Ако зажалиш някой ден за Цветан Цветанов

Събота, 01 Юни 2013 15:07 Публикувана в Гледища Прочетена 1161 пъти

Чак да ни дожалее за Цветан Цветанов, като гледаме и слушаме какво става в парламента и Върховната касационна прокуратура. Кой е подозирал само доппреди два-три месеца, че ще зажали някой ден за Цветанов? За него тази седмица има една хубава и една лоша новина.

Хубавата е, че Конституционният съд уважи като допустимо искането за касиране на изборите, а не се самосезира за обвиненията по случая „Костинброд”. Лошата – че главният прокурор Сотир Цацаров официално му поиска имунитета, а Волен Сидеров го обвини в лъжа, че сам е подал молба за това в деловодстото на Народното събрание.

Странно, че като главен герой в тази колизия се прояви Делян Пеевски. Думите му „Цветанов, не се подсмихвай, погледни ме в очите!” вероятно ще останат в историята, която не помни депутатът от ДПС някога да се е изказвал. “Усещам, че всичко това, което се случва, почва да става лично. Лично от главния прокурор, лично от Делян Пеевски”, заяви днес по Би Ти Ви Цветан Цветанов. И двамата нямат видими причини за лична мъст. Нито са били в дело като "Килърите", нито като "Октопод". Напротив, обществена тайна е, че Цацаров седна в креслото на главен прокурор благодарение на ексминистъра.

Връх на всичко обаче беше спорът между тримата кой е довел Пеевски в кабинета на Цветанов, докато още е бил министър на вътрешните работи. Защо това им е толкова важно на тримата, все още не е ясно. Не бе далеч времето, в което медиите на Пеевски се надпреварваха да канят Цветанов и коленопреклонно да правят интервюта с него. Надпреварваха се и първи да отразяват акциите Цветанови с поетични имена. Не е далеч от ума, че срещу тези медийни комплименти са се предлагали услуги от друг характер. Тогава защо с такава погнуса днес Цветанов и Цацаров си подхвърлят „горещия картоф” Пеевски? Не е виновен ексминистърът и за това, че служебният кабинет измъкна под носа на Корпоративна търговска банка авоарите на държавните фирми.

Не е нужно да си особено паметлив, за да се сетиш, че първата политическа сила, която искаше оставката на Цветанов, беше Синята коалиция. Сега, когато нея я няма, срещу него скочиха всички. Върху Цветанов се фокусира цялата отрицателна енергия на управляващите и техния сателит „Атака”, Цялата агресия от управлението през изминалите четири години сега се изля върху Цветанов заради сересетатата. Но новите управляващи дори да са били подслушвани, записи с техни разговори не излязоха в общественото пространство. Цацаров само подозира, че е бил подслушван, защото маршрутът на колите-„подслушвачки”, нарчени още и „цецомобили”, съвпадал с неговия. Наяве са само сересета с Бойко Борисов за Мишо Бирата и пак с него заедно с Николай Кокинов и Мирослав Найденов. За първия случай прокуратурата образува проверка, за да разбере как е изтекъл записът, но не и за да потърси отговорност на експремиера за грубото погазване на законите. С втория пък въобще не се и захвана. По този начин се измести вниманието дори от Бойко Борисов, който все пак носи отговорност за управлението досега.

И какво излиза? Че „демонът на империята” е Цветанов, а Борисов само обира осколките от престрелката със заместника му. Човек би помислил, че самият Борисов дирижира управляващите. Нищо чудно да е така, щом той сам на гърба си изпита „Франкенщаин” на МВР и партия ГЕРБ. Той също има интерес от това да се отърве от Цветанов, който изгради и владее структурите на партията му. Неотдавна самият й лидер каза, че не обича да се занимава с партийно строителство, но ще му се наложи.

Както се казва в мафиотските кръгове, нищо лично.

Последно променена в Сряда, 12 Юни 2013 10:34
Светломира Димитрова

Светломира Димитрова е дългогодишна журналистка в пресата, радиото и телевизията, която още в трудните месеци около 10 ноември сътрудничи на Радио “Свободна Европа” и на българската секция на Би Би Си, където продължава да работи до 2001 година.
Тя първа нарече БСП “столетницата”, но не е правила компромиси с нито една от останалите партии на власт. Изявява своята позиция в анализите си на страниците вестник „Демокрация”, “Дневник” и „Свободен народ”.
Завършила е френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в Париж, Лил и Висбаден.

Влезте, за да коментирате