„Направи си сам” - безгрижно европредседателство

Сряда, 20 Декември 2017 10:44 Публикувана в Гледища Прочетена 2787 пъти
Реконструираната Зала 3 на НДК, където ще се проведат ключовите заседания, свързани с българското председателство на Европейския съюз. Реконструираната Зала 3 на НДК, където ще се проведат ключовите заседания, свързани с българското председателство на Европейския съюз. Снимка: Национален дворец на културата (НДК)

Първо два цитата, после един въпрос.

„Защо искат да счупят държавата? Защо искат точно през януари, когато комисията и парламентът ще заседават, да са вотовете, защо не ги направиха декември, като са толкова принципни? Това ли беше градивната опозиция? Това ли е, което слушахме от декларации от г-жа Нинова, че те били за европейското председателство, имали приоритети? Те искат да затворят председателството." (Бойко Борисов, 16 декември, 2017 година)

„Ще изглежда (вотът на недоверие, б.а.) като мил семеен скандал докато имате гости”. (Томислав Дончев, 16 декември, 2017 година)

Уточнение – Дончев е вицепремиер на премиера Борисов, член е на ГЕРБ с лидер Борисов, води се за човек от близкото обкръжение на третия в държавата, двамата говорят за едно и също нещо, в един и същи ден. Какво не е наред тогава? Кой от тях бърка или ни заблуждава, или преиграва? Това някаква стратегия на герберите ли е, тактика за осигуряване на половингодишно безоблачно управление, или просто е проекция на скучното наследство от годините, изразяващо се в истеричното словосъчетание – „да не се излагаме пред чужденците”.
Въпросът – кога точно ви омръзна думичката „европредседателство”? Защото, докато преди години, когато за първи път някой обяви в публичното пространство, че някога ни очаква да председателстваме за 6 месеца ЕС, ни стана много загрижено, развълнувахме се наистина, авансово се почувствахме много значими и горди.

Сега властта се погрижи това дето започва от първи януари да се изпразни напълно от съдържание. За близкото бъдеще ни напомня само лекото притеснение кога, кои улици и за колко дълго ще бъдат затворени, за да могат малко или напълно непознати чиновници от Брюксел да се придвижат от летището до хотела, от хотела до НДК и обратно по същия маршрут.

Профанизирам вероятно малко ситуацията, но нямам вина. За това се погрижиха избраните да ни управляват. Те дори надминаха очакванията ни (това е комплимент, имат фантазията явно непрекъснато да ни изненадват).

Къде с намеци, къде с половин уста, или директно - „право, куме, в Очи”, ни бе сведено, че в периода 1 януари – 30 юни в държавата всичко трябва да е цветя и рози... и малко шампанско, разбира се. Никакви намръщени физиономии, не дай, Боже, протести или други (недемократични за ситуацията) улични мероприятия. С други думи – сребърният сервиз трябва да е излъскан и подреден, независимо от засъхналите неизмити остатъци от храна по вилиците.

Това важи най-силно за опозицията, която явно или трябва да изчезне за половин година, или да се държи прилично, усмихнато, конструктивно, отговорно и дръзновено. Идеалният вариант е да маха за welcome и goodbye с малки хартиени сини флагчета.

Затова явно г-н премиерът е скандализиран и разярен от опозиционното свръхнахалство да буни Родината с вотове на недоверие, които да оцапват с катран европредседателския мед. Напълно разбираем е и предвещаният от него Апокалипсис, ако това се случи. Ето тук точно Борисов се разминава с безгрижното спокойствие на вицето си Дончев, но защо се случва това, никога няма да узнаем.

Важното обаче е, че директивата е ясна и суверенът има все още 10-15 дни да „влезе в час”. Вариантите са или за половин година да си идем на село и да опразним столичния терен, или да си припомним начина за изразяване на всенародна любов в стил „деветосептемврийска манифестация от времената преди 10.11.89”.

Само дето всичко това си е чиста утопия. Няма как да стане. И вотове ще има, и някой и друг протест, и политически скандали, и бежански групи, прекосяващи страната в западно направление, и всичко, както си му е редът. Защото това е реалният живот, който не може да бъде спрян или подчинен по един или друг начин заради една рутинна за ЕС ротационна процедура.

Ако беше другояче, в Белгия примерно, чиято столица е и столица на ЕС, сиреч там са в перманентно европредседателство, не би трябвало да има политически живот, обществени и браншови вълнения, а валонци и фламандци, прегърнати, да си пият бирата, за да не обидят някого.

Много е вероятно дори някои среди у нас да подготвят специални „активности”, с които да се опитат да привлекат вниманието на гостите от Брюксел и Страсбург.

Ще бъдат изненадани. Висшето еврочиновничество ще ги дари с любезна усмивка и тънко съпричастие – по протокол, ни повече, ни по-малко. Това е.

А иначе ГЕРБ са длъжни, под „прикритието” на председателството, да се опитат да си осигурят 180 безгрижни дни. Едва ли ще успеят.

Последно променена в Сряда, 20 Декември 2017 14:17
Влезте, за да коментирате