Този текст беше изпратен за публикуване доста преди г-н Антон Тодоров да подаде оставка. Всъщност, когато този текст е бил писан, нямаше никакви симптоми, че ще се стигне до оттегляне на г-н Антон Тодоров от Народното събрание. Така че, г-н Милослав Йосифов се оказа истински Нострадамус, но за съжаление, поради технически причини, поместването на коментара му закъсня фатално. Въпреки това го поместваме, защото в него определено има какво да се прочете.

 

Сигурно вече на всички е станало ясно, че в политиката ни влизат предимно неподходящи и случайни хора. Подтиквани от странни идеи, болни амбиции, комплекси, чисто битови мераци и т.н. Не особено интелигентни, зле възпитани, често със странно образование, подчертано нарцистични, безскруполни и много бързо и лесно придобиващи чувство за безнаказаност.

 

Три типа съдби имат тези случайни „политици“. Едни (уви малка част) успяват да се наложат, показвайки желание, търпение, морал. Други като еднодневките изгасват и изчезват бързо, трети обаче се издигат, арогантно демонстрирайки всичко изброено по-горе.

 

В рамките на неписания обществен договор медиите имат особено значение, у нас то също е валидно, въпреки зависимостите им, неясната собственост, податливостта на влияние.

 

Медиите са коректив, те могат и трябва да задават въпроси, държейки постоянно нащрек управляващата класа. Обществото има право да е информирано за всичко, ставащо в държавата – от успехите до престъпленията, далаверите и политическото задкулисие.

 

Не би трябвало да има по-жалко поведение от това на заплашващ политик, раздразнен и притиснат от журналистически въпрос. Публична тайна бе, че политиците ни по един или друг начин правят всичко възможно да си осигурят медиен комфорт.

 

В последно време обаче това спря да бъде тайно. Стигна се дотам, че един от най-рейтинговите водещи – Виктор Николаев от Нова ТВ, получи в рамките на един час заплахи от двама управляващи (вицето Валери Симеонов и депутатът гербер Антон Тодоров)– директно в ефир. Безгранична наглост, брутална демонстрация на чувство за безнаказаност. Колкото и да е банално – ако обществеността и медийното братство не дадат шумен и категоричен отпор на това, скоро ни очаква битност с измеренията на Оруеловата „1984“. Преди години Волен Сидеров написа страхотен предговор за българското издание на стряскащата антиутопия на Оруел. Така че да вземе и поговори със своя приятел и политически партньор.

 

Колкото до А. Тодоров, светкавично и справедливо спечелил прякора „Мумията“, там ГЕРБ ни представят една не особено качествена трагикомедия. Тодоров говори, а след него ГЕРБ бършат и се извиняват, уверявайки, че това не е позиция на партията, а лична на депутата им. След което Мумията продължава да говори, а Цветанов и компания пак се извиняват и т.н.

 

Или за управляващата партия ситуацията е много удобна – Антон Тодоров поизцапва с туй-онуй политическите им опоненти, срещу което герберите трябва само да се извиняват (нещо, което в политиката се владее до съвършенство), или вече са се видели в чудо и не знаят как да се отърват от А. Т., все пак самият той заяви, че е като мумията и винаги се връща.

 

А всъщност е много лесно да се разграничат (ако приемем, че се случва второто). Просто изключват депутата от парламентарната си група, махат го от комисиите, отнемат му трибуната и готово. Няма нищо по-незабележимо от независим депутат без партия в парламента. Автоматично такъв влиза в ролята на кучето, което лаело по кервана. В същото време ГЕРБ не губят нищо – от 95 стават 94 в парламента, предостатъчно, за да не изпускат контрола.

 

Ако това не се случи обаче, е напълно справедливо да си помислим, че всичко е предварително замислена схема, тип „добро и лошо ченге“ и хора като Антон Тодоров ще бъдат задействани винаги, когато има нужда.

 

Което дава хляб и за опозицията да започват творенето на предизборни крилати фрази от рода – „Гласуваш за Борисов, получаваш Мумията“ и подобни.
Ние пък можем да спрем телевизора. И да хванем сопата.

 

Бележка на редакцията:

Редакцията на „Свободен народ on line” се солидаризира с принципната страна на коментара на нашия редовен автор – г-н Милослав Йосифов. За съжаление, в България вече стана практика всеки да трябва да обяснява по няколко пъти, какво е искал да каже с дадено свое изказване. Затова и редакцията на „Свободен народ on line” пояснява, че помествайки горния коментар, тя взима позиция срещу лошите интонации в ефир, на хартия и онлайн. Молим обаче, деятелите на БСП, да не смятат поместването на горния коментар за подкрепа за тпните героични усилия да спрат изследването, разследването и нализирането на най-новата ни история, чрез законодателните си напъни да закрият така наречената „Комисия по досиетата”.

Добре е на „Позитано” 20 да си спомнят, че Законът за досиетата беше приет в сегашния му вид точно от правителството с министър-председател г-н Сергей Станишев. Този акт прави чест на това правителство и затова би било чудесна идея ако г-жа Корнелия Нинова и с-ие спрат законодатления си устремв тази посока. Ако им е трудно, могат да отидат да се фотографират още един път пред паметника на др. Тодор Живков в Правец. Такива „тиймбилдинги” действуват и успокоително и въодушевяващо на днешното ръководство на БСП и ще компенсират неудовлетворението от нескопосания им опит „да затворят страницата, без да са я прочели”.

Публикувана в Гледища

„Призрак броди...“ След многоточието на тази до болка банална и изтъркана мисъл може да се сложи всичко. В конкретния случай – името на любимия вицепремиер Валери Симеонов. „Любим“, защото всички държавни ръководители трябва да са ни любими, това ги успокоява, вдъхва им мотивация и сили да работят за народа си.

 

Наред с всичко, Симеонов е на път да се прочуе, а името му да бъде споменавано много, след като напусне политиката (което няма да се учудя, ако стане скоро), като човекът арестувал DJ, защото... въпросният пускал високо музика. Това е все едно да арестуваш слона, защото е тежък и има хобот. Но, неведоми са пътищата и делата на българските политически дейци и държавници.

 

За хората, които от дистанция – чрез медии и други подобни, следят какви ги върши вицето на Борисов, действията изклеждат неясни, трудно обясними, но пък много благородни, полезни за туризма и хуманни спрямо гостите на Черноморието ни. Е, има тук-таме някакви зрънца на зараждаща се ирония, преминаваща в подигравки към любимия държавник, но в условията на победилата демокрация у нас всичко трябва да се приема.

 

Не точно така стоят нещата с потърпевшите от „хвърковатата чета“ на Симеонов. „Патриотът“ е в ролята на оня слон дето влязъл в стъкларски магазин. Резултатът е ясен. Но това е в природата на животинчето, така ли е при Симеонов обаче?

 

Местни институции вече започнаха да намекват, че законността на действията му не е много ясна. Потърпевшите собственици на дискотеки и други подобни, попаднали под ударите на вицепремиера, съвсем логично питат – защо още преди сезона не ни предупредихте, че не можем да пускаме високо музика. Елементарно – тогава приоритетите на лидера на НФСБ са били други и той не е знаел с какво ще се занимава през летните месеци.

 

Една скоба – няма по-гадно нещо за един курорт, пълен с почиващи, от дискотека, дънеща до малките часове на нощта. Това е ясно. Но за всичко си има регулация, закони, правилници и местни чиновници, които да следят за реда.

 

Само че в момента всичко е с главата надолу. Какви сигнали изпращаме на бъдещите свои и чужди летовници с това, което става по морето. Вицепремиер, бродещ из дискотеки, дърпащ шалтера по средата на купона и за респект закопчаващ DJ-я. Това през нощта. Дневната смяна се поема от туристическия министър, която обикаля плажовете и тепърва ще стане ясно, какви точно ги върши. Вече се появиха смущаващи „сигнали“, придружени от тревожна фактология.

 

Сиреч, контролът е 24-часов. Посланието обаче е едно – у нас е хаос с много неизвестности, държавата явно е безсилна адекватно да идентифицира нарушителите щом се налага толкова висши ръководители лично да прилагат и налагат закона.

 

Има и един изключително деликатен момент, към който следва да привлечем вниманието на Валери Симеонов, за да му светне като ярка червена сигнална лампа. Дочу се, че на места – докато е въвеждал ред и дисциплина, е посрещан и изпращан със скандирания „оставка“. Това е много опасно, макара да има вероятност да е фалшива новина, изработена от вредната опозиция.

 

Но като знаем отношението на най-любимия ръководител – премиера Борисов, към думичката „оставка“, то вицето му трябва да предприеме спешни, светкавични действия, с които да изпревари вероятността локалните – дискотечни, скандирания „оставка“ да прерастнат в масови и всенародни такива.

 

Той има вече опит в излизането от подобни конфузни ситуации. Преди време бе подкрепил работодателите в едно тяхно искане. След като чу обаче кратко изръмжаване от големия кабинет на „Дондуков“ 1, ловко обясни, че това е лично мнение, с което не ангажира премиер, правителство и коалиция.

 

Сега е по-трудно, но вицепремиерът е умен човек, видно е, че бързо трупа политически опит, така че ще вземе най-правилното решение как да насочи грозните скандирания единствено върху себе си.

 

И последно, някъде някой му беше препоръчал да си вземе най-сетне опитен PR, да му гласува доверие и... да слуша съветите му.

 

Иначе немалко проблеми се лекуват с времето. Така е и с приключението, в което влезе Валери Симеонов. Иде краят на лятото и туристическия сезон, така че вицето ще има повод да се върне към другите си задължения.

 

Ако разбира се не реши да отиде на планина през зимата. Да му мислят тогава кръчмите по Банско, Боровец и Пампорово.

Публикувана в Гледища

Знаменателна констатация формулира поредно проучване на наша социологическа агенция, изследваща рейтинги и закономерности в света на политиката ни.

 

Оказа се, че българският парламент леко е повишил популярността си сред народа. Това само по себе си е чудо, но интересното тепърва иде. Рейтинговият скок се е случил по времето на последното служебно правителство, когато, както е известно,… няма парламент.

 

Да се чуди човек – да плаче ли, да се смее ли… Коментарът просто е закован – Народното събрание има по-висок рейтинг, когато не работи. Точка.

 

Но заработи ли веднъж, става хем интересно, хем тъжно, но при всички положения – рейтингите падат. Нека да припомним само бляскавия старт на сегашния парламент – законопроект, от който се стичаха едри капки лобизъм и който, естествено, моментално изкара протест на жълтите павета – първият на сметката на 44-тото НС.

 

Верен на себе си да се предпазва от народния гняв, премиерът Борисов спешно разпореди въпросният законопроект да бъде изтеглен, напомняйки ни за шеметните си месеци след 2009 година, когато откри и приложи успешно системата „проба-грешка-проба-грешка“…

 

Сега обаче сме свидетели на налагането на нов метод, излязъл от политическата работилница на Бойко Борисов. Експерименталното му прилагане започна по времето на кабинета „Борисов 2“, когато лидерът на ГЕРБ пусна реформаторите (някой помни ли ги още?!) по бързата писта на министерските постове. Всички до един нацелиха дънерите и сега спрягат глагола „съм“ (вън от политиката и парламента).

 

В момента сме свидетели на втората фаза от разработката на метода. В ролята на опитни зайчета обаче са новите коалиционни партньори – патриотите от четата на Симеонов, Каракачанов и Сидеров (за по-кратко СКС).

 

Случващото се най-вероятно надминава очакванията на Създателите. Толкова шеметни издънки и не особено адекватно поведение могат да изпратят метода за успешно патентоване.

 

Докато светът се интересува дали Тръмп „снася“ на Путин, у нас преоткриваме темата за „нацисткия поздрав“. И си задаваме въпроса – кой от избраниците на СКС не се е заигравал с Hitlergruß (както е известен въпросният жест). Леко хиперболизираме, но пошлостта на случващото се няма граници.

 

Членове на политически кабинети падат като гърмени зайци, защото в миналото си (не знам по силата на какъв кретенизъм) са се фуклявили с нацисткото „хайл“. Пък и се снимали и „фейсбуквали” и сега се чудят какво да говорят. Единият даже в болница постъпил. Добре че поне не се опитаха да се оправдават, че всъщност това от фотосите им е древноримски салют, а не другото.

 

Ясно е едно, светът в глобален план има един шанс – морал, етичност и цивилизованост. И памет. Не може да съществува оправдание за подобни нелепости. И затова е жалък опитът на един от отговорните кадри в държавата ни да обясни стореното от вече бившия зам. министър с „грешка на растежа“. Това дори не се нуждае от коментар, а от тояга, може би.

 

Голям провал е и реакцията на първото „С“ от СКС. Дембелско, безотговорно и страшно. Особено, ако в-к „Сега“ се окажат прави в цитата си на думите му – „Кой знае какви майтапчийски снимки от "Бухенвалд" имам“. Брутализъм. Дано не го е казал. В противен случай – за много по-невинни неща хората в нормалния свят изхвърчат завинаги от политиката.

 

Но тук е друго. Още Ботев го е написал – „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита“ (Борба, 1871 г.).

 

Няма кой да чете обаче. Грешка на растежа.

Публикувана в Гледища

Няколко знака се набиват на очи при бърз прочит на управленската програма (УП), която ГЕРБ и патриотите се канят да изпълняват следващите 4 години. Тук уточнението „бърз прочит“ е задължително и много важно, тъй като задълбоченият се очаква да отнеме повечко време, като върху него се трудят нарочно сформирани колективи с експерти от разни области.

 

Най-първо трябва да приемем като свеж хумор обявеното от Валери Симеонов, че броят страници на УП символизира идеята за пълен мандат на бъдещия кабинет – 21 страници, сиреч до 2021-ва година.

 

Защото ако не се окаже предпразнична шега, това буди сериозна тревога. Най-малкото, че е търсена форма, а не съдържание. При това положение предварителното задание би започвало с точка, указваща, че бъдещият текст трябва да е точно 21 страници. Сигурно са посочени и политиките, от които да се реже, ако УП се окаже по-дълга.

 

Цяло щастие е, че настоящата коалиция не се сформира, примерно през 2005 година, защото пълният мандат би изтичал 2009-та и ако стандартите на мислене са същите програмата трябва да е от 9 страници.

