В очакване на гласуването на второ четена на Закона за счетоводството

На чия страна ще застанат народните представители – на шепа одитори или на хиляди малки предприятия ?

На вниманието на народните представители във връзка с предложени промени в член 37 от Закона за счетоводството
Сряда, 24 Октомври 2018 23:09 Публикувана в Гледища Прочетена 923 пъти
Народните представители ще изберат на чия страна да застанат. На страната на  около 6 хиляди микро и малки предприятия със над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета или на страната на няколко одитора, които събират „Данък одитори“ от тях, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят. Народните представители ще изберат на чия страна да застанат. На страната на около 6 хиляди микро и малки предприятия със над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета или на страната на няколко одитора, които събират „Данък одитори“ от тях, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят. Снимка: © Анелия Николова

Европейски принцип: Мисли първо за малките !

Предизборни обещания: Ще сведем регулациите до минимално изискуемите от правото на ЕС.

 

Действителност:

 

Прагове за одит – в България, на Балканите и според Директива 2013/34/ЕС

Държава                    Балансова стойност на активите                  Нетни приходи от продажби

ЕС – Директива                                      4000000 евро                                         8000000 евро

България                                               1000000 евро                                         2000000 евро

България                                                          0 евро                                                300 евро
Отнася се за АД, КДА и конслидирани дружества – допълнителна рестрикция само в България

Хърватска                                               2000000 евро                                         4000000 евро

Кипър                                                     3400000 евро                                          7000000 евро

Румъния                                                  3650000 евро                                          7300000 евро

Гърция                                                     4000000 евро                                         8000000 евро

Словения                                                  4000000 евро                                         8000000 евро

Сърбия                                                      4000000 евро                                        8000000 евро

Италия                                                      4400000 евро                                         8800000 евро

Белгия                                                       4500000 евро                                         9000000 евро

Австрия                                                      5000000 евро                                       10000000 евро

Германия                                                    6000000 евро                                       12000000 евро

Нидерландия                                               6000000 евро                                       12000000 евро

Великобритания                                           6541000 евро                                       13082000 евро

Швейцария                                                 18203000 евро                                       36405000 евро

 

При Италия, Белгия Австрия, Германия, Нидерландия, великобритания и Швейцария е възможно дерогация, от която някои от държавите са се възползували.

 

Да, това е картината. В България има най-рестриктивните прагове за задължителен одит на финансовите отчети. Праговете са ЧЕТИРИ пъти по-рестриктивни от тези в съответната Директива на ЕС, а и от праговете в останалите страни на Балканите. И нещо, което одиторите удобно премълчават – за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, коандитните дружества с акции, както и консолидирани дружаства – прагове изобщо няма ! Т.е. колкото и микроскопични да са, те подлежат на задължителен одит. Достатъчно е да имат повече от 500 лева годишни приходи, за да не са „без дейност“. И всичко това, за да могат одиторите да получават още по-големи доходи. Срещу никому ненужни доклади, които никой никога не чете, но над 6 хиляди микро и малки предприятия са задължени да плащат по силата на лобистки разпоредби в Закона за счетоводство, прокарани без обсъждане между две четения.

 

Списък на манипулациите във връзка със задължителния одит

 

Някои от одиторите носят от седем кладенеца вода за да защитят привилегиите си. Ето какви са най-често използваните манипулации:

 

1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Праговете ни са актуализирани наскоро и не са ниски. Отнесени към БВП са по-високи отколкото в Германия.“

ИСТИНАТА: Няма по-рестриктивен закон от нашия (моля, вижте таблицата). А одитор, който твърди, че размерът на предприятието в ЕС се определя от БВП на страната, в която оперира, сам издава безполезността си. И нещо, което одиторите премълчават - за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма!

