Банките искат медиен комфорт – БНБ и Йордан Цонев работят по въпроса

Изправени сме пред възможността да се наказва разпространяването на вярна информация
Сряда, 09 Юли 2014 12:41 Публикувана в Гледища Прочетена 1107 пъти
Заместник председателят на Върховния касационен съд - Павлина Панова беше може би първото отговорно и компетентно лице, което официално обърна внимание на припрените народни представители, че текстът на предложените поправки в Наказателния кодекс се нуждае от определени корекции и прецизиране с оглед на опасността да се застраши свободата на словото.   Заместник председателят на Върховния касационен съд - Павлина Панова беше може би първото отговорно и компетентно лице, което официално обърна внимание на припрените народни представители, че текстът на предложените поправки в Наказателния кодекс се нуждае от определени корекции и прецизиране с оглед на опасността да се застраши свободата на словото. Снимка: МИГ Нюз - http://www.mignews.info/pavlina-panova-e-noviyat-zam-shef-na-vks/

Всичко започна с прес – съобщението на БНБ от 30 юни 2014, в което се казваше дословно:

Днес Българската народна банка изпрати предложение за допълнение в Наказателния кодекс до председателя на Комисията по бюджет и финанси г-н Йордан Цонев.

Предложението гласи следното:

В Наказателния кодекс, раздел „Престъпления против паричната и кредитна система“ се създава чл. 252 а със следното съдържание:

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Допълнението към Наказателния кодекс се предлага във връзка с разпространението през последните дни на заблуждаващи сведения и злонамерени слухове по отношение на български банки и цели криминализирането на подобни деяния.

Това предложение е в съответствие и с представената вчера от президента Росен Плевнелиев позиция на политическите партии и институциите, участващи в консултациите при държавния глава“.

Във въпросното съобщение дори хора, които не са учили право биха открили двусмислици и непрецизни записи. Хората пък, на които им пука за свободата на словото бяха напълно наясно, че този текст влиза в конфликт с гарантирането на фундаментални свободи на гражданите. Затова и не закъсняха да завалят негативни и крайно загрижени коментари. Много от тях бяха направени от хора, които са едновременно достатъчно изкушени в сферата на наказателното право и едновременно с това са загрижени за свободата на словото, за гарантираната от пак Конституцията свобода на гражданите да бъдат информирани и за всичко, което е свързано с тези гаранции.

Първите критики

Още на следващия ден, след излизането на меко казано дискусионното становище на БНБ, Христо Иванов (юрист, програмен ръководител на Българския институт за правни инициативи - БИПИ) коментира в достатъчно обстоятелствена статия несъстоятелността на инициативата на БНБ. Самата статия заслужава да се прочете изцяло от край до край, а тук ще се огранича да цитирам само няколко абзаца, които дават есенцията и смисъла на становището:

… Предлаганите от БНБ изменения в Наказателния кодекс, в настоящата си широка редакция, влизат в противоречие с такива фундаментални ценности като свободата на търсенето и разпространяването на информация, свободата на медиите и изразяване на мнение (включително в Интернет), които са закрепени както в Конституцията на Република България, така и във Европейската конвенция за правата на човека. Практиката на съда в Страсбург, която очертава ограничителни изключения от тези права, не може да подкрепи криминализация с подобен размах.

По принцип, наказателното преследване е инструмент със строго ограничена ефективност и той изисква много добре работещи институции. И към момента в НК има достатъчно текстове, които биха дали на едни адекватни полиция, прокуратура и ДАНС предостатъчно възможности да се справят със подобна ситуация. Проблемът, следователно не е, че в НК няма достатъчно текстове, а че нямаме работещи институции.

В този смисъл, предлаганите изменения са интересни не толкова като законодателен нонсенс, а като израз на институционално безсилие и безпътица. (http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/hristo-ivanov-predlaganite-promeni-v-nk-za-bankite-sa-izraz-na-institucionalno-bezsilie-i-bezptica/ )“.

