Използуването на жени за самоубийствени нападения – от комунистите и социал-националистите до „джихадистките“ терористични групировки

Петък, 12 Август 2016 16:53 Публикувана в Гледища Прочетена 494 пъти
Въоръженото крило на Сирийската социална националистическа партия (SSNP) е пионер в използуването на жени, за извършване на самоубийствени нападения. Днес, въоръжената милиция на партията – „Орлите на бурята“ брои около 8000 души и се сражава в защита на президента Башар Асад под черното си знаме, на което е изобразена червена, леко стилизирана свастика. Въоръженото крило на Сирийската социална националистическа партия (SSNP) е пионер в използуването на жени, за извършване на самоубийствени нападения. Днес, въоръжената милиция на партията – „Орлите на бурята“ брои около 8000 души и се сражава в защита на президента Башар Асад под черното си знаме, на което е изобразена червена, леко стилизирана свастика. Снимка: Foreign Policy, http://foreignpolicy.com/2016/03/28/the-eagles-of-the-whirlwind/

В предишна публикация се спряхме доста подробно на използуването на жени за самоубийствени, терористични нападения в Нигерия. Става дума разбира се за „постиженията“ на нигерийската Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), по-известна като „Боко Харам“. (Виж: В „Боко Харам“ пламна борба за лидерство. Групировката масирано използува жени за самоубийствени атентати, Свободен Народ, 06 август 2016, 23:04, http://svobodennarod.com/world/5799-v-boko-haram-gori-borba-za-liderstvo-i-izpolzvat-zheni-za-atentati.html ).

 

Разбира се, Боко Харам съвсем не са открили използуването на жени, като атентаторки – самоубийки. И други войнствуващи и терористични групи са изпращали жени да провеждат самоубийствени операции в миналото, особено в края на 20-ия век. Като се започне с Ливан в край на 80-те години на 20-ия век, където членове на Сирийската социална националистическа партия в Ливан (виж справка за Сирийската социална националистическа партия в Ливан в края на публикацията), използуват „коли - бомби“ за да нанансят удари по израелската армия и по подкрепяната от Израел Армия на Южен Ливан. За разлика от Хизбула, ислямистката шиитска групировка, която е „пионер“ в използуването на атентатори – самоубийци в Ливан, Сирийската социална националистическа партия, използува това оръжие за да прокарва един светски, а не религиозен дневен ред. Партията използува и жени като атентаторки – самоубийки. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

Далече на изток от Сирия, „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (“The Liberation Tigers of Tamil Felam”), революционна организация, отдадена на каузата да отхвърли управлението на синхалите надз населените с тамили част от Шри Ланка (Цейлон), също използуват жени за самоубийствени мисии. От 90-те години на 20-ия век, до разпускането си през 2009 година, „Тигрите“ използуват повече атентаторки – самоубийки от която и да е друга войнствуваща групировка до този момент, като изпращат на смърт най-малко 46 жени.

 

Жена, членуваща в „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ извърши прочутото убийство на индийския министър – председател Раджив Ганди през 1991 година, след като поставя гирлянд от цветя на врата му по време на политическо шествие. През 2007 година, се проведе друг знаменит атентат. Тогава жена, членуваща в „Тигри за освобождение на Тамил Илам“, направи неуспешен опит да убие министър от правителството на Шри Ланка, като взриви експлозиви, скрити в сутиена й.

 

В края на 90-те години на 20-ия век, Кюрдската работническа партия (PKK) провежда няколко атаки срещу турски военни и полицейски обекти, чрез жени – атентаторки. Няколко от сътрудничките на PKK дори разполагат взривните устройства на корема си, за да създават впечатление, че са били бременни. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

Според анализатора на „Stratfor“ – Скот Стюарт (Scott Stewart), всички тези терористични групи, използували жени за самоубийствени атентати в ранния период на прилагане на това средство са били от марксистки произход, за разлика от „джихадистите“, които са основните организатори на самоубийствени атентати днес. Това твърдение може да се приеме с известни уговорки, защото Сирийската социална националистическа партия има по-далечно отношение към войнствуващите марксисти. Несъмнено, тя е влизала в съюзи с комунистически партии, както и с Арабската социалистическа партия БААС, като в момента въоръжените милиции на социал-националистите се бият в защита на президента Башар Асад.

 

Социал-националистите, стартират от позициите на един специфичен сирийски национализъм и иредентизъм, свързан с образуване на сирийска държава върху целия „Плодороден полумесец“ (виж справката за Сирийската социална националистическа партия в края на публикацията). В определени периоди, партията е третирана дори като основна дясна партия в региона. Всъщност, в нея можем да открием както наследник на първичния арабски национализъм, борещ се срещу османското владичество и срещу френския колониализъм, така и реплика на симпатията на мнозина арабски политици към германския националсоциализъм, за което свидетелствуват дори и символът на партията., който представлява просто една леко стилизирана свастика.

 

Тук е мястото да си спомним, че пан-арабизмът на Гамал Абдел Насър минава през сътрудничество и с националсоциалистите и през дружба със СССР. Така или иначе, има общност между тези групировки, изповядващи комунистически, национал – комунистически и национал социалистически възгледи.

 

Преди около десетилетие, чеченци станаха първите членове на радикална ислямистка или „джихадистка“ организация, която привлича жени за самоубийствени атентати. Между 2000 и 2004 година, чеченките – атентаторки самоубийки, често наричани и „Черни вдовици“, атакуват руски военни обекти в Чечня и цивилни обекти в Русия и дори се опитаха да ликвидират чеченския президент.

 

Според Скот Стюарт, независимо, че мъжете са приканвани по-често да жертват живота си заради вярата, все пак в Корана могат да бъдат намерени някакви аргументи в подкрепа и на мъченичеството на жените. Първият мъченик на Исляма е жена с името Сомайя. В добавка към мотиви като гняв и желание за отмъщение, които те споделят така, като го правят и секуларните терористи, жените „джихадистки“, които осъществяват самоубийствени мисии могат също така да се опрат и на някои мюсюлмански концепции за мъченичеството от типа на опрощаването на всички грехове и незабавното влизане в Рая.

 

Тук е мястото да се подчертае, че има достатъчно аргументирани становища на ислямски богослови, които изцяло отричат праведността на терористичните действия, така че става дума за личната интерпретация на потенциалната кандидатка за терористка и мъченица на вярата. Смята се, че в редица случаи, атентаторките – самоубийки се наемат със смъртоносни мисии, като начин да изкупят минали грехове или срам, свързан с изнасилване, изневяра или извънбрачна бременност.

 

С началото на втората Интифада, известна и като Интифадата „Ал Акса“, през септември 2000 година, бойните групи на палестинската съпротива широко използуват самоубийствените атентати като оръжие. Този метод е изключително ефективен за партизански начин на водене на война. Тъй като те отнасят малки, евтино изработени взривни устройства непосредствено до целите, атентаторите самоубийци, независимо от пола им, могат да нанесат по-големи поражения от по-големи устройства, които са взривени на разстояние от целите. При същото качество на експлозивите, изисквано за изработване на „камионите - бомби“, терористите могат да произведат дузини взривни устройства за самоубийствени нападения с тегло от 4,5 до 9 килиграма, вместо да използуват цялото количество експлозив наведнъж. Вместо да извъшат еднократен акт, терористите могат да организират със същите ресурси продължителна серия от нападения, с които да стресират и изтощят противника. (Stewart Scott (Lead analyst), An Unprecedental Use of Female Suicide Bombers, October 23-rd 2015, 09:15 GMT, Stratfor, Analysis, https://www.stratfor.com/analysis/unprecedented-use-female-suicide-bombers ).

 

По-специално, жените – атентаторки имат предимството, че излизат извън представите и стереотипите, как трябва да изглежда един боец – терорист. Затова те могат да се промъкват покрай служителите по сигурността без да бъдат заподозрени ни най-малко. Също така, има много сериозни културни препятствия пред това те да бъдат подлагани на физическо претърсване. Специално в Близкия Изток, жените – терористки могат да получат разрешение да преминат през контролно – пропескателни постове без да бъдат претърсвани, като често и лицата им остават покрити от традиционното облекло – „бурка“ или „никаб“, под което те лесно пренасят експлозиви и взривни устройства.

 

По време на Интифадата от 2000 година, когато израелците противопоставиха на вълната от самоубийствени нападения нови мерки за сигурност, палестинците започнаха да ангажират жени, за да ги заобикалят. Новата тенденция се видя през 2002 година, когато 28 годишна жена, свързана с „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“, детонира „шахидски пояс“ в Йерусалим, като уби един човек и рани още 81 души. След примера на „Бригадата на мъчениците от Ал Акса“, „Ислямски джихад“ и Хамас също използуваха жени – самоубийки за нападения срещу израелците.

 

Вълната от палестински самоубийствени атентати и по-специално от самоубийствени мисии на жени – атентаторки, спада драматично след като достига максимум през 2002 – 2003 година. През месец ноември 2006 година са проведени две самоубийствени бомбени атаки с участието на жени, срещу израелските сили в ивицата Газа. Но от територията на Израел няма съобщения за самоубийствени атентати с участието на жени от 2005 година насам, ако не се брои един аматьорски опит от месец октомври 2015 година.

 

Междувременно, други ислямистки организации възприемат тази ефективна тактика. Ал Кайда на Абу Мусаб ал Заркауи в Ирак, сега вече известна като Ислямска държава, започва да използува жени за самоубийствени нападения в края на 2005 година, като през месец ноември 2005 година, организира зрелищи атаки срещу три западни хотела в столицата на Йордания - Аман.

 

След като Ал Кайда започна да губи територия в Ирак след началото на така нареченото „пробуждане Анбар“, използуването на жени за самоубийствени нападения драматично нарастна на фона на отчаянието на ръководството на терористичната мрежа. През 2008 година бяха организирани 31 самоубийствени атаки с участието на 35 жени. От 2008 година насам, Ал Кайда в Ирак (сега вече – Ислямска държава) използува жени за самоубийствени нападения „пестеливо“. Независимо от това, ако Ислямска държава продължи да губи територии, може отново да стане свидетели на скок в броя на женските самоубийствени атентати в Ирак и в Сирия.

 

Всъщност, факт е, че в момента повечето „джихадистки“ групи, които използуват жени за самоубийствени нападения са ограничили използуването им в подобни операции. От края на 2005 година насам, извън Нигерия има само няколко такива изолирани случая. Повечето групи предпочитат да обличат мъже – самоубийци в женски дрехи, вместо да изпращат жени на такива мисии.

 

Точно този факт прави нигерийската Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), по-известна като „Боко Харам“, уникален случай в днешни дни. Става дума наистина за безпрецедентна терористична активност. (Виж: В „Боко Харам“ пламна борба за лидерство. Групировката масирано използува жени за самоубийствени атентати, Свободен Народ, 06 август 2016, 23:04, http://svobodennarod.com/world/5799-v-boko-haram-gori-borba-za-liderstvo-i-izpolzvat-zheni-za-atentati.html ). Само преди 10 години, „тигрите за освобождение на Тамил Илам“ бяха смятани за изключително явление, за това, че бяха изпратили на смърт 46 жени – тирористки в продължение на 18 години. Уилаят ал Судан ал Гхарби или „Боко Харам“, „сколаса“ да използува 50 жени за самоубийствени атаки само в рамките на една година – 2015.

 

Справка за Сирийската социална националистическа партия:

 

Сирийската социална националистическа партия (Syrian Social Nationalist Party, Parti populaire syrienor, Parti social nationaliste syrien) е националистическа поритическа партия, действуваща в Ливан, Сирия, Йордания, Ирак и Палестина. Тя се застъпва за създаване на Сирийска национална държава, простираща се върху така наречения „плодороден полумесец“ (също така известен като „люлката на цивилизацията“), включваща днешните Сирия, Ливан, Ирак, Кувейт, Йордания, Палестина, Израел, Кипър, Синай, югоизточна Турция (Александрета и Киликия) и югозападен Иран (Ахваз). Според Сирийската социална националистическа партия, тази държава ще се основава на „естествените географски граници“ на тази територия и на общата история, която споделят хората, живеещи в тези граници. (Setting things straight – whaш we mean by the word “Syria” & why ?, http://www.ssnp.com/new/about.htm ).

 

В сайта на партията, е дадена дефиниция на понятието „нашата Сирия“, което използуват сирийските социал-националисти в противовес на днешната Република Сирия: „Нашата Сирия има отчетливи естествени граници и се простира от планинската верига Таурус на северозапад и от Загроските планини на североизток до Суецкия канал и Червено море на юг, като включва Синайския полуостров и залива Акаба и от Сирийското море на запад (тук явно се има пред вид Източно Средиземно море, б. авт.) заедно с остров Кипър до дъгата на Арабската пустиня и Персийския залив на изток. (Този регион е известен и като Сирийския плодороден полумесец)“. . (Setting things straight – what we mean by the word “Syria” & why ?, http://www.ssnp.com/new/about.htm ).