 

2. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Фискът има нужда от одитите ни.“

ИСТИНАТА: Фискът не знае за тази своя „нужда“. Той има свои методи за установяване и събиране на дължимите данъци. И нека не забравяме, че предприятията избират одитора и заплащат одита. А и вижте таблицата. В Сърбия, Румъния и Гърция фискът защо няма такава нужда?

 

3. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Трябва да се одитират всички дружества, за да няма сива икономика.“

ИСТИНАТА: В България има над 400 хиляди работещи предприятия. По Директива подлежат на задължителен одит около 5 хиляди (толкова са средните + големите предприятия у нас, а малките и микро предприятията се освобождават от задължителен одит от Директивата, т. к. се смята, че представлява значителна тежест за тях и ползите са по-малко от вредите). Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хил. предприятия. Да се твърди, че всички останали са на сиво, е откровена глупост. Да се твърди, че там където има одит никога няма сиви практики, е смешно. Та нали, ако недобросъвестен предприемач иска да ползва сиви практики, винаги може да наеме одитор, който да не ги забележи. Например – този на КТБ. За това НАП не разчита на одита. С предлаганите промени на чл. 37 от ЗС ще отпаднат около 1/3 от подлежащите на одит предприятия, които поради малките си размери носят само 10% от доходите на одиторите. (Т.е. одиторското съсловие ще оцелее.)

 

4. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Акционерите може да се сменят без предприятието да разбере, може да се скрият, да останат неизвестни? И за това трябва ВСИЧКИ акционерни дружества да се одитират, колкото и микроскопични да са те.“

ИСТИНАТА: Акционерните дружества, които се търгуват на борсата, подлежат на одит като предприятия от обществен интерес. Такива са около 350 у нас. И това няма нищо общо с останалите 3500 акционерни дружества, които са под праговете за одит даже на нашия рестриктивен закон и не са от обществен интерес. Освен това предприятията вече са длъжни да декларират крайните си собственици по силата на Закон за мерките срещу изпирането на пари. И пак вижте одита на КТБ. А той НЕ е изключение.

 

5. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът не е административна тежест, защото одиторите не са държавна администрация“?!

ИСТИНАТА: Без коментар. Може би само един цитат от Директивата на ЕС: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети.“

 

6. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Закона за счетоводство е приет само преди 3 години. Праговете са актуализирани. Защо толкова скоро се занимаваме пак с тях.“

ИСТИНАТА: Не „само“, а „цели“ 3 години микро и малките предприятия са подложени на административни и финансови тежести, вследствие на лобистки текстове в закона, тежести, каквито Директивата не предполага. Вече 3 години малкият бизнес плаща още един данък в повече – „Данък одитори“. Крайно време е законът да се приведе в съответствие с директивата, така, както са го направили всичките ни съседи. Вижте отново таблицата. Съседи, които са ни и преки конкуренти на световните пазари, но нямат тежестите, с които е натоварен малкият бизнес у нас.

 

7. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът е необходим на предприятията, за да кандидатстват за обществени поръчки или кредити.“

ИСТИНАТА: Ако и когато на съконтрагент на микро или малко предприятие му е необходим по някаква причина одитиран отчет, предприятието може да си го поръча, заплати и получи. Това е случай „едно на хиляда“. И не е необходимо в останалите 999 на 1000 случая малкият бизнес да губи време и пари единствено, за да увеличава доходите на одиторите.

 

* * *

Народните представители ще изберат на чия страна да застанат.

 

На страната на около 6 хиляди микро и малки предприятия със над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета

ИЛИ

На страната на няколко одитора, които събират „Данък одитори“ от тях, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят.

А стоте хиляди заети в тези предприятия, чийто труд се ограбва с цинизъм, ще решават един ден за кого да гласуват.

 

Предложените в чл. 37 от Закона за счетоводство са предложени от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ и са подкрепени единодушно от НСТС (вкл. КНСБ и КТ Подкрепа), както и от Националния икономически съвет.

Последно променена в Четвъртък, 25 Октомври 2018 00:23
Влезте, за да коментирате