Конституционният съд поокастри плевела „задължително гласуване“, появил се в Изборния кодекс от дръзновението на така наречените патриоти в миналия парламент.

 

Безславен край на една глупава идея, тръгнала преди три години от доскорошния президент Плевнелиев.

 

Станахме малко по-нормална държава. Но малко.

 

Конституционните съдии не отмениха напълно унижението за българския гласоподавател, но с акта си все пак подчертаха несъстоятелността на подобни решения.

 

Обявявайки за противоконституционни санкциите, предвидени в кодекса за негласувалите граждани, КС на практика превърна чл. 3 от Изборния кодекс в абсолютно излишен, като присъствието му дори вече е комично.

 

Редно е следващите законотворци напълно да го изхвърлят, тъй като в момента ситуацията е малко абсурдна. От една страна законът ни задължава да гласуваме, без обаче да ни наказва, ако не му се подчиним. Така гласуването зависи единствено от желанието ни, чувството за отговорност и гражданска активност. Както беше преди и както е редно да бъде.

 

Ако искат активност и опашки пред урните, политиците да се напрегнат малко и да убедят избирателя, че има смисъл от гласуването му. Това обаче не е лесно, тъй като е свързано с по-малко приказване, но с повече работа, която да превърне в реалност изречените обещания. Свързано е и с повече морал и личен пример.

 

Недоразуменията, които витаят около избирателната ни система не свършват обаче със задължителното гласуване.

 

Сериозно сме застрашени от вероятността да бъде въведен мажоритарен избор на депутати и то с абсолютно мнозинство в два тура. Благодарение на „референдума на Слави“, провел се заедно с президентския вот, сега някои среди, а и самият шоумен, засилват натиска зададените въпроси в него веднага да бъдат вкарани в Изборния кодекс от бъдещите депутати.

 

Да припомним, освен за мажоритарното гласуване народът бе попитан и за премахването на партийните субсидии, и за… задължителното гласуване. По последния въпрос днес стана ясно какво мисли конституционният съд.

 

Но първите два, особено в комбинация, биха означавали (колкото и изтъркано да звучи), че настоящата и бъдеща олигархия ще се настани много трайно и особено уютно в българския парламент.

 

Основната цел на мажоритарното гласуване – изчезването на малките партии от парламента, което ще позволи по-лесно постигане на управляващо мнозинство, е разбираема, но избраният начин за постигането й е вреден и опасен. Защото причината за роенето на партии не е системата на гласуване, а ширещата се тотална безпринципност сред политиците ни (доказателство – настоящите кандидат-депутатски листи). Тя кара хората в разочарованието си непрекъснато да търсят нови и нови месии, които да ги изведат от блатото.

 

Впрочем спокойно може да се твърди, че бламираното от КС задължително гласуване изигра доста сериозна роля за масовостта на отминалия референдум, присламчил се удобно към изборите за президент.

 

Чул недочул, изплашен от санкциите, гласоподавателят отиде доста многобройно до изборните секции, като рекордната активност се оказа една перфектна патерица за допитването до народа. Което при други обстоятелства можеше и да не мине санитарния праг от 20 процента.

 

Ако в някакъв момент, който би бил щастлив за нас, политическата ни класа вземе, че потърси причините за хаоса у нас най-вече в себе си и се направят необходимите експертни и морални корекции, то тогава подобни промени в начина на гласуване и избиране на управляващи ще се окажат напълно излишни.

 

Звучи елементарно, но явно граничи с невъзможното – крайно време е политиците да спрат с напъните да нагодят системата спрямо себе си, своите амбиции и комплекси. Напълно справедливо е да поискаме ТЕ да „влязат в релсите“ на обществения интерес.

Утопия.

Публикувана в Гледища

Водещ: ГЕРБ се обяви за задължително гласуване и провеждане на референдум заедно с местния вот за възможните промени в изборните правила. Председателят на парламентарната група на партията Цветан Цветанов заяви в декларацията за приоритетите на формацията през новия политически сезон, че партията е решена да отиде докрай при решаването на проблема с купения вот и гледа извънредно сериозно на идеята да се въведе задължително гласуване. За предстоящите наесен местни избори Цветанов коментира, че ще бъдат тест не само за отношението на хората към управлението на страната, но и за готовността им да делегират повече отговорност на местно ниво. Темата ще коментираме с Димитър Димитров – политолог и преподавател по изборно законодателство в СУ „Св. Климент Охридски“. Отново се повдига темата за задължително гласуване, какви са плюсовете и минусите на това? 

Публикувана в У нас

Конституционният съд (КС) единодушно обяви за противоконституционно решението на парламента от 22 октомври м. г. за налагане на мораториум до 1 януари 2020 г. върху придобиването на право на собственост върху българска земя от чужденци и чуждестранни юридически лица (ДВ, бр. 93 от 25.10.2013 г.). 

Публикувана в У нас

Конституционният съд бламира президента Росен Плевнелиев, като обяви за недопустимо искането му за обявяване на противоконституционно решението на парламента за отмяна на избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Общо осмина конституционни съдии (от 11 присъствали членове на КС – бел. авт.) взимат дейно участие в прокарването на решението, което силно наподобява реч от парламентарната трибуна. Членовете на КС заклеймяват като вредно за публичния интерес искането на президента Росен Плевнелиев. Според осмината съдии обявяването за противоконституционно на оспореното решение би имало за резултат "изкуственото възстановяване на Делян Пеевски като председател на ДАНС" и оттам - "изкуствено преразглеждане на въпроса дали той все още е в състояние на несъместимост".

Публикувана в У нас
Събота, 28 Декември 2013 10:45

Да благодарим на Пеевски

Да благодарим на Делян Пеевски е въпрос на елементарно приличие. Без него 2013-а щеше да е поредната година на позорна тишина. Същата, с която поне от десетилетие се посрещат компрометираните български правителства. Същата тишина, заради която БСП реши, че назначението на Пеевски може да мине без проблеми.

Какво са си мислили Станишев и Местан?
Нали преди да се стигне до Пеевски хората понесоха всички останали издевателства над политическото и изтърпяха безмълвно дългогодишния процес на криминализация на управлението? Мълчаха, а да не говорим и колко им харесваше, когато фокусници и манекенки станаха депутати, а тайнствен премиер им обясняваше, че един политик не бива да има политическа ориентация. После изтърпяха квотно правителство, с квотно разпределение на плячката от управлението. Накрая понесоха и премиер с притеснително минало, който сменя политическия си курс по три пъти в денонощието, разпъва чадър над престъпници и издига в култ подслушването на министри.

Общество, изтърпяло всичко това, би следвало да изтърпи дори и назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Нима не бихте повярвали в това, ако бяхте на мястото на Станишев и Местан?

Нямото посрещане на скандали в политиката обаче вече приключи. То приключи именно след случая "Пеевски". Или поне засега изглежда така. Това изисква да се въздаде дължимата благодарност на всички, допринесли за последната капка, преляла чашата. Включително и на Конституционния съд – може би най-стабилната институция, създадена от демокрацията, която в последно време започна да прилича на свой антипод. Включително и заради решенията по казуса "Пеевски".

 

2


Ролята на Конституционния съд
В края на 2013-та Конституционният съд прецени, че Пеевски има статут на депутат. Този въпрос се смяташе за спорен поради факта, че младият богаташ вече беше напуснал парламента и беше положил клетва като председател на ДАНС. Няколко дни по-късно, под натиска на улицата, той подаде оставка, но поиска и да се върне в парламента. Обратен път към законодателната власт, който се смята за немислим от редица юристи. Не и от Конституционния съд. Там сметнаха, че мандатът на един депутат не се прекратява автоматично, когато той поеме пост в изпълнителната власт. За да бъде прекратен този мандат, е необходимо да има гласувана от парламента негова оставка. В случая "Пеевски" такава не е имало.

Съдията Румен Ненков, който гласува против, после заяви, че съдът може и да е зависим. Тревога будят и четирите особени мнения, с които беше взето решението. Но това не променя крайния резултат.

Досега тези въпроси бяха задавани по други поводи и за други герои. Например какво да се прави с една прокуратура, която защитава престъпници, или с една полиция в ролята на насилник. Сега, покрай Конституционния съд, беше добавена още една капка към познатата ни чаша. И още един фактор за удържане на обществената чувствителност, прераснала в гняв.

 

Редактор: Светломира Димитрова.

Публикувана в Гледища

"Има причини за тревога, че Конституционният съд (КС) е зависим при взимането на решения. Достойният съд не се сгъва и не подпира глава пред силните на деня", заяви конституционният съдия Румен Ненков пред Нова телевизия по повод решението на съда по случая с Делян Пеевски. Попитан кой отказва натиск върху КС, Румен Ненков отговори, че "това е една система от персонални и всякакви други връзки. Аз не мога да кажа, защото на мен никой не е посмял да ми влияе". Той допълни, че неговата съвест го кара да говори, "защото имам чувството, че има нещо гнило в Дания".

Публикувана в У нас

Делян Пеевски остава депутат и след тълкувателното решение на Конституционния съд по искане на депутати от БСП, ДПС и президента Плевнелиев, съобщава "Преса". 
Казусът възникна след избирането на Пеевски за шеф на ДАНС и оставката му от този пост дни след това. Един от основните въпроси бе дали депутат може да бъде освободен без решение на парламента. Решението на съда е от 9 точки, някои от които са взимани с 9 от 10 гласа. 

Публикувана в У нас

Конституционният съд отмени два члена от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, с които забранява строителството върху пясъчни дюни. Повод за  поправките стана скандалът "Дюнигейт", когато премиерът спря застрояването на пясъчни дюни край Несебър от частен собственик, който пренебрегнал изричната забрана за строителство върху дюни – РИОСВ Бургас и община Несебър. Една от установените причини за нарушението е, че строителството не е регистрирано в кадастъра по закона за Черноморието.

Публикувана в У нас

Конституционният съд на Република България е обявен на търг в сайта eBay.

В обявата за продажба на стоката изрично се уточнява, че Съдът се продава “на части и не работи”.

Продавачът, пуснал обявата, е написал, че е от Плевен, носи името nullcx, а отзивите за него са 100% положителни.

Публикувана в У нас

Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да отмени като противоконституционно решението на Народното събрание от 19 юни 2013 г., с което беше отменен изборът на Делян Пеевски като председател на ДАНС, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Според него решението на Народното събрание е в противоречие с основни принципи в основния закон. Решението на президента да сезира Съда идва около седмица, след като  Реформаторският блок внесе правно становище до държавния глава по случая с искане той да сезира съда.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 4