СВОБОДЕН НАРОД

От известно време българската прокуратура е особено и неочаквано активна. На какво се дължи тази нейна инициативност е въпрос, на който трябва да отговорят държавните обвинители. Не е необходимо да си в тази система, за да усетиш „полъха на промяната“ в поведението на столичните обвинители. От около месец и половина не минава новинарски блок, в който водещите новини да не са свързани с повдигнати обвинения на известни лица, по един или друг начин свързани с политиката.

НОВИТЕ ОБВИНЯЕМИ

Пръв крак повлече Делян Добрев от ГЕРБ, след това Румен Овчаров, Петър Москов, Николай Ненчев, Трайчо Трайков, Симеон Дянков, Иво Прокопиев. Прокуратурата се сети и за един нейн стар познайник – Алексей Петров, който бе обвинен, междудругото, и в пране на пари. За сведение само, дългогодишната битка на последния с държавното обвинение досега винаги завършваше с победа на бившата барета, а част от прокурорите по делата му вече са отстранени от системата.

От тези дни е и обвинението на пловдивския кмет – Иван Тотев. Говори се, че още един кмет, този на Елин Пелин, също ще стане клиент на прокуратурата.

Никой не разбра точно, в какво се обвиняват горните лица, само стана ясно, че са обвинени в ощетяване на държавата с милиони чрез сключените от тях сделки. На всички запознати с наказателното и административното право им е ясно, че за да се подпише една сделка от министър, то тя е минала за одобрение през редица отдели, а често и през самия Министерски съвет. Но това настрана!

Някак странна за всички е текущата прокурорска активност в кратък интервал от време, при положение, че деянията, за които гореизброените са обвинени, датират отпреди няколко години. Защо прокуратурата изведнъж се сети, че във ваксините на Москов и в сделката за АЕЦ Белене има нещо нередно, не стана ясно. Основателни ли са съмненията на юристи, че дейността на подчинените на Сотир Цацаров е насочена към следващия доклад за напредъка на страната в правораздавателната и правоохранителната система?

СРАВНЕНИЕТО С РУМЪНИЯ

Последните години стана особено актуален примерът на съседна Румъния за борбата й с корупцията по високите етажи на властта. Няма да обръщам внимание на това, че образец за борбата с корупцията ни е държава, която към влизането ни в ЕС през 2007г. бе след нас във всяко отношение. Спирам се обаче по същество на борбата с корупцията. Разликата между румънската и нашата борба е, че там наистина имаше осъдени и то високопоставени осъдени, а тук и на малките деца е ясно, че повдигнатите обвинения целят да респектират и да „хвърлят прах в очите на хората“.

В Румъния осъзнаха, че никой не е по-голям от държавата и закона и сега берат плодовете от това си проумяване. Вкараха в затвора бившия премиер Адриан Нъстасе, медийния магнат Дан Войкулеску, който има своя прототип и в нашата действителност, бившия кмет на Клуж Напока Сорин Апосту, футболната легенда Джика Попеску, все лица, които имат своята огромна тежест в обществото.

Трябва да се отчете, обаче, и една прилика между двете „борби“ - тази в политическата пъстрота на „клиентите на прокуратурата“, както се изразяват журналистите. И в Румъния, и у нас, обвиняеми са хора от целия политически спектър – леви, десни, центристи. Това се оказва, обаче, единствената допирна точка в съдебната сфера със съседна Румъния. Без да влизам в реториката на една от новите партии в българската политика, ще отбележа, че все по-голямо е усещането за борба с инакомислещите, с тези, които дръзнат да кажат нещо против Главния прокурор и прокуратурата въобще. Все повече се усеща, че се симулира дейност, за да се напълнят новинарските хроники и да се даде на народа зрелище.

Вече всички познават г-жа Румяна Арнаудова – говорителката на прокуратурата, на чието ефирно време в последните месеци може да завиди и премиера Борисов. Дали обаче тя ще изнесе пресконференция за това, че повече от година и половина от убийството на ученика – Георги Игнатов, станало на центъра на София посред бял ден, все още разследването е на кота нула? А за всекидневните неразкрити престъпления в малките градове и села? Там населението все повече забравя, че фунцията на МВР и Прокуратурата е да охраняват правата им и да пазят реда в страната. Все понятия, които продължават да губят смисъл.

Бележка на редакцията: Статията е постъпила в редакцията на 26 януари 2017.