Стани богат, заложи на Марлборо!

Събота, 14 Декември 2013 13:47 Публикувана в Гледища Прочетена 2118 пъти

Въпреки световната тенденция за забрана на пушенето на обществени места, усилените кампании за вредата от тютюнопушенето и тенденцията да се забранят някои видове цигари, както и атрактивните опаковки, производителите на тютюневи изделия продължават да трупат доста големи печалби.

Луис Нейвелиър – един от експерите на борсата на Уол Стрийт смята, че в момента е изключително изгодно да се купуват акции на големите компании, произвеждащи тютюневи изделия.

„Цигарите, както и алкохолът са много доходоносен бизнес, особено по време на икономическа криза. Хората, които се чувстват финансово застрашени от нарастващата икономическа криза са по-склонни да си купят мазен хамбургер, да изпият повече от разумното количество алкохол и да пушат много. Те знаят, че това е нездравословно, но тези простички неща понижават стреса, на който са подложени”, казва Нейвелиър.

 Той допълва, че икономическата криза е най-подходящият момент да се инвестира в акции на големите тютюневи компании, цената на които вече подскочи от 16 до 40%.

 Експертът добавя, че дори след като кризата отмине и хората отново започнат да влагат пари в здравословния си начин на живот като фитнес клубове, екологично чиста храна и намалят или напълно се откажат от цигарите и алкохола, тютюневите магнати като Алтриа, Филип Морис и Бритиш Американ Тобако никога няма да намалят печалбите си.CIGARETTE

 И наистина, ако човек си направи труда да се разрови малко повече в тютюневия бизнес, даже само като препрочете великия роман на Димитър Димов,  ще намери наистина интересни факти.

Те са обществено достояние, но малко хора, с изключение на специалистите в тази индустрия и акционерите, се интересуват от тях.

За повечето пушачи, най-важното е да намерят предпочитаната си марка цигари. Заклетите пушачи протестират срещу непрекъснато нарастващите цени на цигарите, но малко от тях се отказават от любимия си порок. Естествено, че има и такива, но повечето пристрастени пушачи са склонни да се откажат от много неща, но не и от цигарите.

 Истинският пушач разсъждава така: „Днес няма да си купя кафе, ще прескоча обяда си, ще се возя с градския транспорт, ще ходя със старите си дрехи, ще си купувам по-евтин сапун, ще ям филии с лютеница, но ще си купя цигари”. Каквото и да си говорим, пушачите, подобно на алкохолиците и наркоманите са пристрастени.

 И въпреки че в случая говорим по-скоро за психическа, а не физическа зависимост, „жертвите”, които пушачът прави за да „изпавка една цигарка” са ако не пагубни, то при всички положения значителни. И това е само една малка част, на която разчитат тютюневите концерни.

 Въпреки че последните 10 години натискът върху тях силно се увеличи, те продължават да бъдат печеливши. В Америка и Европа акцизите се вдигнаха безбожно. Нарастнаха и съдебните дела от роднини на пушачи, умрели от рак на белите дробове. Самият „Марлборо мен” се спомина по този начин, като семейството му получи доста тлъста компенсация, но това изобщо не се превърна в анти-реклама на марката, нито намали приходите на собствениците й. Защо ли? Защото за всяка една голяма залязваща индустрия съществуват много отворени вратички.

cigs

 Нека започнем с това, което е ясно на всеки. Въпреки санкциите, налагани в САЩ и Европа, световният пазар е все още добра инвестиция. Филип Морис продава огромната си продукция в над 180 държави по света с печалба, която се изчислява в милиарди. Само за миналата 2012 година  Алтриа – собственик на марката Марлборо е декларирала печалби от азиатския пазар на стойност 6,24 милиарда – с 45% повече от тези през 2011 година.

 

Освен това, мозъчните тръстове на тези компании работят неуморно и правят шпагати, пируети, врътки и чупки, които могат да ударят в земята олимпийските гимнастици. Американските компании, например, си намериха чудна ниша в лицето на партньорите си от индианските резервати. Чичо Сам, изкупвайки старите си грехове към коренното население на Северна Америка, не го облага с данъци и каквито и да било други финансови задължения. Именно поради тази причина голяма част от населението се занимава с две неща – хазарт и тютюн.electr

 Проспериращите казина на индианска земя носят добра печалба на населението, но производството на цигари е още по-доходоносно. Тютюневите магнати са дали благословията си в резерватите да се произвеждат цигари с техните запазени марки. Индианците плащат за запазените права и печелят от продажбата на цигари без данъци и акциз. И всички са доволни.

Но най-умната маневра, която направиха тютюневите концерни е производството и продажбата на продукти, които отказват от цигарите. Идеята, разбира се е проста, като всички гениални хрумвания. Искаш да пушиш – ето ти цигари. Искаш да се откажеш – моля, заповядай купи си дъвки, лепенки, хапчета, гривнички и какви ли още не помагала за това ти желание. И, естествено, като всички търсени продукти, цената им е солена - тройно по-висока от тази на тютюневите изделия.

 И, естествено, стигаме до алтернативния бизнес за тези, които не искат да пълнят тялото си с катран и въглероден окис, но имат нужда от никотин.

„Заповядайте, опитайте от нашите електронни цигари”, казват, павкайки, напращяли от здраве хора с равни като геометрична хипотенуза зъби и белота, сравнима единствено със снеговете на Арктика.


Но електронните цигари  не са краят на историята. Тютюневите концерни се ориентираха изключително бързо и към производството на така 4466 marihuana-наречената медицинска марихуана.

Тя беше узаконена с цел да стимулира нервната и храносмилателна система на хора, страдащи от анорексия, булимия и различни форми на невроза.

 

Тя се препоръчва и на много пациенти болни от рак. И както можем да се досетим, доставките на медицинската марихуана бяха поети от момчетата от тютюневия бизнес.


Така че, ако искате да вложите парите си в акции, които ще ви донесат доста добри печалби – заложете на печелившия кон на Марлборо мен!

 

 

 

Последно променена в Събота, 14 Декември 2013 16:09
Яна Михайлова

Яна Михайлова завършва Карловия университет в Прага със специалност „Клинична психология“. Работи няколко години в психиатрията на Александровска болница и една година като асистент по психология в софийския университет „Св. Климент Охридски”. Седем години е редактор в списание „Клуб М” , след което заминава за 12 години в САЩ, където работи като завеждащ отдел „Източна Европа” във фирмата „Харт Шафнер и Маркс”. Владее свободно четири езика – английски, руски, чешки и сърбо-хърватски.

Влезте, за да коментирате