Франчайзите на Ал Кайда и други ислямистки формации се борят за лидерството на „джихада” в Западна Африка

Петък, 26 Август 2016 17:13 Публикувана в Гледища Прочетена 588 пъти
Северно африкански „франчайз” на Ал Кайда си пробива път на юг. Идеологията на Ислямска държава получава разпространение в Северна Африка и нарастващата популярност на групировка постави Ал Кайда в отбранителна позиция. Усещайки необходимостта да се демонстрира наличието на обединен фронт пред света, лидерите на ядрото на Ал Кайда оказаха натиск върху отделните си „франчайзи”, да оставят на страна различията си и да обединят сили срещу общия враг. На картата с различен цвят са отбелязани акциите на различни терористични формации в Западна Африка. Цветовете на отделните формации са както следва: Сиво - Ал Кайда в Ислямски Магреб (al Qaeda in the Islamic Maghreb - AQIM); Червено – „Тези, които подписаха с кръв” (“Those Who Signed in Blood”); Лилаво – Движение за единство и джихад в Западна Африка (Movement for Unity and Jihad in West Africa); Зелено – „Защитници на вярата” - Ансар ад Дин (Ansar Dine); Синьо – Движение за освобождение на Масина (Macina Liberation Movement - FLM); Охра - ал-Мурабитун (al-Mourabitoun), в някои източници се появява като „Батальонът ал-Мурабитун”. Броят на смъртните случаи при различните нападения, отбелязани с цветни кръгчета се вижда от диаметъра на съответното кръгче, даден в легендата. Данните са за периода 01 януари 2013 г. – краят на месец март 2016 година. Северно африкански „франчайз” на Ал Кайда си пробива път на юг. Идеологията на Ислямска държава получава разпространение в Северна Африка и нарастващата популярност на групировка постави Ал Кайда в отбранителна позиция. Усещайки необходимостта да се демонстрира наличието на обединен фронт пред света, лидерите на ядрото на Ал Кайда оказаха натиск върху отделните си „франчайзи”, да оставят на страна различията си и да обединят сили срещу общия враг. На картата с различен цвят са отбелязани акциите на различни терористични формации в Западна Африка. Цветовете на отделните формации са както следва: Сиво - Ал Кайда в Ислямски Магреб (al Qaeda in the Islamic Maghreb - AQIM); Червено – „Тези, които подписаха с кръв” (“Those Who Signed in Blood”); Лилаво – Движение за единство и джихад в Западна Африка (Movement for Unity and Jihad in West Africa); Зелено – „Защитници на вярата” - Ансар ад Дин (Ansar Dine); Синьо – Движение за освобождение на Масина (Macina Liberation Movement - FLM); Охра - ал-Мурабитун (al-Mourabitoun), в някои източници се появява като „Батальонът ал-Мурабитун”. Броят на смъртните случаи при различните нападения, отбелязани с цветни кръгчета се вижда от диаметъра на съответното кръгче, даден в легендата. Данните са за периода 01 януари 2013 г. – краят на месец март 2016 година. Карта: Stratfor. Източник: ACLED.

Серия от необичайни атаки от страна на североафрикански клон на ал Кайда, може да хвърли светлина върху най-новите затруднения на „джихадистката” мрежа. В Ал Кайда в Ислямски Магреб (al Qaeda in the Islamic Maghreb - AQIM) се натрупва напрежение, поради необходимостта да се окаже съпротива на нарастващото проникване на Ислямска държава на нейната територия, на отнемането от страна на ИД на материални и финансови ресурси на ал кайдистите, както и на отнемане на част от човешките им ресурси.

 

Възходът на ефективен конкурент за водачеството в глобалния „джихадизъм” в лицето на Ислямска държава принуждава Ал Кайда да засилва активността си, особено в райони, където терористичната „ДЕЗорганизация” е била отслабена. Северна Африка и по-специално Мали, където Френската военна интервенция чувствително е ограничала боеспособността на Ал Кайда в Ислямски Магреб (AQIM) през последните няколко гозини, е едно от тези места.

