На 01 юли 2019 година, азербайджанската информационна агенция „Азернюз” обяви, че изграждането на последния участък от Южния газов коридор – Транс-анадолския тръбопровод за природен газ (Trans-Anatolian natural gas pipeline - TANAP) е завършено и доставките на природен газ от Азербайджан за Европа могат да започнат. [24]

Газопроводът TANAP ще бъде свързан с Транс адриатическия тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline - TAP), който трябва да започне да работи догодина. Това означава, че през Гърция и Албания ще започнат доставки на природен газ от Азербайджан за Италия, което вече представлява реално диверсифициране на снабдяването на Европа с природен газ, като се извършват газовите доставки от държави, които са различни от Русия. [24]

Изграждането на газопровода TANAP започна през 2015 година, като 1800 километровия тръбопровод има капацитет от 16 милиарда кубически метра. От тях 6 милиарда ще се доставят за икономиката на Турция, а останалите 10 милиарда ще са предназначени за Европа, в това число и за България. [15]

Намерението за осъществяване на проекта беше оповестено на 17-ти ноември 2011 година на Третия черноморски енергиен и икономически форум в Истанбул. През декември 2011 година, Турция и Азербайджан подписаха меморандум за разбирателство, като създадоха консорциум, който да построи и да управлява газопровода. [15]

През пролетта на 2012 година, приключва процесът на осъществяване на технико икономическите проучвания. През 2012 година, Илхан Алиев и Реджеп Тайип Ердоган, който по онова време все още е министър-председател на Турция, подписват обвързващо междуправителствено споразумение относно газопровода.

През месец ноември 2014 година, Туркменистан подписва договореност с Турция за доставката на газ. Обещаните количества могат да помогнат на Европа сериозно да ограничи своята зависимост от вноса на газ от Русия. Анкара и Баку също сключват рамково споразумение за доставките на природен газ от Туркменистан. От своя страна, в Туркменистан са изключително заинтересувани да диверсифицират износа си към нови пазари по света. (Дълго време, Русия изкупува целия добив на природен газ от Туркменистан. По-късно, започва износ на природен газ за Китай. Пак в рамките на усилията на Туркменистан за диверсификация на експорта си се стига до проекта TAPI – проект за газопровод от Туркменистан до Индия, през Афганистан и Пакистан).

Стартовата церемония, даваща формално ход на проекта е проведена на 17 март 2015 година с участието на президента на Азербайджан – Илхам Алиев, президента на Грузия – Георгий Маргвелашвили и президента на Турция – Реджеп Тайип Ердоган на територията на източната турска провинция Карс. [15]

В крайна сметка, през юни 2018 година в компресорно – измервателната станция в Ескишехир, е проведена официална церемония, на която пред очите на президентите на Турция и Азербайджан, е прикачено последното звено към газопровода TANAP. Изграденият участък е излязъл на инвеститорите 8,5 милиарда американски долара или 7,2 милиарда евро. Транс-анадолската част от Южния газов коридор е завършена. [18]

Президентът на Турция – Ердоган, заявява в град Ескишехир по повод проекта „Коприненият път на енергията”:

„Нашата страна сега е на една крачка по-близо до своята визия да стане регионален енергиен хъб, благодарение на TANAP”. [18]

Не по-малко красноречив е представителят за Германия на Турската индустриална и бизнес асоциация – Alper Üçok, който заявява, че TANAP показва, че Турция е ключов партньор в осигуряването на енергийната сигурност на Европейския съюз.

Многозначителен факт е, че на церемонията присъстват освен президента на Азербайджан – Илхан Алиев, също така и тогавашният президент на Украйна – Петро Порошенко и президентът на Сърбия – Александър Вучич. Последното е факт, независимо, че с този проект се заобикаля съюзницата на Сърбия – Русия, а проектът се радва на политическа подкрепа от страна на ЕС и на САЩ.

Присъствието на Петро Порошенко е напълно разбираемо. Тогавашният президент на Украйна (за сегашният не знаем) заявява, че се надява Украйна да получава природен газ чрез TANAP в бъдеще:

„Украйна напълно подкрепя този проект ... Днес, ние се съгласихме, че ще бъдем щастливи да диверсифицираме своите енергийни източници и да получаваме газ по TANAP през териториите на България и Румъния”, заявява Порошенко на официалната церемония. Той отбелязва, че Украйна винаги подкрепя европейските инициативи за диверсификация на енергийните доставки. [19]

Вицепрезидентът на Европейската комисия – Шефкович (Maros Sefcovic), който отговаря за проблемите на Енергийния Съюз, оценява пускането в експлоатация на TANAP, като ключов момент и „километричен камък” в подобряването на европейската енергийна сигурност:

„Като помага да диверсифицираме нашите енергийни доставчици, Южният газов коридор е стратегически важен за енергийната сигурност на ЕС, включително и за най-уязвимите му части, като Югоизточна Европа и южна Италия”, заявява той. [18]

За Транс-Анадолския тръбопровод за природен газ (TANAP) към 2017 година са привлечени като външно финансиране около 2,15 милиарда американски долара, при обща оценка на необходимите инвестиции за него, направена по същото време, в размер на 8,5 милиарда американски долара. Допълнително финансиране от приблизително 1,5 милиарда американски долара е осигурено от Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) и от Европейската инвестиционна банка (EIB). [16]

Според информация на Анадолската агенция (АА) през 2017 година, когато около 65 на сто от TANAP са били вече изпълнени, международните финансови институции са одобрили три отделни финансови проекта за него.

Общо 800 милиона американски долара са осигурени за изграждането на TANAP чрез финансови споразумения, подписани с Международната банка за възстановяване и развитие, член на групата на Световната банка. Докато 400 милиона долара от споменатото финансиране са предоставени на Турската тръбопроводна и петролна транспортна компания (BOTAŞ), която е един от партньорите по проекта, другите 400 милиона са насочени към South Gas Corridor Inc. (SGC), която е най-големият акционер в проекта.

Допълнително, финансиране от 600 милиона американски долара е било одобрено за нуждите на SGC от Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (Asian Infrastructure Investment Bank - AIIB), основен акционер в която е Китай (седалището на банката е в Пекин) и в която Турция също има забележимо дялово участие.

Агенцията за инвестиционни гаранции MIGA (Multilateral Investment Guarantee Agency), която също е член на групата на Световната банка, осигурява гаранция в размер от 750 милиона американски долара за кредитите, които SGC получава от другите финансови институции.

По този начин, общият обем чуждестранно финансиране, който е бил осигурен за TANAP преди две години, през 2017 година е достигнал 2,15 милиарда американски долара. Около 1 милиард евро са били предоставени от Европейската инвестиционна банка (EIB) на компанията BOTAŞ срещу гаранции, дадени от така наречения “Undersecretariat of the Treasury” на турското Министерство на държавната съкровищница и финансите. [16]

През 2017 година, от когато са цитираните по-горе данни са били завършени около 65 процента от работите по изграждането на TANAP с неговите 1850 километра дължина. Може да се предполага, че някъде към средата на 2018 година по газопровода е започнала доставката на първите количества природен газ за Турция.

По това време, все още не е бил напълно изяснен размерът на финансирането, което Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) възнамерява да вложи в проекта SGC, но заем от 500 милиона американски долара е бил пред окончателно одобряване. Предполага се, че след окончателното одобряване на заемите от Европейската инвестиционна банка (EIB) и Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), общият обем на допълнителното външно финансиране за газопровода TANAP, като част от проекта SGC, осигурено по тези канали достига 1,5 милиарда американски долара. По този начин, за TANAP са осигурени заеми с размер от 3,7 милиарда американски долара, при очаквана цена на газопровода по това време от 8,5 милиарда американски долара. [16]

Първоначално за Турция се доставят по 2 милиарда кубически метра природен газ годишно, като доставките нарастват с по 2 милиарда кубически метра всяка година, за да достигнат проектния обем от 6 милиарда кубически метра природен газ годишно.

По принцип, първите доставки на природен газ за Европа по TANAP се очакват през средата на 2020 година. Важната подробност е, че капацитета на газопровода, който в момента е 16 милиарда кубически метра годишно, може да бъде увеличен на 31 милиарда кубически метра годишно в съответствие с разработването на газовите находища на Азербайджан и евентуалното включване на други доставчици, примерно на Туркменистан.

Компанията SGC притежава 58 процентов дял в TANAP, докато турската компания BOTAŞ и „Бритиш Петролеум“ (BP), държат съответно по 30 и 12 на сто от капитала. 51 процента от капитала на компанията SGC e под контрола на азербайджанското Министерство на икономиката, а останалите 49 процента от SGC се контролират от Азербайджанската национална петролна компания SOCAR.

