парламента. Т.е. няма теоретична възможност да стане нещо различно от волята на главния прокурор, който и да е той, защото неговата позиция осигурява предварително мнозинство. Главният прокурор може да решава всички текущи кадрови въпроси в прокуратурата еднолично, включително и решително да влияе дори кой да го наследи. (Решението за избор на главен прокурор е с квалифицирано мнозинство, за което ще е нужен само 1 от другите гласове, при 11 души колегия.)

Делян Пеевски I

Така с гласовете на голямата корупционна коалиция (ДПС, ГЕРБ, БСП и аватари), България на практика сдаде суверенитета на прокуратурата на едно физическо лице - Делян Пеевски.

Заради влиянието си върху сегашния главен прокурор, депутатът от ДПС де факто получи доживотен контрол върху институцията. И понеже властта на главния прокурор е абсолютна и безотчетна пред обществото, Делян Пеевски спокойно може да бъде определен като самодържец на българската прокуратура. При стечение на обстоятелствата, това положение може да се онаследи и да се превърне в начало на прокурорска династия.

Можеше дори да е смешно, ако не беше толкова страшно.

 

Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/12/12/2667855_peevski_i_cacarov_-_nachalo_na_prokurorska_dinastiia/

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 10 Декември 2015 16:34

Преди да съмне, ще стане по-тъмно

На пръв поглед изглежда странно как нещо неслучило се - провалът на съдебната реформа, може да предизвика толкова големи турбуленции на различни нива в държавата. Факт е обаче, че гласуването за промените в Конституцията в сряда в следващите дни ще предизвика промени във върховете на държавното управление и партиите. Промени, които ще определят българската политика и живота ни за дълго време напред.

Приетите в сряда поправки в Конституцията не са съдебна реформа, нито дори началото й. Те няма да направят съдебната власт по-независима от сплавта между икономически и политически интереси, които са я превзели в момента. Няма да има повече отчетност за прокуратурата, главният прокурор ще продължава да е все така силен и безконтролен. Висшият съдебен съвет ще продължи да бъде това, което е в момента - политбюро на една опорочена система, която не може да се пребори с корупцията и организираната престъпност, до голяма степен и защото то е излъчено с любезната подкрепа на корупцията и организираната престъпност.

В сряда статуквото направи много видима демонстрация на възможностите. След гласуването за промените в Конституцията можем с доста голяма точност да изчислим каква част от управлението на държавата е превзето от онази коалиция, която иска всичко да си остане същото - точно 90% от депутатите гласуваха за имитацията на реформа и запазване на сегашната организация на съдебната система. "За" началото на по-сериозна реформа гласуваха 5%, толкова и заеха странната позиция да се въздържат.

Провалът на съдебната реформа,

разбира се, е най-важната новина от сряда - това има най-пряко отношение към живота и работата ни през следващите години. Разкапаната съдебна система в момента е причината за почти всички сериозни проблеми в държавата. Прокарването на имитация на реформа сега означава край на надеждите, че в обозримо бъдеще ще има реална борба с корупцията. Че 90-те процента от политиците, които крадат (или искат да крадат) публични ресурси сега, ще продължат да го правят. Съответно 99% процента от хората ще стават по-бедни. Икономиката няма да расте чувствително, защото няма да има чуждестранни инвестиции, няма да има нормална конкуренция, няма да има възможности за развитие на бизнеса. Малките и средни компании ще продължат да изнемогват, олигархията ще има да черпи.

След приемането на поправките в Конституцията в сряда гласувалите за тях депутати изглеждаха почти радостни - ръкопляскаха си, потупваха се по раменете и се усмихваха. Позиционната им победа със сигурност заслужава кратка радост. Това обаче не означава, че им предстои дълги години да се къпят щастливо в проценти от европроекти и държавни поръчки. За да се случи това, им е необходима политческа стабилност. А тя, по всичко личи, през следващите дни, седмици, а и месеци, ще е бъде малко.

Оставката на Христо Иванов веднага след провала на съдебната реформа беше

Само първият трус от серията,

която ще трябва да изтърпи сложната структура на това управление. След него вероятно ще последват още поне двама министри - Петър Москов на здравеопазването и Николай Ненчев на отбраната. Заедно с тях подкрепата си ще оттеглят и поне 12 депутати от групата на Реформаторския блок. Това не е достатъчно, за да бъде свалено правителството, но със сигурност след ремонта третият кабинет "Борисов" ще има много по-активна и съсредоточена опозиция. Това не обещава много голяма стабилност за следващия вариант на правителство в този парламент.

От това колко министри ще си подадат оставките сега и колко депутати ще оттеглят подкрепата си ще зависи и съдбата на Реформаторския блок. Ако СДС и ДБГ решат да останат във властта, това ще означава да се обяви фактическият край на дясното обединение. Това не е задължително лоша новина. В сегашния си формат Реформаторският блок не успя да се придвижи към някаква по-работеща формула и това е част от причините за провала му да се наложи като двигател на смислените промени в държавата през сегашното управление. Разпад на дясното обединение сега означава, че отново има (теоретичен) шанс за създаване на ефективна дясна партия, изчистена от лични войни и стари претенции.

Имитацията на съдебна реформа сега може и да свърши някаква работа за ограничена вътрешна консумация - все пак повечето хора трудно се ориентират в сложната материя, но със сигурност няма да заблуди Брюксел. Настояванията оттам за истински промени няма да спрат, а подкрепата на ЕК за сегашния кабинет има и съвсем конкретно финансово измерение - средствата от еврофондовете.

Всичко това не рисува много положителна картина за това какво ни очаква в краткосрочен, а и средносрочен план. За едната си година вторият кабинет "Борисов" показа, че недостатъците от първия му вариант не само не са преодоляни, а напротив - засилени. Сегашното правителство не смее да започне нито една сериозна реформа или ако я започне, се отказва при първия публичен протест срещу нея, колкото и да е слаб той. Нереформираните сектори искат все повече пари, съответно държавните разходи се увеличават. Поради липсата на реформи обаче икономиката не расте, съответно приходите остават същите. Така всички ние плащаме цената на политическата нерешителност не само с лоши публични услуги, но и с увеличаване на дълга. Нищо от това не изглежда, че ще се промени скоро и провалът на съдебната реформа е особено явно доказателство.

Така че, ако на хоризонта ви се е струвало, че зазорява - съжаляваме. Сторило ви се е. Засега не се знае кога ще съмне, а само, че преди това ще стане по-тъмно.

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2015/12/09/2666455_predi_da_sumne_shte_stane_po-tumno/?ref=cheteno24

Публикувана в У нас

Реформаторският блок няма да подкрепи новия конституционен проект, предлаган от ГЕРБ и ДПС. Това е решила парламентарната група на блока на извънредно заседание в сряда следобед, проведено след промотирането на новия план от премиера Бойко Борисов.


Аргументите на реформаторите са, че не могат да бъдат част от новия консенсус в Народното събрание, който има намерение да внесе изцяло нов Закон за изменение и допълнение на конституцията.

Публикувана в У нас

От 13 до 17 юли на официално посещение у нас е съдията от Върховния съд на Държавата Израел Селим Жубран. Той е най-високопоставеният представител на правосъдната система на Държавата Израел, който е посещавал България до момента. Селим Жубран имаше поредица от работни срещи с: министъра на правосъдието Христо Иванов, главния прокурор Сотир Цацаров, съветника на Президента на Република България по правните въпроси Петя Тянкова, заместник-министъра на външните работи Катя Тодорова, представители на Министерство на правосъдието, представители на Съда и Прокуратурата, Организация на евреите в България «Шалом», представители на Българската православна църква, неправителствени организации и медии. Визитата на съдия Жубран е по повод 25-та годишнина от възстановяване на дипломатическите отношения между Република България и Държавата Израел и поставяне на началото на по-активно сътрудничество и обмяна на успешни практики във връзка с широко обсъжданата реформа в българската правосъдна система.  

Публикувана в У нас

Съдията от Върховния съд на Държавата Израел Салим Жубран е на официално посещение в България от 13 до 17 юли т.г. Той е най-високопоставеният представител на правосъдната система на Държавата Израел, който е посещавал България до момента. Визитата на съдия Жубран е по повод 25-та годишнина от възстановяване на дипломатическите отношения между Република България и Държавата Израел и поставяне на началото на по-активно сътрудничество и обмяна на успешни практики във връзка с широко обсъжданата реформа в българската правосъдна система.

Публикувана в Очи в очи

ДПС няма да участва в гласуването на проекта за съдебна реформа, ако се стигне до такова, заяви Четин Казак, народен представител от ДПС и член на правната комисия. Той допълни, че от партията искат настоящият проект да бъде оттеглен и след местните избори да се изработи нов, в който да бъдат включени повече участници и да бъде обсъден предварително.

Публикувана в Гледища

"Не приемам популисткия подход към съдебната реформа. Тази система само с лозунги не може да се промени", заяви пред бТВ главният прокурор Сотир Цацаров. "Не желая политически популизъм, а прагматизъм. Политическият популизъм не е моето поприще. Не можеш да вдигнеш знамето съдебна реформа, без да обясняваш какво правиш. Мантрата, че Конституцията е ключ за всичко – решаването на социални и икономически проблеми - е ужасен популизъм", каза още той.

 


"Безкрайното връщане на делата не помага на никого, това е една от основните болки на нашето правораздаване. Прокуратурата не е некадърна. Има некадърници, но те не определят облика на прокуратурата", заяви Цацаров и добави, че предлага решения, но няма магическа пръчка и смята, че все пак консенсусът около прагматизма е възможен. Цацаров призова да не се превръща прокуратурата в черна ПР агенция.

Публикувана в Гледища

Политиците да кажат ясно къде е мястото на прокуратурата – в или извън съдебната власт. Това трябва да се стане ясно, за да може да има съдебна реформа. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова пред БНТ.


Тя уточни, че това не може да стане без Велико народно събрание. "Никой не излиза ясно да артикулира, да каже какво иска да стане с прокуратурата – да остане в съдебната, или да се върнем назад с 25 години и да я пратим в изпълнителната власт", подчерта Попова. Да се работи така заобиколно, зад кулисите – да правим едни стъпки, а да говорим друго, това няма да доведе до резултат, смята тя. А ако ти не говориш открито, ако го правиш с нападки срещу прокуратурата – това ще ни върне във време което е недемократично.

Публикувана в У нас

Промените в Конституцията, които се предлагат от правосъдния министър, имат за цел единствено да сменят състава на Висшия съдебен съвет. Това обяви в ефира на bTV заместник-председателят на парламентарната група на БСП Корнелия Нинова.

Припомняме, че на заседанието на временната комисия за конституционните промени левицата отказа да даде подкрепа за тях, което накара самият министър Христо Иванов да отиде при ПГ на БСП и да се опита да ги убеди да променят позицията си. 
Срещата обаче остана без успех, а ДСБ лидерът Радан Кънев обвини колегите си от ляво, че отказват подкрепа не с реални мотиви, а единствено с цел да не разклатят позицията си на опозиция.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 4