От арменския съименник на нашия НЮЗ.бг – НЮЗ.ам научаваме за посещението на г-н Валери Симеонов и на г-н Йордан Апостолов в самообявилата се и непризната от никого, дори и от Армения Република Арцах, доста по-известна като Нагорни Карабах. Тук предаваме дословно публикацията в арменския „НЮЗ” от 07 август 2019 година, без каквито и да са редакторски намеси, като при превода са сравнени английската и руската версия на новината:

„СТЕПАНАКЕРТ. – Президентът на Националното събрание (Парламентът, бел. авт.) на Република Арцах (Нагорно – Карабахската Република), Ашот Гулян в сряда прие членовете на българското Народно събрание – Валери Симеонов и Йордан Апостолов, които пристигнаха в Арцах придружени от Лена Назарян, заместник председател на Парламента на Армения.

По време на срещата, гостите споделиха впечатленията си за церемонията на откриването на Седмите пан-арменски летни игри, която се проведе във вторник в столицата на Арцах – Степанакерт и изразиха готовноста си да поддържат приятелския (в руската версия на новината е написано „братският”, бел. авт.) арменски народ във всички негови начинания. За това съобщава отделът за медии и връзки с обществеността на Парламента на Арцах, според информацията на „Арменски новини” – NEWS.am .

Участниците в срещата обсъдили също така външната политика на Арцах, Азербайджанско – Арменският конфликт и възможностите за сближаване на народите чрез спорт и култура”. [1]

Реакцията на азербайджанската страна изобщо не закъсня. От сайта Haqqin.az научаваме за изявлението на Министерството на външните работи на Азербайджан:

„Във връзка с посещението на членовете на българския парламент Валери Симеонов и Йордан Апостолов в окупирания Нагорно-Карабахски регион на Азербайджан и проведените там срещи с така наречените „представители” на незаконния сепаратистки режим, посолството на Азербайджан в България по време на среща в Министерството на външните работи на тази страна (България, бел. авт.) е връчило на насрещната страна (на българската страна, бел. авт.) протестна нота. За това се казва в съобщение на МВнР на Азербайджан.

В министерството са отбелязали, че Валeри Симеонов, известен със своята про-арменска позиция, вече за трети път прави незаконно посещение в окупирания Карабах. През 2016 година, след неразрешено посещение региона той беше внесен в „Списък на чуждестранните граждани, незаконно посетили окупираните територии”.

„Що се отнася до депутата Апостолов, както и в случаите на други незаконни посещения на чуждестранни граждани в нашите окупирани територии, неговата визита ще доведе до същите правни последствия” – съобщиха от външнополитическото ведомство на Азербайджан”. [2]

От изложеното по-горе се вижда, че народният предтавител и бивш вицепремиер Валери Апостолов скоро няма да може да бъде допуснат на територията на Азарбайджан. Неговият колега Апостолов – също. С голяма доза вероятност може да се предполага, че и на двамата народни български народни представители им е все едно. Те изобщо не възнамеряват да имат каквото и да е вземане – даване с Азербайджан, те са отдали сърцата си на Армения.

В това на пръв поглед няма нищо страшно. Отношенията на България с Армения са много добри. Голям дял от вноса на Армения идва от България. Отделен въпрос е, че в България живее симпатична арменска диаспора, сред която има значителен брой талантливи, способни и успели хора. Всеки от нас има приятели арменци (или поне повечето от нас) и това е напълно в реда на нещата.

Но тук не става дума за нашите вътрешни дела. Става дума за международен въпрос, в който Армения съвсем не е най-положителният герой. Тук нито има място да разказваме подробности за конфликта в Нагорни Карабах, наричан от арменците – Арцах, нито това ще помогне на коментара за действията на двамата депутати, най-вече на г-н Валери Апостолов.

Фактите сочат, че след кръвопролитния конфликт между арменци и азербайджанци, който протече с най-голяма интензивност впериода между 1988 и 1994 година, по-голямата част от територията на някогашната Нагорно Карабахска автономна област се оказаха в ръцете на ръководството на самообявилата се Нагорно Карабахска република, напоследък уприто лансирана от арменците като Република Арцах. Република Арцах или Нагорни Карбах обаче не е призната от НИКОГО.

За разлика от други подобни призрачни държави като Абхазия, Приднестровската република и Южна Осетия, които са признати поне от своята покровителка – Русия, Република Арцах или Република Нагорни Карабах не е призната дори и от Армения. Някои източници твърдят, че изброените Абхазия, Приднестровска република и Южна Осетия били признали Република Арцах / Република Нагорни Карабах, но това е малко утешение за ръководството на „втората арменска държава” – нито Москва, нито Ереван са поели риска да признаят това квази държавно образование.

Допълнителен и може би още по-голям проблем е фактът, че значителна територия на Азербайджан, извън някогашната Нагорно Карабахска автономна област (НКАО) е окупирана от арменски въоръжени сили. Става дума за територия, която през 1988 година е била с преимуществено азербайджанско население (включително и така нареченият „Лачински коридор”, свързващ Нагони Карабах с Армения) и сега над един милион бежанци от тези територии се намират в Азербайджан, без каквато и да е надежда скоро да се върнат по родните си места. Впрочем, през 1988 година, населението в Нагорно Карабахската автономна област също не е 100 процента арменско. Азербайджанците в НКАО тогава са били около 20 процента и затова има предостатъчно бежанци и от самия Нагорни Карабах.

Тук няма да се впускаме в друга трагична история – тази за етническото прочистване на азербайджанците в Армения и на арменците в Азербайджан. Пропъждането на азербайджанцие от Армения трае през целия съветски период и кулминира през 1988 година, за да бъде успешно завършено пред периода на военните действия между Армения и Азербайджан през 1988 – 1994 година.

Огромна част от арменците в Азербайджан също са изпроводени извън територията на страната, главно през 1988 година. Все пак, днес в Баку живеят известен брой арменци, докато „изчистването” на азербайджанците от Армения е пълно.

Според Томас де Ваал, един от най-добросъвестните изследователи на Карабахският конфликт, в един момент се стига до размяна на психично болните азербайджанци от арменските специализирани лечебни заведения с психично болните арменци от азербайджанските такива. В един момент и едните и другите протестирали. Както беше казал Бай Марко от „Под игото”: „Лудите, лудите – те да са живи...”.
Няма да разказваме и за погромите и масовите избивания, които двата народа си устройват по различни поводи, при различни обстоятелства и с различен мащаб на жестокостта. Несъмнено, най-страшното масово избиване остава избиването на азербайджанците при отстъплението им от Ходжали (на 25-26 февруари 1992 година), когато са разстреляни, изклани, скалпирани и подложени и на други издевателства над 600 мирни, цивилни жители на това населено място.

Едновременно с това и до ден днешен остават неизяснени до край обстоятелствата около погрома в Сумгаит (Азербайджан) от 27 – 29 февруари 1988 година, който е пряко провокиран от изключително непредпазливо изказване по телевизията на заместник главния прокурор на СССР – Катусев и зад който прозират мръсните ръце на КГБ, който по това време провокира етнически конфликти в различни точки на СССР с надеждата на края тайните служби „да управляват хаоса”. (Който се интересува от мнението на академичната наука за ролята на хаоса в управлението, както и за управлението на хаоса, би могъл да погледне в книгата на проф. Иван Цанов. [3]

Няма да разказваме за всичко това, защото няма да ни стигнат томове. Просто ще отбележим, че това е една много трагична, изключително болезнена и травматична история, в която и двете страни влагат огромни дози от емоции. (Със сигурност това изложение би могло да бъде подложено на унищожителна критика и от арменци и от азербайджанци, но целта му категорично не е изясняването на подробностите в историческите обстоятелства на Нагорно – Карабахският конфликт. То се занимава с поведението на нашите български политически лидери).

Въпросът е там, че г-н Валери Симеонов е официално лице. Нещо повече, до скоро той беше и вицепремиер и продължава да бъде фактор в управляващата коалиция. Това означава, че с него публиката свързва не само личното му мнение, но и позицията на България като цяло.

Всеки знае, че г-н Валери Симеонов е изцяло на страната на арменците в Нагорно Карабахският конфликт. Това е негово право, но все пак трябва да се отчитат и други обстоятелства. Примерно това, че има няколко резолюции на ООН в защита на териториалната цялост на Азербайджан. Примерно това, че има ясно заявена позиция на Европейския съюз в защита на териториалната цялост на Азербайджан. Тази позиция е излагана и от Федерика Могерини, а съвсем наскоро и от Доналд Туск. (Виж: [4], също така и [5]).
Никак не е за подценяване и споменатият по-горе факт, че буквално НИКОЙ, включително и Армения, не е признал Република Арцах.

Вярно е, че ние имаме традиция, формулирана още от бай Ганьо Балканский в процеса на подготовка на известния му „мемоар до Княза”, в който Алековият герой искаше да се запише „да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците”. Без всякаква ирония ще отбележим, че този тезис беше постигнат практически от нашата социалистическа дипломация по време на над седем годишната война между Иран и Ирак. Тогава официалните български делегации пристигаха в Багдат и Техеран в един и същи ден и бяха водени от хора на едно и също ниво в йерархията. Така, вървейки по острието на бръснача, Тодор Живковата или може би – Петър Младеновата дипломация, балансираше между Иран и Ирак, защото милото ни Отечество очакваше разни финансови приходи и от едната и от другата държава.

В наше време, по отношение на Армения и Азербайджан, България сякаш се опитва да прави нещо подобно, но по доста по-неугледен, а бих казал и по-рискован начин. Президентът Радев „притичва” често-често до Армения, а министър-председателят Борисов с удоволствие посещава Азербайджан. Човек не може добре да разбере, дали това е „баланс” на българската политика между Ереван и Баку или е отражение на институционалната война между Президента и Правителството, която напоследък е популярна под името „вето война”.

При тази свръх-деликатна ситуация, би било най-добре да не се клати допълнително лодката на външната ни политика спрямо Закавказието. Г-н Валери Симеонов е твърде умен човек, за да не разбира това, но той е и много упорит, праволинеен и последователен в такива случаи. Това в никакъв случай не е лошо качество, особено като се има пред вид, че е рядко изключение сред безграбначния ни политически елит, но и на праволинейността трябва да има предел.

Някой би попитал, кой съм аз, та да давам акъл на доскорошния втори човек в правителството и на настоящия втори човек (заедно с Красимир Каракачанов) в „констелацията” на правителственото мнозиство. Със сигурност ще имат известно право, но все пак – по-добре е г-н Валери Симеонов да чуе този коментар от добронамерен наблюдател, а не примерно от лидерката на опозицията, която напоследък обяснява, че „дипломацията е тънка работа”.

Познаваме се с г-н Симеонов и надявам се, че той знае, че не му мисля злото. Нещо повече, ясно съм си казал мнението за достойнствата му като политик и най-вече като човек, който като цяло държи на думата си и съм го написал. (Виж: [6]). Със сигурност, през времето на своето вицепремиерство и продължаващото му депутатство, г-н Валери Симеонов в много по-голяма степен е направил добри неща, отколкото да е причинил щети. Но изглежда е необходимо някой от страни да се обади и да го подсети, че по определени въпроси просто бърка.

Авторът на тези редове е последният човек, който ще укори г-н Валери Симеонов за многократно демонстрираното публично негово отрицателно отношение към ДПС. Бих го укорил евентуално заради крайната му на моменти позиция срещу Турция, но очевидно е, че е глупаво да искаме хората да сменят стереотипите, с които е протекъл животът им до момента. Но когато говорим за Арменско – Азербайджанският конфликт и неговото Нагорно Карбахско измерение, добре е да се напомнят и подчертаят няколко неща.

Всички говорят за мирно разрешаване на конфликта с дипломатически средства, но за сега не виждаме някакъв реален напредък от подписването на Бишкекския протокол от 5 май 1994 година до сега. (С Бишкекския протокол се сключва примирие и се прекратява огънят между арменските сили и Азербайджан).

От там нататък нищо не помръдва и причините са лесно обясними – който и да е политик в Армения или Азербайджан, който направи, дори намек за отстъпки по териториалните въпроси, просто автоматически би преминал в политическото небитие. Може да му се случи и нещо по-лошо. А териториалните въпроси са същността на проблема в азербайджанско – арменските отношения, заедно с бежанския въпрос, който изобщо не може да се реши без решаването на териториалния въпрос.

Едновременно с това, не е лошо да помним, че в този конфликт Азербайджан е жертва на агресия, а не агресор. За това има достатъчно международна дипломатическа книжнина на най-високо равнище, включително и резолюции на ООН. Когато човек на висок държавен пост, взима по някаква причина страната на Армения по Нагорно Карабахския конфликт, трябва да е на ясно, че взима страната на агресора.

Освен това, не трябва да се забравя, че освен някогашната Нагорно Карабахска автономна област (НКАО), са окупирани азербайджански територии, чието население през 1988 - 1994 година е било подавляващо азербайджанско и сега в огромната си част се „радва” на бежанския си статут.

Според различни изчисления, арменските сили са окупирали между 12 и 14 процента от територията на Азербайджан. Това е твърде много. Става дума за земи, на които се намират находища на полезни изкопаеми (ще споменем само находищата на злато и паладий), които в момента са в режим на безжалостна експлоатация от арменска страна. Покойният Георги Коларов на времето написа доста неща за един арменски геолог, който в Ереван има статут на „спасител на нацията”. Те са точно по този повод.

В своето отворено писмо до Н. Пр. Наргиз Гурбанова – посланник на Република Азербайджан в България, между всичко друго, покойният Георги Коларов пише: „А на следващия ден – 21.02.2017 г., посетих Шушинския район, където имах честта и удоволствието дълго да общувам с великия арменски геолог Григорий Аркадиевич Габриелянц. Неговите открития вече десетилетия на ред играят огромна роля в поддържането на социално-икономическата стабилност на Република Арцах, благодарение на износа на цветни метали и други полезни изкопаеми ...”. [7]

Човек може да смята пантюркизма за заплаха за националната ни сигурност или ако иска и за глобална заплаха, въпрос на лично мнение, но в никакъв случай не бива да бърка Турция и Азербайджан. Ей Богу, това са различни държави. При това – доста различни. Има съществена разлика, както в историческото минало на двете страни, така и в настоящето им.

Впрочем, Азербайджан никога не е бил част от територията на Отоманската империя. Дълго време, страната е била под персийско (иранско) господство, а след това е разделена между Русия и Иран. На територията на северозападен Иран живеят може би повече азербайджанци, отколкото в Република Азербайджан.

Многозначителен е фактът, че в Азербайджан преобладава шиитското течение на Исляма, за разика от Турция, където преобладава сунитското течение. Влиянието на персийската култура върху Азербайджан и едновременно с това – присъствието на редица азербайджанци на най-видно място в историята на Персия и Иран, също е предпоставка за съществени кялтурни различия между турците и азербайджанците.

Едновременно с това, трябва да се отбележи, че от разпадането на СССР насам, Иран е съюзник на ... Армения и единствена нейна сухопътна връзка с околния свят. Доказан е реекспортът на оръжие от Армения за Иран, а фактът, че огромна част от стоките, внасяни в Армения е с произход Иран е просто очевиден.

Тук трябва да се извиним на държавната администрация на САЩ, но що се отнася до реекспорта на оръжие от Армения за Иран, ще се позовем на източник, изтекъл в рамките на аферата „Уикилийкс”, а именно грама от държавния секретар Кондолиза Райс до посолството на САЩ в Ереван от 24 декември 2008 година, относно констатирания реекспорт на ракети и картечници от Армения за Иран.

Оръжието е попаднало в ръцете на шиитски милиции в Ирак (по-точно е било доставено от иранската страна на своите „проксита” в Ирак) и е довело до смъртта и раняването на американски войници. Разликата между годината на доставката от Армения в Иран (2003 г.) и годината, в която американците протестират остро (2008 г.) се дължи на факта, че оръжията са използувани от шиитски милиции срещу американските войски в Ирак през 2007 година.

Грамата съдържа писмо от Джон Негропонте до тогавашния президент на Армения – Саргсян и за него се уточнява, че „няма да бъде изпратен подписан оригинал”. Писмото съдържа сериозен списък от мерки, които арменската страна трябва да изпълни, за да не бъдат приложени спрямо Армения предвижданите от американското законодателство санкции за подобни действия.

Пак в грамата е разказана достатъчно подробно историята на случая, за да можем днес да правим ивестни заключения въз основа на съдържанието на „изтеклия документ”. Четивото е занимателно и все още е достъпно онлайн. [8] (Превод на писмото на български, можете да намерите в рубриката "Четиво" на "Свободен народ онлайн" от дата 12 август 2019 г.).

Разглеждането на Азербайджан като някаква „турска екстензия” в Закавказието е дълбоко погрешно, невярно и може да доведе и до грешен подход в политиката ни към тази държава. Всъщност, несигурността породена от войната с арменците от една страна, враждебното отношение на Иран от друга и двусмисленото поведение на Русия (наричана иронично от азербайджанците „старший брат”) неминуемо тласкат Азербайджан да търси съюзници, на които да може да резчита поне в някаква степен.

Това води от една страна до ориентирането на Баку към сериозно партньорство с ЕС, но Европейският съюз е „мека сила” и никой не очаква той да защити Азербайджан пряко в случай на военен конфликт. От друга страна, остава единствено Турция, независмо, че едва ли някой би могъл да прецени в каква степен може да се разчита на нейната военна помощ в случай на въоръжен конфликт с противник, който превъзхожда във военно отношение Азербайджан.

Азербайджан не е „турска екстензия”, нещо повече – в исторически план, обявената през 1918 година Азербайджанска демократична република е първата демократична мюсюлманска държава в света. Азербайджанските лидери, създали забележителен както по демократимността си, така и по мултиетничността си парламант в Баку (в него е имало и арменска и руска фракция, при това съвсем не символични), успяват да пресекат амбициите на младотурските управници на Отоманската империя да превърнат Азербайджан в ханство начело с брата на един от тях.

Азербайджан не е „присъдружен” на Турция, нито пък е спонсор на ДПС, така че г-н Валери Симеонов само би спечелил ако ревизира отношението си към тази държава. Още повече, че наблюдавайки картите на световната геоикономика, по всичко личи, че в близко време нашето икономическо сътрудничество с Азербайджан ще се задълбочава.

Става дума, разбира се за Южният газов коридор, който вече достигна до гръцка територия на беломорския бряг. Вече с много сериозни темпове се строи Транс адриатическият газопровод (TAP), който трябва да достигне до Албания и до Италия през италианското пристанище Бриндизи. За последните развития около Южния газов коридор и неговата роля вече писахме и публикацията предизвика огромен интерес. [9]

Няма съмнение, че Южният газов коридор ще ни даде шанс по радикален начин да диверсифицираме доставките на природен газ в България. Възможността ни да избираме в различни моменти различни доставчици, укрепва националната ни сигурност и „подсеща” досегашните монополисти на нашия газов пазар, че вече не са единствени и че офертите им трябва да бъдат по-атрактивни. Всичко това, ние ще постигнем просто с една интерконекторна връзка с Гърция, по която макар и с огромно закъснение вече се работи.

Ясно е, че при това положение, ние би трябвало да се радваме на добронамерените си отношения с Азербайджан, а не да се чудим как да ги развалим.

Никой не призовава г-н Валери Симеонов да прекъсне връзките си с Армения, ни най-малко. Призивът е да не изхожда от максимата, че „мокър от дъжд не се бои” и да се въздържа от посещения на окупираните от арменците територии на Азербайджан, пък ако ще да го придружава не г-жа Лена Назарян, заместник председател на Парламента на Армения, а самият Президент на Армения. Седмите пан-арменски летни игри щяха да се проведат и без българско участие, пък и това спортно събитие едва ли е от съдбоносно значение за българската външна политика.

Никой не иска разваляне на българско – арменските отношения, но не си струва формалното присъствие на български депутати (и то какви) в Степанакерт да трови българско – азербайджанските отношения. Щеше да е чудесно, ако България можеше да сдобри Армения и Азербайджан, но за сега няма никакви такива изгледи.

Затова просто трябва да уважаваме и чувствата и правата и чувствата на потърпевшата страна в Нагорно Карабахски конфликт. Българо-арменските отношения могат да се развиват и в Ереван и в София и по цялите международно признати територии на двете държави. Не е нужно да се ходи до столицата на Нагорни Карабах – Степанакерт (Ханкенди).

Даже е вредно.

 

Използувани източници:

[1] Bulgaria MPs visit Artsakh, discuss Karabakh conflict, NEWS.am, Newsfeed, 07.08.2019, 13:23, https://news.am/eng/news/527570.html

[2] Баку направил Софии ноту протеста, Haqqin.az, 8 августа 2019, 18:48, https://haqqin.az/news/155753

[3] Цанов, Иван, Хаосът и редът в контекста на управлението, Българска асоциация на конфликтолозите, С., 2017 г.

[4] Брюксел: Азербайджан е важен партньор за европейския съюз, чиято независимост, суверенитет и териториална цялост, Европейският съюз подкрепя изцяло, Свободен народ онлайн, Свят, 15 февруари 2018 г., 20:39, http://svobodennarod.com/world/item/5961-bryuksel-azerbaydzhan-e-vazhen-partnyor-na-eu.html

[5] Gotev, Georgi, Tusk hopes for higher level of EU – Azerbaijan ties, EURACTIV, 9.07.2019, https://www.euractiv.com/section/europe-s-east/news/tusk-wishes-for-higher-level-of-eu-azerbaijan-ties/

[6] Виж: Дечев, Теодор, Валери Симеонов, Веселин Марешки, политическата коректност и международното положение, „Свободен народ онлайн”, Гледища, 30 ноември 2018, 20:29, http://svobodennarod.com/views/item/6096-valeri-simeonov-veselin-mareshki-politicheskata-korektnost-i-mezhdunarodnoto-polozhenie.html

[7] Виж: Жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи. Отворено писмо до Н. Пр. Извънредния и пълномощен Посланник на Р. Азербайджан в София – г-жа Наргиз Акиф Гурбанова от д-р Георги Коларов, Свободен народ онлайн, Гледища, 03 април 2017, 10:16, http://svobodennarod.com/views/item/5877-zhitelite-na-artzah-i-azerbaydzhan-tryabva-da-stanat-dobri-sasedi.html

[8] (s) Letter from Deputy Secretary Negroponte regarding 2003 Armenian arms Procurement for Iran, Date: December 24, 21:58 (Wednesday), Canonical ID 08STATE134490_a, Original Classification: SECRET, Current Classification: SECRET, https://wikileaks.org/plusd/cables/08STATE134490_a.html 

[9] Дечев, Теодор, Шах на руския цар върху газовата шахматна дъска, НЮЗ.бг, Коментари, 01.08.2019, 16:41:31, https://news.bg/comments/shah-na-ruskiya-tsar-varhu-gazovata-shahmatna-daska.html 

Публикувана в Гледища

В редакцията на „Свободен народ онлайн“ беше получено официално писмо от Н. Пр. Наргиз Гурбанова - извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България. В писмото се оповестяват резултатите от проведените на 11 април 2018 година президентски избори в Р. Азербайджан. Предаваме текста на писмото, без каквито и да са съкращения или редакционни изменения.

 

До всички медии в България
София, 12 април 2018 г.

 

Скъпи приятели,

Искаме да доведем до вашето внимание долупосочената информация, свързана с проведените на 11 април 2018 г. в Република Азербайджан президентските избори, които показаха висока избирателна активност:

 

От 5 милиона 332 хиляди и 817 избиратели в изборите участваха 3 милиона 962 хиляди и 123 души и активността на президентските избори състави 74,30%. Изборите, проведени в 5641 избирателни пункта в 125 избирателни окръга безпрепятствено са наблюдавани от 60000 местни и международни наблюдатели. С цел наблюдаване на президентските избори, в това число и водещите световни СМИ, в Азербайджан пристигнаха 118 чуждестранни журналиста. Централната избирателна комисия на Република Азербайджан осигури възможност процесът на гласуването да се наблюдава непосредствено в режим “online”, като бяха установени 1000 уеб-камери.

 

894-те международни наблюдатели (в това число и от Република България), които наблюдаваха президентските избори, са представители на 59 държави и 61 международни организация. Изборите бяха проследени от около 20 български наблюдатели, включително членове на 44-то Народно събрание на Република България, представляващи различни политически партии, и представители на сдружение “Гражданска инициатива за свободни и демократични избори” (ГИСДИ). В изявленията пред местната и международната преса международните наблюдатели съобщиха, че президентските избори са организирани на високо ниво и се провеждат в прозрачни и демократични условия в съответствие с международните стандарти.

 

Според официалната информация на Централната избирателна комисия на Република Азербайджан в резултат на гласуването президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев с 86,03% от гласовете е на първо място сред осемте кандидати. След като бяха известни резултатите от изборите президентът Илхам Алиев направи изявление към народа и му изрази благодарността си за проявеното отново доверие, отбелязвайки, че в името на успешното развитие на Република Азербайджан като държавен глава през последните 15 години води вътрешна и външна политика, в центъра на която винаги е бил гражданин на Азербайджан, неговите проблеми, неговите грижи и неговото благополучие и обеща, че през следващите 7 години ще продължи политическия курс, насочен към стабилност, сигурност, развитие и прогрес в бъдещата дейност.

 

Високата подкрепа на азербайджанските избиратели е логичният резултат от лидерството на Илхам Алиев, успешното демократично развитие и социално-икономическия прогрес на нашата страна под неговото ръководство през последните 15 години и нарастващото влияние на страната на международна сцена. Трансрегионалните енергийни и транспортни проекти, реализирани от Азербайджан, допринесоха не само за просперитета на Азербайджан, но и за социално-икономическото развитие на съседните страни и откриха нови възможности за взаимноизгодно регионално сътрудничество. Винаги надежден партньор в международните отношения, Азербайджан ще продължи своята политика на интеграция в световната общност и ще продължи да развива сътрудничеството си с международните си партньори, включително с Република България и Европейския съюз, които са стратегическите му партньори в рамките на този политически курс.
Това ме прави убеден оптимист за бъдещето на сътрудничеството между Азербайджан и България, което наистина има голям потенциал за развитие.

 

С уважение,
Д-р Наргиз Гурбанова
Извънреден и пълномощен посланик
на Република Азербайджан
в Република България

Публикувана в Свят

В предишна публикация, запознахме читателите на „Свободен народ онлайн” с част от реакциите на референдума в Нагорни Карабах. (Виж: Нагорни Карабах породи бурни емоции в българското медийно пространство, Свободен народ онлайн, 02 април 2017, http://www.svobodennarod.com/views/item/5876-nagorni-karabah-porodi-burni-emotzii-v-balgarskoto-mediyno-prostranstvo.html ). Естествено, специално място в отразяването беше дадено на писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова – посланник на Азербайджан в България до нашите медии, което поместихме изцяло.

 

В редакцията получихме и реакцията на д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Редакцията помества изцяло писмото на д-р Коларов, защото познаваме добре неговата професионална кариера и знаем, че той има какво да каже по въпроса.

 

Георги Коларов е доктор по политология, като само бюрократичната безкрайност на руската официална наука пречи той вече да е доктор на политическите науки или иначе казано – „голям доктор“. Д-р Коларов също така е един от талантливите испанисти в България и много задълбочен познавач на ляво радикалните и терористични движения в Латинска Америка. Бидейки арменски зет, той е нагазил дълбоко и в проблематиката на взаимоотношенията между народите в Закавказието.

 

Естествено, никой не се съмнява в откритото и откровено пристрастие на д-р Коларов към каузата на арменците (в крайна сметка, известна ни е пословицата, че „от където е жената от там е и родата”), но в подобни дискусии, ясно заетата страна често е за предпочитане пред съмнителната „обективност” и „равноотдалеченост”. Затова поместваме текста на д-р Георги Коларов изцяло, още повече, че той е стар автор на вестник „Свободен народ”, още от периода 1992 – 1996 година. С времето, нашите политически възгледи се раздалечават все повече и повече, но това не означава, че мнението му няма място в електронния ни вестник. Още повече, че вече едва ли има човек, който да се наеме да изброи всички издания, особено електронните, в които той пише или пък бива интервюиран.

 

Тук е мястото да отбележим, че редакцията на „Свободен народ онлайн” изобщо НЕ споделя „тънко снисходителното” отношение на д-р Коларов към Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова. Д-р Гурбанова наистина е един способен и отдаден на каузата на своята страна дипломат и младостта и енергията й определено не са порок, а голямо предимство. Хората, които наблюдават активността на посолството на Азербайджан в София знаят добре, че дейността на д-р Гурбанова е колкото дипломатическа и политическа, толкова и икономическа. Подобно „икономизиране на външната политика” може само да служи като пример за добра практика на нашето външно министерство.

 

Ето и текста на писмото на д-р Георги Коларов до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, предоставено на нашия електронен вестник:

 

Ваше Превъзходителство,

 

Искам да започна писмото си с учудването ми от факта, че не съм споменат във Вашето отворено писмо до българските СМИ, по повод на успешно приключилия референдум в Република Арцах (до преди него – Нагорно-Карабахска Република). Допускам, че единствената причина в случая е стремежът за омаловажаване ранга на българското представителство там.

 

Аз не съм член на Националния Фронт за Спасение на България и въпреки редовните си участия в различни предавания на партийната телевизия СКАТ, с господата Валери Симеонов, Валентин Касабов, Християн Митев и Петър Петров успяхме да се видим съвсем за малко в Степанакерт, тъй като работихме по различни маршрути и програми.

 

Конкретно моето участие в референдума на 20.02.2017г. се изрази в посещение на избирателни секции в Гадрутски и Мартунински райони. А на следващия ден  - 21.02.2017 посетих Шушинския район, където имах честта и удоволствието дълго да общувам с великия арменски геолог Григорий Аркадиевич Габриелянц. Неговите открития вече десетилетия наред играят огромна роля в поддържането на социално-икономическата  стабилност на Република Арцах, благодарение на износа на цветни метали и други полезни изкопаеми, навремето присвоявани от паразитната власт в Баку.

 

Навсякъде, където бях поканен да наблюдавам гласуването, забелязах всенародния ентусиазъм и традиционното гостоприемство на арцахските арменци, на което съм се радвал многократно и ще се радвам и в бъдеще. Тези хора си живеят своя живот и изобщо не се притесняват от липсата на международно признание на тяхната република. Както изтъкнаха редица политици и депломати в последните дни, дори Ереван не признава държавния статус на Степанакерт. Причината обаче не е тази, която изтъкват азербайджанските СМИ: страх от пълномащабен военен конфликт (който наистина може да започне във всеки един момент).

 

В случая става дума за следното: в арменското общество (от двете страни на искуствената граница край Карвачар – някога Лачин) на този етап не е налице консенсус за бъдещето на Република Арцах: дали да остане втора арменска държава (по примера на Република Македония, която рано или късно ще се признае за втора българска държава), или да се присъедини към Република Армения. Ако общественото мнение се ориентира към втория вариант, едно признаване ще създаде сложен юридически казус. Поради което, то се превръща във вътрешен арменски въпрос, към който ние с Вас вече нямаме отношение.

 

Така или иначе, Република Арцах е една пълноценна, функционираща държава, която няма как да бъде отъждествена с Република Армения, поне на този етап: доказателство е именно успехът на този референдум, който усилва президентската власт в Степанакерт, на фона на преминаването към парламентарна система на управление в Ереван. Как по-нататък ще се развиват отношенията между двете арменски държави, ние с Вас можем само да гадаем.

 

Едно е сигурно: жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи. Иначе, както казва директорът на Института за Общността на Независимите Държави - Константин Затулин, “азербайджанците трябва да избият 150 000 арцахци”, за да се върнат.

 

Искам също така да отбележа, че на референдума бяхме представени 104 международни наблюдатели (включително ние петимата от Република България), 103 вътрешни и 80 журналисти. Както информират СМИ в Ереван и Степанакерт, в Баку вече има издадени международни заповеди за арест на тези от нас, които до момента не бяха “удостоени с тази чест”. В тази връзка, държа да Ви информирам, че ще продължа да посещавам Република Арцах тогава, когато желая, без да намирам за нужно да се отчитам пред Вас, или пред Негово Превъзходителство господин Полад Бюл-Бюл Оглъ – навремето талантлив съветски актер и любимец на всички нас, които сме израсли и сме пропитани със съветската култура и искуство, а сега извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Москва.

 

В края на ноември 2016г. имах възможност (за която съм сърдечно благодарен на колегата Заур Расулзаде) да изкажа част от тези съобръжения пред азербайджанското обществено мнение на страниците на www.haqqin.az и съжалявам, че сега с Вас се налага да си губим времето и да се повтаряме. Но може би знаете българската поговорка “Повторението е майка на знанието”.

 

В заключение, искам да изразя възхищение от Вашата напористост и последователност в защитата на националните интереси на Република Азербайджан, на поста, който заемате. Особено бях впечатлен от факта, че сте подарила магнит с макет на старата бакинска крепост в Съюза на Българските Журналисти (СБЖ), без да обясните, че е построена от арменците.

 

Бих искал да отбележа, че въпреки Вашата младост, от Вас могат да се учат много дипломати. Това казвам и на моите студенти-международници в Славянския Университет в Ереван.

 

С искрено уважение:

Георги Коларов – доктор по политология.

Публикувана в Гледища

Сравнително наскоро в Нагорни Карабах беше проведен референдум. Двата въпроса в „допитването до народа” бяха свързани с правомощията на президента на Нагорни Карабах (самообявила се република, която не е призната от никого, дори и от Армения, колкото и парадоксално да звучи това) и с преименуването на Нагорни Карабах на Република Арцах.

 

За добро или за лошо, референдумът беше посетен и от български политици, в частност – от делегация на Националния фронт за спасение на България (НФСБ), водена от самия г-н Валери Симеонов. Този факт породи определени емоции в българското медийно пространство, още повече, че непризнаването на референдума от Русия, предизвика една доста язвителна и съвсем не лишена от собствена логика публикация на журналиста от вестник „24 часа” – Едуард Папазян, от която по-долу ще си позволим да цитираме няколко реда, които общо взето съдържат квинтесенцията на текста му.

 

Въпросът, който г-н Папазян задава е адресиран към Анатолий Анатолиевич Макаров, извънреден и пълномощен посланник на Руската федерация в България. Както е известно, Русия обяви предварително, че няма да признае резултатите от референдума в Нагорни Карабах, който според резултатите от същия референдум вече се казва Република Арцах, поне що се отнася до гледната точка на мнозинството от арменците, живеещи там.

 

„Възхитен” от принципната позиция на руската страна по въпроса (не че позицията на официален Ереван е по-различна ...) и след като описва как през ноември 2004 година, той не е допуснат на територията на Азербайджан, за да отрази мача между Азербайджан и България (ако че е български гражданин с шенгенска виза в паспорта),  г-н Едуард Папазян пита:

 

„ ... Но да се върнем към Русия. Моят въпрос е към извънредния и пълномощен посланник на Руската федерация у нас Анатолий Анатолиевич Макаров. Смятам, че му е ясно, че в България има доста арменци, така че отговорът му ще стигне до значително число граждани, повечето от които, какво да крием, се отнасят със симпатия към Русия и с носталгия към СССР. Въпросът е следният: Каква е разликата между референдума, провел се в Крим и извадил полуострова от състава на Украйна и аналогичното допитване в Нагорни Карабах ? Защо Русия признава правото на кримчани да са независими, а по-нататък (защо не) да се присъединят към матушката, а не дават същото право на самоопределение на гражданите на Арцах? Това не е ли двоен стандарт, Анатолий Анатолиевич? Или Вие също одобрявате факта, че футболистът Хенрих Мхитарян, независимо дали играе в „Борусия” (Дортмунд) или в „Манчестър Юнайтед” няма право да стъпи на азербайджанска земя?

 

През 2020 г. се очертава мачове от европейското първенство по футбол да има и на иначе прекрасния олимпийски стадион в Баку. На мен ще ми е седми шампионат на континента, който вероятно ще отразявам на живо. Навсякъде, но не и в Азербайджан. Окей ли сте с това, господин посланник? ...” (Който би искал да прочете пълния текст, може да го стори на този адрес: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6071489 ).

 

Ако Н. Пр. Анатолий Анатолиевич Макаров е отговорил по някакъв начин на г-н Папазян, това изглежда не е станало в публично достъпна форма. За сметка на това, последва реакция на посланичката на Азербайджан у нас – Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, която написа писмо до медиите във връзка с посещението на лидера на НФСБ Валери Симеонов и членове на партията му в Нагорни Карабах и публикации в българските медии по темата. Тук сме длъжни да благодарим на редакцията на вестник „24 часа”, които първи публикуваха текста на д-р Наргиз Гурбанова и любезно ни го предоставиха. Публикуваме го по текста, поместен във вестник „24 часа” (Преводът също е на вестник „24 часа”. Виж: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6075614 ).

 

Уважаеми приятели,

 

Напоследък в българските медии се публикуват статии относно незаконния т.нар. "референдум", проведен от Армения в окупираните територии на Република Азербайджан на 20 февруари 2017 г., и относно незаконното посещение на председателя на НФСБ Валери Симеонов и членовете на партията му Валентин Касабов, Христиан Митев и Петър Петров в окупираните територии на Република Азербайджан.

 

Тъй като някои от тези статии съдържат изкривена информация относно азербайджанския регион Нагорни Карабах и историята на армено-азербайджанския конфликт, бих искала да представя на вниманието на Вас и Вашите читатели следните добре известни и добре установени факти:

 

- Арменските сепаратисти и техните последователи твърдят, че регионът Нагорни Карабах е прехвърлен на Съветския Азербайджан през 1921 г. от Сталин /партия на трета страна, т.е. Руската болшевишка партия, без правна сила или юрисдикция. В действителност с решението си от 5 юли 1921 г. Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като определено не „прехвърля“ или не го „подчинява“ на Азербайджан, както претендира арменската страна, а му дава автономия с град Шуша като административен център. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от колективен орган, Кавказкото бюро, в чийто състав участват само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Решението от 5 юли 1921 г. е окончателно и със задължителен характер, като впоследствие през годините многократно е потвърдено от законодателството на Съветския съюз и признато от Армения.

 

- Конфликтът между Армения и Азербайджан е в резултат на необосновани териториални претенции на Армения. Той започва през февруари 1988 г., когато управляващите в Армения и агресивни националисти стартират широка анти-азербайджанска кампания в азербайджанския регион Нагорни Карабах и в Армения. В региона на Нагорни Карабах има значително етническо азербайджанско население. Чрез използване на сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, Армения започва войната и окупира почти една пета от територията на страната ми (региона на Нагорни Карабах и седем съседни области, където не живеят арменци), извършва етническо прочистване на окупираните територии с прогонването на около един милион азербайджанци (включително повече от 250 хиляди азербайджанци, които са принудени да напуснат Армения, където техните предци са живели в продължение на векове) от домовете им и извършва други тежки престъпления по време на конфликта.

 

- В хода на арменско-азербайджанския конфликт арменските въоръжени сили извършват множество престъпления срещу човечеството. Тази неделя ще отбележим 25-та годишнина от трагичните събития от 26 февруари 1992 г., когато са извършени безпрецедентни зверства срещу азербайджанското населението в град Ходжали, азербайджанския регион Нагорни Карабах, който сега е под окупация от Армения. Този акт на геноцид бе извършен от арменските въоръжени сили срещу невинни цивилни, и в резултат за една нощ доведе до 613 жертви, а ранените са 487. Дори жените, децата и възрастните хора не са пощадени. Всички те са избити, защото са азербайджанци. Масовите нарушения на правата на човека, извършени при превземането на Ходжали, бяха потвърдени от независими доклади на Центъра за правата на човека „Мемориал“ (Русия) и Human Rights Watch (предишен Helsinki Watch). През последните години международната общност е постигнала значителен напредък към установяването на истината по отношение на сериозните нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, извършени по време на конфликта, за да се предотврати повторение на такива нарушения. Това е необходимо допълнение към истинското разрешаване на конфликта. В резултат на кампанията „Справедливост за Ходжали“, 12 държави и 20 американски щата признават и осъждат това масово избиване.

 

- Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия.

 

- Незаконният режим, установен от Армения във временно окупираните територии на Азербайджан, в крайна сметка не е нищо друго освен продукт на агресия и окупация. Той е под ръководството и контрола на Армения и оцелява благодарение на нейната военна, политическа, финансова и друга подкрепа, както бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека в неговото решение от 16 юни 2015 г. по делото Чигаров и др. срещу Армения.

 

- Всяко посещение без съгласието на Република Азербайджан на окупираните територии, които са международно признати като неразделна част от Азербайджан, се счита за нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан и за нарушение на националното законодателство, както и на съответните норми и принципи на международното право. Посолството призовава всички български и чужди граждани да се въздържат от пътувания до окупираните територии в и около азербайджанския регион Нагорни Карабах. На пътуващите до окупираните територии без предварително разрешение на Република Азербайджан ще бъде отказан достъп до Република Азербайджан. Република Азербайджан запазва правото да инициира правни действия срещу всяко физическо и юридическо лице, което се занимава с дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан.

 

С оглед на посочените по-горе факти, незаконният т.нар. „референдум“ представлява явно нарушение на Конституцията на Република Азербайджан и на нормите и принципите на международното право и следователно няма абсолютно никаква правна сила. Провежда се в завзетите земи при ситуацията, създадена чрез използване на сила и заплаха от сила срещу териториалната цялост на Азербайджан от Армения и придружена от печално известната практика на етническо прочистване и други груби нарушения на нормите и принципите на международното право.

 

Тази провокативна стъпка, както и опитите на Армения за промяна на името на азербайджанския регион Нагорни Карабах, е още един ясен знак, че Армения не проявява искрен интерес към намирането на политическо решение на този конфликт. Вместо това Армения следва пътя на ескалацията, предприема последователни мерки за консолидиране на резултатите от своята окупационна политика и за поддържане на неприемливо и неустойчиво статукво, подкопава усилията за мирно разрешаване на конфликта чрез съществени преговори, незаконно променя демографския, културен и физически характер на окупираните територии, занимава се с икономически и други дейности, включително прехвърляне на арменско население в тези територии с крайната цел да бъдем поставени пред свършен факт. Чрез тези действия Армения също поставя в опасност регионалния и международния мир и сигурност.

 

В изявлението си от 17 февруари 2017 г. съпредседателите на Минската група на ОССЕ заявяват, че: „... съпредседателите не приемат резултатите от референдума, проведен на 20 февруари, като засягащи правния статут на Нагорни Карабах. Съпредседателите също подчертават, че резултатите по никакъв начин не предопределят окончателния статут на Нагорни Карабах или изхода от текущите преговори за трайно и мирно уреждане на конфликта в Нагорни Карабах.“ Заедно с държавите на съпредседателите на Минската група на ОССЕ, най-вече Русия, Франция и САЩ, Европейският съюз и редица други страни, включително Турция, Иран, Грузия, Норвегия, Пакистан и Украйна също са заявили, че не признават т.нар. референдум.

 

Уважаеми приятели,

 

През 2017 г. се отбелязва важна годишнина в отношенията между Азербайджан и България, а именно 25-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете държави. Нашите страни са стратегически партньори, обвързани от гъста мрежа от двустранни споразумения, редовни политически контакти на високо равнище, икономически и културни отношения. И двете държави са категорични в намеренията си да разширят и задълбочат двустранното сътрудничество.

 

Съвместната декларация за стратегическо партньорство между Република Азербайджан и Република България, подписана в София на 4 март 2015 г., подчертава значението на мирното разрешаване на конфликт между Армения и Азербайджан в съответствие с принципите и нормите на международното право, съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, въз основа на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеност на границите на държавите.

 

Искрено се надявам, че горепосочените факти и пътуване в историята биха могли да помогнат за опресняване на спомените за тези лица, които наскоро са посетили нашите окупирани територии и чиито твърдения срещу Азербайджан нямат основание в действителността, както и нямат каквато и да е фактическа обосновка.

 

Като човек, който твърдо вярва в стратегическо партньорство между Азербайджан и България, съм убедена, че бъдещето на България е в ръцете на нейните истински патриоти, които ценят стратегическите интереси на страната си в укрепването на отношенията между нашите държави, които наистина имат голям потенциал за развитие.Това ме прави силно оптимистично настроена за бъдещето на сътрудничество между Азербайджан и България.

 

Ще Ви бъда благодарна, ако това писмо бъде публикувано без съкращения.

 

С уважение,

Д-р Наргиз Гурбанова

 

Писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова изглежда не получи официален отговор от г-н Валери Симеонов, но за това сякаш и нямаше нужда, ако се съди по цитираното изявление на г-н Симеонов в неговия официоз – вестник „Десант”:

 

„При срещата си с карабахския президент, Валери Симеонов изрази личната си подкрепа и тази на НФСБ за бъдещ и независим Арцах. Лидерът на НФСБ е категоричен, че спорната територия трябва да е в ръцете на християните, а не на сателитната на Турция страна - Азербайджан”. (Виж: Валери Симеонов: Нагорни Карабах трябва да е независима държава и да носи името Арцах, 20 февруари 2017, Патриотичен Десант, http://www.desant.net/show-news/38339 ).

 

Реакция дойде от д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Неговото писмо до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова ще поместим в следваща публикация. (Бележка на редакцията от 03 април 2017 г.: Вече можете да го видите тук: http://svobodennarod.com/views/item/5877-zhitelite-na-artzah-i-azerbaydzhan-tryabva-da-stanat-dobri-sasedi.html ).

Публикувана в Гледища