 

Участниците на газовата шахматна дъска – едни много щастливи, други крайно недоволни

Несъмнено, завършването и пускането в експлоатация на втория, най-дълъг и естествено – най-скъп участък от Южния газов коридор (SGC) е огромен успех за Азербайджан. Баку успява да извади на световните пазари ресурсите на своето газово находище „Шах Дениз ІІ“, като газопроводът TANAP го свързва с една от най-динамично развиващите се икономики на света, каквато е турската. Азербайджан на практика вече е прекрачил вратите на Европа – Транс адриатическия тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline - TAP) се строи и скоро азербайджанският газ ще бъде на разположение на една от „най-жадните“ за природен газ европейски икономики – италианската.

В Анкара би трябвало също да са изключително щастливи. В рамките на постоянните руски амбиции да прокарат, колкото се може повече газопроводи до Югоизточна Европа и вследствие на усилията на Европейския съюз да диверсифицира доставките за този регион, както и за останалите страни от ЕС, Турция се превърна в кръстопът на газопроводи и в истински газов „хъб“. Доставките на газ за Турция са абсолютно диверсифицирани и гарантирани. Ако към сметката се прибавят и газовите находища в Източното Средиземноморие (които са в шелфа под контрола на Израел, Турция, Кипър и Египет), може да се смята, че по отношение на този енергоносител, турската икономика е една от най-обезпечените в света.

Може да звучи леко невероятно, но повод за празнуване има и Албания. По чисто географски причини, тя се превръща в газов „хъб“ за района на Адриатика – за Италия и за страните от западните Балкани.

Южният газов коридор прави щастливи много страни и разваля настроението на Русия и на „Газпром“. Това е сериозна причина да се замислим, какъв би бил отговорът на Москва на очевидния удар, който й се нанася с изграждането и пускането в експлоатация на два от трите участъка на Южния газов коридор (SGC) – Южно кавказкият тръбопровод (South Caucasus Pipeline - SCP) и Транс-анадолския тръбопровод за природен газ (Trans-Anatolian natural gas pipeline - TANAP). Фактът, че Транс адриатическия тръбопровод (Trans Adriatic Pipeline - TAP) също се изгражда с високи темпове, може само допълнително да мотивира руснаците да мислят, какво да предприемат при новите условия.

Всъщност, ситуацията е ясна. Русия е заобиколена и „байпасирана“ от инженерно съоръжение, което има огромен капацитет. В най-близко време, към страните от ЕС ще потекат 10 милиарда кубически метра природен газ (отделно 6 милиарда отиват за Турция). От тук нататък, участниците в упражнението – Азербайджан, Турция и ЕС и … Албания, трябва да са наясно, че имат да решават ежедневно два проблема – единият е осигуряването на необходимите количества природен газ, а другият – осигуряването на физическата сигурност на съоръжението.

Естествено, от критично значение, какво поведение ще вземе руската страна. В такива случаи, Русия обикновена става хиперактивна и на практика агресивна. Но за това ще стане дума малко по-надолу. Тук ще започнем с това, че все пак, офертите на „Газпром“ и на дъщерните и на сродните му предприятия (руски или с голямо руско участие) ще трябва да придобият някакъв по-лицеприятен вид. Времето на газовия монопол изглежда е минало и руснаците не може да не са наясно с този факт. Особено на фона на урока от газовия конфликт с Туркменистан, който със сигурност ще влезе и в учебниците по геополитика и геоикономика и в читанките по стопанска история.

 

Туркменистанският урок за руската газова дипломация

Урокът, който Русия получи от изключително неразумната си политика по отношение на Туркменистан не може да не е бил анализиран и преосмислен. Фактът, че след откровения саботаж на газопровода, свързващ Туркменистан с Русия през 2009 година и демонстративния отказ на Русия да купува туркменски газ през 2016 година, днес Русия се връща сред купувачите на туркменски газ е показателен.

Преговорният процес започна някъде през есента на 2018 година, като през месец октомври изтече първата информация, че в Москва са „размислили“ по отношение та туркменския природен газ. [23]

В началото на месец юли, 2019 година, възстановяването на газовата търговия между Туркменистан и Русия вече е факт [25]

Едва ли руснаците щяха да са толкова щедри в пазаруването си и да се договорят за закупуването на 5,5 милиарда кубически метра природен газ годишно през следващите пет години, ако не се беше явила конкуренцията на Южния газов коридор. Цената на покупката е държана в строга тайна, но едва ли е в ущърб на туркменската страна. В Ашхабад вероятно са много щастливи от този развой на събитията, защото това е много важно приходно перо в бюджета на средноазиатската република.

Едновременно с това, Туркменистан има много по-голямо присъствие на световния газов пазар. В момента, страната изнася 30 милиарда кубически метра природен газ годишно за Китай.

Историята на присъствието на Туркменистан на световния газов пазар е прекрасна илюстрация на верността на поуките от приказката „Неволята учи“. През 2000 година, Туркменистан изнася между 30 и 40 милиарда кубически метра природен газ за Русия. Всъщност, по това време, несъмнено най-важната страна – купувач на природен газ, с която е свързана газопреносната мрежа на Туркменистан е Русия. За съжаление на туркменските власти обаче, през пролетта на 2009 година настъпва рязко спадане на търсенето на природен газ в Европа, поради започналата финансово – икономическа криза. Като допълнително неблагоприятен фактор (за туркменския износ) се явяват и нетипично високите температури в началото на 2009 година в Европа и в Русия. Това довежда до рязкото спадане на търсенето на природен газ.

Руската страна рязко намалява черпенето на природен газ от газопровода, свързващ я с Туркменистан, БЕЗ да предупреди туркменската страна. Туркменистан продължава да подава газ с дотогавашния дебит. Това довежда до взрив и скъсване на газопровода на 9 април 2009 година. [8]

Руската страна обявява аварията за технически инцидент, докато туркмените имат сериозни основания да смятат, че факта, че руснаците не са подали информация за рязкото намаляване на черпенето на природен газ от тръбопровода не е „руско нехайство“, а съвсем преднамерено действие. Туркменското външно министерство, нарича действията на руската страна „безразсъдни и безотговорни“, но подозренията им отиват и по-нататък. [8]

Действително, аварията е изключително удобна за Москва, защото вместо да обезщетява Туркменистан с неустойки за рязко намалени заявки на природен газ, руснаците третират станалото като „форсмажорни обстоятелства“ и не се чувстват длъжни да обезщетяват средноазиатските си партньори.

Вбесени от поведението на руските си партньори, властите в Туркменистан незабавно се захващат да търсят алтернатива на руския си клиент. Търсенията на Ашхабад, разбира се не са на „голо поле“. Още през месец януари 2008 година, заместник изпълнителния директор на департамента за тръбопроводите и доставките на природен газ на китайската компания “Petro China”, потвърждава публично, че Китай и Туркменистан са успели да се споразумеят за цената на доставките на туркменски природен газ по планирания Централно азиатски газопровод (Central Asia Gas Pipeline).

Изявлението на китайския мениджър е огласено на 21 януари 2018 година от китайското издание “China Securities Journal”, което се издържа от официалната информационна агенция на Пекин – „Синхуа“. Съобщението за договорката идва шест месеца, след като Китайската национална петролна корпорация е заявила желанието си да закупува от Туркменистан 30 милиарда кубически метра природен газ годишно в рамките на период от 30 години. [4]

На 9 април 2008 година, президентът на Туркменистан – Гурбангули Бердимухамедов се среща с Комисаря по външните взаимоотношения на Европейския съюз – Бенита Фереро – Валднер в Ашхабад. Двете страни се договарят за доставките на 10 милиарда кубически метра природен газ за ЕС през 2009 година. [6]

Предполага се, че дори само „изневярата“ с китайците е била достатъчна мотивация за руснаците да започнат описаната по-горе наказателна акция с рязкото намаляване на вноса на туркменски природен газ (под благовидното обяснение на „форсмажорните обстоятелства“ около аварията на газопровода). Но известно е, че ревността е силно разрушително чувство и историята не помни да е донесла щастие на някого. Така е и в случая с руско – туркменските отношения.

Следващата практическа стъпка на туркмените е подписването на споразумение с германската енергийна компания RWE, което дава на компанията правото да търси и да добива енергийни източници в шелфа на Каспийско море. Сделката е подписана на 18 април 2019 година, като започват и преговори за доставка на туркменски газ за европейските страни. [8]

Руснаците са буквално вбесени, макар че се смята, че туркменските власти са потърсили партньорството на германска компания, именно защото Москва се отнася с по-голяма търпимост към германците, отколкото към останалите западни компании, навлизащи на територии, които Русия смята за свои „ловни полета“. Сметката на туркмените обаче е твърде оптимистична в този случай. Реакцията е много остра и това не е случайно. RWE е енергиен гигант и освен това е акционер в тогава актуалният проект за газопровода NABUCCO, който също беше в списъка на нежеланите за „Газпром“ явления.