 

Всъщност, УП се набива на очи като един наистина кратък и икономичен текст. Не винаги обаче краткостта е знак за съвършенство, затова се надяваме, че между редовете на тези 21 страници и 18 управленски точки се крие много по-сериозно и обемно съдържание. Специално подчертавам това, тъй като не е добре настоящите бележки да се възприемат като критика. Най-малкото, защото вярвам в скрития текст между редовете и без да се запознаем с него не бихме могли нито да хвалим, нито да хулим.

 

Все пак има едно голямо успокоение за това, че УП не е взета от нета след изписване в търсачката на Google „управленска програма“. В нея ясно личат и моливите на ГЕРБ и тези на Симеонов и компания. (Да се надяваме, че и гумите за триене са в същите ръце, а не у някое ретроградно сборище от противници на евроатлантизма).

 

В УП има много магистрали, пътища, водни цикли, санирани панелки (че и тухлени сгради вече), родолюбие, патриотизъм, доброволна военна служба, военно обучение в училище и т.н. – все знаци, водещи към ГЕРБ и патриотите.

 

Има и съвсем мъничко цифри, но правилните. Съответният ръст на минималната и средна работни заплати, прословутият скок на пенсиите и митичните 2 % от БВП за отбрана.

 

Отдъхваме с облекчение – да, това е УП, писана наистина от тези, които се готвят да прилагат 21/21 (21 страници до 21-ва година).

 

В никакъв случай няма да поставяме въпросите за скромните обеми на статиите в УП, засягащи икономика, енергетика, здравеопазване, туризъм, околна среда и пр. Това на фона на точките гиганти – отбрана (без да имаме армия), външна политика (тук или добро, или нищо), транспорт, региони и т.н.

 

Както вече бе отбелязано, успокоението идва от убеждението и вярата ни за съществуващото съдържание, разположено в междуредията. Там най-вероятно са истината и балансите. Там сигурно е и темата АЕЦ „Белене“, както и 7-ми блок на „Козлодуй“. Там са конкретиките, с които ще борим демографския срив, както и тези, даващи оперативност на многото банални крилати фрази, завоалирани като политики на УП.

 

И тъй като в началото заподозряхме наличието на определена иносказателност в УП, не може да подминем факта, че 21/21 се ражда на Велики Четвъртък, който според евангелските мистерии е символ и на акта на предателството.

 

Успокоението идва от категоричността на бъдещия премиер, че ще се мъчим само на Разпети Петък.

 

А след това явно - цветя и рози до края.

Публикувана в Гледища

В предишна публикация, запознахме читателите на „Свободен народ онлайн” с част от реакциите на референдума в Нагорни Карабах. (Виж: Нагорни Карабах породи бурни емоции в българското медийно пространство, Свободен народ онлайн, 02 април 2017, http://www.svobodennarod.com/views/item/5876-nagorni-karabah-porodi-burni-emotzii-v-balgarskoto-mediyno-prostranstvo.html ). Естествено, специално място в отразяването беше дадено на писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова – посланник на Азербайджан в България до нашите медии, което поместихме изцяло.

 

В редакцията получихме и реакцията на д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Редакцията помества изцяло писмото на д-р Коларов, защото познаваме добре неговата професионална кариера и знаем, че той има какво да каже по въпроса.

 

Георги Коларов е доктор по политология, като само бюрократичната безкрайност на руската официална наука пречи той вече да е доктор на политическите науки или иначе казано – „голям доктор“. Д-р Коларов също така е един от талантливите испанисти в България и много задълбочен познавач на ляво радикалните и терористични движения в Латинска Америка. Бидейки арменски зет, той е нагазил дълбоко и в проблематиката на взаимоотношенията между народите в Закавказието.

 

Естествено, никой не се съмнява в откритото и откровено пристрастие на д-р Коларов към каузата на арменците (в крайна сметка, известна ни е пословицата, че „от където е жената от там е и родата”), но в подобни дискусии, ясно заетата страна често е за предпочитане пред съмнителната „обективност” и „равноотдалеченост”. Затова поместваме текста на д-р Георги Коларов изцяло, още повече, че той е стар автор на вестник „Свободен народ”, още от периода 1992 – 1996 година. С времето, нашите политически възгледи се раздалечават все повече и повече, но това не означава, че мнението му няма място в електронния ни вестник. Още повече, че вече едва ли има човек, който да се наеме да изброи всички издания, особено електронните, в които той пише или пък бива интервюиран.

 

Тук е мястото да отбележим, че редакцията на „Свободен народ онлайн” изобщо НЕ споделя „тънко снисходителното” отношение на д-р Коларов към Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова. Д-р Гурбанова наистина е един способен и отдаден на каузата на своята страна дипломат и младостта и енергията й определено не са порок, а голямо предимство. Хората, които наблюдават активността на посолството на Азербайджан в София знаят добре, че дейността на д-р Гурбанова е колкото дипломатическа и политическа, толкова и икономическа. Подобно „икономизиране на външната политика” може само да служи като пример за добра практика на нашето външно министерство.

 

Ето и текста на писмото на д-р Георги Коларов до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, предоставено на нашия електронен вестник:

 

Ваше Превъзходителство,

 

Искам да започна писмото си с учудването ми от факта, че не съм споменат във Вашето отворено писмо до българските СМИ, по повод на успешно приключилия референдум в Република Арцах (до преди него – Нагорно-Карабахска Република). Допускам, че единствената причина в случая е стремежът за омаловажаване ранга на българското представителство там.

 

Аз не съм член на Националния Фронт за Спасение на България и въпреки редовните си участия в различни предавания на партийната телевизия СКАТ, с господата Валери Симеонов, Валентин Касабов, Християн Митев и Петър Петров успяхме да се видим съвсем за малко в Степанакерт, тъй като работихме по различни маршрути и програми.

 

Конкретно моето участие в референдума на 20.02.2017г. се изрази в посещение на избирателни секции в Гадрутски и Мартунински райони. А на следващия ден  - 21.02.2017 посетих Шушинския район, където имах честта и удоволствието дълго да общувам с великия арменски геолог Григорий Аркадиевич Габриелянц. Неговите открития вече десетилетия наред играят огромна роля в поддържането на социално-икономическата  стабилност на Република Арцах, благодарение на износа на цветни метали и други полезни изкопаеми, навремето присвоявани от паразитната власт в Баку.

 

Навсякъде, където бях поканен да наблюдавам гласуването, забелязах всенародния ентусиазъм и традиционното гостоприемство на арцахските арменци, на което съм се радвал многократно и ще се радвам и в бъдеще. Тези хора си живеят своя живот и изобщо не се притесняват от липсата на международно признание на тяхната република. Както изтъкнаха редица политици и депломати в последните дни, дори Ереван не признава държавния статус на Степанакерт. Причината обаче не е тази, която изтъкват азербайджанските СМИ: страх от пълномащабен военен конфликт (който наистина може да започне във всеки един момент).

 

В случая става дума за следното: в арменското общество (от двете страни на искуствената граница край Карвачар – някога Лачин) на този етап не е налице консенсус за бъдещето на Република Арцах: дали да остане втора арменска държава (по примера на Република Македония, която рано или късно ще се признае за втора българска държава), или да се присъедини към Република Армения. Ако общественото мнение се ориентира към втория вариант, едно признаване ще създаде сложен юридически казус. Поради което, то се превръща във вътрешен арменски въпрос, към който ние с Вас вече нямаме отношение.

 

Така или иначе, Република Арцах е една пълноценна, функционираща държава, която няма как да бъде отъждествена с Република Армения, поне на този етап: доказателство е именно успехът на този референдум, който усилва президентската власт в Степанакерт, на фона на преминаването към парламентарна система на управление в Ереван. Как по-нататък ще се развиват отношенията между двете арменски държави, ние с Вас можем само да гадаем.

 

Едно е сигурно: жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи. Иначе, както казва директорът на Института за Общността на Независимите Държави - Константин Затулин, “азербайджанците трябва да избият 150 000 арцахци”, за да се върнат.

 

Искам също така да отбележа, че на референдума бяхме представени 104 международни наблюдатели (включително ние петимата от Република България), 103 вътрешни и 80 журналисти. Както информират СМИ в Ереван и Степанакерт, в Баку вече има издадени международни заповеди за арест на тези от нас, които до момента не бяха “удостоени с тази чест”. В тази връзка, държа да Ви информирам, че ще продължа да посещавам Република Арцах тогава, когато желая, без да намирам за нужно да се отчитам пред Вас, или пред Негово Превъзходителство господин Полад Бюл-Бюл Оглъ – навремето талантлив съветски актер и любимец на всички нас, които сме израсли и сме пропитани със съветската култура и искуство, а сега извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Москва.

 

В края на ноември 2016г. имах възможност (за която съм сърдечно благодарен на колегата Заур Расулзаде) да изкажа част от тези съобръжения пред азербайджанското обществено мнение на страниците на www.haqqin.az и съжалявам, че сега с Вас се налага да си губим времето и да се повтаряме. Но може би знаете българската поговорка “Повторението е майка на знанието”.

 

В заключение, искам да изразя възхищение от Вашата напористост и последователност в защитата на националните интереси на Република Азербайджан, на поста, който заемате. Особено бях впечатлен от факта, че сте подарила магнит с макет на старата бакинска крепост в Съюза на Българските Журналисти (СБЖ), без да обясните, че е построена от арменците.

 

Бих искал да отбележа, че въпреки Вашата младост, от Вас могат да се учат много дипломати. Това казвам и на моите студенти-международници в Славянския Университет в Ереван.

 

С искрено уважение:

Георги Коларов – доктор по политология.

Публикувана в Гледища

Сравнително наскоро в Нагорни Карабах беше проведен референдум. Двата въпроса в „допитването до народа” бяха свързани с правомощията на президента на Нагорни Карабах (самообявила се република, която не е призната от никого, дори и от Армения, колкото и парадоксално да звучи това) и с преименуването на Нагорни Карабах на Република Арцах.

 

За добро или за лошо, референдумът беше посетен и от български политици, в частност – от делегация на Националния фронт за спасение на България (НФСБ), водена от самия г-н Валери Симеонов. Този факт породи определени емоции в българското медийно пространство, още повече, че непризнаването на референдума от Русия, предизвика една доста язвителна и съвсем не лишена от собствена логика публикация на журналиста от вестник „24 часа” – Едуард Папазян, от която по-долу ще си позволим да цитираме няколко реда, които общо взето съдържат квинтесенцията на текста му.

 

Въпросът, който г-н Папазян задава е адресиран към Анатолий Анатолиевич Макаров, извънреден и пълномощен посланник на Руската федерация в България. Както е известно, Русия обяви предварително, че няма да признае резултатите от референдума в Нагорни Карабах, който според резултатите от същия референдум вече се казва Република Арцах, поне що се отнася до гледната точка на мнозинството от арменците, живеещи там.

 

„Възхитен” от принципната позиция на руската страна по въпроса (не че позицията на официален Ереван е по-различна ...) и след като описва как през ноември 2004 година, той не е допуснат на територията на Азербайджан, за да отрази мача между Азербайджан и България (ако че е български гражданин с шенгенска виза в паспорта),  г-н Едуард Папазян пита:

 

„ ... Но да се върнем към Русия. Моят въпрос е към извънредния и пълномощен посланник на Руската федерация у нас Анатолий Анатолиевич Макаров. Смятам, че му е ясно, че в България има доста арменци, така че отговорът му ще стигне до значително число граждани, повечето от които, какво да крием, се отнасят със симпатия към Русия и с носталгия към СССР. Въпросът е следният: Каква е разликата между референдума, провел се в Крим и извадил полуострова от състава на Украйна и аналогичното допитване в Нагорни Карабах ? Защо Русия признава правото на кримчани да са независими, а по-нататък (защо не) да се присъединят към матушката, а не дават същото право на самоопределение на гражданите на Арцах? Това не е ли двоен стандарт, Анатолий Анатолиевич? Или Вие също одобрявате факта, че футболистът Хенрих Мхитарян, независимо дали играе в „Борусия” (Дортмунд) или в „Манчестър Юнайтед” няма право да стъпи на азербайджанска земя?

 

През 2020 г. се очертава мачове от европейското първенство по футбол да има и на иначе прекрасния олимпийски стадион в Баку. На мен ще ми е седми шампионат на континента, който вероятно ще отразявам на живо. Навсякъде, но не и в Азербайджан. Окей ли сте с това, господин посланник? ...” (Който би искал да прочете пълния текст, може да го стори на този адрес: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6071489 ).

 

Ако Н. Пр. Анатолий Анатолиевич Макаров е отговорил по някакъв начин на г-н Папазян, това изглежда не е станало в публично достъпна форма. За сметка на това, последва реакция на посланичката на Азербайджан у нас – Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, която написа писмо до медиите във връзка с посещението на лидера на НФСБ Валери Симеонов и членове на партията му в Нагорни Карабах и публикации в българските медии по темата. Тук сме длъжни да благодарим на редакцията на вестник „24 часа”, които първи публикуваха текста на д-р Наргиз Гурбанова и любезно ни го предоставиха. Публикуваме го по текста, поместен във вестник „24 часа” (Преводът също е на вестник „24 часа”. Виж: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6075614 ).

 

Уважаеми приятели,

 

Напоследък в българските медии се публикуват статии относно незаконния т.нар. "референдум", проведен от Армения в окупираните територии на Република Азербайджан на 20 февруари 2017 г., и относно незаконното посещение на председателя на НФСБ Валери Симеонов и членовете на партията му Валентин Касабов, Христиан Митев и Петър Петров в окупираните територии на Република Азербайджан.

 

Тъй като някои от тези статии съдържат изкривена информация относно азербайджанския регион Нагорни Карабах и историята на армено-азербайджанския конфликт, бих искала да представя на вниманието на Вас и Вашите читатели следните добре известни и добре установени факти:

 

- Арменските сепаратисти и техните последователи твърдят, че регионът Нагорни Карабах е прехвърлен на Съветския Азербайджан през 1921 г. от Сталин /партия на трета страна, т.е. Руската болшевишка партия, без правна сила или юрисдикция. В действителност с решението си от 5 юли 1921 г. Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като определено не „прехвърля“ или не го „подчинява“ на Азербайджан, както претендира арменската страна, а му дава автономия с град Шуша като административен център. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от колективен орган, Кавказкото бюро, в чийто състав участват само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Решението от 5 юли 1921 г. е окончателно и със задължителен характер, като впоследствие през годините многократно е потвърдено от законодателството на Съветския съюз и признато от Армения.

 

- Конфликтът между Армения и Азербайджан е в резултат на необосновани териториални претенции на Армения. Той започва през февруари 1988 г., когато управляващите в Армения и агресивни националисти стартират широка анти-азербайджанска кампания в азербайджанския регион Нагорни Карабах и в Армения. В региона на Нагорни Карабах има значително етническо азербайджанско население. Чрез използване на сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, Армения започва войната и окупира почти една пета от територията на страната ми (региона на Нагорни Карабах и седем съседни области, където не живеят арменци), извършва етническо прочистване на окупираните територии с прогонването на около един милион азербайджанци (включително повече от 250 хиляди азербайджанци, които са принудени да напуснат Армения, където техните предци са живели в продължение на векове) от домовете им и извършва други тежки престъпления по време на конфликта.

 

- В хода на арменско-азербайджанския конфликт арменските въоръжени сили извършват множество престъпления срещу човечеството. Тази неделя ще отбележим 25-та годишнина от трагичните събития от 26 февруари 1992 г., когато са извършени безпрецедентни зверства срещу азербайджанското населението в град Ходжали, азербайджанския регион Нагорни Карабах, който сега е под окупация от Армения. Този акт на геноцид бе извършен от арменските въоръжени сили срещу невинни цивилни, и в резултат за една нощ доведе до 613 жертви, а ранените са 487. Дори жените, децата и възрастните хора не са пощадени. Всички те са избити, защото са азербайджанци. Масовите нарушения на правата на човека, извършени при превземането на Ходжали, бяха потвърдени от независими доклади на Центъра за правата на човека „Мемориал“ (Русия) и Human Rights Watch (предишен Helsinki Watch). През последните години международната общност е постигнала значителен напредък към установяването на истината по отношение на сериозните нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, извършени по време на конфликта, за да се предотврати повторение на такива нарушения. Това е необходимо допълнение към истинското разрешаване на конфликта. В резултат на кампанията „Справедливост за Ходжали“, 12 държави и 20 американски щата признават и осъждат това масово избиване.

 

- Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия.

 

- Незаконният режим, установен от Армения във временно окупираните територии на Азербайджан, в крайна сметка не е нищо друго освен продукт на агресия и окупация. Той е под ръководството и контрола на Армения и оцелява благодарение на нейната военна, политическа, финансова и друга подкрепа, както бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека в неговото решение от 16 юни 2015 г. по делото Чигаров и др. срещу Армения.

 

- Всяко посещение без съгласието на Република Азербайджан на окупираните територии, които са международно признати като неразделна част от Азербайджан, се счита за нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан и за нарушение на националното законодателство, както и на съответните норми и принципи на международното право. Посолството призовава всички български и чужди граждани да се въздържат от пътувания до окупираните територии в и около азербайджанския регион Нагорни Карабах. На пътуващите до окупираните територии без предварително разрешение на Република Азербайджан ще бъде отказан достъп до Република Азербайджан. Република Азербайджан запазва правото да инициира правни действия срещу всяко физическо и юридическо лице, което се занимава с дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан.

 

С оглед на посочените по-горе факти, незаконният т.нар. „референдум“ представлява явно нарушение на Конституцията на Република Азербайджан и на нормите и принципите на международното право и следователно няма абсолютно никаква правна сила. Провежда се в завзетите земи при ситуацията, създадена чрез използване на сила и заплаха от сила срещу териториалната цялост на Азербайджан от Армения и придружена от печално известната практика на етническо прочистване и други груби нарушения на нормите и принципите на международното право.

 

Тази провокативна стъпка, както и опитите на Армения за промяна на името на азербайджанския регион Нагорни Карабах, е още един ясен знак, че Армения не проявява искрен интерес към намирането на политическо решение на този конфликт. Вместо това Армения следва пътя на ескалацията, предприема последователни мерки за консолидиране на резултатите от своята окупационна политика и за поддържане на неприемливо и неустойчиво статукво, подкопава усилията за мирно разрешаване на конфликта чрез съществени преговори, незаконно променя демографския, културен и физически характер на окупираните територии, занимава се с икономически и други дейности, включително прехвърляне на арменско население в тези територии с крайната цел да бъдем поставени пред свършен факт. Чрез тези действия Армения също поставя в опасност регионалния и международния мир и сигурност.

 

В изявлението си от 17 февруари 2017 г. съпредседателите на Минската група на ОССЕ заявяват, че: „... съпредседателите не приемат резултатите от референдума, проведен на 20 февруари, като засягащи правния статут на Нагорни Карабах. Съпредседателите също подчертават, че резултатите по никакъв начин не предопределят окончателния статут на Нагорни Карабах или изхода от текущите преговори за трайно и мирно уреждане на конфликта в Нагорни Карабах.“ Заедно с държавите на съпредседателите на Минската група на ОССЕ, най-вече Русия, Франция и САЩ, Европейският съюз и редица други страни, включително Турция, Иран, Грузия, Норвегия, Пакистан и Украйна също са заявили, че не признават т.нар. референдум.

