Руски търговци преоткриват българските сушени храни с помощта на Асоциация „Български пипер“

Износът на сушени плодове и зеленчуци за Русия не зависи нито от АЕЦ Белене, нито от евразийския съюз

Държавата трябва да помогне за превръщането на един милион руски туристи в рекламни агенти на българските храни
Понеделник, 21 Октомври 2013 16:04 Публикувана в Гледища Прочетена 1954 пъти
Традиционните български сушени пипери предизвикват не само кулинарен, но и бизнес апетит у руските търговци.  Традиционните български сушени пипери предизвикват не само кулинарен, но и бизнес апетит у руските търговци. Снимка: Георги Василев – Асоциация „Български пипер“

 

Неотдавна в Асоциация „Български пипер“ беше получено писмо от руски бизнесмен, захванал се с нелеката но може би благодарна задача да търгува с български сушени плодове и зеленчуци. Темата за връщането на българските стоки на руския пазар е любимо занимание на домораслите ни политици. Тя е и централна във всякакви препирни в Интернет. Никой обаче за сега не дава разумни предложения как да се осъществи това връщане. Преобладават вайкането по миналото, обвиненията в една или друга посока и ... пълната липса на идея какво да се прави или по руски - „что делать“.

По-долу привеждаме пълния текст на писмото на С. Медведев от компанията „Мосстрийм“, която е започнала да разработва руския чушкипазар за завръщането на българските сушени плодове и зеленчуци. Както ще видим от текста, руският предприемач дава съвсем прости и практически предложения, които не включват никакви политически, геополитически или глобално – стратегически условия. Оказва се, че завръщането на произведенията на българското земеделие и хранително – вкусова промишленост в Русия не се обвързва нито с АЕЦ „Белене“, нито с „Южен поток“, а най-малко с нефтопровода „Бургас – Александруполис“. Хората искат съвсем други неща. Прочетете сами:

 

Уважаеми господин Василев!

 

Позволете да поднеса моята голяма благодарност за Вашето съдействие при търсенето на потенциални производители на сушени плодове и особено на български пипери. Изразявам моята признателност и за професионалната консултация за пазара на сушени плодове в България.

 

За мен е откритие, че в не много голяма страна като България има увлечени от работата си ентусиасти, които се стремят да обединят съотечествениците си в Асоциации, заради тяхното общо благо.Аз избрах съвсем не прост път – да развивам бизнес в братска България и у мен се поражда оптимизъм, че съм приятел с такива бизнесмени последдователи на своето дело като Вас.През тази година аз ще успея да реализирам не чак толкова много сушени продукти – дотолкова, доколкото за руския пазар това е нещо ново, нов продукт. Но ние смятаме да осъществим някои търговско – маркетингови действия, за да „развиваме потребителя“ и да го приучваме към забравеното разнообразие на сушените плодове в студеното време. За Русия това е важно.

 

Популяризацията е скъпо занимание и отнема доста години. За мен ще бъде трудно да решавам тази задача сам. Очаквам, че Вашият авторитет, осведоменост, поглед към руския пазар (Вие често идвате в Русия и знаете какво представлява стелажът на руския супермаркет) ще ми помогнат за да бъде преодоляно съществуващото известно неразбиране от страна на Българските производители на специфичните особености и на младостта на руския пазар на пакетирани сушени плодове и зеленчуци, особено на домати и на български чушки.

 

Смятам, че част от Вашата работа може да стане, а и трябва да стане разпространяването на информация за това, че:Съществува руски пазар за плодове и зеленчуци. В момента този пазар е ориентиран силно към Италия и ще са необходими усилия за да се отвоюват предишните позиции на българските продукти в руските магазини и супермаркети.

 

Съществува потенциал за пласиране на продукцията на българските производители в Русия, при положение, че има 400 000 жилища в българия с руско присъствие, а страната Ви се посещава от 1000000 руски туристи годишно. Тези 400 000 плюс един милион са Ваши потенциални и много лоялни съюзници на руския пазар.

 

С уважение:
Медведев С.
МОССТРИЙМ

 

Първото заключение до което можем да стигнем веднага, прочитайки писмото е, че сдружаването на българските предприемачи не е празна кауза, а крайно наложително действие. Както се вижда, Асоциация „Български пипер“ е приятната изненада, която българската бизнес реалност е поднесла на руския контрагент, който се опитва да се ориентира на наша родна почва. Без съмнение и други такива браншови организаци играят подобна полезна роля, макар че обществото и предприемачите са доста инертни точно по въпроса за сдружаването и защитата на общите си права.

                                              dried

Тук е мястото да се напомни за изключително навременния призив на Асоциация „Български пипер“ за създаване на организации на производителите от европейски тип, която би могла да позиционира дребните производители на пазара по качествено нов начин:

 

http://www.svobodennarod.com/bussiens/2964-nad-60-protzenta-ot-rekoltata-ot-piper-e-unishtozhena-prez-poslednata-sedmitza.html

 

От друга страна, виждаме, че руският търговец иска единствено нашите производители да се информират и съобразят в някаква степен с изискванията на руския пазар. Може да се предполага, че „полицата в руския супермаркет“ има своите изисквания към грамажа на отделните расфасовки, към вида на опаковката, а защо не и към търговските марки, с които ще се излезе на руския пазар.

 

Тук ролята на браншовите организации е незаменима, защото точно те и никой друг, могат да информират и членовете си и целите общности на производители на плодове и зеленчуци, в това число – на сушени такива, как трябва да се подготвя стоката за да бъде адекватна за руския пазар. Става дума за възможността на браншовиците да доведат до очите и ушите на своите членове „ноу хау“ от първоизвора, което на практика е от решаващо значение за да се пласира иначе много качествена стока.

Не трябва да забравяме, че живеем в информационно общество и земеделската продукция не е извън „икономиката на знанието“. Въпросът не е само в качествата на българските сушени плодове и зеленчуци – руският търговец ги е оценил и иска да ги предлага на руския пазар. Въпросът е, че руските потребители, като всички потребители имат своите изисквания, а ако щете и капризи. Удовлетворяването на тези изисквания и капризи е пътяут към скок в продажбите. А знанието за тези изисквания и капризи минава през компетентните лица – руските търговци и „мърчандайзъри“ и през българските разпространители на полезната информация и ноу-хау – браншовите асоциации. В тази схема, място за „сам юнак на коня“ като че ли няма ...

2013 10 21 Liofiliziran ananas ABP

 Българските производители са готови да предлагат на пазара родни и екзотични лиофилизирани плодове. На снимката виждате лиофилизиран ананас, който също може да се използува като храна за космонавти, астронавти и тайконавти,  снимка: Георги Василев – Асоциация „Български пипер“

 

 

От писмото на г-н Медведев се разбира, че на руският пазар на плодове и зеленчуци има мощно италианско присъствие. Излишно е да обясняваме италианската традиция в това производство. Излишно е да обясняваме, и традицията на финансиране и кредитиране на италианските производители, какви са техните субсидии и какви са лихвените нива по техните кредити. Най-общо казано, в Италия 3 процента лихва по кредит за земеделски производител или животновъд е много висока лихва.

                              dried 1

Нашите производители не могат да очакват особено подобряване по тези показатели, особено що се отнася до кредитирането. Браншовите асоциации успяват да „отвоюват“ по нещо в сферата на субсидиите, но самия факт, че използувам термин като „отвоюване“, говори че не става дума за някакви съвместни успоредни усилия на държава и производители (модерно стана да се казва „кохерентни“), а за родни пазарлъци в не най-добронамерена възможна среда.

 dried 3

Затова, трябва да се разчита на всяка възможност за използуване на някакво ключово „ноу-хау“, на някакво познание, което конкуренцията не притежава. Надеждата, че руските потребители имат някакво носталгично и сантиментално отношение към българските стоки не може да ни топли до безкрайност. На руския пазар отдавна потребители са поколения, които не знаят поговорката „курица не птица, а Болгария не заграница“. За тези потребители ние трябва да се вслушваме в съветите на хора като търговеца г-н С. Медведев, който разчита, че българските браншови организации ще информират българските производители и доставчици за някои императивни изисквания на „полицата в руския супермаркет“.

