В навечерието на поредните избори за Европейски парламент, европейската секторна работодателска организация CEEMET представи пред широката публика своя План от 10 точки за конкурентоспособна индустрия, която да направи Социална Европа устойчива.

 

Зад нея РЕАЛНО стоят 200 000 компании в областта на металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии. Това са група икономически дейности, в които работят 17 000 000 души, което отговаря на 49 процента от всички служители в производствения сектор в рамките на ЕС.

 

В тези 200 000 компании в периода 2013 – 2017 година са създадени 1 250 000 нови, качествени работни места. Там са инвестирани 119 милиарда евро само в материални стоки като „първа стъпка” в процеса на дигитализация. Отделно 90 милиарда евро са инвестирани в иновации за намиране на устойчиви решения на проблеми, най-вече свързани с дигитализацията и със света на труда.

 

Заплатите в металообработването, машиностроенето и свързаните с тях технологии са средно с десет процента по-високи в сравнение с останалите производствени отрасли. Социална Европа е построена върху конкурентоспособни заплати.

 

Вижда се, че става дума за документ, зад който стои работодателска организация с огромна представителност, която е признат социален партньор на ниво ЕС. Организацията CEEMET представлява металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET). Тя покрива отрасли като производството на метални изделия, машинно инженерство, електроника, информационни и комуникационни технологии, производство на автомобили и други транспортни средства – цялата мехатроника в широкия смисъл на понятието.

 

Българският представител в CEEMET е Българска браншова камара Машиностроене, която е член на Асоциацията на индустриалния капитал в България. АИКБ запозна всички свои членове с „Плана от 10 точки” и организира обсъждането му по време на общото събрание на АИКБ, състояло се 01 март 2019 година.

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изцяло подкрепи констативната част на „Плана от 10 точки” и неговата философия. Членовете на АИКБ имат бележки най-вече по формулировките на някои от така наречените ключови послания в Плана.

 

Мозъчните тръстове на политическите сили, които са готови да премерят сили на изборите за депутати в Европейския парламент и самите кандидати за депутати, би трябвало да се отнесат с подобаващо внимание към този документ. Те би трябвало да отговорят на себе си, на представителите на европейската индустрия и на обществото като цяло, как гледат на написаното в документа.

 

Всички имат право да знаят, какво мислят кандидатите за място в Европейския парламент за предложенията на работодателите от възможно най-стратегическия сектор в европейската икономика. За избирателите, позицията на кандидатите за депутати по „Плана от десет точки“ със сигурност ще бъде много важен ориентир при взимането на окончателно решение за кого да гласуват.

 

Никога не трябва да забравяме, че в ЕС живее ЕДВА 7 на сто от населението в света, икономиката на ЕС28 произвежда около 22 процента от БВП в света, а едновременно с това 40 процента от ВСИЧКИ социални разходи в света се правят в 28-те страни на ЕС.

 

„Планът от 10 точки“ ясно заявява, че „постигането на контрол върху тези безпрецедентни разходи и правенето им устойчиви, може да се постигне само чрез изграждането на иновативна и конкурентоспособна на глобалния пазар икономика и индустрия в Европа. Това трябва да бъде свръх приоритетът на Европейския съюз“.

 

„Планът от 10 точки“ претендира, че може да ни каже как би могло да стане това. По-долу е представено сбито изложение на идеите, заложени в плана. Така да се каже „дестилат” от „Плана от 10 точки”.

 

Първо. Необходима е промяна на основанието за съществуване на Европейския съюз.

Работодателите от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) смятат, че със смяната на поколенията вече е необходима промяна на основанието за съществуване на Европейския съюз. Досегашната спойка на ЕС – „мир и единство” вече нямат необходимата тежест в очите на новото поколение в ЕС, те не са достатъчно „основание за съществуване” (raison d’être) на ЕС.

 

Много неприятен е и фактът, че приносът на ЕС към благосъстоянието на европейците все повече се пренебрегва. За това свидетелстват на първо място видимите тенденции към национализъм и протекционизъм.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) европейските граждани трябва да бъдат уверени, че в хода на глобализацията и при сегашните шеметни технологични промени, в условията на поява на нови световни икономически суперсили, всички ние ще се справим по-добре в съюз заедно, отколкото като отделни и естествено по-слаби национални държави.

 

Европа се нуждае, повече от когато и да било, от обща политика в областта на търговията и икономиката, която да засилва конкурентоспособността на компаниите и предприятията в глобален мащаб.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) са категорични, че поддържането на сегашните несравними социални разходи в Европа е възможно само чрез рязко повишаване на конкурентоспособността. В „Плана от 10 точки” на CEEMET се критикува принципно и открито досегашната политика относно бъдещето на Социална Европа и задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и нейната основна цел – въвеждане на нови и нови компетенции и регулации на ЕС в социалната политика и в политиката по заетостта, за да се постигне „възходяща социална конвергенция, която се очаква да бъде осъществена чрез Европейския стълб на социалните права или чрез създаване на Европейска схема за презастраховане при безработица”.

 

Това разбиране е окачествено като: „несигурно, ненадеждно и погрешно схващане, което напълно пренебрегва начина на финансиране на социалната политика”. Европейските граждани и европейските политически лидери са призовани да осъзнаят и да признаят, че „докато ЕС включва едва 7 % от световното население и около 22 % от световния БВП, страните от ЕС-28 правят на 40 % от световните социални разходи.

 

Постигането на управляемост на тези безпрецедентни разходи и превръщането им в устойчиви, може да стане само за сметка на „отглеждането” на иновативна и силно конкурентна в международен план икономика и индустрия в Европа. Това трябва да стане основен приоритет на Европейския съюз”.

 

С други думи - мисията на Европейския съюз като пазител на мира на континента, без да бъде пренебрегвана, вече трябва да бъде решително допълнена с превръщането на Европа в глобална икономическа супер сила. Това може да стане само чрез РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ, като се развиват иновационни и конкурентоспособни в глобален план промишлености. И тук вече ясно се казва, че „по-нататъшното законодателстване на европейско равнище, отразяващо опасенията на „вчерашните икономики” и пазари на труда, няма да е от полза за конкурентоспособността на „утрешната” индустрия”.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) „бъдещето на европейския просперитет зависи до голяма степен от успешния преход към дигитализирана промишленост и общество. Ако Европа иска да постигне успех, голяма част от дебатите и действията, включително масовите инвестиции, като преход към дигитализирана промишленост и общество, трябва да се съсредоточат върху един прозрачен европейски (дигитален) единен пазар”.

 

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) „дигитална Европа е равна на социална Европа”, а „една европейска стратегия за дигитализация, насочена към хората, подкрепяща човешките права, има потенциала да отвори нова глава в историята на успеха на Европа, при условие, че има реално открити дебати относно бъдещето на европейския проект”. Изрично се подчертава, че разнообразието е в основата на Европейския съюз, но всички се нуждаем от обща и споделяна от всички визия, която да се следва от всички държави членки, от компаниите и предприятията, от работниците и от общностите.

 

Много важно обстоятелство е, че държавите членки сами и по отделно не могат да направят големи инвестиции, необходими за осигуряване на кохерентна цифрова инфраструктура, киберсигурност и за защита на данните.

 

Също така, трябва да има общо осъзнато разбиране за защита на европейските интереси в рамките на свободната и честна световна търговия, с оглед на силовата политика, водена от Китай и на настъпилата промяна в транс-атлантическото партньорство. Търси се силна Европа, която може да предлага визии и решения, които да „дават увереност на гражданите, работниците и индустрията”.

 

Второ. Бъдещето на ЕС зависи от пригодна за него регулаторна рамка, включваща пазарите на труда.

Опростяване на регулирането и връщане на доверието на гражданите. Регулирането трябва да бъде основано на реалните необходимости, да е последователно, икономически ефективно и стабилно, за да може успешно да премине през „проверката на конкурентоспособността“.

 

Приложимостта, ефективността и спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да бъдат водещите принципи на всеки нов регламент на ЕС.

 

Следователно свободата на договаряне, както и мерките с незадължителна юридическа сила, като например най-добрите практики и насоки за малките и средни предприятия (МСП), трябва винаги да се разглеждат сериозно.

 

CEEMET напълно подкрепя принципите, залегнали в „Програмата за по-добро регулиране“ и свързаните с нея дейности по REFIT, за опростяване и подобряване на регулаторната среда. Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) насърчават новия Европейски парламент и Комисията да постигнат осезаеми резултати относно „по-доброто регулиране“, тъй като това ще засили конкурентоспособността в международен план, бизнес инвестициите и създаването на работни места.

 

Според CEEMET Европейската комисия трябва да разгледа кумулативния ефект на законодателството и да се съсредоточи върху наистина независими и обективни оценки на въздействието (ОВ), които да отчитат всички допълнителни разходи - публични и частни. Всяко действие, предприето в резултат на проучване на ОВ, следва също да отразява резултата от такова проучване. Според CEEMET в момента законодателството на ЕС в областта на заетостта твърде често се ръководи от политически мотиви.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) смятат, че законодателството на ЕС трябва да се привежда в действие и да се укрепва, да се прилага правилно, преди да се създава ново. Формулата на CEEMET е: „По-добро регулиране. Нека е просто, но стриктно”.

 

Според CEEMET институциите на ЕС трябва да бъдат неумолими в премахването на бюрокрацията, която твърде често потъпква бизнес инвестициите и задушава конкурентоспособността и създаването на работни места. Тъй като МСП са особено уязвими към неподходящи и прекалено обременителни законодателства, това също възпрепятства създаването на нови предприятия в Европа.

 

Категоричното гледище на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) е: „Ако Европа иска да види растеж, инвестиции и създаване на работни места, всички заинтересовани страни трябва да спазват принципите на „по-добро регулиране“ и подходящи рамкови условия”.

 

Тук европейските работодатели имат две особено важни послания, които заслужават да бъдат откроени, а след това осмислени и осъзнати от всички социални партньори:

„Законодателите трябва да помнят, че субсидиарността също има за цел да сближи гражданите с Европа".

„Европейският стълб на социалните права (ЕССП) трябва да бъде поставен в перспектива: това е прокламация, а не нова европейска конституция”.

 

Обръща се внимание, че ЕССП не е за създаване на нови социални права. При определени обстоятелства, има потенциална възможност, да се получи негативно отражение върху заетостта, тъй като прекалено строгото регулиране на пазара на труда може да накара фирмите да увеличат капиталовата си интензивност, като технологиите могат да се използват за замяна на работниците, когато предприятията се изправят пред „ригидността” (твърдостта, неповратливостта), наложена от строгите правила.

 

Трето. Важността на конкурентоспособността на индустрията в международен / глобален план.

Европа е люлката на индустрията и има несравнима индустриална база. Конкурентоспособната в международен план европейска индустрия е основата за генериране на растеж и за създаване на качествени работни места. Тук европейските работодатели имат три ключови послания:

 

Европейските политици трябва да направят ясно изявление относно важността на конкурентоспособността на индустрията в международен и глобален план и да действат в съответствие с него. Визията за още по-социален Европейски съюз може да се постигне само през доброто състояние на индустрията.

 

Европейските политици трябва да обърнат повече внимание на международната конкурентоспособност на Европа като място за правене на бизнес, преди да създадат допълнителни регламенти. Този международен бенчмаркинг може да се основава на доклада на Световната банка „Doing Business”.

 

Европейските политици и социалните партньори трябва да работят за постигане на конкурентоспособна европейска индустрия в международен план като основна цел.

 

Четвърто. Дигиталната индустриална ера – отваряне на нова глава в успешната история на ЕС.

По принцип едва ли някой може да оспори факта, че досега историята на ЕС е повече от успешна. Тя е и успешна и сама по себе си, наистина уникална. Въпросът е дали ще успее да продължи да бъде такава. Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) от съдбоносно значение е подготовка на ЕС за дигиталното бъдеще.

 

„Гладко функциониращият Единен дигитален пазар (ЕДП) е предпоставка Европа да успее в глобалното търсене на лидерство в областта на цифровите технологии; стимулиране на икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта.

За да запази водещата си позиция в социалните разходи в световен мащаб, Европа трябва да се превърне в световен лидер в разработването на нови технологии и тяхното предлагане на пазара. Роботизацията и изкуственият интелект ще стимулират иновациите на процесите и ресурсната ефективност на продуктите и услугите.

Това може да даде възможност на европейската промишленост да остане или да стане световен лидер в множество сектори“.

 

Според CEEMET завършването на стратегията на ЕС за Единен дигитален пазар (ЕДП) изисква огромни публични инвестиции в инфраструктури, включително чрез публично-частни партньорства, напр. за универсално достъпна широколентова връзка, високоскоростно изчисляване, киберсигурност или “big data”.

 

В случая най-важното е, че самите държави членки няма да могат да управляват този процес самостоятелно.

 

Според CEEMET предложените регламенти и съществуващите регламенти трябва да преминат през проверка за дигитална конкурентоспособност, за да се отключи потенциалът за технологичен прогрес. Европейските или дори международните стандарти в техническата област могат да улеснят дигитализацията на индустрията.

 

Това обаче не важи за хармонизацията на равнище ЕС (възходяща конвергенция) на националните трудови закони. Това ще осуети приемането на дигитализацията и ще ограничи създаването на стартиращи предприятия в ЕС.

 

Европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) са оптимисти по отношение на отражението на дигитализацията върху пазарите на труда. (Може би дори прекалени оптимисти, но те имат своите аргументи за оптимистичния си поглед върху нещата).

 

От CEEMET не отричат, че дигитализацията ще доведе до изчезването на работни места и до създаването на нови такива. Според CEEMET трябва да се подкрепи мнението на Комисията, че новите технологии като цяло биха могли да имат положителен ефект върху работните места на равнище ЕС.

 

Оптимизмът на европейските работодатели се базира на факта, че 200 000 компании, представлявани от CEEMET, са създали 1 250 000 качествени работни места в периода 2013-2017 г. Това дава основание за позитивни очаквания и в бъдеще. Добре е да не забравяме подсещането от страна на CEEMET, че „въпреки че дигитализацията се ръководи от технологичния прогрес, човешкият фактор е в основата на това развитие“.

 

Тук основните послания на CEEMET са:

Дигиталната трансформация може да се управлява успешно и да доведе до създаването на възможности само при истинско усилие от страна на Европа. Дигитализацията ще стимулира икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта. Следователно европейската стратегия за Единен дигитален пазар (ЕДП) трябва да бъде своевременно завършена и изпълнена с пълния ангажимент на всички държави членки.

Ефективността на различните европейски и национални инициативи трябва да се подобри. Политиките и дейностите, като например центровете за дигитални иновации, трябва да бъдат по-добре рационализирани. Констатациите от множеството инициативи трябва да бъдат по-добре анализирани и резултатите да бъдат споделени. Това ще ускори навлизането на дигитализацията в Европа и сред всички компании.

Новата "нормалност" на дигитализацията изисква цялостен преглед на бизнес и инвестиционната среда на европейско и национално равнище.

Преговорите относно предложената от Комисията многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г. следва да бъдат приключени преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Европа следва да съсредоточи усилията си върху предоставянето на възможност на технологичните и промишлените предприятия, особено на МСП и на новосъздадените предприятия, да се справят своевременно с дигиталната си трансформация.

 

Пето. Умения, умения, умения.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) дигитализацията значително е променила потребностите от умения и ще продължи да съкращава „периода на полуразпадане“ на знанията. В CEEMET смятат, че е необходимо да се обърне внимание на недостига на умения както на национално равнище, така и на равнище ЕС, като трябва да бъдат заделени средства, за да се помогне на системите за образование и обучение да се адаптират към технологичните промени.

 

Това ще помогне на компаниите да се справят с основните технологични промени, за да останат конкурентоспособни и да продължат да предоставят качествени работни места.

