Честит 10 ноември! Преходът – корупция, дивашки неолиберализъм и кретенизъм

Неделя, 10 Ноември 2013 13:27 Публикувана в Гледища Прочетена 1020 пъти

Дойде 10 ноември и отново познати до втръсване лица ни запяха песента за опорочения от Държавна сигурност и комунистите преход. При т. нар. „социализъм“ от преди 1989 г. ни се набиваше в главите, че за всичко лошо е виновен „световният империализъм“ и неговите подли тайни помагачи на родна почва. Сега са ДС и комунистите. И което е най-тъжното, че този рефрен е любим най-вече на хора, претендиращи за „интелектуална извисеност“!

О, господи! Добре, готов съм да приема даже тази кретенска теза, но поне след нея да последват истинските въпроси! Защото ако на нашите „интелектуалци“ не е, то за здравомислещия българин е ясно, че животът ни се решава от шепа хора, концентрирали в ръцете си или големи финансови потоци, или голяма политическа власт, или и двете. А за този двайсетгодишен период това са хора като Станишев, Сакскобургготски, Бойко Борисов, Доган, Иван Костов и други по-дребни политически дейци. Естествено, те са свързани с икономически кръгове олицетворявани като Цветан Василев, Иво Прокопиев, Васил Божков и редица други, които не са толкова нарцистични за да „цъфтят“ по средствата за масова информация. 


Списъкът колкото и да е дълъг е напълно обозрим. Това са няколкостотин имена - глави на по-големи или по-малки „империи“, наредили се около софрата, т.е. имащи влияние върху хората, взимащи решения в Министерския съвет, Народното събрание, силовите и съдебни структури. Тези няколкостотин имена, заедно с горе-долу още толкова „политически елит“, са върха на реалната структура на властта. Те хранят надолу по веригата (на централно и местно равнище) още доста народ, но даже и в най-оптимистичният случай това не представлява повече от 10% от населението. И както се досещаме, благополучието на тези 10 процента е за сметка на останалите 90%. Осигуряването на това благополучие става по два начина. Първо, с нагло нарушаване на законите и елементарния морал. Второ, чрез закони и нормативни актове, писани с цел облагодетелстване на конкретни структури, което е още по-неморално, защото се прави зад прикритието на демагогски приказки и лъжи.

Както казах по-горе, за успокоение на привържениците на теорията за управляващата роля на ДС през нашия преход, нека да допуснем, че тези господа Станишевци, Костовци, Борисовци, Прокопиевци и т.н. вярно служат на Държавна сигурност. Например събират се на тайни сбирки, пеят интернационала, разменят си значки на ДС и кроят пъклени планове. Или даже още по-абсурдно, редовно се явяват с доклади и за получаване на инструкции пред някакъв митичен център, оглавен примерно от оз. ген. Любен Гоцев. 


Всъщност може би не съм прав, тази идея наистина има смисъл! А той е да не се занимаваме с това защо тези господа се взели едно или друго управленско решение в полза на разбойници, а дълбокомислено да разсъждаваме как държавна сигурност стои в дъното на нещата. Примерно, вместо да питаме Иван Костов и СДС (ДСБ) защо не закопчаха поне част от кредитните милионери, след като благодарение на прокарания от Зелената партия през 1998 г. закон, имаха пълния им списък? Вместо това Иван Костов направи всичко възможно те да бъдат оставени на мира. Или да им се потърси сметка за корумпираната приватизация, която съсипа икономиката! Вместо да отговорят на тези въпроси ДСБ внасят законопроекти, с които да се „разберяло колко от кредитните милионери били сътрудници на ДС“. Ако ще всичките да се били от ДС, кажете защо ги прикривахте!

Защо не питат вече Станишев и Сакскобургготски защо подариха чрез т. нар. заменки държавни земи за милиарди евро на шепа хора, които както се досещате никак не са бедни и безимотни. И защо Бойко Борисов нищо не направи да бъдат върнати тези земи и съзнателно спря законопроекта на Зелената партия, който предлагаше разтурването на тези сделки. И защо всичките вкупом облагодетелстваха частния банкер Цветан Василев?

Списъка може да бъде продължаван много дълго! Повечето от нещата сме ги срещали в пресата, но само когато някоя от групировките чрез своите медии трябва да нападне друга. Но никога не прекаляват, защото във всяка далавера, независимо кое правителство е я направило, има хора на всяка от страните и никой няма интерес да се възстановява справедливостта. Затова и макар да грачат един срещу друг, но „гарван гарвану око не вади“.Горните примери се отнасят към първата група – на откритото и нагло бандитство, извършвано на ръба или изцяло извън закона. 


Това, около което обаче има истинска омерта на мълчанието и братско съгласие са „законосъобразната“ политика, която провеждат ужким противостоящите идейно една на друга политически партии. С какво се отличават икономическата и социална политика на БСП, ДПС, ГЕРБ, Реформаторския блок? Всички твърдо стоят зад настоящата данъчна система, основана на плоския данък и облагодетелстваща изключително тесен кръг хора. Всичките дружно работиха за създаването на тази структура на икономиката, която ни превърна в мизерстваща страна. Всичките се интересуват от реалното производство само до толкова, колкото да облагодетелстват общите си спонсори. Но за това не трябва да се говори! Затова и „героичната“ борба на Реформаторския блок се изразява в общи фрази и призиви „дайте ни властта защото сме по-морални“! Колко са по-морални се видя когато управляваха, а разлика между икономическата им политика с тази на БСП и с лупа не може да се забележи!

В крайна сметка целият ни преход представлява отвратителна смес от неограничена корупция съчетана с най-дивашки вариант на крайно дясна неолиберална икономическа и социална политика. Това за корупцията най-после го осъзнахме и даже разбрахме, че ако ние не принудим управляващите, те няма да почнат да се борят с нея. Време е да разберем, че трябва да бъде променена и реалната политика – от такава, която е в интерес на олигархията, към такава в интерес на гражданите!

 

________________________________________________

* Това е послание на Александър Каракачанов, което той пусна преди минути във Фейсбук. Каракачанов бе сред първите оратори на митинга на 18 ноември 1989 г., седмица след свалянето на диктатора Тодор Живков, и един от основателите на СДС.

 

Редактор: Светломира Димитрова.

Последно променена в Неделя, 10 Ноември 2013 13:40
Влезте, за да коментирате