 

С повече от 100 000 члена през 2014 година, Сирийската социална националистическа партия е втората по големина легална (!) политическа групировка в Сирия след Арабската социалистическа партия БААС – партията на фамилията Асад в Сирия и на Саддам Хюсеин в Ирак. (Оценката, че партията включва повече от 100 000 члена е на изданието „Заман ал Уасл“ (Zaman Al Wasl), създадено от Фатхи Ибрахим Байюд през 2005 година в град Хомс. Виж: Socialist Nationalist Party Mourns Two Fighters Killed in Clash With Rebels, January 30-th 2014, Zaman Al Wasl, https://en.zamanalwsl.net/news/3467.html ).

 

В Ливан, тя е била основна светска, секуларна, високо организирана елитарна партия в продължение на повече от 80 години. До ден днешен, тя е ключов фактор в коалцията „Съюз 8-ми март“. („Съюзът 8-ми март“ е коалиция от различни партии в Ливан. Тя е управляващата коалиция по време на правителството с министър – председател Наджиб Микати от юни 2011 до 23 март 2013 година. (March 8 finished, Aoun out in the cold, July 10-th 2013, 12:44 AM, The daily Star – Lebanon, Lebanon News, http://www.dailystar.com.lb/News/Politics/2013/Jul-10/223165-march-8-finished-aoun-out-in-the-cold.ashx#axzz2YVHIO4jG ).

 

Името на коалицията идва от 08-ми март 2005 година, когато различни партии призовават за провеждане на масова про-сирийска демонстрация в центъра на Бейрут в отговор на така наречената „Кедрова революция“. На демонстрацията се изказва благодарност на Сирия „за това, че е помогнала да се спре ливанската гражданска война“ и за „помощта й за стабилизиране на Ливан“ и за помощта й за „съпротивата на Ливан срещу израелската окупация“).

 

Сирийската социална националистическа партия е създадена в Бейрут през 1932 година, като антиколониална и национално освободителна организация, враждебна към френския колониализъм. Партията играе съществена роля в ливанската политика и в опитите за праврат през 1949 и 1961 година. След тези „участия“ на партията, тя е подложена на масови репресии.

 

Партията се опълчва срещу израелската интервенция в Ливан през 1982 година и срещу последвалата окупация на Южен Ливан до 2000 година. Тогава, поради продължителната си и последователна подкрепа за сирийското присъствие в Ливан тя се превръща в инструмент в ръцете на Арабската социалистическа партия БААС в Сирия.

 

В Сирия, Сирийската социална националистическа партия се превръща в основна дясна политическа сила в началото на 50-те години на 20-ия век, но е подложена на силни репресии през 1955 – 1956 година. Тя успява да запази организационната си структура и до към края на 60-те години на 20-ия век се присъединява към левицата, като се съюзява с Организацията за освобождение на Палестина и с Ливанската комунистическа партия, независимо от съществуващото между тях идеологическо противопоставяне.

 

През 2005 година, партията е легализирана в Сирия и се присъединява към водения от Арабската социалистическа партия БААС, Национален прогресивен фронт. В периода 2012 – 06-ти май 2014 година, партията е част от Народния фронт за промяна и освобождение. (Народният фронт за промяна и освобождение (Al-Jabha al-Shaabia lil-Taghyer wal-Tahrir) е коалиция от сирийски политически партии и е водеща сила сред легалната опозиция в Народния съвет на Сирия – еднокамарният парламент на страната). Фронтът е създаден през месец август 2011 година. (O’Bagy Elizabeth, Syria’s political Struggle: Spring 2012, June 07-th 2012, http://www.understandingwar.org/sites/default/files/Backgrounder_SyriasPoliticalStruggle_Spring2012.pdf ).

 

На 06 май 2014 година, лидерът на , Сирийската социална националистическа партия – Али Хайдар обяви, че партията му се оттегля от Народният фронт за промяна и освобождение, поради неразбирателство по отношение на позициите на партиите от коалицията за предстоящите президентски избори в Сирия. Сирийската социална националистическа партия застава в подкрепа на преизбирането на Башар ал-Асад.

 

В хода на гражданската война в Сирия, партията успява да повиши своето значение в границите на Сирия, като въоръженият й клон – Орлите на бурята (the Eagles of the Whirlwind), успява да набере около 8000 бойци, които се сражават редом с лоялистките сирийски въоръжени сили, подкрепящи Башар Асад срещу Сирийската опозиция и срещу Ислямска държава. (Samaha Nour, The Eagles of the Whirlwind, March 28-th 2016, Foreign Policy, http://foreignpolicy.com/2016/03/28/the-eagles-of-the-whirlwind/?utm_source=Sailthru&utm_medium=email&utm_campaign=New%20Campaign&utm_term=Flashpoints ).

Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате