Една от интересните новини през последните дни беше фактът, че Омбусманът на Република България – г-жа Мая Манолова е била изгонена от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Това изобщо не е жълта новина, нито пък е някакво преувеличение – г-жа Манолова е била изпроводена извън заседателната зала по крайно категоричен и недружелюбен начин.

 

Разбира се, като една съвсем не глупава жена, г-жа Манолова постави ударението върху чисто формалната страна на въпроса – защо лидерите на социалните партньори не са я допуснали до заседанието на НСТС, на което са били разисквани въпроси, свързани с проблемите на хората с увреждания? Тя доста умело се опита да вкара обществото в едни меко казано непродуктивни дебати на тема: кой закон е по-старши? Дали това е Кодексът на труда, който ясно казва кой заседава НСТС или е Законът за Омбудсмана, когото г-жа Манолова размахва като боен флаг?

 

В подобни схоластични размишления, поне авторът на тези редове отказва да участва, защото те нито ще кажат нещо, нито ще допринесат за достигане до някакви разумни заключения за каквото и да е.

 

На мястото на г-жа Мая Манолова, твърде много хора биха били крайно притеснени, защото е много показателно (или казано по-претенциозно – „симптоматично”), когато главата на една от най-важните институции в страната бива пропъдена от заседание на най-важния орган, където се осъществява така наречения социален диалог. Когато лидерите на социалните партньори, в частност – на синдикатите, демонстрират неприкрито враждебно отношение към Омбудсмана, възниква въпросът, кой и какви граници е преминал, за да се стигне до такова положение?

 

Тези, които се занимават по-задълбочено с тази материя знаят, че социалният диалог и индустриалните отношения са ядрото и преобладаващата част на едно нещо, което се нарича „корпоративен модел на посредничество между интересите в обществото”. За тези, които не се прехласват по точни научни формулировки ще го кажа по-иначе – г-жа Манолова е била изгонена от мястото, където така наречените социални партньори – синдикатите, организациите на работодателите и държавата се опитват да съгласуват поне в някаква степен мненията си.

 

На конкретното заседание на НСТС е трябвало да бъдат разисквани много важни въпроси, свързани с промяната на регламентацията на медицинската експертиза и злополучният законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, зад който г-жа Манолова застана с цялата си институционална тежест и който беше внесен формално от народната представителка Светлана Ангелова.

 

Ако се върнем за секунда на иначе безплодния спор, дали г-жа Манолова има законово основание да присъствува на заседанието на НСТС, ще трябва да си спомним, че такъв запис изобщо не и е необходим. Достатъчно е било тя да е поканена и членовете на НСТС да гласуват за участието й в заседанието. Участието на хора, които не са членове на НСТС в заседанията изобщо не е рядкост – напротив, това е редовна практика и точно тук е драматичното в изгонването на г-жа Манолова.

 

За съжаление, ние все още не разполагаме със стенограмата на заседанието на НСТС, за да знаем кой какво точно е казал, но след ден – два и нея ще я има и всичко ще стане кристално ясно. (За всеки, който се интересува, можем да кажем, че пълната документация и всички стенограми на заседанията на НСТС са абсолютно пубично достъпни на този адрес: http://saveti.government.bg/web/cc_13/1 ).

 

Знаем обаче оценките на двамата синдикални лидери – инж. Димитър Манолов (президента на КТ „Подкрепа”) и д-р Иван Кокалов (вицепрезидент на КНСБ), които бяха елмазено твърди в позицията си, че не желаят г-жа Мая Манолова да им прави компания по време на дискусията. В публичното пространство много звучно отекна репликата на д-р Кокалов за нежеланието му, г-жа Манолова да му става „супервайзер”. (Виж: https://news.bg/politics/tristrankata-izgoni-maya-manolova.html ).

 

Тук г-жа Мая Манолова отново стъпи на криво и разтръби, че искала да участвува в заседанието на НСТС, защото то иначе нямало да бъде прозрачно. Това разбира се са празни приказки, защото както вече стана дума по-горе, пълната документация и стенограмите от НСТС са напълно достъпни за публиката на посочения по-горе адрес. Във всеки случай, стенограмите на НСТС са публични от доста време преди обществеността да получи правото да чете стенограмите на Министерския съвет. Но г-жа Манолова е над тези неща ...

 

Разбира се, имало е елементарен начин г-жа Мая Манолова да седне на дългата маса на НСТС без каквито и да са пререкания. Тя просто е трябвало да поиска това предварително от председателя на НСТС. Но г-жа Манолова е на друго мнение: „Няма да чакам покана да защитавам гражданите ...”. (Виж: https://www.24chasa.bg/novini/article/6967272 ). Човек започва да се пита, дали Омбудсманът на Р. България наистина е искал да участвува на срещата или възникналият скандал е бил планиран предварително с благородна PR цел...

 

Г-жа Манолова би трябвало да знае, че председателят на НСТС, който задължително трябва да е вицепремиер, не е лукова глава. Напротив, само той може да свиква редовните заседания на НСТС и ако г-жа Манолова е искала да присъствува на заседанието, от което беше изпратена не толкова учтиво, тя просто е трябвало да се обърне към вицепремиера Валери Симеонов. Той едва ли щеше да й откаже, а и социалните партньори, макар дори и само по куртоазни причини, нямаше да реагират така остро срещу присъствието й. Само че, за г-жа Мая Манолова, вицепремиерът изглежда е на твърде ниско ниво, за да отговаря на ранга й, или още по-точно – на самочувствието й.

 

Всъщност, процедурният ред в НСТС е много стриктен. Най-добре е изпитал този факт на гърба си министър-председателят – г-н Бойко Борисов. По време на първия му мандат, в края на месец ноември 2011 година, той се опита да свика заседание на НСТС без санкцията на тогавашния председател на НСТС – г-н Симеон Дянков. Заседанието беше необходимо най-вече, за да може да се каже, че едни не особено приятни неща, засягащи пенсионната реформа са били обсъдени в НСТС.

 

Само че, неочаквано за него, му беше обяснено, че заседанието не е свикано по процедурата и че това е другарска среща на социалните партньори с министър-председателя, а не заседание на НСТС. Министър-председателят искрено се ядоса, но изобщо не възрази срещу изложените аргументи.

 

Това събитие, което г-жа Мая Манолова изглежда е пропуснала, беше широко отразено от медиите, в това число и от NEWS.bg - https://news.bg/politics/proval-na-tristrannite-pregovori-pri-premiera.html . Разправията беше толкова звучна, че от КНСБ излязоха с нарочна декларация срещу „смутителите на порядъка”: http://ssi.blog.bg/drugi/2011/11/30/knsb-se-razgranichi-ot-ssi-i-lichno-ot-teodor-dechev-po-povo.859313 .

 

Авторът на тези редове си спомня този инцидент от края на месец ноември 2011 година, защото той беше човекът, повдигнал въпроса за процедурната нередност и незаконността на опита да бъде свикано заседание на НСТС без участието на председателя му. (Тогава се бях изразил, че „двойното дъно на умиротворителната мисия на министър-председателя се скъса”: http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2011/11/24/dvoinoto-dyno-na-umirotvoritelnata-misiia-na-ministyr-predse.855920 ). Щом министър-председателят на Р. България е бил така добър на времето да се съобразява с процедурата (последното му прави чест), значи и Омбудсманът би трябвало да свиква с тази необходимост.

 

И тук идва един от ключовите въпроси за поведението на г-жа Мая Манолова. През последните месеци, тя се държи като някакъв „спецназ”, който трябва да нахлува тук и там и непрекъснато да разширява пълномощията си. Публиката някак си не забеляза промените в Закона за Омбудсмана, с които Г-жа Мая Манолова се обзаведе с права, които са немислими дори за Европейския Омбудсман. Но за българския Омбудсман те се разбират от само себе си ...

 

Публиката почти проспа, но представителните работодателски организации на работодателите реагираха по абсолютно недвусмислен начин на попълзновенията на г-жа Манолова. Те поискаха президентът Радев да наложи вето на измененията и допълненията в Закона за Омбудсмана. (Виж: http://svobodennarod.com/entertaiment/item/5975-aobr-prizova-za-veto-varhu-promenite-v-zakona-za-ombudsmana.html ). Аргументите им са повече от интересни, а което е по-лошо, те са основателни. Ето какво пишат работодателите на държавния глава по повод неудържимия напън на г-жа Манолова за разширяване на пълномощията й:

 

„Правомощията на омбудсмана се свързват само с накърнени от държавните и общински органи граждански права и това не е случайно, тъй като по съдебен ред могат да се обжалват само ограничен брой актове на администрацията. В тази сфера омбудсманът се явява гарант за пълна защита на гражданите от действия/бездействия на администрацията. Цялата тази философия е превратно изменена с приетата добавка в алинея 2 на чл. 2 от Закона за омбудсмана, като вместо защитник от администрацията вече се появява фигурата на страна във всевъзможни граждански отношения – нещо, което няма аналог никъде. Напротив – дори за Европейския омбудсман, създаден с договора от Маастрихт, изрично е упоменато, че не може да извършва проверки по жалби срещу предприятия или физически лица. У нас обаче вече ще може ...”.

 

В искането на работодателите за вето над промените в Закона за Омбудсмана има и други тревожни констатации:

„Освен това, създават се условия за дублиране на новите правомощия на Омбудсмана с функции на съдебната власт (Чл. 117. (1) от Конституцията на РБ: „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата), на адвокатурата (Чл. 134 (1) от Конституцията на РБ: „Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се”.), на полицията (Чл. 2. (1) от Закона за МВР: „Дейността на МВР е насочена към защитата на правата и свободите на гражданите”) ... Още по-сериозен проблем е възможността за намеса в търговския и гражданския оборот, където последиците са непредвидими”.

 

И още, и още:

„Добавеното правомощие на омбудсмана създава условия за намеса в сфери на дейност, уредени с изрични норми от Конституцията на Република България, като свободата на вероизповеданията (Чл. 13), правото на собственост, нейното гарантиране и неприкосновеност (Чл. 17), правото на лична свобода и неприкосновеност (Чл. 30), неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения (Чл. 34), неотменимостта на основните права на гражданите и недопустимостта на злоупотребата с права (чл. 57)”.

 

С тези аргументи, национално представителните работодателски организации, поискаха от Президента на Републиката вето над промените в Закона за Омбудсмана. Какво беше обаче тяхното удивление, когато разбраха, че въпреки почти светкавичната реакция, с която бяха внесли искането си в деловодството на Президентството, Държавният глава вече е подписал крамолните промени и е изпратил закона за обнародване. Досегашният опит сочи, че когато нещо се подпише много бързо от държавния глава, без значение от кого от всички президенти, които сме имали, човек трябва да има и едно, и две, та и три на ум за причините за това бързане...

 

Тези събития станаха преди малко повече от четири месеца. Както виждаме от последвалия период, г-жа Манолова не се вълнува чак толкова от основните си задължения – да защитава „малкия човек” от администрацията. Тя иска да законодателствува, да наставлява, да ръководи и да бъде пенкилер за всичко. Само че, хората, които са политически грамотни и обществено активни, забелязват този „омбудсмански експанзионизъм” и той не им прави никак добро впечатление. И така, до деня, когато Омбудсманът получи политически „удар по носа”.

 

От тук нататък, ще оставим специалистите по PR да ни обясняват, дали това е било изгодно за постоянно разширяващите се амбиции на г-жа Мая Манолова или не. Нашата работа беше да обясним, как тя си изпроси тази грубовата „напомнителна мярка”, че социалните партньори „не ядат доматите с колците”, според стария роден афоризъм.

Публикувана в Гледища

Валери Симеонов цопна нова тухла в блатото ни и сега ще следим кой, колко е бил опръскан. Вицето, освободен от тежестта на портфейл – като волна пролетна птичка, ражда идея след идея – дори може би нощно време си ги записва на листче, за да не забрави до сутринта.

 

Някои от идеите му са по-скоро полезни, други – смешновати, трети – направо вредни. От третия вид е най-новият му полет на законотворческата мисъл, а именно - да премахне забраната за тютюнопушене в заведенията, като се върне старото положение на установяване на обособени помещения, където клиентите ще си димят на воля. Зашеметяващо и чудовищно, защото не само идеята потриса, а и мотивите на дълбокоуважаемия от всички ни патриот.

 

Всъщност, най-лесно е да заподозрем, че предвид на задаващите се зад ъгъла евро и местни избори през 2019 година, се е задействал пословичният хъс към популизъм, характерен за всички националисти, патриоти и т.н. У някои сред тях той вероятно е закодиран дълбоко в подсъзнанието и те ръководени от своя могъщ „Аз“ изригват популистки вълни несъзнателно.

 

Това е едно от обясненията за неочакваната хрумка на Симеонов да разбие на пух и прах установилото се – след нелеки битки, равновесие между пушачи и непушачи, делящи една кръчма. Тъкмо тези с цигарите се примириха, че трябва да ходят повънка, за да дръпнат по един фас и се появи В. С., който – както по-горе съобщихме, цопна тухлата в блатото. И то със зашеметяващото уточнение, че той бил непушач, затова не би следвало да търсим личен интерес. Да, ама премиерът му и негов по-голям коалиционен партньор е пушач и може би той му е наредил да започне ударната кампания? Тъпо звучи, нали? Толкова тъпо обаче, колкото и обяснението на Симеонов, че той не пушел.

 

Всичко било в името на бизнеса, казва вицепремиерът. Леле, вече си представяме огромният скок на оборотите, след като в заведенията – в специални затворени помещения, започне да се пуши и тези с цигарите вместо да си губят времето навън, нагъват кебапчета, пият ракия и други, а парите текат към касата. В следствие икономическият ни ръст удря 5-6 %, а Симеонов се къпе в ласкавите лъчи на прожекторите.

 

Да, ама не, както често размахваше пръст Петко Бочаров, мир на праха му. Първо, то и в момента предприемчивите собственици на заведения са изградили „обособени помещения“, тип зимни градини, където уютно настаняват пушачите. Това не е особено законно, защото така подлагат персонала на заведението на отровното въздействие.

 

Второ, ако Симеонов си представя една голяма кръчма, разделена на две от стъклена преграда, като в едната половина се пуши, а в другата не, то трябва да си припомни, че това бе един голям провал, защото вонята на цигари пак отиваше навсякъде. Това му го припомниха в светкавична реакция туроператорите (сиреч част от бизнеса, за който той се е загрижил), изразявайки категоричната си позиция против вицепремиерските идеи. Това е фундаментална промяна в здравния закон, която не може да стане заради една хрумка.

 

Трето, самоубийственият мотив, че то и сега се пушело, затова по-добре да си се узакони и регламентира. Уважаеми г-н Симеонов, ако един провал на държавните институции, демонстриращи немощ и безсилие да се справят със заведенията нарушители, по вашата логика трябва да доведе да промяна в закона, с която се премахва дадената забрана, то къде отива държавата? Само от това признание следва да се случат няколко оставки в МС, включително и вашата.

 

Ами по тая логика – с мисъл за бизнеса, защо не легализирате коката, амфетките, дизайнерската дрога, марихуаната и т.н. Знаете ли какви тълпи от немски, английски, скандинавски и други кретени ще се юрнат към страната ни и ще започнат да консумират и от време на време да ни бият. Икономическият ръст ще отиде към 10-15 на сто. Нужна е само промяна в Наказателния кодекс, каквато предлагате в закона, регламентиращ пушенето. Елементарно за вас.

 

По странната ви логика, ако всичко което искате, се случи, картинката ще е следната – в една кръчма, или дискотека, или к’вото щете там, музиката (която е за всички) спира в 23, за да не пречи, но бизнесът пак ще си върви, защото може да се пуши на воля. Без коментар.

 

Все пак остава ви немалък шанс – доразработете теорията на Дарвин за видовете и пуснете преработено и допълнено издание на великата му книга “Произход на видовете чрез естествения отбор”. Трябва само да се опрете на твърдението на Дарвин, че „Наследените изменения възникват в резултат на изменчивост. Рядко два индивида са абсолютно еднакви. Някои от наследствените изменения могат да дадат преимущества на индивида, който ги притежава. В друг случай могат да бъдат вредни. В трети изменения не са нито полезни, нито вредни. Възникналите изменения могат да се предават в поколенията“ и въз основа на него да се опитате да докажете, че въпросните наследствени изменения всъщност засягат пушенето. Така ще може да обосновете теорията си, че дадени хора се раждат пушачи. След това всичко ще ви е много по-лесно. Може и някой Нобел да вземете.

 

Но най-добре е да се обърнем с молба към министър-председателя, който умее да се справя с всякакви кризисни ситуации, а вие сте точно такава в момента. Г-н премиер, намерете му портфейл на вицепремиера Симеонов. Формулирайте нещо – дигитализация, демокрация, демография, електронно гласуване, нова декада на ромското включване или може би изключване (все пак е патриот) и пр. Така ще се канализира огромната му енергия и ще спре да хвърля тухли в блатото.

 

Нали целта на всички управленци е благоденствието на народа…

Публикувана в Гледища

На 23 февруари 2018 година, четирите представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и до вицепремиера г-н Валери Симеонов (писмо с Изх. № 17-00-8/23.02.2018 г. на АОБР), в които се изказва категорична подкрепа за гласувания на първо четене в Народното събрание проект на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и за приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в същия закон. Промените трябва да доведат до облекчаване на режима за допускане на чуждестранни работници от страни извън ЕС на пазара на труда у нас. Представяме пълния текст на писмото, адресирано до г-н Бойко Борисов и до г-н Валери Симеонов.

 

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяваме своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (второ гласуване 21.02.2018 г.). За нас с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

 

Пазарът на труда в България изпитва остър недостиг, както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници. Причините за това са най-вече отрицателният приток - на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция – през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно.

 

От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор. Това води и до реализиране на БВП и Бюджет под потенциала на икономиката, както и до по-бавен процес на конвергенция. Затова е фундаментално важно да се премахнат ненужно създадените и в противоречие с европейските изисквания и практики в другите страни ограничения и тежести при трудовата имиграция.

 

Позитивното икономическо развитие на страната ни и целта за постигане на още по-добър растеж обуславят необходимостта от най-важните приети изменения, сред които:

 

Първо: По §3 – ограничението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 (в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), е всъщност самоограничение, тъй като не се изисква по европейските регулации.

 

Това е обективна пречка за наемане на необходими работници. Приетото облекчаване на този режим, съответно - чрез възможността общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е ограничен до 20 на сто и до 35 на сто за малките и средни предприятия, решава едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг. Ограничение от 10 на сто пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микро-предприятията.

 

Приетата промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус. И в действащата, и в приетата редакция на тази норма Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2, едва след като изиска становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

 

Така ще е и занапред, но вместо при надвишаване на 10 на сто, вече ще се прилага при надвишаване от 20 на сто, респективно (при малки и средни предприятия) - при надвишаване на 35 на сто от средносписъчната численост на наетите. Освен процесуална и времева икономия, подобно изменение ще представлява намаляване на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.

 

Второ: По §4 - лица от български произход да могат да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3, след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода.

 

Трето: По §11 - добавя се 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа. В действащата редакция на закона няма предвиден срок, а с промяната ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията, което е в подкрепа на бизнеса.

 

Четвърто: По §12 - създава се §12а, като формално отпада изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“). Тази промяна е изключително важна. Тя превръща формалния пазарен тест, провеждан понастоящем в рамките на чисто административна процедура (проверява се има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа), в реален пазарен тест – ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр.

 

Накратко - назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне 2 пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието на работодателя ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда.

 

В момента наблюдаваме следната картина: има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта. Причините за това се коренят в тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения, част от които отпадат с тази и следващата разпоредба.

 

Пето: По §13 – отменя се чл. 18, в който са Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България.

 

Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии).

 

Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили.

 

За да произведе положителен ефект, това важно предложение трябва да се разглежда в единство с предходното предложение (§12). Иначе казано, необходимо е двете да бъдат приети като пакет.

 

Разчитаме, че тези промени ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда – решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж, както и на Вашата държавническа ангажираност с този процес.

Публикувана в У нас

Наред са войводите на Каракачанов. Само те от триото „Патриотичен фронт“ не са формулирали идея, свързана с името и личността на Васил Левски. Аверите им от Атака и НФСБ вече гръмнаха с топчетата си (а да си припомним, Каракачанов все пак е военен министър и може да гърми с много големи неща).

 

Сидеров поиска нов съдебен процес, който задочно да преразгледа този от началото на 1873 година, съдил и осъдил Левски.

 

Колегата му Валери Симеонов закъсня само с 48 часа, след които се появи декларацията на партията му НФСБ, призоваваща Светия Синод на Българската православна църква СПЕШНО да се заеме с канонизацията на Васил Левски като светец.

 

Трудно ще им е на ВМРО и Каракачанов достойно да се включат в общия хор на патриотичната коалиция.

 

Да, жал ми е, когато всяка година на 19 февруари, политици и други обществени фигури, щат не щат, им се налага да говорят за Апостола. Няма по-трудно нещо, ако си амбициран да кажеш нещо оригинално, силно, нечувано до момента. Често се повтарят едни и същи слова, с тук-таме някоя и друга импровизация, но това е напълно нормално. За Васил Левски всичко е казано, повторено и преповторено – стотици пъти. И така трябва да бъде!

 

Нима има друга историческа личност, към която почитта да е по-голяма, преклонението по-искрено, която да е станала безспорен символ на категории като честност, смелост, отдаденост, храброст, скромност...

 

Кому са нужни тези патриотарски фойерверки, помпозни хрумки и тежки искания? Как те ще направят Левски по-свят и обичан? Ми той отдавна е водачът, вдъхновителят и гордостта за поколения българи.

 

С какво един „съдебен процес“ (смях) и едно „Св.“ пред името му ще го направят по-голям и по-почитан? Лесен отговор – с нищо.

 

Отделен въпрос е, че каноните на Църквата са пределно строги и догматични, така че провъзгласяването за Светец няма да е никак лесно, дори и да се отнася до Васил Левски.

 

А всъщност е доста просто един общественик и политик да обвърже себе си с делото на Апостола. Нужно е да каже „Аз живея и правя като Левски“. Кой ли ще е този смелчага? Нагледали сме се на всякакви форми и проявления на дебелащина в новия ни политически живот. Но, слава Богу, дори тя има някакви граници и все още никой не се е осмелил да изрече тези думи. И по-добре, защото ще е нагла и цинична лъжа.

 

Атака и НФСБ са партии, част от управляващата коалиция. Върху тях ежедневно се срутват всички проблеми на властта, произтичащи от функционирането на държавата. Сиреч, „патриотите“ би трябвало да са доста заети хора, ако наистина вярват в често повтаряното „България над всичко“.

 

Защо обаче си губят времето с измислени каузи, от които няма никаква нужда? Не бихме могли да предположим, че става въпрос за „рейтинг“, „имидж“ и пр. Твърде елементарно е. Или пък не? Може би е напълно нормално партиите ни – въз основа на нивото на своето развитие – целенасочено да практикуват лековатия политически пиар, вярвайки, че ще има успех и ефект. Което би трябвало да е обидно за суверена, ако сме съвременни, демократични и цивилизовани.
Така че, за Каракачанов и компания има шанс - да не се присъединят към хора, дирижиран от Сидеров и Симеонов.
Ще го приемем като акт на пощада и хуманен жест към интелекта на избирателя.

Публикувана в Гледища

Волен Сидеров изчака да заглъхнат новогодишните фойерверки, пиратки и салюти и гръмна. Тихичко, но достатъчно да се чуе в настъпилите следпразнични униние и умора.

 

Тъкмо бяхме решили, че буйният и войнствен „атакист“ е преминал в състоянието на аристократично политическо целомъдрие, отдавайки се на галерийни страсти и тихо парламентарно мъркане, защитен от удобния завет, който му осигуряват много амбициозните му партньори Симеонов и Каракачанов.

 

Сгрешили сме. Или може би самият Сидеров е усетил, че леко, но сигурно потъва в уюта на безалтернативната управляваща коалиция, приел ролята на тихия и добрия, но и на пасивния. Това не прощава, до забравата е само една крачка, което на политически език се превежда – на следващи избори си аут, ако не намериш ново спасение, наречено друга коалиция.

 

Затова лидерът на „Атака“ може би е решил, че е време да ни припомни колко е добър в политическото оцеляване. Сигурно е усетил и дебелата сянка на двамата си ортаци – Симеонов и Каракачанов, и как тя убива живота и енергията на партията му.

 

Затова още на втория ден от новата година Сидеров „е на коня“, решен да въведе ред и покаже „кой кой е“. Дори го казва в прав текст – „аз съм идеологът на тази коалиция“. Която, да не забравяме, крепи мандата на Борисов и го прави за момента безпроблемен и почти гладък.

 

Но намекът е много ясен – един идеолог, създал нещо, е много лесно и да го срине.

 

Малка червена лампичка трябва да светне пред премиера и лидер на ГЕРБ. Никак не е здравословно управлението ти да зависи от семейство, тресящо се от скандали. Пък и създадено от „патриоти“ и „воеводи“, славещи се с прекалено буйна кръв.

 

В момента, разбира се, няма такива неща, но знае ли се след тежките упреци на Сидеров, какво може да се случи с подновеното им приятелство с Валери Симеонов. Та Волен го жегна по най-чувствителните теми, донесли му за момента цветя и слава, след като първите битки за шума по плажовете и лифта на Банско бяха спечелени. Да излезе партньорът ти и да рече – не сме се разбирали така, какви са тия плажове и тия лифтове, важните въпроси са други – беднотия, цената на водата, произволът на регулаторите и пр.

 

Хваща ухото, няма спор. Голяма част от българите трудно стигат до плажовете, да не говорим за зимните ни курорти. И Сидеров моментално се превръща в социален политик, готов да впрегне буйния си нрав в защита на народа. Масите обичат това, пък и партийните редици се стягат, виждайки събуждането на лидера си.

 

Ефектът дори е двоен. От една страна хората те забелязват, сещат се кой беше, може дори да те харесат отново, от друга думите ти са малък реванш, почти мехлем, за премиера Борисов, който заради Банско трябваше да понесе лютия език на Симеонов. Друго си е, когато самият коалиционен партньор, пък и приятел, на създаващия ти главоболие вицепремиер го бодва почти в гръб.

 

Известно е, че Борисов хич не обича резките движения по теми, които могат да изкарат хората, в случая така наречените еколози, на улицата. Затова и втората кабина в Банско беше топка, която премиерът се готвеше да изпрати далеч в публиката с цел забавяне на мача.

 

Симеонов обаче викна и сега трябва да опазим новата ни свещена крава, наречена „европредседателство“, от протестите и блокиранията на природозащитниците. Сценарий, който не беше предвиждан.

 

Но това вероятно е по-приемливата страна на монетата. Защото другата е хипотезата за разрив при патриотите (разбира се за момента такива индикации няма), автоматично водещ до сериозно разклащане на опорите на управлението.

 

И кое по-напред да прави Борисов – да посреща евролидери и техните министри под златната светлина на прожекторите, или да спасява властта... Кошмар.

 

Може би той и съветниците му тепърва ще разберат грешката си от това по такъв убедителен начин да фаворизират 6-месечното ни председателство. С което в прав текст поканиха всички врагове и недоволни да се вихрят и бунтуват до края на юни.

 

Затова пробуждането на Сидеров не е добрият вариант за управляващата коалиция. Ако наистина има пробуждане, а не се окаже случаен гръм от невоно натиснат спусък. Но залогът е голям за Борисов и компания, която трябва да се покаже в блясък пред еврогостите, пък и да влезе в идващите след време местни избори устойчива и в добра кондиция.
Трудна задача, при положение, че единият стълб на управлението ти е в ръцете на винаги готови да се разбунят „партньори“, на които хич и не им пука за ЕС и Брюксел. Да не забравяме, че сравнително доскоро Сидеров искаше да си ходим от съюза. Сега не е така, но...
Надеждата на Борисов е в Цецо Цветанов. Той се отърка по празниците в разложките кукери. Дано е успял да прогони всички зли сили далеч от властта.

Публикувана в Гледища

Ясно е. Валери Симеонов май пак ще се ядоса. Няма да понесе иронията и откровения бъзик, с който ще го залеят част от медиите по повод операция „Тоалетна”. Не че в страната не става нищо, та редакторите се чудят от кой ръкав да извадят история, но случилото се на Калотина е ярко, знаменателно и запомнящо се.

 

Валери Симеонов едва ли е наивен човек, който смята, че ставайки заместник на министър-председателя, ще се озове в битие, обсипано с цветя, рози и много шампанско. Напротив. Като медиен човек, все пак му е ясно, че веднага се превръща в цел, по която ще се „стреля” с причина и без причина. И защо тогава се ядосва. И още по-странно – не мине ден и дава повод на медиите да си пълнят страници и програми. Пък и с тоя чепат характер, гледа да не остане длъжен и надприказван.

 

Историята с тоалетната има две части – умна (похвална) и проста (достойна за вицове). Умната включва сюжета, в който един вицепремиер минава през ГКПП, вижда безумната скотщина на липсващи клозети и веднага намира решение на конфузната ситуация. Използва висотата на държавния си пост, за да реши една много човешка и биологична дилема.

 

Всеки от нас е познал дискомфорта на напиращата нужда (преведено на съвременен тъп рекламен изказ – когато нещото алармира, че и по-лошо), включително и Валери С. Затова страшно похвална е неговата незабавна реакция да разпореди с много силния аргумент на висш държавник да бъде оправено веднага биологичното безобразие на калотинския ГКПП.

 

Дотук добре. Немислимо е да посрещаме и изпращаме гости на страната, без да можем да удовлетворим естествените им нужди.

 

Но...

 

Защо му трябваше на вицепремиера Симеонов да открива създаденото по негово нареждане тоалетно благо. Той е вторият човек в изпълнителната власт, ключов коалиционен партньор, без който третото управление на Борисов пак ще завърши безславно. Казано с прости думи – много важен човек. И – може да му е странно, но е длъжен да се държи като такъв.

 

Ако един заместник министър-председател открива тоалетни, то кой ще открие бъдещата АЕЦ „Белене”?.. Може би Началника на Бойко Борисов (знаете Кой е, не бива да се изрича без причина Името Му)

 

Но да слезем при Валери Симеонов. Единственото, което идва на ум е, че вицето си прави недобре премерен пиар. Нещо повече – смешен и много излишен. Трябваше просто да помоли или шефът на ГКПП, или този на Агенция „Митници” да открият WC-то. И всичко щеше да е великолепно, Симеонов – в златно, обира лаврите на държавническата и гражданската си реакция.

 

А сега какво – сравненията направо напират и не могат да бъдат удържани. Борисов открива магистрали, заводи, метростанции, а Симеонов – тоалетни. Борисов бори организираната престъпност, с „голи ръце” хваща зловещи престъпници, а Симеонов реже кабели на подплашени DJ-и и спира купона на чалгари и други такива. Борисов спасява Западните Балкани, а Симеонов не може да убеди хората, че имаме макар и някаква ограда с Турция.

 

Лошо. Така се раждат комплексите, които, попадайки в главата на влиятелен политик, стават после причина за големи поразии.

 

Затова нека посъветваме вицепремиера Симеонов, въпреки че знаем, че той знае всичко. Да си вземе PR или шеф на протокола, или нещо от този род. Ако пък има такива – да ги уволни и потърси по-читави.

 

Иначе – смях и легенди, и вицове.

 

Но, така и така вече сме навлезли в темата – защо Валери Симеонов не използва позитивната инерция от операция „Тоалетна на ГКПП” и не я пренесе на столичния терен. Знае се, че в София положението с клозетите е плачевно, липсата им е въпиюща и безобразна.

 

Точно повод за подвиг на един съвременен Херкулес, изправен пред „Софийските обори”.

 

Бележка на редакцията:

 

Редакцията на „Свободен народ онлайн“ смята коментара на г-н Милослав Йосифов за напълно уместен и своевременен и затова го публикува без каквито и да са изменения. Между другото, смятаме този коментар и за напълно добронамерен, дори и на някого да му се струва обратното. Въпреки това обаче се налага да се кажат още няколко думи.

 

На първо място, на въпроса: кой ще открие АЕЦ „Белене“? Уверяваме редовните си читатели, че ден и нощ се молим Богу, тоест на Началника на г-н Бойко Борисов на когото не бива да се изрича без причина Името Му, да не се стига до откриване на АЕЦ „Белене“, нито до каквито и да са форми на строеж на това безумие. Защото ако това стане факт, ще останем образно казано само по басмени гащи, а такса „Отговорност към обществото“, тоест плащанията заради ВЕИ-тата, както и разходите за така наречените „американски централи“ ще ни се видят песен.

 

На второ място, смятаме, че въпреки, че идеята да се открива тоалетна не е връх на PR-а, то поне може да се каже, че г-н Валери Симеонов е отишъл да открие нещо, за което има наистина лична заслуга. В миналото на г-н Борисов му се случваше точно обратното от време на време. Друг е въпросът, че и г-н Борисов отдавна вече не реже лентички през час, което безспорно е постижение на неговите PR-и или пък на неговия собствен здрав разум.

 

Впрочем, много по-абсурдно е да се губи парламентарно време, за да се дебатира върху откриването на тоалетната, както постъпи г-жа Нинова, отколкото да се откриват тоалетни. От тях поне със сигурност има полза, голяма полза.

Публикувана в Гледища

Този текст беше изпратен за публикуване доста преди г-н Антон Тодоров да подаде оставка. Всъщност, когато този текст е бил писан, нямаше никакви симптоми, че ще се стигне до оттегляне на г-н Антон Тодоров от Народното събрание. Така че, г-н Милослав Йосифов се оказа истински Нострадамус, но за съжаление, поради технически причини, поместването на коментара му закъсня фатално. Въпреки това го поместваме, защото в него определено има какво да се прочете.

 

Сигурно вече на всички е станало ясно, че в политиката ни влизат предимно неподходящи и случайни хора. Подтиквани от странни идеи, болни амбиции, комплекси, чисто битови мераци и т.н. Не особено интелигентни, зле възпитани, често със странно образование, подчертано нарцистични, безскруполни и много бързо и лесно придобиващи чувство за безнаказаност.

 

Три типа съдби имат тези случайни „политици“. Едни (уви малка част) успяват да се наложат, показвайки желание, търпение, морал. Други като еднодневките изгасват и изчезват бързо, трети обаче се издигат, арогантно демонстрирайки всичко изброено по-горе.

 

В рамките на неписания обществен договор медиите имат особено значение, у нас то също е валидно, въпреки зависимостите им, неясната собственост, податливостта на влияние.

 

Медиите са коректив, те могат и трябва да задават въпроси, държейки постоянно нащрек управляващата класа. Обществото има право да е информирано за всичко, ставащо в държавата – от успехите до престъпленията, далаверите и политическото задкулисие.

 

Не би трябвало да има по-жалко поведение от това на заплашващ политик, раздразнен и притиснат от журналистически въпрос. Публична тайна бе, че политиците ни по един или друг начин правят всичко възможно да си осигурят медиен комфорт.

 

В последно време обаче това спря да бъде тайно. Стигна се дотам, че един от най-рейтинговите водещи – Виктор Николаев от Нова ТВ, получи в рамките на един час заплахи от двама управляващи (вицето Валери Симеонов и депутатът гербер Антон Тодоров)– директно в ефир. Безгранична наглост, брутална демонстрация на чувство за безнаказаност. Колкото и да е банално – ако обществеността и медийното братство не дадат шумен и категоричен отпор на това, скоро ни очаква битност с измеренията на Оруеловата „1984“. Преди години Волен Сидеров написа страхотен предговор за българското издание на стряскащата антиутопия на Оруел. Така че да вземе и поговори със своя приятел и политически партньор.

 

Колкото до А. Тодоров, светкавично и справедливо спечелил прякора „Мумията“, там ГЕРБ ни представят една не особено качествена трагикомедия. Тодоров говори, а след него ГЕРБ бършат и се извиняват, уверявайки, че това не е позиция на партията, а лична на депутата им. След което Мумията продължава да говори, а Цветанов и компания пак се извиняват и т.н.

 

Или за управляващата партия ситуацията е много удобна – Антон Тодоров поизцапва с туй-онуй политическите им опоненти, срещу което герберите трябва само да се извиняват (нещо, което в политиката се владее до съвършенство), или вече са се видели в чудо и не знаят как да се отърват от А. Т., все пак самият той заяви, че е като мумията и винаги се връща.

 

А всъщност е много лесно да се разграничат (ако приемем, че се случва второто). Просто изключват депутата от парламентарната си група, махат го от комисиите, отнемат му трибуната и готово. Няма нищо по-незабележимо от независим депутат без партия в парламента. Автоматично такъв влиза в ролята на кучето, което лаело по кервана. В същото време ГЕРБ не губят нищо – от 95 стават 94 в парламента, предостатъчно, за да не изпускат контрола.

 

Ако това не се случи обаче, е напълно справедливо да си помислим, че всичко е предварително замислена схема, тип „добро и лошо ченге“ и хора като Антон Тодоров ще бъдат задействани винаги, когато има нужда.

 

Което дава хляб и за опозицията да започват творенето на предизборни крилати фрази от рода – „Гласуваш за Борисов, получаваш Мумията“ и подобни.
Ние пък можем да спрем телевизора. И да хванем сопата.

 

Бележка на редакцията:

Редакцията на „Свободен народ on line” се солидаризира с принципната страна на коментара на нашия редовен автор – г-н Милослав Йосифов. За съжаление, в България вече стана практика всеки да трябва да обяснява по няколко пъти, какво е искал да каже с дадено свое изказване. Затова и редакцията на „Свободен народ on line” пояснява, че помествайки горния коментар, тя взима позиция срещу лошите интонации в ефир, на хартия и онлайн. Молим обаче, деятелите на БСП, да не смятат поместването на горния коментар за подкрепа за тпните героични усилия да спрат изследването, разследването и нализирането на най-новата ни история, чрез законодателните си напъни да закрият така наречената „Комисия по досиетата”.

Добре е на „Позитано” 20 да си спомнят, че Законът за досиетата беше приет в сегашния му вид точно от правителството с министър-председател г-н Сергей Станишев. Този акт прави чест на това правителство и затова би било чудесна идея ако г-жа Корнелия Нинова и с-ие спрат законодатления си устремв тази посока. Ако им е трудно, могат да отидат да се фотографират още един път пред паметника на др. Тодор Живков в Правец. Такива „тиймбилдинги” действуват и успокоително и въодушевяващо на днешното ръководство на БСП и ще компенсират неудовлетворението от нескопосания им опит „да затворят страницата, без да са я прочели”.

Публикувана в Гледища

„Призрак броди...“ След многоточието на тази до болка банална и изтъркана мисъл може да се сложи всичко. В конкретния случай – името на любимия вицепремиер Валери Симеонов. „Любим“, защото всички държавни ръководители трябва да са ни любими, това ги успокоява, вдъхва им мотивация и сили да работят за народа си.

 

Наред с всичко, Симеонов е на път да се прочуе, а името му да бъде споменавано много, след като напусне политиката (което няма да се учудя, ако стане скоро), като човекът арестувал DJ, защото... въпросният пускал високо музика. Това е все едно да арестуваш слона, защото е тежък и има хобот. Но, неведоми са пътищата и делата на българските политически дейци и държавници.

 

За хората, които от дистанция – чрез медии и други подобни, следят какви ги върши вицето на Борисов, действията изклеждат неясни, трудно обясними, но пък много благородни, полезни за туризма и хуманни спрямо гостите на Черноморието ни. Е, има тук-таме някакви зрънца на зараждаща се ирония, преминаваща в подигравки към любимия държавник, но в условията на победилата демокрация у нас всичко трябва да се приема.

 

Не точно така стоят нещата с потърпевшите от „хвърковатата чета“ на Симеонов. „Патриотът“ е в ролята на оня слон дето влязъл в стъкларски магазин. Резултатът е ясен. Но това е в природата на животинчето, така ли е при Симеонов обаче?

 

Местни институции вече започнаха да намекват, че законността на действията му не е много ясна. Потърпевшите собственици на дискотеки и други подобни, попаднали под ударите на вицепремиера, съвсем логично питат – защо още преди сезона не ни предупредихте, че не можем да пускаме високо музика. Елементарно – тогава приоритетите на лидера на НФСБ са били други и той не е знаел с какво ще се занимава през летните месеци.

 

Една скоба – няма по-гадно нещо за един курорт, пълен с почиващи, от дискотека, дънеща до малките часове на нощта. Това е ясно. Но за всичко си има регулация, закони, правилници и местни чиновници, които да следят за реда.

 

Само че в момента всичко е с главата надолу. Какви сигнали изпращаме на бъдещите свои и чужди летовници с това, което става по морето. Вицепремиер, бродещ из дискотеки, дърпащ шалтера по средата на купона и за респект закопчаващ DJ-я. Това през нощта. Дневната смяна се поема от туристическия министър, която обикаля плажовете и тепърва ще стане ясно, какви точно ги върши. Вече се появиха смущаващи „сигнали“, придружени от тревожна фактология.

 

Сиреч, контролът е 24-часов. Посланието обаче е едно – у нас е хаос с много неизвестности, държавата явно е безсилна адекватно да идентифицира нарушителите щом се налага толкова висши ръководители лично да прилагат и налагат закона.

 

Има и един изключително деликатен момент, към който следва да привлечем вниманието на Валери Симеонов, за да му светне като ярка червена сигнална лампа. Дочу се, че на места – докато е въвеждал ред и дисциплина, е посрещан и изпращан със скандирания „оставка“. Това е много опасно, макара да има вероятност да е фалшива новина, изработена от вредната опозиция.

 

Но като знаем отношението на най-любимия ръководител – премиера Борисов, към думичката „оставка“, то вицето му трябва да предприеме спешни, светкавични действия, с които да изпревари вероятността локалните – дискотечни, скандирания „оставка“ да прерастнат в масови и всенародни такива.

 

Той има вече опит в излизането от подобни конфузни ситуации. Преди време бе подкрепил работодателите в едно тяхно искане. След като чу обаче кратко изръмжаване от големия кабинет на „Дондуков“ 1, ловко обясни, че това е лично мнение, с което не ангажира премиер, правителство и коалиция.

 

Сега е по-трудно, но вицепремиерът е умен човек, видно е, че бързо трупа политически опит, така че ще вземе най-правилното решение как да насочи грозните скандирания единствено върху себе си.

 

И последно, някъде някой му беше препоръчал да си вземе най-сетне опитен PR, да му гласува доверие и... да слуша съветите му.

 

Иначе немалко проблеми се лекуват с времето. Така е и с приключението, в което влезе Валери Симеонов. Иде краят на лятото и туристическия сезон, така че вицето ще има повод да се върне към другите си задължения.

 

Ако разбира се не реши да отиде на планина през зимата. Да му мислят тогава кръчмите по Банско, Боровец и Пампорово.

Публикувана в Гледища

Знаменателна констатация формулира поредно проучване на наша социологическа агенция, изследваща рейтинги и закономерности в света на политиката ни.

 

Оказа се, че българският парламент леко е повишил популярността си сред народа. Това само по себе си е чудо, но интересното тепърва иде. Рейтинговият скок се е случил по времето на последното служебно правителство, когато, както е известно,… няма парламент.

 

Да се чуди човек – да плаче ли, да се смее ли… Коментарът просто е закован – Народното събрание има по-висок рейтинг, когато не работи. Точка.

 

Но заработи ли веднъж, става хем интересно, хем тъжно, но при всички положения – рейтингите падат. Нека да припомним само бляскавия старт на сегашния парламент – законопроект, от който се стичаха едри капки лобизъм и който, естествено, моментално изкара протест на жълтите павета – първият на сметката на 44-тото НС.

 

Верен на себе си да се предпазва от народния гняв, премиерът Борисов спешно разпореди въпросният законопроект да бъде изтеглен, напомняйки ни за шеметните си месеци след 2009 година, когато откри и приложи успешно системата „проба-грешка-проба-грешка“…

 

Сега обаче сме свидетели на налагането на нов метод, излязъл от политическата работилница на Бойко Борисов. Експерименталното му прилагане започна по времето на кабинета „Борисов 2“, когато лидерът на ГЕРБ пусна реформаторите (някой помни ли ги още?!) по бързата писта на министерските постове. Всички до един нацелиха дънерите и сега спрягат глагола „съм“ (вън от политиката и парламента).

 

В момента сме свидетели на втората фаза от разработката на метода. В ролята на опитни зайчета обаче са новите коалиционни партньори – патриотите от четата на Симеонов, Каракачанов и Сидеров (за по-кратко СКС).

 

Случващото се най-вероятно надминава очакванията на Създателите. Толкова шеметни издънки и не особено адекватно поведение могат да изпратят метода за успешно патентоване.

 

Докато светът се интересува дали Тръмп „снася“ на Путин, у нас преоткриваме темата за „нацисткия поздрав“. И си задаваме въпроса – кой от избраниците на СКС не се е заигравал с Hitlergruß (както е известен въпросният жест). Леко хиперболизираме, но пошлостта на случващото се няма граници.

 

Членове на политически кабинети падат като гърмени зайци, защото в миналото си (не знам по силата на какъв кретенизъм) са се фуклявили с нацисткото „хайл“. Пък и се снимали и „фейсбуквали” и сега се чудят какво да говорят. Единият даже в болница постъпил. Добре че поне не се опитаха да се оправдават, че всъщност това от фотосите им е древноримски салют, а не другото.

 

Ясно е едно, светът в глобален план има един шанс – морал, етичност и цивилизованост. И памет. Не може да съществува оправдание за подобни нелепости. И затова е жалък опитът на един от отговорните кадри в държавата ни да обясни стореното от вече бившия зам. министър с „грешка на растежа“. Това дори не се нуждае от коментар, а от тояга, може би.

 

Голям провал е и реакцията на първото „С“ от СКС. Дембелско, безотговорно и страшно. Особено, ако в-к „Сега“ се окажат прави в цитата си на думите му – „Кой знае какви майтапчийски снимки от "Бухенвалд" имам“. Брутализъм. Дано не го е казал. В противен случай – за много по-невинни неща хората в нормалния свят изхвърчат завинаги от политиката.

 

Но тук е друго. Още Ботев го е написал – „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита“ (Борба, 1871 г.).

 

Няма кой да чете обаче. Грешка на растежа.

Публикувана в Гледища

Няколко знака се набиват на очи при бърз прочит на управленската програма (УП), която ГЕРБ и патриотите се канят да изпълняват следващите 4 години. Тук уточнението „бърз прочит“ е задължително и много важно, тъй като задълбоченият се очаква да отнеме повечко време, като върху него се трудят нарочно сформирани колективи с експерти от разни области.

 

Най-първо трябва да приемем като свеж хумор обявеното от Валери Симеонов, че броят страници на УП символизира идеята за пълен мандат на бъдещия кабинет – 21 страници, сиреч до 2021-ва година.

 

Защото ако не се окаже предпразнична шега, това буди сериозна тревога. Най-малкото, че е търсена форма, а не съдържание. При това положение предварителното задание би започвало с точка, указваща, че бъдещият текст трябва да е точно 21 страници. Сигурно са посочени и политиките, от които да се реже, ако УП се окаже по-дълга.

 

Цяло щастие е, че настоящата коалиция не се сформира, примерно през 2005 година, защото пълният мандат би изтичал 2009-та и ако стандартите на мислене са същите програмата трябва да е от 9 страници.

 

Всъщност, УП се набива на очи като един наистина кратък и икономичен текст. Не винаги обаче краткостта е знак за съвършенство, затова се надяваме, че между редовете на тези 21 страници и 18 управленски точки се крие много по-сериозно и обемно съдържание. Специално подчертавам това, тъй като не е добре настоящите бележки да се възприемат като критика. Най-малкото, защото вярвам в скрития текст между редовете и без да се запознаем с него не бихме могли нито да хвалим, нито да хулим.

 

Все пак има едно голямо успокоение за това, че УП не е взета от нета след изписване в търсачката на Google „управленска програма“. В нея ясно личат и моливите на ГЕРБ и тези на Симеонов и компания. (Да се надяваме, че и гумите за триене са в същите ръце, а не у някое ретроградно сборище от противници на евроатлантизма).

 

В УП има много магистрали, пътища, водни цикли, санирани панелки (че и тухлени сгради вече), родолюбие, патриотизъм, доброволна военна служба, военно обучение в училище и т.н. – все знаци, водещи към ГЕРБ и патриотите.

 

Има и съвсем мъничко цифри, но правилните. Съответният ръст на минималната и средна работни заплати, прословутият скок на пенсиите и митичните 2 % от БВП за отбрана.

 

Отдъхваме с облекчение – да, това е УП, писана наистина от тези, които се готвят да прилагат 21/21 (21 страници до 21-ва година).

 

В никакъв случай няма да поставяме въпросите за скромните обеми на статиите в УП, засягащи икономика, енергетика, здравеопазване, туризъм, околна среда и пр. Това на фона на точките гиганти – отбрана (без да имаме армия), външна политика (тук или добро, или нищо), транспорт, региони и т.н.

 

Както вече бе отбелязано, успокоението идва от убеждението и вярата ни за съществуващото съдържание, разположено в междуредията. Там най-вероятно са истината и балансите. Там сигурно е и темата АЕЦ „Белене“, както и 7-ми блок на „Козлодуй“. Там са конкретиките, с които ще борим демографския срив, както и тези, даващи оперативност на многото банални крилати фрази, завоалирани като политики на УП.

 

И тъй като в началото заподозряхме наличието на определена иносказателност в УП, не може да подминем факта, че 21/21 се ражда на Велики Четвъртък, който според евангелските мистерии е символ и на акта на предателството.

 

Успокоението идва от категоричността на бъдещия премиер, че ще се мъчим само на Разпети Петък.

 

А след това явно - цветя и рози до края.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 3