Как „Атака“ компрометира идеята за стриктен контрол над концесиите ?

АИКБ и БТПП отхвърлиха проекторешението на ПГ на „Атака“ за спиране на концесиите за злато, редки и ценни метали, поради пълната му непригодност
Вторник, 03 Февруари 2015 12:36 Публикувана в Гледища Прочетена 971 пъти
На 27 октомври 2014 г. в деловодството на Народното събрание е внесен проект на решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали. Вносители са народният представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“. Въпросът за управлението на природните богатства на Р. България е от важно значение, но за съжаление конкретното предложение на ПГ на „Атака“ си е чист волунтаризъм, игра на лозунги и размахване на необосновани предложения, изпълнението на които би натоварило държавата с непремерени рискове. На 27 октомври 2014 г. в деловодството на Народното събрание е внесен проект на решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали. Вносители са народният представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“. Въпросът за управлението на природните богатства на Р. България е от важно значение, но за съжаление конкретното предложение на ПГ на „Атака“ си е чист волунтаризъм, игра на лозунги и размахване на необосновани предложения, изпълнението на които би натоварило държавата с непремерени рискове. Снимка: Вестник „Атака“ – www.vestnikataka.bg

С писмо с № кип 453-01-2 от 03. 12. 2014 г., на организациите на социалните партньори в България беше изпратен за становище проект на решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“. Проектът за решение, предложен от г-н Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“ се състои от две точки, които тук ще цитираме дословно:

 

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

 

РЕШИ:

 

1. Възлага на правителството да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали.

2. Задължава правителството да състави стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.

София, 27. 10. 2014 г.“.

Към проекта за решение има и мотиви, за които ще стане дума по-долу. Въпреки меко казано семплия си характер, текстът на мотивите е по-обемист от текста на решението, затова ще помолим читателите да ги прочетат, като използуват посочения по-горе линк. (Пълният комплект документи относно този проект за решение може да се изтегли от тук: http://ceacbg.com/images/pdf/2014_10_30_Prepiska_po_proekta_za_reshenie_vnesen_ot_Ataka_za_razturvane_na_kontzesiite.pdf ).

 

Въпросът за управлението на природните богатства, които са изключителна държавна собственост несъмнено е от важно значение и инициативите на народните представители за евентуално подобряване на това управление трябва да се приемат с дължимото уважение. Действително, по неофициални данни, приходите в държавния бюджет от концесионни такси са по-малки от приходите от само един от действуващите телекоми. Освен това, ясно е, че нито държавата, нито обществеността имат достатъчно ясна картина за ставащото в добива на полезни изкопаеми, независимо, че това до голяма степен не е по вина на концесионерите.

 

Повдигнатият от „Атака“ въпрос, наистина е от съществено значение за българската икономика, но във вида в който беше представен, проектът за решение на Народното събрание се оказа крайно неприемлив. На практика, повтори се жалката картинка от лятото, когато от БОРКОР бяха наприказвани куп празни приказки без каквито и да са конкретни данни по въпроса за извършени нарушения от страна на концесионерите на находища на полезни изкопаеми в България. (Виж: http://www.svobodennarod.com/views/4966-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5.html ).

 

През лятото на 2014 г., Бойко Великов остана в историята с култовата си реплика, че „щетите могат да се изчислят на стотици милиони, дори на милиард лева“, но в БОРКОР видите ли не било правено точно изчисление на претърпените от държавата вреди. Половин година по-късно, от „Атака“ изглежда му завидяха на славата и се опитаха да направят нещо, чиято мотивировка по плашещ начин прилича на БОРКОР-ските скокове от стотици милиони на милиарди и на „антикорупционното“ правене на изявления без каквито и да са сметки и изчисления.

 

Начинът, по който БОРКОР преди половин година и парламентарната група на „Атака“ днес, подхождат към проблемите на концесиите за добив на полезни изкопаеми винаги дава гарантиран ефект – пълно компрометиране на идеята за слагане на ред в разглежданата област. Нека се запознаем с многобройните недостатъци на проекта за решение, внесен от ПГ на „Атака“, за да си дадем сметка как не бива да се правят подобни неща.