 

Уважаеми приятели,

 

През 2017 г. се отбелязва важна годишнина в отношенията между Азербайджан и България, а именно 25-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете държави. Нашите страни са стратегически партньори, обвързани от гъста мрежа от двустранни споразумения, редовни политически контакти на високо равнище, икономически и културни отношения. И двете държави са категорични в намеренията си да разширят и задълбочат двустранното сътрудничество.

 

Съвместната декларация за стратегическо партньорство между Република Азербайджан и Република България, подписана в София на 4 март 2015 г., подчертава значението на мирното разрешаване на конфликт между Армения и Азербайджан в съответствие с принципите и нормите на международното право, съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, въз основа на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеност на границите на държавите.

 

Искрено се надявам, че горепосочените факти и пътуване в историята биха могли да помогнат за опресняване на спомените за тези лица, които наскоро са посетили нашите окупирани територии и чиито твърдения срещу Азербайджан нямат основание в действителността, както и нямат каквато и да е фактическа обосновка.

 

Като човек, който твърдо вярва в стратегическо партньорство между Азербайджан и България, съм убедена, че бъдещето на България е в ръцете на нейните истински патриоти, които ценят стратегическите интереси на страната си в укрепването на отношенията между нашите държави, които наистина имат голям потенциал за развитие.Това ме прави силно оптимистично настроена за бъдещето на сътрудничество между Азербайджан и България.

 

Ще Ви бъда благодарна, ако това писмо бъде публикувано без съкращения.

 

С уважение,

Д-р Наргиз Гурбанова

 

Писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова изглежда не получи официален отговор от г-н Валери Симеонов, но за това сякаш и нямаше нужда, ако се съди по цитираното изявление на г-н Симеонов в неговия официоз – вестник „Десант”:

 

„При срещата си с карабахския президент, Валери Симеонов изрази личната си подкрепа и тази на НФСБ за бъдещ и независим Арцах. Лидерът на НФСБ е категоричен, че спорната територия трябва да е в ръцете на християните, а не на сателитната на Турция страна - Азербайджан”. (Виж: Валери Симеонов: Нагорни Карабах трябва да е независима държава и да носи името Арцах, 20 февруари 2017, Патриотичен Десант, http://www.desant.net/show-news/38339 ).

 

Реакция дойде от д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Неговото писмо до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова ще поместим в следваща публикация. (Бележка на редакцията от 03 април 2017 г.: Вече можете да го видите тук: http://svobodennarod.com/views/item/5877-zhitelite-na-artzah-i-azerbaydzhan-tryabva-da-stanat-dobri-sasedi.html ).

Публикувана в Гледища

Патриотичният фронт внася предложения за промени в Административно-процесуалния кодекс. Валери Симеонов каза, че от коалицията искат в член 58 да се въведе мълчаливото съгласие, което е така желан принцип от хората и бизнеса.

 

„Това е отдавна желаната, очаквана от българските граждани и най-вече от българския бизнес промяна в закона, което ще дава възможност за получаване на мълчаливо съгласие, ако изтече срокът, в който административният орган е длъжен да се произнесе по искането за разрешение на лиценз или нещо друго", коментира Валери Симеонов. Той очаква подкрепа от останалите политически сили в пленарна зала.

Публикувана в У нас

Валери Симеонов, председател на ПГ на „Патриотичен фронт- НФСБ и ВМРО, лидер на ПП НФСБ, в разговор с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2.

Участието в анкетната комисия на БСП за пенсионните фондове

В началото на разговора си с Валери Симеонов, водещата на предаването „На 6-тия ден“ Илиана Беновскапопита госта си защо се е включил в анкетна комисия, по предложение на „БСП лява България“, за проучването на финансовото състояние на пенсионните фондове и ефективността на надзора върху тях? Тя го попита дали това е срещу ГЕРБ?

Валери Симеонов заяви, че това не се прави срещу някой, а защото трябва да се даде по-голяма публичност на дейността на пенсионните фондове, разходите, приходите и печалбите им. Защото решението, взето от НС и предложено от ГЕРБ за пенсионните фондове и прехвърлянето на активите им към НОИ, е било изключително прибързано. „Ние смятаме, като самостоятелна политическа сила, че е добре да се направи една такава комисия“, каза той. 

Публикувана в Гледища

СДС е готова да освободи един или два етажа от централата си на ул."Раковски" 134 в София, но не ги дава на Националния фронт за спасение на България (НФСБ) на собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов.

Публикувана в У нас

"Атака" има историческа заслуга за това ГЕРБ да не се върне на власт. Това каза на пресконференция в Бургас лидерът на политическата сила Волен Сидеров.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2