Шведският писател Хенинг Менкел:

Европа се превърна в континент на бъбривци

Китайците са новите колонизатори на Африка
Вторник, 11 Юни 2013 14:39 Публикувана в Гледища Прочетена 854 пъти
Хенинг Манкел е шведски писател, драматург, театрален режисьор и издател. Известен е с поредицата си о ткриминални романи от 90-те години на ХХ век. През 1985 г. основава театър „Авенида“ в Мапуто, Мозамбик, и оттогава живее и работи предимно там. Женен е за Ева Бергман, дъщеря на култовия шведски кинорежисьор Ингмар Бергман. 
За гражданин на света ли се смятате, или за швед, който се е приспособил в Африка?
- Възприемам се като дете на Просвещението, този подарък от Франция за целия свят. Живея в традицията на Дидро и енциклопедистите. Философите на просвещението разпространяваха знанието, за да се държат хората по-рационално. Вярвам в това – знанието е ключът към всичко, то прави света по-добър за живеене.
 
Обичайно казвате, че с единия крак живеете в пясъците на Мозамбик, а с другия в снега на Швеция...
- Днес ще ви отговоря, че може и да имам три крака – единият в снега, другият в пясъците, а третият – в Антиб, Южна Франция. Свикнал съм да се приобщавам към мястото, на което живея. 
 
Какво е чувството ви на „вътрешен“ или на „външен“  в Африка или в Европа?
- Винаги съм имал усещането, че гледам на света отвътре, защото това е мястото, което съм си отредил. Защо толкова много хора се възприемат като маргинални? Защото те не са се научили да слушат. Единственият начин да се интегрираш е да съумяваш да слушаш другите. Европа за разлика от Африка се е превърнала в континент на бъбривци – ние говорим толкова много, а слушаме толкова малко... 
En Afrique comme en Europe, avez-vous l'impression d'être un «insider» ou un «outsider»?
J'ai toujours eu le sentiment de voir le monde de l'intérieur parce que c'est la place que je me suis donnée. Pourquoi tant de gens ont-ils le sentiment d'être des marginaux? Parce qu'ils n'apprennent pas à écouter. La seule manière de s'intégrer est d'écouter les autres au lieu de parler sans cesse soi-même. L'Europe, à la différence de l'Afrique, est devenue un continent de bavards: nous parlons tant et nous écoutons si peu...
В речта си в Давос през януари вие говорихте не само за „хомо сапиенс“, но и за „хомо наранс“ /разказващ/.
За да съществува една история, са нужни двама души. - единият разказвач, а другият слушател. Аз често съм в ролята на разказвач., но имам също и добър слух. Точно оттам идват разказите. Убеден съм, че човешкото същество е единственият жив вид, който притежава това качество. Аз мога да ви разкажа за моите страхове, за моите мечти, а вие да ми разкажете вашите. Това прави от нас човешки същества – може би повече „хомо наранс“, отколкото „хомо сапиенс“.  
 
Слухът играе важна роля във вашия живот.
- Това е опасно твърдение, но ще ви кажа, че според мен, ако трябва да избирам между това да загубя зрението си и слуха си, предпочитам първата от двете злини. 
 
За пръв път сте били в Африка през 1972 година. От 30 години живеете поне 6 месеца в годината в Мозамбик. Как Африка промени живота ви?
- Тя ме обогати. Даде ми ясен поглед към Европа, защото отстъпът оттам ми дава възможност по-добре да виждам какво става на нашия континент, по-точно политическата ни система, която е най-добрата на света. Не сещам за някоя друга, която да я задмине, макар понякога да изглежда толкова крехка. Успоредно с това отстъпът ми дава възможност да осмисля нашите проблеми. Затова казвам, че Африка ме направи по-добър европеец.
 
Днес Китай е най-големият инвеститор в Африка. Стокообменът между Китай и Африка от 10 млрд. Долара през 2000 г. достигнаха до 200 млрд. Миналата година.През 2008, докато пишехне „Китаецът“, се безпокояхте за китайския неоколониализъм в Мозамбик. Пет години по-късно по-лоша ли е ситуацията там?
- Наскоро се случи нещо много интересно. Новият китайски президент, който неотдавна беше в Африка, заяви следното: „Ние, другите китайци, трябва да се държим по-добре в Африка“. Думите му предизвикаха събитие – те самите признават, че не могат да продължат като в миналото, като се държаха толкова зле с африканците.Но не оттеглям думите, които съм написал преди 5 години. Ситуацията не се е променила – нито към по-добро, нито към по-лошо. Тя се разпростря над по-големи територии.
 
В „Китаецът“ разказвате за проект, според който китайското правителство има намерение да засели в Африка милиони бедни.
- Един от големите проблеми в Африка в момента е, че не само китайци, но и индийци купуват обработваеми земи. , за да произвеждат стоки за собствените си страни, а не за африканците. Това е огромен проблем, защото те очевидно изнасят продукцията от Африка. Същото правеха португалците през 50-те години на миналия век. Те изпращаха бедните си фермери, които в по-голямата си част бяха неграмотни, но те имаха положение, което им позволяваше да командват африканците. Сега положението се повтаря с китайците. Китай има страхотен проблем – тя не знае какво да прави с около 200 милиона бедни селяни. Какво може да излезе от тях? Да ги прати в армията, за да ги умири?  Очевидно единственото решение е да ги експедира в Африка.
 
Има една съществена разлика – европейците владееха земята, а сега самите африканци я продават. 
- Защото те са принудени да продават. Китайците може да идват с обещанието да научат африканците как да произвеждат, за да изхранват своето население. Но не, те предпочитат да инвестират, за да изхранват собственото си население. Поведението им е същото като при европейските колонизатори.
 
Все пак има огромна пропаст между културите. Остават ли китайците чужди на африканската култура? 
- Все повече китайски квартали изникват в Африка, защото китайците не се смесват с африканците. Отдавна африканците са гледали на белите по същия начин, както сега гледат на жълтите с техните странни обичаи. Африканците са много търпеливи: засега наблюдават, но и ще реагират, ако е необходимо. 
 
Интервюто е публикувано във френския сайт „Нувел обсерватьор“. Предлагаме го със съкращения.
 
За китайската експанзия четете още: http://svobodennarod.com/world/1-propusnatiyat-shans-na-tunis.html
Последно променена в Сряда, 12 Юни 2013 15:06
Светломира Димитрова

Светломира Димитрова е дългогодишна журналистка в пресата, радиото и телевизията, която още в трудните месеци около 10 ноември сътрудничи на Радио “Свободна Европа” и на българската секция на Би Би Си, където продължава да работи до 2001 година.
Тя първа нарече БСП “столетницата”, но не е правила компромиси с нито една от останалите партии на власт. Изявява своята позиция в анализите си на страниците вестник „Демокрация”, “Дневник” и „Свободен народ”.
Завършила е френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в Париж, Лил и Висбаден.

Влезте, за да коментирате