За чудесата на PR-а и изчезващите знакови места в София

Банков клон грейна „изографисан“ със северни елени и пастички
Понеделник, 20 Август 2018 15:11 Публикувана в Гледища Прочетена 562 пъти
Най-вероятно в PR отдела на банката се е родила идеята да обърнат внимание върху сравнително новия клон, разкрасявайки го с еленово – сладкишените графити. По ирония на съдбата, това е своего роля „реабилитация“ на вече покойната сладкарница „Прага“. Най-вероятно в PR отдела на банката се е родила идеята да обърнат внимание върху сравнително новия клон, разкрасявайки го с еленово – сладкишените графити. По ирония на съдбата, това е своего роля „реабилитация“ на вече покойната сладкарница „Прага“. Снимка: © Теодор Дечев

Тези дни, клонът на „Уникредит Булбанк“, намиращ се на ъгъла на улиците „Гурко“ и „Г. С. Раковски“ в София, осъмна изрисуван с художествени графити, изобразяващи северни елени и … торти и пастички. Проведеното кратко разузнаване, донесе информацията, че не става дума за акт на „художествен вандализъм“, а за поръка на самата банка, изпълнена от видимо способни хора.

 

Разбира се, човек доста се чуди, когато види тази „арт декорация“. До Коледа има много време и преждевременното идване на Рудолф и компания може само да ни озадачава. Виж, тортите и пастичките са си на мястото. Вероятно зад тяхното изографисване стои гузната съвест на ръководството на банката, което затвори клона в емблематичната банкова сграда на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски“ и „Иван Вазов“ и го премести на споменатото вече място, където десетилетия беше придобилата вече почти историческо значение сладкарница „Прага“.

 

Ясно е, че на собствениците на помещението, което също стоя затворено с години, докато се уредят неизвестно какви проблеми около него, изобщо не им пука за историята, за знаковите места за социални контакти в София и прочее. Техният интерес е да съберат, колкото е възможно по-висок наем от имота си и да ас сигурни, че уговорената сума ще пристига редовно по съответната банкова сметка. В този смисъл, няма по-рационално решение от даването на помещението под наем на сигурна банка. (Има две – три банки, на които не бихме препоръчали да се дават под наем, каквито и да са имоти, но случаят не е такъв).

 

От друга страна, в банката явно са решили, че изключителната сграда срещу къщата на Иван Вазов, с която разполагат и която е един от символите на центъра на София, не е достатъчно „friendly“ за клиентите и от нея прекомерно лъха на история. Друго си е да направиш сладкарницата на банков клон. Това нито ще е първият, нито вторият случай, когато нещо по култовата „Раковска“ става на офис на банка или на застрахователно дружество. Не че няма нужда от такива, просто на столичния „Бродуей“ тези офиси станаха малко повечко.

 

Ако бях в по-патетично настроение, вероятно бих нарекъл този процес „дехуманизация“. Всъщност, това си е нормален резултат от свободна конкуренция с единствен критерий – наемна цена на квадратен метър. Така от участъка между улиците „Иван Вазов“ и „Стефан Караджа“ изчезнаха и Академичната книжарница, и някогашната сладкарница „София“ (станала впоследствие сладкарница „Лучано“ и започнена с първите сметанови торти, появили се след падането на Берлинската стена, Тодор Живков и монопола на масления крем в България) и наистина прочутата сладкарници „Прага“. Ресторант „Будапеща“ извади късмет и се прероди като част от веригата „Happy“.

 

Разбира се, общината изобщо не се намесва в подобни отношения, пък и по-добре. Там имат достатъчно паметници на културата, които не знаят как да опазят, та няма нужда да се бъркат в наемните отношения по „Раковска“.

 

Та, най-вероятно в PR отдела на банката се е родила идеята да обърнат внимание върху сравнително новия клон, разкрасявайки го с еленово – сладкишените графити. По ирония на съдбата, това е своего роля „реабилитация“ на вече покойната сладкарница „Прага“. Иначе графитите са симпатични. Не са чак като творчеството на Банкси, но едва ли са и необходими чак такива шедьоври. Ако беше дощъл някой подобен артист можеше да „зографиса“ фасадата на клона с някоя протестна, социално ангажирана картинка, та горките пиари на банката после да не знаят къде да се дяват…

 

Е, целта явно е постигната, щом и отдавна „обръгнал“ на такива „пиарски“ хитрости човек като мен, взе че си извади смартфона и засне фасадата. Все пак, да отдадем дължимото на тази художествена хитрост…

 

Послепис: Авторът декларира, че няма конфликт на интереси. С „Уникредит Булбанк“ имам съвсем нормални делови отношения и нямам каквито и да са рекламни договорености. Собствениците на помещението на бившата сладкарница „Прага“, както и на останалите споменати имоти по улица „Г. С. Раковски“ изобщо не познавам.

 

Още един послепис: За почитателите на Банкси, да напомним за една неочаквано възникнала преди няколко години връзка между загадъчният "графити артист" и Република България:

http://svobodennarod.com/entertaiment/item/3568-svetovnoizvestniyat-artist-banksi-spodeli-snimka-ot-protesta.html 

Последно променена в Понеделник, 20 Август 2018 15:54
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате