През миналата седмица пътниците по междуградските линии в страната бяха доста неприятно изненадани от предупредителните протестни действия на браншовите организации на автомобилните пътнически превозвачи. Мащабите на протеста бяха сериозни и вече бяха доста подробно отразени от средствата за масова информация. Затова ще спестя място и няма да повтарям вече многократно изнасяни факти.

 

Заслужава обаче, да се поговори повече за мотивите на този протест. Гражданите на Републиката вероятно се чудят, защо автомобилните превозвачи на пътници реагират толкова негативно срещу внесения от група депутати от ГЕРБ закон, който трябва да доведе до създаването на нова Българска автомобилна камара. За никого не е тайна, че този законопроект се подкрепя основно от една браншова организация, чиято специализация са предимно международните товарни превози и която е известна със знаковата фигура на лидера си – г-н Миролюб Столарски.

 

Последният е несъмнено публична и обществено позната личност. За последен път за неговата обществена активност се заговори, когато стана ясно, че е запазил на свое име в съда името на проектираната нова камара, чието основаване се гласи по законодателен път. Вероятно, за да не го откраднат противниците на законпроекта, който от всякакви посоки се квалифицира като скандален.

 

И наистина, защо е толкова негативна реакцията срещу въпросния законопроект? Вероятно, защото не всички в България са членове на Дружество „къса памет“ и си спомнят друг драматичне случай с практически същото съдържание – сагата със силовото налагане на строителния отрасъл на небезизвестната Строителна камара преди 12 години. Франкофоните в този случай биха заговорили за „дежа вю“. Нека припомним, какво се случи и защо спомените за тези събития са толкова болезнени и предизвикват толкова остра реакция, на освен един куп браншови организации, против законопроекта се изказаха и национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК и БТПП.

 

Някъде през 2006 година, тогавашното Министерство на регионалното развитие и благоустройството внесе в Министерския съвет законопроект за начина на воденето на регистъра на строителната професия. Тогава имаше различни мнения дали изобщо трябва да има такъв регистър, но това вече не беше въпрос на дискусия, защото в Закона за устройство на територията имаше изричен текст, който изискваше приемането на отделен специален закон за регистъра на строителната порфесия.

 

МРРБ беше подготвило законопроект, който шокира не само бранша, а и целокупната общност на работодателските организации. Ние мрачно се шегувахме, че законопроектът на практика "национализира" тогавашната Българска строителна камара, превръщайки я на практика в държавна институция. Съвсем отделен въпрос беше, че достатъчно на брой, достатъчно големи браншови организации от строителния отрасъл бяха пренебрегнати и мнението им изобщо не беше потърсено.

 

Законопроектът естествено предизвика буря от негодувание - и сред браншовите и сред националните организации на работодателите. Тогава министър Гагаузов направи нещо безпрецедентно за българската практика до онзи момент - призна правото на мнение на работодателските организации, оттегли си собствения законопроект от Министерския съвет и възложи на комисия от представители на работодателите да напише нов проект на закон за строителния регистър.

 

Беше толкова хубаво, че чак не беше за вярване. Впоследствие разбрахме, че наистина не е било за вярване, но в първия момент представителите на работодателите взеха на сериозно демарша на г-н Министъра и похарчиха повече от месец време, за да направят проект на закон, който да отговори на следните изисквания:


- да сложи основата на саморегулацията в строителния бизнес;
- да ангажира в процеса на саморегулация ДОБРОВОЛНИ работодателски, браншови структури;
- да съдейства за консолидирането на браншовите организации, без да ги слива и/или разтурва принудително и да не обезличава съществуващите организации, които имат своя физиономия, приоритети и специализация. (Консолидацията трябваше да се осъществи чрез създаване на Конфедерация с максимално свободен достъп за всички браншови организации на строителите от всички "десени").
- да осигури адекватно представяне на всяка от браншовите организации при управлението на Конфедерацията;
- да уреди в детайли начина на водене на РЕГИСТЪРА.

 

Както вече няколко пъти стана дума, причината за написване на закона беше изискването на Закона за устройство на територията, да се уреди законодателно въпроса за ВОДЕНЕТО НА РЕГИСТЪРА. Такова беше „техническото задание” - това беше изработено и „доставено”. Създадената работна група хвърли огромни усилия, за да направи наистина приемлив текст и на 21 февруари 2006 г., тя представи окончателния вариант на проекта си. Общо взето, участниците в работната група нарушиха "българското" правило, всеки да тегли чергата към себе си, направиха редица компромиси в различни посоки и в крайна сметка предложиха текст, който беше приет от министър Гагаузов като "знаков", като "прецедент" и като "много добър".

 

С предложения законопроект се предвиждаше регистърът да се води от ДОБРОВОЛНА конфедерация на съществуващите браншови работодателски организации, където членството също е ДОБРОВОЛНО. За първи път се предлагаше текст на законопроект, който е “включващ” и не цели елиминирането на едни или други браншови организации от поемането на определена административна функция, предоставена от Държавата.

 

Законопроектът решаваше също така начина на воденето на регистъра, при това в детайлен вид. От текста на законопроекта ставаше ясно, че воденото на регистъра не е привилегия, а сериозен ангажимент, който ще доведе до сериозни разходи от страна на браншовиците, на които щеше да им се наложи да го финансират. Предложеното решение за създаване на доброволна, браншова работодателска конфедерация, която да поеме воденето на професионалния регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, имаше огромно значение като прецедент. За първи път държавата щеше да прехвърли своя административна функция в един от отраслите на икономиката посредством специален закон.

 

Това щеше да доведе до създаване на “включващо” и забележително по своята прозрачност управление на регистъра, в което щеше да може да участва ВСЯКА представителна браншова организация от строителството. Въпросът за прозрачността и коректността при воденето на регистъра беше от особено значение за браншовите организации в строителството. Причината за поставяне на подобен акцент беше, че у колегията имаше сериозни подозрения, че са възможни злоупотреби със събраната информация при провеждане на търгове и конкурси.

 

В изработването на законопроекта участваха особено дейно упълномощените представители на: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), Българска строителна камара (БСтрК), Национална строителна федерация (НСФ) и на Българска асоциация по изолации в строителството (БАИС). Проектът се подкрепяше допълнително и от още няколко браншови организации в строителството. Толкова широкият спектър на участниците в подготовката му, придаваше особено висока стойност на готовия текст.

 

Правната дирекция на МРРБ направи само редакционни промени в текста и се отнесе с максимално уважение към труда на работната група и към консенсуса между работодателските организации. Същото стана и в Министерския съвет. В Народното събрание беше внесен проект на Закон за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.

 

Между другото, този акт стана повод Министър–председателят да инициира създаването на работна група за изработване на Закон за браншовите организации, в която освен държавните ведомства, бяха представени всички представителни на национално ниво работодателски организации в Р. България. Законопроектът беше изготвен след дълги дебати, постигане на трудни компромиси и изчистване на много подробности и е един от примерите за много добра работа в сферата на социалния диалог на национално и на браншово ниво едновременно.

 

Така, изработването на законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, съответно внесен в Народното събрание от Министерския съвет, се оказа за добро или за лошо пилотен проект при изготвянето на проект на Закон за браншовите организации.

 

Действително, законопроектът за браншовите организации, така и не беше внесен в Народното събрание, поради обструкциите на един мастит държавен служител от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), както и поради разколебаването на една от национално представителните работодателски организации, но това с нищо не намалява стойността на положените усилия в хода на изработването му.

 

Така, до средата на месец ноември 2006 г., всички представители на работодателските организации имаха сериозни основания за оптимизъм по отношение на законодателното уреждане и практическото развитие на диалога между браншовите работодателски организации и Държавата.

 

И когато всички смятаха, че щастливият край е на една ръка разстояние, ... народните представители взеха нещата в свои ръце и се захванаха с прекрояването на закона. Дотогавашният оптимизъм беше попарен от случилото се по време на дебатите и приемането на първо и второ четене на Закона за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, който беше трансформиран в крайна сметка в … Закон за камарата на строителите (обнародван в Държавен вестник, брой 108, петък, 29 декември 2006 г.).

 

Направените драстични изменения в текста на законопроекта между приемането му на първо и на второ четене, предизвика острата реакция на повечето браншови организации от строителния отрасъл, както и категоричното неодобрение на някои от най-ангажираните в неговото изготвяне представителни на национално ниво работодателски организации.

 

Някъде около 30 ноември 2006 година, стана ясно, че Законът за централния професионален регистър на строителните фирми между първо и второ четене в Парламента е безнадеждно осакатен. Народните представители Костадин Паскалев (Коалиция за България), арх. Силвия Алексиева (Коалиция за България) и арх. Борислав Владимиров (НДСВ) имаха основна заслуга за предлагането на такива промени в законопроекта, които по същество да доведат до създаването на нов законопроект.

 

Нещата бяха върнати на изходната точка. Прокара се създаването на изкуствена, монополна, квази-държавна камара с членство, което на практика щеше да е задължително. Направените промени в текста на законопроекта между първото и второто четене, напълно убиха духа му и отрекоха неговата консолидираща и “включваща” философия.