 

І. Неясно поле на приложение на предложения проект за решение на Народното събрание.

 

На първо място, липсва точен списък на концесиите, които се предлага да бъдат прекратени. Говори се по пределно общ начин за „злато, ценни и редки метали“. Оказва се, че ако този проект стане решение на Народното събрание, Министерският съвет ще трябва да преценява по свое усмотрение, при кои концесионни договори става дума за ценни метали и при кои – за редки метали. (Концесиите за добив на злато са единствените, за които има що - годе конкретика и яснота в решението).

 

Би могло да се възрази, че има общоприети разбирания за „ценни метали“ и за „редки метали“, (в миналото в България дори оперираше предприятие „Редки метали“), но е недопустимо, когато става дума за прекратяване на конкретни договори с конкретни компании, български или чуждестранни, да се задава толкова общ формат на решението.

 

Понятията „ценни метали“ и „редки метали“ могат да бъдат подложени на доста свободно тълкуване от страна на Министерския съвет. Вместо да се въвеждат дефиниции за „ценни“ и за „редки“ метали, би било много по-целесъобразно и много по-прецизно да се даде точен и изчерпателен списък.

 

Нещо повече, дори и да приемем, че имаме много точни дефиниции за споменатите две понятия, известно е, че по-голямата част от медните и полиметалните руди в находища на територията на Р. България, съдържат макар и в ограничени количества злато, сребро и редкоземни елементи. Ако се следва логиката на проекта за решение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“, би трябвало да се прекратят концесионните договори и с компаниите, които добиват руди и концентрат за производство на мед, олово и цинк, независимо, че златото, среброто и редкоземните елементи не са основното им производство.

 

Парламентарните групи в Народното събрание разполагат с достатъчно сътрудници и с достатъчно средства (отделно са средствата платени от данъкоплатците, с които разполагат политическите партии, които стоят зад тези парламентарни групи) за да могат да представят прецизиран списък на договорите, които искат да бъдат прекратени.

 

Необходимата информация за сключените до момента концесионни договори те биха могли без затруднение да получат по Закона за достъп до обществена информация, след което да я систематизират по какъвто желаят признак – по вид на добиваните метали, по регионално местоположение на рудниците, където се осъществява добива, по национална принадлежност на добивните компании или по някакъв друг признак.

 

Тук е мястото да отбележим, че не става ясно защо в предложението на ПГ на „Атака“ се третира само добивът на „злато, ценни и редки метали“, а не се третира примерно и въпросът за концесиите за добив на неметални полезни изкопаеми, (примерно на нефт и газ), но не бихме желали това наше недоумение да се третира като подстрекателство към излизане с разширени предложения за прекратяване на концесиите за добив на полезни изкопаеми в страната.

 

ІІ. Липса на оценка на въздействието при евентуално приемане на проекта за решение, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“.

 

След като установихме, че всъщност решението не ни казва кои точно концесии да се прекратят, а говори „по принцип“ и оставя преценката за това на Министерския съвет, още по-малко става ясно, какви ще са последиците от евентуално подобно решение. Проектът за решение не се съпровожда от оценка на въздействието му. Не ни се дават никакви числени данни, по какъв начин спирането на концесиите ще се отразят на приходите в бюджета. В мотивите се твърди: „неясни са постъпленията в държавната хазна от данъци, такси и други задължения на концесионерите, свързани с българските закони“. За нас подобно твърдение е изненадващо, защото няма как да не е известен размерът на концесионните такси (без значение как го оценяваме), а данните за приходите от данъци могат да се получат от НАП в случай, че бъдат поискани за цялата съвкупност от предприятия, които добиват „злато, редки и ценни метали“. Същото се отнася и до приходите от такси.

