„Призрак броди...“ След многоточието на тази до болка банална и изтъркана мисъл може да се сложи всичко. В конкретния случай – името на любимия вицепремиер Валери Симеонов. „Любим“, защото всички държавни ръководители трябва да са ни любими, това ги успокоява, вдъхва им мотивация и сили да работят за народа си.

 

Наред с всичко, Симеонов е на път да се прочуе, а името му да бъде споменавано много, след като напусне политиката (което няма да се учудя, ако стане скоро), като човекът арестувал DJ, защото... въпросният пускал високо музика. Това е все едно да арестуваш слона, защото е тежък и има хобот. Но, неведоми са пътищата и делата на българските политически дейци и държавници.

 

За хората, които от дистанция – чрез медии и други подобни, следят какви ги върши вицето на Борисов, действията изклеждат неясни, трудно обясними, но пък много благородни, полезни за туризма и хуманни спрямо гостите на Черноморието ни. Е, има тук-таме някакви зрънца на зараждаща се ирония, преминаваща в подигравки към любимия държавник, но в условията на победилата демокрация у нас всичко трябва да се приема.

 

Не точно така стоят нещата с потърпевшите от „хвърковатата чета“ на Симеонов. „Патриотът“ е в ролята на оня слон дето влязъл в стъкларски магазин. Резултатът е ясен. Но това е в природата на животинчето, така ли е при Симеонов обаче?

 

Местни институции вече започнаха да намекват, че законността на действията му не е много ясна. Потърпевшите собственици на дискотеки и други подобни, попаднали под ударите на вицепремиера, съвсем логично питат – защо още преди сезона не ни предупредихте, че не можем да пускаме високо музика. Елементарно – тогава приоритетите на лидера на НФСБ са били други и той не е знаел с какво ще се занимава през летните месеци.

 

Една скоба – няма по-гадно нещо за един курорт, пълен с почиващи, от дискотека, дънеща до малките часове на нощта. Това е ясно. Но за всичко си има регулация, закони, правилници и местни чиновници, които да следят за реда.

 

Само че в момента всичко е с главата надолу. Какви сигнали изпращаме на бъдещите свои и чужди летовници с това, което става по морето. Вицепремиер, бродещ из дискотеки, дърпащ шалтера по средата на купона и за респект закопчаващ DJ-я. Това през нощта. Дневната смяна се поема от туристическия министър, която обикаля плажовете и тепърва ще стане ясно, какви точно ги върши. Вече се появиха смущаващи „сигнали“, придружени от тревожна фактология.

 

Сиреч, контролът е 24-часов. Посланието обаче е едно – у нас е хаос с много неизвестности, държавата явно е безсилна адекватно да идентифицира нарушителите щом се налага толкова висши ръководители лично да прилагат и налагат закона.

 

Има и един изключително деликатен момент, към който следва да привлечем вниманието на Валери Симеонов, за да му светне като ярка червена сигнална лампа. Дочу се, че на места – докато е въвеждал ред и дисциплина, е посрещан и изпращан със скандирания „оставка“. Това е много опасно, макара да има вероятност да е фалшива новина, изработена от вредната опозиция.

 

Но като знаем отношението на най-любимия ръководител – премиера Борисов, към думичката „оставка“, то вицето му трябва да предприеме спешни, светкавични действия, с които да изпревари вероятността локалните – дискотечни, скандирания „оставка“ да прерастнат в масови и всенародни такива.

 

Той има вече опит в излизането от подобни конфузни ситуации. Преди време бе подкрепил работодателите в едно тяхно искане. След като чу обаче кратко изръмжаване от големия кабинет на „Дондуков“ 1, ловко обясни, че това е лично мнение, с което не ангажира премиер, правителство и коалиция.

 

Сега е по-трудно, но вицепремиерът е умен човек, видно е, че бързо трупа политически опит, така че ще вземе най-правилното решение как да насочи грозните скандирания единствено върху себе си.

 

И последно, някъде някой му беше препоръчал да си вземе най-сетне опитен PR, да му гласува доверие и... да слуша съветите му.

 

Иначе немалко проблеми се лекуват с времето. Така е и с приключението, в което влезе Валери Симеонов. Иде краят на лятото и туристическия сезон, така че вицето ще има повод да се върне към другите си задължения.

 

Ако разбира се не реши да отиде на планина през зимата. Да му мислят тогава кръчмите по Банско, Боровец и Пампорово.

Публикувана в Гледища

Знаменателна констатация формулира поредно проучване на наша социологическа агенция, изследваща рейтинги и закономерности в света на политиката ни.

 

Оказа се, че българският парламент леко е повишил популярността си сред народа. Това само по себе си е чудо, но интересното тепърва иде. Рейтинговият скок се е случил по времето на последното служебно правителство, когато, както е известно,… няма парламент.

 

Да се чуди човек – да плаче ли, да се смее ли… Коментарът просто е закован – Народното събрание има по-висок рейтинг, когато не работи. Точка.

 

Но заработи ли веднъж, става хем интересно, хем тъжно, но при всички положения – рейтингите падат. Нека да припомним само бляскавия старт на сегашния парламент – законопроект, от който се стичаха едри капки лобизъм и който, естествено, моментално изкара протест на жълтите павета – първият на сметката на 44-тото НС.

 

Верен на себе си да се предпазва от народния гняв, премиерът Борисов спешно разпореди въпросният законопроект да бъде изтеглен, напомняйки ни за шеметните си месеци след 2009 година, когато откри и приложи успешно системата „проба-грешка-проба-грешка“…

 

Сега обаче сме свидетели на налагането на нов метод, излязъл от политическата работилница на Бойко Борисов. Експерименталното му прилагане започна по времето на кабинета „Борисов 2“, когато лидерът на ГЕРБ пусна реформаторите (някой помни ли ги още?!) по бързата писта на министерските постове. Всички до един нацелиха дънерите и сега спрягат глагола „съм“ (вън от политиката и парламента).

 

В момента сме свидетели на втората фаза от разработката на метода. В ролята на опитни зайчета обаче са новите коалиционни партньори – патриотите от четата на Симеонов, Каракачанов и Сидеров (за по-кратко СКС).

 

Случващото се най-вероятно надминава очакванията на Създателите. Толкова шеметни издънки и не особено адекватно поведение могат да изпратят метода за успешно патентоване.

 

Докато светът се интересува дали Тръмп „снася“ на Путин, у нас преоткриваме темата за „нацисткия поздрав“. И си задаваме въпроса – кой от избраниците на СКС не се е заигравал с Hitlergruß (както е известен въпросният жест). Леко хиперболизираме, но пошлостта на случващото се няма граници.

 

Членове на политически кабинети падат като гърмени зайци, защото в миналото си (не знам по силата на какъв кретенизъм) са се фуклявили с нацисткото „хайл“. Пък и се снимали и „фейсбуквали” и сега се чудят какво да говорят. Единият даже в болница постъпил. Добре че поне не се опитаха да се оправдават, че всъщност това от фотосите им е древноримски салют, а не другото.

 

Ясно е едно, светът в глобален план има един шанс – морал, етичност и цивилизованост. И памет. Не може да съществува оправдание за подобни нелепости. И затова е жалък опитът на един от отговорните кадри в държавата ни да обясни стореното от вече бившия зам. министър с „грешка на растежа“. Това дори не се нуждае от коментар, а от тояга, може би.

 

Голям провал е и реакцията на първото „С“ от СКС. Дембелско, безотговорно и страшно. Особено, ако в-к „Сега“ се окажат прави в цитата си на думите му – „Кой знае какви майтапчийски снимки от "Бухенвалд" имам“. Брутализъм. Дано не го е казал. В противен случай – за много по-невинни неща хората в нормалния свят изхвърчат завинаги от политиката.

 

Но тук е друго. Още Ботев го е написал – „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита“ (Борба, 1871 г.).

 

Няма кой да чете обаче. Грешка на растежа.

Публикувана в Гледища
Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища

Няколко знака се набиват на очи при бърз прочит на управленската програма (УП), която ГЕРБ и патриотите се канят да изпълняват следващите 4 години. Тук уточнението „бърз прочит“ е задължително и много важно, тъй като задълбоченият се очаква да отнеме повечко време, като върху него се трудят нарочно сформирани колективи с експерти от разни области.

 

Най-първо трябва да приемем като свеж хумор обявеното от Валери Симеонов, че броят страници на УП символизира идеята за пълен мандат на бъдещия кабинет – 21 страници, сиреч до 2021-ва година.

 

Защото ако не се окаже предпразнична шега, това буди сериозна тревога. Най-малкото, че е търсена форма, а не съдържание. При това положение предварителното задание би започвало с точка, указваща, че бъдещият текст трябва да е точно 21 страници. Сигурно са посочени и политиките, от които да се реже, ако УП се окаже по-дълга.

 

Цяло щастие е, че настоящата коалиция не се сформира, примерно през 2005 година, защото пълният мандат би изтичал 2009-та и ако стандартите на мислене са същите програмата трябва да е от 9 страници.

 

Всъщност, УП се набива на очи като един наистина кратък и икономичен текст. Не винаги обаче краткостта е знак за съвършенство, затова се надяваме, че между редовете на тези 21 страници и 18 управленски точки се крие много по-сериозно и обемно съдържание. Специално подчертавам това, тъй като не е добре настоящите бележки да се възприемат като критика. Най-малкото, защото вярвам в скрития текст между редовете и без да се запознаем с него не бихме могли нито да хвалим, нито да хулим.

 

Все пак има едно голямо успокоение за това, че УП не е взета от нета след изписване в търсачката на Google „управленска програма“. В нея ясно личат и моливите на ГЕРБ и тези на Симеонов и компания. (Да се надяваме, че и гумите за триене са в същите ръце, а не у някое ретроградно сборище от противници на евроатлантизма).

 

В УП има много магистрали, пътища, водни цикли, санирани панелки (че и тухлени сгради вече), родолюбие, патриотизъм, доброволна военна служба, военно обучение в училище и т.н. – все знаци, водещи към ГЕРБ и патриотите.

 

Има и съвсем мъничко цифри, но правилните. Съответният ръст на минималната и средна работни заплати, прословутият скок на пенсиите и митичните 2 % от БВП за отбрана.

 

Отдъхваме с облекчение – да, това е УП, писана наистина от тези, които се готвят да прилагат 21/21 (21 страници до 21-ва година).

 

В никакъв случай няма да поставяме въпросите за скромните обеми на статиите в УП, засягащи икономика, енергетика, здравеопазване, туризъм, околна среда и пр. Това на фона на точките гиганти – отбрана (без да имаме армия), външна политика (тук или добро, или нищо), транспорт, региони и т.н.

 

Както вече бе отбелязано, успокоението идва от убеждението и вярата ни за съществуващото съдържание, разположено в междуредията. Там най-вероятно са истината и балансите. Там сигурно е и темата АЕЦ „Белене“, както и 7-ми блок на „Козлодуй“. Там са конкретиките, с които ще борим демографския срив, както и тези, даващи оперативност на многото банални крилати фрази, завоалирани като политики на УП.

 

И тъй като в началото заподозряхме наличието на определена иносказателност в УП, не може да подминем факта, че 21/21 се ражда на Велики Четвъртък, който според евангелските мистерии е символ и на акта на предателството.

 

Успокоението идва от категоричността на бъдещия премиер, че ще се мъчим само на Разпети Петък.

 

А след това явно - цветя и рози до края.

Публикувана в Гледища