Шоумения 2016 – Слави, Бареков и другите

Или някои социолози безобразно лъжат, или нещо страшно става в обществото ни
Сряда, 14 Декември 2016 10:59 Публикувана в Гледища Прочетена 2664 пъти
Николай Бареков и Слави Трифонов вече са се срещали в праймтайма на bTV, но срещата може да се повтори в друг контекст. Ако, не дай Боже, се случи, сблъсъкът Трифонов – Бареков ще е шоу, заслужаващо праймтайма. Само да не ни излезе през носа, както се случва почти винаги. Николай Бареков и Слави Трифонов вече са се срещали в праймтайма на bTV, но срещата може да се повтори в друг контекст. Ако, не дай Боже, се случи, сблъсъкът Трифонов – Бареков ще е шоу, заслужаващо праймтайма. Само да не ни излезе през носа, както се случва почти винаги. Снимка: Архив на „Шоуто на Слави“ - http://www.slavishow.com/content/uploads/2014/10/7_1-640x300.jpg

Четох някъде, че трагедията в Хитрино тествала човещината и съпричастността на хората. Благодаря от такива тестове.

 

Съчувствието и оказването на незабавна безвъзмездна помощ е задължителна реакцията на всяко нормално общество и видяхме, че, Слава Богу, българите са състрадателни и хуманни в подобни изпитания. Но все пак, това не е природно бедствие, а инцидент, довел до човешки трагедии, предизвикан от човешко нехайство и безхаберност.

 

Едно е вярно, Хитрино ни напомня кои са истинските ценности, кои са истинските загуби и болки и колко несъстоятелни са редица от ежедневните ни емоции и щения.

 

Газовата бомба, опустошила малкото шуменско село, показа и комичната маловажност на политическата бомба, стоварила се над страната след президентските избори. Но докато обаче спасителите с риск за живота си помагат Хитрино да започне бавното завръщане към нормалността, така наречените наши политици методично и неуморно ни готвят своите нови бомби.

 

Ще подминем вторнишкото дръзновение на част от реформаторите, които приеха управленски мандат, който няма кака да осъществят.

 

Идните дни ще покажат каква е била врътката. Дали от благодарност към президента, че ги върна - макар за кратко, към славните сини дни преди 19-тина години, те услужливо му дават още седмица, която ще му помогне да избегне конфуза да прави служебен кабинет с 20 дни живот. Това директно означава, че настоящите министри, сред които и доста реформатори, ще поуправляват до 22 – 23 януари.

 

Или просто приемат мандата с опит да го превърнат в някакъв трамплин за идващата през март предизборна кампания. Ще изчакаме търпеливо и ще видим.

 

Нека обърнем внимание обаче към една сериозна социологическа агенция, която преди дни даде отговор на въпроса какво трябва да направи Слави Трифонов, за да стане едва ли не премиер на страната. Оказва се много просто – да съумее да създаде партия и да се яви на предсрочния вот напролет.

 

Въпросната агенция му отрежда директно първо място в бъдещия парламент, изпреварвайки политически мастодонти като ГЕРБ и БСП. Чудо на чудесата. Или пък не – повод за кошмарни изводи за българския избирател, казвам го, колкото и да е силно внушението, че гласът Народен е глас Божи.

 

Или въпросните социолози безобразно лъжат като една тяхна колежка, която 2013-та направи смехотворна прогноза и бе изхвърлена от социологическата общност, или нещо страшно става в обществото ни.

 

Не се заблуждавайте от така наречения успешен референдум, иницииран от Шоуто на Слави и неговите сценаристи. Дори да бъда заподозрян, че не се прекланям пред волята на суверена твърдя, че половината от гласувалите „да“ на въпросите, ако бъдат спрени на улицата, или пък в частен разговор с познати, ще изразяват мнение, противоположно на вота си.

 

Излиза тогава, че след цели 27 години усилен демократичен преход, ние сме готови да направим № 1 в парламента хора, познати ни от ТВ шоу и от получалгазирани концертни сцени. Това показва пълния провал и несъстоятелност на политическата ни система, изградена до момента. Както и явното отчаяние на народа, който отново е готов да заложи на герои еднодневки, защото са интересни, говорят отракано и могат да пеят и свирят, примерно. С риск да се проявя като силно недемократичен тип, ще си пожелая Слави да не направи партия. Защото няма да е логично и въпреки евентуалната еуфория, ще задълбочи напълно заслужените ни комплекси.

 

Има обаче и по-лошо. Слави не е сам. Един друг съвременен герой, успял да сътвори малко чудо в политиката ни – с много пари, разбира се, е готов да прави още и нови чудеса. Почти като заплаха трябва да възприемем ищаха на евродепутата Бареков да прати в небитието досегашната си партия и да създаде нова. Нещо повече, тя нямало да бъде нито лява, нито дясна - ужасно банално и изтъркано, но на това шопът съвсем на място би се провикнал, че такова животно няма. Явно е много модерно да се търси митичният център, където се пресичат „чакрите“ на хорските надежди. Това виртуално пространство обаче е пренаселено от настоящи политически субекти, които твърдят, че били в центъра – равноотдалечени от паразитните ляво и дясно.

 

Бареков обаче е на друго мнение. След като с отпрашването си за Европарламента обрече на гибел предишната си партия, стигнала до депутатските кресла, сега – странно откъде тази енергия, е готов да атакува повторно сградата срещу коня. Ако, не дай Боже, се случи, сблъсъкът Трифонов – Бареков ще е шоу, заслужаващо праймтайма. Само да не ни излезе през носа, както се случва почти винаги.

 

Каквото и да говорим, най-вероятно ще станем свидетели на трескаво създаване на партии. Дори горните двама да ни пожалят, други няма да го направят. Странно защо бившият правосъден министър не си избере някоя от актуалните десни партии, а ще трябва да прави нова. Също така и Радан Кънев. Може би и Марешки се готви, изкушен от парламентаризма и резултата си от президентския вот.

 

България вече е набъбнала с няколкостотин партии, а идат и още. И тъй като целта на всички е благоденствието на народа, би трябвало тук да е раят на земята, всички да сме братя (а не братовчеди, както разкри Иван Костов преди много години) и благата да ни заливат отвсякъде.

 

Но картината е друга. Село Хитрино, близо до Шумен…

Влезте, за да коментирате