 

Обръщането на военното щастие на AQIM, вследствие на ударите и на Ислямска държава и на Франция, може би е мотивът, който стои зад последния изблик на нападения срещу „меки цели” в различни африкански страни, като атакта срещу хотел „Сплендид” (Hotel “Splendid”) в Буркина Фасо и срещу курорта „Гранд Бассам” (“Grand Bassam”) в Брега на слоновата кост (Кот д’Ивоар).

 

Тъй като местният „франчайз” на Ал Кайда – AQIM се бори със зъби и нокти за да оцелее и да реагира адекватно на многобройните заплахи за положението си в региона, североафриканската групировка най-вероятно ще продължи да засилва атаките си срещу „западни” мишени в страни, които изпитват недостиг на ресурси в областта на сигурността и не могат да ги защитят.

 

През месец декември 2015 година, ал-Мурабитун (al-Mourabitoun) – фракция, отцепила се от AQIM, предвождана от Мохтар Белмохтар (Mokhtar Belmokhtar), се присъедини обратно към североафриканския „франчайз” на Ал Кайда след близо три години на отчуждение и раздяла. Събирането на двете фракции имаше забележимо отражение, както върху темпото, така и върху изборът на мишени за терористична актиност в Западна Африка. (Squeezed by its Rivals, al Qaeda Fights to stay Relevant, April 1-st 2016, 19:29 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/squeezed-its-rivals-al-qaeda-fights-stay-relevant ).

 

Сътрудничеството между двете фракции, отразява една ключове сила на глобалната „франчайзингова” структура на Ал Кайда – гъвкавостта. Способността на различни звена на Ал Кайда да работят заедно или сами за себе се, им дава две основни предимства пред техните противници – по-добре финансирани и по-динамични групи, както и способността да набират малки, местни въоръжени бойни групи за собствените си цели.

 

AQIM ще се нуждае от тези предимства, ако иска да изгради отново присъствието си в региона. Като се имат пред вид местните и регионални цели на AQIM, скорошните високопрофилни атаки, които едновремемно с това са ниско бюджетни, обслужват две предназначения. От една страна, те минират регионалната сигурност, като правят местните правителства да изглеждат неспособни да защитят техните граждани. Едновременно с това, те привличат международното внимание към Ал Кайда, като напомнят на хората с мисловна нагласа, близка до тази на „джихадистите”, като и на целия свят, че Ислямска държава не е единственият могъщ претендент за лидерството в глобалното „джихадистко” движение.

 

По-долу е дадена информация за основните играчи в „джихадистките” дейности в Западна Африка през последните години.

 

„Защитници на вярата” - Ансар ад Дин (Ansar Dine)

 

Ансар ад Дин (Ansar Dine) означава „Защитници на вярата”. Това е въоръжена група, ръководена от Ияад Аг Гхали (Iyad Ag Ghaly), един от видните лидери на възстанието на туарегите в периода 1990 – 1995 година, който е заподозрян, че е свързан с AQIM. Основната причина за това убеждение на анализаторите е фактът, че ръководител на AQIM е неговият братовчед Хамада Аг Хама (Hamada Ag Hama). Ансар ад Дин се стреми да въведе Ислямския закон – шариа в Мали. Първата акция на групата е проведена през месец март 2012 година. Тази органиазация не трябва да се смесва със суфитското движение Ançar Dine, създадено в южната част на Мали през 80-те години на миналия век от Шериф Осман Хайдара (Chérif Ousmane Haidara), което по принцип е миролюбиво и стои на диаметрално противополжни позиции срещу войнствуващия ислямизъм.

 

Войнствуващата групировка Ансар ад Дин (Ansar Dine) напада и руши светите места на суфитите. Стоейки на салафистки позиции, като интерпретация на Исляма и като идеология, Ансар ад Дин смятат гробниците на мюсюлмански светци и другите свети местана Суфите за идоли. Подобно поведение спрямо гробниците на мюсюлмански светци – Суфи имат и салафитите в Египет и Либия.

 

През юли 2012 година, местни жители в Тимбукту разказват пред Reuters, че бойците на Ансар ад Дин са заплашили да разрушат всичките 16 мавзолея в града, въпреки острите международни протести, в това число и призива на генералния – директор на Юнеско – Ирина Бокова за незабвно спиране на разрушенията. Според местен жител, заявил това пред Reuters, бойците на Ансар ад Дин са разрушили гробниците на Сиди Елмети (Sidi Elmety), Махаман Елмети (Mahamane Elmety) и на Шейх Сиди Амар (Cheick Sidi Amar). Всичките са се намирали в запазната част на града.