 

Доста бързо на работодателите и от националните и от повечето браншови организации им стана ясно, че са ги водили за носа. Първи ги „успокои” заместник – министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев. Въпреки цялата драматургия с първоначалното предлагане на „Законопроекта Гагаузов”, той заяви пред журналистите:

 

„Не се чувствам нещастен от факта, че законът не е този, който вкарахме в Министерски съвет“.

 

От своя страна тогавашният председател на комисията по регионално развитие в НС – г-н Ремзи Осман (ДПС) и бившият министър на регионалното развитие и благоустройството – г-н Евгени Чачев (ДСБ), също заявиха на висок глас своето задоволство. Те занареждаха:
“Не се променя философията на законопроекта, той цели ясни правила и идентификация на субектите на строителство в интерес на обществото и на крайния потребител”.

 

Такова трогателно парламентарно единство рядко става факт, но тук депутатите вървяха в единен строй. Единственият народен представител, който препоръча все пак да се потърси по-широка браншова подкрепа сред различните браншови организации за новите промени, беше Христо Кирчев (ОДС).

 

Междувременно, от Българска строителна камара (БСтрК), която трябваше според „Законопроекта Гагаузов” да бъде трансформирана в „Строителна камара” или според крилатата фраза на вече покойния председател на БСК – г-н Божидар Данев, да бъде „национализирана”, се обърнаха на сто и осемдесет градуса и също се съгласиха, че макар и променен, този вариант на законопроекта не променя философията на техните представи как да изглежда закона.

 

Всички непредубедени странични наблюдатели веднага видяха, че с направените промени, народните представители всъщност създадоха Камара на строителите по модела на вече съществуващите камари на архитектите и инженерите от инвестиционното проектиране, а не инструмент за консолидиране на съществуващите до тогава доброволно създадени и добре функциониращи браншови организации. Това не се и криеше от идеолозите на създаването на новата Строителна камара. Арх. Б. Владимиров направо си го каза:

 

“Ще бъде създадена вероятно по подобие на съществуващите вече КАБ и КИИП и на същия принцип“…

 

На новата структура, която трябваше да се създаде „на гола поляна” под бдителния надзор на областните управители, държавата делегира част от функциите си – най-вече воденето на злополучния регистър на строителната професия.

 

Според новата версия на Закона, свикването на учредителното събрание на Строителната камара, трябваше да стане в тримесечен срок след влизането в сила на закона, след като в двумесечен срок от приемането му Министърът на регионалното развитие и благоустройството, трябваше да издаде заповед за условията и реда за свикване и провеждането му.

 

Тук бих могъл да напиша и някои размишления за "ползата" от създаването на Камарата на архитектите, Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, че и на Камарата на геодезистите, но ме е страх, че ще ме изключат от КИИП за "уронване на престижа й". След което няма да мога да проектирам и един курник ако ми се наложи. Затова - да са живи предни зъби, сядам си на ръцете, че все ги тегли към клавиатурата и се ограничавам с протестите си срещу безумната идея за създаването на поредната съсловна организация (на практика с любимото на всички ни доброЗОРНО членство), на която ще бъдат делегирани някакви държавни административни функции, досущ както в сагата със Строителната камара.

 

Много неприятен ефект от текста на Закона за Строителната камара, беше, че той на практика ерозираше социалния диалог в Р. България. Основание за подобно твърдение и до ден днешен ни дава фактът, че категорично беше отхвърлено предложението регистърът да бъде воден от доброволна конфедерация на организациите, които към 2006 година, вече повече от петнадесет години осъществяваха трипартитното и бипартитното сътрудничество в строителния отрасъл в Р. България.

 

Особено унизителен беше фактът, че ставаше дума точно за организациите, които осъществяваха успешно колективното договаряне на отраслово равнище в строителството. Оказа се, че когато става дума за поемане на ангажименти пред работниците и техните организации – синдикатите, браншовите организации на работодателите са добре дошли. Но когато става дума за участие в осъществяването на една административна процедура, което трябваше да разтовари държавната администрация от допълнителни разходи, съществуващите браншови организации вече не бяха подходящи и достойни.

 

Подобен подход, волно или неволно нанесе тежък удар по създадените на доброволен принцип организации, които бяха изнесли на гърба си съзадаването на кулутурата на индустриалните отношения и социалния диалог в строителния отрасъл. След получаването на подобна “плесница”, членовете на браншовите организации можеха основателно да се запитат, каква е стойността на тези добровлони граждански структури пред законодателната власт, която ги неглижира толкова категорично?

 

Естествено, работодателските организации и особено браншовите съюзи, с чийто труд депутатите се бяха подиграли много грубо, не приеха законопроекта. Затова и цялата работа по приемането му течеше много бързо и полуконспиративно.

 

Моя милост, в тогавашната ми битност на заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), така и не успях да убедя народните представители в Комисията по регионално развитие, че те не просто променят много сериозно съдържателната страна на един законопроект между първо и второ четене, при тотално нарушение на правилника на Народното събрание, но и променят основата на законопроекта, която е заложена с консенсус от вносителя и всички представители на браншовите съюзи. Всъщност, не само не успях да ги убедя, а срещнах големи трудности и с това да ме чуят, защото председателят на парламентарната комисия, г-н Ремзи Осман ме прекъсна точно седем пъти, докато говорих. Всеки път, той започваше с думите „аз съм либерал но, ...”.

 

След това, Коисията по регионално развитие с трогателно единодушие гласува „за” безобразно осакатения законопроект.

 

Официално, идеята за създаване на въпросния закон, освен да удовлетвори изричното изискване на Закона за устройство на територията (ЗУТ) според министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов, беше ужким да се създаде повече прозрачност в бранша. Цитираха се лоши практики от рода на това, строителните предприемачи да регистрират за всеки отделен обект отделна компания, която да закриват малко след като продадат сградата. Браншът не възразяваше срещу прозрачността и повечето светлина, а основателно заподозря, че се прокарва монополното присъствие на съществуващата в момента Българска строителна камара (БСтрК) в контрола над бъдещия регистър и над отрасъла като цяло.

 

За да успокои или по-скоро, за да приспи вниманието на негодуващите, които в първия момент бяха изключително остри и безкомпромисни, министърът заяви, че ще даде възможност на всички участници от браншовите съюзи да сформират работна група и да подготвят текст, който да ги удовлетворява. Така се стигна до версията на новия законопроект, в който се предвиждаше да се създаде конфедерация, в която регистрираните браншови съюзи да участват на квотен принцип.

 

С направените промени в законопроекта, народните представители изцяло промениха философията на законопроекта. Промяната от „конфедерация” на „камара” беше не само терминологичен въпрос, а откровена отмяна на квотния принцип за участието в нея и на функцията й да консолидира отрасъла.

 

България е парламентарна република и при други обстоятелства щеше да бъде много радостно, че депутатите са проявили самостоятелност и радикално са променили законопроект, внесен от Министерския съвет, тоест от управляващото мнозинство. Оказа се обаче, че в Народното събрание има странен консенсус, въз основа на който беше бламиран законопроект на Министерския съвет по много специализиран и деликатен въпрос, съгласуван с цялата браншова бизнес общност. За друг подобен случай, аз не мога да се сетя и може да са каже, че едва ли е ставало дума само за самостоятелността и за първенствуващата роля на народните представители в законодателния процес. Днес обаче, по почти същия начин, група депутати се опитват да отиграят същата схема в автотранспорта.

 

Проблемите около Закона за централния професионален регистър на физическите и юридически лица, извършващи строителство (както се наричаше законопроектът, внесен от Министерския съвет) създадоха съвсем други усещания – не за първенство на Парламента в законодателния процес, а за тих сговор за „финтиране” на „разбунените“ работодателски национални и браншови организации и за поставянето им пред свършен факт точно тогава, когато най-малко очакват това.

 

Както беше описано по-горе, преди 12 години, народните представители в Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство, под вещото ръководство на г-н Ремзи Осман и при пълното съгласие в целия политически спектър от ДСБ до БСП (Коалиция за България) през ОДС, НДСВ и ДПС, (тоест при желязно единодушие между управляващи и опозиция), окончателно унищожиха законопроекта, внесен от Министерския съвет. Гласуваният на първо четене законопроект дори беше преименуван - той стана Закон за камарата на строителите.

 

Нетипичната за депутатите пъргавина не спря до тук. Народните представители се развихриха до такава степен, че Законът беше приет на 21 декември 2006 г. и светкавично обнародван в Държавен вестник на 29 декември 2006 г. Като преброим, колко работни дни имаше между 21-ви и 29-и декември 2006 г., ще видим, че темповете наистина са били светкавичини. Администрациите на Народното събрание, Президентът на Р. България, подписал закона за обнародване и редакцията на Държавен вестник проявиха невероятна оперативност. Неща, които друг път стават доста мудничко, в дадения случай, протекоха с бързината на човешката мисъл.

 

Оставени в ръце с пробитото корито, съвсем като в приказката на Александър Сергеевич Пушкин, недоволните национални и браншови работодателски организации разказаха в подробности изнесеното по-горе пред журналистите на 03 януари 2007 г. в Пресклуба на БТА. Така Новата 2007 година започна с почина: "Нова Година - нов скандал", сякаш в чест на придобитото толкова лелеяно членство на България в ЕС.

 

От гледна точка на днешните колизии около лансирането на Закон, който да създаде същото чудовище каквото е Строителната камара, но сега в автотранспортния (под)отрасъл, можем с чиста съвест да кажем, че тече бавен, но за сметка на това много последователен процес на „изяждане“ на доброволните организации на превовачите, за сметка на заместването им с така наречената „Българска автомобилна камара“.

 

Предлаганата в обсъждания тези дни законопроект „Българска автомобилна камара“ е лика-прилика със Строителната камара. Единствената разлика е в това, че при създаването на Строителната камара станахме свидетели на много по-разчупена драматургия и различни процедурни хватки, докато сега се кара по-направо. Отново една съществуваща браншова организация (тази на г-н Миролюб Столарски) се гласи да „оглави“ бранша, а всички браншови организации, които на някакъв етап са участвували в социалния диалог и колективното договаряне са нарочени да бъдат „разкарани“ от сцената.

 

Много показателно е, че всички браншови организации, които през годините по едно или друго време са участвували в колективното договаряне на отраслово и на подотраслово ниво, които са поемали и съответно спазвали ангажименти спрямо социалните си партньори – синдикатите, днес са в първия ред на тези, които протестират срещу повтарянето на театрото със Строителната камара – този път в сферата на автомобилния транспорт.

 

Отделен въпрос е, че в самия автомобилен транспорт има твърде различни по своя характер дейности и проектът на новата полу-държавна Българска автомобилна камара на практика ще доведе до това превозвачите на товари да „осъществяват саморегулацията“ на … превоза на пътници. Това е абсолютно неприемливо, но за сега няма кой да чуе. Депутатите – вносители на законопроекта образно казано са си седнали на ината и повтарят като развалена грамофонна плоча как законодателното им недоносче „ще обедини бранша“ и как новата структура ще се изправи срещу „лошия Макрон“.

 

Трябва да се отбележи, че опитът на Строителната камара показва, че подобни форми на „саморегулация“ не водят до добро и за потребителите на услугите й. На дебатите с представителите на Комисията по транспорт в Народното събрание беше цитирано, че членският внос в Строителната камара варира от 1200 до 80000 лева годишно в зависимост от големината на фирмата. Тези числа няма как да бъдат отнесени към „добрите практики“ нито в регулирането, нито в саморегулирането на бранша. Те доведоха единствено до построяването на една много импозантна сграда на Строителната камара и … толкова.

 

И днес, както и преди 12 години можем и трябва да кажем: тенденцията към създаване на архаични съсловни структури, става вече застрашителна и тя е вредна за социалния диалог и индустриалните отношения в България. Ние все пак можахме да преглътнем създаването на съсловни структури със задължително членство като Камарата на архитектите и Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, с аргумента, че става дума за организации на физически лица, упражняващи свободни професии.

 

Сега обаче, за втори път в историята и практически по един и същ сценарий, на бизнеса от даден бранш му се налага с груба сила да обединява предприятия – най-вече юридически лица в квази-държавна, монополна структура, която ще носи всичко най-лошо от наследството на съсловните организации.

 

Участието на подобна структура в социалния диалог е в тежък конфликт с конвенциите на МОТ и това беше многократно подчертано по време на досегашните дебати. Също така не можем да не отбележим, че досегашното участие на Строителната камара в колективното договаряне беше резултат единствено на проявената търпимост на всички останали към тази деформация. Днешната амбиция на дружината на г-н Столарски на оглави подотрасъла (бранша) на автомобилния транспорт ни налага да напомним, че тази общност няма никакъв пиетет към социалния диалог.

 

Разбира се, лансирането на подобни структури е в пълен дисонанс и с практиките на консултиране на бизнес- и работодателските организации, възприети от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС.

 

Така че, не бива да се чудим защо браншовите организации на превозвачите протестират и защо беше предупредителният протест от миналата седмица. Протестите в никакъв случай не са любимото занимание на работодателите, но поведението на вдъхновителите на злополучния законопроект за автомобилната камара, както и на вносителите на законопроекта със страшна сила тласкат организираното работодателство в бранша към нов епизод на протестните действия. И тогава всички ще разберат мащаба на недоволството на работодателите от бранша.

 

P.S. Още един исторически спомен. На 07 февруари 2007 г., в зала "Запад" на Народното събрание се състоя крайно интересна среща. На нея представителите на работодателските организации от тогавашния състав на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изнесоха пред представители на Висшия съвет на БСП и на членове на Парламенатрната група на "Коалиция за България" подробни данни за влошаването на състоянието на регулаторната рамка в страната и за своеволията на общините в тази насока.
На тази среща беше повдигнат остро въпросът за необходимостта да се прекъсне практиката на създаване по законодателен ред на "камари" със задължително членство и / или с квази-държавен характер. Специален и много остър коментар беше направен за Закона за камарата на строителите.

Тогава представителите на ВС на БСП - г-жа Мая Манолова и г-н Петър Димитров, заявиха принципното си съгласие със заключенията на работодателите. Днес, г-жа Корнелия Нинова на този етап подкрепя протеста на националните и браншовите работодателски организации. Дано остане до край на тази позиция.

Публикувана в Гледища

На 31 януари 2016 година, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) огласи писмо до председателя на Комисията за защита на конкуренцията (Изх. № 057/29.01.2016 г.), относно "основателни съмнения за съществуване на картелно споразумение за цените на горивата в България". Всъщност, писмото директно си казва, че е на лице картел при търговията с горивата, а Комисията за защита на конкуренцията не е особено ревностна в разследването на този проблем.

По-долу привеждам точния текст на писмото, както и някои размисли, породени от таз сутрешния ми сблъсък с говорителя на КЗК - г-н Марио Гаврилов в студиото на Нова телевизия. Да започнем с пълния и точен текст на писмото:

Уважаеми Г-н Председател на КЗК,

На 30 юни 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) стартира секторен анализ на пазара на горива, чиято официална цел е да даде детайлна представа за настоящите пазарни процеси във връзка с производството и реализацията на автомобилни горива.

Подписалите това обръщение Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - национално представителна работодателска организация; Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) - представителни браншови организации от сферата на транспорта, се обръщаме към Вас с призив да ускорите процедурата по подготвяне на секторен анализ на пазара на горивата. Нашето и на обществото очакване е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе достатъчно бързо и ясно по въпроса за евентуалното съществуване на картелно споразумение за цените на горивата на територията на Република България.

Подписалите това обръщение организации, смятаме, че има изключително сериозни основания да се приеме, че в Република България действа картелно споразумение за цените на горивата. Основание за подобно твърдение ни дават следните факти:

От една страна, Република България е между страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи. Става дума за стойности като 0,465 евро за литър бензин и 0,473 евро за литър дизел. Наблюденията сочат, че по-високи цени имат само Испания, Дания и Малта за бензина и Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта, що се отнася до дизела. (Прилагаме пълна справка за цените на безоловния бензин и дизела в страните от ЕС по компоненти).

Задължително е да се подчертае, че този факт се наблюдава при положение, че в България са налице най-ниските производствени разходи при сравнение със страните от ЕС и че суровините се закупуват при борсови цени, еднакви за всички.

От друга страна, България е страната с най-малък марж, възлизащ на 0,18 на сто, между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан - бутан) сред повече от 100 държави. За сравнение - в Европа страната с най-голям марж е Гърция с 3,46 процента, а във Франция, Белгия, Португалия, Естония, Финландия и Швейцария маржът е 2,5 на сто.
Написаното до тук се основава на цените на бензина за периода 19.01.2015 г. - 25.01.2016 г. Минималният размер е 1,04 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,14 USD на 19.10.2015 г. Респективно за дизела минималната цена е 1,01 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,15 USD на 19.10.2015 г.

Данните за маржовете при бензина са взети от http://bg.globalpetrolprices.com/gasoline_prices/Europe/ , а при дизела са от: http://bg.globalpetrolprices.com/diesel_prices/Europe/ За първи път, в систематизиран вид, тези констатации бяха публично огласени в експресния бюлетин на БСК, "Стига вече" - 2, "След като се сринаха цените на горивата, защо бизнесът не намали цените на продукцията си ?", 28.01.2016 г., Пресцентър и връзки с обществеността на БСК.

Тези два факта, разглеждани кумулативно, навеждат на много сериозни и основателни подозрения, че пазарът на горивата в България е картелиран и това се отразява по най-неблагоприятен начин на националната икономика и на жизненото равнище в страната.

Във връзка с това, подписаните организации се обръщат към Вас, уважаеми г-н председател на КЗК, с настоятелното искане да ускорите процедурата по изготвяне на секторния анализ, която трябва ясно да отговори на въпроса за съществуването на картел на пазара на горива в Република България.

Защитата на конкуренцията и запазването на конкурентната среда са първостепенни държавни функции. Ние обаче сме принудени със съжаление да констатираме, че дългогодишният досегашен негативен опит сочи, че КЗК не е на нивото на което би трябвало да бъде една истинска независима институция, защитаваща конкуренцията. Затова си позволяваме да Ви напомним за огромната отговорност, която Вие и ръководената от Вас институция носите пред обществото и националната икономика и Ви призоваваме към обективност и отговорно поведение.

Писмото е подписано от: Г-н Васил Велев - председател на УС на АИКБ; г-н Красимир Георгиев - председател на УС на АКАБ; г-н Петър Захариев - председател на УС на БССИТ.

Отзвукът на писмото в медиите беше впечатляващ. Очевидно, дори и когато нещо не е новина (едва ли някой в България не е забелязал странностите на българските цени на горивата ...), изричането му високо и на глас се превръща в първостепенна новост. През последните 24 часа, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сякаш грабната от водовъртеж. В подобно положение са и колегите от двете браншови организации - наши партньори. Журналистите са хванали всекиго от АИКБ, АКАБ и БССИТ, когото са успели да докопат и ги питат и ги разпитват ...

В рамките на това "питане и разпитване" и моят образ скромен лъсна в ефира на Нова телевизия и "България On Air" (дебатите в "България On Air могат да се проследят тук: http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-02-01/ima-li-kartel-s-tsenite-na-gorivata ). Особено показателно е случилото се в студиото на Нова телевизия, където говорителят на КЗК - г-н Марио Гаврилов има удоволствието още един път (при неговата доста дълга кариера) да си припомни рисковете на живото предаване.

Говорителят на КЗК беше дошъл с явното намерение да убие темпото и предаването тихо "да се изтече" в рамките на лежерни приказки, колко прецизно работи Комисията, на която е говорител. Между другото, той ехидно подметна, че : "За разлика от Асоциацията, която представлява г-н Дечев, г-н Марешки подходи доста по-рационално и внесе при нас и работим по негови конкретни твърдения за картел. Не знам защо от Асоциацията са решили, че работим много бавно. По предишния алгоритъм бяхме готови да обявим резултатите още преди нова година.

Г-н Гаврилов не пропусна да се похвали и с новите законови "придобивки" на КЗК, които им позволяват да боравят с данни, които са осигурителна и данъчна тайна: "Можем да засечем информацията с данъчните и митниците. Сроковете, в които ще приключим не зависят само от нас, а когато получим тази информация. Мисля, че до максимум 1-2 месеца ще приключим окончателно нашия секторен анализ, заяви той на висок глас. (Двата цитата на г-н Гаврилов привеждам дословно по публикацията в сайта на Нова телевизия: http://novanews.novatv.bg ).

Ако имате 15 минути време и съответната доза търпение, бихте могли да изгледате пълния запис на кратката ми схватка с г-н Гаврилов. Защо схватка? Защото г-н Гаврилов изведнъж реши да оспори това, което е най-лесно доказуемо и видно статистически - фактът, че България е световен лидер по най-малък марж между най-ниска и най-висока цена на горивата. Не знайно защо, той беше решил, че зрителите не са се наспали добре и лесно ще преглътнат твърдението му, че маржовете у нас не са толкова малки, защото имало разнообразни отстъпки за лоялни клиенти и други подобни.

Всъщност, зрителите на Нова телевизия са калени хора, те всяка Божа сутрин стават рано за да ходят на работа и са достатъчно събудени за да усетят как говорителят на КЗК лекичко прибутва шейничките им, за да ги пусне надолу по пързалката. Естествено, аз също се бях наспал добре и доста безкомпромисно му цитирах параметрите на някои от тези отстъпки. Най-паче на любимата на всички отстъпка, при която грубо казано за закупени 20 литра гориво ти "отстъпват" петнадесет (15) стотинки. Можем да си представим, доколко подобни отстъпки могат да изкривят статистиката на "маржа"...

На мен не ми е ясно, за какво му е потрябвало на говорителя на КЗК да оспорва неща, които не са изсмукани от пръстите на някого в АИКБ, а са статистически данни, признавани и разпространявани и от други работодателски организации. Има поговорка - "Волът рие, на гърба му пада". Разбира се, г-н Гаврилов не е вол, пък и физиката му е доста по-грацилна от конструкцията на въпросното добропорядъчно и високотърпеливо селскостопанско добиче, но смисълът си остава.

Странно е да отговаряш за защитата на конкуренцията в една държава и едновременно с това да се чудиш как от далече да си запазиш вратичка за отстъпление, ако секторният ти анализ не покаже това, което хората виждат и от космоса. Подобен изказ е тревожна индикация, че в КЗК разглеждат напълно сериозно тезата, че в България няма картел на цените на горивата. Дори и след "случая Марешки", който много нагледно показа, какво става ако някой реши да не се включва в картела ...

Естествено, говорителят на КЗК не пропусна да поехидничи и попита, дали в АИКБ няма компании, които да са заинтересувани от дебатите около цените. Лошо е да се задават такива въпроси, защото те получават еднозначни отговори - всичките повече от 6000 компании и предприятия в АИКБ, заедно с над 400000 работници, работещи в тях са МНОГО силно заинтересувани от това, картелната практика на пазара на горивата в България да спре. Такъв беше ясният отговор, който дадох на г-н Гаврилов и който потвърждавам и сега.

Не съм срещнал до сега човек, който да "проявява разбиране" към формирането на цените на пазара на горивата в България. Изключение може би правят някои рекламни директори на една - две медии, на които им е служебно задължение да проявяват разбиране, по силата на сключени рекламни договори. Но дори и те проявяват доста умерен ентусиазъм при защитата на рекламодателите си. Все пак рекламните договори са максимум с едногодишен срок, а репутацията на човека си е за цял живот. Колкото и относително понятие за България да е репутацията ...

Това, което обаче наистина ме изуми, беше изявлението на говорителя на КЗК, че дори и Комисията още утре да обяви картела, това няма да доведе до промяна в размера на цените, защото и обявяването на картела и свързаните с него "бомбастични глоби" (както се изразява г-н Гаврилов) щели да отлежават поне три години в съда !? За първи път чувам държавен служител, който така лековато да заяви на публиката, че от работата на институцията, в която се труди нищо не зависи.

Първо, това не е вярно. Ако КЗК посочи с пръст (и с доказателства, разбира си, но такива не липсват) картелиралите се търговци на горива, те едва ли ще се отнесат към това безгрижно. Колкото и безпардонни да се някои играчи на пазара на горивата, те много добре знаят, какви могат да бъдат последствията, ако получат такова "публично признание". А че биха могли да "разтеглят" събитията в рамките на няколко години не би трябвало да им бъде упование, защото на този грешен свят има и лихви. А българските лихви не са от ниските ...

На второ място, ако бъде признато съществуването на картел, едва ли вносът на горива ще бъде вече толкова труден, както е бил до сега. От най-различни места чуваме, че имало големи трудности с вноса на горива. Да разбираме - трудности с вноса за юридически лица, които не са вътре в уговорката, която ни държи в топ четири на цените на бензина преди данъчно облагане в целия ЕС. Народният представител Мартин Димитров неколкократно повдига този въпрос, макар и в малко по-учтива форма от пишещия тези редове.

Е, след като се огласи започването на производство за установяването на картелно споразумение, дали пък картелиралите се ще продължат да са толкова безгрижни и дали вносът ще продължи да е толкова труден ? Аз съм готов да се обзаложа, макар и на скромна сума, че и цените ще се отхлабят и вносът ще се улесни.

Да, ама говорителят на КЗК в прав текст ни казва, че дори и утре да се обяви наличието на картел, "да не си правим илюзии", че веднага ще има промяна на цените. Ами тогава, защо издържаме такива институции като КЗК, ако самите те ни уверяват, че полза от интервенциите им ... няма да има. Същият въпрос ми беше зададен и от един крайно високопоставен държавен мъж, веднага след предаването, но последният не ме е упълномощил да го цитирам поименно. Пък и не е нужно да си на върха на държавната пирамида, за да те споходи подобен въпрос...

Всъщност, едва ли някой друг в КЗК би излязъл публично с подобна теза, но г-н Гаврилов явно е много смел човек. Подобна откровеност е похвална, но все пак нека и той да не си забравя инстинкта за самосъхранение в къщи - добричките му началници може да не оценят откритостта му.

И не на последно място, трогателно впечатление прави, когато "журналисти от кариерата" използуват клишета от рода на това, че действията на работодателите "са бесен профсъюзен популизъм". Научете се бе хора - АИКБ, АКАБ или БССИТ не са политически партии и не се борят за мащабни сегменти от народната любов. Ние сме освободени от необходимостта непрекъснато да се харесваме на избирателите. Ние защитаваме интересите на членовете си, а в случая техните интереси съвпадат с интересите на горе-долу цялата индустрия.

А пък ако не дай си Боже, някой от профсъюзите дочуе, че говорителят на КЗК е говорил за "бесен профсъюзен популизъм", можем само да гадаем на какво ще го обърнат г-н Гаврилов - на "бъз и на коприва", "на пух и перушина" или на "прах и пепел". Те в синдикатите много обичат да ги етикетират като "популисти". Току виж - занесли на говорителя на КЗК козунак и червено яйце за Великден ...

Горните нещица аз сколасах да ги "рекна" на г-н Гаврилов в открит ефир, но "думите отлитат - писаното остава". Нека говорителят на КЗК не се обижда - нищо лично няма в тези редове. Нито лично против него, нито срещу институцията КЗК, макар че последната има предостатъчно трески за дялане. Въпросът е, че "основателното подозрение" за картел на пазара на горивата, засега наистина е само подозрение. Да, подозрение, но МНОГО сериозно, ТВЪРДЕ подплатено с ясни индикатори и изобщо - ужасно основателно. И вместо да мислиш как да не си докараш на главата гнева на иначе влиятелното лоби на "нефтяници и газовици", добре е да се позамислиш, какво е да ти се разсърдят няколко милиона български граждани.

Публикувана в Гледища