През изминалите дни, проектът на Закон за хората с увреждания породи много емоции, предимно негативни. На фона на дебатите, кой кого е обидил, може ли да се говори така и прочее, дискусията за качествата на законопроекта просто се стопи във въздуха, като усмивката на Чеширския котарак от „Алиса в страната на чудесата”. А за съжаление, въпреки ентусизмът на редица участници в процеса на подготовка на законопроекта, качествата му никак не са за препоръчване.

 

Интересно е, че и критиците на законопроекта (най-вече вицепремиерът г-н Симеонов и министърът на финансите – г-н Горанов), също акцентират на неща, с които пороците на законопроекта далече не се изчерпват.

 

Работодателските организации бяха сред най-активните участници в цялата дискусия около проекта на Закон за хората с увреждания, но до публиката стигна единствено твърдението, че работодателите са против въвеждането на задължителни квоти за назначаване на хора с увреждания в предпирятията. Това твърдение е само частично вярно, при това „твърде частично”. Нещо повече, критиките на работодателските организации, в частност на АИКБ, бяха глобални по отношение на цялостната философия и съдържание на законопроекта и изобщо не бяха съсредоточени само върху въпроса за задължителните квоти.

 

Да, действително в един момент въпросът за „квотите” беше доста проблематичен и това беше в периода, когато се правеше опит да се наложи предложението, в предприятията с численост от 16 до 50 души да има задължителни квоти за назначаване на хора с увреждания.

 

Този героичен законодателен напън беше разбира се пълно безобразие, но слава Богу за тази част от малките предприятия, въпросът беше решен сравнително бързо. Не бих казал – лесно, но все пак бързо.

 

Това, което никой не иска да види в становищата на работодателите и особено в това на АИКБ е, че основната критика срещу законопроекта е, че той изобщо не предполага системна промяна. Това е най-големият му недостатък, а не прословутите квоти, дискусията около които беше преекспонирана, може би защото беше най-разбираема поне за част от публиката, в това число и от журналистите.

 

Всъщност, острата критика на работодателите идва от съвсем друго място. Тя се дължи на факта, че статутът на прословутите ТЕЛК-решения се запазва, а той по думите на една от най-сведущите дами по въпросите на хората с увреждания у нас е „универсален ключ към всички системи и „билет“ за всички придобивки”. Участниците в законотворческия процес преднамерено забравиха, че точно корупцията около ТЕЛКовете беше сред основните мотиви за искания за промени в законодателството за хората с увреждания.

 

Някои по-паметливи читатели биха могли да си спомнят, че сегашната драма със Закона за хората с уврежданията беше предхождана от един кратък епизод, когато правителството се опита да внесе в Народното събрание законодателни текстове, които да реформират така наречената медицинска експертиза. Срещу това действие се вдигна невъобразима врява и тогава точно хора с тежки увреждания коментираха, че срещу предложенията за реформа на медицинската експертиза протестират не „хората с увреждания”, а „хората с ТЕЛК решения”. Само че, хората въоръжени с „ЕР на ТЕЛК” се оказаха значително повече от хората с увреждания и реформата на медицинската експертиза беше снета от дневен ред в рамките на 24 часа.

 

И ето че днес, проектът на Закон за хората с увреждания не е просто е прегърнал, а се е вкопчил в „институцията ТЕЛК”. „ТЕЛКът” е алфата и омегата на закона, с което за неопределено време се дава неограничен мандат за продължаване на лошите практики и корупцията, познати ни най-вече от отпускането на така наречените „инвалидни пенсии”. Това е гнилото ядро на закона и това е основната причина за възраженията на работодателите, а не злополучните квоти.

 

Ако трябва да сме до край обективни, ще трябва да отбележим, че точно бясното издаване и продаване на експертни решения от страна на ТЕЛКовете, в много голяма степен обезсмисля квотите за хора с увреждания. Квотата в едно предприятие с примерно сто работещи е двама души. Вероятността между 100 души да има двама, които по някакви причини са придобили заветното експертно решение (ЕР на ТЕЛК) е повече от голяма. Дали тези двама души имат наистина трайни увреждания е въпрос с повишена трудност, но те може да са си дали труд да се „инвалидизират”, дори и само за да ползват популярната привилегия за „инвалидно паркомясто”. Просто, шансът „квотата” да е изпълнена априори, без да има необходимост работодателят да си търси за работници хора с увреждания е наистина много голям.

 

Последното не е тайна за никого. Всички знаят, че у нас има ненормално висок дял на хората с „инвалидни пенсии” и това е резултат от безобразната корупция в ТЕЛКовете. Всеки знае тази фактология, но ако някой го каже на глас го обвиняват във всички смъртни грехове. (Това не е случаят с репликата на вицепремиера Симеонов, но и за това може да Ви обвинят в човекоядство). Затова и всички би трябвало да разберат, че драмата с „квотите” не е нищо друго освен прах в очите на хората с увреждания. Даже не на хората с увреждания – те чудесно знаят за какво става дума. Прахът е в очите на тази част от публиката и от журналистите, които нямат преки лични патила или впечатления от въпросната материя, иначе казано – нямат около себе си човек с увреждания.

 

Вдигнатата шумотевица около „квотите” не носи абсолютно нищо на хората с увреждания, защото проблемът изобщо не е в желанието или нежеланието на работодателите да назначават на работа хора с увреждания. Цялата страна знае, че в различните индустрии има огромен дефицит на човешки ресурси. Работодателите с удоволствие биха назначили на работа всеки, който би могъл да се справя със задачите си. Ситуацията на пазара на труда е такава, че работодателите са готови да докарат хора от другия край на света и последното, което би им дошло на ум е да дискриминират кандидатите за работа, най-малко пък хората с увреждания.

 

И отново стигаме до това, до което се стига всеки път, когато започне да се говори сериозно по тези въпроси. Проблемът не е човек с увреждания да бъде назначен в дадено предприятие. Проблемът е в това, човекът с увреждания да може да стигне до това предриятие. И точно тук е заровено кучето – проблемът с мобилността на хората с увреждания, с достъпната архитектурна среда, с възможността те да стигнат до работните си места, изобщо не е предмет на Закона за хората с увреждания. Той е предмет на Закона за устройство на територията (ЗУТ), където има един куп записи в правилна посока – от чудесни, по-чудесни. А виж, достъпната архитектурна среда я няма.

 

Затова и работодателите реагират срещу политиката на „квотите”, защото тя не води до нищо друго, освен до създаване на общо впечатление, че властта се е загрижила за хората с увреждания. На хората с увреждания им трябват обаче съвсем други неща. Трябват им политики, насочени към рязко повишаване на мобилността им. Трябват им политики, насочени към подобряване на професионалната им квалификация в посока, съобразена със състоянието и възможностите им. Трябват им добронамерени и адекватни политики, водещи до действия, които да ги изваждат от социална изолация, а не имитации и неработещи законодателни текстове.

 

Когато говорим за неработещи текстове, съвсем НЕ е задължително въпросните текстове да НЕ са смислени и рационални. Пред очите ни постоянно стои Законът за устройство на територията (ЗУТ) с неговите напълно разумни и адекватни текстове, които продължават да не се спазват поголовно. Има много хора, които искат да помогнат на хората с увреждания с активната си гражданска позиция. Тези хора би трябвало на първо място гръмко да запитат, защо не се спазва ЗУТ, а чак след това да се впуснат в дебрите на Закона за хората с увреждания.

 

С една дума – в ТЕЛКовете има безобразна корупция, тяхната работа води до разхищаване на значителни по обем публични ресурси и до създаване на цяла обществена прослойка от „хора с ТЕЛК решения”, които не са точно „хора с увреждания”, но никой не иска да си пъха пръстите там, където скърца. Не случайно наричат историята около ТЕЛКовете – „корупцията на бедните”. Така де, корупцията е станала национален спорт и трябва да има поле за изява за всички. За богатите – обществени поръчки, за бедните – ТЕЛКове и инвалидни пенсии. Пък ако някой реши да си пъхне пръстите „там, където скърца”, веднага ще види, с какви масови протести ще се сблъска.

 

При положение, че ТЕЛКовете са „крайъгълен камък” на набедения за „нов” проект на Закон за уврежданията, всички други критични бележки стават от второстепенен характер, макар, че по чудесен начин потвърждават тезата, че новото в законопроекта го няма никакво. То се свежда до това, че законопроектът предполага, че така наречените „интеграционни добавки“ ще се раздават все така на калпак, но в по-големи размери.

 

Тук не мога да не приведа критиките на хора, далече по-сведущи от мен, що се отнася до проблемите на хората с увреждания и на пътищата за търсене на решения на тези проблеми. Заключенията на тези хора, които са залегнали примерно в последното от няколко писмени становища на АИКБ по проекта на Закон за хората с увреждания са кристално ясни:

 

„Начинът, по който се чете и интерпретира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е изключително порочен и говори за крайна управленска некомпетентност. Всички безсмислени записи в законопроекта се „аргументират“ с Конвенцията, която задължава държавите-членки да водят политики по уврежданията, които ще направят средата по-достъпна и дружелюбна за хората с увреждания, а те – хората с увреждания – ще получат достъп до ресурси, които са необходими за компенсиране на дефицита, предизвикан от увреждането.

 

Последното означава: (а) индивидуална оценка на потребностите, последвана от целеви ресурс за всеки индивид; (б) компетентна институция с правомощия да прави индивидуални оценки и да предоставя целеви ресурс на всеки индивид; (в) отворени системи за здравеопазване, образование, заетост, култура, спорт, правораздаване и прочее с гарантиран достъп до тях и на хората с увреждания; (г) определяне на „една или повече оперативни единици (focal points)“ за прилагане на Конвенцията, както и „създаване или определяне на КООРДИНАЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ в рамките на правителството, за стимулиране на действия в различните сектори и на различните нива“.

 

В Конвенцията никъде не се говори за „национално представителни организации на и за хора с увреждания“, а „хора с увреждания и представителни за тях организации“, които трябва да участват в процеса на наблюдение на политиките”.

 

Така че, можем да заключим, че всички недъзи на досегашния закон са съхранени в тяхната цялост. За съжаление, предложеният проектозакон за хората с увреждания не предлага системно нови решения за социално включване на хората с уреждания в съответствие с Конвенцията на ООН, а е неумел опит за балансиране между различни интереси на статуквото.

Публикувана в Гледища

„Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното” - тази мисъл на Бисмарк цитира ръководителят на фондация „Конрад Аденауер“ Марко Арнд, обобщавайки впечатленията си от България.

- В какво управлението на коалиционното правителство на Бойко Борисов успя и къде то се провали?

За равносметка на постигнатото, според мен, е още рано да се говори, тъй като правителството, в настоящия му състав, е на власт едва от около година и половина. Но отсега се вижда, че то има много ясна западна ориентация, което само може да ни радва. България е фактор за стабилност в региона, особено на фона на случващото се между Русия и страните от Черноморския басейн. Освен това страната е стабилна във финансово и икономическо отношение, а също и по отношение на пазара на труда. За съдебната реформа на правителството беше нужно конституционно мнозинство, за чието подсигуряване се наложи да бъдат приети исканията на ДПС, за съжаление. Аз бих предпочел голяма съдебна реформа и оставането на министър Христо Иванов на поста му. Но вероятно е все пак по-добре да има малка реформа, отколкото никаква. Последният доклад на Европейската комисия за напредъка на страната наистина беше по-положителен за Румъния, отколкото за България. Румъния отбелязва голям напредък в борбата с корупцията на най-високо равнище, какъвто в България действително липсва. Обстоятелството, че за двете страни се изготвят отделни доклади, показва, че те се разглеждат отделно. Това обаче би трябвало да бъде стимул за полагане на допълнителни усилия. Надявам се България отново да настигне Румъния. В крайна сметка и днес остава в сила казаното от Бисмарк: „Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното”. Министърът на здравеопазването Москов е настоятелен в своите реформаторски усилия, макар че е критикуван. Много положително гледам на дейността на министъра на отбраната Николай Ненчев, особено на неговите усилия за подобряване на интеграцията на българските въоръжени сили в НАТО и за намаляване на зависимостта на България от руската поддръжка на военната техника. Извън това са необходими още реформи, преди всичко в образованието, но се надявам, че правителството ще има повече от две години време за това.

- Как оценявате това, че премиерът Бойко Борисов започна да отменя големи обществени поръчки, раздадени на фирми, които по всяка вероятност се контролират от прословутото българско задкулисие?

Тук също важат думите на Бисмарк за добрите чиновници. Според мен, данъчните власти и прокуратурата в България все още реагират прекалено вяло на подозрения за корупция по високите етажи на властта. Осъдителните присъди са голяма рядкост. България има съответните институции и закони, но те би трябвало и да се прилагат. Обстоятелството, че това става крайно рядко, показва силата на споменатото от вас задкулисие. Реномето на България силно пострада при предходното правителство на Пламен Орешарски. По мнение на наблюдателите, то се намираше в ясно видима зависимост от олигархични кръгове - в България много често споменават в тази връзка фамилията Пеевски.

Конкретните причини за спирането на обществени поръчки от страна на премиера Борисов не са ми известни, но ако това става поради подозрения за нередности при тяхното раздаване мога само да приветствам тези стъпки.

- Борисов се ползва с подкрепата на Европейската народна партия /ЕНП/, но в България често бива критикуван заради миналото си. Критиците му твърдят, че ЕНП трябва да ревизира отношението си към него. Как се отнасяте към тези призиви?

България е лоялен член на НАТО и Евросъюза, а сегашната правителствена партия ГЕРБ е член на Европейската народна партия. При демокрацията е обичайно и дори желателно медиите да проверяват критично биографиите и действията на политиците. Който обаче повдига обвинения, трябва да може да ги докаже. Бойко Борисов, независимо от критиките, е избиран два пъти демократично за министър-председател на страната и явно продължава да се радва на подкрепата на българските избиратели.

- Как оценявате позицията на Борисов по кризата с бежанците - особено на фона на политиката на германската канцлерка Ангела Меркел, която няма подкрепа сред държавите от ЕС?

Бежанската криза наистина е едно от най-големите предизвикателства и изпитания за Европейския съюз и засега той няма точна рецепта за решаването й. Механизмите в тази област, например споразумението от Дъблин, са създадени във време, когато никой не е предвиждал подобен поток от бежанци, така че сега имаме съвсем нова и крайна ситуация. От една страна Европа не може просто да затвори границите си и да връща хора, търсещи сигурност и закрила. От друга страна обаче, не може и да приема неограничено бежанци и мигранти. В момента наистина има разделение в Европейския съюз, защото държави като Германия носят основното бреме на потока от бежанци, докато други не искат да приемат никакви бежанци или приемат много малко. Затова мисля, че трябва да се намери ефективно общоевропейско решение, което обаче хич не е лесно. При това, разбира се, е важно в това решение да бъде включена и Турция като ключова страна по пътя на бежанците.

- В България често се твърди, че Бойко Борисов е в много добри отношения с германската канцлерка Ангела Меркел. Как оценявате тези отношения?  

Разбира се, винаги е предимство, когато водещи политици от различни страни имат помежду си добри лични отношения като тези между г-н Борисов и г-жа Меркел. На европейско ниво българският министър-председател е надежден партньор на канцлерката. Освен това България и Германия по традиция поддържат добри връзки помежду си. За това сега спомага членството им в НАТО и Европейския съюз. България разглежда Германия като стратегически партньор. Присъствието на германски фондации в България, в това число и на фондация „Аденауер“, също е израз на прекрасните отношения между нашите две страни.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BC-%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82/a-19112632

Публикувана в Очи в очи

... или защо месарницата не доставя риба
"Може би някой трябва да си зададе въпроса колко разработки за корупция по високите етажи на властта са влезли в прокурорските кабинети. Може би трябва да се разбере, че ГДБОП няма нито една разработка за корупция. Най-високото ниво, до което се е стигало в оперативните разработки, е председател на агенция." С тези думи главният прокурор Сотир Цацаров се опита да обясни в понеделник липсата на резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Какво показват фактите. Цацаров е на поста си от началото на 2013 г. Към този момент корупцията на властта  се разследва от създадено година по-рано специализирано звено, в което влизат служители на ДАНС, ГДБОП и следователи от Софийска градска прокуратура, ръководени от Роман Василев. През пролетта на 2013 г. кабинетът "Орешарски" прехвърля ГДБОП в ДАНС, като работата по антикорупцията е възложена на директора на териториалното звено на агенцията в Пловдив Димитър Влахов. Между другото при сливането на двете структури оперативните дела за корупция са иззети от държавното обвинение, където са задържани за няколко месеца (разбирай прочетени).

През февруари 2015 г. ГДБОП е извадено от  ДАНС. След няма и два месеца с инструкция, написана от главния прокурор Цацаров, е създадено Специализирано звено "Антикорупция", в което влизат служители на МВР, агенти на ДАНС, следователи и прокурори. Начинът на взаимодействие и критериите за подбор се определят от прокуратурата, а всички служители в звеното са подчинени на Цацаров, а не на началниците си (в МВР и ДАНС). За звеното пряко отговоря избран от Цацаров негов заместник. Кои са работещите магистрати в него, каква е структурата му и дори кой е зам. главният прокурор, който го ръководи, е тайна. Накратко - откакто Цацаров е главен прокурор, ГДБОП не е имала мандат да се занимава с корупцията по високите етажи по властта. А тези дела, доколкото ги има, се контролират от Цацаров.

ГДБОП със сигурност има своите грехове, но не този. Нещо повече - над една година работата на БОП е блокирана заради безумните инструкции, издадени от главния прокурор и заместниците му. Със заповеди те дописват закона и определят по кои дела може да работи ГДБОП и по кои не. На служителите им е забранено да работят по случаи, които не отговарят на формалното определение в Наказателния кодекс за организирана престъпна група (структурирано трайно сдружение на три или повече лица. Така дори и ГДБОП хипотетично да отговаря за борбата с корупцията, нямаше как да отвори разработка, ако министър например директно е взел подкуп, за да уреди обществена поръчка.

И друго -  от една година, отново след разпореждане на ръководството на държавното обвинение, в ГДБОП има перманентно прокурорско присъствие. Всеки месец, всяка оперативна разработка е щателно прочитана и проверявана от прокурор. Де факто ръководството на държавното обвинение и определя правилата, и контролира как работи службата.

Ако трябва да илюстрираме тезата на главния прокурор - в ресторанта не се предлага риба, защото от месарницата не били я доставили. А иначе всички рибари работят за главния готвач.


Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2016/02/29/2714750_borbata_s_korupciiata_po_cacarov/

Публикувана в Подземия

Бойко Борисов се снима с метла на чистачка от летището и обяви, че ще измете корупцията в държавата. Преди това премиерът спря обществени поръчки за около един милиард лева, които бяха предназначени за определени кръгове от обръчите на фирми от ДПС. Два дни след това самият Борисов обяви, че срещу него се готви покушение, и завърши медийния си образ на борец срещу корупцията. От формална гледна точка той се държа напълно професионално. От гледна точка на иронията бих попитал реторично следното: Ако Бойко Борисов е спрял поръчките, кой, по дяволите, го е поръчал?

Изглежда, че хората не вярват много на чистите премиерски намерения за борба с корупцията, защото във Фейсбук се появи следният остроумен виц: Клиент в ресторант маха с ръка към сервитьора и казва: „Господине, кога ще ми вземете поръчката?“. Сервитьорът му отговаря хладнокръвно: „Съжалявам, но Бойко Борисов спря всички поръчки“. Появата на виц може да говори много повече за едно управление, но извън кръга на шегата е интересно да се опитаме да анализираме това, което се случва в държавата. Очевидно е, че Борисов се опитва да се еманципира от връзките си, които му позволиха да стигне до върха на политиката и да се задържи рекордно дълго там за последните 25 години.

Убеден съм, че намерението му е добро, но съм сигурен, че то няма как да бъде осъществено, и в този смисъл бих пощадил Борисов в следващите изречения. За съжаление той все повече се превръща в изкупителна жертва, и то не на олигархията, а на цялото българско общество, чийто манталитет роди този феномен. Говоря за феномена „Бойко Борисов“, защото той е такъв. Повече от ясно е, че да спре корупцията, означава да си пусне куршум в главата. Това е трагичен избор без добър край, а мнозина преди Борисов са изпадали в тази невъзможна за избор ситуация. Много добре си спомням, как през 2000 г. заедно с още няколкостотин хиляди привърженици на СДС се надявахме, че Иван Костов ще скъса с корупцията.

С един жест ще изхвърли лошите, а в СДС ще останат само добрите, начело с него, целия в бяло. Възбудата прерасна в екстаз, когато няколко месеца по-късно от СДС бяха изгонени Христо Бисеров и Йордан Цонев, а у феновете, неизкушени от професионалната политика, каквито всъщност са българските избиратели, остана усещането за ново начало. Помня, че тогава се хванах на бас с един приятел за това, че Костов ще изкара втори мандат, и разбира се, го загубих. За голяма моя изненада се оказа, че въпросните фенове и избиратели, които са повярвали на това, че Костов се чисти, са доста по-малък процент от българското население и активната част, която гласува.

Спомням си моя ентусиазъм тогава. Не познавах политиката отвътре, нито хората, които я правеха, и си мислех, че с едно изречение пред телевизията Костов ще направи чудеса и ще заличи впечатлението за собствената си корумпираност. Тогава все още наивно мислех, че той е от добрите, чиято мисия лошите искат да саботират на всяка цена.

Реалността, разбира се, се оказа съвсем различна. За да се добере до властта и да остане в нея, Костов се беше оплел в такава фундаментална корупция, че надеждата за промяна изглеждаше като проява на пълна глупост. Сега мога да кажа, че не само е изглеждала, а си беше глупост.

Казвам го, за да си спомним за опита, който имаме, а не за да съдим предварително Бойко Борисов, който със сигурност има чисти намерения. Употребявам израза „със сигурност“ не защото вярвам в неговите идеали, а защото виждам, че е в безизходица. Той оцеля прекалено дълго в политиката, без да направи нито един собствен принос за общото благо, каквато е крайната цел на тази професия, подгизна до уши в зависимост и отношения с нечисти хора, които няма как да заличи с метлата на чистачките от летището, плод на бездарното въображение на собствените му пиари.

По ирония на съдбата Борисов ще има честта да бъде и трагичен герой. До онзи ден той бе любимец на по-голямата част от българския народ, Ангела Меркел и Юнкер, а цели „три папи“ го галиха по главата. Получи световна слава, дето се вика, и то само и единствено защото е българин. Без никаква принадена стойност, като левия крак на Стоичков, да речем. В последните 15 години Борисов изживя пубертетската мечта на милиони българи - да бъде някой, без да е никой.

Без усилия, без жертви и без особени вътрешни и външни съпротивления. От гледна точка на прехода дотук, той е неговият абсолютен галеник. Просто даде три интервюта за Би Ти Ви и „24 часа“ преди 15 години и се превърна в най-успешния политик на новото време, разбира се, след ментора си Ахмед Доган.

Сега обаче идва ред да се плаща сметката на този сладък живот и това не е повод за злорадство. Борисов е в залеза си и това го прави симпатичен в моите очи. Опитът му да пребори корупцията е трогателен, защото той е един от основните двигатели на същата тази корупция. Но за съжаление този опит е с предизвестен край. За съжаление - с лош изход за самия Борисов. Мисля, че той смята, че ще оцелее политически, но ми се струва, че каузата му е обречена.

Мисля, че по-скоро би оставил добро впечатление, преди да си отиде, ако назове няколко ключови истини от тайните на българската политика. Разбира се, поднесени премерено така, че да не го убият. По ирония на съдбата днес му се връща онова, което го вкара в голямата политика, а именно - да назовава нещата със собствените им имена.

Нали всички си спомняте онази реплика за целофана и онова, което смърди под него. Е, сега Бойко Борисов е в позицията на същото вещество, опаковано в целофан, което издава все по-непоносима миризма. Струва ми се, че единственото, което може да го спаси, е да си отвори устата и да разкаже на всички ни онова, което бездруго подозираме. Да бъде нещо като вътрешен човек на българския преход, защото участва в голямата игра от 16 години. Това наистина би го превърнало в герой, макар че би прекратило моментално политическата му кариера.

За лично мое съжаление знам от опита с Костов и с други известни и влиятелни хора, че това е утопия. Ако можеха да говорят това, което на нас ни се искаше да чуем, нямаше да са на позициите, заради които очакваме техните думи. Щяха просто да са обикновени хора, които просто не ни интересуват.

Ето защо мисля, че Борисов е обречен в обявената от него самия борба с корупцията, което предизвиква известно съчувствие у мен. Не защото е корумпиран, а защото е беззащитен в мрежите, които сам изплете, за да стигне до върха.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/borisov-se-prevryshta-v-izkupitelna-zhertva-na-bylgarskoto-obshtestvo-koeto-go-syzdade

Публикувана в Гледища

Дела срещу министри, депутати и срещу Бойко Борисов се използват за политически рекет.

Технологията на “прокуратурата-бухалка” е лично контролирана от Сотир Цацаров чрез специална “шпицкоманда” от 5-6 следователи в Софийското следствие. При тях отиват всички важни дела за политическа корупция и престъпления във висшите сфери на властта. Делата се водят срещу неизвестни извършители и стоят на трупчета, но се възобновяват когато трябва да се окаже политически натиск. Последният пример е около съдебната реформа. Има и дело срещу Бойко Борисов заведено още докато е бил кмет, което е било възобновено, за да се “опраска” реформата. Целият процес се контролира лично от Сотир Цацаров, на когото се отчитат пряко тези дела. Прокурорите не трябва да решават по вътрешното си убеждение, а съгласно нарежданията и инструкциите на главния прокурор. В противен случай биват “опрасквани” – намаляват им заплатата, завеждат им дисциплинарки и ги затрупват с преписки „за изпотяване”.

Бойко Атанасов е раследващ магистрат в Столичната следствена служба. Името му се появи в общественото пространство за пръв път, когато той и трима негови колеги осветлиха корупционните практики на тогавашния началник на Четвърта следствена служба в столицата – Христо Станчев. Той беше арестуван на 29 декември 2004 година при получаване на подкуп от 4500 евро и 1000 лв., за да замете разследвания срещу бизнесмен. Преди задържането на Станчев четирима следователи, сред които и Бойко Атанасова сезират за корупцията директора на Столичното следствие, който към онзи момент се казва Сергей Стойчев. Изпращат сигнал и до ВСС. Той съдържа информация за осем конкретни злоупотреби на Станчев по следствените дела. След сигнала животът им е превърнат в ад. ПРЕЗ 2011 година Атанасов разследва първата успешно осъдена от СГС организирана престъпна група – Недосегаемите. Въпреки че е с доказан опит в борбата с корупцията, когато кандидатства за поста административен ръководител на СРП и СГП, очаквано за всички, Атанасов не печели конкурса.

След съдиите и адвокатите, които застанаха зад съдебната реформа, това е първият глас от структурата на прокуратурата, който счупва омертата и казва “Царят е гол”. Ще го последват ли и други, в очакване на европейския борд над всесилния Цацаров? Или Атанасов на свой ред ще бъде опраскан, а другите ще наведат глави?

Бойко Атанасов: Значи, разпределението на делата в Софийска градска прокуратура става по съмнителен за Закона начин, с който са нарушени правата, правомощията на всички работещи следователи. Създадени са три сектора: Един сектор от 6-7 следователи, които се явяват нещо като шпицкоманда, на които се дават всички дела, които са свързани с икономическа и политическа корупция, престъпления извършени от служители на МВР, членове на Министерски съвет, депутати. Аз съм във “Втори сектор”,  там единствено има дадени като правомощия за разследване дела по чл. 212 ал. 5 (б.ред “За документна измама в особено големи размери”) и “Трети сектор”, който е предимно изграден и от най-много следователи, около 40, които разследват следствени поръчки. Това са делегации от страната, когато някой следовател не може да разпита свидетел от София, който е болен или възрастен, обикновено те разпитват, в единични случаи. Делата, които им се дават за разследване са не повече от две до три на година, а това, че е създадена тази шпиц-команда от 5-6 следователи, които да разследват всичките дела, които са за възлагане на целия следствен отдел означава едно: нарушени са и техните права, те са претрупани с работа, те не знаят какво работят вече, личи по вида им, по медицинските, които представят непрекъснато, по ефективността им – те нямат такава. Това е така нареченият отдел, създаден от Петьо Еврото. Той работеше заедно с неговия брат, по това време командирован, доколкото ми е известно, сега е титуляр в Софийска градска прокуратура и си работят заедно. Приятелката му, която също е следовател в този сектор, Първи сектор, Антонова, Оля Петрова Антонова. Тя, доколкото ми беше известно, като адвокат 2004 г. 23 декември в кабинета на тогавашния зам. директор Надежда Колева, заедно с Петьо Еврото, нали, Велков Петров, ми извършиха проверка. По това време тя беше адвокат. Но въпреки това беше доведена в кабинета на Надежда Колева, тогава  зам. директор, с екип от други зам. директори и ми ровиха по делата. Тогава трябваше да бъда уволнен.

- В качеството си на адвокат тя е проверявала следовател?

В качеството си на адвокат тя е присъствала и е подпомагала човека, който и е близък бил, по онова време: Петьо Велков Петров. Да.

- Какво можем да кажем за делата, които разследва така наречения “Първи отдел”?

Всички дела, които попадат в ресурса за разследване на Следствения отдел попадат само между тези пет-шест човека. А какво попада там? Обикновено тези дела, които се образуват са срещу неизвестен извършител. Има дела срещу министри, неизвестни извършители, министри. Министър-председател. Може да има и него. По времето докато е бил кмет, може би. Това са тайни, които се използват когато наближи момента да се случат важните събития около съдебната реформа. В този момент се възобновяват тези дела. И се започва да се работи. Когато адресатите, неизвестните извършители, в кавички, разберат, че биват разследвани, променят политическите си възгледи, за да не се случи съдебната реформа, делата биват спирани. Това е една малка, мръсна истина, която съществува към днешния момент в прокуратурата. То не е само в следствения отдел, който е и в този сектор, а то е в прокуратурата. Както на всички е известно, прокуратурата е йерархична структура и тя се ръководи от главния прокурор. Всичките тези дела пряко се отчитат само и единствено на него. Защо? Защото не трябва да се решават делата съгласно вътрешното убеждение, а съгласно заповедите и инструкциите, които се дават по глава 6 от Закона за съдебната власт. Това е най-страшното. В противен случай всичките тези хора, които работят по тези дела, а това са преимуществено прокурори, командировани от Районна прокуратура, тях ги чака връщане в Районна прокуратура и намаление на заплатата. Дисциплинарно производство, което е нещо вече обичайно в структурата. И затрупване с доклади, с преписки за изпотяване, говоря за дела от по няколко стотин тома, които трябва да се решат мигновено, а времето не позволява. Извинявам се ако съм малко по-обстоятелствен, но това са важни неща, които са свързани с работата на структурата.

- Има ли специфика на следователите, които работят в т.нар. Първи отдел?

От идването на Петьо Петров за ръководител на Следствен отдел, до момента, в който той беше такъв, тази селекция претърпя много сериозно движение. Бяха проверявани почти всички следователи, кой става, кой е податлив на влияние. Хора, на които може да им се нарежда. Който може да му се вземе делото, делото да престои известно време в кабинета на ръководителя на Следствения отдел, или на ръководителя на сектора, както е сега. И след това да му се върне. А това поне по НПК го няма. Имаме прокурор, имаме разследващ А ръководители на сектори, които не са снабдени с процесуален инструментариум да зимат делата и да ги връщат, да дават указания как да се разследва, това е грубо нарушение на закона, което се толерира от ръководството на прокуратурата досега, от г-н Цацаров, в момента.

- Защо жалите разделението на сектори в Столичното следствие?

Защото е незаконно. Всеки акт, който се извършва от разследващите, когато е нарушен принципът за случайното разпределение на делата, утре в съда може всичко да падне. И цялата тази сламена колиба, която се гради на някакви измислени правила, които не са законови, а всъщност се нарушават в порядъка, след като са дадени, дадено едно дело в нарушение на закона по новите заповеди, след това пак се нарушават заповедите и се дава по някакви измислени и неписани правила. И една каша, един хаос, добре организиран, стратегически погледнато от тези, които го консумират, за да може да ги ползва това нещо.


Източник: https://bivol.bg/boyko-atanasov-1.html

Публикувана в У нас

След като се оказа замесен в скандал, румънският главен прокурор подаде оставка, която самият той определи като "жест на отговорност и чест". Историята неизбежно води до сравнения с България. Какво показват те?

 Миналата седмица, в разгара на битката в защита (неясно от кого и от какво) на „турското робство” и „българската национална идентичност” и на фона на страстите около излъчването на нов министър на образованието, сред най-четените и коментирани новини се промъкна и едно кратко известие от чужбина. Разбира се, само в изданията, които сметнаха за нужно да го публикуват.

"Дребно" (по българските стандарти) нарушение

Главният прокурор на Румъния подаде оставка само седмица, след като името му бе публично замесено в скандални разкрития от разследване срещу друг обитател на високите етажи на властта. Румънската национална дирекция за борба срещу корупцията (орган без еквивалент в българската практика, който е част от прокуратурата, но, забележете, ръководителят му е независим от главния прокурор) поиска (и получи) сваляне на имунитета и започване на наказателно преследване срещу доскорошен вицепремиер и днешен сенатор заради злоупотреба със служебно положение - при пътуванията си той неправомерно е използвал моторизиран полицейски ескорт. По закон в Румъния право на такъв ескорт имат само президентът, премиерът и лидерите на двете камари на парламента. За министрите той се полага само в извънредни случаи, но въпросният вицепремиер го е ползвал средно пет пъти дневно в продължение на почти две години за какви ли не цели.

Този човек неправомерно осигурил същата привилегия и за главния прокурор, което двамата скрепили с протокол между ръководените от тях институции. Та именно заради съмнения, че се е възползвал от тази дребна по българските стандарти неправомерна облага, румънският главен прокурор подаде оставка. Въпреки че, както твърди, никога не е искал и не се е възползвал от такъв ескорт. И въпреки впечатляващите резултати от работата му, оценени подобаващо в излезлия дни преди това доклад на Европейската комисия за Румъния. Подаде оставка като „жест на отговорност и чест”, за да няма последици за имиджа на институцията.
Коментарите

Първите коментари под тази новина в българските издания бяха шегаджийски: „какъв балък, подава оставка за такава глупост”, „клети, глупави румънци, клатят си държавата и се дестабилизират сами, а имат толкова силна нужда от стабилност”... Следващите бяха по-сериозни: Румъния явно е вече на „светлинни години пред нас”, това вече е „цивилизационна разлика”, „а нашият главен прокурор, от чиято работа не се забелязват никакви резултати, какво чака”...

Имаше и скептични коментари, които отбелязваха, че нещата там не са толкова цветущи, че румънският главен прокурор е с 3-годишен мандат, който изтичал след само 2-3 месеца, че освен това зависи от изпълнителната власт и министъра на правосъдието (макар да е назначаван с президентски указ) и че е свързан с предишното правителство на Виктор Понта. И напомняха, че самият Понта дълго не подаваше оставка въпреки доказаното си плагиатство и въпреки че бе разследван за корупция.

Невиждано в България

Някои от забележките на скептиците имат основание. Румъния наистина не е „цъфнала и вързала”. Румънските управленци сигурно още не са прегърнали масово цивилизования европейски и световен стандарт, при който подаваш оставка и при най-малкото съмнение, че си нарушил принципите на закона или на морала. И все пак тази оставка се случи, което е и първата разлика между двете съседни страни. В България подобни жестове на „отговорност и чест” няма, въпреки изобилието от поводи. Както „дребни”, като например правителствен самолет да вози футболни отбори на приятелски мач или пък поставянето и снемането на държавна охрана по неясни критерии, така и далеч по-сериозни примери за съвсем основателни съмнения за използване на институциите за частни интереси, превишаване на правомощия и потъпкване разделението на властите. Достатъчно е да припомним само няколко случая като например „Ало, Ваньо”, „Ти си го избра”, „Костинброд”, КТБ, „Яневагейт”...

Колкото до аргумента със статута на румънския главен прокурор, той е валиден с по-голяма сила в обратната посока. Което пък ни отвежда до втората разлика между двете страни.

На румънския главен прокурор не само може да му се иска оставката. Него има кой да го контролира (за разлика от България, където „над главния прокурор е само Бог”). И въобще: в Румъния има кой да разследва управляващите, при това без да зависи от тях. И не просто да ги разследва, а дори да доказва провиненията им и да „ги хваща”. Ето само няколко примера, за които научихме едновременно с новината за оставката на главния прокурор. Същия ден румънски съдия бе осъден на 22 години затвор (плюс конфискация на пари и луксозен автомобил) за това, че е взел подкуп, за да издаде благоприятни съдебни решения по няколко дела за фалит на компании на един от най-богатите бизнесмени в Румъния. Заедно с него бяха осъдени още трима съдии. Подкупилият ги през декември 2013 бизнесмен също е осъден - на 4 години и 4 месеца затвор. Мимоходом да споменем, че след ареста на съдиите адвокатът на бизнесмена се хвърлил под влак.

За колко такива истории в България се сещате? Тук прокуратурата проверява сама себе си. Управляващи се проверяват само след като паднат от власт, но последствия така или иначе няма. Никога нищо не се доказва - независимо, че често пъти нещата се виждат или чуват съвсем ясно. Това е правилото, от което практиката не предлага нито едно изключение.
 Тази разлика е описана ясно в докладите на Европейската комисия. За Румъния (за пореден път) тя посочи: „През последната година станахме свидетели на професионализъм, ангажираност и добри резултати на съдебната система и на специализираната прокуратура за борба срещу корупцията, бяха въведени реформи”. Какво писа и за пореден път не написа за България - вече знаете.

Третата разлика

И още нещо беше казано от Брюксел покрай този доклад: "През последната година Румъния и румънският народ демонстрираха готовността си да се борят срещу корупцията и да защитават независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации показаха колко важни са тези въпроси за румънските граждани”. Тези думи визират протестите от есента на миналата година, които под лозунга „Корупцията убива” принудиха Виктор Понта да подаде оставка. И показаха, че младите и образованите румънци поемат нещата в свои ръце.

Това е третата разлика между двете страни. Подобни признаци на пробуждане се забелязват и тук. Но те остават нечути. А и за преобладаващата част от българското общество „тези въпроси” очевидно не са толкова важни. Във всеки случай не толкова важни, колкото например дискусията кога точно ще се изучават Паисий и Балканджи Йово.

Румъния, разбира се, още не е „на светлинни години пред нас”. Но румънците са стъпили на верния път. И вече започват да се губят от погледите ни в далечината.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F/a-19032900

Публикувана в Гледища

Младежите не спестиха нищо на министър-председателя – нито въпроси за корупцията, нито за връзките му с медийния бос.
Българите в Лондон не спестиха неудобните въпроси към Бойко Борисов на нарочната им среща в сряда вечерта. Дори за връзките на министър-председателя с медийния бос Делян Пеевски. „Кво чакате, бе!? Реформи ли“?! С тази смесица от приятелски поздрав и типично поведение от 90-те премиерът прекрачи прага българското посолство в английската столица в сряда вечерта.

„Поздравът“ бе отправен към десетки младежи, които чакаха да влязат в дипломатическата мисия за среща с българския министър-председател.

На последните парламентарни избори през 2014 г. ГЕРБ получи в Лондон голяма подкрепа - от 8088 действителни бюлетини в британската столица, 52.51% бяха за партията на Борисов. Затова той си мислеше, че както и да се държи, тук всичко минава. Като в България...

Оказа се, че не е точно така.

Още преди Борисов да се появи на трибуната, заедно с министрите Даниел Митов и Екатерина Захариева и с посланика в Лондон Константин Димитров, беше ясно, че срещата с българската общественост няма да мине по очаквания ред. Почти 80% от присъстващите бяха млади хора, предимно студенти, които се бяха приготвили да не спестят нищо на министър-председателя.

В България обикновено си спестяваме много неща към управниците на подобен тип мероприятия - дали от страх за работното място, дали от някакви проверки, но тук - на Острова, политическата култура е доста по-различна. Британците изискват от политиците си, които са избрали, да изпълняват обещанията си и им държат постоянно сметка за това.

Правителството „Борисов - 2" дойде на власт с обещанията за бързи реформи. Най-вече за радикална съдебна реформа, която да съсече корупцията по високите етажи на властта. Такива са очакванията и на Европейската комисия, а е видно в последния мониторингов доклад, че нищо от това не се изпълнява. Такива са очакванията и на избирателите, а от срещата на Борисов с тях в Лондон бе видно, че и те не са никак доволни...

За належащите реформи в други важни сектори - образование, здравеопазване, сигурност, е излишно да говорим. Резултатите са видими.

На практика реформи няма - близо година и половина от този мандат бяха изгубени в семейните драми на управляващата коалиция.

Но да се върнем на срещата в посолството.

Много е лесно казионните медии, присъствали на мероприятието, да обърнат внимание на един момент още от самото начало на сбирката - жена, видимо на средна възраст и с отличителен говорен дефект, излезе и с истеричен тон започна да обвинява Борисов, че е продал България със спирането на проекта за газопровода „Южен поток".

„Вие продадохте България, г-н Борисов, защото спряхте „Южен поток", от който страната щеше да има приходи по 400 млн. долара годишно! Вие ни продадохте!", неистово крещеше жената.

Очевидно бе, че не толкова думите й, а това, че има говорен дефект изнерви аудиторията. В типичния си стил обаче Борисов заяви: "Може ли да си махнеш листчето и да се опиташ да го кажеш. Защото аз ще ви отговоря, без да го чета".

И започна с редовните си лакърдии за „Големия шлем", за ескалацията на разходите, за това, че не бил изгоден проект...

Все оправдания, които много често самият Борисов самоопровергава, твърдейки, че „Южен поток" е важен и изгоден за България проект. Само че както обикновено - говори както му изнася и според аудиторията.

Добре поне, че не ни занимава този път с газовите хъбчета.

Само че когато му бе зададен въпросът дали „Южен поток" е също толкова неизгоден за страни като Унгария, Австрия, Италия и Гърция, колкото за България, Борисов не знаеше какво да отговори. Както не знаеше какво да отговори и на въпроса дали проектът е спрян заради външен натиск.

Казионните медии, които присъстваха на събитието, ще ви спестят и други въпроси на присъстващите на срещата: за несъстоялата се съдебна реформа, за корупцията, за връзките на Борисов с Пеевски, за това, че до момента не е станало ясно каква позиция има България по сделката между Великобритания и ЕС за спирането на социалните помощи, за това, че съществува видима дискриминация за имащите право на глас на референдума за членството на Обединеното кралство в ЕС и че гражданите на Съюза се третират по различен начин - тези от Малта, Кипър и Ирландия ще могат да гласуват, а останалите - не...

Трябваше да минат месеци мълчание, за да разберем от външния министър Даниел Митов, че България е против подобни дискриминационни мерки. Трябваше да минат месеци дипломатическа дискретност, за да разберем от посланика ни в Лондон Константин Димитров, че са правили проверки за това, защо едни ще могат да гласуват на референдума, а други - не... В официални изявления обаче всичко това липсва. На маса може да си говорим много, може да возим Камерън с джипката и да го водим по механи, но за важните неща не се говори, поне не се говори публично, за да стане ясно каква позиция имаме.

"Сега започват преговорите с Великобритания и по отношение на социалните плащания, и по отношение на референдума", увери министър Митов.

Как сега започвали, след като вече две седмици Камерън води усилени преговори с Брюксел и е на прага на сделка, а срещата на върха на ЕС чука на вратата, може би само министър Митов може да отговори на подобна постановка.

"Кога ще ги стигнем румънците, г-н Борисов?" - пита глас от публиката.

"В кое да ги стигнем?" - отговаря му се с въпрос.

"Поне в борбата с корупцията кога ще ги стигнем?" - следва уточняващ въпрос.

Борисов дава думата на Екатерина Захариева.

"Ще представим план за изпълнение препоръките на Европейската комисия от мониторинговия доклад за съдебната реформа. Трябва да вземем конкретни законодателни мерки в кратък срок", увери министър Захариева.

Е, какво прави правителството година и половина, че сега на бегом се правят законодателни промени, за да се отговори на критиките в евродоклада, така и не стана ясно.

След като страстите на срещата се поуспокоиха, започнаха въпроси и за бежанците.

"Нашето предложение и това, което сме се разбрали като политика да водим, е да не се търси решение за една или друга страна. Това, което правят седем страни в Европа, да се заграждат, това не е решение. Напротив, това е отстъпление от най-важните ценности, които е придобил ЕС" - заяви Борисов по отношение на мерките, които взима България за спиране на мигрантския поток.

"Вярно ли е, че бежанец получава по 600 лева от държавата месечно?" - попита един от присъстващите.

"Не е вярно. Няма такава разкладка" - отговори той. А каква разкладка има - не стана ясно.

"Защо продължавате да поддържате бизнеса на Делян Пеевски? Имате ли някакви общи интереси с него?" - попита друг от присъстващите.

"Не е вярно, това са абсурдни неща" - смотолеви все по-изнервеният Борисов.

"Да бе, как да не е вярно" - репликира го глас от публиката.

"Какво мислите за инициативата на "Шоуто на Слави" за референдума?" - пита студент, дошъл от Кеймбридж.

"Каква е тази инициатива?" - в типичния си стил отговори Борисов и поясни, че не е чел шестте точки, за които екипът на Трифонов събират подписи за свикване на референдум за промяна на избирателната система.

Борисов коментира отдавна познатата причина да е в обтегнати отношения с Трифонов - докато бил кмет на София, не позволил на шоумена да строи в градинка до хотел "Кемпински". "Иначе преди това бяхме първи приятели. През вечер беше при мен в Банкя."

Почнаха саркастични въпроси и защо се бави номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Отговорът беше познат - имало време до края на март, докогато се внасят номинациите. Така се правело, защото този, който бърза, накрая не го избират.

"Ама ние безнадеждно закъсняваме с тази номинация, г-н Борисов. И вие ще носите отговорност за това" - беше репликата от залата.

"Това не е вярно. Не забравяйте, че точно моето правителство одобри кандидатурата на г-жа Бокова за шеф на ЮНЕСКО" - каза премиерът.

Добре, че по едно време се намеси и посланикът Константин Димитров, за да въведе някакъв ред, усещайки, че обстановката става взривоопасна.

В крайна сметка имаме поне новина от цялата среща - Борисов обеща до 2018 година да бъде завършено електронното правителство, за да може административното обслужване на българите в чужбина да става бързо и евтино.

Ще дочакаме ли 2018 г. обаче електронно правителство? Или пак ще задаваме същите въпроси на същите срещи.

Дано поне има някакъв смисъл от участието на Борисов, Митов и Захариева в глобална конференция в помощ на пострадалите от конфликта в Сирия, която ще се проведе в Лондон днес. Във вторник вечерта по време на официалния прием за ръководителите на делегациите премиерът е успял да разговаря с американския държавен секретар Джон Кери, с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и с британския си колега Дейвид Камерън.

Защото срещата с българската общност в Лондон се оказа неуспешен пиар ход и крушение - и като организация, и като очаквани резултати от страна на посолството и на хората, които я организираха.

От изборния триумф през 2014 г. в Лондон досега изтече много вода. Търпението се изчерпва. Чакат се обещаните реформи..

 

Източник: http://big5.bg/skandal/blgarite-v-london-km-bojko-kazhi-za-peevski!.html

Публикувана в У нас

Детето чудо в политиката – така го величаят привържениците му, а противниците обясняват неговия възход с най-тесните му връзки с политическата мафия. Делян Пеевски е най-скандалната фигура в българската политика и вече привлече вниманието на Брюксел – пише в кореспонденция от София за сп. Шпигел германският журналист на свободна практика Франк Щир.

„Най-желаният ерген в българския парламент“ – така го наричат някои, с ирония, разбира се. Масивният, двуметров мъж едва ли отговаря на съвременния идеал за красота. Освен това 35-годишният депутат от партията на българските турци – Движение за права и свободи (ДПС), е една от най-противоречивите личности в публичния живот на България.

Ако хвърлим един бърз поглед върху кариерата на Делян Пеевски през последните петнадесет години, ще видим, че тя издава твърде много за състоянието и механизмите на българската демокрация и пазарно стопанство. Във всички случаи неговата кариера обяснява далеч повече неща, отколкото необвързващите доклади на Европейската комисия за преборването на корупцията и престъпността.
Каква е неговата история

На 21 години и без завършено образование, избраният за премиер и бивш цар Симеон Сакскобурготски го назначава за парламентарен секретар по транспорта. Без всякаква професионална квалификация той оглавява борда на Варненското пристанище – най-голямото в България.
Четири години по-късно Пеевски още не е завършил юридическото си образование, а премиерът социалист Сергей Станишев назначава детето чудо за заместник-министър в тогавашното Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Както никой друг Пеевски олицетворява олигархичната система на клиентелизма.
За възхода му значителен принос изиграва майка му Ирена Кръстева. През лятото на 2007 г. тя изненадващо купува всекидневниците “Телеграф” и “Монитор”, както и седмичника “Политика”. При това като бивша шефка на държавния тотализатор тя всъщност няма как да разполага нито със стартов капитал, нито с ноу-хау за изграждане на медиен концерн. Днес нейната империя е сред водещите медийни концерни в страната. Всички тези издания са далеч от журналистическата етика. Делян Пеевски дълго отричаше да има нещо общо с вестниците на майка си. Редактори обаче твърдят, че точно той дава указания кой да бъде щаден и кой да е атакуван.
Видимата част на огромния айсберг на корупцията
Още след влизането си в парламента през 2009 г. от квотата на ДПС, Пеевски вече е за трети последователен път народен представител. Когато на 14 юни 2013 г. парламентарното мнозинство от БСП и ДПС го избира за шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), това отприщва най-голямата протестна вълна в новата история на страната. Само след ден парламентът оттегля решението си.

Кой и защо е предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС? И до днес този въпрос не е изяснен напълно. В провокаторска демонстрация на сила срещу противниците й на 30 април 2015 г. Ирена Кръстева подаде в патентната служба искане да бъде защитена марката „Кой“. Противниците на Пеевски често и с удоволствие задават въпроса „Кой“.
Излезлият от активната политика основател на ДПС Ахмед Доган с право може да се нарече политическия баща на Пеевски. „Аз съм този, който разпределя баницата“ – казва Доган на предизборен митинг през пролетта на 2009-та година.

За финансовия покровител на медийната група на мама се посочва собственика на КТБ Цветан Василев. Пеевски и Василев бяха неразделен впряг до пролетта на 2014 г., когато се стигна до разрив между двамата. Няколко месеца по-късно банката КТБ на Василев трябваше да обяви фалит. „Делян Пеевски просто е един от инструментите, използван от политическата мафия, за да изнудва българския бизнес“ – казва за бившия си приятел Цветан Василев. Това е видимата част на огромния айсберг на корупцията.
Изкупуване на предприятия с голям размах

Преди да банкрутира, Василев купуваше предприятие след предприятие, сега Делян Пеевски върви по стъпките му. След като през август 2015 г. майка му го направи собственик на половината от дяловете на медийната си империя, той бързо напазарува една телевизия, две цигарени фабрики, тв сграда, фабрика за торф и верига за електроника. Парите за шопинга биха могли да дойдат само от банка, от големи обществени поръчки или от нелегален трафик, подозира Иво Прокопиев, издател на вестника за икономика „Капитал“. „Такива покупки само за месец – няма такъв бизнес план“, казва Прокопиев, който е един от основните мишени на медиите на Пеевски.
От години Делян Пеевски се движи из София с тежка охрана и конвой от луксозни автомобили. Пред Сметната палата обаче е обявил само една малка къща, два апартамента, скромни спестявания от 30 000 евро и „Опел“, купен на старо за 500 евро.

Проверка? Прокуратурата поглежда към Пеевски

През пролетта на 2015 г. правозащитници настояха главният прокурор Сотир Цацаров да нареди проверка на имотното състояние на Пеевски. Цацаров обаче, за когото се твърди, че е близък с Пеевски, не съзря повод за това. Пеевски не възразява – той нямал абсолютно нищо против да отворят сейфовете му. „Толкова често са ме проверявали, да ме проверяват, колкото искат. Няма друг човек в държавата, който да е проверяван по-често от мен“, заяви той миналия април пред в. „24 часа“. По възрастови причини не би могъл да е този, за какъвто мнозина го смятали. В периода на голямата приватизация 1997–1999 г. бил непълнолетен. Точно тогава се формираха икономическите обръчи. Къде е днес тази клика, която я наричаме задкулисие, защото според справедливото чувство на българските граждани, приватизацията не се извърши коректно. Къде са тези играчи? С тях никой не се занимава.
Ето че сега Европейската комисия има да задава няколко въпроса на Пеевски. Междувременно тя е на мнение, че в прокуратурата в София трябва да се изпратят международни наблюдатели.


Източник: http://www.memoriabg.com/2016/01/31/peevski-aisbergut-na-korupciata-v-bulgaria/

Публикувана в Подземия

Икономиката ни остава на първо място по корупция и на последно по икономическа свобода в ЕС, коментира пред BIG5.BG експертът Румен Гълъбинов.
Със счетоводни трикове и гимнастики отново ще се замаже положението на финасите в държавата. Не е ясно колко са дълговете на общините и чакаме новия регистър на Министерство на финансите. Инвестициите са нож с две остриета. Първо се хвалим, че сме привлекли бизнес инвеститори, а след това тези бизнесмени ни критикуват за корумпираната среда, в която бизнесът им не може да се развива.

По думите му бизнес климатът се влошава, отчита се реален ръст на безработицата и има силен спад на кредитирането. Това в момента е картината в България, а трябва да се прибави, че реално инвестициите също се наредиха в групата на намаляващите. Икономиката на България е в застой и основна пречка за развитието на бизнеса е несигурната среда. Инвеститорите постоянно се оплакват от корупция и непрозрачни обществени поръчки.

Сигналът на бизнесмена Ян Аронов, който се оплака за сделката с „Химко", предизвика нова вълна на анализи за реалната бизнес ситуация у нас, а не за онази, в която ни убеждават управляващите. Представители на търговски камари в България с открито писмо заявяват, че реформи не се случват и това води до неувереност от страна на инвеститорите.

„Липсата на реформи понижава желанието за инвестиции в България. Чуждият бизнес у нас призова за реформи и борба с корупцията. Икономиката ни остава на първо място по корупция и на последно място по икономическа свобода в ЕС", обясни Гълъбинов. Според него икономиката на България се маргинализира, а това следствие от отнемането на икономически възможности поради корупция и липса на прозрачност.

„Маргиналността създава друга среда, в която протичат процеси на курпулентност и криминализация. Превенцията и контролът са ограничени и слабо ефективни. Маргинализиращата се икономика у нас води до дълбока неустойчивост и спира развиването на предприемачеството", обясни бившият зам.-шеф на КФН.

„Държавният бюджет е на дефицит, като имаме спад на държавния фискален резерв и увеличение на държавния дълг. Няма ръст на преки чужди инвестиции, а отчетеният ръст е счетоводно пресметнат от дълг на „Лукойл“. Еврофондовете са финансирали вече над 75% от капиталовите разходи и над 25% от инвестициите в икономиката ни, която продължава да расте главно благодарение на европрограмите и еврозаемите. Имаме хронични дефицити в НОИ, НЗОК, общинските бюджети, енергетиката и транспорта", категоричен Гълъбинов.


Източник: http://big5.bg/ikonomika/finansi/ss-schetovodni-gimnastiki-prikrivat-istinata-za-chuzhdite-investiczii.html

Публикувана в Бизнес

Анонимните сигнали и медийните публикации са сред основните способи, с които Националното бюро за предотвратяване на корупцията (НБПК) ще проверява около 10 000 български политици, високопоставени държавни служители и местната власт.

Това става ясно от проект на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности и мотивите към него, които са публикувани за обществено обсъждане, предаде репортер на БГНЕС.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3