Иво Инджев: (Д)ясно

Неделя, 29 Декември 2013 11:37 Публикувана в Гледища Прочетена 937 пъти

Чакам четвърти ден десните партии да се произнесат по скандала в БСП с имейла на Шаренкова. Такъв ярък конфуз във върхушката на левицата, базиран на документ, не е имало. Вместо това десните заговориха с езика на БСП и се произнесоха срещу „поругаването” на един от партийните фетиши на столетницата в Благоевград.

Ако Радан Кънев е „прав” по този въпрос, колкото за разрива със „Синьо единство”, нямам проблем да застана открито на страната на малцинството сред разцепените реформатори.
Мога само да предполагам защо за пореден път по пореден повод за политически сблъсък с основния опонент на дясното, свързан с изнесени от моя скромна милост факти, десните политици мълчат.


Не си въобразявам нищо за някаква лична значимост, но като автор на книги и статии, в които съм поднесъл „ на тепсия” проверими факти ( например за преобръщането на Първанов в полза на НАТО след скандал в кабинета на президента Стоянов под натиск на германските социалдемократи), се оказвам точно толкова пренебрегван за цитиране от десните политици, колкото съм забранен и в подчинените на олигархията български медии ( за разлика от световните, в които, смея да твърдя, съм най-често споменаваният български журналист- това също е лесно проверим факт).


От години се опитвам „да не преча” на десните с каквото и да било- не за друго, а от съпричастност на принципно ниво. Имам достатъчно врагове и не желая да изглеждам като онези себични „месии”, за които всички са маскари - всички, освен тях лично.Обаче в мен тази - да я наречем пасивна лоялност - вече се пропуква. След като съм толкова закръглена нула за своите съмишленици, не ми остава друго, освен да изоставя мълчанието си - нещо като напускането на Надежда Нейнски на реформаторския блок без да се е карала с него, както твърди тя.


Доколкото личната ми позиция може да има изобщо някакво значение, моята „пропукана лоялност” би трябвало всъщност да е отлична новина за десните политици. Досега говореха „само” зад гърба ми, че ще изцапам чистото им настояще, ако съм редом с тях (макар да не мислеха така, когато им бях нужен в Инициативния комитет срещу АЕЦ „Белене”например). Давам им повод и вече могат публично да се присъединят към такива, като Митьо Гестапото.
Митьо Гестапото, явно вбесен от моя милост, ме е почел с брътвежи, каквито обикновено чувам от крайнобесните ( един от тях също е работил в „апарата на ЦК на БКП”, т.е. във в. „Вечерни новини” на подчинение на баща ми, чиито кости глозга сега Митьо Гестапото).
Митьо Гестапото също ми нямал доверие ( заради майка ми, баща ми и СССР)! Това ако не е политическа перверзия, (на)здраве му кажи!


Митьо Гестапото също смята, че „цапам” паметника - онзи в центъра на София, който е на разстояние кратка разходка от централите на десните партии, които така и не „забелязаха” гражданските протести срещу най-видния символ на комунизма в България. По една ирония единственото изключение е Борислав Сарандев от „Зелените”, който категорично се произнесе за демонтирането на съветския фетиш в реч на един от митингите пред еманацията на българската търпимост към лъжата.


Тъкмо Сарандев и партията му обаче се оказаха недостойни за компанията на антикомунистите - както и Надежда Нейнски, която си „позволява” да настоява десните да са десни, а не нещо друго.


Митьо Гестапото лъже, разбира се, за моя „антируски завой” във връзка с паметника - грешна му е и датировката и формулировката.


Но ако на Гестапото му отива да лъже, щеше ми се да вярвам, че миженете на десните политици е някаква случайност. Вече се разколебавам в тази надежда.


По липса на реакция от страна на десните политици, които явно се гнусят от източника на информацията за мейла на Шаренкова, Гестапото не се гнуси да запълни вакуума с гестаповската си интерпретация, която по своята „логика” е някаква смесица между хитруването на Остап Бендер и мърсуването на Гестапо - получава се нещо като Гестап Бендер.

Бележка на редактора: Скандалният имейл, изпратен от Светлана Шаренкова до сина на Николай Добрев – Кирил, разкрива изобличаващи факти за Сергей Станишев, съпругата му Моника и Георги Първанов. Съобщението е било изпратено през април и бе публикувано от блогъра Иво Инджев, който гарантира за неговата автентичност. Според Инджев това е поредното доказателство за задкулисието, което цари в политиката у нас. Повод за словоизлиянието на Шаренкова е проведеният Национален съвет, на който Станишев дори не споменал сина на Николай Добрев. Шаренкова разкрива, че със Станишев и Моника може да се пазари, но не и да разкрие пред тях душата си. Тя пише, че Георги (Първанов) никога не би могъл да разбере смисъла на този сантимент, тъй като е безчувствен и е егоист, който мисли само за себе си.

 

Редактор: Светломира Димитрова.

Последно променена в Неделя, 29 Декември 2013 11:48
Влезте, за да коментирате