В цяла Европа приемат, че сделката с RWE е „отваряне“ на крайно изолирания Туркменистан към Запада. Европейският съюз побързва да нормализира отношенията си с Туркменистан, скоро след сключването на сделката с RWE. Американците приветстват европейското партньорство с Ашхабад и открито насърчават диверсификацията на туркменския газов експорт.

Разбира се, по онова време, когато световната криза свирепстваше, подобни мащабни инфраструктурни проекти изглеждат повече от съмнителни, но руската реакция е изключително остра. Веднага след сключването на сделката с RWE, Москва заплашва да оттегли своята военна поддръжка за Туркменистан, на първо място доставките си на оръжие за Ашхабад. Плъзват слухове за движение на руски войски към границите на Туркменистан. [8]

В Туркменистан изпитват особен страх от нарастването на силата и на регионалната значимост на съседен Узбекистан и смятат, че без руската военна помощ (особено доставките на оръжие), балансът на силите в Средна Азия може да бъде рязко нарушен в полза на конкурентите на Ашхабад. Само година преди това, Туркменистан е направил първата си сериозна покупка на военна техника за цяло десетилетие, за да покаже на съседите си, че не „село без кучета“.

Безпокойствата на Туркменистан във връзка със съседен Узбекистан, почиват поне на две сюжетни линии. Едната е съмнението, че нямащият излаз на море Узбекистан иска да излезе по някакъв начин на Каспийско море и това е най-лесно да стане през територията на Туркменистан. Покойният някогашен абсолютен лидер на Туркменистан – Ниязов, известен като „Туркменбаши“, неколкократно беше обвинявал Узбекистан в опити да го убият и да свалят режима му.

По-сериозната заплаха обаче идва от факта, че в Туркменистан има голям дял на узбекското население – приблизително 400 000 души или около 12 на сто от населението на Туркменистан. В Ашхабад се съмняват в лоялността на това население и смятат, че узбекските власти могат да го използват, за да предизвикват вътрешен безпорядък и смутове в страната.

Отделен въпрос е, че обективно Узбекистан е центърът на „централно азиатският джихадизъм“, колкото и относително да е това понятие. В Туркменистан не желаят по никакъв начин конфликтът на режима в Узбекистан с ислямистите да се прехвърли на тяхна територия, още повече, че имат сроден проблем с възможността бойните действия от Афганистан да се прехвърлят на туркменска територия.

Политическите наблюдатели веднага отбелязват, че съобщенията за започналото въоръжаване на Туркменистан се съпровожда и от преселване на населението от границата с Узбекистан в други региони на страната. Това разбира се, се очаква не само да изолира етническите узбеки в Туркменистан, но и да направи живота им много труден.

От Русия са закупени шест ракетни системи за залпов огън „Смерч“, за около 70 милиона долара. Информацията е на осведомения вестник „Коммерсантъ“ от 24 юни 2008 година. Съобщението светкавично е разпространено и коментирано на дълго и на широко от специализираните в областта на сигурността медии. [7]

Затова, когато Русия заплашва, че ще спре военното си сътрудничество н Туркменистан, в Ашхабад веднага предприемат мерки за успокояването на Москва. Започват преговори за продажба на Русия на собствеността на газопроводите от Туркменистан за Иран. На пръв поглед, изглежда, че Русия успешно ще се възползва от страховете (които наблюдателите наричат направо „параноя“) на Туркменистан от ненадеждните му съседи и особено от Узбекистан.

Сделката, за която се водят преговори през 2009 година е трябвало да осигури на Русия собствеността на два големи тръбопровода, отиващи в Иран, единия от които стига и до арменска територия. Туркменистан се опитва да балансира между желанието си да диверсифицира износа си на газ и необходимостта да не губи Москва като партньор във военното сътрудничество. Оказва се обаче, че в Русия не толерират подобен баланс. [8]

На Ашхабад не остана нищо друго, освен да търси отчаяно нови купувачи. Такива бяха намерени на първо място в лицето на Китай. През декември 2009 година (в периода 12 – 14 декември), президентът на Китай – Ху Дзин Тао посещава Казахстан и Туркменистан. Кулминацията на неговото посещение е церемонията по откриването на Централно азиатския тръбопровод за природен газ (Central Asia Natural Gas Pipeline). Съоръжението с дължина 4350 мили, с трасе преминаващо през Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Китай, е планирано да започне още през 2010 година да доставя природен газ, като капацитетът на газопровода да е 13 милиарда кубически метра природен газ през 2010 година и да достигне до 30 милиарда кубически метра през 2012 – 2013. [11]

Анализаторите веднага отбелязват, че този газопровод помага на Китай в постигане на две от целите на националната му енергийна стратегия:

Да се осигуряват доставки на чуждестранен природен газ, които да отговарят на нарастващите нужди на страната;

Да се осигурява внос на природен газ чрез многобройни сухоземни маршрути, така че страната да не зависи изцяло от вноса на втечнен природен газ (LNG) по море, който е уязвим от външни намеси.

Въпреки, че дори с притока на газ от този газопровод, не се е очаквало Китай да покрие дори 10 на сто от енергийните си нужди с природен газ до 2020 година, появата на това съоръжение е от голяма важност. То е инфраструктурна връзка между китай и Централна Азия, с която Пекин засилва влиянието си в региона. Наблюдателите смятат, че това е ясен сигнал за Русия, че китайските инвестиции могат да се противопоставят на руското присъствие в региона.

Central Asia China pipeline

 

Разбира се, руската доминация си остава реалност в Централна Азия и китайците са наясно с това, но ходът е успешен. Централно азиатския тръбопровод за природен газ (Central Asia Natural Gas Pipeline) не се превръща в незабавен повод за конфронтация между Русия и Китай, но „бъдещето е пред тях“. От „Stratfor“ дори се шегуват, че „един ден, Китай може да опита, какво означава да получаваш газ по газопровод, контролиран от Русия“. [11]

Китайците обаче нямат никакво намерение да стават жертва на ничие изнудване. Те работят изключително последователно за диверсифицирането на източниците си на снабдяване с енергоносители и едновременно с това систематично засилват връзките си с преките си доставчици, независимо от това, кой се смята за техен „сюзерен“.

Остава загадка, как става така, че когато през 2009 година, Русия започва на практика търговска война с Туркмения, изцяло в духа на така наречената „глобална хиперконкуренция“, която допуска използването на изключително брутални и дори на терористични средства за постигане на конкурентно превъзходство, никой не обръща внимание на значителната подготвителна работа, която е била извършена за достигането на алтернативни купувачи от страна на Туркменистан. Става дума за подценяване с ужасни последици за руснаците.

Първоначалното предложение за газопровод между Централна Азия и Китай е представено като проект за газопровод, свързващ Казахстан с Китай, който да се движи успоредно на Казахстанско – китайския петролопровод. През месец юни 2003 година, по време на посещението на президента на Китай - Ху Дзин Тао в Казахстан, са подписани споразумения за даване ход на проекта. В съответствие с тези споразумения, казахстанската държавна компания „KazMunayGas“ (KMG) и „PetroChina“ (дъщерна компания на Китайската национална петролна корпорация - CNPC, която се листва на борсите в Хонгконг и в Ню Йорк и е вторият по големина производител на петрол в Китай), започват проучвателните работи по проекта. В същото време, Китай интензивно преговаря и с останалите средно азиатски страни.

На 3 април 2006 година, Китай и Туркменистан подписват рамково споразумение за изграждане на газопровод и за дългосрочни доставки на газ. Споразумението е подписано по време на посещение на тогавашния авторитарен лидер на Туркменистан – Сапармурат Ниязов в Китай. Новината е посрещната с огромен скептицизъм, като се излагат всякакви съображения за несъстоятелността на проекта. [1]

Изглежда, че и руснаците са направили подобна оценка и не обръщат внимание на ставащото. Но през юни 2007 година, новият президент на Туркменистан – Гурбангулъ Бердимухамедов, подписва споразумение за ускоряване на изпълнението на проекта за газопроводна връзка между Туркменистан и Китай. (Съобщението е на BBC от 26 юли 2007 [2]).

Междувременно, на 30 април 2007 година, Узбекистан и Китай са подписали споразумение за изграждането и експлоатацията на узбекистанския участък от газопровода. През юли 2007 година, вече е обявено формално от страна на „KazMunayGas“ (KMG), че Туркменистан се присъединява към първоначалния Казахстанско – Китайски проект за газопровод. На 8 ноември 2007 година, казахстанската петролна компания „KazMunayGas“ (KMG), подписва споразумение с Китайската национална петролна корпорация за принципите на които ще се подчинява бъдещата работа по газопровода. [3]

Строителството на туркменистанския участък на газопровода, започва с ударни темпове още на 30 август 2007 година – буквално дни след като „KazMunayGas“ (KMG) оповестява, че Туркменистан се присъединява към проекта. Туркменистанския участък е дълъг 188 километра, като по ирония на съдбата той е изпълняван от … дъщерната компания на „Газпром“ – „Стройтрансгаз“. [5]

Строителството на узбекският участък започва на 30 юни 2008 година. От своя страна, строителството на казахският участък започва на 9 юли 2008 година. На 10 юли 2009 година, вече е съобщено, че строителството на казахската част от газопровода приключва. По същото време е обявено, че узбекският участък ще бъде приключен през месец декември 2009 година, както и става в действителност. [9]

Както вече беше споменато, казахският участък на газопровода е открит на 12 декември 2009 година, по време на посещението на китайския президент Ху Дзин Тао в Казахстан. [10]

Целият газопровод е открит на 14 декември 2009 година, на церемония в Саман-Депе, по време на посещението на Ху Дзин Тао в Туркменистан. Присъстват лидерите на Туркменистан, Узбекистан и Казахстан. [12]

Няма и месец по-късно, последва церемонията по откриването на газопровод за природен газ между Туркменистан и Иран. Това става на 6 януари 2010 година, в югоизточен Туркменистан. Присъстват президентите на Туркменистан и на Иран – Гурбангулъ Бердимухамедов и Махмуд Ахмадинеджад. Наблюдателите са сюрпризирани и от неочакваното присъствие на министъра на енергетиката на Турция – Танер Йълдъз. Оказва се, че той е бил поканен от президента Бердимухамедов и е имал срещи и с двамата държавни глави – на Туркменистан и Иран, предишният ден. [13]

Откритият през януари 2010 година газопровод е втората енергийна връзка между Туркменистан и Иран. С неговото използване, Ашхабад успява да създаде условия за увеличаване на износа на природен газ за Иран на 12 милиарда кубически метра през 2010 година и на 18-20 милиарда кубически метра през 2011 година. Туркменистан продължава да осъществява стратегията си на ускорена диверсификация на износа на природен газ.

Всъщност, Туркменистан притежава едни от най-големите запаси от природен газ в световен мащаб. През април 2010 година, добивният й капацитет е оценяван на около 75 милиарда кубически метра годишно. Населението на Туркменистан е 5 милиона души, а индустрията в страната е с твърде ниско енергийно потребление. В крайна сметка, експертите смятат, че Туркменистан е имал още през 2009 година експортен капацитет от около 54 милиарда кубически метра природен газ, което го нарежда сред световните лидери. [14]

Ходът на Москва да провокира аварията на газопровода с Туркменистан е типичен пример, когато стратегически ресурси се похабяват за да се постигне относително дребна тактическа цел. Аварията от 2009 година буквално затваря голяма част от добива на енергоносители в Туркменистан. Спира добива от повече от 200 кладенеца – просто няма къде да се дява добиваният природен газ. Отваря се дефицит, който клони към 48 милиона кубически метра природен газ, колкото е купувала Русия преди аварията. За Ашхабад това са около 1 милиард долара месечно пропуснати приходи. [14]

Така Туркменистан е принуден почти насила от руската страна, да развие проекти за алтернативен износ по най-бързия начин. За късмет на туркмените, както се видя по-горе, над тези проекти се е работело и преди конфликтът с Русия, но с недостатъчно усърдие и ентусиазъм. След кризата, предизвикана от руската диверсия през 2009 година, Ашхабад просто надминава себе си и успява да си намери нови клиенти. Но дори след големия успех със свързването с Китай, износът на туркменски природен газ се върти около 50 на сто от реалния експортен капацитет на страната.

Така се стига до обръщането на погледа на туркменските власти към Европа и към идеята за сътрудничество с Азербайджан и Турция за износ на природен газ през изградената от тях инфраструктура в рамките на Южния газов коридор (SGC). За руската газова дипломация, подобен сценарий е истинско Ватерлоо и Москва се хвърля да преразглежда и пренарежда отношенията си с Туркменистан. Ашхабад е издържал след десет години на блокада и натиск и намаляване на износа за Русия от повече от 40 милиарда кубически метра през 2008 до по-малко от 3 милиарда през 2015 година, за да спрат съвсем през 2016 година. През 2017 година, чуждестранните наблюдатели окачествяват положението в което е Туркменистан на „тиха обсада“. [17]

Възможността, Туркменистан да се сдружи с Азербайджан и Турция и да излезе на европейския газов пазар ужасява Москва. Руснаците се хвърлят в две посоки. Едната е неочакваното форсиране на продължилите повече от 20 години преговори за уреждане на статута на Каспийско море. На 12 август 2018 година, в казахстанския град Актау е подписана конвенция за Каспийско море. Конвенцията е подписана от лидерите на Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан. [20]

Важният резултат от подписването на конвенцията е, че на Каспийско море е дадена правна класификация като на море, а не на езеро. Това означава, че всяка от държавите с излаз на него ще контролира 15 морски мили от водното пространство, измервано от брега за добив на минерални суровини и 25 мили от брега за риболов. Останалата част от Каспийско море се обявява за неутрално морско пространство за общо ползуване.

Конвенцията дава и важни решения в областта на сигурността. Тя съдържа договореност, че военни кораби на държави, които нямат излаз на Каспийско море няма да се допускат в него. [22]

Всъщност, главната полза, която Русия търси с активността си около Каспийската конвенция е да намери правни аргументи срещу евентуалното построяване на транскаспийски газопровод между Туркменистан и Азербайджан. Такива тя няма, но все пак многобройните неясноти около конвенцията, дават възможност на руската дипломация да маневрира и да опонира на подобно развитие на събитията.

Другата посока на руската активност е усилване на контактите между Москва и Ашхабад. Лидерът на Туркменистан е поканен на гости при Владимир Путин, буквално три дни след подписването на Каспийската конвенция. [21] Смята се, че на тази среща от руска страна е поставен въпросът за възобновяването на газовата търговия между двете страни.

През октомври 2018 година, тези намерения стават вече съвсем публично известни. [23] На 5 юли 2019 година, възобновяването на доставките на газ от Туркменистан за Русия става факт. Руснаците се връщат там, откъдето са започнали. Десет годишната газова война довежда инициаторите й там от където са я започнали. Междувременно те са понесли реални загуби, най-вече поради факта, че на пазари, на които са имали монополно положение, вече са се настанили всички възможни конкуренти.

 

Какво следва ?

Ние няма от къде да знаем, какви поуки са си извадили в Москва от „Туркменистанския урок“. Беше вече посочено, че от една страна, „Газпром“ и стоящата зад него руска държава очевидно ще потърсят някои по-лицеприятни начини на поведение на газовите пазари, след „Туркменистанския урок“ и след триумфалното навлизане на Южния газов коридор (SGC) на европейския континент.

Признак за това са и последните търговски сондажи, направени от руснаците след изборите в Украйна. Заговори се за краткосрочно споразумение за транзит на руски газ през Украйна. Някои наблюдатели нарекоха тези „опопвания“ на обстановката „разузнаване с бой“, но очевидно е, че руската страна е принудена поне в някаква степен да отчита, че вече се намира не в някогашното си положение на безгрижие и комфорт, а в изключително остра конкурентна среда.

Едновременно с това, не можем да бъдем наивни и да не си даваме сметка, че точно нововъзникналата конкурентна среда не просто ще „изкушава“, а ще тласка велика сила като Русия, да търси реванш със средствата на „глобалната хиперконкуренция“.

Емпирично потвърден факт е, че при наличие на различни противоречия в някакви общества, на някакви територии, преминаването през тях на линейни обекти на стратегическата инфраструктура, обикновено води до рязко обостряне на съществувалите до момента противоречия и до избухване на открити конфликти.

В това отношение, изключително показателен е опитът на Мианмар (Бирма) със съществуващите там етнически противоречия и с конфликтите, избухнали след построяването на паралелни газопровод и нефтопровод, свързващи пристанище на брега на Бенгалския залив на Индийския океан с китайската газопреносна мрежа и с нефтопроводите в Южен Китай. Този случай е изключително илюстративен и затова ще бъде разгледан в продължението на този анализ.

Тук ще се ограничим да отбележим, че по цялата дължина на Южния газов коридор има държави и региони, където има наследени от миналото етнически напрежения и конфликти, „замразени конфликти“ и обявили независимостта си но непризнати от почти никого (Абхазия и Южна Осетия в Грузия) или изобщо от никого (какъвто е случаят с „независимостта“ на Нагорни Карабах – самообявилата се Република Арцах в Азербайджан).

В следващата част на анализа ще проследим съществуващите рискове и възможните заплахи по трасето на трите участъка на Южния газов коридор.

 

Използвани източници:

[1] Kimmge, Daniel, Centrak Asia: Turkmenistan – China Pipeline Project has Far – Reaching Implications, Radio Free Europe, Radio Liberty, April 10, 2006, 08:38 GMT, https://www.rferl.org/a/1067535.html

[2] Analysis: Turkmen Gas Deal Extends Chinese Influence, BBC Monitoring Central Asia. Downstream Today, 26 July 2007

[3] Golovnina, Maria, Kazakhstan, China agree to press ahead with pipeline, Reuters, Oil Report, November 8, 2007, 6:06 PM, https://uk.reuters.com/article/kazakhstan-china-pipeline/kazakhstan-china-agree-to-press-ahead-with-pipeline-idUKL0888292120071108

[4] China, Turkmenistan: Natural Gas and Regional Geopolitics, Stratfor, Assessments, January 22, 2008, 20:14 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/china-turkmenistan-natural-gas-and-regional-geopolitics

[5] Gurt, Marat, Russian company wins Turkmen China pipeline tender, Reuters, Oil Report, February 19, 2008, 6:35 AM, https://uk.reuters.com/article/turkmenistan-china/russian-company-wins-turkmen-china-pipeline-tender-idUKL194546920080219

[6] Turkmenistan: Natural Gas and the European Union, Stratfor, Assessments, April 16, 2008, 22:10 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/turkmenistan-natural-gas-and-european-union

[7] Turkmenistan: beefing up its Arsenal, Stratfor, Assessments, June 24, 2008, 20:29 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/turkmenistan-beefing-its-arsenal

[8] Turkmenistan: Tense relations With Russia, Stratfor, April 28, 2009, 16:17 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/turkmenistan-tense-relations-russia

[9] Kazakhstan: Workers Complete Section of Turkmenistan – China Pipeline, EURASIANET.org, July 10, 2009, https://web.archive.org/web/20090715061504/http://www.eurasianet.org/departments/news/articles/eav071009a.shtml

[10] Nurshaeva, Raushan and Shamil Zhumatov, China’s Hu boosts energy ties with Central Asia, Reuters, December 12, 2009, 11:59 AM, https://uk.reuters.com/article/china-kazakhstan/update-3-chinas-hu-boosts-energy-ties-with-central-asia-idUKGEE5BB01D20091212?sp=true

[11] China: A Strategic Pipeline to Central Asia, Stratfor, Assessments, December 14, 2009, 23:04 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/china-strategic-pipeline-central-asia

[12] Gurt, Marat, China extends influence into C. Asia with pipeline, Reuters, Oil Report, December 14, 2009, 8:18 AM, https://uk.reuters.com/article/china-pipeline/china-extends-influence-into-c-asia-with-pipeline-idUKSGE5BD0BQ20091214?sp=true

[13] Turkmenistan, Iran, Turkey: A New Phase in Energy Competition?, Assessments, January 6, 2010, 19:41 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/turkmenistan-iran-turkey-new-phase-energy-competition

[14] Turkmenistan: Desperate for a Gas Market, Stratfor, Assessments, April 29, 2010, 09:57 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/turkmenistan-desperate-gas-market

[15] Foundation laid for pipe to carry Azeri gas to EU, Hürriyet Daily News, March 17, 2015, 14:12:00, http://www.hurriyetdailynews.com/foundation-laid-for-pipe-to-carry-azeri-gas-to-eu---79790

[16] $ 2.15 billion in external finance secured for TANAP, Daily Sabah, Anadolu Agency, Ankara, 14.02.2017, 21:03, https://www.dailysabah.com/energy/2017/02/15/215-billion-in-external-finance-secured-for-tanap

[17] A Quiet Siege of Turkmenistan, Stratfor, Assessments, February 9, 2017, 09:30 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/quiet-siege-turkmenistan

[18] Turkey opens TANAP pipeline that will bring Azeri gas to Europe, DW, 12. 06. 2018, https://www.dw.com/en/turkey-opens-tanap-pipeline-that-will-bring-azeri-gas-to-europe/a-44192422

[19] Ukraine hopes to receive gas via TANAP in future – Poroshenko, 12.06.2018, 19:20, https://en.interfax.com.ua/news/economic/511588.html

[20] Russia: Caspian Sea Convention Signed, Stratfor, Situation Report, August 13, 2018, 20:07 GMT, https://worldview.stratfor.com/situation-report/russia-caspian-sea-convention-signed

[21] Russia: President Hosts Turkmen Counterpart, Stratfor, Situation Report, August 15, 2018, 18:19 GMT, https://worldview.stratfor.com/situation-report/russia-president-hosts-turkmen-counterpart

[22] What Does the New Caspian Sea Agreement Mean for the Energy Market ?, Stratfor, Assessments, August 17, 2018, 09:00 GMT, https://worldview.stratfor.com/article/what-does-new-caspian-sea-agreement-mean-energy-market

[23] Turkmenistan: Russia to Resume Natural Gas Imports, Stratfor, Situation Report, October 10, 2018, 14:56 GMT, https://worldview.stratfor.com/situation-report/turkmenistan-russia-resume-natural-gas-imports

[24] Azerbaijan, Turkey: Trans-Anatolian Pipeline Ready to Begin Operations, Stratfor, Situation Report, July 2, 2019, 20:29 GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/azerbaijan-turkey-trans-anatolian-pipeline-ready-begin-operations

[25] Gazprom reaches Purchasing Agreement for Natural Gas Imports, Stratfor, Situation Report, July 5, 2019, 14:25 GMT, https://worldview.stratfor.com/situation-report/russia-turkmenistan-gazprom-reaches-purchasing-agreement-natural-gas-imports 

Южен газов коридор TAP TANAP SCP Schah Denis

Публикувана в Гледища

Ако Туркменистанско-Афганистанско-Пакистанско-Индийският газопровод (TAPI) бъде построен някога, той ще доставя 33 милиарда кубически метра природен газ всяка година от находището в Галкънъш в южен туркменистан до "гладните" за енергоносители пазари на Пакистан и Индия. Също така, газопроводът ще доставя известни количества и за Афганистан, като даде на Кабул рядка възможност да развие собствената си икономика. Но TAPI е отлаган и отлаган след предлагането му през 1995 година.

Публикувана в Свят
Сряда, 30 Ноември 2016 10:26

Изложба „ИНДИЯ А ЛА ПРИМА“

На 1 декември 2016 (четвъртък) от 18:00 ч. в галерия „Сердика“, (ул „Цар Самуил“ 90 Б на Женския пазар) се открива общата изложба „Индия ала прима“, която представя творби на четирима изтъкнати български художници: Аглика Гайтаникова, Иван Додов, Селма Тодорова и Стефан Чурчулиев.

Публикувана в Арт

Животът ми се дели на две части - преди да посетя Индия и след като я посетих. Този текст е много специален - писала съм го на ръка по индийските влакове, по-късно го печатах, но не съм поправяла нищо. Затова и така го изпращам - автентичен, неподправен - също като моето преживяване, също като Индия...

Амритсар - златното сърце на религиите

Ако Вселената носи на гърдите си някакво златно украшение, то вероятно частица от него е паднала тъкмо в Амритсар - на мястото на златния храм на сикхите. Казват, че златото било остатък от избухването на свръхнова - остатък, който успял да запази най-много от светлината на звездния прах в себе си… Храмът на сикхите е златен и буквално, и преносно, защото навярно е успял да съхрани най-светлото от обичайните сблъсъци между религиите - тяхното обединение и единство около общия корен. Златният храм принадлежи на сикхите, които изповядват смесена религия между индуизма и исляма. Още от малки мъжете слагат тюрбан на главите си и не подстригват косите си. Сикхите имат свои пет отличителни знака: кес (неподстриганата коса), канга (гребен), кача (панталони), кара (гривна) и кирпан (кама). Гуру Нанак е първият проповедник на сикхите, а свещената им книга е „Адигра”, за която е и направен златният храм.

Комплексът впечатлява със спокойствието си, въпреки непрекъснато прииждащите тълпи в него, най-вече от сикхи. Може би главен виновник за това е езерото, сред което е потопен храмът. Има нещо особено в отражението. Гледаш блестящия храм пред себе си, а под него размазания образ на същия във водите… Сякаш самият храм в основите си се разтапя и тъкмо разтопеното злато е това, което „подпира” реалния образ на храма. Сякаш от неопределеното, от размиването на границите изниква определеното. Всъщност самият сикхизъм се е родил така - от заличаване на границите между две религии. Може би затова Златният храм оглежда своето лице във водите - за да ни напомня винаги, че зад видимите неща има по едно такова неопределено отражение, което съществува паралелно с определеното. Трудно е да се каже на това място кое е реалното и кое - не, при условие, че златният блясък се запазва и в отражението, и в самия храм. А може би идеята е тъкмо тази - не да търсиш реалното, а общото между реалното и нереалното, което е блясъкът на светлината. Златният храм е просто храм на Светлината в цялото й величие - не храм на сикхите, не на тази или онази общност… А просто на чистата Светлина.

Около храма прави впечатление как останалият храмов комплекс е в бяло… На това място мракът просто не е допуснат! Влезеш ли един път тук, на входа, събувайки обувките си, събуваш и сянката си! Пред входа минаваш и през вода, в която да измиеш краката си. Сикхите сигурно са наследили това от мюсюлманите. Но това само по себе си е символика, която крие ужасно много смисъл - когато влизаш в храма, ти трябва да си чист, но чист не само тялом! Трябва да си измил ума от целия боклук, който е събрал; трябва да си се измил от полепналата по тебе кал на егото, което те повлича в тресавището на собствените ти желания, амбиции, очаквания и разочарования.

Видях сикхите, които просто спират на едно място, затварят очи и спонтанно сключват ръце за молитва…. Няма никакво напрежение - просто ти става хубаво и леко, и ти спираш, ако искаш, сядаш или стоиш прав…. Всичко е толкова свободно и спонтанно… Това е впечатляващото - спонтанността! Защото една истинска молитва никога не може да е по предварителен шаблон! Шаблоните идват от ума, а спонтанността е качество на сърцето. Сърцето няма готови думи или реакции, то има само искрена спонтанност. Умът иска, а сърцето дава. Музиката, носеща се из храма, спомага за изпадането в по-дълбоко състояние на съзнанието… Сякаш ритъмът на самата музика променя клетките в съзнанието ти… Музиката на сикхите изразява точно онова неизразимото… Музиката по природа е тон звук, и тон тишина. Когато слушаме музика, всъщност ние слушаме и звука, и тишината; слушаме редуването. Само че никой не забелязва това! Обикновено чуваме само звуците. Но звуците са възможни заради тишината между тях… Това, нечуваемото, е условието да чуваме нещо изобщо… Музиката в храма е една такава - сякаш те подтиква да се заслушаш тъкмо в интервалите между звуците, в източника на звуците, не в самите тях. И някакси ти се иска да си част от всичко това…

Ето защо не пропускам да отида и до помещението с общата храна. Обикновено се приготвя огромен казан с леща, от която може да яде всеки, независимо от пола, възрастта, религията, етноса си….

Място, където всички са равни и ядат наравно. Място, в което се чувстваш специален именно защото си никой! Когато сме в обществото със своите имена, чинове, дрехи, звания, ЕГН-та, етноси и т.н., нима тогава се чувстваме специални, уникални? Това е най-голямата илюзия! Напротив, човек е специален именно когато не полага граници на самия себе си! Именно когато виждаш себе си в другия, тогава ти си по-съвършен, защото всичко друго са просто оковите на несъществуващи реално неща, а ти си просто затворник в кулата на съзнанието си…

Тук се почувствах свободна и златна, колкото бляскаво златен е и храмът. И наистина, нима това не е най-важното? Как именно си се чувствал на едно място, а не колко снимки си му направил, какво знаеш за него и колко неща си запомнил за сикхизма и т.н… Най-важно е как си се чувствал на едно място! Винаги трябва човек да помни това, когато е на път… На път е не само тялото, но и душата. Не само очите, но и сърцето.

Тадж Махал - момент на вечност в потока на времето
Действително Тадж Махал е може би най-изумителното място, което съществува в Индия. А може би и в света. Кое му е изумителното ли? Симетрията? Белотата на мрамора? Не! Изумителна е нереалността му… Още влизайки през главната порта и съзирайки Тадж, човек има странното усещане, че въобще не гледа някакъв реален обект насреща си, а просто картинка. Както го виждаме на снимките в интернет, сякаш така го виждаме и на живо - като някакъв виртуален образ. Сякаш вечността е нахлула във времето и е застинала в красотата и величието на Тадж Махал. Докато се наслаждавах на прекрасната гледка, се чудех каква ли е истинската причина Тадж да изглежда толкова нереално? Едва ли бе заради перфектното майсторство на архитекта или строителите. Не, Тадж беше нещо друго - нещо земно, в което присъстваше небесното… И се запитах - какво друго имаме ние хората, което реализираме на земята, но е въплъщение на нещо отвъд земните граници? Отговорът беше толкова очевиден! Тадж Махал сияеше целият, облечен в блясъка на този отговор… Отговорът беше Любовта!

Ако търсите някъде по света статуя на Любовта, няма да я намерите никъде другаде, освен в Индия - Тадж Махал! Тадж е апотеоз на любовта, никъде другаде не съм виждала подобно въплъщение на нещо толкова живо в мъртвия камък, на нещо извънвремево, поместило се някак в потока на вечно отмиращото време. Срещата с Тадж е като среща с безсмъртието - когато го видиш за пръв път, обикновено дъхът ти спира. Тадж е среща с безсмъртието на настоящия момент. Защото любовта е винаги в настоящето - когато се влюбваме, ние никога не знаем в кой точно миг сме се влюбили. Любовта не е дефинирана - нито локално, нито времево. Тя израства в нас, отвътре, а не се дава отвън - затова не можем да я отграничим. Истинската любов живее само в настоящето - защото любовта няма цел, ние не се влюбваме, за да постигнем нещо в бъдеще. А когато си влюбен, ти си фокусиран само върху един човек, и сякаш забравяш самия себе си - целия си предишен живот, кой, къде и какъв си бил… Затова истинската любов се движи само в настоящето - всеки спомен от миналото или очакване от бъдещето е работа на ума. Любовта няма общо с ума! Та нали затова наричат влюбените луди!? Помислете - настоящият момент няма общо с ума! Защото помислим ли точно този миг СЕГА, той, вече помислен, е продукт на миналото… Помислим ли за бъдещето, разбираме, че то е само проекция на ума ни и не съществува реално. Единственото, което съществува наистина, е настоящият момент, който умът не може никога да улови! Този момент принадлежи на любовта! Когато се влюбим, ние всъщност попадаме в този момент - защото умът спира своето лутане напред-назад…

Но има нешо интригуващо тук. Ако пребиваваме реално в настоящия момент, то той всъщност не е настоящ момент, а самата вечност! Защото настоящето е просто неуловимата линия между бъдеще и минало, когато миналото и бъдещето обаче не присъстват за нас, остава само настоящето, което всъщност е вечността… Ето това е Тадж - вплетените пръсти на вечност и любов; нежната целувка на времето и безвремието…

Времето е хоризонтално - то е последователност от моменти. Вечността е вертикала - тя се спуска „отгоре”. И колко леко му става на човек, когато осъзнае, че хоризонталата на времето е всъщност маска, зад която се крие един-единствен миг на настоящето. Той винаги присъства, а ние винаги го изпускаме, бродейки като сенки между две несъществуващи „реалности” - миналото и бъдещето. Тадж е мястото, което те връща обратно към реалното. Затова и изглежда нереален! Защото е построен насред илюзията на времевото… Всичко реално изглежда нереално в свят на илюзии! Тадж…

Каджурахо
Самото влизане в някой от храмовете на Каджурахо е вид медитация! Ти не отиваш там, за да медитираш, а отидеш ли там, вече си в медитация. Не можеш да не си. Ако при влизане в храм си имал правилната нагласа и правилното виждане, няма как да не си усетил медитацията. Човек не медитира. Всъщност човек не може да медитира. Защото медитацията е там, където егото го няма. Медитацията не е освобождение на личността, а освобождение от личността. Затова медитация има само когато няма някой, който да прави каквото и да било. Присъства ли аз, отсъства медитация. Затова медитацията не се прави, тя не е усилие. Всичко, което е нужно да направим е да й позволим да бъде, да я видим. Ние не създаваме медитацията, ние я откриваме. Това, което можем да направим, е просто да отворим прозорците на стаята, в която живеем между четири стени - и така да позволим на светлината просто да нахлуе вътре. Ние не можем да донесем светлината, не можем да я вкараме при нас; тя идва сама, но само когато ние сме отворили врати за нея…

Каджурахо е мястото, в което светлината нахлува в теб, а очите се отварят за медитацията… Индия предлага безброй методи, за да се събудиш… Но аз усетих Каджурахо, самото ми присъствие в Каджурахо, като един от тези методи. Просто влизаш в храмовете - нищо повече. Но защо? Какво толкова има в тези храмове?

Храмовете са скандални и необичайни за западния ум. Най-външната стена на всеки от храмовете е осеяна със статуи, изобразяващи различни сцени от живота на човек. Можем да видим сватба, война, разкрасяване на жена, божества… И секс сцени. Какво? Храм и секс? Да, именно! Тези храмове се свързват и с тантра - учението, което смята, че ние можем да използваме тъкмо това, което ни е останало – тялото - като средство за постигане на целта - просветлението. Тялото е налице, то е първото, с което се идентифицираме и най-осезаемото. Тялото е това, от което трябва да започнем, за да го преодолеем. Но я кажете, ако искате да преминете през дадено място, за да продължите нататък, как бихте могли да продължите, при условие, че постоянно отхвърляте това място, което е пред очите ви, срамувате се от него и го заобикаляте? Фройд направи революция в мисленето, разкривайки потиснатата сексуалност… Но не Фройд всъщност е първият, който прави това! Това го виждаме тук, в Индия! Преди толкова много години! И колко е просто наистина! За да преминеш на по-горно стъпало, ти трябва първо да се осмелиш да стъпиш на по-долното! В християнството човекът се опитва да прехвърчи над телесното, но това е глупост! Ние не можем да преодолеем или трансформираме нищо, преди да сме го приели! Ако аз държа в ръцете си пластелин, мога да направя каквато и да е форма от него! Но ако аз постоянно го заобикалям и се страхувам дори да го пипна, какво мога да направя с него? Абсолютно нищо! Той остава там; той няма да се махне! Изумителното на храмовете е идеята за приемането! Ти трябва да приемеш и заобичаш своето тяло. Ти не си просто някой, който извършва секса, ти си самият секс. Ако бягаш от него, значи бягаш от себе си. Като човек, който бяга от сянката си - единственият начин обаче да избягаме от нея, е да спрем да бягаме - тогава сянката спира също и ставаме едно с нея… На Запад хората са свикнали да бягат, да се крият… Сексът е бил табу; сексът не е нещо духовно, а животинска страст… Но докато не приемем животното в себе си няма как да станем Богът, който дреме в нас. Ние преследваме идеали, в които човекът е изцяло духовен. Но начинът не е този. Нима може от гъсеницата да излезе пеперуда? Може! Тогава и от животното може да излезе човек, а от човека – Бог. Но преди да се осмелим да приемем, че сме гъсеници, не можем да израснем в пеперуди! Гневът, радостта, болката… Те не се появяват от нищото и не изчезват в нищото! Ти си гневът, ти си агресията…. Ти си щастието, ти си любовта… Това не са неща, които се случват с тебе… Когато разбереш, че тъкмо ти си всичко това, тогава можеш да го трансформираш. Не е вярно, че това са странични неща - ти можеш да изключиш крушката, можеш и да я включиш. Но можеш ли да включиш или изключиш тока? Не, за да светва и угасва каквото и да било (радост, мъка, гняв, агресия, секскуално желание…), то вече токът, или източникът на всички тези, е налице. И този източник си ти. Гневът не е нещо различно от теб. Не бягай от него. Сексът също. Твой избор е дали ще правиш секс или не, тантра не е за или против секса, тантра е за осъзнаването. Ако ти си приел вече секса, можеш да се откажеш от него или не. Но ако се откажеш от него преди да си го разбрал; преди да си го срещнал; преди да си осъзнал себе си като него, тогава това е потискане…

Каджурахо ме накара да осъзная себе си с пълна сила… Каджурахо те кара да се приемеш точно такъв, какъвто си. Не можеш да влезеш по-навътре в храма, преди да си срещнал лице в лице това, което си. Не гони идеали - идеалите са винаги в бъдещето, те никога няма да те накарат да се приемеш какъвто си сега! Ако разбереш, че идеалът е точно това да приемеш себе си, тогава ще разбереш Каджурахо. И тези статуи няма да са никак странни за теб. Точно там им е мястото. Ако преследваш някакъв духовен идеал, ти винаги ще си казваш сега: аз съм несъвършен, аз трябва да бъда такъв и такъв… Тогава никога няма да се приемеш тотално, защото идеалите те карат да се мислиш за осакатен. Идеалите на разни религии, чиито отпечатъци са нейде из следите на времето или небитието на бъдещето. Каджурахо те кара да се приемеш такъв, какъвто си. Видя ли се по стените!? Е, тогава можеш да влезеш навътре!

Сега, приел себе си, ти можеш да усетиш погледа на божеството в центъра на храма, фокусиран върху теб… Ти премина през многообразието на живота, за да срещнеш едно-единствено божество. Можеш ли да познаеш този поглед сега? Очите, с които то гледа теб, и очите, с които ти гледаш него, са едни и същи очи… Плашещо, нали? Аз лично потреперих… Нещо между блажен екстаз и надигащ се плач се роди у мен… Тишината в храма беше тишината в мен. Аз бях влязла в себе си. Стените са целият ни външен живот, вътрешността е празнота с едно гледащо те божество… Вътре е божеството. И очите му са живи. Вътре е същността. Не знам дали наистина нахлува космическа енергия в храмовете или не, но знам какво нахлу тогава в мен - осъзнаването…

Варанаси
Варанаси е един от най-старите градове в света, но той е и градът, който ти дава всичко ново - ново сърце, нови очи, нов ум... Варанаси е като промеждутъка в дишането ни - между вдишването и издишването има винаги една неуловима пауза, която остава. Вдишването спира, издишването също - вечна е само паузата между тях. Изумително е, че дори неосъзнавайки тази пауза, ние сме все още живи, когато тя настъпи. Всъщност тя е причината да бъде възможно вдишването и издишването - т.е. животът! Когато става въпрос за космология, бих казала, че Варанаси за света е тъкмо този неуловим момент... Пропуснем ли го, пропускаме източника на живота изобщо... Да бъдеш във Варанаси значи да си отишъл съвсем близо до източника...

В човека дреме Бог, а във Варанаси божественото просто никога не е заспивало... Място, в което древното е живо, а пепелта е всъщност огън... Там нищо не е изгоряло, нищо не си е отишло. Миналото живее в настоящето, а настоящето е винаги близо до извора. Варанаси е като отворена книга - в града, в който имаше най-много книжарници и библиотеки, аз не изпитах нужда да чета. Варанаси сам по себе си е отворена книга - ти се учиш, просто изживявайки ситуациите, в които Варанаси те поставя. Варанаси е храм на живота във всички негови аспекти - там можеш да видиш ритуал във всяко действие, и кремиране на тела. Варанаси е животът такъв, какъвто е. Варанаси има множество храмове, но по-забележителното там не са те, а самия кипеж на живота в града, който е един истински жив храм!
Посетихме два индуистки храма - на Дурга и на Хануман. Странен ритуал имат индусите - всеки бие камбанка преди да отиде да отдаде почит на божеството… Когато попитах защо е целият този шум, ми казаха, че така всеки индивидуално привлича вниманието на божеството към себе си. Стана ми смешно - та що за божество е това, за което трябва да вдигаш толкова шум? Нима то не може да чуе вътрешния ти глас? При все това усмихнато и аз дръннах камбанката - може пък и да ме чуе, кой знае! В индуистките храмове е лудница, всеки се блъска, за да стигне до божеството… Тази суетня не ми хареса особено. Имаше вкуса на хаоса по улиците. Макар че, знаете ли, има нещо особено в този хаос… Не е като нашия! Тук когато се впуснем във водовъртежа на светския живот, сякаш сме в лодка, която се бори да гребе срещу течението. Винаги в нашия западен хаос има едно напрежение, едно съпротивление; надпревара. Всеки по отделно се бори да стигне от точка А до точка Б. И после се чувстваме някак изтощени… В Индия хаосът не е такъв. Там има скрит ред. Пуснеш ли се в хаоса, всъщност той сам те понася. И колкото по-малко му се съпротивляваш, толкова по-малко, толкова повече чувстваш спокойствие и ред в него. Удивително е! Ние, западняците, просто не можем да се отпуснем. Нашият хаос е стремеж да постигнем ред. А техният хаос е скрит сам по себе си ред. И всичко, което трябва да правиш е да се впуснеш в него, да се пуснеш във водовъртежа… Сетих се за случаи, в които при катастрофа малки деца оцеляват, а възрастните загиват. Защо? Ами ето - детето не осъзнава катастрофата като нещо извън реда, то няма нагласа за нещата. Може би затова Индия е толкова древна, а още жива… Ядрото е живо! Погледнете Европа - сменяме десетки епохи в търсене на Истината и Реда. То не е Античност, Средновековие, Ренесанс, Ново време, Модернизми… И още търсим. Какво търсим? Защо там нямат толкова епохи? Ами няма нужда да имат. Там истинският Бог е просветлението, а религиите са просто начини, средства да достигнеш целта! И после просто буташ стълбата - както казва Буда, защо ти е да носиш сала на гърба си след като си преминал вече реката? Да си религиозен означава просто да си свързан - не да си християнин, индуист, будист, сикх и т.н.. Не да изпълняваш някакви норми, не да се привързваш към излишни илюзии… Това, което търсят индийците не е целта, а просто средството! Целта е намерена отдавна. Затова не се лутат през епохите, защото ние все още търсим целта и се питаме за смисъла… Религиите са средство, истинският Бог е просветлението... Няма истинна религия. Нима вилицата ти може да бъде истинска или не? Нима има значение дали тя е сива или червена, ако чрез нея успяваш да се нахраниш? Това е всичко - Индия те прави религиозен, но не и обвързан. Ти си свързан, но не обвързан... Само в Индия можеш да разбереш вкуса на истинската свобода... Индия е мост през вечността. Невидимата силна енергия зад всичко видимо в нея е уникалният чар на Индия. Индия е сърцето на света...

Вечерта ходихме на „Ганга Аарти” - бих го нарекла магия на космическото. Музика, светлини, огън до водата, безброй хора и много лодки… Вълшебство! Всеки си взима по една свещичка в „лотус” и запалвайки я, я пуска по реката, пожелавайки си нещо…
Аз няма да споделя какво си пожелах, но ще споделя какво видях! Видях в свещта човека… Забелязали ли сте, че колкото по-силно гори една свещ, толкова повече светлина разпръсква и толкова по-силно и бързо се топи восъчното й тяло… Восъкът е егото, а пламъкът е живота! И сега си мислите - колко мъчително! За да светиш по-силно, трябва да се топиш, а това боли. Боли само заблудата. Боли само докато си мислиш, че ти си восъкът, който се стопява в огнените езици на пламъка. Боли… А после разбираш, че ти си пламъкът, а не това, което се топи. И тъй, опиянен от блаженство, разбираш, че колкото по-бързо и силно се топи егото в ръцете ти, толкова по-ярко грее животът за теб! Докато бях на лодката, съзерцавах всички тези свещички и си мислех - колко заблуден е човекът! Търсим винаги осветени пътища, по които да тръгнем… Когато сме изправени пред избор, ние винаги мислим - и се опитваме да преценим кой път за нас е най-добре осветеният…. Глупаци! Ако имаш светлината вътре в теб, всеки един път, по който тръгнеш ще е светъл. Тогава умът няма работа. Тогава изборът на път не е необходим, защото ти сам си станал пътя… Изумително е да проумееш това, седнал върху лодка, люшкаща се по вълните на свещената река-майка Ганг. Незабравим момент!

На сутринта отново имахме разходка с лодка по Ганг… Единствената ми мисъл тогава беше: ако ще се прераждам, то искам да бъда птица във Варанаси, за да летя над галактиката от храмове и вулкана от кипящ живот… За да изпитам свободата, която мога да намеря само тук….

Бодгая
Бодгая е като Ом - единственото й описание е, че тя е това, което не може да бъде описано… Бодгая е като Лайбницовата монада - частица, която е събрала целия Изток в себе си. Или като мрежата на Индра - където всяка капчица роса по нея отразява всички останали и се отразява във всички останали. Това не можеш да го опишеш. Това трябва да се изживее. Бодгая е врата към Изтока. Във всеки храм, във всяка своя стъпка можеш да съзреш целия Изток там. Във всяка прашинка. И храмът Махабодхи с безбройните си ступи около и по него… Една ступа, с безбройно много ступи по нея… Ето това е и самата Бодгая…
Впечатлителното тук е огромната статуя на Буда, който излъчва спокойствие и непривързаност. Това, което обаче ние наричаме спокойствие, не е будисткото спокойствие. Ние сме спокойни само като интервал между две избухвания - ето ядем, имаме нужда от време да разградим храната и да огледнеем пак; правим секс - имаме нужда от време за почивка, за да можем отново да правим секс… Нашето спокойствие не е „спокойно” - то е само интервал, изчакване, подготовка за следващото действие. То е необходимост, защото ни дава тласъка енергия за ново действие, мисъл, емоция, желание…

Спокойствието на Буда не е нашето спокойствие. То не е необходимост, не е промеждутък. То е фундамент и свобода. Или по-точно: фундаментална свобода. Спокойствието на Буда е онова, което е стопило различията. Когато почиваме, ние почиваме между две действия… Когато Буда „почива”, неговата почивка е основа на всички действия. Тя присъства, докато действието е налице. Отвън може и да е ужасен шум, но вътре е тихо и спокойно… Умът е спокоен. И както казват в Дзен: Само спокойната и тиха вода може да отрази перфектно кръглата Луна. Ако водата е неспокойна, отраженията в нея винаги ще са криви.

Когато погледнах в полузатворените очи на Буда, аз видях тъкмо това перманентно спокойствие… Тази непривързаност… Това блаженство… Да видиш света правилно - не през бурята на мислите и хаоса на чувствата, а през тихия поток на съзнанието, което е познало спокойствието.

„Всеки знае за капката в океана, но малцина могат да видят океана в капката!” - Кабир
Избирам да завърша с едно кратко обобщени Човек има три нива - интелект, с който се занимават науката и философията; сърце - с което работят хората на изкуството като поетите, художниците, музикантите…. И същност - с която се занимава религията… Но религията в индийския смисъл на думата. Религиозен означава свързан, нищо повече. Умът можем да развиваме навсякъде - в университета, в лабораториите, в библиотеките, в интернет… Умът е най-лесен за развиване. Сърцето… То е нещо по-специално. За него трябва да си по-широко скроен: да бъдеш по-често сред природата, да имаш нагласа и усет към изкуството… Да обичаш повече… Да раздаваш…. Ама и това са все неща, които общо взето можеш да правиш навсякъде.

Да бъдеш религиозен… Казват, че ако не намериш храма в собственото си сърце, няма да намериш сърце в никой храм по света… И да, и не. За мен Индия е единственото място в света, което може да те направи религиозен. Защото Индия е като дървото на Кабир, помните ли? Учете се от дървото! То дава сянка на всеки, то не дели. Независимо какъв си и откъде си, то ще ти даде сянка, ако отидеш под него. Именно! Индия е това дърво! И ако един ден жаркото Слънце на житейските проблеми започне да изгаря тялото, умът и сърцето ви твърде много… Спомнете си за това дърво! Спомнете си и отидете на сянка… При МАЙКА ИНДИЯ!

 

Източник: http://www.peika.bg/statia/Impresii_ot_Indiya_patni_belezhki_po_vlakovete_l.a_i.97740.html

Публикувана в Пътешествия

Заместник-генералният консул на Индия в Ню Йорк - Девияни Хобрагаде замина за родината си след като на 12 декември бе задържана от американските власти по обвинения в мошеничество с визи и измама на обслужващия персонал, съобщи Би Би Си.
Индийската дипломатическа представителка бе задържана, обискирана и вкарана в ареста. Хобрагаде бе освободена срещу гаранция от 250 хиляди долара и иск за отнемане на дипломатическия й имунитет.

Публикувана в Свят

Индийската полиция арестува 35 души, намиращи се на борда на кораба Сиемен Гард Охайо, по обвинение за нелегален превоз на оръжия. Екипажът се състоял предимно от украинци, естонци и индийци. Самият кораб е собственост на американска частна охранителна фирма, регистрирана в Сиера Леоне, съобщи Би Би Си.

Публикувана в Свят

Индийските власти излязоха с официално съобщение, в което се казва, че след наводненията и свлачищата, причинени от проливните дъждове, за официално безследно изчезнали са обявени 4083 души.

Публикувана в Свят

Опозицията в Индия съобщи в неделя, че ще иска по-строго наказание за непълнолетните, след като първата присъда по делото за групово изнасилване в Делхи предложи тригодишна присъда за тийнейджър, предизвикала голямо недоволство сред обществото, предаде АФП.

Публикувана в Свят

Властите в Индия съобщиха, че силите за сигурност са арестували един от най-издирваните престъпници в страната – лидера на ислямистката групировка Индийски муджахидини Ясин Бхаткал.

Публикувана в Свят

Индийската полиция залови последния, пети участник в груповото изнасилване на млада фото-журналистка в Мумбай.
http://svobodennarod.com/world/2010-zhurnalistka-grupovo-iznasilena-v-mombai.html
Младата жена беше откарана в тежко състояние в близката болница, но днес състоянието й се е подобрило значително. Тя е успяла да опише на полицията нападателите си, които бяха изловени един по един.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 3