 

Както беше подчертано по-горе, парламентарните групи и политическите партии разполагат с достатъчно човешки и експертни ресурси за ад си осигурят подобна информация. Ние сме свидетели на това, че подобни изследвания се правят дори от отделни изследователи с научна цел, а парламентарните групи и политическите партии са в несравнимо по-благоприятно положение по отношение на достъпа до информация в сравнение с отделните изследователи и дори в сравнение с цели научни институции. Нещо повече, в повечето случаи Националният статистически институт - НСИ (да не говорим за Министерството на финансите или НАП) предоставя БЕЗПЛАТНО необходимата информация за държавни институции или за нуждите на Народното събрание и на депутатите.

 

Докато за обществени организации, дори за национално представителни социални партньори има случаи, когато за предоставянето на информация необходима за нуждите на съставяне на становища по въпроси засягащи държавното управление или за научни цели се иска ЗАПЛАЩАНЕ, парламентарните групи и народните представители са в несравнимо по-благоприятно положение и би трябвало да го използуват по най-целесъобразен начин.

 

Като анализираме проекта на решение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“, ние не разполагаме с никакви данни нито за общия размер на концесионните такси, нито за размера на внасяните данъци и такси. Така не може да се направи никаква оценка на въздействието на предлагания проект за решение. Отделен въпрос е, че оценката на въздействието е преди всичко задължение на вносителите на проекта за решение, а не на тези, които го обсъждат.

 

ІІІ. Неверни твърдения в мотивите на вносителите и натоварване на държавата с непремерени рискове.

 

Остават неясен и още два въпроса, имащи пряко отношение към въпроса за оценката на въздействието:

 

Първият е въпросът, в какъв срок биха могли да се възобновят въпросните добивни дейности и да започнат да носят приходи на държавния бюджет. В проекта за решение се „задължава правителството да състави стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба“. Не се споменава обаче, какви са реалистичните срокове за тази законодателна реформа, както и сроковете за техническо преминаване на експлоатацията на съответните находища от ръцете на концесионерите в някакви други (на държавата, на други частни концесионери или на общините). Това е неприемливо, защото още един път прави невъзможна оценката на въздействието от разглеждания проект на решение.

 

На второ място, но от особено значение е въпросът, какви правни усложнения и какви евентуални неустойки биха се очаквали от залповото прекратяване на всички концесии за „злато, редки и цветни метали“. В мотивите на решението се прокрадва като червена нишка тезата, че концесионерите са затънали в закононарушения и че „целия отрасъл се намира в сферата на сивата икономика и за това няма и каквото и да е съмнение“. Вероятно, вносителите на проекта за решение предполагат, че концесиите ще бъдат прекратени изцяло по вина на концесионерите и държавата няма да бъде натоварена с никакви разходи.

 

Ще си позволим да изразим дълбокото си съмнение в правилността на подобна трактовка на въпроса. От една страна, твърдението, че минният отрасъл е изцяло в сферата на сивата икономика е НЕВЕРЕН. Безспорно, сивата икономика се е разпростряла в цялата българска икономика. АИКБ години на ред измерва композитния индекс „Икономиката на светло“ и точно по тази причина можем съвсем експертно да заявим, че твърдението, че добивът на „злато, ценни и редки метали“ е изцяло в сферата на сивата икономика, изцяло НЕ е вярно.

 

Отрасълът е силно регулиран, в него редовно се сключват отраслови колективни трудови договори, както и колективни трудови договори в отделните предприятия. Тези колективни трудови договори се депозират в централното управление на ИА „Главна инспекция по труда“ (отрасловите) и в областните инспекции по труда (КТД по предприятия). Това дава значителна прозрачност върху разходите за труд в отрасъла и е безспорна пречка точно пред сивите практики.

 

Впрочем, отрасловият колективен трудов договор в минната промишленост и в сферата на геоложките проучвания беше може би първият отраслов колективен трудов договор, който беше предложен за разпростиране от страна на министъра на труда и социалната политика в съответствие с предвидената в Кодекса на труда подобна възможност. Отрасловият КТД от 2011 година беше разпрострян със заповед на министъра на труда и социалната политика до 31 декември 2013 г. включително. В отрасъла, преобладаващата част от предприятията членуват в представителната на браншово ниво работодателска организация – Минно-геоложката камара и има твърде силни синдикални организации. Тези дни беше подписан и новият Отраслов колективен трудов договор в добивната промишленост, който фиксира положението минималната заплата в отрасъла да е с 40 процента по-висока от минималната в страната. (Виж: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4983-%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%B4-%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.html ).