 

Тук трябва да обърнем внимание на следните ключови послания към европейските политици:

Националните политици трябва да инвестират в увеличаването на привлекателността на професионалното образование и обучение (ПОО), така че те да се превърнат в първи избор за учащите, което съответно да води до качествена заетост. Качествените системи за професионално образование и обучение са от решаващо значение, за да се реагира на текущия недостиг на умения, който възниква в производствените и технологичните индустрии.

Европейските работодатели в областта на технологиите и промишлеността са идентифицирали 7 основни умения, от които служителите ще се нуждаят в дигиталната трансформация. Развитието на нови професии, свързани с появата на цифровите технологии, ще изисква мащабни инвестиции в придобиването на нови умения за управление на индустрията на бъдещето.

Подобряване на образованието в областта на STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics) от ранна възраст за справяне с дигитализацията на индустрията. Също така инвестиране в предприемачески (дигитални) умения, заедно с „меки“ и управленски компетенции, тъй като те също са ключови за успеха на технологичните компании, когато се справят с големите технологични промени. Работниците носят отговорността да преминат подходящо и непрекъснато обучение, за да се справят с предизвикателствата на дигитализираната индустрия и да гарантират своята пригодност за работа.

Разпределяне, особено в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР), на повече и по-добре насочени европейски фондове за инициативи за придобиване на подходящи умения. Подпомагане на малките и средните предприятия (МСП) при определяне на техните нужди от умения и разработване на схеми за обучение, за да се отговори на тези нужди от умения. Опростяване на правилата за достъп и администриране на фондовете на ЕС, особено за МСП.

Укрепване на сътрудничеството между индустрията и доставчиците на образование и гарантиране, че те споделят най-добрите практики.

 

Шесто. Гъвкави пазари на труда.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) с напредването на дигитализацията работата става все по-несвързана с определено място и определено време. Това води до нови форми на организация на труда и промени в моделите на работа. Ето защо регулирането на работното време трябва да бъде адаптирано към променящия се свят на работа, за да се даде възможност за гъвкавост както за компаниите, така и за работниците.

 

По мнение на CEEMET координирането на икономическите политики чрез Европейския семестър следва да подкрепи националните реформи на пазара на труда. По-специално чрез създаването на гъвкави пазари на труда, които отговарят на нуждите на все по-дигиталната икономика с променящите се модели на работа. Строгата регулаторна рамка само ще попречи на внедряването на дигитализацията на индустрията и ще увеличи допълнително вече високите разходи за труд.

 

Законодателите на ЕС трябва да бъдат отворени към гъвкави пазари на труда, които позволяват на работодателите и служителите да оформят работата си в духа на Индустрия 4.0.

 

Не трябва да се забравя, че изследванията на ОИСР (OECD) в действителност доказват, че въвеждането на нови технологии на работното място в страните с прекалено строго трудово законодателство води до отрицателно въздействие върху заетостта.

 

Ключовите послания на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) по отношение на гъвкавите пазари на труда са следните:

Не всеки е осъзнал, че дигитализацията надхвърля широколентовия достъп и взаимната свързаност. Пазарите на труда са неразделна част от регулаторната рамка за дигитализацията. Подходящата рамка е предпоставка за международните конкурентоспособни индустрии с потенциал да продължат да осигуряват качествени работни места в Европа. Запознатите с дигитализацията законодатели са ключът към успешното възприемане на Индустрия 4.0 във всички видове компании.

Подготвяне на почвата за оформянето на дигитализацията чрез насърчаване на реформата на националните пазари на труда в гъвкави пазари на труда, с нови видове работа и нови концепции за организация на труда.

Да се осъзнае, че гъвкавите пазари на труда са по-устойчиви и ще спомогнат за създаването на нови работни места при дигитализацията на европейската индустрия. Строгата защита на заетостта има отрицателно въздействие върху създаването на работни места и възприемането на дигитализацията в индустрията.

ЕС и неговите държави членки следва да зачитат принципа на субсидиарност, да дадат възможност на бъдещото и съществуващото регулиране на пазара на труда да проверят реалността и да се съсредоточат върху насърчаването на националните реформи на пазара на труда в рамките на Европейския семестър. Съществуващото регулиране на пазара на труда на европейско и национално равнище следва да подлежи на регулаторни проверки за пригодност (REFIT).

 

Седмо. Социалните партньори правят промяната.

За всеки е ясно, че социалните партньори са ключови играчи. Индустриалните отношения не са статични и са еволюирали по различен начин в различните национални икономически, политически, социални и културни среди. Не може да има единен модел на ЕС.

 

Сегашната тенденция около системите за колективно договаряне в Европа е насочена към това да се остави повече място за фирменото ниво, например чрез предоставяне на отворени клаузи и на клаузи, допускащи отклонения в Колективните трудови договори. Социалните партньори са по-близки до индустрията и по този начин са в състояние автономно и основавайки се на солиден мандат, да договарят „решения по собствена мярка“ (tailor made solutions) за различните нива – от фирменото до секторното ниво в държавата.

 

Новите условия изправят социалните партньори пред сериозни предизвикателства. Появата на платформената икономика повдига въпроса за значението на традиционните индустриални отношения и системите за колективно договаряне. Исканията към законодателите да разпростират колективните трудови договори върху всички компании и работници, включително и за предприемачите работници за така наречените “crowd workers” и за платформените предприятия, няма да доведат до устойчиви решения. Напротив - това ще бъде възприето като неспособност на социалните партньори да намерят собствени решения и по този начин ще отслаби тяхната позиция.

 

Оценката на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) по отношение на Инициативата на Европейската комисията от 2015 г. за възобновяване на социалния диалог на равнище ЕС и на национално равнище не спомогна фундаментално за добавяне на стойност към социалния диалог, тъй като пренебрегва автономността на социалните партньори, мандатите и отговорностите.

 

Вместо това социалният диалог на равнище ЕС стана още по-неясен. Комисията замени консултациите със социалните партньори с открити обществени консултации или т. нар. „Целеви изслушвания“ с определен брой социални партньори или дори с търговски асоциации или НПО-та, които нямат необходимия опит, нито пък имат някакъв мандат, за които съществуват други форуми.

 

Европейският семестър, създаден с цел да се координират икономическите политики, премина отвъд своите правомощия в сферата на социалните политики.

 

Много тревожна е заплахата от намеса от страна на „Брюксел“ в определянето на заплатите. Това създава риск от политическа намеса в определянето на заплатите, основна отговорност на националните социални партньори. Това е опасна намеса в конкурентоспособността на индустрията, тъй като социалните партньори и компаниите са в най-добра позиция да фиксират заплатите в съответствие с производителността, необходимостта от инвестиции или други специфични параметри.

 

ЕС трябва да се въздържа от нарушаване на основните компетенции на социалните партньори, включително чрез Европейския стълб на социалните права и съответно преразгледаните насоки за националните политики по заетостта.

 

Основните послания на европейските работодатели в областта на социалния диалог са:

Зачитането на автономността на социалните партньори е задължително за създателите на политики.

Политиците трябва да отхвърлят плановете си, да се намесват пряко или косвено в основните проблеми на социалните партньори. Намесата от страна на „Брюксел“ в основни въпроси като заплатите и определянето на заплатите, открито противоречи на автономността на социалните партньори и рискува да подкопае международната конкурентоспособност на компаниите.

Секторният социален диалог на равнище ЕС има за цел да допринесе за подобряване на бизнес и социалната среда. Целта е да се насърчи конкурентоспособността, устойчивите и висококачествени работни места в европейската промишленост.

Представителните и мандатни социални партньори трябва да бъдат консултирани своевременно по всяко предложение на Комисията в областта на социалната политика. Методът за консултиране на заинтересованите страни на равнище ЕС трябва да стане неизбирателен и по-добре координиран.

Израз на автономията на социалните партньори е, че доброволният европейски (секторен) социален диалог се фокусира върху теми, договорени от (секторните) социални партньори след консултации с техните членове. Автономията е еднакво приложима към резултатите, които социалните партньори са избрали да достигнат. Обменът на добри практики и съвместният анализ, например по отношение на дигитализацията и необходимите подходящи умения, са важен и ценен резултат сами по себе си.

 

Осмо. Инвестициите в технологиите и в индустрията.

Тъй като държавите членки, подкрепяни от ЕС, трябва да направят огромни инвестиции в инфраструктура, 5G и киберсигурност, компаниите от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) също са готови да направят огромни инвестиции в близко бъдеще.

 

Тези инвестиции ще бъдат направени с дълги времеви хоризонти, предполагащи стабилни рамкови условия и пълно прилагане на принципите за по-добро регулиране, наред с проверките на конкурентоспособността.

 

Компаниите от технологичния и индустриалния сектор са инвестирали недостатъчно между 2007 и 2016 г. Оттогава те отново са на път да продължат да инвестират в нов хардуер и софтуер, което трябва да бъде подкрепено от финансиране от ЕС.

 

Според CEEMET „иновацията, "произведена в Европа", следва да се произвежда в Европа“. Това изисква по-иновативен и опростен бюджет, осигуряващ финансиране за по-рискови стартиращи предприятия, които напр. традиционните банки не финансират. Освен това е необходимо възможно най-скоро да се постигне споразумение относно Многогодишната финансова рамка (МФР), така че ЕС да може незабавно да продължи да инвестира в конкурентни региони.

 

Основните послания на европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET) тук са следните:

Необходимо е поддържане на стабилни и надеждни рамкови условия за частни инвестиции, които са необходими за правене на бизнес.

Преодоляване на съществуващата бюрокрация, създаване на напълно функционираща система „на едно гише“ за европейско финансиране - една единствена точка, в която фирмите могат да получат цялата информация, свързана с финансирането от ЕС. По-конкретно относно дигитализацията Европейската комисия трябва незабавно да създаде единна координирана инвестиционна програма за дигитализация, тъй като необходимите нива на финансиране за дигитализацията не се спазват в много държави членки.

Преразглеждане на непрозрачните структури за финансиране и съфинансиране на европейско или национално равнище. Трябва бързо да стигнем до ефикасна и ефективна среда за финансиране в Европа.

Увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Според данните на Евростат, сравнявайки разходите за НИРД в сектора на бизнес предприятията спрямо БВП за 2015 и 2016 г., ЕС изостава от останалите развити икономики по света. Трябва да се направят допълнителни инвестиции в тази област, така че ЕС да може да настигне конкурентите си.

 

Девето. Глобалната търговия и Брекзит.

В една предизвикателна глобална среда на засилен национализъм и протекционизъм ЕС трябва да продължи да се стреми към нови видове споразумения за международна търговия, като същевременно защитава съществуващите търговски отношения. Тези търговски споразумения трябва да разглеждат глобалните проблеми - от свръхпроизводството до правата на интелектуална собственост, и да гарантират двустранни инвестиции, без да намаляват социалните стандарти на ЕС.

Международните глобални вериги за доставка са от съществено значение за нашите индустрии. Те стимулират иновациите, производителността и качеството. В този контекст трябва да поддържаме свободна и безпроблемна търговия с един от нашите ключови търговски партньори - Великобритания, както по време на преговорите, така и след приключването на процеса Брекзит. Разграничаването на тези търговски отношения ще бъде практически невъзможно и икономически пагубно.

Според европейските работодатели от металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии (MET):

За да може да оформи предстоящите нови търговски споразумения, по-специално с мощни партньори като Китай или САЩ, Европейският съюз като най-големия търговски блок в света трябва да преодолее националните, а понякога и регионалните специфични интереси и да говори единогласно. Това от своя страна ще доведе до по-балансирани търговски споразумения с ЕС, което ще успокои гражданите.

Свободната и справедлива търговия е източник на богатство в ЕС. Европейските политици и търговските преговарящи трябва заедно да защитават европейските интереси в световната търговия. Европа трябва да бъде равноправна страна по преговорите, особено с оглед на настоящата силова политика, следвана от Китай, и промяната в трансатлантическото партньорство.

Доколкото е възможно, преговарящите по Брекзит трябва да постигнат търговски споразумения между ЕС-27 и Обединеното кралство за технологичните и индустриалните компании, запазващи „status quo“-то. Нуждаем се от движението на служители с всички нива на квалификация, за да преодолеем недостига на умения, който съществува в металообработващите, инженерните и технологично базираните индустрии. Това може да изисква по-дълъг преходен период.

Брекзит без сделка не е опция. Преговарящите от ЕС и Обединеното кралство трябва да постигнат съгласие за механизъм, с който Обединеното кралство ще остане най-малкото присъединено към митническия съюз на ЕС и под разпоредбите на Единния пазар.

 

Десето. Консултиране на индустрията.

Консултирането на индустрията е част от вземането на информирано решение. Конкурентоспособната в международен план индустрия е в центъра на европейския прогрес и създаването на богатство. Следователно тя помага и за поддържането на най-високите нива на социални разходи в ЕС.

Конкурентоспособната в международен план индустрия е в интерес на политиците и законодателите. Тя ще допринесе значително за поставянето (връщането) на Европа по правилния път и ще предложи решения на икономическите, обществените и екологичните предизвикателства, като например ефективното използване на ресурсите и изменението на климата.

Следователно има очевиден интерес от установяването на процес на редовни и съдържателни консултации с промишлеността. Чрез такива консултации политиците ще могат да вземат информирани и пропорционални решения, които да доведат до подходящо за бъдещето регулиране. Консултацията с индустрията трябва да се превърне в естествен рефлекс за всеки политик. Това служи за намиране на решения за проблемите на реалната икономика и обществото.

 

Послеслов.

Читателите имаха възможността по-горе да се запознаят с „Плана от 10 точки за конкурентоспособна индустрия, която да направи Социална Европа устойчива”. Трябва още един път ясно да посочим от къде идват тези предложения. Те идват от възможно най-представителна европейска секторна работодателска организация, признат европейски социален партньор с ясен мандат за участие във формирането на общите европейски политики и ясно преговорно поле в рамките на европейския социален диалог.

Вече беше подчертано, че у нас Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изцяло подкрепя констативната част на „Плана от 10 точки” и неговата философия и работи за представянето на Плана пред цялата наша общественост и особено пред кандидатите за депутати от различните политически сили. Публикуването на пълния текст на „Плана от 10 точки” на български език е предстоящо.

На фона на всичко изложено до тук, би било прекрасно да научим, че политическите сили, които ще участват на изборите за Европейски парламент и самите кандидати като личности си дават сметка за значимостта на представения документ.

Безспорно, „Планът от 10 точки“ не е научен доклад. Това е синтезирано предложение за основната рамка, в която да се развива цялостната европейска индустрия в близко бъдеще. На всички, които по силата на политическите си убеждения, лични позиции или ако щете – предразсъдъци, се отнасят с някакво предубеждение към работодателските позиции, искаме да повторим още веднъж:

В ЕС живее едва 7 на сто от населението в света. Икономиката на ЕС28 произвежда около 22 процента от БВП в света. Едновременно с това, 40 процента от ВСИЧКИ социални разходи в света се правят в 28-те страни на ЕС.

Нека дебело подчертаем - „Планът от 10 точки“ поставя като свръх приоритет „изграждането на иновативна и конкурентоспособна на глобалния пазар икономика и индустрия в Европа“ с ясното разбиране, че целта е „постигането на контрол върху тези безпрецедентни разходи и правенето им устойчиви“.

Целта е да запазим Социална Европа, но за това трябва да сме много по-производителни и по-конкурентоспособни. За да можем да заделяме пак и пак, година след година тези средства, трябва да ги изработим като БВП – заедно работодатели и работници. Включително и в България.

Публикувана в Гледища

Вече повече от половин век тази конференция събира заедно народите от Европа и отвъд океана за изграждане на нашата обща сигурност.

