Май станахме малко по-нормална държава

Звучи елементарно, но явно граничи с невъзможното – крайно време е политиците да спрат с напъните да нагодят системата спрямо себе си, своите амбиции и комплекси
Петък, 24 Февруари 2017 09:51 Публикувана в Гледища Прочетена 627 пъти
Ако в някакъв момент, който би бил щастлив за нас, политическата ни класа вземе, че потърси причините за хаоса у нас най-вече в себе си и се направят необходимите експертни и морални корекции, то тогава подобни промени в начина на гласуване и избиране на управляващи ще се окажат напълно излишни. На снимката – момент от протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Ако в някакъв момент, който би бил щастлив за нас, политическата ни класа вземе, че потърси причините за хаоса у нас най-вече в себе си и се направят необходимите експертни и морални корекции, то тогава подобни промени в начина на гласуване и избиране на управляващи ще се окажат напълно излишни. На снимката – момент от протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Снимка: Булфото.

Конституционният съд поокастри плевела „задължително гласуване“, появил се в Изборния кодекс от дръзновението на така наречените патриоти в миналия парламент.

 

Безславен край на една глупава идея, тръгнала преди три години от доскорошния президент Плевнелиев.

 

Станахме малко по-нормална държава. Но малко.

 

Конституционните съдии не отмениха напълно унижението за българския гласоподавател, но с акта си все пак подчертаха несъстоятелността на подобни решения.

 

Обявявайки за противоконституционни санкциите, предвидени в кодекса за негласувалите граждани, КС на практика превърна чл. 3 от Изборния кодекс в абсолютно излишен, като присъствието му дори вече е комично.

 

Редно е следващите законотворци напълно да го изхвърлят, тъй като в момента ситуацията е малко абсурдна. От една страна законът ни задължава да гласуваме, без обаче да ни наказва, ако не му се подчиним. Така гласуването зависи единствено от желанието ни, чувството за отговорност и гражданска активност. Както беше преди и както е редно да бъде.

 

Ако искат активност и опашки пред урните, политиците да се напрегнат малко и да убедят избирателя, че има смисъл от гласуването му. Това обаче не е лесно, тъй като е свързано с по-малко приказване, но с повече работа, която да превърне в реалност изречените обещания. Свързано е и с повече морал и личен пример.

 

Недоразуменията, които витаят около избирателната ни система не свършват обаче със задължителното гласуване.

 

Сериозно сме застрашени от вероятността да бъде въведен мажоритарен избор на депутати и то с абсолютно мнозинство в два тура. Благодарение на „референдума на Слави“, провел се заедно с президентския вот, сега някои среди, а и самият шоумен, засилват натиска зададените въпроси в него веднага да бъдат вкарани в Изборния кодекс от бъдещите депутати.

 

Да припомним, освен за мажоритарното гласуване народът бе попитан и за премахването на партийните субсидии, и за… задължителното гласуване. По последния въпрос днес стана ясно какво мисли конституционният съд.

 

Но първите два, особено в комбинация, биха означавали (колкото и изтъркано да звучи), че настоящата и бъдеща олигархия ще се настани много трайно и особено уютно в българския парламент.

 

Основната цел на мажоритарното гласуване – изчезването на малките партии от парламента, което ще позволи по-лесно постигане на управляващо мнозинство, е разбираема, но избраният начин за постигането й е вреден и опасен. Защото причината за роенето на партии не е системата на гласуване, а ширещата се тотална безпринципност сред политиците ни (доказателство – настоящите кандидат-депутатски листи). Тя кара хората в разочарованието си непрекъснато да търсят нови и нови месии, които да ги изведат от блатото.

 

Впрочем спокойно може да се твърди, че бламираното от КС задължително гласуване изигра доста сериозна роля за масовостта на отминалия референдум, присламчил се удобно към изборите за президент.

 

Чул недочул, изплашен от санкциите, гласоподавателят отиде доста многобройно до изборните секции, като рекордната активност се оказа една перфектна патерица за допитването до народа. Което при други обстоятелства можеше и да не мине санитарния праг от 20 процента.

 

Ако в някакъв момент, който би бил щастлив за нас, политическата ни класа вземе, че потърси причините за хаоса у нас най-вече в себе си и се направят необходимите експертни и морални корекции, то тогава подобни промени в начина на гласуване и избиране на управляващи ще се окажат напълно излишни.

 

Звучи елементарно, но явно граничи с невъзможното – крайно време е политиците да спрат с напъните да нагодят системата спрямо себе си, своите амбиции и комплекси. Напълно справедливо е да поискаме ТЕ да „влязат в релсите“ на обществения интерес.

Утопия.

Влезте, за да коментирате