 

Последната информация поставя меко казано под силно съмнение верността на още едно основно твърдение в мотивите към проекта за решение. Става дума за тезата, че:

 

Фирмите концесионери работят при пълна непрозрачност, при условията на тежки и системни нарушения на екологичното и трудовото законодателство, извършват технологични операции при добива, които застрашават околната среда. Това са изключително тежки нарушения от страна на концесионерите и тези нарушения са достатъчно основание за прекратяването им“.

 

Твърдението за „непрозрачността“ е очевидно несъстоятелно. Държавата разполага с изобилна информация за ставащото в минните предприятия. Също така тя разполага с перфектни институционални инструменти – ИА „ГИТ“ в частност – Минната инспекция, с които може да добие ВСЯКАКВА информация за условията на труд и за спазването на трудовото законодателство в предприятията на концесионерите.

 

Същото е положението и що се отнася до опазването на околната среда. Няма съмнение, че са регистрирани нарушения и по отношение на трудовото и на екологичното законодателство, но със сигурност преобладаващата част от тях не са от естеството да бъдат основание за прекратяването на концесионните договори. Един систематичен анализ на извършените нарушения на трудовото и на екологичното законодателство би бил задължителна част на мотивите за прекратяване на въпросните концесии, но такъв не е представен, въпреки, че е напълно по силите на една парламентарна група на политическа партия, която има достатъчно привърженици, а и собствени медии.

 

Невярно и подвеждащо е и очакването, че държавата няма да бъде натоварена с разходи за неустойки и обезщетения около прекратяването на концесионните договори. Първо ние изобщо не сме уверени, че концесионерите са виновни във „всички смъртни грехове“, в които те твърде общо и да си го кажем – повърхностно са обвинени в мотивите към проекта за решение. Всъщност в мотивите НЕ се цитира нито един пример за нарушение, което може да доведе до прекратяване на концесионен договор по вина на концесионера. Вече неколкократно стана дума, че парламентарните групи имат всички необходими средства, за да осигурят подобна достоверна информация, която да подкрепи или да отхвърли твърдението, че минните компании „дерибействуват“.

 

Отсъствието на такава информация в мотивите на проекта за решение говори изцяло ПРОТИВ приемането му.

 

Второ, излишно е да влизаме в подробности и да цитираме досегашни случаи, при които подобни действия с едностранно прекратяване на концесионни договори отиват за разрешаване в международни арбитражи, където страните са равнопоставени и няма гаранция, че позицията на българската държава ще бъде „толерирана по целесъобразност“, каквито съмнения и обвинения има примерно за нашите съдилища. Последният пример на подобен крупен държавен провал е случаят „Албания срещу ЧЕЗ“, който завърши с почти пълно поражение на албанската държава, ЧЕЗ получи обезщетение в размер на един милиард евро за прекратяването на дейността си в тази страна.

 

Действително, случаят не е от минната промишленост и не е свързан точно с концесионен договор, но контекстът е същият. Държавата едностранно се е опитала да прекрати договорни отношения с голяма чуждестранна компания, убедена, че у нея са „и ножът и сиренето“. Резултатът е, че ЧЕЗ се оттегля от Албания практически без загуби, а албанската държава тепърва ще трябва да плаща и да решава куп технологични и организационни проблеми.

 

Подобен сценарий с евентуални загуби от международни арбитражи, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО би трябвало да бъде отчетен при една оценка на въздействието на предлагания проект за решение, но както знаем – такава оценка изобщо няма.

 

ІV. Заключение – предложеният проект за решение е неприемлив, без да се подценява значението на проблема за добро стопанисване на природните богатства.