 

Основополагащите ценности, които споделяме – зачитане на човешкото достойнство, правата на човека, свободата, демокрацията и равенството – са обединени в обща кауза за колективни действия в наш общ интерес.

 

Основаната на правила система, за чието създаване имаме принос, направи възможно глобалното сътрудничество за опазване на тези общи ценности.

 

Днес, когато глобализацията сближава народите повече от когато и да било, ние сме изправени пред множество нови и растящи заплахи, които целят да подкопаят тези правила и ценности.

 

Тъй като вътрешната и външната сигурност са все по-преплетени, като вражеските мрежи вече не се коренят само в агресия от страна на дадена държава, а оръжията не се създават единствено за употреба на бойното поле, но и за атаки чрез киберпространството, способността ни да защитим нашите народи все повече зависи от общите ни действия.

 

Отражение на това е днешната най-мащабна по рода си световна среща с представители от над седемдесет държави.

 

Обединеното кралство винаги е съзнавало, че нашата сигурност и просперитет са обвързани с глобалната сигурност и просперитет.

 

Ние сме глобална нация – допринасяща за глобалния просперитет чрез векове на търговия, чрез талантливия ни народ и чрез обмен на знания и култура с партньорите ни по целя свят.

 

Инвестираме в глобалната сигурност, съзнавайки, че така най-добре защитаваме гражданите си в собствената ни страна и по света.

 

Ето защо, ние сме втората страна с най-висок принос към бюджета на НАТО и единствената страна членка на ЕС, която отделя 2% от своя БВП за отбрана, както и 0.7% от брутния национален доход за международно развитие. Това е и причината, поради която ще продължим да изпълняваме тези ангажименти.

 

Поради тази причина изградихме доста развити отношения в областта на сигурността и отбраната – със САЩ и партньорите от групата за обмен на разузнавателна информация „Пет очи” (Five Eyes), със страните от Залива и все повече с азиатските ни партньори.

 

Инвестирахме в критично важни способности – включително в нашия ядрен капацитет с възпиращ ефект, новите ни два самолетоносача, специалните ни сили от световна класа и разузнавателните служби.

 

Имаме водещо участие в международни мисии – от борбата с Ислямска държава в Ирак и Сирия до мироопазващите мисии в Южен Судан и Кипър и мисиите на НАТО в Източна Европа.

 

А в Европа работим все по-тясно с европейските ни партньори, привнасяйки влиянието и въздействието, генерирани от пълния спектър на взаимоотношенията ни с нашите глобални партньори.

 

Искаме да продължим това сътрудничество и след напускането на Европейския съюз.

 

Британските граждани взеха легитимно демократично решение процесът по вземане на решения и поемането на отговорност да се случват по-близо до дома.

 

Засилването на вътрешната ни сигурност винаги е било тясно свързано с глобалното сътрудничество, включващо работа с институциите, които го подкрепят, включително с ЕС.

 

Промяната на структурите, чрез които осъществяваме колективните си дейности не означава да забравим общата си цел – защита на нашите граждани и осъществяване на общите ни интереси по света.

 

В този смисъл, напускайки ЕС и поемайки по нов път, Обединеното кралство си остава все така ангажирано със сигурността на Европа за в бъдеще, както винаги е било досега.

 

Сигурността на Европа е и наша сигурност. Ето защо съм заявявала и днес пак ще го кажа - Обединеното кралство е безусловно ангажирано с поддържането на европейската сигурност.

 

Днес общото предизвикателство пред всички нас е да намерим формулата, по която да работим заедно чрез задълбочено и специално партньорство между Великобритания и ЕС, да запазим вече изграденото сътрудничество и да продължим напред срещу растящите заплахи, пред които сме изправени всички.

 

Сега не е време да допускаме съперничество между партньори, строги институционални ограничения или закостенели идеологии да възпрепятстват нашето сътрудничество и да застрашават сигурността на гражданите ни.

 

Трябва да направим това, което е най-практично и прагматично, за да гарантираме колективната ни сигурност.

 

Днес бих искала да изложа начина, по който вярвам, че можем да постигнем това – използвайки възможността за установяване на ново партньорство в областта на сигурността, което да защити гражданите ни, сега и за в бъдеще.

 

Защита на вътрешната ни сигурност

Ще започна с начина, по който осигуряваме сигурността в Европа.

 

Заплахите, пред които сме изправени не зачитат границите между държавите и не правят разлика между тях.

 

Всички присъстващи в тази зала сме изпитали болката и мъката, причинени от терористичните зверства, извършени в страните ни.

 

Измина почти година от срамната атака на Уестминстърския мост, последвана от нови атаки в Манчестър и Лондон.

 

За тези хора е без значение дали убиват и осакатяват жители на Париж, Берлин, Лондон или Манчестър, защото тяхната цел е да атакуват и унищожат общите ценности, които споделяме.

 

Но аз заявявам – ние няма да им позволим.

 

Когато се случват подобни зверства, хората очакват отговора от нас – лидерите.

 

Всички ние трябва да гарантираме, че нищо не може да ни спре да изпълним първостепенния ни дълг като лидери – защитата на нашите граждани.

 

Трябва да намерим практичните начини за гарантиране на сътрудничеството за постигане на тази цел.

 

Преди сме го постигали.

 

Когато правосъдие и вътрешни работи престанаха да бъдат обект на междуправителствени отношения и станаха обща компетенция в рамките на ЕС, във Великобритания, разбира се, имаше хора, които биха искали да възприемем изцяло подхода на ЕС, както имаше и такива, които биха поискали от нас да го отхвърлим без колебание.

 

Като министър на вътрешните работи аз бях решена да намеря практичен и прагматичен начин, даващ възможност на Обединеното кралство и ЕС да продължат сътрудничеството си по отношение на общата ни сигурност.

 

Ето защо разгледах поотделно всяка разпоредба и успешно защитих основанията на Обединеното кралство да участва повторно в тези, които очевидно са от полза за националния ни интерес.

 

Чрез отношенията, които изградихме, Великобритания беше сред водещите държави, формирали практическата и правна основа на нашето сътрудничество в областта на вътрешната сигурност.

 

Нашият принос към тези мерки е жизнено важен за защитата на европейските граждани в градовете из целия континент.

 

На първо място, практическото ни сътрудничество, включително ускорената ни процедура за екстрадиране и взаимната правна помощ, означават, че издирвани или осъдени извършители на тежки престъпления, както и доказателствата в подкрепа на постановените им присъди, се предават безпроблемно между Обединеното кралство и страните членки на ЕС.

 

Когато беше установено, че терорист като Закария Хадили живее във Великобритания – млад мъж, за когото се смяташе, че е бил радикализиран в Сирия и беше издирван за терористична дейност във Франция – незабавно беше предприето необходимото за екстрадирането му обратно във Франция и изправянето му пред съда.

 

Той е един от 10 000 лица, които Обединеното кралство екстрадира въз основа на Европейска заповед за арест. Всъщност, на всеки арестуван въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от Великобритания, страната арестува осем души въз основа на ЕЗА, издадена от друга страна членка.

 

Европейската заповед за арест играе също така ключова роля в подкрепа на полицейското сътрудничество между Северна Ирландия и Ирландия, което беше важна част от политическото уреждане на въпроса там.

 

Второ, сътрудничеството между нашите правоприлагащи служби означава, че Обединеното кралство е една от страните с най-голям принос по отношение предоставянето на данни, информация и експертиза на Европол. Да вземем например, операция „Триаж”, в рамките на която британската полиция работи задълбочено с Европол и Чешката република за разбиването на банда, занимаваща се с трафик на хора с цел трудова експлоатация.

 

Трето, чрез Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), Обединеното кралство участва в обмена в реално време на данни за издирвани лица - извършители на престъпления, изчезнали лица и лица, заподозрени в тероризъм. Около 1/5 от всички сигнали са изпратени от Великобритания, като само през последната година в системата има над 13 000 съвпадения за лица и предмети, представляващи интерес за правоприлагащите органи в Европа.

