„Червеният“ депутат Иво Христов подаде оставка и напусна парламента. Това стана веднага, след като е осъзнал какво е направил, наричайки близо 6 милиона българи „дебили“.

 

Уви, горното не е вярно. Класическа „фалшива новина“ е. А звучи толкова логично и естествено. Направо буди недоумение защо този човек още е в парламента. Объркването се засилва пък и от поведението на колегите му социалисти, които едва ли не с телата си защитиха депутата Христов.

 

Бил се извинил. Благодаря, не се приема. Освен ако - в тон с модерните времена, Христов не преосмисля и премотивира научно приказката „Казана дума, хвърлен камък“. Може би народният представител е открил, че хвърленият камък се връща отново в ръката след изричането на вълшебното заклинание „Извинявам се“, а счупеният прозорец или пукнатата глава мигом се оправят. Доста дебилно, ако е така.

 

Но да оставим депутата Христов на мира. Той завинаги влезе в голямата хроника на нагли изказвания от български политици. Почти сигурно е, че след години името му ще се свързва единствено с това негово умотворение за 80-те процента дебили сред българите.

 

Само да вметнем, че за хиляди пъти по-невинни думи и действия в някои нормални държави политиците наистина си тръгват, завинаги. И никога повече дори и не им хрумва да помислят за обществени длъжности и правене на политики.

 

У нас не е така, ние не сме нормална държава. Тук само биологичният изход изкарва наглите политици от битието им.

 

Крайно време е социолози, психолози, политолози и т.н. да се хванат и установят какво се случва с нашенеца, който влиза в политиката (става депутат, издига се в партията си, става висш политически чиновник и прочие). Как така изведнъж престава да му дреме, решава, че най-малко 100 % е безнаказан, забравя произход, предишен живот. С вълшебното „народът ме избра“ той заменя „Сезам, отвори се“ от древната приказка.

 

И ние отваряме една скоба, отново за депутата Христов – дали е наясно каква част от неговите избиратели са дебили... Затваряме скобата.

 

Лошото е, че не всички са маскари. Но дори и тези, които имат лице, чувство за срам и обществена принадлежност биват омаскарявани от бруталните си „другари“. Общият знаменател залива всички с помия, а ние стоим мирно, вдървено и неподвижно, за да не правим вълнички.

 

Някои биха посъветвали – спрете да четете и слушате новини, за да не се ядосвате. Не става. Онези само това чакат, за да се разюздят окончателно. Не че сега кой знае какво ги стяга, но тогава ще им създадем личен техен рай. Без св. Петър на портата с ключовете и тефтера.

 

Казват, че изборите били едно от най-големите достояния на демокрацията и колкото повече граждани гласуват, толкова по-добре. Сигурно. Но защо това у нас не сработва, още повече, че бюлетината почти винаги е дълга около метър от многото мераклии за политическото поприще.

 

Тогава да преобърнем полюсите и да помечтаем. Ако (на теория, разбира се) на следващите избори отидат да гласуват 0.0 % имащи право на глас? Супер шамар за така наречената ни политическа класа. Ясно, че е невъзможно, най-малкото защото бюлетини ще пуснат самите кандидати, техните лели, чичовци, братчеди и т.н.

 

Ами ако наистина сме дебили и депутатът от горните редове се окаже прав? Защото, с какво може да се обясни фактът, че вече 28 години след началото на „демократичния ни преход“ продължаваме да тикаме нагоре хора, които ни се подиграват, ругаят, обиждат, след което се извиняват и отиват да пийнат по едно?

 

Редно е да се замислим. А дотогава поне можем да се опитаме да отговорим – другарю Христов, не приемаме извинението ви!

Публикувана в Гледища

Още в началото на разговора с водещия Слави Трифонов, преподавателят по „Социология на правото“ и „Социология на модерните институции“ в Пловдивския и Софийския университет направи своята тъжна констатация, че България се намира в „мъртвешко статукво“. „Ние за 25 години си изпуснахме страната. България я няма, това е по-драматичното. Само за последните 25 години над 2,5 милиона българи се евакуираха от тук – това не е емиграция, това е евакуация“, заяви доцент Христов и допълни, че „между София и Бургас страната представлява един микс между старчески домове и цигански катуни“.

„Преди 25 години България беше сред 35-те най-развити страни в света, в момента е след 80-о място по индекса на ООН за човешко развитие“, каза доц. Иво Христов. Той отбеляза, че преди 25 години България също така е била „космическа държава“, „една от водещите страни в електрониката“ и страна, с която са се съобразявали и във военно отношение. „България имаше толкова танкове, колкото Гърция и Турция взети заедно. И от нас се страхуваха и ни уважаваха“, заяви социологът. Според него за това, че „сега сме нищо“ не е виновна геополитическата ситуация или големите геополитически играчи, а са виновни всички българи: „Ние не сме възпитани в най-важното, което всъщност прави от народите нации с гръбнак – а то се нарича „култура на личната отговорност“.

Доц. Иво Христов продължи с тъжните констатации и заяви, че „това, което е останало в България е демографската шлака“. Той дори се съмнява, че вече има „с кого да бъде спасявана тази страна“.

Слави Трифонов провокира доц. Христов да коментира и изказването на премиера Бойко Борисов, който днес аргументира твърдението си, че навсякъде стават убийства със сериала „От местопрестъплението“. Тук доц. Христов цитира шокиращи цифри, според които в България от битова престъпност, нещастни случаи и война по пътищата загиват почти толкова хора, колкото биват убивани на териториите, контролирани от „Ислямска държава“. „И най-трагичното е, че ние въобще не осъзнаваме драматизма и блатото, в което сме затънали. Това, което се представя за гражданска енергия, са всъщност мехурчетата на гниещия труп на България“, каза доц. Христов.

Пред Слави Трифонов социологът сподели, че следи инициирания от „Шоуто на Слави“ референдум. Според преподавателя въпросите, включени в допитването са важни, но не решават генералния проблем. „Когато се опитваш да решаваш важни, но частни проблеми, без да си решил генералния проблем, винаги ще се натъкваш на нерешения генерален проблем“, смята доц. Христов. Той е убеден, че трябва да има смяна на цялата система, защото счита, че в сегашната система има мощни сили, които са заинтересовани от продължаването на „мъртвешкото статукво“, от „дебилизирането на нацията“, от наркотизирането й. Според него тези сили не съжаляват, когато българите напускат родината си, а напротив – искат хората да напускат България: „Колкото по-малко критично вещество има тук, толкова по-добре за статуквото“.

Доц. Христов отбеляза, че най-опасни за сегашната система са хората от неговото поколение и от поколението на Слави, защото те са живели и преди 1989 г. и имат „специфичен опит“ и „критични сетива“. „Ако ние не направим нищо, тази страна си отива“, сподели песимистичната си прогноза социологът. Другата негова надежда е „да се даде възможност все пак на малкото останали читави хора в България“.

Доц. Иво Христов смята, че в момента в България липсва базата, за да има въобще демокрация. По думите му за тази база е нужно да има хора със собствен, най-вече икономически гръбнак. Според него, за да си гражданин трябва да си икономически независим, а оттам и политически независим. В този ред на мисли социологът припомни и приватизацията от 90-те години, която той определи като дивашка. Чрез нея, според доц. Христов, са били унищожени спестяванията на хората, а също така е била отнета възможността хората да бъдат „творци на собствената си съдба“.

Доц. Христов отбеляза, че не е останало нито едно предприятие и следователно няма индустрия, която да има нужда от умни хора. „Ако се разходиш около Северна България – около Плевен, Левски, ще видиш все едно страна, която е воювала“, начерта още една мрачна картина пред водещия доцент Христов. „Трябвало образованието да бъде насочено към бизнеса. Кой бизнес, бе Слави? Този за смяна на мръсните чаршафи? Той да не би да има нужда от хора с високи образователни качества? Те имат нужда от роби, които да разделят две и две.“ – продължи гостът на Слави. Доц. Иво Христов стигна и по-далеч като определи икономиката на България като на страна от Третия свят. Според него България има три източника на финансиране – „помощи, не казвам финансиране, защото това са мизерни трохи, от Европейския съюз“, от контрабанда и от енергетика.

В предаването доц. Иво Христов алармира и за това, че „растат хора, които не са прочели нито една книга“. „Много е важно да се чете, не фейсбук, да се четат книги, защото книгата ти дава възможност ти да си създаваш сам свят, да си въобразяваш сам свят“, каза доц. Христов. А по повод на децата, които имат смартфони той заяви следното: „Тези деца са убедени, че живеят в най-свободния от всички възможни светове, всъщност неосъзнавайки, че са роби“.

 

Източник: http://www.slavishow.com/%D0%B4%D0%BE%D1%86-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-12-%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8-2016-%D0%B3/

Публикувана в У нас