 

Други пък свидетелствуват, че Ансар ад Дин са унищожили и мавзолеите на трима местни светци – Сиди Махмуд, Сиди Ел Мокхтар и на Алфа Мойа, както и поне още седем гробници. (Diallo Tiemoko, Adama Diarra and Bate Felix, Mali Islamists destroy more holy Timbuktu sites, July 01-st 2012, 08:59 am EDT, Reuters, World News, http://www.reuters.com/article/us-mali-crisis-idUSBRE86008Z20120701 ).

 

„Ние сме субект на религията, а не на международното обществено мнение. Да се строи върху гробове е дело противно на Исляма. Ние разрушаваме мавзолеите, защото така повелява нашата религия”, заявява Омар Улд Хамаха (Omar Ould Hamaha), който е говорител на Ансар ад Дин (Ansar Dine) през месец април 2012 година. (Diallo Tiemoko, Adama Diarra and Bate Felix, Mali Islamists destroy more holy Timbuktu sites, July 01-st 2012, 08:59 am EDT, Reuters, World News, http://www.reuters.com/article/us-mali-crisis-idUSBRE86008Z20120701 ). Малко по-късно, през месец август 2012 година, Омар Улд Хамаха ще стане военен командир на Движението за единство и джихад в Западна Африка - MUJWA / MOJWA, което според едни е свързано с Ал Кайда, а според други се е роило от AQIM. (Thiolay Boris, Le djihad du “Barbu rouge”, L’Express, 03 – 09. 10. 2012, pp. 40 - 41).

 

Основната социална и етно-конфесионална база на Ансар ад Дин е племето Ифора (Ifora), обитаващо южната част на населената с туареги територия в Сахара. Както вече беше отбелязано, Ансар ад Дин е разглеждана като свързана с AQIM, поради роднинската връзка между лидера на „Защитниците на вярата” - Ияад Аг Гхали (Iyad Ag Ghaly) с неговия братовчед Хамада Аг Хама (Hamada Ag Hama). (Islamic fighters call for Sharia law in Mali, March 13-th 2012, 06:00 PM, Vanguard, Breaking News, by AFP, http://www.vanguardngr.com/2012/03/islamist-fighters-call-for-sharia-law-in-mali/ ).

 

Тезата за връзката между Ансар ад Дин и AQIM е оспорвана. През месец април 2012 година, професор Салма Белаала от Warwick University, която изследва „джихадизма” в Северна Африка, заявява, че такава връзка няма и че Ансар ад Дин противостои на Ал Кайда. (Lister Tim, Disaster looms for people of Mali as country is split by revolt, April 13-th 2012, 09:44 GMT, CNN, Regions, http://edition.cnn.com/2012/04/12/world/africa/mali-revolt/ ). На същото становище е и Муса Аг Ассарид (Moussa Ag Assarid), представител на Националното движение за освобождение на Азауад (National Movement for the Liberation of Azawad - MNLA) в Париж. Той прави две характерни изявления:

 

„Най-голямото предизвикателство в момента (става дума за 2012 г., б. авт.) не са военните (от централното правителство на Мали, б. авт.), а да се отървем от Ал Кайда. Нуждаем се от училища и не достига храната за хората и това е защото Ал Кайда дестабилизира обстановката”. ...

 

„Истина е, че Ансар ад Дин развяват черни знамена, но те не са Ал Кайда. Те искат стабилност на улиците. Независимо, че те искат въвеждането на Ислямския закон – Шариа, те са против Ал Кайда също”. Последнто изказване на Муса Аг Ассарид е подкрепено пред CNN от професор Салма Белаала от Warwick University, която прави подобна оценка: „Не можем да правим систематична връзка между AQIM и туарегите (имат се пред вид туарегите от Ансар ад Дин, б. авт.). Това е напълно фалшиво” е заявила тя еднозначно. (Lister Tim, Disaster looms for people of Mali as country is split by revolt, April 13-th 2012, 09:44 GMT, CNN, Regions, http://edition.cnn.com/2012/04/12/world/africa/mali-revolt/ ).

 

Според местни жители в Тимбукту, сред бойците на Ансар ад Дин има хора, които са дошли от Мали, Алжир и Нигер. Reuters цитира местен жител, споменат поименно,, който казва: „Това, което най-много ме шокира е присъствието на чужденци между тях (между бойците на Ансар ад Дин, които опустошават Тимбукту, бел. авт.), които изпадат в амок докато крещят „Аллах Акбар”. За мен това е обявяване на война и престъпление срещу нашето културно наследство. Време е международната общност да ни помогне”. (Diallo Tiemoko, Adama Diarra and Bate Felix, Mali Islamists destroy more holy Timbuktu sites, July 01-st 2012, 08:59 am EDT, Reuters, World News, http://www.reuters.com/article/us-mali-crisis-idUSBRE86008Z20120701 ). (Diallo Tiemoko, Adama Diarra and Bate Felix, Mali Islamists destroy more holy Timbuktu sites, July 01-st 2012, 08:59 am EDT, Reuters, World News, http://www.reuters.com/article/us-mali-crisis-idUSBRE86008Z20120701 ).

 

На 24 януари 2013 година, една фракция, наричаща се „Ислямско движение за Азауад” (Islamic Movement for the Azawad) се отцепва от Ансар ад Дин. Групата е оглавена от туарегския лидер Алгхабасс Аг Инталла (Alghabass Ag Intalla). (Raghavan Sudarsan and Edward Cody, French troops face complicated military landscape in Mali, January 24-th 2013, The Washington Post, World, https://www.washingtonpost.com/world/french-troops-face-complicated-military-landscape-in-mali/2013/01/24/521d6ab0-6617-11e2-889b-f23c246aa446_story.html ; Виж също така: Polgreen Lydia, Faction Splits From Islamist Group in Northern Mali, January 24-th 2013, The New York Times, http://www.nytimes.com/2013/01/25/world/africa/faction-splits-from-islamist-group-in-northern-mali.html?_r=1 ).

 

Съобщението за отделянето на Ислямското движение за Азауад е оповестено с изявление, излъчено по Радио “France Internationale”, заедно с декларацията, че новото движение ще търси начин за решаване на кризата в Мали чрез преговори. Азауад е туарегското наименование на общирна част от пустинята, населена с тази етническа група.

 

Алгхабасс Аг Инталла (Alghabass Ag Intalla) е описан от Радио “France Internationale”, като виден и уважаван туарегски лидер, наследник на род, който е бил традиционен управник на отдалечения и рядко населен регион Кидал в североизточната част на Мали. (Polgreen Lydia, Faction Splits From Islamist Group in Northern Mali, January 24-th 2013, The New York Times, http://www.nytimes.com/2013/01/25/world/africa/faction-splits-from-islamist-group-in-northern-mali.html?_r=1 ).

 

Също така се твърди, че той е бил измежду представителите на туарегите, които са се срещнали с дипломати от Мали в столицата на съседната Буркина Фасо – Уагадуго в края на 2012 година. Въпросните разговори са били опит за разрешаване на проблемите около отдавнашните оплаквания на народа на туарегите и за отделянето им от ислямистите. Тук, в това число се имат пред вид и ислямистите от други страни около Мали, по-специално Алжир, които действуват в северната част на Мали.

 

През месец март 2013 година, Ансар ад Дин е обявена за „Чуждестранна терористична организация” от Държавния департамент на САЩ. (U.S. Department of State, Media Note, Office of the Spokesperson, Washington DC, March 21-st 2013, Terrorist Designations of Ansar al – Dine, http://www.state.gov/r/pa/prs/ps/2013/03/206493.htm ). По същия начин тя е определена за терористична организация от Съвета за сигурност на ООН (United Nations, Security Council, Press Release, SC/10947, March 20-th 2013, Security Council Al-Qaida Sanctions Committee Adds Ansar Eddine to its Sanctions List, QE. A. 135.13. http://www.un.org/press/en/2013/sc10947.doc.htm ).