 

Г-н Медведев ни напомня, че руският туристически поток в България се състои от хора, всеки от които може да се превърне в безплатен рекламен агент на българските храни в Русия. Точно тук обаче е необходима помощта на българската държава, за да бъдат тези един милион души обект на деликатно внимание и на целенасочена реклама. Ако някой в държавната администрация се чуди, какво да се направи в тази посока – има кой да им даде не само идеи, но и някои готови рецепти. Точно тук е мястото за „рекламни иновации“, иначе казано – за нововъведения при представянето на нашите хранителни стоки пред руските потребители.

        2013 10 21 Liofilizirani malini ABP

Тези малини изглеждат като току що откъснати, но всъщност и те са лиофилизирани. Технологията на „вакуумното сублимационно сушене“, наистина предлага уникални възможности в производството на сушени храни с изключителни вкусови и диетични качества, снимка: Георги Василев – Асоциация „Български пипер“

 

 

В момента държавата се чуди как да се справи с последиците от така наречения „алкохолен туризъм“ в България. Това е тежък проблем, който се натрупа през годините и тепърва ще плащаме лихвите по собственото ни нехайство и безгрижие. Руските туристи обаче не са част от този проблем. Въпреки устойчивите стереотипи, които битуват в съзнанието на българите, руските туристи в България идват точно за получаване на качествена туристическа услуга, а съвсем не за безпаметно пиянство.

 

2013 10 21 Liofilizirani yagodi ABP

 

И българските производители владеят някои високи технологии. На снимката виждате лиофилизирани ягоди, нарязани на кубчета. От скалата под нарязаните на кубчета и напълно обезводнени ягоди се вижда зърнометрията на продукта. Технологията на лиофилизацията, която се дефинира на научен език като „вакуумното сублимационно сушене“ е разработена още през 70-те години на миналия век за нуждите на българската космическа програма. Днес, от тази технология се интересува предимно Асоциация „Български пипер“. От Асоциацията продължават да търсят инвеститори за партньорство в областта на производството и пласмента на лиофилизирани храни. Българските производители също имат „високотехнологични козове“ в ръкава си. Те обаче не могат да минат без помощ от държавата при рекламата и промоцията на традиционни и иновационни български храни, снимка: Георги Василев – Асоциация „Български пипер“

 

 

Така че, точно добре организираните дегустации и посещения на интересни места, свързани с „култови“ български храни, могат и трябва да бъдат част от предлаганата им програма, от българския туристически продукт. И тук освен производителите и браншовиците, ролята на държавата е безспорна. Или ще има взаимодействие между държава и браншове или ще си останем само с кореспонденцията с г-н Медведев и с добрите намерения. Просто няма място за клинчене ...Както вече се каза, за да се продават сушени чушки в Москва, не са необходими „високи държавни съображения“, правилен „цивилизационен избор“, „евразийско сътрудничество“ и прочее високопарни словоизвержения. Необходимо е едно прагматично отношение към възможността да се върнем на руския пазар с акъл, а не с ангажименти в сферата на геостратегията и геоикономиката.

 

Анализът е поместен и в сайта на ССИ:  http://www.ssibg.org/?p=253

Последно променена в Вторник, 22 Октомври 2013 16:59
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg

1 коментар

  • Връзка на коментара Николай Нанев Сряда, 18 Декември 2013 12:56 публикуван от Николай Нанев

    Благодаря за статията! Аз също смятам, че само сдружаването на производители и преработватели може да ни даде вход на необятния руския пазар. В България има качествени продукти и в това е нашия шанс, остава да преодолеем егото си и да се обединяваме. Друго спасение няма! Знам че е трудно, защото опитах да създам сдружения на зеленчукопроизводители в Хасковска област. Вярвам, обаче че Асоциация Български пипер ще успее и искрено го пожелавам на г-н Георги Василев!

Влезте, за да коментирате