 

В заключение, ясно се вижда, че Комисията по икономическа политика и туризъм, както и самото Народно събрание НЕ ТРЯБВА ДА ПРИЕМАТ предложения проект за „Решение за прекратяване на действуващите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали“, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“. В противен случай биха станали меко казано за смях. Съображенията за това са най-вече изключително непрецизното определяне на обхвата на компаниите върху които ще се приложи това решение и пълната липса на оценка на въздействието на въпросния проект за решение ако евентуално бъде приет от Народното събрание.

 

Подобно решение е натоварено с непремерено големи рискове за икономиката на страната и  за нейния бюджет и финанси. Напълно преднамерено по-горе не беше анализирано негативното отражение, което би имало подобно решение върху образа на страната като инвестиционна дестинация, защото сме запознати с принципно негативното отношение на вносителите към по-голямата част от чуждестранните инвеститори.

 

Остава усещането, че този проект за решение е писан така, сякаш вносителят иска той да бъде отхвърлен, след което критиците на проекта да бъдат обвинени в липса на патриотизъм и в раболепничене пред компаниите – концесионери на полезни изкопаеми. Бихме помолили вносителите да не се плъзгат по такава плоскост на най-малкото съпротивление.

 

На обсъждането в Комисията по икономическа политика и туризъм при НС, представителите на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), както и на БТПП се опитаха да обяснят на вносителите, че организациите им не подценяват въпроса за необходимостта държавата да се отнася към природните си богатства с грижата на добър стопанин. И наистина – никой разумен човек не би възразил ако компетентните институции съставят една обективна и изчерпателна картина на това, доколко концесиите за различни полезни изкопаеми (тук съвсем не  е необходимо да се ограничаваме само със златото и, ценните и редките метали) са икономически изгодни и доколко концесионните договори и националното законодателство се спазват от концесионерите.

 

За съжаление, представителите на „Атака“ се държаха точно в духа на изказаните по-горе съмнения. Те обявиха, че не са очаквали нищо по-различно от страна на бизнеса и на неговите „заинтересувани“ организации. Всъщност, тук хората на Волен Сидеров грешат – организацията, в която можем да открием преобладаващата част от минните и добивните предприятия в България – Българската минно-геоложка камара (БМГК) и където вероятно са всички концесионери визирани в проекто - решението на ПГ на „Атака“, не е член нито на АИКБ, нито на БСК. (Стенограмата от заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм, на което беше разгледан злополучният проект за решение на ПГ на „Атака“ може да бъде прочетена тук: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2328/steno/ID/3479   Докладът на Комисията по въпросния проект за решение, може да се прочете тук: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2328/reports/ID/5065 ).

 

Двете национално представителни организации, които дадоха отрицателни (за да не кажем - съсипателни) становища за инициативата на „Атака“ нямат никакви организационни ангажименти към предприятията – концесионери или към тяхната браншова организация. АИКБ и БТПП нямат никакви „служебни“ задължения да бъдат солидарни с тях. Въпросът е изцяло принципен, но в „Атака“ за това не дават пет пари. Там си действуват по план – сега ще се изправят пред избирателите си и с апломб ще обявят, че „олигархията“ и „плутокрацията“ са провалили тяхната чудесна инициатива. Естествено, няма да чуем и дума, че чудесната инициатива е чудесен пример за законодателен брак. Избирателите ще бъдат надъхвани с поредната конспиративна теория, че някой пречи на г-н Сидеров и неговите съмишленици.

 

Всъщност, ако на някой „му пука“ за подобряване на условията по концесионните договори, за постигането на подобна цел и държавата като цяло и Народното събрание разполагат с богат инструментариум и тя е напълно постижима. Ако се констатират проблеми, биха могли да се водят преговори за предоговаряне на концесиите и за осигуряване на по-големи изгоди за държавата и обществото от концесионните договори. Но да се предлагат, проекти за решения, във вида като коментирания до сега проект, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“ си е чист волунтаризъм, игра на лозунги и размахване на необосновани предложения, изпълнението на които би натоварило държавата с непремерени рискове.

Последно променена в Вторник, 03 Февруари 2015 13:09
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg

Последните от Теодор Дечев

Влезте, за да коментирате