 

Движение за единство и джихад в Западна Африка (Movement for Unity and Jihad in West Africa – MUJWA) / (Movement for Oneness and Jihad in West Africa - MOJWA)

 

Движението за единство и джихад в Западна Африка (Movement for Unity and Jihad in West Africa – MUJWA, среща се и като Movement for Oneness and Jihad in West Africa - MOJWA) е активна, въоръжена, войнствуваща група, която се е роила от Ал Кайда в Ислямски Магреб (AQIM).

 

Тя съобщава за първата си въоръжена акция, чрез видеосъобщение на 12-ти декември 2011 година, като обявява, че намеренията й са да разпространи „джихада” в Западна Африка, но операциите й за сега остават ограничени на теиторията на южен Алжир и в северната част на Мали.

 

Омар Улд Хамаnа (Omar Ould Hamaha), който за кратко е говорител на Ансар ад Дин (Ansar Dine) след месец април 2012 година, става военен командир на MUJWA / MOJWA през месец август 2012 година. (Thiolay Boris, Le djihad du “Barbu rouge”, L’Express, 03 – 09. 10. 2012, pp. 40 - 41).

 

Една от фракциите в групировката се слива с групата на Мохтар Белмохтар (Mokhtar Belmokhtar) – Ал-Мулатамеен - Бригадата на маскираните мъже (Al-Mulathameen - Masked Men Brigade) и така през 2013 година се създава групировката ал-Мурабитун (al-Mourabitoun).

 

Групата на алжирския боец Мохтар Белмохтар (Mokhtar Belmokhtar) и базираното в Мали “Движение за единство и джихад в Западна Африка” (MUJWA / MOJWA) обявяват сливането си, като обявяват, че го правят за да отмъстят на Франция за нейната военна кампания в Мали. (Al-Qaeda offshoot claims Algeria attack, by AFP, March 3-rd 2012, Daily Nation, http://www.nation.co.ke/News/africa/Al+Qaeda+offshoot+claims+Algeria+attack/-/1066/1358978/-/vh0n3q/-/index.html ).

 

През месец юли, същата година, Съединените щати обявяват награда от пет милиона долара за залавянето на Белмохтар. Той е обвинен в организирането на смъртоносно нападение над завод в Алжир през месец януари 2012 година. От САЩ го обвиняват във взимане на заложници, отвличания и заговор за използуване на оръжие за масово поразяване. Тогава, в завзетия от хората на Белмохтар и обсаден от алжирските войски завод в Tigantourine, бяха убити 37 заложници. От тях трима бяха американски граждани. Заложниците загинаха по време на щурма на алжирските войски.

 

През месец май, MUJWA / MOJWA и хората на Белмохтар проведоха самоубийствени нападения „близнаци” срещу военен лагер в Нигер и срещу експлоатирана от френска компания уранова мина, като общо бяха убити 25 души.

 

„Вашите братя от Движението за единство и джихад в Западна Африка (MUJWA / MOJWA) и Ал-Мулатамеен - Бригадата на маскираните мъже (Al-Mulathameen - Masked Men Brigade) оповестяват своето съюзяване и сливане в едно движение, наречено ал-Мурабитун (al-Mourabitoun), което да обидини редиците на мюсюлманите около една и съща цел от река Нил до Атлантическия океан”, заявява новопоявилата се групировка в изявление, публикувано от мавританската агенция ANI, която често се използува за комуникация със света от бойците на „джихада”.

 

Освободително движение на Масина (Macina Liberation Movement – FLM)

 

По време на сраженията в Мали между правителствените войски, туарегските националисти и „джихадистите”, през януари 2013 година, ислямистите завземат град Конна (Konna) в централната част на Мали, след яростни боеве с войските на централното правителство. Няколко дни по-късно, те са изтласкани от града от френските войски, дошли на помощ на централното правителство. Това е началото на френската военна интервенция в Мали, известна като „Операция Сервал”.

 

Независимо от това, част от бойците – „джихадисти” успяват да се оттеглят организирано в убежища в планините и в пустинята и да се прегрупират. (France army in key Mali withdrawal, May 25-th 2013, BBC World, http://www.bbc.com/news/world-africa-22664484 ).

 

Бойци – ветерани от етническата група фулани тогава сформират ядрото на бъдещото Освободително движение на Масина (Macina Liberation Movement – FLM). Фуланите са около девет процента от населението на Мали, но преобладават в региона Мопти (Mopti Region), който през 19-ти век е бил център на ръководената от фулaните ислямска държава на Масина (Маасина).

 

Публиката научава за съществуването на Движението (Фронта) за освобождение на Масина през януари 2015 година, когато то поема отговорност за нападения в централната и южната част на Мали. Едно от знаковите убийства в дейността на Движението (Фронта) е нападението срещу имама Ел Хаджи Секу Ба (Elhadji Sekou Ba), който е от малкото духовни лица, осмелили се да говорят срещу надигащите се ислямски бойци в централната част на Мали. В своите служби в селото Баркеру (Barkerou), той порицава младите хора, които взимат оръжие в името на религията и вярата. На 13 август 2015 година, той е застрелян на прага си, малко след вечеря. (Farge Emma and Adama Diarra, Mali’s Islamist conflict spreads as new militant group emerges, August 19-th 2015, 08:05 am EDT, Reuters, World News, http://www.reuters.com/article/us-mali-violence-idUSKCN0QO19320150819#2K2trL5OYpi7dI0s.97 ).

 

Появата на новата групировка, набираща бойци в централната част на Мали измежду маргинализираното етническо малцинство на фуланите, предизвиква паника сред населението. Някои от местните управници избягват от работните си места. Движението за освобождение на Масина се оказва предизвикателство дори към десет хилядния миротворчески контингент на ООН, който се опитва да стабилизира положението в Мали.

 

Бойците на Движението (Фронта) са вдъхновявани от своя лидер – ветеранът „джихадист” Амаду Куфа (Amadou Koufa), който е радикален проповедник от град Мопти в централната част на Мали.

 

Самият Амаду Куфа е „марабут” (marabout) – мюсюлмански религиозен водач и учител в Западна Африка, а в миналото и в страните от Магреба. Марабутът често е учен, изучаващ Свещенния Коран или религиозен учител. Други могат да бъдат скитащи святи хора, които живеят от помощите на вярващите, суфи муршиди (духовни водачи в су) или лидери на религиозни общности. (Думата „муршид” идва от арабски и означава „водач” или „учител”, като основното значение е да си цялостен, да си разумен и зрял. В суфизма значението на думата е духовен водач. Названието Муршид се изолзува чест в суфитските ордени като Кадирия, Чищтия, Шадхилия и Сухрауардийя). Амаду Куфа разбира се изобщо не е суфит и е много далече от традиционното за суфитите миролюбие и толерантност. Той е един от командирите на ислямистките бойци по време на битката за Конна през 2013 година.

 

С появата си Освободително движение на Масина (Macina Liberation Movement – FLM), внася взривоопасен нов етнически елемент в и без това сложният религиозно – политическо – етнически конфликт в Мали.

 

Тогава експертите по сигурността са силно обезпокоени, че надигането на „джихадистка” група сред фуланите може да „регионализира” конфликта и насилието, защото този етнос брои 20 милиона души, разпиляни из Западна и Централна Африка.

 

„Рискът е в това, че връзките се изграждат между фуланите из региона и това може да бъде следващият голям регионален конфликт”, заявява тогава пред Reuters съветникът по разрешаване на конфликти, пребиваващ в столицата на Мали – Бамако, Аурелиен Тоби (Aurelien Tobie). „Навсякъде фуланите са маргинализирани, едновременно с това те имат силна идентичност и изградени връзки между тях” добавя експертът. (Farge Emma and Adama Diarra, Mali’s Islamist conflict spreads as new militant group emerges, August 19-th 2015, 08:05 am EDT, Reuters, World News, http://www.reuters.com/article/us-mali-violence-idUSKCN0QO19320150819#2K2trL5OYpi7dI0s.97 ).

 

Всъщност, убийството на Ел Хаджи Секу Ба (Elhadji Sekou Ba) е предшествано от цяла вълна на насилие в региона Мопти, насчена срещу тези, които се противопоставят на всевъзможните ислямистки формации в Мали.

 

По време на ислямистката окупация на северната част на Мали, Мопти остава последният бастион на правителствените сили, преди пустинните предели, където цари пълно беззаконие. Тази репутация рухва през месец август 2015 година, когато въоръжени мъже нападат хотел в близкия град Севар (Sevare) и убиват поне 12 души, включително и петима подизпълнители на поръчки на ООН. Един от нападателите носи „шахидски пояс” пълен с експлозив, който обаче не e детонирал. Това е нървият опит за самоубийствена атака в Мали, извън северната част на страната.

 

Източници от армията на централното правителство на Мали обвиняват Движението (Фронта) за освобождение на Масина за поне още две нападения в централната и в южната част на Мали, които възпрепятствуват опитите на властите и на мироопазващите сили на ООН да възстановят реда.

 

Нападението в Севар (Sevare) е „припознато” и от група, водена от алжирския „джихадист” – ветеран, Мохтар Белмохтар (Mokhtar Belmokhtar), който по това време се е „ребрандирал” като Ал Кайда на Западна Африка. Някои експерти отбелязват, че двете отделни претенции, кой е извършил нападението не се изключват взаимно, защото между ислямистките клетки в Мали има взаимно преливане.

 

„Стратегията на тези, които са лоялни към Куфа (Amadou Koufa, бел. авт.) се свежда до това да изпразни района от от административни ръководители, държавни служители и други, които сътрудничат с армията за да утвърдят авторитета си (авторитета на Движението (Фронта) за освобождение на Масина, бел. авт.) и да могат да набират по-лесно бойци”, казва Корин Дуфка (Corinne Dufka), Директор на Human Rights Watch за Западна Африка. (Farge Emma and Adama Diarra, Mali’s Islamist conflict spreads as new militant group emerges, August 19-th 2015, 08:05 am EDT, Reuters, World News, http://www.reuters.com/article/us-mali-violence-idUSKCN0QO19320150819#2K2trL5OYpi7dI0s.97 ).

 

Според Дуфка, за да постигнат това, ислямистите прилагат тактика на сплашване и на „прицелени” убийства.

 

Тя е документирала пет екзекуции на хора, които са били обвинени в сътрудничество с армията през 2015 година. Местен жител от района на Севар е съобщил на Reuters, че неколцина други селски старейшини са избягали в столицата на Мали – Бамако от страх от репресии.

 

Според малийски военни източници Движението (Фронтът) за освобождение на Масина се състои от части от местни бойци, които някъде през 2012 година са отишли на север, но след това са се завърнали обратно, когато френският военен натиск рязко се е усилил. Лидерите на Движението (Фронта) умеят да използуват недоволствата сред преобладаващото в района полуномадско население от народа Фулани, за да попълват редиците на отрядите си.

 

Някои фулани са получили оръжие от по-отдавна съществуващи въоръжени милиции, за да пазят пасищата. Подобни милиции, състоящи се от фулани, съществуват по протежението на сухия пръстен Сахел от запад на изток в цяла Африка, от Сенегал до Судан.

 

Смята се, че Движението (Фронтът) за освобождение на Масина е тясно свръзан с бунтовниците от Ансар ад Дин, чийто лидер Аг Гхали се е бил рамо до рамо с Куфа по време на „северната окупация”. В самата Ансар ад Дин има група от бойци, която се нарича „Бригадата от Масина” - препратка към могъщата държава на фуланите в Масина, съществувала през 19-ти век.

 

Андрю Лебович (Andrew Lebovich), външен експерт на Европейския съвет по международни отношения, е заявил, че Мопти е територия, която просто приканва радикалните групи към експанзия в нея, поради историческото й значение като център на ислямско управление. Речите на Куфа, разгарят „джихада”, воден от фуланите срещу враждебната им етническа група Бамбара (Bambara), за да създадат общирна Империя на Масина, която да се простре над Мали, Сенегал и Нигерия. (последното не е печатна грешка. Има се пред вид именно Нигерия, а не Нигер. Старата Империя Масина е владяла и земи в днешните северин щати на Нигерия). Столицата на старата империя Масина Хамдаллайе (Hamdallaye), днес лежи в развалини близо до съвременния град Мопти. (Farge Emma and Adama Diarra, Mali’s Islamist conflict spreads as new militant group emerges, August 19-th 2015, 08:05 am EDT, Reuters, World News, http://www.reuters.com/article/us-mali-violence-idUSKCN0QO19320150819#2K2trL5OYpi7dI0s.97 ).

Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате