Валери Симеонов цопна нова тухла в блатото ни и сега ще следим кой, колко е бил опръскан. Вицето, освободен от тежестта на портфейл – като волна пролетна птичка, ражда идея след идея – дори може би нощно време си ги записва на листче, за да не забрави до сутринта.

 

Някои от идеите му са по-скоро полезни, други – смешновати, трети – направо вредни. От третия вид е най-новият му полет на законотворческата мисъл, а именно - да премахне забраната за тютюнопушене в заведенията, като се върне старото положение на установяване на обособени помещения, където клиентите ще си димят на воля. Зашеметяващо и чудовищно, защото не само идеята потриса, а и мотивите на дълбокоуважаемия от всички ни патриот.

 

Всъщност, най-лесно е да заподозрем, че предвид на задаващите се зад ъгъла евро и местни избори през 2019 година, се е задействал пословичният хъс към популизъм, характерен за всички националисти, патриоти и т.н. У някои сред тях той вероятно е закодиран дълбоко в подсъзнанието и те ръководени от своя могъщ „Аз“ изригват популистки вълни несъзнателно.

 

Това е едно от обясненията за неочакваната хрумка на Симеонов да разбие на пух и прах установилото се – след нелеки битки, равновесие между пушачи и непушачи, делящи една кръчма. Тъкмо тези с цигарите се примириха, че трябва да ходят повънка, за да дръпнат по един фас и се появи В. С., който – както по-горе съобщихме, цопна тухлата в блатото. И то със зашеметяващото уточнение, че той бил непушач, затова не би следвало да търсим личен интерес. Да, ама премиерът му и негов по-голям коалиционен партньор е пушач и може би той му е наредил да започне ударната кампания? Тъпо звучи, нали? Толкова тъпо обаче, колкото и обяснението на Симеонов, че той не пушел.

 

Всичко било в името на бизнеса, казва вицепремиерът. Леле, вече си представяме огромният скок на оборотите, след като в заведенията – в специални затворени помещения, започне да се пуши и тези с цигарите вместо да си губят времето навън, нагъват кебапчета, пият ракия и други, а парите текат към касата. В следствие икономическият ни ръст удря 5-6 %, а Симеонов се къпе в ласкавите лъчи на прожекторите.

 

Да, ама не, както често размахваше пръст Петко Бочаров, мир на праха му. Първо, то и в момента предприемчивите собственици на заведения са изградили „обособени помещения“, тип зимни градини, където уютно настаняват пушачите. Това не е особено законно, защото така подлагат персонала на заведението на отровното въздействие.

 

Второ, ако Симеонов си представя една голяма кръчма, разделена на две от стъклена преграда, като в едната половина се пуши, а в другата не, то трябва да си припомни, че това бе един голям провал, защото вонята на цигари пак отиваше навсякъде. Това му го припомниха в светкавична реакция туроператорите (сиреч част от бизнеса, за който той се е загрижил), изразявайки категоричната си позиция против вицепремиерските идеи. Това е фундаментална промяна в здравния закон, която не може да стане заради една хрумка.

 

Трето, самоубийственият мотив, че то и сега се пушело, затова по-добре да си се узакони и регламентира. Уважаеми г-н Симеонов, ако един провал на държавните институции, демонстриращи немощ и безсилие да се справят със заведенията нарушители, по вашата логика трябва да доведе да промяна в закона, с която се премахва дадената забрана, то къде отива държавата? Само от това признание следва да се случат няколко оставки в МС, включително и вашата.

 

Ами по тая логика – с мисъл за бизнеса, защо не легализирате коката, амфетките, дизайнерската дрога, марихуаната и т.н. Знаете ли какви тълпи от немски, английски, скандинавски и други кретени ще се юрнат към страната ни и ще започнат да консумират и от време на време да ни бият. Икономическият ръст ще отиде към 10-15 на сто. Нужна е само промяна в Наказателния кодекс, каквато предлагате в закона, регламентиращ пушенето. Елементарно за вас.

 

По странната ви логика, ако всичко което искате, се случи, картинката ще е следната – в една кръчма, или дискотека, или к’вото щете там, музиката (която е за всички) спира в 23, за да не пречи, но бизнесът пак ще си върви, защото може да се пуши на воля. Без коментар.

 

Все пак остава ви немалък шанс – доразработете теорията на Дарвин за видовете и пуснете преработено и допълнено издание на великата му книга “Произход на видовете чрез естествения отбор”. Трябва само да се опрете на твърдението на Дарвин, че „Наследените изменения възникват в резултат на изменчивост. Рядко два индивида са абсолютно еднакви. Някои от наследствените изменения могат да дадат преимущества на индивида, който ги притежава. В друг случай могат да бъдат вредни. В трети изменения не са нито полезни, нито вредни. Възникналите изменения могат да се предават в поколенията“ и въз основа на него да се опитате да докажете, че въпросните наследствени изменения всъщност засягат пушенето. Така ще може да обосновете теорията си, че дадени хора се раждат пушачи. След това всичко ще ви е много по-лесно. Може и някой Нобел да вземете.

 

Но най-добре е да се обърнем с молба към министър-председателя, който умее да се справя с всякакви кризисни ситуации, а вие сте точно такава в момента. Г-н премиер, намерете му портфейл на вицепремиера Симеонов. Формулирайте нещо – дигитализация, демокрация, демография, електронно гласуване, нова декада на ромското включване или може би изключване (все пак е патриот) и пр. Така ще се канализира огромната му енергия и ще спре да хвърля тухли в блатото.

 

Нали целта на всички управленци е благоденствието на народа…

Публикувана в Гледища

Това е дефиницията на „дезинформация“:

 

„Невярна, неточна или подвеждаща информация, предназначена, представена и оповестявана с цел печалба или умишлена вреда на обществото. Това може да застраши демократичните процеси и ценности и да навреди конкретно на редица области, например здравеопазване, наука, образование и финанси“.

 

Формулирана е в доклад, плод на няколкомесечна работа от експертна група на ВИСОКО РАВНИЩЕ, създадена от българката Мария Габриел, в момента еврокомисар.

 

Обхвана ме леко неудобство. Личното ми мнение е, че цитирания по-горе текст може да го създаде всеки средно интелигентен наш съвременик, като кръгът е много широк – от ученик в горен крас, през студент, стажант журналист и т.н. Без да е необходимо да е на ВИСОКО РАВНИЩЕ и нещо особено важно – напълно безплатно. Защото въпросната група едва ли е работила заради лъчезарната усмивка на г-жа Габриел.

 

Да не говорим, че високите експерти са изпълнили 50 % от заданието – справили са се само с дезинформацията, а фалшивите новини са си ги оставили за по-натам. Дали пък защото усещат, че са обречени на неуспех...

 

А по същото време из родния нет – чрез една социална мрежа на високо равнище, гръмна следният величествен “fake” – „Няма връщане назад! На 18 септември тази година 60 000 младежи влизат в казармата…“ Това е заглавието, текстът няма никакво значение, тъй като той възпроизвежда самото заглавие с леки интерпретации. Сайтът, изфабрикувал въпросното нещо, също е незначителна подробност.

 

Смятате ли, че дефинирането на понятието „фалшива новина“ би спряло горното? Колкото и да е невероятно, засягайки една много чувствителна струна у всички майки и татковци, използвайки темата, въведена в обществото от твърде амбициозния воевода и военен министър Каракачанов и разчитайки на една тотално мутирала гигантска социална мрежа, тази „новина“ спокойно ще постигне своето – допълнително да наруши равновесието и устойчивостта на общественото мнение. Което знае, че, уви, от властта може да се очаква всичко.

 

А и това „няма връщане назад“ в началото на заглавието звучи толкова актуално и наложено май безвъзвратно като стил на изказ и експресия от все по-деформиращите се медии, неистово драпащи към сакралните високи трафици и тиражи.

 

Но в случая проблемът е на друго място, той отдавна е ясен, но за момента непреодолим. Така че – от скромност и желание да не се повтарям, предлагам свой текст по темата, писан преди близо година и половина. Когато бе пикът на бурята, предизвиката от „фалшивите новини“. Когато истерията бе във връхната си точка, но подхранвана предимно от субекти, които с поведението и философията си постлаха червения килим пред „фалшивата новина“:

 

За ревльовците и фалшивите новини.
В края на годината е прието – което си е доста досадно - да се правят различни обзори, обобщения, класации и пр. Затова искам да поясня, че зачеквайки темата „фалшиви новини (ФН)“ в никакъв случай не искам да я „възвеличая“ като някакво явление на отминаващата година. Но тъй като се изляха доста крокодилски сълзи по въпроса, едно мнение в повече няма да натежи в общия кюп.

 

Категорично, така наречените „фалшиви новини“ са поредната уродливост, пръкнала се в глобалната мрежа. Но както се казва – не може само хубости да носи интернетът, трябва и нещо гъгнивичко да има, ей така – за отрезвяване. Проблемът е, че част от въпросните „новини“ имат силата да нанасят сериозни щети, някои от които – глобални, затова не можем просто да ги оставим да си се търкалят като част от пейзажа.

 

Но хайде да си зададем въпроса (макар, че отговора го знаем), защо „фалшивите новини“ не се появиха преди 5-10 години. Част от днешните им създатели и тогава са тракали по клавиатурите, имало е и достатъчно поръчители, готови да плащат за това. Тролските екипи бутаха форуми или, пак там, съсипваха някоя и друга политическа и обществена репутация.

 

Но въпросните платформи не бяха подходящата среда за „фалшивите новини“ от днешно, последно поколение. Те се нуждаят от мощните социални мрежи, съществуващи в момента. Или по-точно – от превръщането на тези мрежи в най-големите медии в света.

 

Много ми се иска аз да съм първият, който открива и алармира, че Фейсбук, примерно, вече е с променена физиономия и от социална мрежа за споделяне на к’во ли не, се е изродила в огромна неконтролируема медия. Уви, доста западни анализатори и издания отдавна пишат и предупреждават за тази промяна.

 

И това е перфектната почва за поникване, виреене и нанасяне на щети на „фалшивите новини“. Сливайки се с безумния поток от снимки, картинки и линкове, водещи нанякъде си, задължително с отлично подбрано грабващо заглавие, ФН безпрепятствено достигат до така наречения читател, смлян от Фейсбук и с тотално притъпена способност за самооценка, анализ и отсяване на истина от лъжа (категории, които си мислим, че отдавна сме дефинирали и идентифицирали).

 

В социален контекст Фейсбук е явление, което еволюционно почти промени ежедневието ни и начина на живот и комуникация. В медиен обаче той започва да вреди и това няма как да не се усили. Въпреки предприетите от Зукърбърг и компания действия срещу ФН. Те обаче, нищо чудно, вместо да изпишат вежди, ще поизбодат някое и друго око. Защото обещаните корекции, позволяващи докладването на новина, припозната като фалшива, могат да се приложат и към нормални и по-лошото – важни текстове, които системата ще деактивира.

 

Мениджмънтът на Фейсбук е амбициран, освен роботите си, да активизира и човешки ресурс под формата на екипи, които да оценяват адекватността на дадена докладвана новина. Можем да сме леко скептични към тези планове, поне в частта им постижим ли е обемът и мащабите, които трябва да имат тези екипи.

 

Фактите обаче са ясни – ФН нанасят сериозни поразии, прикривайки се в „тюрлю гювеча“, пълнещ социалните мрежи. Без подходящата хранителна среда тези новини нямаше да съществуват или поне щяха да са безобидни смешки, знак за нечия болна фантазия.

 

Още по-лошото е, че някои от най-големите ревльовци срещу ФН в същото време са сред най-активните и упорити манипулатори, които със спамене и наливане на пари във Фейсбук – в името на трафика - го превръщат във всеядна медия, удобна за всякакви фалшификати.

 

Трудно ми е да определя доколко има шанс човекът, който иска да чете новини в нета, отново да бъде пренасочен към съзнателно търсене и влизане в нормални, известни и проверени новинарски сайтове. По-скоро това, уви, е почти невъзможно, унищожено е от глобализацията и истерията на потребяването. Изменя се постепенно и манталитетът, а за съжаление и интелектът на „сърфиращия“ в нета.

 

Защото естественият убиец на „фалшивите новини“ е именно съзнателният и проверен избор на платформа, от която да се черпят новини.

 

Има и друго. Дали всички ФН са престъпно фалшиви, създадени да вредят, да манипулират, да променят важни социални и политически процеси? Дали пък не трябва да разграничим лекото изопачаване, пожълтяване и хиперболизацията от подмяната на факти и създаване на контексти - бухалки?

 

Фалшива ли е примерно вестта, че N-ската миска си е сложила 800 кубика в циците при положение, че кубиците са 400? И сравнима ли е, ако някой напише и постне тук-там, че въпросната прекрасна дама е предала Богу дух на операционната маса на N-ския пластичен хирург (като, разбира се, услужливо се споменава името на доктора), а в същото време прелестното създание си пие някъде фрапето?

 

Затова един съвет (изтъркан, банален и скучен) – мислете като четете, сензациите са рядкост, те не никнат през половин час, формирайте си позиция и отношение, използвайки опита и интелекта си. Все още би трябвало да ги имаме.

 

***

Авторът работи 17 години в новинарски сайт, 15 от които като главен редактор

Публикувана в Гледища

Наред са войводите на Каракачанов. Само те от триото „Патриотичен фронт“ не са формулирали идея, свързана с името и личността на Васил Левски. Аверите им от Атака и НФСБ вече гръмнаха с топчетата си (а да си припомним, Каракачанов все пак е военен министър и може да гърми с много големи неща).

 

Сидеров поиска нов съдебен процес, който задочно да преразгледа този от началото на 1873 година, съдил и осъдил Левски.

 

Колегата му Валери Симеонов закъсня само с 48 часа, след които се появи декларацията на партията му НФСБ, призоваваща Светия Синод на Българската православна църква СПЕШНО да се заеме с канонизацията на Васил Левски като светец.

 

Трудно ще им е на ВМРО и Каракачанов достойно да се включат в общия хор на патриотичната коалиция.

 

Да, жал ми е, когато всяка година на 19 февруари, политици и други обществени фигури, щат не щат, им се налага да говорят за Апостола. Няма по-трудно нещо, ако си амбициран да кажеш нещо оригинално, силно, нечувано до момента. Често се повтарят едни и същи слова, с тук-таме някоя и друга импровизация, но това е напълно нормално. За Васил Левски всичко е казано, повторено и преповторено – стотици пъти. И така трябва да бъде!

 

Нима има друга историческа личност, към която почитта да е по-голяма, преклонението по-искрено, която да е станала безспорен символ на категории като честност, смелост, отдаденост, храброст, скромност...

 

Кому са нужни тези патриотарски фойерверки, помпозни хрумки и тежки искания? Как те ще направят Левски по-свят и обичан? Ми той отдавна е водачът, вдъхновителят и гордостта за поколения българи.

 

С какво един „съдебен процес“ (смях) и едно „Св.“ пред името му ще го направят по-голям и по-почитан? Лесен отговор – с нищо.

 

Отделен въпрос е, че каноните на Църквата са пределно строги и догматични, така че провъзгласяването за Светец няма да е никак лесно, дори и да се отнася до Васил Левски.

 

А всъщност е доста просто един общественик и политик да обвърже себе си с делото на Апостола. Нужно е да каже „Аз живея и правя като Левски“. Кой ли ще е този смелчага? Нагледали сме се на всякакви форми и проявления на дебелащина в новия ни политически живот. Но, слава Богу, дори тя има някакви граници и все още никой не се е осмелил да изрече тези думи. И по-добре, защото ще е нагла и цинична лъжа.

 

Атака и НФСБ са партии, част от управляващата коалиция. Върху тях ежедневно се срутват всички проблеми на властта, произтичащи от функционирането на държавата. Сиреч, „патриотите“ би трябвало да са доста заети хора, ако наистина вярват в често повтаряното „България над всичко“.

 

Защо обаче си губят времето с измислени каузи, от които няма никаква нужда? Не бихме могли да предположим, че става въпрос за „рейтинг“, „имидж“ и пр. Твърде елементарно е. Или пък не? Може би е напълно нормално партиите ни – въз основа на нивото на своето развитие – целенасочено да практикуват лековатия политически пиар, вярвайки, че ще има успех и ефект. Което би трябвало да е обидно за суверена, ако сме съвременни, демократични и цивилизовани.
Така че, за Каракачанов и компания има шанс - да не се присъединят към хора, дирижиран от Сидеров и Симеонов.
Ще го приемем като акт на пощада и хуманен жест към интелекта на избирателя.

Публикувана в Гледища

Нова искрица припламва между Москва и София. За момента е ограничена в триъгълника Бойко Борисов – Мария Захарова – Екатерина Захариева и е на ниво изказване – реплика – дуплика (ако се придържаме към стандартите на любимото ни Народно събрание).

 

Преди време – в характерния си и неподражаем стил, премиерът Борисов подхвърли умотворението, че „в света има две неща, които не се избират – родителите и президента на Русия“. Едва ли има разум на нашата планета, който да успее по принцип да прозре какво иска да каже българският министър-председател, когато се шегува. Някой скучноват политолог сигурно ще разтълкува, че Борисов е намекнал за липсата на интрига и предопределеността на президентските избори в Руската Федерация. Ако е така, това е лош дипломатически гаф (независимо, че е близо до истината). Но както казахме, „неведоми са пътищата Господни“ в някои от изказванията на премиера ни.

 

Репликата дойде от официалния представител на руското външно министерство – Мария Захарова – по време на редовния й брифинг, в отговор на въпрос, зададен от журналист. Тук е мястото да отбележим лошата осведоменост на българския външен министър Захариева, която изрази учудване защо чак сега Захарова повдига въпроса, което показва, че не се е информирала в какъв контекст представителят на руското външно министерство „хвърля“ репликата, цитираме точно – „Той [Борисов] има шанс да получи руско гражданство и да гласува за президент на Русия. Мечтите се сбъдват“.

 

А репликата наистина е „хвърлена“, тъй като въпросът към Захарова идва в самия край на огромния й брифинг и то след питане за Сирия, което ядосва много говорителя на руското Външно, карайки я да тропа по време на отговора. Тя дори в първия момент не чува въпроса, тъй като си гледа телефона, а после дава набързо, лаконично, но доста пиперливо цитирания вече отговор.

 

Ще подминем недопустимото пренебрежение от нейна страна към институцията български министър-председател. Защото, или трябваше да обяви умотворението му като „неуместна шега“, приключвайки въпроса, или да отговори по-сериозно, макар и с известната ни вече назидателност спрямо страната ни, обяснявайки колко редовни и демократични са изборите в Русия.

 

Но не, тя подхвърля махленското заяждане за руското гражданство, след което идва и изречението за мечтите (внушение може би, че мечтата на Борисов е да гласува за президент на Русия).

 

Именно затова българският външен министър Захариева не е права, че това е „нелепа шега“. Подобна категория не може да съществува в изказване на висш служител на Министерството на външните работи на Русия, който персонално коментира българския премиер. Така че родната дипломация трябва да намери начин да реагира на позицията на руската страна (защото Захарова говори в качество, изразяващо официална позиция на Москва).

 

Иначе напълно вярно е заявеното от Екатерина Захариева, че не е работа на външен министър да отговаря на говорител. Това трябва да направи някой друг – на съответното ниво. Но задължително и по начин, че искрата да не предизвика взрив.

Публикувана в Гледища

Политиците трябва да се въздържат от употребата на метафори. Особено в публичните си слова, защото те ни интересуват, засягат и определят битността ни. Какво си говорят в тоалетната и в спалнята не би трябвало да ни касае. Ако сме нормална държава.

 

Политическата реч трябва да е ясна, конкретна и в никакъв случай двусмислена. Но това са правила за политици, които знаят, че едно грешно движение, или словосъчетание може да коства кариерата. У нас не е така.

 

По някакъв начин така наречените ни политици са усетили, че суверенът, сиреч ние, сме я подкарали съвсем по инерция. Обществената енергия незнайно защо е поизчерпана и е достатъчно да ни пуснат един-два заека за примамка и ние хукваме подир тях, та се забравяме.

 

Няма значение какви са зайците – дали ще е някакъв лифт в планината, или доскоро тотално неизвестен документ, наречен „Еди к’ва си конвенция“. Изведнъж се оказва, че това са каузи на живот и смърт и ние даваме и последната си килокалория и психическа енергия да ги защитаваме.

 

А през това време политическите ни мъже, жени и джендъри започват да си импровизират на свобода, без въобще да им пука дали казаната дума е хвърлен камък, или не.

 

Ето сега и премиерът Борисов – от една много висока трибуна, наречена Брюксел, опиянен от умението си в словесната еквилибристика, с лека ръка зачеркна досегашния статут на страната като заден двор на Европа. И с финес, чието великолепие ослепява – в традициите на най-висшата реторика, ни обяви за “антрето на общия ни европейски дом“.

 

Аз пък не съм съгласен (тук си самовнушавам, че някой ме пита и го интересува мнението ми). Да анализираме двете понятия. Не е трудно, познаваме ги, те са в бита ни, живели сме (живеем) в тях.

 

(Следва кратко лирично отклонение за задния двор.) Нима има нещо по-спокойно, сигурно, притегателно, символизиращо семейния уют и добросъседска идилия от задния двор? Безкрайните следобеди, в които децата откриват първите вълшебства на света, дългите летни вечери, когато инстинктът подсказва, че си се докоснал до ново преживяване, което след време ще научиш, че се казва романтика. Ако пък има и малко пясък за една игра на топчета, то щастието е пълно. Колко лютеница са сварили майките ни там (един голям наш поет и писател го възпя в тристишие).

 

И всичко това зачеркнато с едно премиерско изречение. Какво му е лошото да сме заден двор на Европа, г-н министър-председател? Защо от това вълшебно и хармонично място ни запратихте в антрето?

 

Антре – схлупено, сиво, скучно и почти незабележимо пространство. Влизаш, хвърляш калните обуща, сваляш прашните дрехи и продължаваш към дома, забравил за съществуването на нещото, наречено „антре“. То остава извън бита ти, встрани от ежедневието. Антрето е място, където държиш прав досадния съсед, тръгнал да събира таксата за входа. Толкоз.

 

Пристъпил в антрето, си с единия крак в дома, но с другия извън него. Доста некомфортно. Докато задният двор си е едно стабилно, защитено и престижно място. Което днес изгубихме.

 

Но може би не е късно. Председателството ни на Съвета на ЕС е дълго и най-вероятно премиерът ще му се отдаде възможност да ни върне в уважавания от целия дом заден двор. Заслужили сме си го и затова боли, когато непремерените думи ни го отнемат.

 

Да не говорим как при целия този битов хаос ще ни се намери малко въображение и смелост да си помислим за живот в същинския дом. Да забравим. Явно ще си се лутаме до края на историята между задния двор и антрето.

 

Макар, че светлинка има. Един приятел ми напомни думите на човек на име Мао (Дзедун), който преди десетилетия сравнил Европа със сляпо черво (това задъненото – в края на дебелото черво, чийто израстък е апендиксът).

 

Така че – в най-добрите традиции на полупълната чаша, антрето на Борисов е бална зала в сравнение с мрачния кошмар на виденията на Мао. Явно сме благословени.

Публикувана в Гледища
Неделя, 14 Януари 2018 17:07

Да помогнем на премиера

Ново двайсе’. То се изтърколи от стенограмата на последното заседание на Министерски съвет (провело се тренировъчно в НДК, часове преди началото на председателството ни на Съвета на ЕС).

 

Разбира се, авторът на „новото двайсе“ е премиерът Борисов. Темата – едно от многото важни събития, бълбукащи напоследък около нас – зверски мръсният въздух, дишан от софиянци и гостите на столицата ни. Макар замърсяването да е глобален въпрос, концентрираме се върху София, заради истерията с която ескалира говоренето за фините прахови частици, нападащи столичния въздух.

 

(Иначе, на път е да се глобализира и броят на жертвите на убийци - поръчкови или маниаци, у нас през последния месец, след като във ВМА почина данъчният, разстрелян почти в идеалния център на София, посред бял ден малко преди Коледа. Та с него убитите станаха 8 (без да броим кучето от Нови Искър).

 

Но да цитираме премиера от въпросната стенограма – „Ние нали затова предприехме и санирането, за да може да се намали необходимостта от енергия за отопление зимата и за климатизация лятно време. Но истината е, че докато по един човек се вози в автомобил в София, при положение, че има чисто нови трамваи, чисто нови автобуси, чисто нови тролеи, два лъча на метрото, живот и здраве след година ще пуснем и третия лъч…“.

 

Страшно ми е да си помисля, какво можеше да има на мястото на многоточието, ако г-н Борисов се беше доисказал. Но най-вероятно – в свободен превод, мисълта му е следната – докато всеки си купува кола и си я кара сам, ще има мръсен въздух. Т.е. – за пореден път се внушава, че основната причина за замърсяването е броят на автомобилите, търкалящи се из София. Нещо повече, трябва да уточним, че с цитираните думи премиерът излиза от контекста на дебата, който е за дейността на въглищните централи и зашлевява негодниците шофьори, които се ширят сами в колите си.

 

Ами, по половин човек в автомобил не може да се вози, ми иде да му отвърна. Но няма да е сериозно. По-добре да продължим с анализа на цитата, тъй като (отново импровизираме, защото премиерът не се доизказва) въведената подтема за чисто новите трамваи и т.н. ни навежда на мисълта, че министър-председателят „приканва“ шофьорите не да качат втори, трети и пр. потенциален водач на МПС в колата си, с което да намалят автомобилите по улиците, а да слязат от нея, за да почерпят от благините на градския транспорт. Тук темите много се преплитат, затова ще се концентрираме само върху основното съждение – „докато по един човек се вози в автомобил в София“.

 

Първо – голяма грешка е по инерция да се приема, че основната причина за замърсяването – глобално или локално, е единствено броят на МПС-тата. Нещо повече, в дебатите от последните седмици, а и години, много точно бе формулирано, че проблемът е голямата средна възраст на автомобилите у нас и липсата на катализатори. Това е точното и именно тук трябва да се насочат усилията, което и вече се прави, но само колкото да стане ясно, че сме закъснели с мерките, а и ефектът от тях няма да е мигновен – привеждането на колите в еконормите ще е дълъг и мъчителен процес.

 

Да не говорим, че е много дискусионно дали автомобилното движение е основният замърсител. Ако, примерно, минете привечер по околовръстното – между София и Витоша, ще се ужасите какво се свлича към столицата от елитните планински квартали (Бояна, Симеоново, Драгалевци). То не е от ауспуси, а от комини на къщи... Пък и по степен на най-мръсен въздух на челните места не е центърът на София – където си джиткат нахалните водачи на МПС, а по-крайни квартали.
Но, предлагам, да помогнем на премиера, със съвет и идея. Това е наш граждански дълг. Не може насила да свали шофьорите от колите и да ги качи на трамвая.

 

Това първо, второ – също не може насила да накара едно семейство с две коли, примерно, да ползва само едната в ежедневието си. Той трябва да ги предразположи сами да вземат това решение. По света отдавна го правят – но не като мярка срещу замърсяване, а в борба със задръстванията, което няма значение, важно е ноу хау-то.

 

В големи градове в САЩ, за да стимулират ползването на по-малко коли от повече хора, например освобождават най-лявата, скоростна, лента само за автомобили с повече от един човек в тях. А санкциите за „отворковците“ са жестоки и мигновени. Там наистина семейство с повече коли си прави сметката, избирайки между по-бързото и по-комфортното.

 

Та, има какво да се предприеме и в тази насока, но то по никакъв начин няма да спомогне срещу мръсния въздух. Нали си представяте нулевия ефект от ограничения собственик да кара сам новата си кола и трополящия по улиците 20-годишен таралясник, но с „екологичен“ брой пътници в него.

 

Затова се надяваме властта да запълни многоточието от изказването на премиера с полезни и работещи идеи.

 

Иначе дремещият във всеки от нас по един „Андрешко“ ще намери цаката и на тази вероятна забрана – ще започнем да возим съседи, колеги, лели, каки и пр. „баластра“ толкова, колкото е необходимо за влизане в законната норма за „населеност“ на автомобила.

 

Бележка на редакцията:

С удоволствие публикуваме анализът на редовния ни автор Милослав Йосифов. Той е на крайно актуална тема и в него има много резонни твърдения. Въпреки това, смятаме, че в дискусията до момента се пропускат много важни въпроси, за които изобщо не се отваря дума. Те не се третират и в анализа на г-н Йосифов. Затова редакцията си запазва правото да излезе със свой отделен коментар по въпроса за рекордното количество твърди частици във въздуха на София.

Публикувана в Гледища

Волен Сидеров изчака да заглъхнат новогодишните фойерверки, пиратки и салюти и гръмна. Тихичко, но достатъчно да се чуе в настъпилите следпразнични униние и умора.

 

Тъкмо бяхме решили, че буйният и войнствен „атакист“ е преминал в състоянието на аристократично политическо целомъдрие, отдавайки се на галерийни страсти и тихо парламентарно мъркане, защитен от удобния завет, който му осигуряват много амбициозните му партньори Симеонов и Каракачанов.

 

Сгрешили сме. Или може би самият Сидеров е усетил, че леко, но сигурно потъва в уюта на безалтернативната управляваща коалиция, приел ролята на тихия и добрия, но и на пасивния. Това не прощава, до забравата е само една крачка, което на политически език се превежда – на следващи избори си аут, ако не намериш ново спасение, наречено друга коалиция.

 

Затова лидерът на „Атака“ може би е решил, че е време да ни припомни колко е добър в политическото оцеляване. Сигурно е усетил и дебелата сянка на двамата си ортаци – Симеонов и Каракачанов, и как тя убива живота и енергията на партията му.

 

Затова още на втория ден от новата година Сидеров „е на коня“, решен да въведе ред и покаже „кой кой е“. Дори го казва в прав текст – „аз съм идеологът на тази коалиция“. Която, да не забравяме, крепи мандата на Борисов и го прави за момента безпроблемен и почти гладък.

 

Но намекът е много ясен – един идеолог, създал нещо, е много лесно и да го срине.

 

Малка червена лампичка трябва да светне пред премиера и лидер на ГЕРБ. Никак не е здравословно управлението ти да зависи от семейство, тресящо се от скандали. Пък и създадено от „патриоти“ и „воеводи“, славещи се с прекалено буйна кръв.

 

В момента, разбира се, няма такива неща, но знае ли се след тежките упреци на Сидеров, какво може да се случи с подновеното им приятелство с Валери Симеонов. Та Волен го жегна по най-чувствителните теми, донесли му за момента цветя и слава, след като първите битки за шума по плажовете и лифта на Банско бяха спечелени. Да излезе партньорът ти и да рече – не сме се разбирали така, какви са тия плажове и тия лифтове, важните въпроси са други – беднотия, цената на водата, произволът на регулаторите и пр.

 

Хваща ухото, няма спор. Голяма част от българите трудно стигат до плажовете, да не говорим за зимните ни курорти. И Сидеров моментално се превръща в социален политик, готов да впрегне буйния си нрав в защита на народа. Масите обичат това, пък и партийните редици се стягат, виждайки събуждането на лидера си.

 

Ефектът дори е двоен. От една страна хората те забелязват, сещат се кой беше, може дори да те харесат отново, от друга думите ти са малък реванш, почти мехлем, за премиера Борисов, който заради Банско трябваше да понесе лютия език на Симеонов. Друго си е, когато самият коалиционен партньор, пък и приятел, на създаващия ти главоболие вицепремиер го бодва почти в гръб.

 

Известно е, че Борисов хич не обича резките движения по теми, които могат да изкарат хората, в случая така наречените еколози, на улицата. Затова и втората кабина в Банско беше топка, която премиерът се готвеше да изпрати далеч в публиката с цел забавяне на мача.

 

Симеонов обаче викна и сега трябва да опазим новата ни свещена крава, наречена „европредседателство“, от протестите и блокиранията на природозащитниците. Сценарий, който не беше предвиждан.

 

Но това вероятно е по-приемливата страна на монетата. Защото другата е хипотезата за разрив при патриотите (разбира се за момента такива индикации няма), автоматично водещ до сериозно разклащане на опорите на управлението.

 

И кое по-напред да прави Борисов – да посреща евролидери и техните министри под златната светлина на прожекторите, или да спасява властта... Кошмар.

 

Може би той и съветниците му тепърва ще разберат грешката си от това по такъв убедителен начин да фаворизират 6-месечното ни председателство. С което в прав текст поканиха всички врагове и недоволни да се вихрят и бунтуват до края на юни.

 

Затова пробуждането на Сидеров не е добрият вариант за управляващата коалиция. Ако наистина има пробуждане, а не се окаже случаен гръм от невоно натиснат спусък. Но залогът е голям за Борисов и компания, която трябва да се покаже в блясък пред еврогостите, пък и да влезе в идващите след време местни избори устойчива и в добра кондиция.
Трудна задача, при положение, че единият стълб на управлението ти е в ръцете на винаги готови да се разбунят „партньори“, на които хич и не им пука за ЕС и Брюксел. Да не забравяме, че сравнително доскоро Сидеров искаше да си ходим от съюза. Сега не е така, но...
Надеждата на Борисов е в Цецо Цветанов. Той се отърка по празниците в разложките кукери. Дано е успял да прогони всички зли сили далеч от властта.

Публикувана в Гледища

Ясно е. Валери Симеонов май пак ще се ядоса. Няма да понесе иронията и откровения бъзик, с който ще го залеят част от медиите по повод операция „Тоалетна”. Не че в страната не става нищо, та редакторите се чудят от кой ръкав да извадят история, но случилото се на Калотина е ярко, знаменателно и запомнящо се.

 

Валери Симеонов едва ли е наивен човек, който смята, че ставайки заместник на министър-председателя, ще се озове в битие, обсипано с цветя, рози и много шампанско. Напротив. Като медиен човек, все пак му е ясно, че веднага се превръща в цел, по която ще се „стреля” с причина и без причина. И защо тогава се ядосва. И още по-странно – не мине ден и дава повод на медиите да си пълнят страници и програми. Пък и с тоя чепат характер, гледа да не остане длъжен и надприказван.

 

Историята с тоалетната има две части – умна (похвална) и проста (достойна за вицове). Умната включва сюжета, в който един вицепремиер минава през ГКПП, вижда безумната скотщина на липсващи клозети и веднага намира решение на конфузната ситуация. Използва висотата на държавния си пост, за да реши една много човешка и биологична дилема.

 

Всеки от нас е познал дискомфорта на напиращата нужда (преведено на съвременен тъп рекламен изказ – когато нещото алармира, че и по-лошо), включително и Валери С. Затова страшно похвална е неговата незабавна реакция да разпореди с много силния аргумент на висш държавник да бъде оправено веднага биологичното безобразие на калотинския ГКПП.

 

Дотук добре. Немислимо е да посрещаме и изпращаме гости на страната, без да можем да удовлетворим естествените им нужди.

 

Но...

 

Защо му трябваше на вицепремиера Симеонов да открива създаденото по негово нареждане тоалетно благо. Той е вторият човек в изпълнителната власт, ключов коалиционен партньор, без който третото управление на Борисов пак ще завърши безславно. Казано с прости думи – много важен човек. И – може да му е странно, но е длъжен да се държи като такъв.

 

Ако един заместник министър-председател открива тоалетни, то кой ще открие бъдещата АЕЦ „Белене”?.. Може би Началника на Бойко Борисов (знаете Кой е, не бива да се изрича без причина Името Му)

 

Но да слезем при Валери Симеонов. Единственото, което идва на ум е, че вицето си прави недобре премерен пиар. Нещо повече – смешен и много излишен. Трябваше просто да помоли или шефът на ГКПП, или този на Агенция „Митници” да открият WC-то. И всичко щеше да е великолепно, Симеонов – в златно, обира лаврите на държавническата и гражданската си реакция.

 

А сега какво – сравненията направо напират и не могат да бъдат удържани. Борисов открива магистрали, заводи, метростанции, а Симеонов – тоалетни. Борисов бори организираната престъпност, с „голи ръце” хваща зловещи престъпници, а Симеонов реже кабели на подплашени DJ-и и спира купона на чалгари и други такива. Борисов спасява Западните Балкани, а Симеонов не може да убеди хората, че имаме макар и някаква ограда с Турция.

 

Лошо. Така се раждат комплексите, които, попадайки в главата на влиятелен политик, стават после причина за големи поразии.

 

Затова нека посъветваме вицепремиера Симеонов, въпреки че знаем, че той знае всичко. Да си вземе PR или шеф на протокола, или нещо от този род. Ако пък има такива – да ги уволни и потърси по-читави.

 

Иначе – смях и легенди, и вицове.

 

Но, така и така вече сме навлезли в темата – защо Валери Симеонов не използва позитивната инерция от операция „Тоалетна на ГКПП” и не я пренесе на столичния терен. Знае се, че в София положението с клозетите е плачевно, липсата им е въпиюща и безобразна.

 

Точно повод за подвиг на един съвременен Херкулес, изправен пред „Софийските обори”.

 

Бележка на редакцията:

 

Редакцията на „Свободен народ онлайн“ смята коментара на г-н Милослав Йосифов за напълно уместен и своевременен и затова го публикува без каквито и да са изменения. Между другото, смятаме този коментар и за напълно добронамерен, дори и на някого да му се струва обратното. Въпреки това обаче се налага да се кажат още няколко думи.

 

На първо място, на въпроса: кой ще открие АЕЦ „Белене“? Уверяваме редовните си читатели, че ден и нощ се молим Богу, тоест на Началника на г-н Бойко Борисов на когото не бива да се изрича без причина Името Му, да не се стига до откриване на АЕЦ „Белене“, нито до каквито и да са форми на строеж на това безумие. Защото ако това стане факт, ще останем образно казано само по басмени гащи, а такса „Отговорност към обществото“, тоест плащанията заради ВЕИ-тата, както и разходите за така наречените „американски централи“ ще ни се видят песен.

 

На второ място, смятаме, че въпреки, че идеята да се открива тоалетна не е връх на PR-а, то поне може да се каже, че г-н Валери Симеонов е отишъл да открие нещо, за което има наистина лична заслуга. В миналото на г-н Борисов му се случваше точно обратното от време на време. Друг е въпросът, че и г-н Борисов отдавна вече не реже лентички през час, което безспорно е постижение на неговите PR-и или пък на неговия собствен здрав разум.

 

Впрочем, много по-абсурдно е да се губи парламентарно време, за да се дебатира върху откриването на тоалетната, както постъпи г-жа Нинова, отколкото да се откриват тоалетни. От тях поне със сигурност има полза, голяма полза.

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 31 Август 2017 23:30

Импресия за топлата вода

Беше време - преди много години, когато редовно – по строг и справедлив график, спираха топлата вода на софиянци за лятната профилактика. Роптаещи почти нямаше, защото никой не можеше да си представи лято без спряна топла вода. Пък и тогава демократизирането ни още не беше започнало, поради което смятахме, че всичко, което прави държавата е правилно и безалтернативно. (Днес знаем, че не е така, но какво от това...).

 

За сметка на това проявявахме прословутата си (според нас) изобретателност, с която летуващите в София граждани се справяха с липсата на топла вода. По-малко креативните (тогава тази дума не я знаехме) си слагаха бойлери, други, вярвайки, че са потомци на „нация техническа“, правеха най-различни ел-изобретения за подгряване на водата, рискувайки живота си в името на чистотата. Разбира се, бързоварът беше издигнат в култ, заедно с качествената кофа и удобното канче за поливане. Трети просто си миришеха и не предприемаха нищо. Имаше и здравеняци, които се къпеха със студена вода.

 

С две думи, летните профилактики бяха станали почти като природно явление, срещу което, както се знае, човекът е безсилен. Приема го, търпеливо, чакайки да отмине.

 

Дойде обаче една вълшебна година, когато до гражданството бе сведена информацията, че топлофикациите, извършвайки технологично чудо, вече ще се профилактират, без да спират топлата вода.

 

Груба грешка. Защото, веднъж изживял хубавото, човек не иска да поглежда назад. Пък и дойдоха годините, в които започнахме демократизирането, сиреч установихме, че имаме граждански права, че някак си обществото е редно да бъде силно и гласът му да се чува. Контактите с чужбина зачестиха и се заздравиха и с конфуз научихме, че там си е целогодишен „панта рей“.

 

Затова особено болезнено бе, когато изведнъж започнаха да дефектират тръбите под краката ни, по които минава топлата вода и смяната им налагаше връщане на старите времена със спирането й.

 

Възмутихме се и вътрешно се разбунтувахме. Как може? Ми така, вдигнаха рамене чиновниците и лека-полека - щем не щем, се върнахме към бойлерите, кофите и други средства за подмиване.

 

Година след година сменяха тръбите, ние стоически очаквахме деня, в който това ще свърши, защото според елементарната логика дори и българските топлофикации могат в един щастлив за всички момент да си подменят инфраструктурата.

 

Явно обаче това е в сферата на мечтанията, сиреч - без шанс да се сбъднат.

 

Сега отново от всички кранове по чешмите тече студено и гражданите в огромни части от Столицата (главната буква е за ирония) се почесват, чудейки се как в 21 век да изкарат две седмици без топла вода. Хубавото е, че същите хора в началото на годината и след това в ранно лято пак останаха без това благо на съвремието и може да се каже, че сме посвикнали и рефлексът ще ни помогне да преживеем и третото, в рамките на тази година, врътване на топлото кранче.

 

Важно уточнение – второто и третото спиране са заради първото и с единствената цел никога повече да няма четвърто. Само дето едва ли има гражданин, който вече да вярва на „топлото“. Макар и малко пресилено, можем да си позволим да сравним чичото с гумените ботуши и водопроводния ключ в ръка с оня митичен „дамоклев меч“, който си виси цяла вечност в митологията.

 

У нас обаче е реалността и над главите ни са виснали не един, а безброй мечове, осигурявани ни от обичните управляващи вече няколко десетилетия. От време на време някой пада, но веднага на мястото му провисва друг. Ако има вода, ще пропадне асфалтовият път, ако той е стабилен, някой ще реши да ни взима отпечатъци при влизане в болница, ако и това се размине, друг идиот ще вземе да отпечата един учебник в два варианта – цветен и черно-бял – за богати и бедни.

 

Философски погледнато, така винаги сме нащрек и нищо не може да ни изненада – подготвени сме за несгодите и някак си ги изтърпяваме.

 

Та и сега. Ще си изчакаме двете седмици, докато тръгне топлата вода, без да имаме каквито и да е било илюзии, че това е краят. Вероятно повечето от нас ще станат клиенти на фирмите за бойлери, а другите тихичко ще се надяват следващият фал на „топлото“ да дойде в по-меката част на зимата.

 

И наистина една зловеща и утопична констатация, процедила се през социалните мрежи, ще се окаже тежка реалност – „От опит се убедих: животът не се измерва по броя вдишвания, а по броя пъти, когато ти спират водата“.

Публикувана в Гледища

„Призрак броди...“ След многоточието на тази до болка банална и изтъркана мисъл може да се сложи всичко. В конкретния случай – името на любимия вицепремиер Валери Симеонов. „Любим“, защото всички държавни ръководители трябва да са ни любими, това ги успокоява, вдъхва им мотивация и сили да работят за народа си.

 

Наред с всичко, Симеонов е на път да се прочуе, а името му да бъде споменавано много, след като напусне политиката (което няма да се учудя, ако стане скоро), като човекът арестувал DJ, защото... въпросният пускал високо музика. Това е все едно да арестуваш слона, защото е тежък и има хобот. Но, неведоми са пътищата и делата на българските политически дейци и държавници.

 

За хората, които от дистанция – чрез медии и други подобни, следят какви ги върши вицето на Борисов, действията изклеждат неясни, трудно обясними, но пък много благородни, полезни за туризма и хуманни спрямо гостите на Черноморието ни. Е, има тук-таме някакви зрънца на зараждаща се ирония, преминаваща в подигравки към любимия държавник, но в условията на победилата демокрация у нас всичко трябва да се приема.

 

Не точно така стоят нещата с потърпевшите от „хвърковатата чета“ на Симеонов. „Патриотът“ е в ролята на оня слон дето влязъл в стъкларски магазин. Резултатът е ясен. Но това е в природата на животинчето, така ли е при Симеонов обаче?

 

Местни институции вече започнаха да намекват, че законността на действията му не е много ясна. Потърпевшите собственици на дискотеки и други подобни, попаднали под ударите на вицепремиера, съвсем логично питат – защо още преди сезона не ни предупредихте, че не можем да пускаме високо музика. Елементарно – тогава приоритетите на лидера на НФСБ са били други и той не е знаел с какво ще се занимава през летните месеци.

 

Една скоба – няма по-гадно нещо за един курорт, пълен с почиващи, от дискотека, дънеща до малките часове на нощта. Това е ясно. Но за всичко си има регулация, закони, правилници и местни чиновници, които да следят за реда.

 

Само че в момента всичко е с главата надолу. Какви сигнали изпращаме на бъдещите свои и чужди летовници с това, което става по морето. Вицепремиер, бродещ из дискотеки, дърпащ шалтера по средата на купона и за респект закопчаващ DJ-я. Това през нощта. Дневната смяна се поема от туристическия министър, която обикаля плажовете и тепърва ще стане ясно, какви точно ги върши. Вече се появиха смущаващи „сигнали“, придружени от тревожна фактология.

 

Сиреч, контролът е 24-часов. Посланието обаче е едно – у нас е хаос с много неизвестности, държавата явно е безсилна адекватно да идентифицира нарушителите щом се налага толкова висши ръководители лично да прилагат и налагат закона.

 

Има и един изключително деликатен момент, към който следва да привлечем вниманието на Валери Симеонов, за да му светне като ярка червена сигнална лампа. Дочу се, че на места – докато е въвеждал ред и дисциплина, е посрещан и изпращан със скандирания „оставка“. Това е много опасно, макара да има вероятност да е фалшива новина, изработена от вредната опозиция.

 

Но като знаем отношението на най-любимия ръководител – премиера Борисов, към думичката „оставка“, то вицето му трябва да предприеме спешни, светкавични действия, с които да изпревари вероятността локалните – дискотечни, скандирания „оставка“ да прерастнат в масови и всенародни такива.

 

Той има вече опит в излизането от подобни конфузни ситуации. Преди време бе подкрепил работодателите в едно тяхно искане. След като чу обаче кратко изръмжаване от големия кабинет на „Дондуков“ 1, ловко обясни, че това е лично мнение, с което не ангажира премиер, правителство и коалиция.

 

Сега е по-трудно, но вицепремиерът е умен човек, видно е, че бързо трупа политически опит, така че ще вземе най-правилното решение как да насочи грозните скандирания единствено върху себе си.

 

И последно, някъде някой му беше препоръчал да си вземе най-сетне опитен PR, да му гласува доверие и... да слуша съветите му.

 

Иначе немалко проблеми се лекуват с времето. Така е и с приключението, в което влезе Валери Симеонов. Иде краят на лятото и туристическия сезон, така че вицето ще има повод да се върне към другите си задължения.

 

Ако разбира се не реши да отиде на планина през зимата. Да му мислят тогава кръчмите по Банско, Боровец и Пампорово.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2