 

Великобритания допринесе също така за въвеждането на единен европейски подход относно обработването на данни на пътниците, даващ възможност за идентифицирането и проследяването на извършители на престъпления, жертви на трафик и лица, уязвими от радикализация.

 

Това сътрудничество, както и уникалните правила, които създадохме през последните години за неговото осъществяване между британските и европейските институции, допринасят за по-добрата защита на хората в Европа във всички тези сфери.

 

Така че в наш общ интерес е да намерим начини да защитим способностите, които са в основата на това сътрудничество, когато Обединеното кралство вече ще е европейска държава извън ЕС, но в нови партньорски отношения с него.

 

За да се случи това, ще е необходима истинска политическа воля и от двете страни.

 

Отчитам факта, че понастоящем няма споразумение в областта на сигурността между ЕС и трета страна, което да отразява пълния спектър на сегашните ни взаимоотношения.

 

Но съществува прецедент за широкообхватни, стратегически взаимоотношения между ЕС и трети страни в други сфери, като например търговията. Няма правна или практическа причина, която да прави невъзможно постигането на подобно споразумение в областта на вътрешната сигурност.

 

Но ако избягването на каквато и да била нова форма на сътрудничество с държава извън ЕС се превърне в приоритет на преговорите, тогава тази политическа доктрина и идеология ще има реални негативни последствия за сигурността на всички наши граждани - в Обединеното кралство и ЕС.

 

Нека да си дадем ясна сметка какво би се случило, ако способите за осъществяване на това сътрудничество бъдат премахнати.

 

Екстрадирането въз основа на Европейска заповед за арест ще спре. Екстрадирането извън механизмите на ЕЗА може да струва четири пъти по-скъпо и да изисква три пъти по-дълъг срок.

 

Това би означавало край на обмена на голям обем данни и на съвместните действия чрез Европол.

 

Това би означавало също, че Обединеното кралство вече няма да може да получава в кратки срокове доказателства от европейските партньори по линия на Европейската заповед за разследване, с определени строги крайни срокове за събирането на исканите доказателства, а вместо това ще трябва да разчита на по-бавни и тромави механизми.

 

Това би се отразило неблагоприятно и на двете страни и би изложило на по-голям риск всички наши граждани.

 

Като лидери, не можем да допуснем това.

 

Така че трябва заедно да проявим известно въображение и амбиция, за да можем да посрещнем както бъдещите, така и днешните предизвикателства.

 

Това е причината, поради която предложих нов Договор, който да залегне в основата на бъдещите ни взаимоотношения в областта на вътрешната сигурност.

 

Договорът трябва да запази оперативните ни способности. Но трябва също така да изпълни три допълнителни изисквания.

 

Той трябва да зачита автономията както на британския, така и на европейския правен ред. Така, например, когато участва в служби на ЕС, Обединеното кралство ще зачита юрисдикцията на Европейския съд.

 

С оглед приключване на правното сътрудничество, необходимо е да се намери принципно, но прагматично решение, отразяващо уникалния ни статут на трета страна с наш собствен суверенен правен ред.

 

Както казах и преди, необходимо е да договорим стабилен и подходящ формат за независимо разрешаване на спорове във всички сфери на бъдещото ни партньорство, който и двете страни да смятат за достатъчно надежден.

 

Трябва да отчетем също така значението на широкообхватни и твърди мерки за защита на данните.

 

Британският Закон за защита на данните ще гарантира, че сме в синхрон с рамката на ЕС. Но ние искаме да отидем още по-далеч и да потърсим специално решение, което да отразява изключително високите стандарти за защита на данните, които са в сила в Обединеното кралство. Британската Служба на информационния комисар ще продължи да играе важна роля с оглед осигуряване на стабилност и увереност на гражданите и бизнеса в ЕС и Великобритания.

 

Готови сме вднага да започнем да работим по тези въпроси с колеги от Европейската комисия.

 

В заключение, така както успяхме да изготвим споразумението относно обработката и предаването на резервационни данни за пътниците във връзка с терористичните атаки през последните години, така Договорът трябва да е в състояние да гарантира, че взаимоотношенията ни ще могат да се адаптират към променящите се заплахи, пред които сме изправени.

 

Нищо не бива да възпрепятства отношенията ни оказване на взаимна помощ ежедневно и ежечасно, за да можем да опазим сигурността на нашите граждани.

 

Ако поставим тази цел в основата на нашата мисия, можем и ще намерим средствата за нейното постигане.

 

Не можем да отлагаме тази дискусия. Страните членки на ЕС ясно заявиха колко важно е да поддържаме съществуващите оперативни способности.

 

Трябва да действаме в спешен порядък за изготвяне на Договора, който ще защити всички европейски граждани, в която и точка на континента да се намират.

 

Външна сигурност

Разбира се, интересите ни в областта на сигурността не се ограничават в границите на нашия континент.

 

Не само заплахите за вътрешната ни сигурност идват отвъд границите ни. В наши дни светът е изправен и пред огромни предизвикателства за глобалния ред: спрямо мира, просперитета, основаващата се на правила система, която е в основата на самия ни начин на живот.

 

Вярвам, че в лицето на тези предизвикателства наша основна отговорност е да се обединим и възродим трансатлантическото сътрудничество, както и целия спектър на всичките ни глобални съюзи, така че да можем да защитим колективната ни сигурност и да защитим общите ни ценности.

 

Обединеното кралство не само е непоклатимо в ангажимента си към това партньорство, но и смятаме възраждането му за част от глобалната ни роля след излизането от Европейския съюз.

 

Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, като водещ партньор в НАТО и като най-близкия партньор на САЩ, никога не сме определяли глобалния си мироглед основно през призмата на членството ни в Европейския съюз или на колективната европейска външна политика.

 

Така че, напускайки ЕС, нормално е Обединеното кралство да следва независима външна политика.

 

Но интересите, които ще се стремим да отстояваме в световен план, ще продължават да се коренят в общите ни ценности.

 

Това е валидно, независимо дали става въпрос за противодействие на идеологията на групировката Ислямска държава, разработване на нов глобален подход към въпроса за имиграцията, гарантиране прилагането на иранското ядрено споразумение или противопоставяне на враждебните действия на Русия, било то в Украйна, Западните Балкани или в киберпространството. Във всички тези случаи, успехът ни зависи от обхвата на партньорството, което се простира далеч отвъд институционалните механизми за сътрудничество с ЕС.

 

Това означава да се работи повече за развиване на двустранното сътрудничество между европейските народи, каквото удоволствие имах с президента Макрон в рамките на срещата на високо ниво Великобритания – Франция миналия месец.

 

Това означава създаване на групи ad hoc, които ни дават възможност да противодействаме на тероризма и заплахите на враждебни държави, което правим чрез Междуправителствената европейска група за борба с тероризма, в която членуват 30 държави – най-голямата подобна група в света.

 

Това означава да гарантираме, че един реформиран Северноатлантически пакт ще си остане стожера на колективната ни сигурност.

 

По същество, това означава, както Европа, така и САЩ да препотвърдят своята непоколебимост по отношение на колективната сигурност на този континент и да отстояват демократичните ценности, на които се основават интересите ни.

 

Единствено чрез засилване и задълбочаване на всички форми на партньорство в рамките на Европа и извън нея ще можем заедно да отговорим на еволюиращите заплахи, пред които сме изправени.

 

Какво означава това за бъдещото партньорство между Обединеното кралство и ЕС в сферата на сигурността?

 

Необходимо ни е партньорство, което зачита както автономността при вземане на решения от Европейския съюз, така и суверенитета на Обединеното кралство.

 

Това е напълно постижимо. Договорите на ЕС отделят специално място на Общата външна политика на ЕС, а нашите външни политики ще продължават да се развиват. Така че няма причина да не договорим отделни мерки относно нашето сътрудничество в областта на външната политика и отбраната в краткия преходен период, както предложи Комисията. Това би означавало, че ключови аспекти на бъдещото ни сътрудничество в тази област биха могли да влязат в сила още от 2019 г.

