За търпението, мумиите, телевизора и сопата

Сряда, 11 Октомври 2017 22:12 Публикувана в Гледища Прочетена 387 пъти
Антон Тодоров беше обвинен хорово от медиите, че е заплашил журналиста Виктор Николаев в ефир. Антон Тодоров беше обвинен хорово от медиите, че е заплашил журналиста Виктор Николаев в ефир. Снимка: BiTelevison, http://www.bitelevision.com/anton-todorov-ot-gerb-se-izvini-na-zhurnalista-viktor-nikolaev-i-oshte-ot-kasnata-emisiya-na-6-oktomvri/

Този текст беше изпратен за публикуване доста преди г-н Антон Тодоров да подаде оставка. Всъщност, когато този текст е бил писан, нямаше никакви симптоми, че ще се стигне до оттегляне на г-н Антон Тодоров от Народното събрание. Така че, г-н Милослав Йосифов се оказа истински Нострадамус, но за съжаление, поради технически причини, поместването на коментара му закъсня фатално. Въпреки това го поместваме, защото в него определено има какво да се прочете.

 

Сигурно вече на всички е станало ясно, че в политиката ни влизат предимно неподходящи и случайни хора. Подтиквани от странни идеи, болни амбиции, комплекси, чисто битови мераци и т.н. Не особено интелигентни, зле възпитани, често със странно образование, подчертано нарцистични, безскруполни и много бързо и лесно придобиващи чувство за безнаказаност.

 

Три типа съдби имат тези случайни „политици“. Едни (уви малка част) успяват да се наложат, показвайки желание, търпение, морал. Други като еднодневките изгасват и изчезват бързо, трети обаче се издигат, арогантно демонстрирайки всичко изброено по-горе.

 

В рамките на неписания обществен договор медиите имат особено значение, у нас то също е валидно, въпреки зависимостите им, неясната собственост, податливостта на влияние.

 

Медиите са коректив, те могат и трябва да задават въпроси, държейки постоянно нащрек управляващата класа. Обществото има право да е информирано за всичко, ставащо в държавата – от успехите до престъпленията, далаверите и политическото задкулисие.

 

Не би трябвало да има по-жалко поведение от това на заплашващ политик, раздразнен и притиснат от журналистически въпрос. Публична тайна бе, че политиците ни по един или друг начин правят всичко възможно да си осигурят медиен комфорт.

 

В последно време обаче това спря да бъде тайно. Стигна се дотам, че един от най-рейтинговите водещи – Виктор Николаев от Нова ТВ, получи в рамките на един час заплахи от двама управляващи (вицето Валери Симеонов и депутатът гербер Антон Тодоров)– директно в ефир. Безгранична наглост, брутална демонстрация на чувство за безнаказаност. Колкото и да е банално – ако обществеността и медийното братство не дадат шумен и категоричен отпор на това, скоро ни очаква битност с измеренията на Оруеловата „1984“. Преди години Волен Сидеров написа страхотен предговор за българското издание на стряскащата антиутопия на Оруел. Така че да вземе и поговори със своя приятел и политически партньор.

 

Колкото до А. Тодоров, светкавично и справедливо спечелил прякора „Мумията“, там ГЕРБ ни представят една не особено качествена трагикомедия. Тодоров говори, а след него ГЕРБ бършат и се извиняват, уверявайки, че това не е позиция на партията, а лична на депутата им. След което Мумията продължава да говори, а Цветанов и компания пак се извиняват и т.н.

 

Или за управляващата партия ситуацията е много удобна – Антон Тодоров поизцапва с туй-онуй политическите им опоненти, срещу което герберите трябва само да се извиняват (нещо, което в политиката се владее до съвършенство), или вече са се видели в чудо и не знаят как да се отърват от А. Т., все пак самият той заяви, че е като мумията и винаги се връща.

 

А всъщност е много лесно да се разграничат (ако приемем, че се случва второто). Просто изключват депутата от парламентарната си група, махат го от комисиите, отнемат му трибуната и готово. Няма нищо по-незабележимо от независим депутат без партия в парламента. Автоматично такъв влиза в ролята на кучето, което лаело по кервана. В същото време ГЕРБ не губят нищо – от 95 стават 94 в парламента, предостатъчно, за да не изпускат контрола.

 

Ако това не се случи обаче, е напълно справедливо да си помислим, че всичко е предварително замислена схема, тип „добро и лошо ченге“ и хора като Антон Тодоров ще бъдат задействани винаги, когато има нужда.

 

Което дава хляб и за опозицията да започват творенето на предизборни крилати фрази от рода – „Гласуваш за Борисов, получаваш Мумията“ и подобни.
Ние пък можем да спрем телевизора. И да хванем сопата.

 

Бележка на редакцията:

Редакцията на „Свободен народ on line” се солидаризира с принципната страна на коментара на нашия редовен автор – г-н Милослав Йосифов. За съжаление, в България вече стана практика всеки да трябва да обяснява по няколко пъти, какво е искал да каже с дадено свое изказване. Затова и редакцията на „Свободен народ on line” пояснява, че помествайки горния коментар, тя взима позиция срещу лошите интонации в ефир, на хартия и онлайн. Молим обаче, деятелите на БСП, да не смятат поместването на горния коментар за подкрепа за тпните героични усилия да спрат изследването, разследването и нализирането на най-новата ни история, чрез законодателните си напъни да закрият така наречената „Комисия по досиетата”.

Добре е на „Позитано” 20 да си спомнят, че Законът за досиетата беше приет в сегашния му вид точно от правителството с министър-председател г-н Сергей Станишев. Този акт прави чест на това правителство и затова би било чудесна идея ако г-жа Корнелия Нинова и с-ие спрат законодатления си устремв тази посока. Ако им е трудно, могат да отидат да се фотографират още един път пред паметника на др. Тодор Живков в Правец. Такива „тиймбилдинги” действуват и успокоително и въодушевяващо на днешното ръководство на БСП и ще компенсират неудовлетворението от нескопосания им опит „да затворят страницата, без да са я прочели”.

Последно променена в Сряда, 11 Октомври 2017 22:26
Влезте, за да коментирате