Йордан Цонев поема въпроса. Новото мнозинство ДПС – ГЕРБ, подкарва прокарването на поправката със светкавична бързина

Добре е да запомним формулата „израз на институционално безсилие и безпътица“. Това безспорно е една от страните на инициативата на БНБ. Междувременно, докато гражданството се диви на идеите на БНБ, народният представител от ДПС – Йордан Цонев, до когото са адресирани предложенията на централната банка показва бързина, достойна за други – по-подходящи случаи. Предложеният законопроект за промяна в Наказателния кодекс е внесен светкавично в деловодството на Парламента и от там не по-малко светкавично е разпределен по комисии. За последното едва ли би трябвало да обвиняваме г-н Йордан Цонев – там вече можем да отправим запитване към самия г-н Михаил Миков, на какво се дължат тази светкавична скорост и припряност на законодателите ни, които знаем, че по принцип не са от най-пъргавите.

Така или иначе, на 02 юли 2014, произведението на изкуството, наречено „поправка на НК“ вече е в дневния ред на правната комисия в Народното събрание. Без да се маят, депутатите от правната комисия дават зелена светлина на предложението за промени в Наказателния кодекс с десет гласа "за" и при петима "въздържали се".

По това време медиите все още наричат въпросните поправки в НК „санкции по отношение на клевети срещу банките“. Много скоро ще стане ясно, че въпросният текст съвсем не засяга само клеветите и разпространяването на невярна информация. Добре е да запомним, кой е вносителят на тези поправки и кои депутати ги подкрепят.

Проектът за промени в НК, за които говорим в момента е подкрепен от депутатите от ГЕРБ и ДПС. На депутатите от БСП не им се иска да си слагат такъв грях на душата, но и те не проявяват смелостта да гласуват „против“. Те се въздържат. Случаят ще остане в историята както като колективно депутатско посегателство срещу свободата на словото и правото на информиране, така и като един от „километричните камъни“ по пътя на започналото сближаване между ДПС и ГЕРБ.

Разбира се, по време на обсъждането в правната комисия са изказани и становища, които са срещу предложения законопроект. Всъщност противоречията по време на пренията са значителни, но на журналистическата колегия веднага прави впечатление, че членовете на комисията са се обединили около мнението, че „мерките са взети със забележителна бързина“. Тук би могло или даже би трябвало да се добави „с подозрителна бързина“, но това не тревожи новопоявилото се парламентарно мнозинство ДПС – ГЕРБ, което се вери и кълне в непогрешимостта на БНБ и на Президента.

Налага се заместник председателят на Върховния касационен съд Павлина Панова да обърне внимание на любезните народни представители, че текстът се нуждае от определени корекции и прецизиране с оглед на опасността да се застраши свободата на словото. (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1290528 ).

Народните представители кимат, благодарят и след това гласуват за „правеното с тесла“ законодателно предложение. Те си имат универсално извинение и обяснение – корекциите и прецизирането ще се правят между първо и второ четене на законопроекта.

Е, както е тръгнало може да няма нито първо нито второ четене, но прави впечатление, че народните представители от ГЕРБ и от ДПС не се опитват да оценят деликатността на г-жа Павлина Панова и наистина смятат, че погазването на свободата на словото и на правото на информация може да се поправи лесно с корекции и прецизирания.

Те изобщо не се трогват и от метафората на народния представител Филип Попов от БСП, който заявява, че в случая „трябва да се действа със скалпел, а не с меч". Самият той, въпреки очевидното му съмнение, че ставащото е редно предпочита да гласува „въздържал се“. Човек би помислил, че в БСП наистана са развили комплекс на тема „проблеми в банковата система по време на социалистическо управление“. Странно поведение, при положение, че последните случаи с КТБ и с ПИБ са едно от малкото неща, за които не би трябвало да обвиняваме социалистите.

В протоколите на правната комисия остава протестът на представителя на гражданското сдружение на пострадалите от банките - Димитрин Вичев, който прави изключение от общата деликатност на възразилите срещу законопроекта „БНБ - Цонев“ и заявява, че предложената промяна е в духа на тоталитарното законодателство от преди 1989 година. Това обаче е последното, което вълнува народните представители, които бързат да се отчетат като борци срещу банковата паника.

Съветът за електронни медии отхвърля Законопроекта „БНБ – Цонев“

На 03 юли 2014 г., става ясно, че Съветът за електронни медии - СЕМ не подкрепя Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Йордан Цонев в НС, „в този му вид“. Би могло да се каже, че законопроектът е достатъчно къс и във всякакъв друг вид, той няма да е „законопроектът на (БНБ и) Йордан Цонев“ - Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 454-01-81, внесен от Йордан Кирилов Цонев на 30.06.2014 г. в деловодството на Народното събрание.

Съветът за електронни медии изпраща своето откровено негативно становище на вниманието на Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси към 42-рото Народно събрание на Република България. Поради неговото особено значение във вече врящата дискусия, по-долу то се излага максимално изчерпателно:

Съветът за електронни медии разбира необходимостта, очертала се при последната банкова криза, от допълнителни законови гаранции за финансовата стабилност на страната, включително и такива, които засягат публичните комуникации.

В тази връзка излагаме становището си по внесения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс № 454-01-81 от 30.06.2014 г., взето на заседание на Съвета на електронни медии на 01 юли 2014 г.Съветът не го подкрепя в този му вид.

Изписаният текст, предложен като 252а от НК, следва изрично да закрепи в разпоредбата субективната страна на деянието, а именно неговия умисъл. Иначе носи в себе си заплаха за свободата на медиите и възпрепятства изпълнението на техни основни функции.

Самата редакция на разпоредбата би могла да бъде прецизирана от гледна точка на фактическите елементи, необходими, за да се изпълни състава на престъплението, като се избегне двусмислието в текста, от който излиза, че ако заблуждаваща или невярна информация не води до всяване на смут и страх в населението, то тогава може да бъде разпространявана. Също така самата дума „смут“ би могла да затрудни подвеждането на деянието под правната норма предвид широкия периметър на тълкуването й и то главно в психологически план.

Бихме желали да обърнем внимание, че текстове, в който и да е закон на страната, свързани с разпространение на информация, следва да постигат своите цели без да накърняват конституционното право на всеки гражданин, закрепено в чл. 41, ал.1 от Конституцията, всеки да търси, получава и разпространява информация.” (http://dnes.dir.bg/news/podkrepa-bankite-16979622?nt=13 ).

Като институция СЕМ е бил критикуван за какво ли не, но в случая съставът му се оказва на ниво. Все пак законотворците би трябвало да са наясно, че е формулирано първото солидно мотивирано институционално становище срещу законопроекта „БНБ . Цонев“. Може само да се съжалява, че това становище не предшествува обсъждането в правната комисия, но очевидно членовете на СЕМ не са могли да смогнат на бързината на народните представители, които до този момент действуват като лятна вихрушка.

Много важен е и фактът, че в становището на СЕМ ясно се формулират някои от опасностите, които вещае използуването на двусмислици и неясни формулировки, както и чисто словесния брак в текста, който примерно би позволил разпространяването на неверни твърдения за банките да НЕ бъде санкционирано … ако не е довело до възникване на смут и паника.

И журналистическата гилдия се осмелява да протестира

Вълната на негодувание срещу инициативата „БНБ – Йордан Цонев“ междувременно е набрала скорост и на същата дата, както СЕМ, на 03 юли 2014 г., най-засегнатата страна – журналистическата гилдия също се осмелява да протестира. Протестът е изложен в мнението на българската секция на Асоциацията на европейските журналисти за въпросния законопроект. В него се казва:

Наред със заблуждаващата и невярната информация, която и сега се преследва от закона, въпросното предложение въвежда твърде широкия като обхват израз “други сведения”. Това практически означава, че за банките би могло да се пише и говори или добро, или нищо.Журналистите биват лишени от основната си функция – да разкриват и изобличават нередностите в тази сфера от обществения живот.

Нещо повече, криминализирането на разпространяването на „други сведения“ за финансовите институции поставя под риск от подвеждане под наказателна отговорност коментатори и експерти от банковия сектор и практически всички граждани, пожелали да изразят мнение или да поискат адекватни отговори относно стабилността на своите лични и публичните финанси.

Освен, че са в разрез с членове 39, 40 и 41 от Конституцията на Република България, подобни мъгляви законови формулировки представляват грубо нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (чл.10, ал. 1) и Хартата на основните права в ЕС (чл.11, ал.1), по които България е страна и носител на права и задължения.

Твърде вероятно е приемането на подобен скандален текст в Наказателния кодекс да навлече нови проблеми на България в областта на действие на Механизма на сътрудничество и проверка, както и съдебни процедури пред Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз“. (http://e-vestnik.bg/20875 ).

Пред общественото мнение вече е заявено на висок глас, че формулировката „БНБ - Цонев“, допуска преследване и за разпространяване на верни данни и че на практика това отваря безпрецедентен чадър на медиен комфорт над банковата система. Предложенията на БНБ и Цонев са наречени „мъгляви законови формулировки“, с което всички би трябвало да се съгласим.

Депутатът Четин Казак в ролята на Александър Матросов

Опитите да бъде защитена формулировката „БНБ – Цонев“ са толкова неубедителни, че те само подкрепят основателността на критиките срещу нея. Както можеше да се очаква, най-енергичната (но в никакъв случай не убедителна) защита на законопроекта за измение на Наказателния кодекс дойде от страна на ДПС, в частност от г-н Четин Казак.

Поставен почти в положението на Александър Матросов пред амбразурата, депутатът Четин Казак се изстъпи пред Агенция „Фокус“, че „промените в Наказателния кодекс трябва да изиграят превантивна роля и да служат като потенциална заплаха за всеки, който би дръзнал оттук нататък да си играе със стабилността – тази така чувствителна за българското общество система“. (http://www.focus-radio.net/?action=news&id=759846 ).

Той продължи с декларацията, че „промените в Наказателния кодекс по отношение на банките по никакъв начин няма да засегнат правото на свободното изразяване, а ще бъдат гарант, че доверието на обществото към банковата система няма да бъде поставено повече на подобни изпитания".

Според депутата от ДПС, ще бъде задължение на прокуратурата, ако реши да повдигне обвинение, да докаже пред съда, че има умисъл и злонамереност на действията.

Всичко това разбира се не беше придружено с никакви аргументи. От изказването на Четин Казак изобщо не става ясно как едно откровено посегателство върху свободата на словото и правото на информация, което предполага възможността човек да бъде преследван за разпространяване на верни факти „няма да засегне правото на свободното изразяване“.

Не е много успокоително и уверението, че прокуратурата ще трябва да доказва основателността на претенциите си в съда. На това може веднага да се отговори, че подобен подход създава прекрасни възможности за упражняване на тормоз над различни неудобни анализатори и критици на действията на банките и най-вече – на банковата система.

Между другото, интересно е, че в изявлението си Четин Казак се опита по максимално категоричен начин да увери публиката, че „единствените допирни точки между ГЕРБ и ДПС са по отношение на предлаганите промени в Наказателния кодекс и според него в 42-рото народното събрание няма и не може да възникне друга по-различна конфигурация от настоящата“.

Александър Кашъмов „слага точката над и-то“

Последният заслужаващ внимание акцент от дискусията за новите медийни привилегии на банките е от 07 юли 2014 г. В интервю за БНР, адвокат Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“ поставя пръста в раната, коментирайки лансираните промени в Наказателния кодекс:

С промените в текста на Наказателния кодекс за банковите институции се се подлага на наказание и разпространяването на вярна информация“. (http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/komentari/advokat-kashymov-popravkata-za-bankite-e-opasna-6016662 ).

В присъствуващия му стил, Кашъмов продължава обяснението си защо предложената поправка е опасна и недостатъчно обмислена:

Трябва да е ясно, че в българското право, както и във всяко право на демократична държава, по начало не е забранено да се говори истината. ... Истината някак си хората имат право да я узнаят. Има някои изключения от това правило и те се наричат "защитена със закон тайна. В случая тази правна техника е абсолютно пренебрегната и това е направено против свободата на словото, против свободата на всеки да търси, получава и разпространява информация и всъщност може да се изроди във форма на цензура".

В заключение, Кашъмов не може да се въздържи да каже откровеното си мнение за предлаганата интервенция на „БНБ и Йордан Цонев“ като законодателен брак:

Ние всички искаме банковата и финансовата система да бъдат защитени, но това не може да се случи с един такъв изключително непрецизен текст, който съдържа множество подводни камъни и множество възможни посегателства към свободата на словото и към свободата да се говори за банките“. (http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/komentari/advokat-kashymov-popravkata-za-bankite-e-opasna-6016662 ).

Тъжни заключения:

Както се казва, който има уши – да чуе. Може само да се повтори очевидното. След като се разигра водевилът с опашките пред КТБ и ПИБ, банковото лоби се опита да хване още една тлъста риба, докато не се е оттекла мътната вода. Банките поискаха да им се даде статут на недосегаеми – да не могат да бъдат коментирани действията им, да не може да се обсъжда състоянието им, да се наложи табу едва ли не и над споменаването им с недостатъчно почтителна интонация.

Така де, банките изтърпяха толкова критики за про-кризисната им деятелност от 2009 година насам, че просто е „задължително“ сега да получат някакво обезщетение. И те го получават по инициатива на БНБ чрез личния ангажимент на емблематичния депутат от ДПС – г-н Йордан Цонев. Който критикувал – критикувал. Банковата система вече става недосегаема. Всеки може да интерпретира критиката срещу лихвената политика на банките или срещу размера на таксите им или срещу нещо трето, като враждебна агитация и заплаха за стабилността на системата. И на критикуващия да се осигури няколко годишно пребиваване на държавна издръжка – в най-добрия случай в общежитието с по-лек режим в Казичене ...

Човек се чуди, дали хората от банките не се плашат, че се опитват да ги приравнят законодателно към мъртвите – за тях да се говори само добро или да не се говори нищо. Понякога не е зле човек да е поне мъничко суеверен, но нашите финансови лъвове са над тези неща. Те искат пълен медиен комфорт и БНБ хуква през глава за да им го даде. По принцип, БНБ би трябвало да контролира търговските банки, но от доста време насам едно от основните й занимания е да бди над ненакърнимостта на спокойствието им.

Това става по най-различен начин – от денонощното повтаряне на мантрата, че банковата ни система е стабилна, а банките ни са ликвидни до категоричния отказ България да се присъедини към банковия съюз на ЕС. (Марта Младенова, БНБ е против участието на България в европейския банков съюз, 17.09.2012, 13:03, http://www.darikfinance.bg/novini/81673?&order=desc ). По-паметливите си спомнят изключително агресивното, почти враждебно изявление на управителя на БНБ – Иван Искров по време на откриването на учебната 2012 – 2013 година в УНСС.

Зад „патриотичното“ твърдение, че включването на България в европейския банков съюз „ще се сведе главно до едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел без обаче в замяна страната ни да получи нещо“, всъщност се крие нежеланието на нашите банки да бъдат контролирани от безпристрастен фактор, който няма да е склонен да запушва устата на всеки, който им противоречи, а може дори и да се вслушва в казаното от подобни гласове.

Последно променена в Сряда, 09 Юли 2014 13:51
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате