Първи челен коловоз - от София до Сливница

Понеделник, 28 Април 2014 17:49 Публикувана в Гледища Прочетена 1922 пъти
На вчерашното откриване на предизборната кампания  не бяха дошли и толкова хора, колкото са на снимката от миналите избори. Може би не обичат "червени кукувици". На вчерашното откриване на предизборната кампания не бяха дошли и толкова хора, колкото са на снимката от миналите избори. Може би не обичат "червени кукувици".

Десните трябваше да оглавят протестите през лятото на миналата година. Това особено ясно си пролича вчера, при откриването на предизборната кампания за Европейски парламент. "Срещнахме се с г-н Юнкер за няколко секунди и аз успях да му кажа, че ние не сме шеста глуха, а първи челен коловоз", заяви лидерът на ДСБ и товорител на Реформаторския блок Радан Кънев. 

Неговите думи много точно отразиха ситуацията. Реформаторите са на Първи челен коловоз, но от него потегля влакът от София до Сливница. 
Вчера десните формации се надпреварваха във времето да се срещнат с кандидата на Европейската народна партия, който вероятно се е чудел на кого по-напред да обърне внимание. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов го разходи с любимото метро, преди да го покани в зала "Арена Армеец". Надежда Нейнски бързаше за срещата с Юнкер и беше изтеглила срещата със своите избиратели за по-рано от уговорения час.

Лидерите на Реформаторския блок закъсняха пак заради тази среща.И сред трите групи, дошли да подкрепят своите избраници, видях приятели. Всички те бяха неизменно на протестите през лятото. Сигурно същото се е случило и с много други като мен.

От "Синьо единство" бяха подредили прекрасна изложба във фоайето на Зала 6 в НДК. В тях бяха запечатани звездните мигове не само за десницата, но и за България. Извън мутрите на "отклоненията" там бяха и лицата на хората, които докрай отстояват позицията си и които днес са разделени.

Чудесен бе и концертът на "Фондацията", която свири и пя за Реформаторския блок, но и той не съблазни публиката си - над градинката пред Народния театър витаеше дух на безпомощност. Не успя да помири електората на коалираните реформатори и стенвестникът, раздаден безплатно, навсяка страница от  който дремехе безброй клишета. Стари седесари роптаеха, че до вчера на фасадата на "Раковски" 134 висяха ликовете на омразните Костов и Кунева, а днес движението й се прегръща с ДСБ.  С Кунева се разбраха, а с Борисов - не, допълваха други. Не само обаче "червената кукувица в синьо гнездо", както я нарече Костов,  разделя старата десница. Разделят я техните лични амбиции. Те все търсеха начин да се разграничат от някого, за да не излезе, че правят компромис.А компромис трябваше да се направи пред лицето на протеста, в който се включиха не само десните избиратели, но и много омерзени ляво мислещи. Компромис не означава непременно отстъпление - това означава да се поставят условия. Да не се търси това, което ги разделя, а онова, което ги сближава. Вчера олицетворението на това сближаване беше именно кандидатът на ЕНП за председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Ако това бе станало, днес нямаше да обсъждаме Делян Европеевски, Пламен Оревуарски, Дудуци и тем подобни менти. Влакът от София до Брюксел щеше да е наистина на първи челен коловоз, а тези "недоразумения" нямаше да имат място в него.

Последно променена в Вторник, 29 Април 2014 05:39
Светломира Димитрова

Светломира Димитрова е дългогодишна журналистка в пресата, радиото и телевизията, която още в трудните месеци около 10 ноември сътрудничи на Радио “Свободна Европа” и на българската секция на Би Би Си, където продължава да работи до 2001 година.
Тя първа нарече БСП “столетницата”, но не е правила компромиси с нито една от останалите партии на власт. Изявява своята позиция в анализите си на страниците вестник „Демокрация”, “Дневник” и „Свободен народ”.
Завършила е френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в Париж, Лил и Висбаден.

Влезте, за да коментирате