 

Не трябва да чакаме, когато това не се налага. Ако ЕС и оставащите в него страни членки смятат, че най-добрият начин да се засили приноса на Европа за колективната ни сигурност е чрез по-задълбочена интеграция, то тогава Обединеното кралство ще обмисли възможността да работи с вас, и ще ви помогне да го направите по начин, който ще заздрави НАТО, а също и по-широките ни партньорства, както ръководителите на ЕС неведнъж ясно са заявявали.

 

Ето защо, партньорството, което е необходимо да създадем трябва да предложи на Обединеното кралство и ЕС инструментите и избора да комбинираме усилията си по оптимален начин, където това е в наш общ интерес.

 

Има три сфери, в които трябва да насочим усилията си, за да осъществим това на практика, така че да посрещнем предизвикателствата, пред които всички ние сме изправени днес и за да изградим способностите, които ще са ни необходими утре.

 

На първо място, необходимо е на дипломатическо ниво да разполагаме с механизмите за редовни консултации помежду ни относно глобалните предизвикателства, пред които сме изправени и да координираме използването на лостовете, с които разполагаме, там където интересите ни съвпадат.

 

Бихме искали да продължим да работим в тясно сътрудничество по санкциите. Ще се постараем да продължим всички санкции на ЕС при напускането ни. Всички ние ще бъдем по-силни, ако Обединеното кралство и ЕС разполагат в настоящия момент с механизмите за сътрудничество по отношение на санкциите и евентуално за тяхното съвместно изготвяне за в бъдеще.

 

Второ, безспорно в наш общ интерес е да можем да продължаваме да координираме и работим на оперативно ниво.

 

Разбира се, ще продължим да работим заедно и в сътрудничество.

 

Но там, където и двете страни можем да бъдем най-ефективни, когато Обединеното кралство използва забележителните си способности и ресурси със и на практика посредством механизмите на ЕС, и двете страни трябва да сме отворени към тази възможност.

 

По отношение на отбраната – ако най-добрият начин да се подкрепят интересите на Обединеното кралство и ЕС е да се продължи приноса на Великобритания в операции или мисии на ЕС, както това се случва понастоящем, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Също така, въпреки че за в бъдеще Обединеното кралство ще решава как да разходва пълния размер на чуждестранната си помощ, ако приносът на страната към програми и инструменти за развитие на ЕС може да осъществи взаимните ни интереси по най-добър начин, тогава и двете страни трябва да бъдем отворени към тази възможност.

 

Но ако изберем да работим заедно по този начин, Обединеното кралство трябва да има възможност да играе подходяща роля при моделирането на общите ни действия в тези сфери.

 

Трето, би било също така в наш интерес да продължим да работим заедно за развиване на способностите в областта на отбраната, киберпространството и космоса, така че да посрещнем бъдещите заплахи.

 

Великобритания харчи около 40% от общия размер на европейската инвестиция за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната. Тази инвестиция представлява съществен стимул за подобряване конкурентоспособността и способностите на Европа. И това е от полза за всички нас.

 

В този смисъл, отворен и включващ подход към развиването на европейските способности (който дава пълна възможност за участие на британската отбранителна индустрия) е в интерес на стратегическата ни сигурност, като помога за гарантиране сигурността на европейските граждани и запазване мощта на отбранителните индустрии в Европа.

 

Изтребителят „Еврофайтър Тайфун” е прекрасен пример за това – партньорство между Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, което подкрепи над 10 000 висококвалифицирани работни места в цяла Европа.

 

Това е и причината, поради която Обединеното кралство иска да договори бъдещи взаимоотношения с Европейския фонд за отбрана и Европейската агенция по отбрана, така че заедно да развиваме научноизследователска и развойна дейност относно най-добрите бъдещи способности, които Европа може да привлече.

 

Миналогодишната кибератака ‘NotPetya’ показа също така необходимостта да работим в тясно сътрудничество, за да защитим интересите си в киберпространството.

 

Дръзката атака, която Обединеното кралство и неговите партньори приписаха на Русия, разстрои функционирането на организации в цяла Европа, което струваше стотици милиони британски лири.

 

За да се борим с наистина глобална заплаха като тази, ни е необходим наистина глобален отпор, който ангажира не само Обединеното кралство и ЕС, но обединява действията на промишлеността, правителството, страни-съмишленици и НАТО с цел укрепване на способностите ни за киберсигурност.

 

И тъй като животът ни се случва все повече онлайн, ние също ще разчитаме все повече на космическите технологии. Космосът е като всяко друга област, където враждебни елементи ще се опитват да ни отправят заплахи.

 

Така че ние приветстваме усилията на ЕС да развива способностите на Европа в тази сфера. Трябва да държим отворени всички варианти, които ще дадат възможност за сътрудничество на Обединеното кралство и ЕС по възможно най-ефективен начин. Голяма част от авангардните способности на Европа в областта на космическите технологии се намират в Обединеното кралство; имали сме водеща роля, например, при разработването на програмата Галилео.

 

Държим това да продължи като част от новото ни партньорство, но както се случва в по-широк мащаб, необходимо е да сключим подходящите споразумения, които ще позволят на Обединеното кралство и бизнеса в страната да участват при условия на свободна и лоялна конкуренция.

 

Заключение

 

Именно жестоката касапница през 1972 г. по време на Олимпийските игри тук в Мюнхен, впоследствие вдъхновява британския министър на външните работи, Джим Калахан да предложи създаването на междуправителствена група, която да координира европейските антитерористичните и полицейски действия.

 

По това време този подход е извън формалните механизми на Европейската общност. Но след време той се превръща във фундамента на сътрудничеството, което днес осъществяваме в областта на правосъдие и вътрешни работи.

 

Днес, както и тогава, можем и трябва да мислим прагматично и практично за създаване на ред, който да постави сигурността на гражданите ни на първо място.

 

Става дума за динамични взаимоотношения, а не за набор от трансакции.

 

Взаимоотношения, изградени въз основа на непоколебим ангажимент към общите ни ценности.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да инвестираме, ако искаме да сме в състояние да реагираме и се адаптираме към заплахите, които вероятно ще се появят по-бързо отколкото някой от нас би могъл да си представи.

 

Взаимоотношения, в които всички ние трябва да играем пълноценна роля за запазване сигурността и свободата на континента, за възраждане на трансатлантическия съюз и основаната на правила система, на които се крепи общата ни сигурност.

 

Тези, които заплашват сигурността ни не биха искали нищо повече от това да ни видят разединени.

 

Те не биха желали нищо повече от това да видят как обсъждаме механизми и средства вместо да предприемем това, което е най-практично и ефективно за гарантиране сигурността на гражданите.

 

Нека днес посланието ни се чуе силно и ясно – няма да позволим това да се случи.

 

Заедно ще защитим и отстояваме нашите ценности по света и ще гарантираме сигурността на гражданите си – сега и занапред.

 

*Заглавието е на редакцията на „Свободен народ онлайн“. Текстът на речта се предава по неофициален превод, разпространен от Посолството на Нейно Величество Кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Публикувана в Гледища

При огромен интерес протече Международната конференция с участието на бившия италиански премиер сенатор Марио Монти.

 

Залата на представителството на Европейската комисия в София не успя да побере всички гости на форума – политици, дипломати, представители на бизнеса и научните среди, медии.

 

Организаторите от Института за икономически и международни отношения (ИИМО), списание „Икономист“ и корпорация „Развитие“ чрез консултантско дружество „Хирон“ предложиха програма в два панела, засягащи най-наболелите теми в обединена Европа – промените в Еврозоната и предизвикателствата пред ЕС.

 

Модератори бяха директорите на ИИМО посланиците Валентин Радомирски и Любомир Кючуков, а сред панелистите се открояваха имената на министъра за българското председателство Лиляна Павлова, председателят на УС на АИКБ Васил Велев, политологът Антоний Тодоров.

 

Изключителната възможност да се срещнем и чуем доклада на сенатор Монти се осъществи благодарение на бившия министър и евродепутат Ивайло Калфин, работил в ръководената от Марио Монти „Група на високо равнище за собствените ресурси“ (HLGOR).

