Президентът трябва да е мъж, не да подсмърча

Петък, 18 Декември 2015 09:57 Публикувана в Гледища Прочетена 639 пъти

Основният противник на САЩ е Китай

Тома Томов е политически анализатор. Завършва журналистика в Софийския университет през 1968 г. Работи в списание „Младеж“ (1966-1969). Прави серия репортажи от СССР и интервюира Александър Солженицин и Иля Еренбург. През 70-те години името му се свързва с програмата „Светът в действие“. Води седмичната програма „Панорама“. Пътуващ международен кореспондент е за САЩ, Европа, Япония, Азия, Близкия изток. Интервюира Джими Картър, Ричърд Никсън, Хенри Кисинджър, Сайръс Ванс, Марлон Брандо, Рей Бредбъри, Индира Ганди. През 90-те години реализира култовата рубрика „Наблюдател“. Снима падането на Берлинската стена и всичко, което се случва в модерния свят след това.

- Г-н Томов, идва ли друг свят, как е възможно съществуването в него, или планетата е обречена от безумието на трета световна война, за каквато в прав текст говори папа Франциск?
- Папата може да произнесе една проповед, но не може да премахне бедността. Това са неразрешими проблеми. Човекът направи от Земята концентрационен лагер и ще си плаща. Проблемът е, че при 100 души на Земята двама изхранват останалите, 10 души вършат работата и 13 управляват. Какво правим с останалите 75? Т.е. много са хората. Какво да се прави с бедността, която е колосална.

- Защо ни се случват арабски пролети, Сирия, бежанците, разстреляният Париж, сваленият руски Су?

- Всички тези събития трябва да се анализират самостоятелно. Трябва да се абстрахираме от конспиративните теории, защото Арабската пролет е едно, а процесите в Европа са съвсем друго. Те се подчиняват на различни логики. Всяка нация си има собствен кладенец на времето.

- Точно за кладенците питам. Това не е ли глобалният въпрос за владеенето на енергийните ресурси?

- Е, да. Имаше един момент, когато американците се нуждаеха много от Близкия изток и Сайръс Ванс даже каза, че това е сънната артерия на Америка. Така че от момента, в който сключват договора с крал Сауд, основателя на Саудитска Арабия, това е в сила. Но след енергийната революция, която бе извършена в Америка с фракинга, с лайт ойла, САЩ вече спокойно може да задоволяват нуждите си от петрол. По-скоро ще има страхотно сриване на цената. Затова американците в момента не се нуждаят от Близкия изток. Техният основен противник е Китай. Те не знаят как да менажират китайския възход. А след като направиха съдбоносна грешка в Близкия изток, се чудят как да се изтеглят, без да загубят същевременно, което е много трудно.

- Какви са възможностите за търсене на разумен изход от ескалиращата ситуация с ИДИЛ в Сирия, с миграционните вълни, с въоръжения конфликт и търговската война между Русия и Турция?

- Разумът е различен. Англосаксонският разум е един, руският е друг, китайският – трети. Дън Сяопин навремето имаше прекрасна фраза: „Когато се бият два тигъра, умната маймуна седи на дървото и гледа сеир”.

- Какво може да направи нашата малка държава, докато се бият тигрите, не трябва ли да се възползваме?

- Имаме продажен компрадорски елит. Той не заслужава да управлява страната, но друг нямаме. И с този елит тази страна толкова може да постигне. Повече не може.

- Трябва ли да плаче държавният глава?

- Държавният глава е и главнокомандващ. Представете си, че има война. Трябва да пратиш десетки млади хора на фронта. Не може да ги пратиш, подсмърчайки. Трябва да си мъж. Затова по-добре в България да има някой като Бенковски, който да може да ръководи хора в бой. Сега държавният глава – Росен Плевнелиев, е един мил човек, знае английски, строителен предприемач, но България може би би била по-добре, ако намери някой, който да не говори толкова много. Ама какъв съм аз да давам съвети на държавния глава?

- Това, че сме малка държава, не е ли нашият шанс, имаме ли полезен ход?

- Винаги има полезен ход. Докато си жив.

- Какво да правят големите – Путин и Ердоган. Възможен ли е диалог там, или разговорът приключи със свалянето на Су-24?
- Дано да не правят големи грешки, за да не се сринат нещата към военна конфронтация. Иначе и двамата са достатъчно силни лидери, за да се разберат.

- Обама, ЕС, Меркел къде объркаха визията си, възможен ли е коригиращ диоптър за съвременната политика?

- Да се управлява една държава, да се занимаваш с политика, е много трудно нещо. Айнщайн казва, че това е по-трудно от Теорията на относителността. Глобални лидери в момента няма. Още по-малко - големи. И светът в момента е в доста хаотично и неуправляемо състояние. Америка е по-слаба, но ще продължи да бъде водещата нация поне още 20-30 години. След това вече Китай, който неудържимо напредва, вероятно вече ще поиска да промени правилата. Ще изгони американците от Азия, а след това ще видим какво ще прави. Засега има два големи проекта. Единият е китайският, който, образно казано, е Коприненият път към Европа, подкрепян от 70 милиона строители и огромните им пари. Само в Лондон вложиха 62 милиарда. Другият проект е американският, който от едната страна захапва Европа, а от другата-Азия. Американският проект е класическият англосаксонски проект. Той се реализира, отначало, чрез английската империя, а след това - чрез американската демократична империя в момента. С пълен и тотален контрол над финансовия капитал на Запада. С най-добрата и най-могъщата армия. Те печатат парите на света. Кой ще победи, не може да се каже.

 

Източник: http://retro.bg/intervyu/toma-tomov-prezidentt-tryabva-da-e-mzh-ne-da-podsmrchabr-nbsp_2586.html

 

 

 

 

Последно променена в Петък, 18 Декември 2015 10:46
Влезте, за да коментирате