 

Вицепрезидентът на България Илияна Йотова откри конференцията с констатацията, че поколението на 21 век не отговаря на идеите и амбициите на създателите на ЕС от 60-те години на миналия век.

 

Йотова остро посочи някои от основните проблеми при функционирането на обединена Европа, един от които е фактът, че бюрокрацията е изместила визионерството.

 

Вицепрезинентът коментира и темата за кохезионната политика, наричайки митологема мнението, че тя е обречена и след 2020 година финансирането ще промени своята логика и посока. По думите й, предстоящото от януари, 2018-та българско председателство трябва да постави сред приоритетите дебата за кохезионната политика, тъй като това е истинският разговор за Европа.

 

В своя доклад сенатор Марио Монти обърна внимание и формулира някои от основните предизвикателства пред съюза, част от тях превърнали се в сериозни проблеми за функционирането му. Той укори принципа за правене на национални политики, които не се съобразяват в достатъчна степен с Брюксел.

 

Една от тезите му обаче е, че въпреки всичко сме свидетели на нов подход, който идва на фона на „сива, скучна ситуация“.Той е убеден, че трябва да се вземе голямо решение – да мислим с европейски времеви граници. Това ще стане още по време на българското председателство – май, юни догодина, при обсъждане на многогодишната финансова рамка, защото според Монти - „всички сме уморени от шизофреничното разделение между прокламирането на големи цели и липсата на средства за постигането им“.

 

Засягайки отново предстоящото българско председателство, Монти сподели впечатления от срещата си с премиера Борисов (състояла се преди началото на конференцията). От разговора с министър-председателя е станало ясно, че сред приоритетите на председателството ще бъде темата за Западните Балкани и това е добре, тъй като има нужда от нея, убеден е сенаторът.

 

Изправени сме пред риск от дезинтеграция, обяви той, изтъквайки, че по тази тема е започнал да пише през 2014 година. За разлика от повечето наблюдатели аз бях убеден, че рискът от дезинтеграция съществува и са налице много недостатъци на ЕС, свързани с националните политики, посочи Монти.

 

Той формулира истинския проблем, който по думите му е в разликата от правене на политика в миналото и сега. Преди политиките са се правили, насочени към по-дълъг времеви хоризонт и националните политически лидери са имали възможност истински да участват в интеграцията, вярвайки, че има връзка между изграждането на общия европейски дом и собствените им национални интереси, обяви Монти. Сега обаче, изтъкна той, политиката е ограничена в 140-те знака на туит постингите и 10-те секунди на телевизионните съобщения. По този начин не може да има дългосрочни опити да се работи за интегриране, убеден е сенатор Монти.

 

Той обаче смята, че опасността от дезинтеграция е намаляла, като обвърза този факт с проведения от Дейвид Камерън референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Макар и определяйки действията на Камерън като стремеж към постигане на лични политически интереси, който не е успял, Марио Монти увери, че Брекзит няма заразен ефект, а обратното - ефект на антитела. Той се мотивира с проучвания на общественото мнение, показващи, че настроенията в подкрепа на ЕС са се повишили.

 

Коментирайки ситуацията в Каталуния и Испания, сенатор Монти подчерта, че не бива да има очаквания, които не могат да се изпълнят от ЕС. Съюзът не може да се намесва и решава проблем, възникнал между държава членка и част от тази държава.
Марио Монти завърши оптимистично доклада си, посочвайки, че има място за напредък, тъй като затрудненията в Евросъюза до голяма степен са в самите държави членки и има възможност за подобрение на ситуацията.

Публикувана в Европа

Само да уточним (за да започнем разговора на чисто) като какъв патрон ще долети руският президент Путин у нас догодина за честванията на руско-турската война? Патрон от Макаров или от АК-47?

Важно е да се знае, най-малкото, за да се изключи вероятността да дойде като патрон, но в другия смисъл на думата – „покровител“. Това би било голяма издънка, казано на по-махленски език.

Още по-смешно е, ако незапочналият, но назряващ скандал е предизвикан от „изгубване в превода“, от импровизиран коментар на държавния ни глава Радев, че той и Путин щели да бъдат патрони на 140-годишнината.

Дано да се окаже, че това е инерция на речта, както в ежедневието, без да осъзнаваме, спекулираме с понятието „приятел“ – „един приятел… еди кво си“. Позамисляйки се обаче винаги установяваме, че наричаме с тази силна и много съдържателна дума обикновени познати, но не и истински приятели.

Та така и Радев – може би е решил да употреби понятието „патрон“ по инерция и навик. Щото иначе ще е малко скандално.

Не че президентът Путин не трябва да е поканен на тържествата. Напротив, редно е, но като официален гост на руската страна, нищо повече. Защото, каквото и да си говорим, каквито и да са били истинските мотиви на имперска Русия да започне войната, то обикновените войници са загивали и мръзнали по българските земи, не заради някакви тайни геополитически щения, а по(д)ведени и вярващи в мисията да спасят братята славяни. Това е.

Видно е как и на Балканите, и в Европа, и по света става все по-сложно. Затова дипломацията ни е редно много да внимава, особено през 6-те месеца, в които България е председател на ЕС.

Темата обаче дава великолепна възможност на част от реформаторите, в случая в лицето на Петър Москов (имаше такъв здравен министър, помните ли?), да се издигнат на няколко сантиметра от нафталина. Да открият кауза, която поне за малко да ги отдалечи от окончателно влизане в архивите. Защото още няколко месеца и забравата ще ги погълне, земното притегляне ще си свърши работата и така наречената „автентична десница“ ще цопне завинаги в нафталина.

Но в момента предпазват страната от гаф да направи свой „покровител“ не когото трябва.

Иначе сме свидетели на може би най-смешните и безидейни първи дни от живота на един парламент и кабинет.

Депутатите се събират за по няколко минути, колкото да заформят поредното словесно меле и скандал, защото няма друго какво да правят. Ако погледнем дневния ред на комисиите, ще видим, че там и с фенер да търсиш проектозакон няма да откриеш. А минаха близо 50 дни, откакто дзвънна първият парламентарен звънец.

И нещо знаменателно – на първия сред равни – шефът на НС Главчев, вече му искат главата. Или той хич не става за това, или наистина депутатството скучае и си търси адреналин. Парламентарният началник все пак има шанс да влезе в историята – като най-бързо изгонен от поста си председател на НС. Не е зле.

Ако се замислим, ще установим, че овластените от народа си губят времето и енергията с някакви напълно измислени скандали на махленско ниво. Докато в ЕС ври и кипи, всеки втори коментар е свързан с Брекзит (един умен човек у нас предложи да имаме официален представител, отговарящ за преговорите с Лондон, но забравете). Зароди се и другата мега тема – Еврозоната, тук-таме се чува, че под заплаха са някои от големите ни европрограми и т.н., и т.н.

Тук обаче си разчистваме сметките с комунизма, с БКП, с хомосексуалистите в парламента ни (вместо да вземем пример от премиера на Люксембург и неговата първа дама, или може би първи джентълмен, объркващо е). Във Висшия съдебен съвет пък си разчистват сметките помежду си, не че някой се интересува от тях – високоплатени неморални чиновници...

Показателно е това, че все по-често първите няколко теми от новинарските емисии са или знакови съдебни дела, или катастрофи и регионални трагедии, или тъпи безсмислени скандали. За политики и други такива – рядко и телеграфно, просто защото ги няма.

И друго, за да постави последен щрих на картинката ни – „столицата на рока“ Каварна бавно и постепенно се завръща там, където винаги й е било мястото – при бира-скарата и чалгата. Така логиката и редът са възстановени.

Иначе президентът Радев трябва отсега да мисли какъв армаган на Путин да готви. Последният път премиерът Борисов подари на премиера Путин страхотна каракачанка. Така че летвата е вдигната високо.

А и не е лесно да даряваш „покровител“.

Публикувана в Гледища